Върховният стрелец на републиката бащински съзря капан за “политическото животно” Борисов

Ако досега съм се съмнявал, че дружбата между правителството и президента е не просто възстановена , но и крепне все повече, то вече имам доказателство, че май не ще да е да била и разваляна чак пък толкова, щом дава нови и нови плодове.

Вместо да смъмри Бойко Борисов за другата му дружба, тази с “Атака”, държавният глава избра бащински да го предпазва от заиграването с референдума за новините на турски език. Косвената му критика, според която “някой” бил скроил голям капан на Борисов с референдума, е отбиване на номера в ситуация, при която просто не може да премълчи, но може да се опита да се измъкне като на практика сваля отговорността от Борисов – “някой” го бил вкарал в капана!

Прилича ли ви Бойко Борисов на човек, който лесно се оставя “някой” да го вкарва в капани? Точно той, наречен с възторг от Николай Бареков само преди два дни от екрана на Нова телевизия “ истинско политическо животно”? Ако не беше прозрачното усилие на Първанов да го предпази, самото подозрение за вероятност някой да разиграва човека, който без колебание налага решенията си на партии, парламент и държавата, щеше да звучи като подигравка.

Интересно е, че вече пети ден Г.Първанов се прави, че не забелязва друго – казаното от Ахмед Доган по негов адрес ( макар и не поименно). Неочакваното нападение на Доган срещу любимата идея на президента за България като енергиен център на Балканите, наречена от лидера на ДПС “глупава”, както и саркастичното му подмятане за “патриотичната авантюра” с АЕЦ “Белене”, повдига въпроси не само за Доган и неговото ново маневриране. Например: дали Първанов разбира, че референдумът бетонира на Доган сред неговите избиратели и е по-добре да се не конфронтира на този терен, лавирайки същевременно в отношенията си с Борисов?

Във всеки случаи една дребна, на пръв поглед, новина внася допълнителна яснота за отличното състояние на отношенията между обитателите на двете сталинистки сгради близнаци в центъра на столицата на бул. “Дондуков”.

“Правителството предлага Александър Арабаджиев да бъде удостоен с орден “Стара планина” – първа степен, “за заслугите му в реформирането на съдебната система и в утвърждаването на върховенството на закона като принцип в дейността на българските институции”, съобщиха от правителствената информационна служба в сряда. През декември съдия Арабаджиев навършва 60 години.
“Арабаджиев е съдия, докладчик по важни дела, свързани с тълкуването на конституцията във връзка с реализирането на демократичния процес, взаимоотношенията между демократично избраните институции, защитник на основните конституционни права и принципите на правовата държава”, пише в мотивите на предложението.
Съдията е бил депутат в 39-то и 40-то народно събрание от Коалиция за България.
През 9-годишния си мандат като конституционен съдия Александър Арабаджиев допринася за утвърждаването и спазването на правата и свободите на гражданите, установени от конституцията на страната ни, допълват от МС”. ( Медиапул)

Много е удобно един от малцината висши магистрати в България, за чиято безрезервна преданост на червената идея се знае с абсолютна сигурност, да бъде легитимиран като носител на висша държавна награда не просто защото е твърде близък до самия Първанов, но и защото правителството е на мнение, че този човек заслужава да бъде отличен. Не че няма и други червени по убеждение подобия на съдия Арабаджиев, но той е сред емблематичните, макар това “скромно” да се премълчава в официалното съобщение от коя партия беше депутат два мандата и от чия квота се озова в Конституционния съд. Както и кой го катапултира на европейска орбита да представя България.

Запазил съм за него мил спомен как точно през 1993 г. съдия Арабаджиев подкрепяше демокрацията в Конституционния съд. Когато премиерът Беров издаде на 3 юни указ за освобождаването на главния директор на БТА, въпросният ( т.е. моя милост) забеляза, че с този акт се нарушава конституцията. Там изрично пише, че директорът на тази държавна институция се освобождава само и единствено от парламента. Стигна се до Върховния съд и в рамките на месец указът беше обявен по съдебен път за противоконституционен. После и самият Конституционен съд се произнесе в същия дух- почти единодушно. Защото съдия Арабаджиев не беше съгласен, че да се нарушава така явно конституцията е нарушение на конституцията- та нали техният човек, управляващ с мнозинството на БСП беше решил така, как да го бламира. Остана си на особено мнение почитаемият Арабаджиев. И беше много гневен от положителното становище…

Разбира се при възстановяване на юридическата правда непослушният директор на БТА тутакси беше натирен от същото това мнозинство в Народното събрание, което се надяваше разправата да бъде извършена от Беров и компания, за да не си цапа ръцете. Е, изцапа си ги. Този път напълно законно, веднага след решението на конституционния съд, дръзналият да защитава основния закон на страната директор на БТА беше светкавично уволнен. Така му се пада!
А на др. Арабаджиев му се пада орден!

Не знам дали всички разбират какво ни се падна на всички нас на последните избори.