Още за откупите и подкупите, но в самия парламент

Парламентът наложи мораториум върху т.н. царски имоти ( използвам популярното название) и с това сътвори първото си важно политическо решение. Подчертавам- политическо, защото юридическата страна на въпроса е друга тема.

Другата тема обаче беше несполучливо използвана от заместник-председателя на парламентарната група на БСП Михаил Миков в опит да обясни, защо червените са против този акт. Беше ясно, че с призива си от трибуната не може да спре решението на мнозинството. Какво тогава целеше с адвокатската си пледоария?

БСП многократно е сменяла позицията си по много въпроси през годините. Най-ярък, пресен и свързан със самия Сакскобугготски е примерът как го нападаше (включително по темата за имотите) докато беше в опозиция, а как го прегърна след това под тройното одеяло на коалицията. Така че партията трудно може да бъде заподозряна в принципна последователност като причина за разграничаването от мораториума.

Едва ли също сме свидетели само на партиен реверанс на благодарност към царя за неговата лоялност да сподели до последния ден горчилката на сринатата правителствена популярност. Такъв театрален ход изигра на 12 декември на Седмата конференция на ДПС Сергей Станишев спрямо другия си бивш партньор от властта. Но само зле подготвената за такива спектакли публика вярва на подобни скечове.

За да разчетем генома на заболяването, от което страда столетницата, трябва да погледнем под микроскоп истинските мотиви, движещите сили, довели до събитието. Те се коренят в копнежа по справедливост ( и дори за “възмездие”) сред достатъчно голям брой български граждани, които повярваха на ГЕРБ като гарант за изпълнение на техните очаквания. Дори Станишев и Първанов са признавали нееднократно, че усещането за несправедливост е широко разпространено сред Българието- и те са били наясно, че ще спечели онзи, които бъде припознат като носител на справедливостта, но нямаше как да попречат на Бойко Борисов да изпълни тази роля.

Обещанието да бъде преборена корупцията е твърде общо и вероятно заченато в грях поради явната му неизпълнимост. Няма как парламентът да забрани корупцията. Докато с царските имоти ( конкретен дразнител на накърненото чувство за справедливост, което изхвърли НДСВ извън парламента), юридически обосновано, или не, случаят е друг. Тук се искаше политическа воля. И тя бе демонстрирана.

БСП се плаши от този развой на събитията, който легитимира мнозинството като единна сила, способна да взима важни политически решения. В отчаянието си партията опита да покаже “експертно” лице срещу гласуването за мораториума, но това, което масата български граждани ще видят в този ход, е , че червените се оказват по монархисти от монархистите и от …ДПС.

Многозначителен е депесарският шут ( нямам предвид, че Доган се прави на шут с постановките си как искал да се оттегли от лидерския пост, ама не ми давали). Лафът ( защото за хашлашкия израз думата е точно “лаф”) за депесарския шут онагледи през есента на 1992 г. предателството на ДПС към съюзника от СДС, сваляйки с гласовете си правителството на Филип Димитров. Сега е приложим и към царя. Защо не, след като Даган демонстрира “еманципираност” от действащия все още президент Първанов и му се подигра ( за първи път и напълно основателно) на мегаломанията за АЕЦ “Белене” и дистрибуторските енергийни претенции от регионален мащаб, защо да не подритне катурнатия от пиедестала цар.

Сега, след като Доган прокламира колко му е хубаво в опозиция като шанс за катарзис и се показа готов да прелъстява победителя Борисов, неговите хора твърде вяло казаха по някоя добра дума за явно изоставения в бедата Сакскобургготски. Само двама от ДПС гласуваха против мораториума, а останалите – от тях да мине – въздържал се. А бяха заедно цели два управленски мандата и царят рекламираше Доган като единица мярка за управленска мъдрост и демократичност!

Какво е това, как се нарича? Казва се Ахмед Доган. Той и в опозиция се опитва да управлява ( в случая егото на премиера Борисов, ако може). Пък и кой беше най-заплашвания с ревизия на имуществото от новата власт само допреди няколко месеца? Помните ли, че това беше пак Доган? Може и да сте забавили, защото вече от месеци нищо не се чува по въпроса. Откупва се човекът. С което явно подкупва победителя. Да видим при тази явна корупция докъде ще се стигне.

Дано не се окаже само, че мнозинството се откупва като подкупва общественото мнение с този мораториум, който демонстрира възстановяване на справедливостта, която все така липсва.

Ето затова започнах този текст с това, с което завършвам: не търсете юридически аргументи, става дума за политика.

10 мнения за “Още за откупите и подкупите, но в самия парламент”

  1. Браво!
    След тази статия съм сигурен, че нищо не може да ви убегне.

  2. Искам Мораториум и за имотите на Синода !
    Защото казусът е същия.
    Ако се вземат имотите на Царя – ТРЯБВА да се върнат на Народа и имотите на Синода.
    НЕзаконието е едно и също при двата случая.
    Но както става винаги – няма да посмее никой да върне на Народа църковните имоти.
    ЗАЩОТО са им дадени НЕЗАКОННО !
    Не с реституция, а с отделен закон.
    Реституция в Реални Граници !
    Другото създаде МЕГА корупцията …

  3. Драги Г-н Инджев, отново подхващате тема в центъра на десетката! Имам предвид последните две статии за откупите и подкупите. Проблема е много сложен особено у нас зашото към всичко традиционно е добавен и специфичния български фактор, а това вече е тема на дебелотомно проучване.
    Бедата у нас, която особено изкривява традиционното по света явление на откупите и подкупите е че и гражданите, и управляващите (от всички партии), и полицичта (преди милицията) и административните служители и така нататък са съставени от българи.
    И по Тошово време имаше престъпност (предимно “битова”, срещу обикновените хора, защото тогава богаташи нямаше). И тогава по същия начин нищо не се разкриваше и потърпевшите бяха подканвани да не прекаляват с оплакванията за да не “провалят” статистиката. Аз самият неколкократно съм бил потърпевш по онова време. Сега измеренията са други защото и възможностите са много по-големи, но причините са същите, както и гадната “българска семка” е същата. Всичко накрая опира до егоизма и индивидуализма на българската персона. Не знам на какво се дължи: генетично ли е, на специфичната история (робствата), на географското положение ли или на комбинация от всичко това, но е факт, че тъкмо ние сме с най изостанала икономика, образование и наука и сме най-силноповлияни и зависими от Съветска Русия в сравнение с другите около нас и в Източна Европа. У нас претъпността и корупцията са най големи и неприятни, та всички ни сочат за отрицателен пример и у нас управляващите (тези, които успяват да се задържат на власт) са като правило гьонсурати, а гражданите ги няма. По-точно има сбор от около осем милиона индивидуалисти, но гражданско обшество няма. Ето и сега примера с царските имоти. Къде бяха всички тези разгневени Бай Едикойцевци да вдигнат глас, когато му ги връщаха? Защо се сетиха едва сега? И когато циврим сега за референдуми за щяло и нещяло, а не се сетихме да преосмислим оня “референдум” за монархия или република, та да имаме очи да правим референдуми и след това! Аз лично съм твърдо против всякакви референдуми в България, докато не се реши историческата неправда с “оня” референдум! И дали Бай Едикой си като роптае “политически”, “юридически” или “морално” против връщанет6о на имотите на царя слага на кантара и загубите му от “оня” референдум или саможертвата му за влизането ни в НАТО и ЕС успешна, а за икономиката ни неуспешна (последното до голяма степен заради “материала”)?
    Както казва и Г-н Димо Райков трябва всеки един от нас да потърси кривиците първо и себе си и да се промени за добро. Само тогава ще се преборим с престъпността и корупцията и само тогава може да имаме някакъв успех! Когато Българина придобие способността да се възхити и признае искрено, че някой друг може да е по-добър или по-способен от него самия, само тогава ще престане да критикува и завижда, а ще се насочи към собственото си усавършенстване, което би донесло просперитет на нацията. Едва ли ще доживея да го видя!

  4. Става ясно,че Доган наистина е номер ЕДНО???Както си е:СТАРОТО си е СТАРО – казармена максима.

  5. Уважаеми, без съмнение Вие имате възможност да манипулирате. Защо не си служите с нея коректно?
    Какво е лошото да имаш различни политически партньори по различно време? Това, преди всичко, гарантира, че в политиката няма най-силен и избирателите трябва да се спечелят.
    Естествено е само предположението за коректност, която се изразява в ПРЕДВИДИМОСТ. (Но и това е друг въпрос.)
    А иначе, защо да не се демонстрира “еманципираност”, когато тя работи в интерес на България?
    Защо да не се откаже подкрепа на партньор, когато той не е желан повече (по някаква причина)?

  6. Бих наблегнал на следното, без да отричам анализа на г-н Инджев.
    Царят се прояви като крадлив мръсник.Няма крадлив мръсник по света, с който столетницата да не е солидарна.Това е крадливата й мръснишка същност.А тук имат и подлец в лицето на лъжливия цар.Даде им шанс да крадат цели четири години, в които един път не почете гроба на чичо си, когото съюзниците му мерзавци убиха, както избиха и много други “врагове на народа”, като кучета.Пък и смятайки себе си за овластена и посочена свише(все от изток)червена буржоазия, аристократично припознават измамника на наивните хорски надежди като много свой.
    А колкото до Доган, той е продал задника си отдавна и го е прежалил. От където идва келепира – натам се навежда и разтваря бузи.Той е до такава степен лишен от морал, че хората го възприема за умен и сложен.Тя и Цола Драгойчева изглеждаше умна, но си беше една червена, дългогодишна курва.Поне не застреля секретарката си.

  7. Иво, точно в твоя блог искам да дам два примера за гражданско общество. Единия е от Естония, другия – от Чехия. Преди повече от десетина години в Естония се провел търг за един имот със замък. Доколкото знам там не е имало реституция. Както се и очаквало търга го спечелил някакъв банкер, който преди бил офицер от естонското КГБ. След като го спечелил обаче, дарил целия имот на истинските наследници. В Чехия, малко преди промените вдигнали цената на метрото с една крона. Чехите от уста на уста си предали призива да не се качват на метрото. Три дни никой не ползвал метрото и накрая върнали старата цена. Знам, че в България това не може да се случи, но нарочно го пиша, за да е ясно какъв е морала в гражданските общества и какво означава солидарност.

  8. … А не това, което Първанов разбира под солидарност! Защото пак се готви да говори на Нова година за солидарност. Бих му казал: “Не подценявай силата на мравките!”

  9. БКП знае кой е симеон и затова си го пази.Май и Бойко знае и да вземе да му бие един шут към Испания

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.