Понеже ми е “слаб ангела” днес употребих сила. Общо 6 пъти бутах коли. Помагах на автомобили да издрапат по заснежения булевард в София, на който живея. Имам не просто наблюдения, а дейно участие в борбата с поледицата. Не за час-два, а цял ден.
Не си прося благодарността на безименните шофьори ( и при всичките 6 случая изходът от бутането беше като при подкупите – бутнеш и става!). Но моля г-жа Фандъкова, кмет на четвърт от българските граждани, да не твърди, че положението в столицата било нормално при зимни условия. Иначе ще трябва да я приравним към др. Станишев, за когото беше ненормално хората да се интересуват от темата за досиетата (която той употреби за политически цели- но това е хлъзгава тема, която заслужава отделен грапав коментар).
При цялата ми добронамереност към симпатичната госпожа не мога да се съглася, че е нормално столичен булевард цяло денонощие да бъде превърнат в пързалка. За други булеварди, като “Цариградско шосе” , а и за ада в двете огромни “спални” на столицата “Младост” и “Люлин”, нямам лични преживявания. Има ги във все още свободното пространство за свободно говорене в интернет.
Ако пък някой пуска г-жа Фандъкова на пързалката на стандартното оправдаване, нека намери сили и средства да опесъчи терена и да спре това подхлъзване. Нагоре я избута Бойко Борисов.
Надолу всеки може.
Встрани от темата:
Иво, верно ли е това?
http://www.bulpress.net/article/4017
Към Комент Незнакомов:
В този вестник ми сложиха в устата и друго интересно заглавие, според което съм бил …донасял на Тато за Батето ( бях им казал, че като репортер в БТА съм превеждал материали от западния печат, някои от които, ако се отнасят за семейството на Живков, вкл. за “подвизите” на Иван Славков в чужбина, са били издавани в бюлетин в 1 екцемпляр лично за Живков). Когато протестирах срещу безумното им заглавие ми беше обяснено ( все едно , че не е кой знае какво да те изкарат доносник лично на Тато), че така било по-атрактивно. И пак поискаха интервю ( ама не за да поправят щетите или да ми се извинят за свинщината, а просто така, щото им трябва).
Проблемът с даване на интервю за подобно издание е следният: или говориш с тях ( щом изобщо някой се осмелява да ти даде думата), или те говорят от твое име каквото им скимне. В случая, който ви интересува, е смесица от двете…Изборът не е много лесен в моята ситуация.
Миналата седмица ми поискаха интервю от конкуренен на споменатия по-горе седмичник (нарочно не го споменавам – опитвам се да намаля евентуалните щети от битки на всички фронтове). Дадох им. Не го публикуваха.
Ако ви интересува, ще бъде поместено в коледния брой на в. “Седем” , където го предоставих. В него наистина има неща, които казвам за първи път. Понеже е голямо обаче втората част трябва да се появи в новогодишния брой на “Седем”. Там обяснявам и как стои въпросът с т.н. “доброволност” и ДС, с която моите доброжелатели много обичат да ме цакат.
Изобщо, ясно ми е, че ако ще не Човек на годината да съм бил, не Вицепрезидент на Асоциацията на Европейските журналисти да съм бил, не директор на БТА ( благодарение на подписката на стотици колеги с настояване за това), не да съм осъдил кабината Беров за нарушаване на конституцията ( помни ли ти някой изобщо?!), не главен редактор на вестници и автор на хиляди статии, вкл. цитиран от “Ню Йорк таймс” и “Монд” блогър и т.н. и т.н. пак онова гадничкото в биографията ми ще си плува на повърхността на хорското любопитство.
Както казваше Радой Ралин ( лично съм го чувал): “От как свят светува, все мазният отгоре плува”.
А на любителите на мазнотиите, които ги смятат за полезни за собственото здраве и ги карат да се чувстват добре, мога само да пожеля приятен апетит. Въпрос на вкус.
Верно ли е?
Господин Инджев, не ме ли искате вече?!? На маймуни ни обърнахте, да знайш!
Предлагам на Фандкова, на която и аз бутнах фъндък, да се повози на автобус № 72, като го почака на заледена и тъмна спирка в интервала от 16h до 19h, когато се движи на кръгъл час, но без указано време за пристигане и отминаване
Към Ганьо:
Никой не може да ви обърне на такава маймуна, на каквато сам се обръщате, като се обръщате към автора на статията с нецензурните си препоръки.
Много ми хареса сравнението – „изходът от бутането беше като при подкупите – бутнеш и става!“
E, ако това не е идея ! Не само за Фандъкова, а за всички кметове на градове и села (предимно в България).
Разпределят на всяко възлово место необходимите хора и те при „необходимост“ – бутат ! Гарантиран успех, при минимални вложения. Като казах „бутат и вложения“, та се сетих за развиващите се в правилна посока Борисов-Първанови отношения, по въпросът за българо-руските вложения. Едно въпросче все пак ме мъчи при това. Кой бута постоянно, на кого, колко и какво ??
Не ви е лесно г-н Инджев. Но и на Фандъкова не й е лесно. То на кой ли му е лесно?
Как на кой, на Гоце и гоцетата. Смрадливите продукти на червената клоака, която най-обича да те обиди, като каже “И ти си като мен, какво се правиш?”
босия, тренчев, доган, кошлуков… какво да ги споменаваме дори – нищожества.
Иво,знаеш че ако някой хвърли шепа мръсотия в чист извор няма шанс да ни доказва че извора е мръсен.
Към Иво:
Благодаря за подробния отговор.
За съжаление или не “онова гадничкото в биографията” винаги ще изплува отгоре.
Имате трибуната да обясните за нас тези които ви четем, точно какво е “онова гадничкото в биографията”. Така няма да търсим информация от странични източници. Най-подходящото място е този Ви блог.
Не можете да се сърдите обаче на тези които се интересуват точно от това понеже сте публична личност.
Поздрави!
Към Комент Незнакомов:
Няма да споря с логичните ви аргументи, но все пак е интересно: как пък на никой не му е интересно да научи ( например) повече за това как се озовах в челен сблъсък едновременно с президент, парламентарно мнозинство и премиер през 1993 г. и взех, че спечелих битката във Въховния и Конституционния съд, след което ( и по време на което , а и до ден днешен) ми ядат кокалите, че от кариеризъм не съм бил искал да си напусна директорския пост. “Кариерист”, който вместо да се подмазва на началството, воюва с него на всички фронтове! И до ден днешен се тиражира лъжата, как съм се бил “барикадирал” в кабинета си.
А и не знам какво ми е публичното от 3 години насам. Колко дълбоко под земята трябва да ме закопаят, в каква маргинална позиция още трябва да ме напъхат,за да престана да съм длъжник на публиката, жадна да изкопае още подробности по въпроси, които доброволно и наистина публично отдавна съм осветлил?
Да, имам тази трибуна, защото се преборих да я имам. Не ми е подарък. Ценя е и същевременно уважавам различното ( от моето) мнение. Единствените коментари, които трия ( ако не броим твърде крайните по своята нецензурност или екстремистките призиви), са онези, които са пълни с лъжи по мой адрес и с това ме изправят пред дилемата да влизам в спор и да ги опровергавам от позицията на оправдаващ се, или просто да ги подмина.
Очаквам също така известно разбиране, че не съм мазохист, който си умира да се самобичува непрекъснато под предлог, че това наказание се полага на “публичните личности”. Винаги ще има неинформирани, непрочели или нечули някакви мои откровения. Винаги ли ще трябва да задоволявам непрочелите, нечулите, незапознатите? Сутрин, обед и вечер, или само призори?
Освен това къде е балансът между изискването да не занимавам хората със себе си и …да ги занимавам, но ако може, само с гадничките неща от биографията си, защото другото би било самохвалство?
Поздрави!
Иво,знаеш какво е казал Конфуций за цвета на котката която лови мишки а ти си пъргав и смел журналистически котарак който лови и Острозъбите Олигархични Плъхове в Народният Хамбар на България.Това е важното и не давай на никой възможност да те разсеива когато работиш за България.
Моля извинение от ВАС Г-н Владимир Йосифов ЗА НЕУМИШЛЕННАТА ГРЕШКА НА ВНУЧКАТАМИ, предишният ми коментар е до Иво Инджев.
Към Иво:
На мен лично ще ми е интересно да науча и за това за битката във Върховния и Конституционния съд.
“А и не знам какво ми е публичното от 3 години насам” – ами да кажем това че сте един от малкото журналисти които си струва да се четат
😉
На мен лично тия два отговора са ми напълно достатъчни за да си направя преценка. Надявам се да се развива и да продължава да съществува трибуната която сте съградил.
П.С.
Не мисля че споря с Вас, просто питам за да съм информиран.
Към Комент Незнакомов:
Няма лошо в спора. А в случая ми дадохте повод да кажа това-онова, което не бих натрапвал без причина..
На вниманието на Незнакомов!
Уважаеми,твоето доброжелание ми прилича на наивност, при която дете пита родителите си как са се появило на този свят. Ако не си следил публикациите на Инджев, не си търсил също тъй добронамерено биографични справки за обществените му позиции – човешки, политически, тези отнасящи се до съвременните общества и изкуства, факти за наистина значимите му административни и неправителствени номинации,тези твои “наивности” се превръщат в спорно за добронамереността ти любопитство.
Не се обиждай и от това че не се обръщам в множествено число към теб. В този наш свят, преди да изградиш позиция в публичното пространство, трябва да си много чел и ПАТИЛ /може би и бит/. Тъжно и жестоко е да подлагаш точно И. Инджев на “приятелски огън”. Чети му посланията и се радвай че има такъв българин в обезумялата ни родина, може би и свят, който се гневи за жалост твърде театрално.
Поправям си името, и аз се разгневих, но искрено.
Г-н Инджев, това си въря из интернет, зимата 2008 🙂 малко да разведрим обстановката 🙂
http://ianchefff.blog.bg/novini/2008/01/14/otvoreno-pismo.152689
Е тази година нямаше порой от оправдания, а лъжене право в очите…
Към господин Тодоров.
Господине не може човек всичко да следи на този свят. И се замислете ако аз който смятам че доста съм следил авторите в дясното пространство съм пропуснал туй онуй, то колко повече ще е пропуснал средностатистическия Труден и 24 Часов читател.
Явно посланията не са достигнали съвсем до когото трябва.
Колкото до множественото число – въпрос на възпитание.
Г-н Незнакомов,разгневи ме изразът Ви
” За съжаление или не „онова гадничкото в биографията“ винаги ще изплува отгоре.”
Нямам намерения да оневинявам Инджев, за нещо, което политическия похват “причастност към ДС” е станал отвратително посредствен, но за съжаление, ако съдя по вашата непримирима логика, оправдаващ замисъла си. Да следиш дясното пространство по Вашия начин е отчайващо, защото българското дясно не е българското разковниче.Наследената от миналото бутафорна представителност, привидната, но прагматична наивност, експертност, съобразена единствено с най-грозното в човешкото его на “великите” носители на балканските десните идеи, провали десният преход. Защото само името му беше останал, на прехода…Факт е, че във всички държавни структури властват тези които установиха “диктатурата на пролетариата” Вие волно или не пиете питието създадено в политическите лаборатории, и опиянен стигате до противно шаблонната щампа:”Имате трибуната да обясните за нас тези които ви четем, точно какво е „онова гадничкото в биографията“. Така няма да търсим информация от странични източници.”
Незнакомов, много сте познат, до болка. Не бих Ви отговорил, ако не дължа уважение към читателите на този блог. Не знам , разбирате ли, че в нормалното общуване трябва прямост.Вашето желание за познание не прилича на искрено. И все пак -нека Коледните празници Ви помогнат да бъдете по-радостен, докоснете Вашето щастие, не вярвайте на политическите послания, а на здравия си разум.
Г-н Тодоров
Много приказки, малко смисъл.
Нищо не ви се разбира ше ме прощавате.
Фандъкова ли??? Защо никой не гледа как е построено метрото? От тунела капе вода при ВСЕКИ дъжд. На хлътналите плочи пред ЦУМ? А двете ями-едната от които беше блато с тръстики? А тротоарните мини? А помиярите които Фандъкова не иска да разкара? А прехваленият ремонт на централна гара-написано е колко милиона ще бъдат потрошени там-който иска да отида и да види. Това не е кмет.