Няма да е честно да приключа годината като автор и домакин на блога ivo.bg без няколко думи на благодарност към читателите. В момента, в който го правя, положението в “ Блог класация за България” ( Top Blog) , е следното:
Най-коментирани за 48h
1. Иво Инджев
45 коментара. Профил
2. e-vestnik.bg – HOME
44 коментара. Профил
3. личен блог на Иван Ванков a.k.a gatakka
29 коментара. Профил
4. NAMELESS
28 коментара. Профил
5. hardwareBG.com
26 коментара. Профил
6. Нямам идея
25 коментара. Профил
7. Тайната на нашата вечеря
24 коментара. Профил
8. cinemascrotum.wordpress.com
23 коментара. Профил
9. 365 дни на 34 🙂
22 коментара. Профил
10. FriChic
20 коментара. Профил
Най-коментирани последния месец
1. e-vestnik.bg – HOME
2018 коментара. Профил
2. Иво Инджев
784 коментара. Профил
Приятели на topbloglog:
Дължа отчет също така на всички, които ме номинираха и гласуваха за мен в чудесната инициатива на Българския хелзинкски комитет ( БХК) “Човек на годината” за принос в защитата на човешките права. Церемонията по награждаването се състоя на 10 декември в София. Резултатите са известни, но ги оставих без коментар. Не е лесно да намеря баланса между информирането за събитие с мое участие, без да звучи нескромно ( когато става дума за награда) и моралното задължение чисто човешки да благодаря за подкрепата.
Изчаках празниците и края на годината, за да съчетая едното с другото.
Интересуващите се са разбрали( не и от медиите, разбира се), че бях награден с грамота от БХК за “най-номинираната личност” в рамките на инициативата “Човек на годината”. Не познавам лично никой от онези 18 души (допуснати са номинациите на 14 от тях), които са ме номинирали и това прави жеста им още по-ценен. По израза на член на журито ставало дума в случая за “феноменално голям брой номинации”.
Някои може и да не са разбрали, но освен официалната награда на журито “Човек на годината”, която заслужено получи Теодора Захариева за драматичната й битка в защита на онкоболните, на практика, наградата “ЧОВЕК на годината” по БРОЯ на подадените гласове практически бе спечелена от вас, които сте гласували за мен. Повече гласове имаше фондацията “Спаси, дари на…”, но сред “човеците” резултатът ми от 1709 гласа изпревари с много всички останали. Не бих акцентирал върху този факт, ако не беше убеждението ми, че гласувалите имат право да знаят. Съзнателно не подчертах тази истина досега, за да не прозвучи като глупава сръдня, че съм спечелил гласуването, но не съм получил наградата. А и има ли по-ценна награда от мнението на публиката ( стига да не е получено с нечестни средства)?
Далеч съм от мисълта да оспорвам решенията на журито, което е в правото си да преценява. А и не бих посмял да кажа критична дума за останалите наградени. Би било кощунствено да противопоставям помежду си хора, които се борят за човешки права, а не помежду си ( за слава?!). Нека лежи на съвестта на онези, които направиха това с неистова и неразбираема за мен амбиция да “победят” и бяха на път да помрачат благородното дело. Предполагам, че от БХК избраха да не коментират този аспект от гласуването в интернет , за да не позволят още една добрина да се превърне в нещо друго, да не кажа противоположно на своя замисъл…
Дали обаче компромисът с премълчаването си заслужава? Прекрасната инициатива на БХК явно се нуждае от усъвършенстване. С риск да засегна организаторите, трябва да кажа очевидното за всички: не звучи сериозно за награда с название “Човек …” да бъдат номинирани цели организации и дори една радиостанция. Нека има отделна класация за тях.
Няма логика ( и справедливост, ако на гласуването в интеренет се гледа като на някакво състезание между номинираните) в това смесване на единственото с множественото число. Хубаво би било също БХК да не нарушава собствените си публично оповестени правила – например, като допуска номинации далеч след изтичане на крайния срок. Пък и щом от журито се ангажираха на 9 декември в 18 ч. със съобщение, че са констатирани нарушения, заплашиха да отнемат подадени от едно и също място гласове и дори спряха поради това гласуването в навечерието на награждаването, трябваше да проявят последователност и наистина да си изпълнят намерението. Защото става дума за правозащитна дейност, а не за “Евровизия”, нали?!
Както и да прозвучи, след като съм започнал, да припомня, че нито веднъж не си позволих да “агитирам” за себе си в блога, който има хиляди читатели дневно ( рекордът за годината си остава 28 септември 2009 г., когато прочитанията и влизанията в ivo.bg са били 26824 за деня ). Намирам за грозно в такъв тип “конкурс” ( който за мен не е борба за изява, а благороден жест за популяризиране на благородството) някой да използва силата на пропагандата за себе си.
Знам, че приятели и непознати са призовавали да се гласува за мен във фейсбук ( дори не погледнах там). Но това е различно от организирана кампания за саморекламиране на номинирания. Тя поставя в неравностойно положение номинираните, които нямат достъп до такъв тип агитация ( това беше допълнителна причина, поради която се въздържах да призовавам в блога си да се гласува за мен). По мое мнение журито взе правилно решението да раздаде награди и на такива хора, без възможности да ползват интернет форуми или медийни трибуни- независимо от факта, че те получиха много малко гласове в интернет.
Благодаря на всички читатели, автори на коментари, номиниращи и гласуващи (на онези, които го правят дискретно в рубриката “подкрепи блога” през цялата година):
Избраният от Вас и страхотно признателен за това “Човек на годината”, Иво Инджев.
Поздравления за успешния блог и две препоръки от мен.Едната е за добавка към блога за модериране на коментарите.Понякога просто човек иска да добави нещо в коментара си,след като го е изпратил.Втората препоръка е за добавяне на реклами в блога.Не е кой знае какво като приход,но все е нещо.Весели празници.
Поздравления. Найстина хубав блог, найстина интересни коментари и постове. Възхищавам Ви се
Uvajaemi g-n Indjev,
Radvam se iskreno na pobedata Vi (ni). Vie ste chovekat, koito cheta vseki den, zashtoto ne ostanaha doblestni jurnalisti! Blagodaria Vi!
(molia da me izvinite, che pisha na latinica, no to e zashtoto sam dalech ot svoia komputar v momenta)!
Pojelavam Vi veseli praznici, mnogo zdrave i radost za semeistvoto Vi!
Нямам право да говоря от името на пишещите в блога на Иво Инджев, но имам основания да мисля, че те ще се съгласят в общи линии с онова, което ще кажа.
Време в края на една отиваща си година…
Време в края на отиващи си илюзии и надежди, зараждащи се нови страхове, поизвехтели, но още (дали?) годни пристрастия.
Ще ми се да не влизам в шаблоните за погледа назад, за равносметките и анализите, а още по-малко – да предъвквам в едногодишно обобщение проявите на трите власти и техните така (без)лични представители.
Ще кажа едно голямо и искрено “Благодаря!” на Иво.
На нашия Иво!
За мъдростта и остроумието му! За гражданската му позиция!
И last not least за непосилната лекота на битието, което ни осигурява в своя непретенциозен, но може би най-сериозен, български блог от този вид!
Не преувеличавам. Има и други добри блогове, но те са или спорадични, или пристрастието им (така добре завоалирано, че се разбира още от първите пет реда!) ти дава да разбереш за какво става дума. А точно тя не те интересува. Думата си е дума…
Търсейки себе си, търсейки истините си, човек възпроизвежда образи, които са се родили и съществуват в съзнанието му. Светът, който ни предлага един автор в своето огледало, е колкото реален, толкова и субективен.
Фигурите в него не са пълнокръвни. Не са истински. Няма и защо да бъдат такива.
Иво изважда на показ персонажи, представящи се – това е важно! – със собствените си дела. Той не ги описва, не ги сравнява, не ги извайва така, както се създават герои в литературата.
Той ги представя на вниманието ни – нищо повече. И ако те са недоволни от нещо – то е от светлината. От прожектора на Иво. Биха били доволни, след като се изприкажат от трибуната – да се мушнат отново в тъмното, зад кулисите, в подмолите. И никой от медийните пъдпъдъци да не се занимава с тях.
На светло и на тъмно. Сивото и забравата. Краят на прехода.
Марионетките стават богове. Бай Ганю в последен стадий.
Мисълта за справедливост е пуснала дълбоки корени между завръщащото се като спомен и вечния ни, понякога непризнат страх от престъпността на властта. Българинът е глухарче, което може да бъде издухано всеки момент…
Да, преходът свърши!
Преходът от илюзиите към реалността. Сини илюзии в червена реалност. Ние пак сме тук! Всички сме равни, но битият си е бит. Понякога самонабит. Ченгета, вината с мезета, куфарчета с резета.
Най-богатите и най-честни българи. Ние ги хващаме – някой ги пуска. Докога ще играем на стражари и апаши?
На осемдесет и една години (194 г. пр. Хр.) Ератостен играл, каквото играл, изследвал, каквото изследвал и бил така отегчен, че се подложил на гладуване до смърт.
Ние продължаваме да си играем в пясъчника «България» с кофите и лопатките и се мръщим само, ако някой мине неволно-нарочно през надве-натри изградената ни мечта. През реалността на онова нищо, на което можем да противопоставим единствено плодовете на въображението си, създало грижливо укривания от чуждите очи, наш вътрешен свят. Идилия между четири стени, която няма нищо общо с битието, но е единствения ни надежден заслон за спасение от войнстващата духовна нищета. Предишната или сегашната. Интимната или социалната. Приобщаването или раздялата.
В пространствата няма време. Времето се появява с нас!
Да се надяваме, че ще продължи да върви и тук, в блога на Иво, благодарение на целия оркестър, чийто диригент е той!
За много години!
Отец Иван също е достоен, но бе преследван затади вярата си
Към Joro
Използвам Вашата препоръка за ракламите като повод да кажа, че планирам в началото на новата година да потърся рекламодатели. Колкото и да не ми се искаше да се “предам” и блогът да придобие нещо като комерсиален вид, ще опитам. Както се казва, с едната гордост не се живее…
Е, не е сигурно, че ще успея, но имам няколко идеи къде да се обърна с предложение ( стига да преценят, че има взаимна изгода- нямам представа за шансовете). Ако пък някой чете това и има какво да направи по въпроса, ще се радвам да го обсъдим.
Силно се надявам да не подразня читателите, ако “случайно” успея да привлека някаква реклама. В едно можете да сте сигурни: не поемам ангажименти по отношение на тона, характера, насочеността и приоритетите на блога.
Весели празници!
Иво и аз ти благодаря! За мен беше удоволствие да “сверявам часовника” си по твоите коментари за политическите събитията у нас и в чужбина. Искрено се радвам за признанието, което получи, напълно заслужено, от Твоите читатели с броя на гласовете им за наградата на БХК. Подробностите и крайните резултати ще ги оставя без коментар, присъединявайки се към написаното по-горе от теб, изцяло.
Искам да ти пожелая една много успешна и много щастлива 2010-та. В личен и професионален план. Вярвам, че мастилото в перото ти няма да пресъхва и ще “драска” доста по-надълбоко 🙂
Бъди здрав!
Аз пък си мисля че, големите рекламодатели нчма да се натиснат с голям интерес(явно поради какви причини) но,някои малки и независими….?Успех и да си жив и здрав:):)
Честито, Господин Инджев,
Въпреки че професионалният ви път не е никак равен и лек, вие го изминавате с достойнство и печелите симпатиите и възхищението на читателите си. Навярно знаете латинската поговорка “Ad augusta per angusta” -към големите неща се отива по тесни пътища, която важи за вас и творчеството ви и е сигурен показател, че се движите в правилна посока.
Как, “човек не трябва нивга да е неутрален”, както казваше Радой Ралин. Само един коментар е натежал за да бъде Нашият Иво на първо място. Ами, ако някой се беше разколебал да пише?Победата е за нашият “нивга неутрален Иво”и неговите “нивга неутрални коментатори”.Така ще се свърши с МОСТ-КОМУНИЗМА.
Журито беше длъжно да обясни подробно разминаванията иначе изглежда като нагласено решение от типа “ше дадем на който искаме”
😉
Въпреки това, поздрави за наградата на Вас Иво, както и на Теодора Захариева, която по всичко личи я заслужава.
Имам и един въпрос относно Фейсбук.
Вие ли си управлявате профила/страница там или някой ваш почитател?
Към Комент Незнакомов:
Здравейте и благодаря.
А във Фейсбук наистина не поглеждам. Нямам навик и изобщо ми идва малко повече да се ровя и в тази глобална клюкарница. Получавам по мейла съобщения за съобщенията до мен и ако е наложително, отговарям. Иначи съпругата ми понякога хвърля по един поглед.
Профилът ми го направи администраторът на блога от добро сърце, но аз явно не отговарям на високите очаквания за високотехнологично клюкарене, защото не ми е интересно да се ровя там. Пък и управлението на блога, което ми е основна “работа” от доста време, ми поглъща цялото време и внимание.
Така че отговорът е: никой не управлява профила ми във фейсбук.
Суета на суетите, казал проповедникът, суета на суетите, всичко е суета. Ех, Иво…
И още казал проповедника, който е праведен пръв да хвърли камъка.
😉
И аз Ви благодаря, че всеки един ден показвате, че в държавата ни има достойни хора чрез личния си пример.
Иво, дължеше ни този отчет, за което искрено ти благодаря. Коментарът на Демир Р. е супер стойностен! Напълни ми душата! Нищо не мога да добавя. Идеята на Joro за реклами в блога ти също е страхотна. Могат да се рекламират в началото опери, пиеси,концерти, автори, книги, лекарства, така както го прави тук PBS. И ако ми позволиш, едно пожелание за новата 2010 година. Както сам вече си се убедил не си сам във виртуалното пространство и пожеланието ми е, нека всички единомишленици да се обединим в едно по-силно ядро, за да звучат гласовете ни като добре оркестрирана симфония. Имам предвид повече линкове и може би един твой видео блог в You Tube. Щеше ми се да разкажа и една история, но друг път. Засега стига толкоз. Весели празници!
Аз Ви предлагам още по-голяма идея- превърнете блога в най-добрата медия от нов тип. Имате управленския опит, журналист сте от най-висока класа, имате воля и упоритост, честен сте с читателите си,имате достатъчно много и интелигентни читатели. Това е напълно достатъчно за успеха Ви в такова начинание. Що се отнася до рекламодатели , със сигурност ще се намерят достатъчно. Сигурен съм , че и капитал ще се намери . Помислете върху тази идея.
Честито! И Весели Празници! Много нови успехи!
Не е нужно да търсите и кой знае какви рекламодатели.Google имат добра програма за внедряване на реклами в блогове.Има и още една фирма,но за да не правя излишна реклама тук,ме потърсете чрез и-мейл например и ще ви обясня за какво става дума.А идеята на Венцислав Пенчев е наистина много добра.Медия от нов тип.Наистина интригуващо.Поздрави.
Г-н Инджев,блога трябва спешно коренно да се промени.Сега е като хъшовски вестник.Имам в предвид визия и функция.Прав е Венц.Пенчев,целта е медия от съвременен тип.До 5 год.книжните медии ще останат символично,главно от жълт тип.ТВ също ще се обезценят.Светът върви с голяма скорост към нова медийна култура.Очаквам до една-две години сериозен бум и на българския интернет пазар.
Едно голямо Благодаря и от мен, г-н Инджев! Бъдете жив и здрав, Вие и цялото ви семейство! Пожелавам ви много кураж и много успехи!
Има едно понятие-чистосърдечност.Има и журналисти притежаващи това, завидно и несрещащо се често,качество.Те по някакъв трудно обясним начин влизат в сърцето на омерзения човек, който без да ги познава лично, ги приема като близки хора и неистово отхвърля мръсотията, която по правило се излива върху добронамереността им.Мисля, че ние имахме поне този късмет виртуално да познаваме един от тях.
Демир Р., поздравления за дълбоките съждения. Аз също ползвам израза на Милан Кундера “непосилната лекота на битието” като лек за мъката си по България. Материалите в настоящия форум – и на автора, и на коментиращите, са дълбоко свързани и в различността, и в интилигентността си, те се допълват по естествения закон за градивно предизвикателство и го правят вероятно най-добрия в Бг.
Едно от големите Ви достойнства, г-н Инджев, е че с позицията си привличате нормални граждани – така ще се намери (все пак )лек за мъката ни по България, както чудесно го е казал г-н Т.Тодоров в 17:08…
Непосилна наистина е лекотата, с която мнозина побързаха да зачеркнат България.
Бъдете здрав!
Честити празници на всички тук!
Добър ден на всички тук.
Бъдете здрави и щастливи !
—
Добър ден г-н Инджев, благодяря ви за това приятно място.
Радвам се, че ще имате реклами.
Аз не мога да подкрепя работата ви финансово.
Много се радвам, че ще има марки, които да потърсят клиенти сред вашите читатели.
Здраве и радост на Вас и семейството !
За наградите от Хелзинкския комитет.
Господин, Инджев, наистина Ви е трудно да преглътнете дребни загуби и това не подхожда на името Ви, което познава цяла България.
Кое е толкова болезнено, това, че наградите получиха най-обикновени, непублични и непознати във вашите среди хора като Теодора Захариева (от журито) и дори неафиширащи с личностите си от Спаси, дари (от публиката) или нещо друго?
Г-н Инджев,Вашите анализи са професионални и аз ги чета с удоволствие и се радвам,че Ви има.Хубаво е да има и реклами.Преди време Ви писах,че е хубаво да имате и видео блог и TV канал WorldTV.com.Вижте блога на Ангел Грънчаров.Той е много сърдечен и прям човек.И ще Ви помогне с удоволствие.Ч Н Г.Желая Ви преди всичко здраве.
Към без значение
Не е лошо да четете, преди да пишете- никъде по никакъв начин не съм оспорил наградите- тъкмо напротив, поздравявам решението на журито за всяка една от наградите. И съм го подчертал нарочно ( включително и специално зпо отношение на хората с малкото гласове, които наистина заслужават вниманието, което им беше оказано, независимо от резултата в интернет), за да е ясно на всеки- БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ дали иска да се заяжда, или не.
Или искате да напиша в прав текст за кого и как беше гласувано с “подскоци” от стотици гласове в рамките на час-два, или на минути (очевидно в нарушение на правилата и елементрната етика) и тогава вече да бъда обвинен в някакво персонално заяждане? Защото такова гласуване имаше и мога да го докажа с точност от дни, часове и минути, но би било дребнаво. Ако се опитвате да ме предизвикате да направя точно това- не се надявайте да падна на нивото ви.
Към владимир Йосифов:
Благодаря, подобно!
А за рекламите, това е засега мое намерние ( за танго се искат двама, нали)и не съм сигурен дали ще намеря желаещи да рекламират поради което не бързам да приемам поздравления…