Не знам как решавате проблема с вашия личен неписан, факултативен ангажимент към дарителството. Аз- трудно. Не съм като един колега, който възторжено написа за себе си тези дни, че взимал лесно решенията в живота си.
Призивите към моята склонност да споделя с ближния си малко от своето материално щастие с по-нещастните от мен се активизират особено по светли празници, като Коледа. Проблемът обаче е в това човек да избере на кого именно и колко да дари в рамките на своите възможности. Защото на всички никой не дарява. Самото правителство даде пример като реши да дари само на едни пенсионери едни пари.
Ето например телефонната ми компания ме залива с предложения да забогатея. Под предлог, че това е добре за мен, тя иска с СМС да й подаря някакво си левче и нещо, твърдейки, че така ще забогатея. Аз обаче не искам. Да забогатея, не да даря. Да даря искам. Но не съм сигурен дали точно на компанията с многомилионен оборот трябва да се дарява. В резултат на което компанията ми проси сутрин, обед и вечер, настоявайки да играя нейната игра и да пращам уж отговори, а всъщност левчета, задавайки ми малоумни въпроси.
Резултатът от това положение е, че по Коледа се чувствам още по-виновен от обикновено. Всъщност чувствам се, така, както с усещам целогодишно. Ако за президентът ни Г.Първанов “Българската коледа” се пада веднъж в годината, за мен тя е всеки ден по улиците на София. На всеки ъгъл някой нещо ми иска- най-често пари. Някои от нуждаещите се дори ме разпознават и тогава става съвсем зле за моята гузност – толкова известен, пък не дава, или нямал бил, или не е достатъчно.
Веднъж дарих в едно заведения хляба си, току-що донесен от сервитьора. В същия миг в кебапчийницата влезна раздърпан ( както се полага) просяк и заяви, че е гладен. Дадох му поръчката си. Той взе хляба безмълвно и …го изхвърли на улицата, където се загащи и придоби по-малко жалък вид (това се видя от моето място). И до днес го срещам- човекът е професионалист!
Не искам да кажа, че всички искащи са такива ( дори не ги наричам просяци, внимавам да не се окаже, че тази грозна дума се лепва и на истински нуждаещите се). Искам да кажа обаче, че е трудно човек да се ориентира накъде да насочи ограничените си възможности да помогне. И точно тук, в този миг, на помощ би трябвало да се притекат знаещите, авторитетите в държавата, на които да се доверим в разпределението, но не на “порциите в държавата”, както цинично се похвали за себе си Доган, а на дадените от сърце помощи.
Вие вярвате ли, че това е точно един човек, който злоупотребява с власт да бракониерства и дирижира медийния цирк за лична употреба?
Да, какъвто и да е , който и да е, ако в крайна сметка стои зад каузата на болните деца, нищо друго няма значение, ще кажат мнозина. Само че защо си спомням, че на филма на Би Би Си за нечовешкото третиране на български деца в Могилино, който без преувеличение потресе половината свят, същият реагира със съскането, че той не бил направен с “любов към България”? И коя България имаше предвид- неговата, с тузарските софри, пътешествия, ловни заслони и скъпи пушки, или онази, на децата от Могилино ( които близо година по-късно все пак реши да посети – беше септември и наближаваше “Българската Коледа” под неговия патронаж)?
Иначе фактът, че събраните в рамките на кампанията “Българската Коледа “ кампания средства тази година са рекордно малка сума, спрямо предишните 6 години, вероятно се дължи на кризата.
И все пак да попитам коледопреклонно – коя криза, световната икономическа, или българската, на доверието?
Аз се грижа за болната си 88 годишна майка.За лекарства,памперси,пудрички,кремове и за жената,която прави тоалета й,на месец ми отиват около 500 лева.Давам и малко помощ на старата жена,която ни чистеше офиса,когато падна и си счупи ръката.
За мероприятия “под патрондаша” на Гьорче Првановски не съм дал и стотинка.
Бог види!
mnogo hubava statia
Прочетох тези дни, че от последната Българска коледа имало разминаване от около 8-9 милиона лева между събраните и дарените… Как ли може да се разнищи този въпрос…
Господ Иисус Христос казва-“Когато правиш дарение-лявата ръка да не знае какво прави дясната…”.Т.е.-дарението не е публичен акт.То не се прави като фарисеите които се молят на ъгъла за да ги гледат от двете страни на сградата.Даването на милостиня е за лично удовлетворение .Резултата от милостинята е за собствено облекчение.Дори и на тайно-има Кой да го оцени.
Весела Коледа !
Напълно съм съгласна с думите на “Костовист”, защото когато човек дарява го прави от вътрешна негова потребност, не удовлетворявайки рекламните и комерсиални страсти обикновено на телевизиите.А относно рекламираните български коледи – пошлост и опит някой хитрец да си гребне от събраното… Нищо ново товасе случваше преди, случва се и сега, само,че мизерията вече стана страшнаааа… Какво да е весело по Коледа с тази мизерия, в която сме потънали поне 80 % от българите – весела е за останалите 20%, който ще намерите в моловете…те даряват там, ама даряват за себе си.
Комунистическо-Мутринската Республика Болгария е несъвместима с достоинството и доверието на Българските Граждани и Държава, за това имаме постоянна криза на доверието към Българските (бизнес) институции в България.
Не дарявам, предполагам мога по малко, нали капка по капка вир и т.н., но де да знам.
Определено, ама определено, не бих пратил смс за благотворителност, защото всеки по-наблюдателен е забелязал, че те включват 20% ДДС, а по-запознатите знаят и че поне 50% от сумата на телефонни обаждания и смс с довабена стойност се прибира от оператора.
Този септември като бях на почивка, един ден снимам джамията в града и едно момче дойде и ме заговори, в последствие ми поиска пари за хляб (като междувременно ми наговори един куп неща за семейното /материалното си положение, като част от тях съм сигурен бяха, ако не лъжи то поне преувеличени), предложих му да отидем до магазина и да му купя; така и направихме, освен хляба му купих и още някои други неща за ядене. Предполагам си занесе нещата в къщи, а не ги е изхвърлил.
Това и друг път бих го направил, но професионалните просяци в София си ги подминавам като пътни знаци.
За мен това е просто опит за “измиване” на съвестта.Преди време писах в този блог, че според мен повечето,ако не и всички злини за българите идват от КОНТРОЛИРАНАТА МИЗЕРИЯ. И тъкмо тези,които са “контрольорите” чрез такива показни акции се опитват да успокоят съвестта си.
Знаете ли,много ми е интересно как тези “контрольори” след десет-петнайсет години,когато бъдат пенсионери,ще живеят. Виждам как обаче те се подготвят – скача максималната пенсия,измислят си разни нови възможности и тъй нататък. А народът? Народът кучета го яли…Вародът живее с 50 евро на месец…Елате да видите как е във Франция! Как хората дават на стотиците хиляди бездомници,но дават така,че да пазят достойнството им – без никакъв шум,без медии…Гледам онзи ден – майката дава на момиченцето монета от две евро,то отива,едва-едва върви,но отива,леко се навежда,прави нещо като поклон,и поставя,не подхвърля,я поставя, монетата в найлоновата чашка на просяка. Онзи ден идва в българския магазин на метро “Луи Блан” един млад нашенски ром,изсипва шепа сантими,разговаряме се и той ми казва – Абе,тука живот се живее, как ще работа,та аз на ден не падам с жената и детето под 50 евро на ден от просене. Що храна ми дават французите,що лекарства,сега кандидатствам и за помощи…
Да,ето я Коледата,г-н Инджев,в устройството на едно общество, в неговите механизми за социална помощ и тъй нататък. Друг е въпросът,че гладните и босите “европейци”,тоест ние,българите,а и румънците,а и останалите балканци,дали няма да доведем до крах и това,което хората с много труд,но и с усещане за солидарност са успели да направят…А у нас – милиони за шепа богоизбрани,глад и мизерия за народа. За тези,които търпят,псуват,гледат лошо и по цял ден и нощ са залепили лице о телевизора. Българинът живее виртуално,г-н Инджев,а нормалните хора просто се радват на мига,защото те осъзнават,че човешкият живот е временен,а не вечен,според нашите,бг-представи…И че когато човек тръгне на онова пътуване не може да вземе със себе си това,което има. Но дали така мислят “контрольорите”?
МилосТиня-докараха целия бълг. народ до МилосТиня или до милост в тинята…за да бъде по -лесно внушяем и управляем за всякакви нелепи теории и обяснения.Садистичното благоволение от страна на едни и същи.
Бих пуснала, бих пуснала SMS-и, ако Гоце беше привел на същата тази “Българска Коледа” парите, които похарчи за екзотичните си и безплодни разходки, също и онези, които поддържат лукса на ловните му похождения. Бих пуснала SMS-и и ако българската държава не беше си спестила онези 20-милиона лева – те биха помогнали на много повече дечица. Не мога и няма да го направя за тази креслива, сълзлива и лигава кампания, която се опитва да създаде илюзията за съчувствието и причастността на Гоце към дечицата с проблеми.
Не харесвам медийната благотворителност. Според мен този акт е личен и дискретността е част от поведението на всеки, който го прави искренно.Но нашите политици са толкова тъпи, че се опитват да ни внушават качествата си по най-неподходящия начин, и разбира се постигат обратен ефект.Просто никой не им вярва, а политик отдавна е мръсна дума.Всъщност качествата им се олицетворяват от състоянието на държавата и никакви ПиАр акции не са в състояние да прикрият това.
Ако сте осигурени с всичко и имате поне 50- 60 000 евро в джоба си няма да пишете такива безмислици. Благотворителноста е щастие и кеф за този, който я прави. Ако някой от вас го е правил е разбрал, че е така.Винаги, когато дарявам се чувствам силно удовлетворен и значим, че съм помогнал няко му! Ми това са кефските моменти от живота.Не забравяйте, че той( живота) хич не е безкраен и след няколко години ще забележите среброто в косите си и салото в кръста си. А парите, колкото и да ги имате след, като гушнем букета нямат никакво значение за нас !
Тиня… е тук Александрова,не милост..последните 18 месеца от повече от 5 години смените ми бяха повече нощни и с малки дарителски вноски в т.ч.от по 1 и 5 дол.подкрепих кампанията на един президент,който неотдавна извърши епохално дело в здравеопазването…
И тъй както се вживявах,докато прочетох,че “колежка” някаква от Тенеси,Сандра – май се казваше –
заделяла от съвсем скроманата си инвалидна пенсия!!!!
Тук грахнаха отначало,-г-н Инджев помни-г-н президентът се направи на ни лукт ял,ни мирисал,и току си “отгледаха” на бърза ръка и друг любимец…да не би да
не проличи,че са поизостанали,на опашката в едно благородно дело за най-могъщия човек на планетата,прз 21 в.
Кому и как да обясняваш,че дарителството и свалянето на каскета в храма Господен,не са “служебно” начинание….
С пиар кампания не може да бъде измита кръвта на архарския козел, “подарените” апартаменти, пушки и други незнайни дреболии!
А и от слагачите/слугите/ около пРезидента направо ми се повдига…
Все пак честита Коледа, Иво и читатели на блога!
Да сме здрави – физически и психически та да изсърбаме това, което сме си надробили!
А новата попара да е по-хубава!
Здраве и успехи на всички през новата година!
Много ми е трудно да решавам този проблем в себе си!Замислям се как може в тоз Абсурдистан да отделиш сеното от плявата и да си сигурен,че това,което даряваш,отива по волята ти, а не ставаш участник в разигран сценарий на някой или някои добри комбинатори.Организираните просещи клечащи по тротоарите и притихналите странно бебета в ръцете на някои просещи ме угнетяват силно точно защото не знам на какво да вярвам.И г-н Инджев точно е изразил това,което изпитвам!
Българската, на доверието.
Когато бях дете живеех в Българско село запомнил съм че хората в това село се поздравяваха с Българският поздрав- ДАЛ БОГ ДОБРО, тези вярващи в Бог хора бяха щастливи и в делник и в празник високият им морал, трудолюбие и взаимна солидарност е поучителен пример, за мен и хората в България които искат да сме част от Българското и Европейско общество в ЕС.
Весели празници на всички!
Е, мене ме тръшна болест, та не можах да пътувам по празниците…
Но, да не е офтопик. Този блог е уникален като гледна точка. Малката пластика по отношение на лексика и интертекстуалност в стил Wodehouse беше причината да започна да пиша в браузъра си ivo.bg.
Пожелавам на господин Инджев да го направи още по-популярен, за която цел трябват линкове, линкове…/
Аз намерих блога случайно, като изписах името /Иво Инджев/. Не би трябвалоио да е така – SEO master на г-н Инджев би трябвало да му каже какво да се направи с цел популяризация и съответно рекламни спотове, за да не е само за слава.
Така че перифразирам пожеланието си: Тази година 10000 читатели дневно – догодина 100000!
И сега новогодишни пожелание от Mr. Wodehouse: Господин Инджев, разцеплението и дебатът, разбира се, са
живата кръв на демокрацията. Пожелавам Ви със същата вещина да дърпате струните на трептящото читателско сърце, защото Вашата журналистическа реакция е достойна за сърцето на литератора. С романтична вярност към перото да заклеймявате тези, които са си подплатили с кадифе битието и тънат в ориенталски разкош.
Иво, и тук нерядко можеш да видиш просяци. Най-често са брадясали бели и черни несретници. Но никога латино (мексиканци). Те (последните) могат да работят за мизерни надници, да участват в престъпни банди, но никога няма да видиш мексиканец да проси. Тяхна национална черта, може би. Няма да видиш и българин да проси, но не знам дали това е наша национална черта. На входа на почти всяка по-голяма сграда е написано “No soliciting” (Просенето е забранено). Доколкото ми е известно, арабите пък не дават милостиня, защото вярват че по този начин поемаш греховете на този на когото я даваш. Т.е. не извършваш индулгенция (опрощаване на греховете му), а ги поемаш върху себе си. А що се отнася до даренията, и аз като г-н Стоичков участвах в кампанията на Барак Обама със спомощесвувания по идейни причини. Дарявал съм също на болници и фондации за лечение на деца болни от левкемия и за откриване на ново лечение на рака. В отговор на което всеки дарител получва благодарствени писма и разбира се, някакво незначително намаляване на данъците. Тук това е желязно правило!
Дарявам като готвя храна за бедни и бездомни в една черквичка в София. Правя го заедно с десетина приятели от десет години, винаги в неделя. Вече имаме над 500 готвения. Никога не сме пропуснали неделя. Храним около 150-160 човека. За толкова имаме сили и възможности. През годините финансирането е ставало по различни начини. В началото църковното настоятелство поемаше разходите, след това някой от нас се позамогнаха и те поеха разходите. Имало е периоди в които сме имали голяма нужда от пари и тъкмо си мислим, че ще затворим кухнята, яви се човек и дари 100-200 лева и закърпиим положението. Имало е периоди в които сме имали голяма нужда от хора и пак така, мислим си, че ще затваряме, явят се двама-трима юнаци изпълнени с енергия за работа и така до дед днешен. Дано да ни даде Господ сили да продължим работата си.
Горко на тия, за които Гоце (уж) се е втурнал да помага…
Към Севделин Панев
Чувал съм от мои познати американци обяснението защо азиатците не са сред просяците в Америка- при тях са силни семейните връзки и връзките на общността, които служат като буфер, като компесаторен механизъм за изпадналите. Нещо, което при афроамериканците, а често и при онези от европейски произход, в много случаи липсва.
Не знам дали това е точно така, но звучи логично.
Аз да питам друго:
1. Плащам едни данъци и едни осигуровки, уж за ей такива чудесии
2. После идва нагло президента и ми обяснява как да съм бил добър христиЕнин
3. Майка ми получава “подаяния” от страна на държавата, и тези подаяния се наричат “пенсия”
4. Поради т. 3 се нелага да помагам на майка ми
Пита се в задачата, има ли шанс онова по т. 1 да бъде намалено като размер ама много-много, да се спрат подаянията по т. 3 – и тогава аз ще взема и ще ходя да учавствам във всякакви благотворителни кампании.
Севдалин, един от петте стълба на исляма е зекят (демек милостинята). В страни като Саудитска Арабия зекята дори се събира от държавата и има формата на задължително плащане, нещо като нашите социални осигуровки. И изобщо на мюсюлманите им е внедрено да са много алтруистично настроени.
На Димо Райков:
Уважаеми Господине,изключително точно и безусловно вярно,определяте настоящата/а и предстояща може би/ ситуация в България:КОНТРОЛИРАНА МИЗЕРИЯ.НЕ искат да ни СЪЗДАДАТ и ОБЕЗПЕЧАТ условия да се изгради т.нар.СРЕДНА КЛАСА.А доколкото съм прочел именно тук в блога на г-н Инджев,Вие живеете във Франция.Ами очевидно сте богоугоден и имате възможността да сте сред “ОБУТИТЕ”-курсива мой -европейци.Не ни остава нищо друго,освен да продължаваме ежедневните си напъни да се ОБУЕМ и Ние тук в България!!!
Съгласем съм с крайния извод в материала, че ако благотворителността е мероприятие, при това дирижирано от бракониер в полето на общата ни надежда, това би довело най-вече до криза в доверието. Ако виновните за хаоса и непукизма в системата за подпомагане, се оневиняват с показни инициативи прехвърляща отговорността им (а не директорските им постове) върху плещите на невинните, това по-чувствителните сигурно ще го изживеят като чувство за вина, а по-обръгналите като опит за демагогия.
Но има повод и повод за благотворителност. Не е едно и също дали подпомагаш жертвите на цунами в Азия или жертвите на глада в Африка. Във вторият случай, потърпевшите са жертва не на природно бедствие а на политическо. “Цунамито” на корумпираните им правителства ги е изхвърлило зад борда. И въпреки това се организират концерти за спасяване гладуващите деца в Африка а не манифестации с призиви за осъзнаване на властимащите.
Ако върнем благотворителността от африканска (и там има дивечови резервати) на българска почва, то въпросът, за като що е това президентска коледа, може и той да бъде разгледан като SOS политическо бедствие.
Но трябва ли все пак да отвърнем поглед от мизерията, която ние, със собственият си електорален вот сме подпомогнали? Светът, какъвто го познаваме е несправедлив, има нужда от идеи за промяната му но и от морал, поне до следващите избори, когато ние всички отново ще опитаме (обещали сме си го вече) да направим така, че моралът да ни съпътсва целогодишно.
Да, цинично е наистина, тези, които с безхаберие и ортащина са отговорни за окаяната ситуация, именно те да апелират към нашето съзнание с познатото ни от миналото “дайте да дадем”. Но пък с това ни дават и повод да осъзнаем тяхната неадекватност.
Отказвате ли се от демокрацията само защото 10-ти ноември беше дело на комунистите? (принудата да го осъществят обаче не беше залегнала в идеологията им)
Отричате ли се от църквата само защото начело й се мъдри полковник от ДС? (нейното съществуване обаче е не преходно какъвто е “светиня му”)
И аз съм от тези, които си мислят, че мнозина просяци печелят повече от мен. Но не бих искал да съм на тяхно място с цената на висене по ъглите в студ и пек, или не дай си Боже с осакатени крайници. Нека играят ролята си, ако са добри, за това ще получат възнаграждението си. Още повече, че давайки им, ние “рискуваме” да попаднем и на истински нуждаещи се. Важен е не толкова жеста, колкото съзнанието, че сме способни да дадем.
Колко повече, това разсъждение би трябвало да е валидно за доказано нуждаещите се, които, макар и малко подличко, по време на вечерната софра пред телевизорите, БНТ ни сервира. Вярно е, че милосърдието трябва да е целогодишно, а не кампанийно, за замазване на несвършеното през годината и за закръгляне печалбите на мобилните оператори. Вярно е, че децата са специално подбрани и има незаслужено отхвърлени.
Но обяснете на сляпото дете, че е било “недостойно”, в резултат на кампанията то, вместо някое друго, да прогледне. Един повод да бъдем милосърдни никога не е излишен. Та кое друго по-стойностно бихме искали да усетим в ближния си ако не неговата съпричастност към другия, неговата “човечност”, която създава чувството ни за (съ)общност. Хората имат нужда да възпитават в себе си милосърдието.
Нека да не изхвърляме заедно с родилните води и бебето. Поне до следващите избори, когато ще отхвърлим въобще необходимостта да акушираме на браконерски грехове.
Милостиня – лично на мен ми звучи грозно. Изпитвам неловкост и когато минавам покрай клечащи по тротоарите нещастници или направо минавам на отсрещния тротоар. А всъщност винаги ми се иска да помогна /освен на близките, което е естествено, разбира се/. Харесва ми това, което прави “Анонимен”. А къде е всъщност църквата /нашенската/? За PR – кампаниите на президента и др. подобни не говоря.Въпросът не е маловажен. Мисля, че има много хора, които искат да помагат, но просто нямат доверие на никого в тази държава.
Към plankov:
Благодаря за уточнението. Нека да ми бъде простено невежеството тъй като познанията ми по ислям са почти нулеви. Това което написах съм го чул от мой колега палестинец.
Аз лично отдавна агитирам против помпозната кампания на президента.
В Библията пише: “По делата им ще ги познаете”. А какво прави президентът – отстрелва забранени животни и после призовава народът да даде пари за болните деца. Той какво даде и направи освен да гледа малоумно от тераската и да имитира жальовно, че е много съпричастен с милите дечица?
Начини да даряваш има много и не е нужно да дойде Коледа и да се появи това чучело по телевизията, за да каже, че има болни деца, за които не стигат пари за лечение в държавата, която същият той управлява…
Впечатлих се много от коментара на анонимен, който готви в малката църква. Това е истинско дарение, защото влагаш в него не само пари, а и част от себе си, от свободното си време.
Може да се дарява директно на домове за сираци или възрастни хора, на SOS Kinderdorf, има толкова начини да го правиш целогодишно стига да искаш. Но не и когато държавник, от когото зависи да има пари по болниците, призовава да дадем пари, че имало болни деца.
Той какво направи освен да се перчи по телевизията, какво…
Не заради кризата е малка събраната сума, г-н Инджев. Всеки би отделил левче, колкото и зле да е финансово. Но струва ми се, истинската причина е, че вече много българи прогледнаха за истината. А именно,каква нечистоплътна личност се е настанила начело на благотворителността в България и е узурпирала правото да раздава индулгенции за милосърдие. Истината е, че агента Гоце отблъсква хората от кампанията. Публична тайна е, че президента и неговия кръг са едни от най-големите олигарси в България и тогава, би било най-правилно да се бръкнат тихомълком и да дарят за горките деца, вместо да се правят тези шумни кампании, чиято цел явно е да поддържа рейтинга на другаря Гоце.
Очеваден е гневът на всички пишешти,но едва ли е необходимо предпразнично да предизвикваме стомашно-чревния си тракт,коментирайки многобройните изцепки на лицето Георги Седефчов,по-известен като агент Гоце или просто авджията.Той се ограничава да облъчва от ТВ екрана бабите/то надали и те вече му вярват/вместо да даде подробен писмен отчет за ВСИЧКИ разходи,направени с дарените от народа пари.На Запад, освен държавни и обществени организации проверяват стриктно такъв вид дарителски кампании.Но тук властва стилът на криминалния руски изток,държавата заемаща 168 място/!/по корупция.
За голямо съжаление не е само Гоце Седефчов! Ето в момента чета една статия в “Дневник” озаглавена “Съдебната власт съди Симеон Дянков” Там научавам, че над 500 магистрати и съдебни служители от цялата страна внесоха иск срещу министъра на финансите Симеон Дянков във Върховния административен съд (ВАС). По него съдии, прокурори и следователи ще настояват Дянков да бъде осъден да изпълни Закона за държавния бюджет и да преведе на системата всичките й икономии от над 59 млн. лв.
Тази сума надхвърля два пъти субсидията от 19 млн. лв., която поиска Висшият съдебен съвет (ВСС), за да раздаде 24 млн. лв. като 13-а заплата в системата.
Ето това е! И как нито един от тези начетени и енергични люде, все първенци по обществено и социално положение не се сети алтруистично да каже, че иска тази сума да бъде дадена във фонда за пенсионно осигуряване или където и да е в някой друг благотворителен фонд за да подпомогне поне малко изстарардалите си събратя българи в по-ниско и незавидно социално или здравно положение!
Излиза, че ако социалната мизерия у нас е контролирана, то моралната такава е безгранична! Така ли е Г-н Димо Райков?
Поздрави на всички!
И ще Го осъдят уважаеми “GB”,защото всички в съдебната система,ще бъдат ОЩЕТЕНИ??? да получат по миннимум една БРУТНА РЗ.А ДАРИТЕЛСТВОТО и онова за което Вие пледирате – вноски във фонда за пенсионно осигуряване или БЛАГОТВОРИТЕЛЕН фонд – това са само “ДРЕБНОТЕМИЕ” и “БУРЖУАЗНИ” предрасъдъци???
Бих се подписал под всяка дума в тази статия.И бих добавил,че по-страшно от бездушието и безразличието към човешкото нещастие е само злоупотребата с него.А това е по-скоро правило,отколкото изключение що се отнася до глутниците фондации и благотворителни организации които с блеснали погледи се облизват за всяко “добре дощло” левче.Налага се да бъдем много внимателни тази сган от мошеници и лицемери да не ни превърне в циници.