В края на годината се правят класации. Предлагам своята касация ( cassatio – “отмяна”, “унищожаване” решение). Ако щете -преразглеждане на събитията от друг ъгъл, от моя. Това не е отрицание на останалите класации. Но за успехите отговарят други.
Ще спомена само някои “невидими” за твърде много политици и медии събития и факти, както съм ги видял и описал през отиващата си 2009 г.
Първото място в тази касация по заслуги и значение се пада на прословутата криза и по-точно на факта, че тя не беше “забелязана” от управляващите от тройната коалиция. Ако има световен рекорд за 2009 г. по нахалство, необосновано самохвалство и безнаказано лицемерие в политиката, то това трябва да е твърдението на властта, че България била най-добре подготвената държава за посрещането на световната криза. Вярно, избирателите наказаха нахалниците, но така и не направиха връзка между лъжата за кризата и реалните последици от това за самите тях. В резултат на това никой не търси сметка на виновниците.
Второто място е свързано с първото. Ако някой ви открадне определена сума пари, която се побира в портмонето ви, ще направите всичко възможно да потърсите възмездие или ще опитате да си ги върнете от злосторника. Когато обаче от българския бюджет изчезнаха милиарди от обявения по-рано “излишък” , това предизвика единствено предизборна пушилка и следизборна забрава. Отново няма виновни.
Третото място е за нещо, което стърчи на българска територия пред очите на целия свят, но няма сила у нас, която да се заеме с тази бомба със закъснител. Казва се АЕЦ “Белене”. Заложена е от две десетилетия, активирана беше от кабинета “Сакскобургготски” и беше превърната в необратима летяща ракета към бъдещето на България от Станишев и Първанов. Абсолютно непосилен и необоснован икономически проект, замислен като руски пробив в ЕС ( и като нещо много по-голямо и стратегически важно от военна база на българска територия), проектът си цъка неумолимо. Това ни напомни руският енергиен министър Шматко в София в края на 2009 г., , когато с ирония вметна, че докато тук си приказваме ( т.е. правим се, че се дърпаме), руските заводи бълват поръчаната за централата продукция за стотици милиони долари. Предколедно българският му колега Трайчо Трайков отиде да нагледа как продължава невидимото за българите шоу “питон поглъща троянски кон”.
Четвъртото място, не защото е по-маловажно, но е някак на заден план заради привидната му формалност, е западната карантина над българския държавен глава. Тя му беше наложена негласно след “големия му шлем” в отношенията с Путин през януари 2008 г. , но се разви и продължи през 2009 г. при пълна конспирация от страна на медийните съучастници в България, за които такава тема няма. Макар, че през 2009 г. Първанов постигна “пробив” ( поканиха го в цели 3 държави от ЕС – в Италия, Малта и Гърция), остава си тъжен факт, че си имаме президент, от когото на Запад ( с извинение) се гнусят.
На пето място, пак в графата “странности” на българските реакции, предлагам удивителната търпимост към факта, че в разгара на най-големия януарски студ на 2009 г. Русия спря подаването на природен газ за България. Химическият завод в Димитровград за малко да експлодира и да превърне в града в нещо като Хирошима в Япония, или в Халабджа в Ирак ( обгазен от армията на Саддам Хюсейн през 1988 г. с цел да сломи кюрдите) . Храбрите български профсъюзни лидери решиха мигом световната дилема за вината на Киев и Москва и пратиха демонстранти пред посолството на …Украйна.
Под номер шест касирам мълчаливото съдействие на медиите за още една липса: липсата на ясно заявена българска позиция по конфликта в Кавказ. А е на отсрещния бряг на Черно Море, не е като да говорим за мюсюлманския екстремизъм в Индонезия! Това угодничество пред Москва също е наследство от 2008 г., когато Грузия имаше неблагоразумието да предизвика подозрително добре подготвената да я смаже на минутата Русия и …беше смазана безмилостно. Последиците са известни. На някой да му е известно какво мисли т.н. официална София? Пък после се учудваме какво си мислят за нас по света.
На седмо място, като става дума за външна политика, е гафът на годината с назначаването на Румяна Желева за външен министър, набъбнал в номинирането й след това за член на европейското правителство. Понеже всички се втренчиха в скандалното назначаване на един министър без портфейл, но с досие, както и в уреждането на друг с министерски пост, защото бил приятел на премиера, никой май не отбеляза, че лицето на европейското развитие на България се оказа дама с нулев опит във външната политика и с многозначителен такъв в застрахователния, банковия и приватизационния бизнес ( без да има образователен ценз и в тази област). А че изборът на външен министър е сигнал към света, визитна картичка на страната, връчване на акредитивните писма на държавата- кой ти гледа?!
На осмо място, макар и незаслужено, защото иначе е в дъното на всички споменати по-горе премълчавани факти и събития, е медийната деградация. Тя се изразява не само в констатираното от чужди наблюдатели влошаване на състоянието на медийната среда у нас, но и в конкретни действия, толерирани, ако не и инспирирани от властта. Наблюдаваме безпомощно явното пазаруване на едро на утвърдени медии и тайното прогонване на неудобни журналисти от страна на субекти, които въобще не са тъмни, а вършат делата си на светло без проблем. И никой не ги пита за произхода на капитала им. Нещо повече – истинската заслуга за попадането на тази тема в моята касация е всъщност фактът, че темата за проблемите на медийната свобода ( и собственост!) е най-голямото табу в българската журналистика през 2009 г. Нищо, че издателите и собствениците на медии организираха комедията с премиера Борисов, от когото поискаха да внесе яснота по въпроса за собствеността на медиите ( е на това му се казва да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш защо тича).
На девето място, във връзка с осмото, е почти неприличният въпрос: къде сме ние? Журналистите имам пред вид. Не трябваше ли да окажем съпротива по първите осем точки от списъка? Или поне по някои от тях ( а има още толкова)?
На десето е отговорът: ние сме там, където позволяваме да ни натикат. Поради което догодина може и да не напиша такава касация. Защото, както е тръгнало с поправките към Закона за електронните медии и задаващото се тотално следене, може и да няма къде.
Ето това е (в) десетката. Предстои касационният съд на историята. Познайте дали България ще спечели делото на по-горната ( спрямо долните тукашни страсти) инстанция и дали делото на България изобщо вълнува безнаказаните виновници!
Свалям Ви шапка г-н Инджев.Не зная дали ще съм точен,но,имаше едно предаване по БНТ:”Който си може,…..”.
Има безкрайно много УМНИ и МОЖЕЩИ хора в тази държава,но както и преди съм писал в блога Ви,особено у НАС и в настоящата обстановка,същите-ще ми позволите да Ви цитерам – са “КАСИРАНИ”.А и защото ИМАТ под КОСАТА си,за да оцелеят-ще цитирам Т.Живков – “СЕ СНИШАВАТ” докато бурите???отминат.
Иво, страхотно си го написал! Направо си е готова тема за политическо реалити шоу. Не се подвеждай от заглавието ‘В десетката”! За това шоу и “Top twenty” не стига, като формат!
Би било толкова весело и забавно, ако не беше толкова тягостно и печално!
Горката България! Лошото е, че вече не ни и съжаляват! Просто ни презират!
Няма нужда от коментар.Дано я прочетат политиците.Браво!Десет по десетобалната система.
1. Вътрешно-политическо събитие №1 – натикването /надявам се, задълго/ в политическия ъгъл на партията ДПС.
2. Межу класираните на 1-во и 2-ро място някак ми се губи разделителната линия.
3.АЕЦ Белене не е събитие на 2009 г. Те ще е /няма да е/ събитие на 2010 г.
4. Чини ми се, че “карантината” на Първанов е събитие от значение единствено за самия Първанов и за антуража му верни журналисти.
5.Търпимостта към газовата криза има едно елементарно обяснение /винаги ми е било чудно защо умни хора не се сещат за него!/. На 90% от българите им е през оная работа има ли газ, няма ли. Нещо повече – поне 60 % от тия 90 се кефеха на температурните неудобства на лигавите софянци. Може да ви прозвучи парадоксално , но газовата криза си беше една положителна емоция барем за половината българи.
6. Абсолютно съм съгласен с г-н Инджев. Кавказката аватюра на Саакашвили трябваше да бъде порицана еднозначно. Само, че да очакваш категорична реакция от Калфин и сие, си е проява на наивност. /между другото това беше/не беше събитие на 2008 , а не на 2009 г./
7. “Гаф” е другото име на Румяна Желева и то решително заслужава по-предно място. Назначавание и бих го сложил на 3-4 място.
8. Това , което г-н Инджев е поставил на осмо място, бих го турил на второ без да се замислям.
9. Девето и десето са важни. Журналистите да се замислят, да си отговорят, да се променят.
Иво, сигурно вече ти е омръзнало да те хвалят, но още веднъж се налага да те поздравя за тази оригинална равносметка (“касация”) на събитията през изтеклата година. Мойте почитания! Аз лично бих ги разместил малко, така както те изглеждат от моя прозорец, но уважавам и подкрепям твоя избор. Все пак, аз бих сложил на първо място “проблема” Първанов (този “предател верен” – по Ботев). След това войната срещу Грузия и на трето място деградацията на българската журналистика. Има и една потайност, която не знам как си я пропуснал. В едно интервю Григор Лилов е казал, че Газпром имат секретна база с радар в Благоевградско. Ако това е вярно, тогава всичките вопли срещу американските бази, за които всичко е прозрачно и са съюзнически на всичкото отгоре, са смешен плач на конспиративни заговорници.
Когато за разрухата и смъртта НЯМА ВИНОВНИ -това се нарича ТЕРОРИЗЪМ.-Т.е-щом за тези събития в държавата няма виновни-трябва да приемем,че държавата ни е Терорист-/ична/. -Когато отчаянието вземе връх у хората -тогава хора и медии раждат всякакви налудни ,нелепи и конспиративни теории и обяснения … Нихилизма-също е фанатизъм,така удобен за една евентуално?! терористична ?! държава?!-И тука, затъваме във вече клишираната софистика–Мафията ли е държава или обратното…и т.н.–Затова е така полезно ,когато някой като г-н Инджев касира и задава въпроси-кои са виновниците.-Е, даже и терористите понякога поне се афишират…но в нашта Държава -НИКОГА ?!-Какво ще каже г-н премиерът- нали беше специалист антитерорист и затова го избраха.А един уважаващ себе си антитерорист винаги работи с виновници,но не само като сапунка в медиите и с раздадени страшни реплики и роли за” избрани”.
Необходима (е тази) касация.
Бих определил като най-приоритетна цел “проекта” АЕЦ Белене.
„Защото, както е тръгнало с поправките към Закона за електронните медии и задаващото се тотално следене, може и да няма къде.“
Електронно (и неелектронно) следене във Великобритания: http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/religion/4590870/Primary-school-receptionist-facing-sack-after-daughter-talks-about-Jesus-to-classmate.html
Истината трябва да продължи да се говори, нали!
Моите уважения.
Нищо повече не искам да добавя. За мен вашето уволнение, ясно показа, че нищо не се е променило в тази държава и тя все още се дели на Ние и Те.
Две класи – различни цели.
До Севдалин Пенев: Освен “секретна база с радар в Благоевградско” на Газпром , в Търговщко има секретна база с два радара на Лукойл, има една секретна база без радар на Сибнефт във Видинско, и една – на кръстовището на “Цар Освободител” и “Раковски” /за нея нямаме достоверни данни с колко точно радара е два или три, но със сигурност се знае, че на Роснефт/. Това доказва, че у нас трябва да има поне 7-8 “американските бази, за които всичко е прозрачно и са съюзнически на всичкото отгоре”…Пък защо не и на всичкото отдолу…
Към NikiB:
Излишен сарказъм драги NikiB. Това го е казал Григор Лилов в предаването на Лили Маринкова. Григор Лилов е издал няколко книги, все пак. Или за теб, може би, това няма никакво значение. Виждам, че едва сдържаш омразата си към американците, затова ще те оставя в мир и упоителното блаженство на русофилството.
И аз бих поставил журналистиката ни на по-горно място/маймуната,колкото по нагоре се качва…/.Поради професионална деформация/лекар съм/,ще си послужа със следната аналогия: Повечето български журналисти ми приличат на лекарски консилиум събрал се около болен от сифилис в напреднал стадий и вместо да го”запукат” със спринцовки антибиотик,му казват: Ах,ми този обрив те сърби май а? Ще ти дадем едно мехлемче та сърбежът да ти мине.
Добре,че повечето от нас,назнайваме и по някой и друг език освен съвеЦкия :-))
Въпреки различията ни с НикиВ,приемам неговите допълнения към класацията.Даже по т.8 ще кажа,че е направо за номер 1.Ако имахме четвърта власт,вероятно другите точки щяха да избледният или направо да изчезнат.Защото тя играе ролята на ЯТАК за всички разнопосочни далавери и РУПОР за маниполативна дезинформация.Без истинска журналистика никоя власт не може да бъде истинска.
На 11 място-явлението ГЕРБ на българската политическа сцена.Външно е видно,че БСП и ДПС не са щастливи,но не се и чувстват заплашени.Р.Овч.,Гея,Емел Етем,Маргини-прочие .Веднъж в едно интеревю генерал Бригадир Аспарухов се изказа,че в ГЕРБ имало много читави хора.
:))) Привет!…И поздравления за статията!!!..(..така безумието е по-малко)…
Виждам нещо,което не само ме плаши,но и потриса – нещо,което по един или друг начин съзирам във Вашата класация,г-н Инджев.
Става дума за страшното разделение на българското общество – един малък,всеяден и нагъл “елит”,който не си знае парите и един смачкан,почти вампирясал народ,който пък …нищо не прави,освен да стене и да…търпи. Няма друга такава общност в света – така да злобее,да завижда,да гледа мръсно,но не този,който е виновен,а този,който й покажат продажните журналисти,социолози и прочее.
За огромно съжаление GB е много прав,а и останалите колеги – усещането за солидарност и съпричастност към другия и същевременно волята за страстно защитаване на достойнството у българина вече е умряла. Това всъщност беше и най-главната задача на сценаристите на пъкления преход,те го постигнаха това, а сега се вайкат – ама как така нашите деца са най-неграмотни,как така туй,как така онуй…
Елате да видите БГ-емигрантите в Париж – има и хубави хора, но повечето са станали толкова студени, толкова надменни,такива тарикати,че и сега,пишейки тези думи,ме втриса. Няма ден да мине тук,в този иначе чудесен град на Светлината,някой нашенец да не ме изуми с поредната си шмекерия и със “самочувствието” си,че той именно е най-големият тарикат, че той ще прекара всички – айде бе,разни там тъпи французи,черни маймуни и жълтури…Откъде това “самочувствие”? Откъде тази простащина? Ами тази надменност? И то у съвсем млади хора?
Да,ето я,според мен,точка първа от Вашата класация,г-н Инджев! Така поне мисля аз на върха на 55-те си години. А знаете ли как искам да не съм прав,да,да не съм прав…
безработни специалисти по всички
въпроси
Прощавайте за допълнението – но онзи ден научавам от роднини, че моите родители,80-годишни старци,били заплашвани от наш съсед в родното ми Малко Търново,там,на българско-турската граница.Та този млад съсед казал на татко,че ще го убие,ще му отсече главата…Моят старец се уплашил и подал молба в полицията.
След няколко дни дошла полицейска кола и извикали моя баща и майка ми в управлението – там имало молба от същия този мераклия за убиец на баща ми,но сега той се оплаквал от моите старци,че те го заплашвали…Ужас! Да плачеш ли,да се смееш ли? Баща ми,който на мравката път прави и майка ми,които на връх 80-годишнината си за първи път влизат в …полицията,се оказват нвай-големите престъпници в Република България.Тръгнали с кола,а живеем на пет минути от управлението,да,трябва цяло Малко Търново да разбере,че бай Петко Райков,бащата на писателя Димо Райков,е престъпник номер едно! Аз зная причината,много хора не обичат това,което пиша,но да стигнеш чак дотам? Или както казва татко – ама той Никола,тоест съседът,има приятел в полицията,оня го е подучил така да направи. И го правят, И то безнаказано. Е, срещу кого – срещу двама беззащитни старци,срещу татко,който всички в градчето знаят като най-добрия човек,срещу майка ми,която за цял живот работа като скот получава днес…50 евро пенсия.
Ха,сега познайте защо е станало това нещо с моите родители? Ха,сега кажете как човек да не емигрира?Ха,сега кажете кое събитие е номер едно?
Това е класацията,г-н Инджев,всичко останало е,простете,от лукаваго.
Г-н Инджев, имах желание поне да Ви пренаредя касацията, но и това се оказа трудно, искрени аплодисменти за оценката. А за медийната деградация си позволявам да добавя мнението на Христо Стоичков, един човек, чиято непосредственост ми допада(в отговор на един от въпросите): “http://gong.bg/view_article.php?article_id=109805”
Понятно е защо Иво Инджев не предпочита друго”специално” място извън класацията,за да отбележи наченките на възкресяване на българското консервативно гражданско общество,което само ще се справи -рано или късно- със столетните беди от привнесена утопия,чиято енкарнация на конкретен исторически етап, е само жалък напън за държавност….
Останалите колеги ще разберат,че то си е нещо като опит за “специални заслуги”,тъй като и връщането на България назад…не е “проста” работа,но я могат само едни тъжно-известни “герои”…
Дано наспори Бог и по-досетливи кръстници!
До г-н Инджев:
Чета редовно вашите статии и на 99 % споделям написаното. Относно т. 3 – за АЕЦ Белене трябва да мислим малко по-далече от Русия и Европа и т.н. Искам да кажа, че ако ви телепортирам в бъдещето най-вероятно ще искате да имате чиста енергия без да коментирате кой е построил една централа и кой не се е наложил да я построи. За мен лично е все едно. Нека да уведомя за следния факт: Преди около 1 месец по ВВС анонсираха пускането на 30 електростанции във Варшава / разбирайте зареждане на електроавтомобили направо от контакта /. Искам да Ви попитам колко напред ПРЕД НАС е Полша / там проруските настроения не са никак силни, а и все пак тя е от новите страни – членки на ЕС /, и ако България иска да върви напред не е ли АЕЦ най-добрия вариант за
чиста енергия.
Поздрави,
Любезний, Севдалин Пенев, излизаме от темата за класацията, ама ще ти отговоря. Реазлиствал съм книгите на Лилов и съм констатирал странна смесица от достоверни факти, развинтена фантазия и спорни твърдения. Мнението ми е, че ако човек невнимателно избира на кого и за какво да вярва , ще си навлече сарказъма на другите. То ва за омразата към американците откъде го измисли? Американската нация , съставена от люде доброжелателни и свободолюбиви, е достойна за уважение. Одобрявам /небезрезерезервно/ действията на Президента Обама да направи света по-уютен. И ако затова са му нужни бази – да ги прави…стига да са извън окръжността с център Карлово и радиус 340 км.
Мъдреца е казал- като не знаете от къде да започнете започнете от началото.Началото на купищата с БОКЛУЦИ които сега трябва да разчистваме в България са натрупани от 09 09 1944г и до днес…
Бих искал да отбележа едно събитие, което по-късно се изроди целенасочено, но бе уникално за годината.
То има връзка с Интернет обществото (съществуването на този блог и толкова привърженици).
Първата неманипулирана и спонтанна гражданска проява на недоволство не срещу локален проблем, а срещу нереформираната 20 години държава.
Това бе проТЕСТЪТ на 14-ти януари.
Тест, в който гражданите показаха, че не са изпаднали в тотална обществена кома.
Най-впечатляваща обаче бе реакцията на държавата и медиите към това събитие.
Органите на реда показаха защо съществуват – да пазят политиците от народа, а не народа от престъпността. Използвано бе насилие и милиционерски сценарий – фалшива бомба, платени провокатори, армия от жандармеристи, която неслучайно бе на това място в този ден. Множество бяха бити и арестувани неправомерно, жандармеристи документирано унизяваха и псуваха граждани. Човек почина в арест…
Безкрайно неадекватна бе реакцията на медиите, “отразяващи” това уникално за новата ни история събитие.
Оказа се, че опозиция в България няма, защото никой политик или партия не защитиха избранниците си, но всички вкупом защитиха действията на престъпниците в униформа.
Безумни за демократична държава са и законо-творческите безобразия със свободата на комуникация, които са следствие от този стрестнал управниците протест. Промените в ЗЕС и задължителната поименна регистрация на СИМ-картите са точно тези последствия.
Припомням ви кратка ретро-спекция на това събитие:
http://www.youtube.com/watch?v=xkrOKDgZjvw&feature=player_embedded
Много изненадващи материали могат да бъдат намерени в Интернет, но не и в архивите на медиите.
Банално, но не мога да не се присъединя към аплаузите за блестящия анализ. Ако си позволя, обаче, малко да разширя, бих казала, че за Гаф № 1 на последното десетилетие би трябвало да се определи последното изречение на Иво: “…делото на България изобщо не вълнува безнаказаните политици.”
Спомняте ли си репликата от американският филм “Холокост” от 80-те години. Там жената пита как е възможно това (гонението на евреите) да стане в страната, дала на света Моцарт, Бетовен, Гьоте, а мъжът и забелязва, че за съжаление никой от тях не е в правителството.
А сега да се питаме, какво може да стане в страна, която не е дала нито Моцарт, нито Бетовен, нито Гьоте.
Някъде четох, че от пещерата до Кьолнската катедрала пътят е няколко хиляди години, но обратният път е значително по-кратък.
Добрата новина е, че ние правем за десетилетие това, което другите постигат за столетия. Лошата е, че за жалост, последните две десетилетия са май изключение от това правило. Ако не се брои за лошите неща, разбира се, там сме ненадминати.
Десет попадения “в десетката” !!!!
Поздравявам ви за написаното, Г-н Инджев.
Наистина, как е възможно България да няма ясно-изразена позиция за войната в Грузия!? Защо трябва да чакаме общата позиция на ЕС, след като ние самите сме част от ЕС и като най-близка страна до Грузия, би трябвало да имаме и най-ясна позиция. Уж сме членове на групата “Нови приятели на Грузия”, заедно с Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния и Чехия, а изведнъж подвихме послушно опашка? Приятел в нужда се познава. И къде беше Първанов, когато лидерите на горните държави бяха в Тбилиси в тези тежки за Грузия моменти? На лов за архар!…
Към NikiB:
Не е в стила ми снизходително да омаловажавам постиженията и заслугите на другите, особено когато става дума за разследваща журналистика. Две години съм работил като журналист във в. “Експрес” (оттам познавам и Иво) и знам че това е най-трудната и опасна работа в занаята (ако не си от ченгеджийницата, разбира се). С това не искам да кажа, че Григор Лилов е еталон за разследваща журналистика (има и по-добри), но в моята лична класация съм го поставил все пак между най-добрите. В някои страни тези журналисти са между най-скъпо платените и най-честите лауреати на наградата “Пулицър”. Те са нещо като куотърбека в американския футбол. И накрая да ти кажа, по убеждения съм пацифист (против всички видове войни и военни бази), но между руско-имперската и натовската политика предпочитам натовската.
До Митко:
Освен по-далеч от Русия и Европа, трябва да мислим и по-далеч от собствения си нос. Трябва ли да подкрепяме една АЕЦ, която всички привърженици наричате „наша”, без да се замислите, че наша е само територията, на която ще е централата, но не и самата тя (говори се все пак за 25 % българско участие, което ще рече и същия процент участие в печалбата, може би? А и какво следва за нас като е „българско”?). Трябва ли освен всичко да подкрепяме даването на цели 10 милиарда (а според някои оценки от баш-специалисти, например Кашчиев – доста повече!) за производството на 1000 мегавата, когато само с един (!) милиард, вложен в енергийна ефективност, ще произвеждаме същите 1000 мегавата (т.е., ще ги спестим, но все едно че ги произвеждаме, нали ще се получат), при това те вече наистина ще са „наши”, защото печалбата от тях директно ще остава у нас? Ще речете – те по-глупави ли са от теб – ако беше прав, нямаше ли точно така да се вложат милиардите? Да, ама не! Как така печалбата ще отива у друг! Никога стремящите се към властване (и изгода от властването, разбира се) – наши или руски стремящи се, всеки по своите си съображения – няма да предпочетат втория път, защото те искат СЪСРЕДОТОЧЕНИ енергийни източници – такива, на които може да им се врътва кранчето, когато някои започнат много да искат (или да знаят)! Може ли да се врътне кранчето на енергийната ефективност или на възобновяемите източници? Как, когато те са във всеки дом или във всяко предприятие – във вашия дом, в моя и на всички останали? Не-е-е-е, те това не искат да го позволят! Това ще е една малка победа на гражданското общество, един среден пръст за всички властимащи, това те няма да го допуснат! Още повече, че ние ще им платим мероприятието.
брилянтен си ,Иво
Абсолютно прав е Андро!АЕЦ Белене е флагман на имперски и корупционни лични интереси.Той е едно десеторно Кремиковско безумие.И ако преди не са знаели каква пиявица създават или са немогли да се противопоставят на СССР,то 2009 год. няма никакво оправдание за това историческо престъпление.
Считам,че безумието със строежа на АЕЦ Белене е продължаваща агония и през 2010 г.Огромни средства ще се изразходят без видим ефект.Относно саблезъбият тигър РЖ то това е един огромен гаф .ТОВА БЯСНО ТОЛЕРИРАНЕ ОТ бб НА ЛИЦЕ БЕЗ ДОКАЗАНИ управленски опит е още една негативна единице в минус на нашият държавен имидж.
ЧЕСТИТА НОВАТА 2010 ГОДИНА.
“Когато обаче от българския бюджет изчезнаха милиарди от обявения по-рано “излишък” , това предизвика единствено предизборна пушилка и следизборна забрава.” Не зная кому са нужни подобни класации, но когато се пишат някои неща, струва ми се трябва да има яснота. Поставих цитата на първо място, защото никой до сега, поне официално, не е представил данни за изчезнали милиарди, както и за тяхното наличие преди това. Всичко е на принципа “говори се, че..” или “някой бил казал”. И както сам казвате – “пушилка”, но тази пушилка обслужва нечии интереси. А Вие знаете, че винаги има две страни най-малко.
Същият коментар пуснах и на сайта на afera.bg, но ми се струва, че и Вие самият нямате полза от това да слушате хвалебствени дитирамби, а и нещо, което да Ви провокира и да не преставате да мислите.
Нека да добавя: защо е много по-лесно и далеч по-правилно в България да се постигне голям ефект чрез вложения в енергийна ефективност, а не в нови мегаломански мощности. Ами защото е всепризнат факт, че за 1 евро от вътрешния ни брутен продукт се употребява 4 пъти (ЧЕТИРИ пъти!) повече енергия, отколкото е средното ниво в „старите” европейски страни. При това положение обаче, за тях продължава да бъде основен приоритет енергийната ефективност, а за нас – не. Макар че те трябва вече да цепят косъма на две, докато за нас е достатъчно само да удряме с брадвата. Или, пак образно казано, те трябва да бият дузпа във врата широка 5 метра, а нашата е широка цели 20 – както и да биеш (с колкото и малко средства), все ще влезе!
ДЕН И НОЩ
Нежна е нощта-
лазурен е деня…
Свежа е росата-
дъхави цветята…
Ресата е салкъм-
плод на лозов кълн…
Небесното сияние-
плахо e дихание…
Въздишка на живеца-
песен на щуреца…
Бялото цвете-
твори световете…
С нежна милувка
и свенлива целувка…
ПОЛИТИЧЕСКА ВАКХАНАЛИЯ
В политическата вакханалия
на доктринерната “фекалия”
плъзнали са като глисти
политическите популисти!…
Фарисеи, фанариоти, фараони –
са в един и същи кюп…
Манипулират роби милиони
И оставят труп след труп…