Китайската икономика е номер две- новина номер едно за 2009 г.

В последния ден на годината първата ( по значение) , според мен, новина, разпръсна всяко съмнение коя е все пак новината на годината. А тя е потвърждението, че най-вероятно Китай вече е втората икономика в света.

“Китайският брутен вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 8,9% през третото тримесечие на 2009 г. и Пекин очаква “със сигурност”, че ще постигне икономически растеж от 8% за цялата година.”Сигурни сме, че ще можем да постигнем целта си за икономически растеж от 8 процента за цялата година. В това няма никакво съмнение”

Това заяви на пресконференция днес говорителят на Националното статистическо бюро Ли Сяачао, цитиран от Франс прес.

Заради отрицателното въздействие на световната финансова криза през първото тримесечие на годината Китай отчете най-ниските си резултати през последните 10 години по темп на нарастване на БВП – 6,1%, което бе с 4,5% по-ниско от постигнатото за аналогичния период на миналата година.

През второто тримесечие обаче започнаха да се появяват признаци на подобрение на конюнктурата и същият показател се повиши до 7,9%.
Китайската икономика очевидно излиза от състоянието на спад”.

Тези данни от сайта Вести.бг затвърждават мнението на специалистите от лондонското Сити, цитирани от британския “Сънди телеграф”, които предположиха преди три дни, че Китай вече е изместил Япония от второто място в света по номинална стойност на БВП. Като се знае, че за 2008 г. китайският се измерваше с 4,6 трилиона долара, а японският с 4,9 трилиона, но междувременно китайската икономика запази ръст от поне 8 на сто, докато японската спадна с 6 процента, явно вероятността това да се е случило е наистина много голяма.

Важността на събитието се подчертава от факта, че докато целият свят трепери от икономическата криза, тя се оказа благоприятна за открояването на Китай като велика сила в икономиката. Мантрата на икономистите, според която кризата е трагедия за едни, но шанс за други, се доказа като основателна парадигма именно чрез китайския пример. Но на макроикономическо ниво.

Винаги има едно “но”! Добра ли е новината за самите китайци? Не за онези, които съобщават бездушната статистиката, а за другите, около милиард човешки същества, които я “произвеждат”?

Пренапрежението, с което работи китайската икономика и конкретно работната сила в страната е ръба на човешките възможности. Какво ли има отвъд?

Факт е, че с евтината си продукция, с която залива планетата ( май и по този показател Китай ще постигне рекорд за годината, измествайки Германия, като най-голям износител в света), китайската икономика спасява световната. Но никой не знае на каква човешка цена! Когато в това неистово усилие до краен предел са впрегнати стотици милиони безправни хора, опасността от социална експлозия е непредсказуем фактор. Зад всяко евтино гребенче ( купих си от един селски магазин в балканско село комплект 6 гребенчета за 1 лев- колко ли е получил за труда си онзи човечец на другия край на света?), стои някой свръх експлоатиран китаец. Не ми се мисли какво може да се случи, ако той и неговите събратя, все повече концентрирани във фабриките, последват съветите на Маркс, върху които почива официалната идеология на управляващата там комунистическа партия.

Ако подобно осъзнаване и съответната верижна реакция избухне в Китай, вицът за “номера на китайката” от леко неприличен може да се превърне в страховит и не много смешен сценарий за катаклизъм от непредвидим мащаб.

Амбицията да бъдеш номер едно чрез мобилизиране на масите е изстрелвала на високи позиции и други държави – изстреля дори изпреварващо Спутник в космоса и втрещи с този успех далеч по-развития Запад. Но се случи като при гепардите: най-бързи са в гоненето на плячката, но така се изтощават в преследването, че често се намира някой да им я “гепи” , защото нямат сили да я задържат за себе си от изтощение. На езика на социкономистите това се наричаше “екстензивен път на развитие”, свързан с максимално експлоатиране на ресурсите ( вкл. човешките). После алхимиците на плановата икономика започнаха търсят “интензификацията”, която на Запад отдавна съществуваше под формата на пазарно стопанство.

В Китай съчетаха двете несъвместими до неотдавна системи, но не успяха ( просто нямаше как) да избегнат пагубното поглъщане на суровини и материали за сметка на екологията и…човешкия ресурс, който все някога ще достигне връхната си точка на “умора на материала”.

От отговора на този въпрос, който поставя огромни политически предизвикателства пред Китай с необходимостта от реформиране на обществените отношения, ще зависи и развитието на феномена с капиталистическия комунизъм.

Сигурно е, че каквито и да са макроикономическите успехи на Китай като държава, никой не завижда на микро инфарктната ситуация по отношение на цената, която плащат за това стотици милиони китайци.

За “разведряване” на финала нека ми е позволено да се пошегувам, че аз съм едно изключение – завиждам на китайците като…непушач. Заради тази новина:

Пушач спря най-бързия влак
31 декември 2009 / News.dir.bg
Най-бързият влак в света удари за първи път аварийни спирачки заради неспазващ изискванията пушач, предаде БГНЕС.
Инцидентът става по-малко от седмица след пускането на влака в движение в южен Китай. Цигарен дим задействал аларма във влака, която предизвикала спирането му в продължение на два часа и половина – почти същото време, за което той изминава разстоянието от 1100 км между столицата на провинция Гуандун – Гуанчжоу и централния град Ухан с 350 км/час.

Служители във високоскоростния влак не успели да заловят нарушителя, който избягал от “местопрестъплението”, преди алармата да се задейства, съобщава китайската агенция Синхуа. “Пушенето е строго забранено във влака, дори в тоалетната”, каза говорител на железниците в Гуанчжоу. Той обясни, че това може да задейства алармата и дори да причини повреди”.

Добре че сме страшно изостанали от китайците, защото иначе транспортът ни – таксита, влакове, маршрутки, щяха да бъдат постоянно блокирани. А като ни блокира (съвсем) транспортът ( след като и компартията ни се оказа калпава да внедри капитализма), как ще ги стигнем…китайците?