Последвах съвета на читател в блога и погледнах в препоръчания от него руски сайт за новини и анализи Newsland.ru по повод статия с ироничното заглавие: “Руснаците са доволни от живота -могат да си купят хладилник”. Статията е написана на базата на изследване на общественото мнение в Русия, което с помощта на държавна статистическа агенция констатира оптимизъм сред населението. Всъщност авторът се подиграва на повода за задоволството- на факта, че 79 на сто от запитаните са щастливи от факта, че могат да си купят хладилник. Един от анализаторите на проучването е цитиран да казва многозначително : “който се задоволява с малко, винаги е щастлив”.
Няма да се спирам на коментарите по повод бодрата статистика от страна на участници във форума в сайта – повечето са саркастични в стил “ откъде се намериха толкова дебили да измерват щастието си в хладилници”. Знам, че един форум не е непременно представителен за преобладаващото мнение в едно общество.
По интересно беше да прочета следното като коментар:
astorgas комментирует новость # [−]
В Болгария,каждая семья имеет свой собствены дом,апартамент,1-2 машины и часто дачи.Кроме того почти все имеют земли в деревня.И они НЕ доволны свой стандарт?!?Какая разница!?!
4 января 2010 в 13:24 Ответить Пожаловаться Рейтинг +3
vampric комментирует высказывание astorgas # [−]
Безобразие, заелись болгары. Это….где наш газовый вентиль?
На “провокацията” с примера за недоволството на българите като контрапункт на споменатото по-горе задоволство сред руснаците ( ако се съди по не особено правилния руски език, авторът може и да е българин) , един руснак ( този път автентичен, струва ми се ) репликира:
“ Къде е…газовото ни кранче?”. С други думи, ако не слушат българите, трябва (отново) да им спрем газа.
Ясно е, че тази реплика е подхвърлена с ирония към начина на мислене на руското ръководство, което не се колебае да спре износа на горива като наказателна мярка срещу “непослушни народи”. Но е интригуващо, че самите руснаци си дават сметка за това, докато нашите управници тук се хвърлиха да защитават дружбата с Русия , когато точно преди година тя доста недружелюбно ни “врътна кранчето” без предупреждение.
Ако си спомняте, при онази конфузна ситуация, когато течеше Годината на България в Русия и току – що беше отчетен небивалият успех на Годината на Русия в България, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров се опита да заблуди публиката с размахването на писмо от 18 декември 2008 – ма , в което се предвиждала такава крайна мярка. Опита се да адвокатства на Русия, която се отнесе доста зле към нас!
После стана ясно, че това е било предупреждение по принцип, изпратено да всички потенциално застрашените от спора с Украйна. Но това циркулярно писмо по никакъв начин не беше извинение за конкретния вероломен акт с “врътването на кранчето” по нареждане на премиера Путин ( той сам се похвали лично в специално телевизионно обръщение) . Подаването на газ бе спряно в 03,30 ч. в нощта на 6 януари при паднали до минус 15 градуса температури. Химическият завод в “Димитровград”, както писа в. “24 часа” тогава, за малко да гръмне поради внезапното спиране на газоподаването.
С едно врътване на кранчето българите, които зависеха от него, бяха сложени в хладилника. И никак не бяха доволни.
Работата обаче се потули, точно както българското правителство искаше. Но някои руснаци, оказва се помнят това.
А тук някой ще си спомни ли? Ето затова го припомням – можем да отпразнуваме 1 година от чудотворното оцеляване на един български град, наречен на “вожда и учителя на българския народ”, съветския гражданин Георги Димитров. Представяте ли си новината : “рожбата на българо-съветската дружба Димитровград, който носи името на верния съратник на др. Сталин, беше взривена и задушена поради липса на руски газ – пострадаха хиляди жители на града и околностите”.
Слава на Бога, това не се случи, но беше на косъм, за което и косъм не падна от ничия управленска кратуна. Потвърди се циничното правило за убийството на отделен човек като престъпление и умъртвяването на милиони ( в резултат на война, например) като геройство.
В нашия случай заплахата за живота на хиляди българи, съвсем реална, не беше припозната като престъпление, както би станало при заплахата за живота на един човек от страна на друг човек ( стига застрашеният да се е оплакал) . Правораздаването не се задейства, ако няма тъжител. Просто никой от овластените да защитават правата на България така и не се оплака. Което си е “ ела мечко, изяж ме”!.
Понеделник е, работен ден. И какво от това? За ненавистта към Русия няма почивен ден.
Ех, г-н Инджев, ама и Вие, какви претенции – да защитяли България…
Че те нали са на втора ведомост в Москва – или по-скоро там са на първа ведомост, а тук ние им плащаме по втора като управленци, един вид – по съвместителство…
Проблемът обаче изобщо не опира до червенотиквениците от януари 2009 (или януари 1997 – все тая манджа), а има дълбоки корени много преди това – и при тошово време, и след това, както всички добре знаем.
Най-лошото обаче е, че сегашните май ще се окажат авангардът на руската имперска политика у нас – ето ви цитат от една случка, разказана от очевидци на следния адрес:
http://greentech-bg.net/?p=5324
цитирам –
„Кръчма с телевизор. На една от масите – група руснаци. Веселят се нещо, пият както си знаят. Тече „Панорама“. Изведнъж единият, гледайки към телевизора, казва: „Тихо! Это наш парень говорит“.
Тяхното „момче“, което говори „по телевизора“ е Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма на България. Групата руснаци са част от делегацията, водена от руския министър на енергетиката Сергей Шматко. Кръчмата се намира някъде в София, а цялата случка се развива на 11 декември 2009 г.
Какво се случва на 11.12.2009 г. в София? Руската делегация преговаря с Трайков, а после и с Борисов за енергийните проекти АЕЦ „Белене“, „Южен поток“ и „Бургас – Александруполис“….
край на цитата
Май Боко ще ни натресе много по-реален “голям член/шлем” от виртуалния на Бракониера…
Бедна, бедна Българийо, защо не се спомина при Гредетин…
Рекламисте мили, аз( или по скоро, повечто хора тук), не харесваме имперска Русия не само в понеделник и вторник !!!
До Рекламист: Точно така, няма !
Приятна работа !
Боже, колко плиткоумни рекламисти има по този свят!
Препоръчително е за такива хора да четат повече, не вестници, а класически образци на ироничната литературна проза.
Как иначе биха разбрали смисъла на изящното слово на Ив. Инджев?
Както е в случая.
В горния чудесен памфлет за газа няма и помен от ненавист към Русия. Напротив, авторът точно и комплиментно се е отнесъл към руския коментатор,към сродния и одухотворен и велик човек – руснака и с подигравателна острота към политиката, кагебистиката и политиците – кагебисти и гоцевисти. Стил, който напомня Булгаков и Илф и Петров.
Честита Нова година, г-н Инджев!
Драги ми “Рекламист” , в отношенията между държавите няма и неможе да има нито любов нито омраза.Трябва да има само зачитане на взаимните интереси и тяхното отстояване. Всичко друго е мижай ке те лажем.Румънците са го казали много точно – Брата кубрата, брънза кубани- брат брат ама сиренето с пари. Англичаните са записали на тяхния парламент – няма вечни приятели има вечни интереси. Така, че спрете с тази любов или омраза , те политика не правят , правят само васално положение. Любовта и омразата са само между отделните хора.Прав е Инджев , когато има накърнени интереси, следва да има обезщетение и трябва да се преследва по всякакъв начи.Русия ,никога не е пренебрегвала своите интереси и не е робувала на чувства, затова е станала империя и е устояла на времето като такава.Ние може да сме малка държава, но зад гърба си имаме ЕС и можем много ефективно да отстояваме интересите си. Важното обаче е да искаме да го правим , а по отношение на Русия от доста време сме забравили , че имаме интереси.
Рекламист, не се разбира, трябва да я обичаме ли ?? В кои дни да я обичаме и защо да я обичаме ?
Не липсват и основания……
“Той може пепел да яде, но няма да се моли.”
Това го е казал Великият Поет Борис Христов.
Щом за България, руският газ е най-скъп. Нека почивките за руски граждани в България да станат най-скъпи.
От поста на Рекламист види се и глупостта също няма почивен ден.
“косъм не падна от ничия”Аз съм сигурен че и да се беше взривил завода пак нямаше да има виновни.Както при всеки “подарък” от Русия.
Рекламист ,интересното е,че всички които демонстрирате овчепреклонение пред Русия-не се борите за излизане на България от Обединена Европа.Вероярно повечето от Вас имат бизнес там,а защо не и изучавате децата си в престижни колежи в Европа, да ходите там на почивка,на шопинг……живота Ви да е свързан с Европа,но да се прекланяте пред Русия-ето това ако не е морален проблем,при всички положения е медицински
Господин Пенчев,
Изключително прав сте!Между държавите може да, и има САМО интереси.Обичта и любовта са емоционални състояния преди всичко между хората.А, “РЕКЛАМИСТ” – а,да върви на МАЙНАТА си!!!ВЕЛИКОИМПЕРСКОТО на Русия,е онова което е донесло едни от най-големите злини у нас!ГОЛЕМИЯТ винаги СИ Е ГОЛЯМ!Трябва само да се отстояват и защитават ИНТЕРЕСИ.
А не забравяте и факта,че на Кримската конференция – от Сталин-
и на ” Максим Горки”- от Горбачов –
,и не без участието на англичани и американци,сме ОСТАВЯНИ/ДОГОВАРЯНИ/
в сферата на влияние контролирана от СССР/Русия.
Помня много добре какви простотии се изписаха по вестниците за моя град – Димитровград и за Неохим. Аз пък ще ви кажа следното, г-н Инджев: В града се знаеше една седмица предварително и мощностите на Неохим бяха подготвени за спирането на газа. И изобщо не е имало подобна заплаха.Това Вашето си е жива манипулация и няма нищо общо с истината. Ако някога за Неохим е имало реална опасност да избухне, то това беше някъде около 1999 година при големите пожари в Константиново и Александрово и към града ни, но в критичния момент вятърът е обърнал посоката. Това значи, че градът на дружбата е закрилян от БОГ, в когото Вие очевидно не вярвате. Затова пък нашите руски братя вярват дори и заради нас. Така че , не берете грижа за Димитровград. Той ще оцелее. А чувствата Ви към Русия нямат нищо общо с фактите -тя винаги е била, е и ще остане велика сила, колкото и на някого това да не му е по вкуса!
Едно поздравче за всички http://www.youtube.com/watch?v=c49klxPex-k
Не мога да разбера какъв трябва да си, как трябва да си живял, за да твърдиш, че друга държава е велика и неи едва ли не трябва да и се подчиняваме. Представи си, Тони, че аз отида и започна да обеснявам колко велика и страхотна е някаква страна пред някой чужденец, той ще ми се смее и повече въобще може и да не пожелае да ме заговори. Хора, осъзнайте се, няма други странни, който да са по-важни от България, това е няшия дом. Ние живеем тук, по дяволите…
Едно време в далечната вече 1969 професорът ми по физика във ВМЕИ „Ленин”-София (Дървеница)Теню Кортенски многозначително споменаваше на лекции, че физиката се занимава с най-простите движения на материята и далеч не може да се сравнява по сложност други науки, които се занимават със значително по-сложните движения на материята, като съзнание, общество, морал и така нататък, като многозначително посочваше с пръст нагоре (по посока на катедрата по „Диалектически материализъм”)! Казвам това за да подчертая колко сложна материя е това да изследваш доволството или недоволството на хората и как дори „Теорията на относителността „ на Айнщайн все още е безсилна да се занимае с този въпрос. Тя трябва очевидно да се формулира на едно ново далеч по-висше ниво, но за съжаление дори гений, като Желю Желев все още не е успял да го направи! Трудно нещо е да сравняваш доволството или недоволството от житие-битието на отделните нации. Трябва да се отчитат немалко фактори, като историческо време, етап на развитие и не на последно място състоянието и броя на отделните взаимодействащи си нации към момента на взаимодействие! Май стана доста неразбрано и сложно! По-добре ще е да се поясня с примери.
Пак някога, отдавна в далечната 1988 бях на работа в Куба и помня там старите гурбетчии, като ползваха хладилника как казваха „Абе тежко ми е и ми е горещо(разбирай влажно, защото в тропиците никога не е горещо, както в Сахара например)но като си помисля само, че за месец тук затварям вратите на три такива хладилника в България!” Изобшо шастие! А на плажа на Варадеро, където нашия екип от специалисти, изпратени на „помощ” на Кубинците беше настанен да „проектира” (понеже в Матансас нямаше подходящ хотел), виждах много показателни и покъртителни картиннки. От щастливи руски (съветски) туристи (явно отличени в строителството на комунизма), карани под строй, като овце на плажа, като се премине през студенти от цял свят (главно от Канада) подготвящи се за зимната си сесия на по- топло и евтино място и се стигне до съсипани и отчаяни канадски пенсионери, дошли на Варадеро за Коледа, зашото по това време цените в Канада са непосилни за джобовете им!
Но най фрапантният, зашеметяваш пример в тази насока го открих преди около 25 години в читанката на сина ми, където имаше пасаж от романа за Митко Палаузов, детето партизанин. Не помня със сигурност името на автора (май Марко Марчевси-извинявам се ако бъркам), но със сигурност не можем да го обвиняваме в симпатии към капитализма и буржоазията. И все пак какво пище обективното му перо!Семеиството е бедно и живее В КЪЩА ПОД НАЕМ (е верно не съвсем в центъра) в Габрово. Само бащата работи, като въглишарин и с БЕДНАТА СИ ЗАПЛАТА храни цялото семейство (майката е домакиня). Двете деца ходят на училише и сутрин закусват мляко (няма пари за Смядовска луканка)! Още тогава казвах на колегите си инженери „Абе юнаци, кой от вас може да направи този номер с „огромната” си социалистическа заплата от 110 лева с добавени „Тошковите 5”? За какво тия хора са били толкова недоволни, та чак хванали пушките и гората!
Можех да дам и друг пример, с моя дядо бежанец от Македония, който с дюлгерската си заплата е хранил също в къща под наем в София жена и седем деца, от които трима са завършили висше образование, един от които в чужбина (Братислава), но за този случай не мога да представя обективни доказателства освен честната си дума.
Недоволно и неблагодарно същество е българина! Друго нещо си е широката руска душа!
Но да оставим това снощи гледах по Дубайската телевизия откриването на 828 метровата кула на Дубай „Бурдж Кхалифа” Имам чувството, че светът видя раждането на едно ново изкуство, което бих нарекъл „Архитектурен балет”! Такава пълна хармония и феерия от свтлини, фойерверки, водни струи, сякаш кулата беше жива, макар и мистично да тъмнееше и дори димът от фойерверките придаваше особеност на мистичната картина. И понеже работя в това поле високото зградно строителство, много добре знам колко много трудности е трябвало да преодолее и колко много иновации са били необходими (дори само асансьорите стигат по своята уникалност) на човешкия гений за да я построи! И всичко това (Е ПООСТРОЕНО) за пари по-малко отколкото най-оптимистичната проектана стойност на двата морално остарели реактора на АЕЦ „Белене”! А да не говорим че за същия период (по-малко от 6 години) и за подобни пари е построено от А до Я и Дубайското метро! Иво би могъл да доразвие много по-добре тази тема.
Хайде, че трябва да тръгвам вече на работа! И мен ме чака моят „Бурдж Ла Багет)
Да защитаваш интересите на чужда страна, да я обичаш повече от своята, да пропагандираш подчинение (или ако щете благодарност и любов) към нея – това е национално предателство, а не русофилство. Щеше да бъде донякъде обяснимо, но не и като смекчаващо вината обствоятелство, но все пак обяснимо, ако ставаше срещу заплащане. А то става най-често по убеждение. Което е не просто национално предателство, а гнусно национално предателство. Това го пиша за двамата юнаци по-горе. И веднага им задавам въпрос (един от любимите на ликвидирания писател Георги Марков) – ако Русия нападне България, вие на коя страна ще се сражавате?
До Тони: Драги/драга Тони, случайно и аз съм родом от Димитровград, но единствената простотия, за която се сещам по този повод е именуването на това, иначе много хубаво парче българска земя на един съветски гражданин, който, при все че се е помъчил, не е успял да достигне “висотата” на кръволоци като сталин, въпреки че се е помъчил.
Ако сте на достатъчно години, то не може да не помните как тогавашният Химкомбинат, скъпа рожба на българо-съветската дружба, в комбинация с гордостта на социалистическата индустрия – цементовият завод и за десерт здравословните условия на работа в мините на Марбас, бяха превърнали “града на младостта” в паноптикум на белодробни заболявания. Химкомбинатът, сега явно Неохим, бълваше облаци дим и не може да не си спомняте как миришеше на развалени яйца в целия град, може би за да се подсили чувството на признателност към съветския инженерен гений, дарил ни по линия на братството с такава ценна придобивка.
Споменавате за Бог. По този повод си припомних, как в “градът на дружбата” по Великден учители от местните училища, по задължение, заедно с милиционери слухтяха около църквата, да не би някой заблуден младеж да отдаде почит на Бога, когото споменавате.
В заключение, дори и да е вярно, че в Неохим са били подготвени (как няма да са – като си имаш работа с такива “братя” трябва да си “Винаги готов!”), това оправдава ли спирането на доставките на газ в разрез с договореностите ?
Струва ми се, че на всички ни липсва достаъчно информация по важни за държавата въпроси. И тази липса се запълва с емоциоционални изблици в една или друга посока.
Кой е виновен за спирането на газа – само Русия ли или и Украйна? Коренно противоположни интереси имат Ющенко и Тимошенко. От кого да търсим компенсации – кой са по веригата? Някой да е чел договорите за доставка? Не е защото са засекретени? Пълна мъгла.
Същата работа е с Неохим. Какво значи да гръмне огромен комбинат при спирането на газоподаване. Че то може да спре изведнъж по много причини. Може да излезе, че е по-опасно от атомна централа. Защо мълчим по-въпроса? Защото нямаме информация. Аз не мога да приема писаното в 24 часа за достоверна информация – по-скоро е журналистическа изцепка.
Повече прозрачност в действията на управляващите ще даде възможност за по-точна преценка. Ама те няма да я дадат, защото ще лъснат интересите, а не всички интереси обслужват целокупното БГ население.
Въпреки всичките ни лични желания, не трябва да бъркаме мекото с топлото. Все пак, както и да се отнасяме към Путин, той е прав, когато казва “Мухите отделно, кюфтетата отделно”.
Не мисля, че за газовата криза трябва да се обвинява Русия. В тази ситуация, както и в много други, тя се държи като всяка една страна – защищава своите интереси. Правят го и САЩ, и ЕС (всички заедно и всяка страна за себе си). Нищо лично, просто бизнес. А това, че по-големите имат повече възможности по-твърдо да отстояват своите интереси – това е обективната реалност, която няма нищо общо с демокрацията. Затова няма смисъл да се напомня за американските интереси (в т.ч. нефтени) в Близкия изток и войната в Ирак, кръвопролитните и особено болезнени за нас войни на Балканите – това си е част от бизнеса на големите.
Не мисля, че и у нас има особени възможности за намиране на други източници за замена на енергоносителите, които ние си нямаме. Безусловно, източниците за доставка трябва да бъдат диверсифицировани (отличен пример: Южен поток и Набуко), но това не трябва да ни въвежда в заблуждение: ние не сме толкова богата страна, че да можем да си позволим няколкократно презапасяване – за да стигне, ако някой ни “завърти кранчето”. За такива случаи трябва да има разработени програми за реагиране, които трябва периодически да бъдат актуализирани и при необходимост – строго изпълнявани. Както показва и положителният пример на Димитровград и Неохим.
Това, което можем да направим ние, е да бъдем честни в своите позиции – както относително самите себе си, така и по отношение на своя народ. И колкото по-публичен е един човек, толкова по-внимателен трябва да бъде в отношение на своите слова и дела.
Затова за мен не са приемливи нито позицията на екс-министър Петър Димитров (с циркулярното писмо), нито на Иво Инджев (със спекулациите относително Димитровград). Защото нито един от тях не защитава българските интереси.
И едно малко уточнение, лично за г-н Инджев: цитатите обичат точност, и не трябва да бъдат изкривявани за постигането на лични цели. Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони – статистика.
Към Марин:
За цитата, ако беше цитат ( интересно по какви източници?) сте прав, именно по този начин, както го преразказвате вие, е известна тази “мъдрост”, приписвана на Сталин. Проблемът обаче е там, че никой никъде и никога, поне доколкото знам ( ако знаете повече, ще се радвам наистина да си сверя часовника), не е видял черно на бяло, че това умозаключение присъства документирано като изречено от Сталин. Не че не му отива да е казал точно това…
Така че, позволете леко да не се съглася докрай с вас поне дотолкова, доколкото имам свободата да боравя с една легенда в свой текст така, както преценя за добре ( още повече, че никъде в текста си не твърдя, че става дума за цитат, както Ви се привижда ).
А пък когато поучаваш някого, трябва да си точен, нали така?!
Уважаеми г-н Инджев, никак не ми е работа да Ви давам ум, но ми се струва, че прекалено кратко и неопределено сте отговорили на г-н Марин. Моля Ви за извинение, но въпросното изявление е много типично, и което е по-лошо, е водещ мотив за едни практически подходи у нас, за чийто резултат не е необходимо прекалено да се озъртаме. Нямам предвид точно грижата му да не объркаме мекото с топлото, нито пък опасението му, че ще смесим мухи с кюфтета (това сигурно руснаците го правят, щом напоследък възвеличават хладилника, ефективно средство за сепариране на мухи от кюфтета). Но ми е чудно как този господин си представя USA или ЕС да защищава “по-твърдо” интересите си за сметка на една Белгия или Холандия, напр. Чудно ми е как той разбира “интересите” и като така, какво толкова ругаем Хитлер – и той е преследвал интереси, нищо лично. В добавка – бизнес като монолит и съответно – бизнес интереси. Няма ли си бизнесът като явление своя структура и какво общо има между предприемачеството и спекулата? Чувал ли е този господин, че първично е финансовата и икономическа среда, а бизнесът, какъвто и да е той, е съответен резултат, и че американците, ако днес са в състояние “да докопат” нещо в Ирак, утре, като ги хване склерозата, какво ще правят?
Нямам нищо против г-на, но някак неадекватно поучава с Балкански постулати от V-тия конгрес на БКП през 1949 г. Да не си помислите, че съм прочел цитираната мъдра мисъл на Путин преди обяд и затова възразявам срещу този постинг, не…
Към Георги Георгиев:
Не отговарям по същество на Марин по простата причина, че не искам да влизам непрекъснато в спорове, а не защото нямам какво да кажа.
Гледам спокойно на всякакви различни мнения, но когато някой ме наставлява с претенцията да ми отваря очите (и в това няма нищо лошо, стига да е адекватно на моето незнание), какъвто е неговият случай, тогава реагирам – както в случая.
Използвам да кажа, че на желаещите да ме заклеймяват, само за да начешат злобата си, не само се старая да не отговарям, а и не чета напъните-няколко думи ми стигат да ги пратя там, където им е мястото, на боклука.
Времето ми е ценно и не се занимавам с комплексари, които не могат да разберат, че трябва да спорят с тезата, развита в текста ми, а не с моята ( жалка, противна, ужасна, гадна и т.н. за тях) личност. Щом чак толкова ме ненавиждат, да се упражняват в това важно за тях ( явно, щом мазохистично ме четат) занимание другаде.
И понеже се опитват понякога да ме “цакат”, че не съм бил демократ и съм ги цензурирал, за пореден път обяснявам:
няма медия, която би публикувала оплювки срещу себе си, съдържащи като правило откровени лъжи по адрес на редакцията, без свой коментар и опровержение ( ако изобщо им обърне внимание).
А на доказано лудите, които опитният редактор разпознава още по” блясъка в погледа”, или в изразните средства в увода или обръщението, не обръщам внимание по принцип. Ако можеха да го разберат, щяха да си спестяват усилията да си изливат напразно отровата- тя просто не достига до мен.
Само че също так нямам намрение да се водя по акъла на хора, на които им е интересно да ме изпитват, “подхващайки ” мазно”, отдалеч, уж с невинни въпросчета странична тема, за да видят на какво “кълва” – с какво най-добре ме ядосват и предизвикват да си спорим, за да могат да ме ругаят повечко. Такива изригват в буен гняв щом установят, че хитруването им е разконспирирано.
Всичките тези неща съм ги обяснявал вече, но използвам случая да ги напомня на някои читатели, за да не си хабят усилията.
Към г-н Иво Инджев
По въпроса с цитата: абсолютно съм съгласен, точността преди всичко. Ако се вчетете малко по-внимателно в написаното, там никъде не става дума за Сталин. Не че не му отиват да ги е казъл, но това са думи на Е.М.Ремарк от романа “Черния обелиск” (1956г., гл. 8): Aber das ist wohl so, weil ein einzelner immer der Tod ist — und zwei Millionen immer nur eine Statistik.
Но за да бъдем обективни, трябва да признаем, че по своя смисъл, тази фраза първоначално е прозвучала в романа “Französischer Witz” (1932) на един друг немски писател, Kurt Tucholsky (http://de.wikipedia.org/wiki/Kurt_Tucholsky): Darauf sagt ein Diplomat vom Quai d’Orsay: “Der Krieg? Ich kann das nicht so schrecklich finden! Der Tod eines Menschen: das ist eine Katastrophe. Hunderttausend Tote: das ist eine Statistik!”.
Надявам се с това този въпрос да е изчерпан, пък и немският стана нещо множко 🙂
Относително вашата теза в основния пост. Мисля, че съм се изказал достатъчно ясно (въпреки че Вие тази част от моя пост “гордо” подминахте): всеки трябва да бъде честен. А за нечестност трябва да се носи отговорност. И колкото по-нависоко е произнесена лъжата, толкова по-голяма трябва да е отговорността. Както казваше моят учител по математика (Е.Райчев), “Това е просто като боба”.
Лично за мен, много по-интересен би бил отговор на въпроса: а какво е направено за тази една година, за да бъдат минимизирани последствията за нас при потенциален рецидив на “газовия въпрос”?
Към г-н Георги Георгиев:
Явно нито метафорите, нито чувството за хумор са ви от силните страни. Трудно, но все някак с това може да се преживее. Затова ще постъпя като в онзи изтъркан виц за милиционера: ще ви разкажа всичко бавно и два пъти.
Дори Вие знаете, че в основата на голямата политика преди всичко са парите. И именно заради интересите на големите американски нефтени компании бе положено началото на войната с Ирак. На едни от челните позиции в списъка на кредиторите на Ирак, пострадали от тази война (защото, като минимум, няма да си получат обратно парите, а пък да не говорим за пропуснатите ползи), са Франция и Италия (#1 е Русия, но това е от друга опера – все пак, те с USA са врагове, а не съюзници по NATO).
Относително игрите вътре в ЕС пък си струва да се говори още по-малко. Достатъчно е да се погледне распределението на парите за поддръжка на селското стопанство за такива страни като Франция, Белгия, Холандия, и нашата България. За политиката на същата тази Франция по отношение на атомната енергетика дори не ми се говори – там интересите са повече от прозрачни.
Относително Хитлер: ако нямате нищо напротив, него никой не го ругае за това, че е поставял интересите на Германия преди всичко. Напротив: и до ден днешен, в немският химн се пее “Deutschland uber alles”! (http://de.wikisource.org/wiki/Lied_der_Deutschen) А ругаят Хитлер за средствата, с които се е опитал да постигне тази цел. (Между другото: това е типичен пример за объркане на понятията “топло” и “меко”).
Що се касае мухите и кюфтетата. Нашата цел по отношение на “газовия въпрос” би трябвало да е да се докоберем именно кюфтетата, а не да се занимаваме постоянно с разгонването на мухи. Затова в наш интерес е да бъдат осигурени изгодни икономически условия за България при транзита на енергоносители (газ, нефт, електроенергия). Може би да прозвучи странно, но тъй като имам възможност да следя официалната реакция на руската страна по газовия въпрос, то те имат съвършено прагматичен подход: ние сме за преговори, но дайте да спазваме достигнатите вече договорености! (бизнеса си е бизнес…)
Що се касае V-тия конгрес на БКП, то, за разлика от Вас, аз не само че не съм присъствал на него, но дори не съм бил “блясък в очите на баща си”. Но нека не изпадаме в крайности, все пак, аз нямам и не мога да имам нищо лично против вас. Дори съм готов да отговоря на Вашите въпроси, ако Вие ги адресирате към мен лично, а не към г-н Инджев.
Г-н Марин, проблемът едва ли е с моето чувство за хумор и чувствителността ми към изискани метафори, дори и това да е факт. Ние с Вас гледаме на света по толкова различен начин, че едва ли някога бихме намерили нещо общо в разбиранията си. Дори твърдението Ви за голямата политика и парите лично на мен ми звучи безсмислено общо и безполезно, защото, тръгвайки от такава обща теза, не може да се достигне доникъде освен до войни, макар че вече и това едва ли. Самата Ви идея, господине, светът да се обяснява само от една гледна точка, тази на прагматизма (и той си има нива, впрочем) на мен лично ми изглежда абсурдно опростенчество, лесно използваемо за съмнителни цели. Не знам дали си струва да Ви препоръчам да посетите Холандия, Белгия, та дори и Ирак, да поживеете там, а не само да съдите по данни оттук-оттам – ако сте се занимавал с изследване, би трябвало да знаете относителността на голите данни. За реализма в газопреноса задава ли ли сте си въпроса как ЕС би си осигурил алтернативни трасета, без да губи мнителната Русия като доставчик? И какво следва от това за нас като членове на ЕС, в какъв периметър можем да оптимизираме интереса си и къде е мястото на кюфтетата? И какво значи “газова” алтернатива за ЕС, при положение, че Русия им продава почти достатъчно за съответната част от нуждите им, каква е цената на времето за построяване на алтернативно трасе чак след като видиш, че Русия прави разни “опити” с газа (бизнес, нищо лично!)? Не се ли разбира, че изграждането на алтернативни трасета са пари и време повече за сигурност на ЕС, отколкото за пряка ефективност? Тогава ние с порцията кюфтета какво правим? И къде ни е всъщност изгодата? Не се трудете да ми отговаряте, няма никакво значение дали ще разбера отговора Ви. Други трябва да се замислят…
Всичко това Ви го казвам, за да изясня защо нямах въпроси към Вас лично, а се обърнах към г-н Инджев, чието мнение по много въпроси уважавам и ползвам в личните си оценки за редица събития.
До Марин: Позволявам си малка корекция по отношение на текста на химна на ФРГ. Въпреки че е базиран на Deutschlandlied, текстът на съвременния химн на Федерална Република Германия официално се състои само от третата строфа на песента, т.е. не съдържа текста “Deutschland, Deutschland über alles”.