До вчера “цанковист” беше политически термин, свързан с драматични години от историята на България и с професор Александър Цанков в качеството му на политик. Вече има обаче ново звучене. Появиха се маса цанковисти, които обясняват какво се е случило в държавата ни, пречупено през убийството на Борис Цанков, когото продължавам да се затруднявам да определя с една дума.
Не го познавам и няма как да съм между “цанковистите”. Радиопредаванията му, заради които минава за журналист, се оказаха база за многобройни финансови измами. Уж е бил дори разследващ журналист, според твърдения в днешно западно издание, а всъщност е сред най-разследваните клиенти на правораздаването в България през последните години. Хем бил хроникьор на мафията, хем пък бил съдружник с някои от най-известните й босове. Бил е обвиняем за какво ли не, но сега се говори за него и като за защитен свидетел, а защо не и информатор на службите.
Но преди всичко е покойник. Тази “версия” надделя над всички, защото е единствено сигурната. И като твърде млад покойник има право на човешко съчувствие. Какъвто и дявол да е дърпал за опашката, а той явно е бил дразнител на много фронтове, трябваше да бъде съден за делата си от системата, призвана да служи за регулиране на обществените отношения, а не от онези, които я разстрелват за назидание на самото общество, убивайки в него мъждукащата вяра в правосъдието.
И все пак: защо за това убийство се вдигна такава олелия, която резонира до “Ню Йорк таймс”, “Файненшъл таймс”, Ройтерс и други подобни много, много влиятелни световни трибуни? И щяха ли те да реагират, включително с противоречиви характеристики за личността на жертвата ( от” радио журналист” и “разследващ” дори такъв, до “хроникьор на мафията” – все непълни или неточни, меко казано, определения), ако реакцията им не беше ехо на сензационния шум в самата България?
Подвеждащите обобщения, които се появяват в световния печат без съмнение са препечатка от сведенията, появили се по темата в българското публично пространство. А то, както е известно, реагира избирателно за важността на едно събитие. Ето ви за контраст едно подобно в рамките седмицата, което не стигна и до Каспичан, какво остава до страниците на двата “таймса” в Ню Йорк и в Лондон:
“ Вчера Митровски бе прострелян, докато паркира автомобила си през бл. 527 в „Овча купел”. Един от куршумите е попаднал в белия дроб. Днес БЛИЦ разкри, че той е близък до главния секретар на президента Георги Първанов Красимир Стоянов, като е поддържал приятелски отношения и с бившия шеф на НСБОП и Жандармерията ген. Кирил Радев. /БЛИЦ”.
Измина седмица и по тази новина няма нито развитие, нито опровержение. Никой не говори и не пита и не пише дали тежко раненият при нападението е още жив.
Тази новина е от 31 декември 2009 г. Ден преди това агенцията не само съобщи за събитието, но и откри, че полицията малко бърка името на простреляния, който се оказа съдружник на човека, чиято работа е да реди дневния ред на държавния глава Георги Първанов. После вътрешният министър Цветанов тихо и кротко каза нещо за статистиката, че по случая се работи, че има версии и…това беше. Няма медийни фойерверки и усилено ехо. Настъпи тиха нощ, но дали е свята в ситуацията, когато информацията е пресята?
Нямаше и обяснения, как така в полицейските доклади е сбъркано името на бизнесмена, а една редакция с лекота забелязва това и коригира МВР с данни от ДАКСИ, които показват връзката на жертвата с президентския съветник.
Да, пострадалият от стрелбата Митовски не умира на място, както Цанков и това е формална причина да се каже, че има разлика в двата случая. Ако ще сравняваме обаче, има и други разлики, които водят до много интересни разсъждения, а защо не и до фрапиращи въпроси?
Нападнатият Митовски не е криминално проявен, легитимен бизнесмен е, семеен е с деца и е описан от съседи като тих и скромен човек, както и семейството му, което живее в обикновен панелен блок. Да забелязвате контраста с Цанков – криминално проявен, скандален приятел с подземни босове, доказан измамник, но легитимиран сега посмъртно като борец за свободното слово, което ще се запомни като фактологически вярно в крайна сметка ако надделее версията, че е убит, за да не каже нещо в новата си книга?
Какво излиза: в България, ако си примерен гражданин и стрелят по теб, нямаш шанс случаят ти да се разчуе и да привлечеш световното съчувствие. “Дребната подробност” за съдружието на легитимния бизнесмен с президентския секретар се оказва абсолютно безинтересна за медиите и разследващите, които иначе обичат да показва активност и да посочва кое е значимо, подчертавайки така собствената си значимост.
Не става дума за това, дали може и трябва да бъде намесен по някакъв начин самият президент в тази история със стрелбата в “Овча купел” ( където, впрочем, първото семейство май също има панелно жилище), а за кантара, с който мерим човешкия живот и значимостта на посегателствата върху него. След като дори “президентската нишка” не е в състояние да произведе от нападението срещу
Митовски медийно събитие ( защото новината на агенцията така и не бе подета от останалите медии), то на всички още “по-обикновени” жертви на престъпността трябва да бъде заявено ясно да не се надяват на нищо повече в нашата държава – фойерверките са запазена марка при церемонията по изпращането в небитието само за “скандалните”, т.н. “знакови фигури”.
И за още нещо става дума: за формулировката що е то скандал у нас. Желаещите могат да приложат дедуктивния метод на Шерлок Холмс, който е много подходящ в случая, като за улеснение изключат от списъка със скандалите недосегаемите за тях теми и чиновници. Не е скандал в най-близкото обкръжение на президента да има хора, които си въртят от позицията на своята информираност и недосегаемост собствен частен бизнес – за секретарката му и главния му секретар поне това е доказан факт ( а какво ли още не знаем)? Което е скандал именно защото не предизвиква скандал.
Властта уж се смени, но, оказва се, съчетаването на частното предприемачество със службата при държавния глава никак не е интересно на “когото трябва”.
Сега разбрахте ли как трябва да се разбира тъпото клише “ знаково престъпление”? Това е престъпление, за което се дава знак, че може и трябва да бъде превърнато в знак, че нещо се прави в името на справедливостта след поредното й брутално и като правило – безнаказано погазване ( двата “таймса” припомнят, че в България има огромен брой подобни на убийството на Цанков престъпления, нито едно от което не разкрито).
Това е същата тази справедливост, чиято липса при последните проучвания на общественото мнение отново чупи рекордите на общественото негодувание – повече от бедността и кризата дори.
Ами, аз с моя си прост акъл, така като мисля, то за Боби работата ми е ясна, даже и само за това, че освети някои от босовете при разпространението на скъпата дрога. Е, те това не се прощава, ни от наши, ни от чужди. Те това да смениш бос в търговията с дрога/ щото изваждането на светло, това значи/ си е по драматично от избора на Велико народно събрание. Някой трябва да го отнесе. Е, отнесе го. Щото можеш да се е…аш с който си искаш, но посегнеш ли на бос, посягаш на цяла една организирана система, което значи преустройствооо. Да ги нямаме такива. Та мисълта ми е де, доколкото имам такава, ми дори само това осветяване да е, то си стига за букетчето чемшир.
Па за Митовски, нито съм чул, нито съм видял. Те това са хора от голямото добрутро и журналята много много да не се мешат там дето не им работота…справка: Политковска.
Дори и обратното да беше станало Боби само да са го ранили, а Митровски убили, резонансът щеше да бъде същия. Защото е журналист. Хубав или лош, почтен или не – важното е че, е журналист. В следващата класация на “Репортери без граница” ще се смъкнем още по-надолу от “престижното” 68 място заради “това знаково убийство”. Или ще се оправдаваме ще сме назад заради “това знаково убийство”. Другото е статистика.
Каква съдба да си талантлив българин – едни от най-хубавите и проникновени статии на г-н Инджев са посветени на смъртта на спорен човек като Боби Цанков, мир на праха му! И колкото повече се пише за смъртта, толкова по-голяма става вероятността тези статии да потънат в медийния океан…
Във връзка с Мутрьошка,бях се зарекал след Охрид и 20-те млн. към Турция/!/,да не се обаждам повече,въпреки,че казах каквото можеше или трябваше,но ако вземам сега думата е,за да напомня,че зам.министър М.Райков в МВнР,
-въпреки личната десетилетна болка и обида-е отчел много добре-не ме учудва!!!-що е то приемственост,към която привличам вниманието в т.ч. и на министър Р.Желева,вече повече от половин век,за да не се вживява никой,че открива България само след деветосептемврийска победа и т.н.,за да спра до тук!!!!защото трудно-ако и възможно-ще посмее някой да повтори в блога на Иво Инджев:Да другари,бях член на БКП,но и какъв бе възможно,да бъда,но не ми простиха,както е казвал и Петър Нейков,защото иэнасям несгодите/синът му Тодор,автор на предговора на превода ни на “Тръстика и кал”/ от Бласко Ибаньес, ми споделяше
колко баща му в забвение,се измъчвал най-много, че тежи на сина си…
Знам,че темата е тъжна и тягостна,но тъй като медувременно и премиерът НИ… “осъмна за миза наполовина/10 млрдл/ според “Телеграф”,ще съм му признателен,
ако продължи да следи блога на Иво Инджев,както го направи около Охрид!!!
А няма и причини,да се “стиска” поне за едно кафе!
Боби Цанков беше публична фигура, а Митревски не. Т.е. убийството на Цанков и да искат не могат да го потулят.
ЗАЩО вестниците не се поразровиха повече около Митревски, наистина е интересен въпрос.
Набива се в очи фактът, че медиите, откакто е станало убийството, само за това говорят. А днес от сутринта търсят мнения и хипотези на разни “компетентни” хора – защо е бил убит Б. Цанков. Ако не бе трагично, че се случват такива неща в БГ, а нито едно от тях не е разкрито, щеше да бъде смешно. Може ли някой да си представи, че дадена личност, като му дадат трибуна в някоя медия, ще познае кой и защо е убил Боби? Не им ли идва на ум на журналистите, че това просто е абсурд?! И тъкмо поради това стават смешни и жалки в очите на зрителите, слушателите, читателите! Имам чувството, че просто запълват времето или страниците съответно на медиите си.
Иначе материалът на г-н Инджев както винаги е в десетката. Но мен ме възмущава и другото – че убитията е определян като журналист, и то разследващ, а малко хора (може би освен тези, които се интересуват от него) му знаят името дори! Какъв журналист тогава е той? И какво е разкрил? Не приемам призванието “журналист” да бъде опетнявано с причисляването на убития към гилдията! В нея и без него си има достатъчно представители, които петнят професията. Който е работил в тази сфера или работи, знае колко трудна, отговорна и сложна е журналистиката. И с нея следва да се занимават само морално чисти хора, защото когато това условие не е изпълнено, страдат всички. Обществото се обезверява, развращава, ерозира и пропада! Справка – Бг. И в този смисъл, би ли се заел г-н Инджев да напише материал на тема – ролята на журналистите и медиите в България от 10 ноември 1989 г. до сега?! Мисля, че има какво да ни каже! Приемате ли, г-н Инджев?
На финала – честита 2010 година! Да сте жив и здрав Вие и семейството Ви!
“Не приемам призванието „журналист“ да бъде опетнявано с причисляването на убития към гилдията!”
Галатея
Всичко е относително.
Положението е такова, че не само Боби Цанков, но и доста от хората, принадлежащи към подземния свят би трябвало да пазят имената си от причисляване към споменатата гилдия. “Журналист” отдавна не звучи гордо.
Изключенията са пренебрежимо малко – Любослава Русева, Христо Христов, Иво Инджев, Григор Лилов, Станимир Въгленов, Явор Дачков, Едвин Сугарев и още неколцина (редът е произволен, а не класация:))
ЕдНа ФоРмАлНа ГрЕшКа:
“щеше ли те да реагира”
Представяте ли си, какво ще стане, ако убият президента. Като следим списъка на покушените, това изобщо не е нелогично, вписва се в някаква статистически модел. Дали след това ще ни кажат от МВР като за другите, че е бил известен на полицията, от криминалния контингент е, няма доказани престъпления, но е бил наблюдаван и прочее бла-бла-бла. И ще остане неразкрито, както му е реда, но никой няма да съжалява.
Към Николай Христов:
Ау, разграничавам се от Вас. Не си представям и в най-лошите си сънища. Пък и без това ми се карат, че го съм бил критикувал прекомерно, което от маргинал ( безобиден журналист , какъвто съм по неговия израз), мога да се превърна в Маргин, заподозрян.
Впрочем по този въпрос наистина имам въпрос и то много, много сериозен.
следва продължение…
Когато говорим за журналисти в България, на западняците е трудно да им обясниш, че тук всеки тарикат може да подкара кабеларка и да извади на екрана всяка самовлюбена мутра или муцка. По същата логика, по която определят Боби Цанков като журналист, такива трябва да са и момичетата на късмета. По същата причина от известно време като ме попитат какво работя, отговарям – пиша в един вестник. В деня, в който убиха Боби Цанков “хванах” по “Хоризонт” емисията новини, в която екзалтираният репортер разказа, че бил застрелян (цитирам)”нашият колега и радиожурналист” Боби Цанков. Този репортер, мисля си, явно изобщо не е на ясно за кого става въпрос. Днес пък гледах в новините по BBC как водещата се чуди как така са застреляли човек по обяд в центъра на столицата ни, а пък Асен Инджиев впрегна всичките си дипломатически умения да замаже положението, особено при въпросите за новата политическа власт, която била избрана след обещания именно за смачкване на престъпността. На Инджиев също му беше трудно да обясни на госпожата и, че Боби Цанков всъщност не е точно журналист и че влачи куп висящи дела за измами. Е, защо тогава не е в затвора, чудят се колегите на Боби Цанков от ВВС. Та, когато определяте въпросния мъртвец като журналист или изпадате в другата крайност, величаейки десетина имена, спомнете си онзи поучителен виц, в който възрастна жена съчувствено попитала падналия на тротоара пияница, след като нацелил уличния стълб – “Ох, господине, лошо ли се ударихте?”, а пияницата отвърнал – “Ей ти стълба – ако можеш, удари се по-добре.” Това мога да кажа на Демир Р. и неговите приятели.
Знаково престъпление значи, че се два знак някому…, а не това онова. Кому се дава знак е въпросът.