При дилемата “ девети” или “десети” , в която е заложено някакво задочно състезание по историческа важност между 1944 –та и 1989-та, избирам “десети”. Но не ноември, а януари 1997 г.
За момент можем да оставим несъстоялия се по същество разговор за съветската окупация, която дори никой не нарича така ( макар де юре да се нарича окупация) и преврата от 9.9. 1944 г., обявен за революция. Нищо, че зрителите на БНТ ни го посочиха най-важната дата от българската история през миналия век – нали тъкмо за това ги облъчваха напоследък отново и отново с буламачи, като “ На всеки километър”! “Девети” заслужава отделно внимание. Може би фактът, че тъкмо тази аудитория “гласува” по този начин, е повод да си спомним една алтернатива от по-ново време.
Събитията, които пометоха управлението на БСП, но, уви, след кратко прекъсване, подготвиха следващия червен възход с Първанов начело, имаха своята кулминация точно преди 13 години. Фатални ли бяха те за България?
Ако има исторически миг от много десетилетия насам, когато светът се е вторачвал единодушно в България, това бяха именно няколкото часа на бунт около народното събрание в София на 10 януари 1997 г. Знам това от личен опит, защото часове наред през мразовитата нощ световната емисия на Би Би Си с милиони слушатели по цялото земно кълбо започваха с мои кореспонденции на живо от столичния площад.
Закъсняла, или закъсала беше българската демократична революция? И двете. Когато свободата ни беше поднесена като съветски подарък на 10 ноември 1989 г., светът беше зает да следи със затаен дъх сриването на Берлинската стена. Диктаторът Живков,макар и рекордьор по несменяемост Европа, беше сменен от негови партийни другари. Но това малко интересуваше човечеството.
На 10 януари 1997 г. обаче светът наистина следеше автентичната закъсняла и закъсала революция в България – в страната, известна предимно като “най-верния сателит на СССР”.
За хората с къса памет и за злобните противници на отприщения по онова време дух на свободата, трябва да напомня, че мимолетният изблик на насилие около Парламента беше абсолютното изключение от правилото. Десетки дни, преди и след това, хиляди хора упорито и МИРНО демонстрираха волята си за политическа промяна в страната без да пипнат с пръст нито една витрина, нито един магазин, нито един склад.
А беше гладно време – и още как. И друг път съм споделял – ще се върна пак към образа на кварталното магазинче и плачещата продавачка в “Младост” в София. По лицето й се стичаха сълзи, защото хората искаха от нея да разпечатва пакетите с ориз и да продава по 100 грама- нямаха пари за повече!
Тези гладни хора, с десетки хиляди, не извършиха нито един вандалски акт – нито в София, нито другаде. Но постигнаха целта си. За което бяха наречени “вандали” от видни функционери на БСП .
Единствената счупена витрина, тази на хотел “София”, пострада при спречване с полицаи, а не с цел мародерстване. И точно тази уникална сцена непрекъснато виждаме в додументалните кадри от 10 януари – просто няма друга такава.
Ако греша, поправете ме: не знам подобен феномен на трансформация на народната воля в политическа развръзка през въпросния войнствен и кървав 20 век да е извършена практически без нито един насилнически жест от страна на протестиращите – нито в България, нито другаде.
Значи можем?!
Друг е въпросът, че се получи следният парадокс: нашето дело е право и затова …ни изгърбиха. Най-буйните глави биха изтълкували тази констатация като подстрекателство към радикализиране. Но ще сбъркат. Не това искам да кажа. Просто “подстрекавам” да повярваме в силите си.
Смятам, че българският народ даде смайващ пример по политическа цивилизованост в края на миналото хилядолетие със събитията, останали в паметта като “януарски”. Затова ви припомням за 10 януари 1997 година.
Благодаря за напомнянето,
(най-вече исках да похваля идеята ви да поствате линковете към последните си статии във Фейсбук)
Момчета, толкова ли ви омаяха щуротиите на Иво, та заключихте сетивата си за истината. Я, по-добре вижте кой всъщност управлява такива като него:
Зрънце истина за хипнотизираните:Като гледам какви филми гледаш и ми става ясно кой е хипнотизирания…..
Коментар от: Зрънце истина за хипнотизираните | януари 9, 2010, 20:05
О неразумни пак ли са виновни евреите и империалистите.Я бързо в Русия че ще дойдат докторите с усмирителната риза.
За 10.01.97 съм съгласен,но не видях това събитие да е в списъка на БНТ.Аз в първия момент като видях резултата от гласуването се ядосах,но 21годишния ми син каза че наистина това е най-важното събитие на 20 век заради фаталните последици.Събитията не винаги са щастливи а това е от фаталните.
Признавам си, че след първите няколко кардри прекъснах филмчето.Няма какво да ми каже.Работата е там, че като български гражканин имам сметки за уреждане с тези господа.Няма как да им простя за съюзяването с изметта на България. Те покрепиха Мошеника от Мадрид, Доносника Гоце и накрая Бандата на Четиримата.Това обрече България на дългогодишни страдания.Някъде, г-н Инджев беше писал за конфликта си с немски дипломат на същата тема.Все някога трябва да стигнем до нов 6-ти Септември. Това ще бъде Събитието!
http://www.youtube.com/watch?v=bu08vvfaWss&feature=player_embedded
Where Were You When The Red Star Fell
Did You Hear The Tolling Of The Bell
A Million People On The Streets
They March As One They March For Peace
Breaking Free From The Iron Fist
The Price You Pay A Deadly Risk
Live No More In Fear And Shame
The Hammers Gone Release From Blame
The Tanks Have Left The Walls Torn Down
The Sound Of Silence All Around
Hear No More The Screams Of Pain
Freedom Now The Beast Is Slain
Did You See The Red Star Falling
Where Were You When The Red Flag Burned
The Ashes Gone The Tables Turned
One By One The Cracks Apeared
The Overlord No Longer Feared
The Children Sing And Dance Once More
On The Streets No Signs Of War
The Strangle Hold That Held You Tight
Brocken Now No Will To Fight
The Guards Have Gone The Wire Torn Down
The Sound Of Silence All Around
Hear No More The Screams Of Pain
Freedom Now The Beast Is Slain
The Beast Is Slain
Did You See The Red Star Falling
Falling Down
They Marched As One To See The Red Flag Falling
They Paid There Price The Price For Liberty
Where Were You When The Red Star Died
Did You Raise Your Voices To The Sky
Forgoten Now The Fear And Pain
Or Does Your Memory Still Remain
The People Held In Bonds Of Steel
It Took So Long To Break The Seal
After All Thats Said And Done
A Million People Can‘t Be Wrong
The Tanks Have Left The Walls Torn Down
The Sound Of Silence All Around
Hear No More Thescreams Of Pain
Freedom Now The Beast Is Slain
The Beast Is Slain
Did You See The Red Star Falling
Falling Down
Ами да, Savov, ние от университетите такива “филмчета” гледаме. Ето още едно “филмче” за останалите, за да знаят каква истинска война се води в околоземното ни пространство:
Зрънце мило,крачета имаш ли си?(въпросът риторичен)бягаи,бягаи на североизток, що дириш тадява?
Наскоро бях на среща с български кинодокументалисти в американския център на пл.Славейков. Между многото изказали се, говори и един лекар психиатър. Той каза, да не завиждаме на комунистическите новобогаташи защото върху тях тегне прокоба – свише.
Днешните медии трябва да бъдат подложени на мониторинг за проробски внушения. Четвъртата власт трябва да се отърве от инфилтратите. А ние да преоткрием
истинските “Велики българи”. Нима този сайт не е доказателство, че комунягите са загубили монопола върху “Териториите на Духа”?
Който не е свободен човек и не си е направил труда да бъде на площада не може да разбере статията на г-н Инджев. Става дума за свободен дух, съпричастност, култура, достойнство на народ отхвърлил комунизма и показал, че е европейски. Имаше и разбита глава на български министър-председател, който не избяга от площада и беше част от тази свобода и остана свободен и достоен човек. Другите…, не искам да съм на тяхното място.
Как да се върне този порив към свобода и човешко достойнство ли, не знам. Не е малко, че има кой да спомене събитието по най-достойния начин. Защо повтарям до болка думата достойнство? Защото това е единственото нещо, което не трябва да загубваме.
Има надежда, има 🙂
http://www.svobodata.com/page.php?pid=2253&rid=154&archive=
Моята интерпретация на събитията около 10 януари 1997 г. (във формата видеобеседа) може да се разбере ето тук: Истината за историческите събития, почнали на 10 януари 1997 година, трябва да излезе наяве. Ако някой се интересува от нея де 🙂 но нищо чудно и да е интересно за някой. Твърдо смятам, че истината за събитията около 10 януари 1997 година трябва да излезе наяве – понеже сега тя изнемогва под тежкия манипулационен похлупак на олигархично-комуноидните медии…
ЧЕСТИТ 10 ЯНУАРИ НА ИВО И НА ВСИЧКИ ФОРУМЦИ! И на ОНЕЗИ честито!Имам пред вид онези-масата ЧЕРВЕНИ КРАТУНИ. Защото и техните деца чакаха гладни чичко Виденов да пусне мляко в 4 сутринта, пък хляб-около 5-и толкоз. Да, прав е Иво. Ние бяхме там. Бяхме горди със страната си. Гладни, жадни, уморени- но щастливи- защото най-накрая ги видяхме посрани от страх. А трябваше да ги видим така още през 1989 г.
Да, ние всички нормални българи бяхме ТАМ. ТАМ обаче не бяха пазвантите на задника на Т.Живков.Не бяха червените съпартийки на Кр. Петков. Нямаше ги ортачките на правешките мутри. Слугините на Мирчо Циганина си му слугуваха. Съпругите на ТИМаджийските мафиоти си им гукаха ранным утром нежным голосом и брояха рублите, пардон!– доларите, щото все пак -кипучая, могучая, ама една свястна пералня и една конвертируема валута все не може да натамани Матушката им). Правешкият бизнес кръг трупаше. Специалистите по пионелска и комсомолска самодейност се ослушваха(всяка прилика с авторитетната антикомунистка, европейски десен лидер, зам. председател на ЕНП, всепризнат евроексперт, външен министър д-р Румяна Желева е напълно случайна и непреднамерена). Тях тогава не само ги нямаше, но стояха и отсреща. И въпреки тях България не това, което беше.
ЗАТОВА-ЧЕСТИТО НА НАС! И НА ДЕЦАТА НИ!
Зрънце истина за хипнотизираните: Гледайте си, но поне не всички от университетите гледат такива филмчета. Това че сте студент не виждам с какво помага на тезата ви пък дори и още 100 юнаци да си ги гледате тези филмчета. Да не сте наложили монопол върху истината???
« 9 септември 1944 г. е българското политическо събитие на ХХ век … »
БНТ си прави анкета, тя си отразява данните, резултатът е очакваният, събитие няма.
След чушкопека се нарежда по достойнство 9-ти септември. Нещо като следствие на едното от другото в обратен ред. Нане и Вуте (Мако, Дако, Пеко, Тако) и наследници прекрачват в 21-ви век.
Прав ще се окаже поетът май: « Това е толкоз просто и логично .» – разстрелват духа.
Но вярата живее и тя заковава календара на следващия ден – 10-ти.
На всички, Честит 10-ти ЯНУАРИ!
Не знам от къде ги взеха тия гласове за 9.09.1944г. ? Като знам каква е възраста на хората, които ползват Интернет не допускам точно ТЕ да са гласували по тоя начин.Аман от нагласени анкети.
Изборът на 9 септември 1944 г. за българското политическо събитие на ХХ век за мен е очакван и логичен.
Това е събитие:
– зарди което стотици хиляди /по-вероятно милиони/ българи не можаха да се осъществят образователно, професионално , социално.
– благодарение на което стотици хиляди /по-вероятно милиони/ българи се осъществиха образователно, професионално, социално.
– въпреки което стотици хиляди /по-вероятно милиони/ успяха да се осъществят образователно, професионално, социално.
Друго такова събитие през 20 в. няма.
Нарочно не ги номерирах с 1, 2 и 3. Всеки според биографията си и разбиранията може да ги подреди.
Благодаря за хубавия постинг, Иво! Ето и моите спомени от тази дата http://thetrooper.blog.bg/politika/2010/01/09/moite-spomeni-za-ianuarskite-sybitiia-ot-1997-godina-kakvo-s.469473
Съвсем скоро ще напиша и продължението – как видях и почувствах месеца на протести – до 4 февруари.
Shte mojeli da mi da dete nomerata na Madjo i/ili Marginite.
Iskam da gi pokania na rojden den.
TE sigur niama da doidat shtoto prezidenta niama da go ima (toi ne hodi po praznenstva na sluchainia hora).
No vse pak – i az iskam da si vdigna malko imidja.
Kakva po-goliama chest ot tova.
Madjo i Margina da te uvajat (ne stava vapros za tova za koeto si mislite).
Makar che nakraia pak moje da se stigne do uvajavane ot drug tip – no tva ne go mislia.
“А трябваше да ги видим така още през 1989 г.”
Ние и те.
Кои сме ние? Кои са те?
Колко сме ние? Колко са те?
Защо не отстояваме правата си?
Дали във всеки от нас няма по нещичко от тях? Колко струва
един компромис?
А страхът?
Do Zranceto,
G-ne molia vi da ne si otvlichame vnimanieto ot realnostta s istorii za izvanzemni.
Ako balgarskata darjavno-politicheska mafia vi prilicha na produkt ot deinostta na izvanzemnite to znachi che DS i KGB mojem spokoino da gi prichilsim kam poslednite – t.e. izvanzemnite.
Prilicha li vi Gotze na izvanzemen. A ochite mu dobri, dobri…
NE kato na Bush, Clinton drugite loshi…
Поздрав за всички които участвувахме в блокадата на Дунав мост край Русе.Достойно показахме на управляващите какво ще се случи ,ако не се вслушат в народния гняв.Сега е необходимо да удвоим усилията за да изхвърлим този олигархичен метастаз от организма ни и спасим целокупния български народ читав.Трябва да обединим усилията си срещу геноцида ,който се организира срещу нас чрез незаконно променяне на ЗЗО,за изхвърляне от системата на здравеопазване на нови 385000 души български граждани ,плюс 1050000 неусигурени към 2009година.Да започнем протести,подписки и гражданско неподчинение на тази противоконституционна разпоредба.
Честито на всички достойни българи! Към спомените, спподелени от вас за 10.01.1997 ще добавя само още, че тогава за първи път видях публично написано и чух да се казва: “Горд съм, че съм българин”. И аз наистина бях горд. А и не само аз.
Резултата от това допитване, както и всички подобни , не доказва нищо според мен. Може би дава някаква представа кой гледа БНТ Канал1, нищо друго. Наскоро по повод честването от рождението на Ботев един младеж присъстващ на събитието каза с усмивка на репортера, че не знае нищо за Ботев дори кой е.На въпроса „ Как не знаете?” КОЙ е Ботев?” той, още по-усмихнат каза : Не знам, така.. Ботев си е Ботев ! А според мен не знаеше и колко е прав „Ботев си е Ботев”. А ти кой си ?
Така и за важните дати и най-важните събития. Ако чушкопека е направил битова революция на тези зрители, аз се радвам че не съм част от техния живот. Не че имам нещо против чушкопека напротив, имам един някъде в мазето.
И добре, че въпроса ограничаваше избора до края на 20ти век, иначе ”изборната победа на ГЕРБ” несъмнено щеше да изпревари „9ти септември 1944”
Чудомир беше казал някъде “Планината ражда мъже, полето тикви”. Планините отдавна са обезлюдени по нашите земи, след същата въпросна дата ако си спомням правилно.
Между другото, на адрес http://polls.bg/poll/id/balgarskite_sabitia_na_hh_vek-410 има анкета, която съдържа, както мисля, въпросите за събитието на ХХ век, както са били формулирани по БНТ. Интерсесно какво ще покаже тя.
Браво, Доко, ти тук си с най-критично мислене сред останалите! Правилно маркираш отвличането на вниманието, макар и посоката, в която да си го насочил да не е вярната. По-важното е, че проблематизираш този въпрос. А щом си решил да търсиш вярната посока, значи е въпрос на време да я откриеш. Вселената сама ще те упъти със своя пътеводител.
Попадението на г-н Инджев е точно. Това е датата на ХХ век за България! Времето, в което съм се чувствала бясна на управляващите ни изверги, оставили децата ни без мляко, но и учудващо въодушевена. Тогава съдбата ни беше в наши ръце. Коментирали сме си колко одухотворени, излъчващи надежда изглеждаха всички по мразовете на многобройните митинги. Мисля вече, че с идеали, почтеност, колкото и да си дързък в тази държава – резултатът е нулев. Може би наистина си е заслужавало да се стигне до по-грандиозен сблъсък, за да живеем сега по друг начин.
С извинение за това, че темата е друга, но въпросът е от голяма обществена, човешка и културна важност, трябва да се разпространи колкото се може повече, и по тази причина давам следния линк: Зов и вопъл на музикантите от унищожаваната от директора й Софийска Филхармония: Искаме промяна! Незабавна промяна! Държаво, помощ!
Извинявайте, но се надявам да проявите разбиране! Надявам се също да разпространите кой как може информацията…
Като участник в събитията от 10.01.1997 до 4.02.1997 (повече като “запалянко”, защото не ядох бой през нощта на 10. срещу 11.), съм напълно съгласен с казаното от г-н Инджев – това бяха събития с активното участие на най-будната част на България, което никога не е било по-рано в такъв мащаб и едва ли някога ще бъде, независимо кой и с каква цел го е подбудил. Великата глупост на БНТ да класира събитията на миналия век даде и величаво глупав резултат – денят, от който България започна да излиза от контекста на естественото човечество бе обявен за събтие No 1. Някой да е забелязъл, че нито едно събитие, свързано с наш принос към прогреса на световната техника, чието невероятно развитие беше най-характерния белег на 20-ти век, не бе включено в конкуренцията? Съвременно мислещ човек не би се включил в такава инициатива на, ще се изразя така, Бункера на българската ретроградност на г-жа Уляна Пръмова, БНТ, и е нормално при това положение 9.09.1944 г. да е начело. Много бих искал г-н Инджев отново да се опита да “спаси” народната свяст с Езоп, но не се вижда как този път…
НикиБ казва всичко ,което трябва.Браво.Който мисли го е разбрал.Абсурд е да има друго събитие сравнимо с 09.09.Без конкуренция.
Към NikiB7
Пристигането на влака навреме не е новина – АБ на българската журналистика.
Пристигането на влака навреме е новина – АБ на бенгалската журналистика.
Възкръсването на Лазар е чудо за невярващите (атеистите).
Падането на стената е чудо за вярващите (комунистите).
9-ти септември 1944 е събитие разделило (загробило) нацията.
22-ри септември 1908 е събитие обединило (възкресило) нацията.
Изберете Вие Вашето!
Г-н Танушев избирам 22-ри септември 1908г и се надявам Българските Граждани скоро да пометат мирно КОМУНИСТИЧЕСКО-МУТРИНСКИТЕ ТИРАНИ в България.Не избирам 9-ти септември 1944г защото е рожденият ден на АНТИ-БЪЛГАРСКИТЕ АТЕИСТИ в Съветската-Руска република в България.
На всички от блога, на всички взели участие в това събитие, на Иво – мойте поздравления! Заради това, че като гвардията на Наполеон, в кръгова отбрана, пазят територията на Свободата. За мен обаче, лично, най-великото преживяване беше онзи миг на 14 декември 1989, когато от гърлата на групата в която се движехме от Южния парк към Народно събрание като птица излетя най-съкровенния възглас “Долу БКП!” Никога няма да го забравя. А, за допитването – ако ние, българите можехме да погледнем на света отвисоко, т.е. безпристрастно, то най-значимото събитие на 20-и век (като се изключат двета световни войни) е рухването на комунизма като идея, идеология, практика и модел за цялото човечество. И за финал пак нещо от Ботев:
“Добро ли сме, зло ли правили,
потомството нази ще съди;
а сега – дай ръка за ръка
и напред със стъпки по-твърди!”
Към Севделин:
Както и да прозвучи, а знам как го тълкуват “доброжелателите”, това усещане за свобода “чрез изкрещяване” на площада ми е познато от още малко по-ранна дата. Според съветския дисидент Натан Шарански ( ” Силата на свободата”- бестселър на “Ню Йорк таймс”), тестът за истинската демокрация е възможността да предизвикаш властта на площада без да те арестуват.
Това ми се случи на 3 ноември 1989 г. на демонстрацията, започнала като протест на “Екогласност” срещу проекта “Рила-Места”, но прераснала в реална първа и последна изява от този род срещу режима ( докато още Живков управляваше) с лозунгите “демокрация” и “избори”!
Беше велико усещане под камбанния звън на катедралата, съвпаднал по една случайност с демонстрацията…
Г-н Инджев,въпросът не е най-радостно,най-полезно,най-вдъхновяващо и т.н. събитие,а най-ВАЖНО ! Така както в световен мащаб най-важното събитие е ВСВ !Така за БГ това е 09.09.!Това са събития разтърсващи цял народ,цели народи!Из основи преобръщат животи и държави !Това са световен и национален катаклизъм!Какви демонстрации и какви площади могат да се сравняват с това.?!
към Астор:
09.09.1944 е единнственият ден в българската история, когато сме във война с ВСИЧКИ Велики сили. В този смисъл наистина е изключителен ден за нас.
Тъжно та направо трагично. Комунягите за пореден път отърваха кожата. За пореден път режисираха историята.
Ще чакаме да минат 20г., за да направят поредния филм, както за партийния дом. Човешкият живот не струва нищо…
Само българският национализъм може да ни спаси като държава. Съпроводен с авторитарно управление, пълна декомунизация и излизането наяве на всички архиви без никакви условности.
До г-н Астор. При цялото ми уважение към мнението Ви интересно ми е как си представяте събитието 9.09.1944 г. на фона на течащата война – дали толкова е разтърсило народа, след като възрастни хора си спомняха навремето с много по-образно и с възхищение преминалата германска армия. Последствията да, но такова чак разтърсване на народа не е имало, по-скоро в смисъла, в който говорите, би трябвало “Народният съд” и “национализацията” да са много по-големи събития. А това, което стана през януари 1997 год. наистина разтърси народа, не си ли спомняте? Имах един познат от село, вече покойник, който ми казваше на селския си диалект за влязлата в България Червена армия: “Крадци и хайдути, тяхната … Влиза ми в двора и взема коня! Като хванах мотиката! А онзи ме плаши с шмайзера…” и т.н. Какво събитие е това, най-обикновен военен акт на агресия. А последствията са такива, защото сме по-набожни и от Папата, не сте ли чували, че и комунистите се трепеха помежду си – тези, били през войната в СССР и тези – в България. А и нещата се водеха от полуграмотни хора, много далеч от това, което проповядваха Маркс и Енгелс, за да го наречем наистина велико, макар неприемливо – нов обществен строй и пр. Самия ни “хегемон” беше селски, та се наложи после Георги Караславов да си изсмуква от пръстите пролетаризирането на селянина Димо Казака. Ами сравнете го със ситуацията в страната след Първата световна война, къде е по-голямо разтърсването? Три войни поред, разруха навсякъде, знаете ли какви опити за асимилация са правили румънците в Южна Добруджа, ами Сърбите? България е била дълго под различни видове чуждо владение, българите сме загубили афинитет през вековете един към други и истински събития за нас са събуждането на народния дух и чувството за национална принадлежност, другото е някакво независещо от нас мачкане. Поне така мисля аз, може и Вие да сте прав.
Г-н Георгиев,винаги с интерес съм чел вашите мнения.И те са съвпадали с моите виждания.И сега напълно се съгласявам,че пишите истината.Но,ИМЕННО ЗАРАДИ ТОВА,че едно събитие вкарва за 45год.цял народ зад желязната завеса,преобъща човешките стойности ,прави глупаците лидери,а способните -обезсилва или на гилотината,промива милиони мозъци,част от които все още не могат да се регенерират-за това 09.09. е най-важна дата.На нея колата слиза от магистралата и тръгва по горския път,след нея се заражда и утвърждава неглежиране и презрение от страна на света към нас и БГ,нещо от което не можем да се отърсим до днес.Нали всички/мислещи/сме казвали нееднократно,че ако не бе девето септемврийския преврат,България щеше да бъде друга?И то много по-различна.Може би реално близка до лелеяната ни Швейцария.След 1989 ние излязохме от горския път,но гумите ни са целите в кал и трудно се движим по магистралата.И след 1997 продължаваме да боксуваме.И какво исторически важно има в януарските бунтове,когато те нищо не промениха-милионите си останаха при новите милионери,даже си ги легитимираха и умножиха.А следващите наследници още по-дълбоко и необезпокоявано копаха.И постигнаха тотална власт-и финансова и държавна.А за нас остана умилението и детската гордост-“ама как им викахме”!?!
До Астор: Много ми хареса метафората ти “колата слиза от магистралата и тръгва по горския път” Така е, ама не е съвсем ясно. През първата полвина на 20 в. нас редовно ни качваха на магистрали, една от друга по-гладки и прави / през 1913, 1919, 1923, 1925, 1934, 1941./ Ти коя точно имаше предвид? За “горския път” не те питам, защото той беше един-единствен: “Пътят на СССР е и наш път!”
До г-дата Астор и НикиВ на тема “Зараждане на Съветско – Българската дружба” около въпросния 9.09.1944. В едно село местна красавица губи съпруга си, загинал при някакви локални обстоятелства. Не може да го прежали, а местните плейбои един през друг си опитват силите при вдовицата без успех, което я прави крайно мнителна. Та идва, значи, Червената армия, и в двора на вдовицата се оказва един руснак, от тези, добродушните, дето може и да не харесват строя, но за Матушката са готови на всичко. И пита кротко: “Хозяйка, спички найдутся?”. Мнителната стопанка го гледа с изумен поглед, надявайки се да е чула погрешно. Човекът по погледа и разбира, че нещо я плаши, и решавайки, че това е начинът, по който ще използва кибрита, с кротка усмивка уточнява: “Чтоб закурить”. За жената нещата стават ясни без повече уточнения и тя се разкрещява: “Да се махаш оттук, мръснико, като ти се е прищяло, намери по-подходящо място, тук ще получиш бръскалката”. Та сигурно аргументите на г-н Астор за събитие No 1 са сериозни, щом само след по-малко от година масово се е скандирало “Вечна дружба!“
бях там – на площада на 10 януари 1997-ма.
На следващия ден писах за това до мои приятели в Канада – с ужасния си френски им обяснявах какво се е случило.
Обаче, нека погледнем към едни по-ранни дати.
Иво Инджев писа:
“…следващия червен възход с Първанов начело, имаха своята кулминация точно преди 13 години. Фатални ли бяха те за България?”
Съжалявам, но не 13 фатални години можем да преброим. Много повече са. ДЕСЕТ ПЪТИ повече.
Защо?
Защото какво общо има България през всичките повече от 130 години със “святата и чиста република” на Левски? С мечтите на Каравелов и Ботев? С краткотрайните ни илюзии през 1989-1993-а?
Боя се, че нищо.
Вместо това имахме монархия, бюрократична дикататура, а сега – олигархия.
Нито веднъж не се доближихме РЕАЛНО до моделите на социална, политическа и икономическа организация, които ПОНЕ ДОНЯКЪДЕ да поставят на първо място личната свобода, солидарността, справедливостта и творческата инициатива.
За сметка на това се затъна в заблудата, че мафията и държавата са различни неща, които уж воюват помежду си (а те поначало са в симбиоза), че печалбата е единственият конструктивен мотив да се работи, че интересите на “обществото” задължително изискват жертвоприношения от страна на личните интереси.
По времето на Левски будната част от българите бе взела правилна посока на движение.
Тази посока е била в синхрон с европейските представи за по-добър свят, формулирани от хора като Джузепе Мацини.
Само че днес сме също толкова далеч от Левски, колкото Европа – от Мацини.
Може само да се съжалява за пропиляното време и похарчените нахалост поколения.
Е, може и да се действа за поправяне на нещата.
Стига да има желание, воля и ясна представа какво искаме да бъдем.
Още не са ни изгърбили съвсем. Докато “разгорещените дебати” вървят, врагът не спи. В половин България има разлепени листовки за купуване на земя. Планът е в действие, няма нищо случайно. Хората в България целенасочено се карат към просешката тояга, за да бъдат принудени да продават земята си. Гладен не се стои. Интересно е кой стои зад това. Естествено чрез подставени лица.
Дали не е Турция, която подготвя балканския си вилает с момента на влизането в ЕС?
Дали не е Израел, за да си направи нова държава?
Дали не е Русия?
Както знаем, българската земя е най-високото качество, климатът е отличен. Природата ни е за завиждане.
Кога хората ще се осъзнаят? България никога не е била в по-тежко икономическо положение на обезбългаряване, дори и след Първата световна война.
Спите…