Предистория на фаталния за Желева и България 13 януари

Фаталният 13 януари, за който скромно предупреждавах по повод очакваното фиаско на Румяна Желева на изпита й пред Европа, дойде. Ето малко предистория от блога.

Уж е развързана, а външната ни политика нещо куца
от Иво Инджев ⋅ септември 17, 2009 ⋅
При цялата си решителност премиерът Бойко Борисов изглежда странно нерешителен по един много конкретен въпрос, който не търпи дълго отлагане. Кой ще бъде българският еврокомисар?
Защо точно това кадрово решение се оказа най-трудното за човека, който не се колебае да наложи мнението си именно по кадровите въпроси по най-категоричен начин?
Има само едно обяснение. От уважение към правилата ще спазя неписания закон да не говоря от името на онези, които не са ме упълномощавали и които също мълчат за своята позиция. Но ще си позволя само едно подсказване: засечката е в Брюксел. Все пак, макар мнението на София да е определящо за българската кандидатура, излъченият от властта български еврокомисар предстои да стане член на европейското правителство, което вече си има преизбран ръководител- Жозе Барозу.
Във връзка с това, тъй като от предишни изявления на г-н Борисов може да се съди, че е имал намерение постът да бъде зает от Румяна Желева, сегашният външен министър, интерес представлява едно изявление на г-жа Желева от вчерашния 15 септември.
Изчаках новината, която тя произведе в ранния телевизионен ефир на най-гледаната телевизия да „втаса”, но изглежда, че маята в нея не е достатъчна, за да „бухне” и да се превърне в нещо, достойно за поднасяне за консумация на обществената трапеза чрез съответната интерпретация в медиите.
Според Румяна Желева България можела да посредничи между ЕС и Русия. Тя спомена и размирния кавказки район като регион, който също можел да се възползва от нашите посреднически услуги. Да ви напомня това на нещо?
Напомня на неадекватните тези на президента Първанов, който многократно е заявявал нещо подобно – нали помните помпозното му изявление, че си бил еднакво близък и с Владимир ( Путин) и с Джордж( Буш), с което практически ревизира приоритетите на българската външна политика, според която България е член на НАТО и би трябвало по документи ( ако ги спазва) поне да е по близка с „Джордж”.
. Никой не ни е молил да „посредничим”. Мераците ни предизвикват само иронични усмивки- вероятно не само в Брюксел, но и в Москва. За Брюксел съм сигурен, а за Москва подозирам по аналогия след униженията, на които подлагаше съзнателно премиера Станишев, от което стана ясно що за „посредник” може да бъде третираният като слуга малък братушка.
Отгоре на всичко България е член на ЕС и няма как да претендира за статут на равна отдалеченост от двата субекта, на който се твърди, че може да посредничи. А й кой казва изобщо, че Москва и Брюксел имат нужда от „медиатор” ( както се изрази г-жа Желева)? Във всеки случай нито ЕС, нито Русия са споменавали да имат такава необходимост, още по-малко са давали повод да се мисли, че точно България трябва им помага да си изглаждат кривиците.
За съжаление тази позиция е втория сигнал, че нещо не е наред във външнополитическите ходове на новата власт. Министър Желева внесе объркване сред наблюдателите веднага след изборите, когато ревизира предизборното обещание на своя партиен лидер за отменяне на направените в последния момент от правителството на Станишев дипломатически назначения. Тя не само „помилва” повечето от нарочените за спиране по пътя им дипломати, но и взе един от „помилваните” за свой заместник. При това се обоснова, че всъщност кадровите решения на кабинета Станишев са полезни за България.
Сега, с повтарянето на вехтите и наистина неприложими претенции за някакво българско посредничество между Москва и ЕС, тя демонстрира приемственост с досегашната политика точно в посоката, която би трябвало да се промени по смисъла, който внушава самото название ГЕРБ-европейското развитие, а не българското тъпчене на място като спънат троянски кон на Русия.
…
С Кунева Борисов изигра най-слабия си ход – дали няма да му изиграе лоша шега?
от Иво Инджев ⋅ септември 18, 2009 ⋅
Истината, че Бойко Борисов дължи популярността си на това, че говори истината ( или поне успява да убеди много хора в това), е известна най-добре на самия Борисов. Ето защо отклоняването от този тип говорене е симптом, който заслужава особено внимание – включително от страна на самия Борисов, който е на път да изпадне в пълна безтегловност по отношение на критичните мнения – на критично липсващите мнения в медиите в България.
А безтегловността на човека, чието мнение натежава на всякакви везни при взимане на управленските решения в България, не е само проблем на премиера.
С изказването си за мотивите, поради които Меглена Кунева няма да запази поста си на еврокомисар, премиерът направи най-слабият си публичен ход досега – за вътрешна и външна консумация.. Просто защото произнесе една полуистина, в която ( освен по презумпция, както при всяка „полу”) се съдържа и една откровена неистина.
Да, Меглена Кунева действително не беше сред критиците на тройната коалиция. Само че този факт се предопределяше не само от генезиса на нейната политическа кариера ( заради който всъщност тя е в немилост сега, което е право на новите управляващи), но и от нещо много по-важно: еврокомисарите, от момента в който станат част от европейското правителство, престават да бъдат елемент от местния политически пейзаж. Изискването към тях да загърбят предишния си политически багаж и да се посветят на новата си работа като безпристрастни европейци е универсално и задължително. Щом като е била добър еврокомисар, както и самият Бойко Борисов признава, значи е била длъжна да изпълни това условие.
В този смисъл Борисов не е откровен с нас. Но има и друго: не знам дали може да се говори за дипломатически „натиск” върху него като премиер на България да запази Кунева като еврокомисар, но настроения, при това доста силни, макар и не публично демонстрирани, в този смисъл имаше. И той го знае много добре. Както знае също, че именно по тази причина се забави толкова дълго с решението си. Но не е добре, да го отрича, защото така подкопава авторитета си на искрен политик, който е основния му политически капитал.
Хайде нас, българите, кучета ни яли ( както обикновено). Но с изричането на тази неистина премиерът Борисов ясно и на висок глас казва на европейските партньори, че е способен да говори неща, които не са верни, както те много добре знаят!
За да бъде напълно ясно, да повторя кристално: не смяната на Кунева, дори не и фактът, че това се случва срещу волята на силно лоби в Брюксел ( което дори може да се изтълкува като проява на характер от българска страна), а именно неискреността при обосноваването на това действие е проблемът. И не само за Бойко Борисов, но за всички, които вярват, че това управление ще бъде различно от предишните.

Виж кой го(во)ри като дипломат
от Иво Инджев ⋅ септември 23, 2009 ⋅

Не познавам г-жа Румяна Желева и се отнасям към нея със задължителното уважение към непознатите дами( особено щом пледират да бъде оценено именно тяхното предимство да бъдат дами). Боя се обаче, че и тя не познава г-жа Хилари Клинтън. Ето защо намирам следния цитат от интервюто й във в. „Труд” от 24 септември, за …нещо познато. Което не е свързано с добрия тон.
„Надявате ли се да намерите общ език с г-жа Клинтън?

– Разбира се, с Хилъри като жени в политиката имаме нужда да се подкрепяме, но и да подкрепяме и дамите в политиката, така че няма начин да не намерим общ език с нея.

– Освен с г-жа Клинтън вие ще се видите и с президента Обама…?

– На срещата си с г-н Обама ще се опитам да създам симпатия към България. И него ще запозная със стъпките, които правителството и лично премиерът г-н Бойко Борисов предприема за извършване на реформи. Ще го информирам и за желанието ни за по-интензивни контакти между двете ни страни, което може би ще включи бъдеща моя визита, а защо не и на премиера Борисов“.
Толкова малко текст, а толкова много неща, които е по-добре г-жа Желева да не беше казвала, или поне не съвсем!
Вярно е, че американците имат навика да си говорят на „ти” и това е похват в политиката там. Но дори и те го правят поне след едно ръкостискане. „Хилъри” ? Преди запознанството? Това е фамилиарно, дори и да съм пропуснал да забележа, че пътищата на двете дами някога някъде да са се пресекли. Напомня ми на легендарното изказване на Г.Първанов в София в присъствието на Джордж Буш, че си бил еднакво близък и с Джордж ( Буш) и с Владимир ( Путин).
„Лично премиерът Бойко Борисов”? „ Уауу”!
„Може би ще включи бъдещата моя визита”? Може би? Май не е сигурно. Дали това не зависи от решението на европейския премиер Барозу да приеме твърде вероятната номинация на г-жа Желева като член на неговото европейско правителство? Ако Барозу я приеме, Обама няма да я приема като български външен министър.
„ А защо не и на премиера Борисов” ( става дума за негова официална визита в това му качество в САЩ)? Е, това вече изразява някакво съмнение, копнеж дори.
Край на краткия анализ. Дано да ви е сторил и съдържателен. И се извинявам, ако не съм успял „да създам симпатия”.

Нещо лично за безличната външна политика
от Иво Инджев ⋅ октомври 21, 2009 г.
Валят вече твърди намеци за проблем с одобряването на българската кандидатура за европейското правителство. Сама Румяна Желева, номинира за поста, заявява, че би си останала външен министър ако министър – председателят Борисов я помоли…
Ще ми се да не съм бил прав, защото България няма полза от това да съм „познал”. Но отдавна предупреждавах, че нещо не е наред с номинирането на г-жа Желева ( а честно казано и с назначаването й за външен министър).
Беше показателно, че премиерът Борисов се забави с публичното лансиране на Желева в екипа на преизбрания за шеф на европейското правителство Барозу (който май не е много съгласен с неговото предложение). Крайно нетипично е за Борисов и неговия експлозивен стил на взимане на решения да се бави с подобни решения.
Определянето на външен министър, а още повече и на министър от квотата на България в европейското правителство, е сигнал към света за политиката, която едно ( ново) правителства смята да води. Какво каза премиерът Борисов с избора на Желева?
Заяви, че тя е негов личен избор. И озадачи съюзниците. Някои от тях, всъщност доста от тях, акредитирани в София, споделят своето учудване в неофициални разговори.
При цялото ми кавалерско уважение, Желева няма никаква квалификация за поста. Професионалната й биография, колкото и да съм противник да се спори с биографията, а не с деянията на хората в реално време, е свързана реално в близкото минало с банки, застраховане, приватизационни фондове.
Ако Барозу наистина отхвърли предложението Желева да стане част от неговия екип ( на което има право, правено е и преди с отхвърлянето на кандидати от Италия, или Румъния), това ще е първият удар върху кадровата политика на Бойко Борисов. Което, при подкрепата за неговото управление сред българските европейски граждани не е фатално за здравето на новата власт в София, но ще постави въпроса за границите на едноличните решения.
Нищо лично? Напротив. Не може да има безлична външна политика, особено от името на лицето на България Бойко Борисов.
=================================================================
А ето и статия по същата тема във в. „Дневник“
В Европарламента зрее лоби срещу кандидатурата на Желева

От Ирина Новакова

Либерали и социалисти в Европейския парламент възнамеряват да отхвърлят номинацията на външния министър Румяна Желева за еврокомисар от България. Причините са „недостатъчни професионални качества“, обясниха пред „Дневник“ източници от ръководствата на двете политически групи.
Българската делегация в Европарламента също няма обща позиция дали да подкрепи номинацията на Желева. Нагласите са да се гласува по политически, а не по национален признак, съобщиха български представители в Страсбург.
Подкрепата за Желева от Европейската народна партия може да не е достатъчна, за да й гарантира пост в следващата Еврокомисия. Встъпването в длъжност на еврокомисарите става само след като те получат одобрение от мнозинството в Европейския парламент. Ако евродепутатите не приемат даден кандидат, те могат да поискат от председателя на комисията Жозе Мануел Барозу да го смени.

Благородството задължава, членството в ЕС – също
от Иво Инджев ⋅ ноември 8, 2009 ⋅от Иво Инджев ⋅ декември 11, 2009 ⋅

Избирането на Румяна Желева за заместник-председател на Европейската народна партия (ЕНП) в контекста на това, че тя е кандидат за еврокомисар е голяма грешка, каза пред PRO.BG евродепутатът от БСП Кристиан Вигенин. По думите му темпото, с което Желева поема и напуска постове изглежда притеснително не само в неговите очи, а и тези на колегите му.
Тя дължи обяснение защо трябваше да е кандидат за заместник-председател на ЕНП. Сигурно има и други в ГЕРБ, които да получат такова признание. Това със сигурност не й помага, коментира евродепутатът-социалист и не изключи възможността Желева в последствие да напусне поста в ЕНП.
От тази новина в сайта Кафене.нет става ясно, че на Вигенин не му е ясно какво се случва всъщност с “горещият картоф” Румяна Желева. За съжаление, по мое скромно мнение, положението е по-зле, отколкото самите социалисти си мечтаят. Защото г-жа Желева действително е най-големия кадрови гаф на Бойко Борисов, който обаче трудно може да бъде коригиран.
Позволявам си да изкажа хипотезата, че настояването Румяна Желева да бъде приютена като един от 10-те заместници на председателя на ЕНП е по-скоро резервен ход и обратното на грешката – опит е да бъде намерен някакъв изход от положението в случай, че на изслушването й в Комисията но външна политика на ЕС тя се провали. Или най-малкото чрез повишаването на нейния статут в рамките на най-голямата партия в европарламента се цели да й бъде придадена тежест при въпросното гласуване.
Изслушването в съответната комисия започва на 12 януари 2010 година и никак не е сигурно как ще приключи за г-жа Желева, чиято професионална биография практически няма нищо общо с външната политика, ако не се брои нейният кратък престой в европарламента като депутат в групата на ЕНП.. Това е все едно да си стажант репортер на изпитателен срок в една голяма медия и от тази позиция да станеш главен редактор, прескачайки много нива в йерархията без да имаш никакъв опит.
След изпуснатата от Румяна Желева реплика, че в Брюксел се била срещала с руския външен министър Сергей Лавров и с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън докато ходела до тоалетната, съм почти готов да се обзаложа, че ще й бъде много, много трудно да прескочи последната бариера пред формалното й встъпване в длъжност като еврокомисар. Прецеденти на такива изслушвания да се препъват кандидати, за които летвата е твърде висока, има.
Накрая – нещо по принцип. Не е нужно човек да е в един отбор с Вигенин, за да забележи това, което споделям за кадровия гаф с издигането на Румяна Желева. Очевидният за мен провал с нейното протежиране не прави критиката по въпроса непременно “червена”.

Стига да може човек да си позволи да гледа на политиката като наблюдател, без да е обременен от изискването за лоялност към партия или партньори, ще има правото да се произнесе свободно за нюансите. Казано в прав текст по конкретния случай: Бойко Борисов може да е прав за много неща, но за решението си Румяна Желева да ръководи българската външна политика, или да представя дори България в европейското правителство на Жозе Барозу, определено сбърка.
Излитаме реактивно на нова езикова орбита
от Иво Инджев ⋅ декември 19, 2009 ⋅
„В ЕС е изключително важно да си бърз, да си реактивен и това разбиране го има в нашето правителство“, каза министърът на външните работи Румяна Желева днес по БНР.
Понеже съм в ЕС и аз се старая да съм реактивен. Рулирам, вчесвам си елероните, изревавам, набирам скорост и излитам пък каквото ще да ми струва. Може и свръхзвуков да стана, ако ми стигне горивото.
Полетът ще кратък и всъщност се свежда до приземяването на темата за… вредата от говоренето на чужди езици. Ами да, така излиза. След като Меглена Кунева успя да наложи изговарянето на годините да звучи като “две и осма”, “две и девета”, а мнозина други наши пратеници по Европата , включително и тя , присадиха в българския език израза “адресирам проблема”, защо и Желева сега да не даде своя принос в новоговора?
Така че, затегнете коланите, излитаме на нова езикова орбита. И ако ви се стори, че друса по пътя толкова много, че можете да си прехапете езика български, този път не винете кмета, който си избра такава спътница за запълване на дупката начело на дипломацията. Дупките в небето са по вина на онзи горе, който допуска тези недоразумения.

В десетката – годишна касация на очебийните български потайности
от Иво Инджев ⋅ декември 28, 2009 г.

В края на годината се правят класации. Предлагам своята касация ( cassatio – “отмяна”, “унищожаване” решение). Ако щете -преразглеждане на събитията от друг ъгъл, от моя. Това не е отрицание на останалите класации. Но за успехите отговарят други.
Ще спомена само някои “невидими” за твърде много политици и медии събития и факти, както съм ги видял и описал през отиващата си 2009 г.
…..
На седмо място, като става дума за външна политика, е гафът на годината с назначаването на Румяна Желева за външен министър, набъбнал в номинирането й след това за член на европейското правителство. Понеже всички се втренчиха в скандалното назначаване на един министър без портфейл, но с досие, както и в уреждането на друг с министерски пост, защото бил приятел на премиера, никой май не отбеляза, че лицето на европейското развитие на България се оказа дама с нулев опит във външната политика и с многозначителен такъв в застрахователния, банковия и приватизационния бизнес ( без да има образователен ценз и в тази област). А че изборът на външен министър е сигнал към света, визитна картичка на страната, връчване на акредитивните писма на държавата- кой ти гледа?!….

Благородството задължава, членството в ЕС – също
от Иво Инджев ⋅ ноември 8, 2009 ⋅

Интересното е, че на 7 ноември, но 2009 г., сръбският външен министър Вук Йеремич направи най – категоричната досега заявка на Белград за желанието на Сърбия да се присъедини към ЕС.
Ами сега? Къде сме ние?
Казусът с Македония и нейната кандидатура ще ни се види песен. Да не конкретизирам каква. Между „сръбското” и „ македонските” песни ми е трудно да направя достоен избор по отношение на кръчмарската ни традиция ( макар и да клоня определено към юнашкия патос на „македонско девойче”, ако трябва да избирам ).
В смисъл, че този път трябва да се представим на европейско, а не на балканско ниво.
Бих се изненадал ( приятно) ако желанието Румяна Желева да получи ресора „разширяване” като част от правителството на Барозу се осъществи. Както и да го погледнеш, в такъв важен за съдбата на региона момент, настойническата роля на български еврокомисар по разширяването може да бъде много важен инструмент за закърпване на доста протъркания ни престиж.
Но, откровено казано, май ще трябва се радвам, ако Барозу изобщо приеме г-жа Желева за част от своя екип.
Време е да се издигнем на висотата на клубовете ЕС и НАТО, в които членуваме именно поради факта, че към нас подходиха като към съседи, на които трябва да бъде шанс в името на цивилизованото съжителство.

Развиваме се бавно, но с готовност
от Иво Инджев ⋅ ноември 24, 2009 ⋅

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън поздрави българското правителство за готовността му за повече прозрачност в енергийните отношения.
Това е водещата новина от срещата й с министъра на външните работи на България Румяна Желева във Вашингтон.
Готовност? Това е ключовата дума. Напомня ми на ученическите години, когато в час по физическо възпитание ни строяваха на старта и даваха начало на състезанието с „ готови, на старта, бум”!
На старта сме отдавна. И сме готови, както разбираме. Остава един нищо и никакъв „бум”!
Зяпнали в дребните камъчета в обувката, не трябва да забравяме пропастта , на ръба около която куцукаме. Срещи , като тази с Хилари Клинтън, ни връщат към главното. Понеже енергийните ни отношения са практически обусловени от почти пълна зависимост от Русия по отношение на нефт, газ, ядрено гориво, намекът е доста твърд.
Много пъти съм писал по темата ( „ Следете облаците от Североизток, те са реалният индикатор за промяната в климата у нас” , отбелязах на 20. 08. 2009 г. в статията „Машината ГЕРБ маневрира, в Москва пуфтят навъсени”).
Също така съм цитирал какво е най-важното за България, погледната отвън:
„ Най-важната й задача ще бъде да постигне баланс в отношенията със Запада и Русия”, както писа Ройтерс на 27 юли тази година ( маркирано от мен в статията „Ще се отскубне ли троянският кон от руската мечка”). Дисбалансът с Русия е огромен – около 20 пъти по голям е вносът ни оттам, отколкото е износът за гигантската държава. Не е ли ясно в какво посока трябва да се търси балансирането?
Така че казаното от Хилари Клинтън не новина, а напомняне.
Колко пъти трябва да се напомнят истините, за да бъдат запаметени и осмислени, преди да се превърнат в повод за действие? В живота на един човек е прието този период на търпеливо повтаряне да продължава 18 години, до съзряването му.
В живота на променяща се България нещата се развиват по-бавно. Страната ни практически отказа да празнува 20 години от своето демократично съзряване (мълчанието около падането на Берлинската стена и стенанията около падението на Тодор Живков тук беше позорно на фона на тържествата в останалата част от континента).
Май прословутото българско търпение се възприема и от партньорите ни като национална особеност, с която трябва да се примирят. Търпят ни и те – такива, каквито сме. Малко бавно развиващи се сме, но пък даваме надежди, щом имаме готовност да се развием.
…

Председателят на ЕК Жозе Барозу предложи на българския кандидат за комисар Румяна Желева ресора международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.
Какви са реакциите и говорят ли те за криза?
Разбираемо, че г-жа Желева изразява задоволство. Какво друго да каже – че публично изразеното й желание да получи ресора „разширяване” не се сбъдна, както не е удовлетворено и пожеланието на премиера Борисов за „регионално сътрудничество”, нито е задоволена амбицията на президента Първанов за „енергетика”.
Провалът на ниво пожелания и прогнози е пълен- не позна и френският „Либерасион”, чието предвиждане за ресора „правосъдие и вътрешен ред” надхвърли дори мегаломанските претенции на Първанов за енергетиката- самата Румяна Желева се сконфузи и призна, че мониторингът на ЕС върху правосъдието и вътрешния ред в България прави нереалистични очакванията точно български министър да ръководи тази дейност на съюза.
В този смисъл Барозу изненада всички. Явно голямо чудене е било как да излезе от ситуацията с толкова много задънени улици. Има обаче и още изненади – в реакциите на самата Желева, според мен.
В опит да обясни не особено защитимата позиция на своето задоволство от ресор, в които ще има поддържаща роля спрямо поне две нива над себе си в ЕК, тя заяви следното:
„Смятам, че в моите отговорности ще влизат държавите в Азия и Латинска Америка, което е голяма възможност за България да развие допълнително своите контакти”.
Така тя се нарежда плътно зад Първанов, който си умира да обикаля Латинска Америка и Азия, защото не е никак добре приет в Европа и Северна Америка.
Възможността пред Румяна Желева може и да е голяма спрямо споменатите континенти, но при цялото уважение към далечните за нас региони, няма как те да са наш приоритет в което и да било отношение. Нещо повече, спрямо очевидният български интерес да влияем ( ако не и да ръководим разширяването на ЕС на Балканите в рамките на администрацията на ЕК), Румяна Желева лансира обяснението, защо било нормално това да не ни се случва: защото предстояло на Македония и Турция да се присъединяват.
Не е ли логично именно България, естественото свързващо звено между Македония и Турция ( етнически, езиково, културно, географски, исторически), да посредничи- нали проглушихме ушите на света за нас, като за мост и кръстопът, които са нашето стратегическо предимство? И сега изведнъж – именно поради това не било логично да се надяваме да играем такава роля в ЕС?
Извън споменатите дотук изненади нищо изненадващо няма в реакцията на управляващите доскоро България. Тя много отива на цялото им лицемерие.
Именно те са причината България да бъде гледана под лупата на европейския мониторинг за правосъдието и вътрешния ред, което предпостави невъзможността на София да се надява на каквото и да било в този вид арбитраж.
Бившите ни управляващи, предвождани в това отношение от главнокомандващия Първанов, демонстрираха пред цял свят пълното си раболепие пред руската енергийна експанзия и по този начин „отстреляха” дори самата мисъл за българска роля в тази област, в която бихме могли да имаме ключово място поне в географско отношение.
А какво да кажем за подигравките, които вече долитат от средите на днешната опозиция спрямо очаквания Румяна Желева да се бори с кризите ( или с последиците от тях при природни бедствия)?! Нима България не беше уникална в ЕС, единствената, която по руски образец имаше министерство с подобно название и с безподобен опит в борбата със стихиите, които глътнаха стихийно стотици милиони без никакъв траен ефект? Ако социалистите и техните аркадаши сега злорадстват, трябва да им бъде казано, че с това сме се прочули, това ни възлагат. А и не бяха ли те „хитреците”, които измислиха това министерство точно, за да приютят някъде „гранд дамата” на един от коалиционните партньори Емел Етем?
Изобщо – на троянски кон, толкова се полага.
Другарите и другарките социалисти не би трябвало да рият с копита толкова доволно в тази история, защото опровергават себе си дори със задна дата. Спомняте ли си колко приказки изприказваха за предателите от опозицията, които работели срещу интересите на България като не подкрепяли пред Европа линията на кабинета „Станишев”?
И какво правят сега? Злорадстват за ефективността на блатото, в което ни натикаха – Станишев и външният му министър Калфин не могат да се нарадват колко незначителна роля е отредена на България в ЕС. А би трябвало да помълчат гузно, вместо да цвилят от щастие!

Сурва, сурва, спорна година за Борисов и оспорваните му министри
от Иво Инджев ⋅ януари 7, 2010 г.

Министър-председателят Бойко Борисов е подложен на силен натиск да преосмисли най-спорните си кадрови решения от…самия живот. За назначаването на Божидар Димитров да отговаря за политиката спрямо българите в чужбина вече му “помогна” Турция с предупреждението, че двустранните отношения могат да се влошат, ако Димитров продължава да поставя условия на Анкара за кандидатурата на страната в ЕС. Борисов бързо си подреди приоритетите и отправи “последно предупреждения”, че министърът без портфейл може да остане и без стол в Министерския съвет. А предупреждение за “раздяла” от страна на човека, на когото Димитров заложи ( срещу бившата си партия БСП) сигурно е доста драматична заплаха за отлъчения от естествената му среда историк.
Второто, но със сигурност първо по значение, спорно назначение на Борисов в кабинета, това на Румяна Желева, също е под външен натиск. Към германските “Ди Велт” и “Тагесшпигел”, с критики към нейната кандидатура за еврокомисар се присъедини и ирландският “Айриш таймс”. Особено болезнен в случая е именно германският акцент в изразяването на недоумение от г-жа Желева, която няма опит във външната политика, е оспорването на нейната кандидатура в германски медии именно защото тя разчита на добрия си немски и подразбиращото се добро отношение да впечатли положително тъкмо германците. Очертава се голямо изпитание за нея ( и не по-малко за самия Борисов като нейна ракета -носител) при изпита, който тя трябва да положи в комисията по външна политика в Брюксел, преди изобщо да се стигне до гласуване на парламентарно ниво, където шансовете й са по-добри.
Избирателят може да сбърка, но логиката на живота е неумолима.

КРАЙ НА ЦИТАТИТЕ

Цитатите от собствените ми статии по темата правят цялото четиво доста дълго, но хубавото му е, че не е задължително.

Задължително беше критичните забележки за номинирането на Желева да бъдат прочетени и чути по-рано ( дали от мои статии, или не- не е важно). Сега вече белята е факт.

Публикувам това часове преди изясняването на развръзката с решението на Барозу. Защото е ясно едно: дори Желева да бъде защитена от него и приета в екипа му, българската външна политика и престижът на България имат нужда от спасяване на пожар. Г-н Борисов би трябвало да знае как се прави това!