Като журналист под карантина изчаках едноседмичния срок, през който имаше опасност да “заразя” българските медии с една истина: че президентът Първанов е вечерял на 7 юли 2003 г. “поне” с един от оперативно най-интересните хора в България Младен Михалев- Маджо. По мои данни там са били и братята Маргини.
Има и проговорил свидетел – бившият председател на парламентарната група на БСП Красимир Премянов декларира пред мен ( както и пред сайта BNews), че е видял на тази вечеря Маджо. А домакинът на тържеството, организирано от него по случай 50 годишнината му в сградата на Интерпред в София, бившият шеф на ГУ Митници , и настоящ висш функционер в БСП Евгений Узунов, потвърди пред BNews, че президентът Първанов е бил на тази вечеря.
Българските медии обаче са имунизирани срещу прихващането на опасни истини. Устояха на заразата и този път. Вече точно седмица нито ред, нито звук не изтече по въпроса в нито една българска медия извън интернет ( ако не броим в. “Седем”). Може и да има някакво изключение нейде, но в това си качество то потвърждава правилото: медийната омерта около Първанов е всеобхватна.
Впрочем, във в. “168 часа” неведнъж задават въпроси за ловната пушка на Първанов на стойност десетки хиляди евро, или за внезапната демонстрация на “заможност” на синовете му. Но и на това останалите медии отвръщат с мълчание. Как така ще правят реклама на конкуренцията – със сигурност възкликват с облекчение по редакциите, където всъщност не е позволено да се пишат неприятни неща за н.пр. Президента.
И ако на епизодичните подмятания за Първанов в жълтия печат държавният глава отговоря с презрително мълчание, защото са “сензационни”, то статутът на в. “168 часа” като достоен за отговор беше узаконен с реплика на президентската канцелария на една – само на една- от няколкото публикации , свързани със семейството на президента ( макар синовете му да са пълнолетни и да могат сами да се обяснят с вестника, ако преценят за нужно).
Този отговор до “168 часа” легитимира вестника като “достоен” за разговор с президентската институция. Официалният отговор показа, че в президентството четат, но отговарят избирателно само, когато се чувстват достатъчно уверени в своята теза. За всичко останало – само четат. Така косвено потвърждават верността на написаното, щом не отговарят. Ето защо верноподаническото отношение на останалите медии е толкова важно- отказвайки да “тиражират” такава информация, те на практика стават част от президентската цензура, придават един вид “недостоверност” на публикации, които са “недостойни” за цитиране .
Разбирам, че аз, като източник на информацията за тайната вечеря на Първанов (поне) с Маджо , имам своята “вина” пред медиите – първо, кой съм аз и какво си въобразявам! Да ме цитират?! А и съм решил отново да задавам въпроси за недосегаемия ни президент, след като на всички беше показано как се постъпва с такъв като мен, който си го позволява. И съответно – не си го позволява повече почти никой. Операция “ наказание за назидание” от октомври 2006 г., когато напуснах Би Ти Ви след публичното ми заклеймяване от “най-високо място” в държавата и заплахата от уволнение от моето началство заради въпрос, който зададох за Първанов, очевидно свърши отлична работа.
А Премянов – и той ли е недостоверен и недостоен да бъде цитиран? Едва ли. Обаче как да го цитират, като ще трябва да споменат…моето име. Не става. Това е прекалено…
Разбирам също и “вината си” да критикувам ситуацията в медиите, с което съм ядосал мнозина в самите медии. Едни са се разпознали в моите критики като лакеи на властта, други се смятат за несправедливо заподозрени като такива ( но грешат), трети със сигурност не заслужават тази участ. На тях съм готов винаги да се извиня, ако съм ги засегнал. Но не мога всеки път, когато описвам характерната за българските медии жалка картинка на подчинение, страхливост и безхарактерност да уточнявам за кого именно и поименно не се отнася това.
Но всички вкупом, дори и личните приятели, с които инцидентно се виждам и си говорим, се правят, че ме няма – в смисъл, като източник на АБСОЛЮТНО СИГУРНАТА ИНФОРМАЦИЯ , че Първанов и Маджо са празнували заедно. Не е опровергана и информацията ми за присъствието там и на Маргините, както твърди мой източник- нищо, че за тях Премянов не си спомня, а Узунов отрича. Отгоре на всичко Премянов назова и още имена на участници в тържеството, публични фигури, които биха могли да бъдат попитани – като Николай Камов и Станка Шопова. Но и те не са “интересни” на медиите. Как да ги питат, като ще трябва да споменат откъде тръгва историята.
Ако имаше начин, аз също бих се бойкотирал. Нямам желание да пиша от първо лице : “ написах”, “ казах” , “разкрих”. “Аз” не звучи добре, знам. Но от чие лице да напиша истината? Има ли изобщо днес българската журналистика лице?
Това се опитвам да кажа: България има нужда ако не от бунт на журналистическата съвест, то поне от “журналистика с човешко лице”. Което означава журналистите да имат доблестта да погледнат хората в очите като техен обществен партньор и сподвижник, а не да се крият от проблемите със сведен поглед, за да си нямат неприятности с началството, както правят в момента.
Г-н Инджев, ще се опитам накратко да опиша и моята гледна точка. В България има медии, които с най-малка подробност описват кой с кого е бил в едно легло и какво са яли за вечеря тотално незивестни личности, но не се намират такива, за да разкажат какви ги върши “уважаваният” ни президент.
Родната журналистика е паднала на толкова ниско ниво, че трябваше хора свързани с мафията да напишат истината. И това, което се случи с тях си е чисто предупреждение за всеки журналист или писател какво може да му се случи, ако се рови надълбоко. Явно у нас нещата не са по различни от тези в Русия.
Когато аз например отида на отпразнувам рожден ден на приятел, то не само че познавам почти всички там, но сме и в добри отношения, тоест ние също сме така да се каже един вид приятели или пък поне познати. Считам, че е напълно нормално Младен Михалев-Маджо да е бил там и ще кажа защо. Този човек, заедно с Румен Николов-Пашата са били главни акционери в ПИМБ (Първа източна международна банка), чийто създател е рожденника Узунов.
Значи излиза, че висши кадри на БСП и различни политически партии, президента на България и мафията в лицето на босове на силовите структури се черпят взаимно по празници. Като се замисля и за срещите на бившият върешен министър с едни “братя”, явно това си е редовна практика.
Не съм съгласен с хората, които твърдят, че българската мафия се е срастнала с властта. Българската мафия е властта.
Наистина, съдбовният проблем на туй, което наричаме “българска демокрация” (ако ми бъде позволено да употребя този в голяма степен неуместен в случая израз) е нейният нравствен дефицит, нейната нравствена недостатъчност. Сиреч, безусловна и очевидна е безнравствеността на т.н. ни елит, на т.н. ни родна официозна публичност; оттук идат всички други наши дефекти – като страна, нация, държава.
По просто казано: липсва съвест както на одиозни лица от ранга на Първанов (един доказан лъжльо, който няма капчица угризение на съвестта, че многократно е изобличен в лъжи), така и на подръчния журналистически слугинаж на същите, който е готов да се продаде, дето се казва, и за паница леща – нищо че се продава, предполагам, за доста по-солидни по стойността си нещица, изгоди и благинки.
Примерът със сегашната реакция (с липсата на реакция по-скоро; но старателното малчание също, както и да го погледнем, е също реакция!) на олигархично-слугинските медии по повод на скандалния факт, че Гоце Първанов в качеството му на български президент е сядал на една маса с доказани бандити потвърждава верността на горната констатация. Медиите са под похлупак, олигарсите и кукловодите, на които слугува Гоце (а те са с руско-български комуногенезис), владеят тези медии; по тази причина никой главен редактор не смее да пусне информация за изнесения от г-н Инджев скандален факт, в който в нормалните държави би отвял в небитието всеки един политик – стига, разбира се, такова нещо да беше възможно в същите тия нормални държави; но то не е възможно изобщо да се случи там, поради което и тия държави заслужават да се наричат нормални. Така че по тази линия, че медиите, намиращи се под похлупака на среди, контролиращи и обслужващи президента, не ме озадачава; от тия и от такива медии друга реакция не може да се очаква.
Мен обаче ме озадачава нещо съвсем друго: липсата на реакция от страна на властта у нас, другояче казано, липсата на реакция от страна на Б.Борисов. Явно в очите на премиера Борисов и обкръжението му български президент да е на банкет и да седи на една маса с бандити е съвсем нормално и обичайно нещо; щом няма тяхна реакция на скандалния факт за присъствието на президента на банкет заедно с бандити, то явно в техните очи това е обичайна и всекидневна практика. Понеже работата ми като философ е да правя най-различни плетеници от умозаключения, моето заключение в случая е следното: излиза, че цялата власт е нас, всичките нейни нива, включително и изпълнителната, т.е. самият премиер, понеже смятат, че няма нищо осъдително и лошо президент, а, предполагам, и министри, да ядат и пият на една и съща маса, та излиза значи, че цялата власт у нас е в най-топли отношения с бандитите, с мафията.
Сиреч, това е доказателство, че у нас на власт не е друг, а самата мафия. Тъжно ми е и дори нещо повече, страшно е да направя този извод, но той е логически коректен, щом като премиера и властта изобщо, в това число и съдебната, и в това число и прокуратурата, не виждат нищо осъдително в това президент да седи, да яде и да пие на една и съща маса тъкмо с бандити. Липсата на реакция от тяхна страна говори и показва точно това. Ерго, и Премиерът, и съдиите у нас, и прокурорите, изглежда, съми правят същото, което прави Президентът, което е направо отчайващо. Власт и бандити у нас се оказват в най-дълбока симбиоза и в неделима връзка.
От което произтича само това, именно, че мога да възкликна само следното: Бог да пази България! Поне Бог да я пази щом ние не можахме да я опазим от тоталния бандитизъм – т.е. щом допускаме бандити и приятели на бандити да са на власт, и то най-високата, като се почне от Президента, и се мине надолу през абсолютно всички нива! Това според мен е страшно, а за вас, драги ми дами и господа, какво е?!
Голям злобар си бе, Инджев!
ne sme narod, a myrsha
“жалка картинка на подчинение, страхливост и безхарактерност”
това, за съжаление, е едно много точно определение на повечето българи. работил съм на доста и различни места и повечето са такива, наведена главица….
А ти, Първанов си убиец!
Само това ли можа да кажеш г-н Първанов? Не стигнаха силиците за друго, освен за едно долно обвинение, към човек, който с името и лицето си застава зад това, което казва, а ти кой си? Поредната мижитурка с амбиции за авторитет?
“Разбирам, че аз, като източник на информацията за тайната вечеря на Първанов (поне) с Маджо , имам своята “вина” пред медиите – първо, кой съм аз и какво си въобразявам! Да ме цитират?!”
Покажете им посещаемостта на блога Ви за да е ясно кой сте.
С уважение
Г-н Инджев, не може да не сте мислили за собствен медиен проект различен от блога Ви. С Вашите журналистически способностите и опит в областта, сте обречен на успех.
Президентът на България е най-публичната личност и избирателите имат право да знаят всичко за него. Защото е избран пряко, а не като в Германия и Гърция – от парламента. И е длъжен да отговаря на всички въпроси, появили се в публичното пространство. А, не като нашия номенклатурен гъотферен да се преживява като учител на нацията. И Иво има пълното право да му задава този и още много въпроси. А повярвалия си, че е нещо повече от приятел на мутрите президент е длъжен да отговори. За българската журналистика нищо няма да кажа, защото се страхувам, че ще избълвам много обидни епитети.
MаргинGATE ? MаджоGATE ? XxxxxGATE ?
Едва ли ще има някакъв гейт в нашата вече «демократична» страна защото такива са възможни в нормални страни , които са му захлопнали отдавна гейта.
Г-н Инджев, имам един наивен въпрос, на който все не мога да си отговоря. С какво толкова плаши медиите Първанов, че никой не смее да се обади срещу него? Има приятели, които стабилно спонсорират медии?
Темата е важна,но се получава тафтология.Вече се писа доста по нея-резултат нулев.И сега пак така ще бъде,защото:
1.журналистите в БГ се страхуват
2.често са предплатени
3.забраняват им собствениците
4.наказват/уволняват/непослушните
5.доста НЕмогат да пищат
6.други сами НЕискат
7.които могат и искат-си пишат каквото си искат
8.някои могат и искат,но не им стиска
и т.н. и т.н.
От наливане вода в пясък басеин не става.Трябва да се циментира дъното.
В този форум и друг път съм казвала, че питам за същото, което и Иво пита: колко му струва на Първанов карабинката, колко затворници бяха амнистирани, за какви провинения и за колко бяха осъдени, колко време прекараха в местата за лишаване от свобода и за какви добри дела биха освободени. Женско лябопитство просто, нищо че който знае много бързо остарява.
Гледам, че и други смятат, че медиите мълчат като риби по тези въпроси http://www.desnite.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=217:2010-01-11-15-45-02&catid=60:2009-03-30-09-50-19&Itemid=58
Към Георги Антонов:
Мога да Ви отговоря нескромнно с напомняне, че ми се наложи да напусна работата си след заплаха да бъда уволнен, защото питам нещо за Първанов, което беше наказателна операция с цел да се види какво става , с такива волнодумци. И явно “хвана дикиш”- нямаше желаещи да ме последват ( в Би Ти Ви всички знаят, че съм прав в твърденията си, че за прзидентската кампания през октомври 2006 г. репортерите бяха предупредени да “внимават4 с критиките срещу първанов- и аз получих намек в тази посока, с обяснението, че от него ни зависи лицензът). Но, хайде, оствете ме мен…
По-важно е друго: от 8 години президентът се е окопал така във властта, придобил е такова влияние, например в комисиите, от които зависят честотите и съответно лицензите( и където има негови квоти в симбиоза с присъдружни фактори, като парламентарните квоти на неговите другаи), че постепенно всички медийни босове са си направили “правилни изводи” за “правилното поведение”.
Но и това не е всичко- медиите са извънредно зависими от рекламните договори. С годините-все повече. А там играят “големите пари”. Те пък са на софрата на Първанов ( или обратното, той е на тяхната).
Това е най-схематично картинката на изкривената и не много скрита ( защото няма нищо общо със законността), но реална картинка, която го прави недосегаем за медийна критика.
Опитайте, Вие, или някой Ваш познат с шансове да публикува нещо във влиятелна медия, да прокарате критична гледна точка срещу Първанов и ще видите сам за какво става дума- няма да Ви обясняват, просто няма да стане…
Най сетне трябва да разберем, че българските журналисти нямат никакъв професионализъм.Те само да преразказват статиите на Иво Инджев, ще си продават медийните продукти много по скъпо.
Николай Василев си заработи 5 лв.