Преди развръзката на скандала с представянето на Румяна Желева на изслушването в ЕП си спомням за …десети ноември. Само че не 1989 – та, а 1982 –ра година. Тогава почина съветският вожд Леонид Брежнев, комуто българските другари бяха вдигнали паметник приживе там, където сега е символът на българско – японската дружба, входът за метрото край символа на съветската окупация с шмайзера.
По онова време бях млад репортер в БТА и ми се падна да дежуря най най-“стратегическото” място в редакция Международна информация. Агенциите очакваха голямо събитие защото съветската телевизия беше отменила спортни и развлекателни програми, а говорителите се бяха появили в черно. Явно някой много важен за държавата беше починал. Всички си мислеха, че това е Суслов, член на Политбюро, отявлен болшевик и “идеолог” на КПСС, чието отсъствие от парада на Червения площад на 7 ноември вече беше “светнало червената” лампичка на съветолозите на Запад – те следяха под лупа всеки дребен знак, по който можеха да гадаят какво става в затворената Империя на злото, както Рейгън нарече СССР.
В очакване на голяма новина емисиите на световните агенции нетипично замряха. Машините с хартиените рола откъм приемащата страна само леко “приплъзваха” и се появяваха единствено съобщения за техническа проверка. Всеки искаше да е готов, да изстреля първи новината. И ето, че тя дойде. Западните агенции гръмнаха: почина Брежнев. Едва след това и от ТАСС вече се видяха принудени да потвърдят и потече един поток от скръб….
Нещо подобно се случва с очакването на предизвестената “голяма новина” за развоя на кризата с българския евродепутат Румяна Желева. Каквато и да е тя обаче, което е безсмислено да се гадае, няма вече вариант да бъде добра- може да е само по-малко лоша.
Размяната на реплики за вината и отговорностите около жалката картинка с български етикет в ЕП е толкова интензивна, че не всички са забелязали едно и също нещо като особено съществено в този порой, заплашващ да се превърне в потоп. Ще задам въпроса си така: дали българският премиер Бойко Борисов обърна внимание кой е основният въпрос, който наистина засегна болезнено България и българите?
Ако не е, то бих му обърнал внимание на репликата на холандката Джудит Сарджентини от фракцията на зелените, според която Желева можела да става за български външен министър, но не и за еврокомисар. В тези няколко злобни думи се съдържа страшно много подтекст за това каква чернилка се е насъбрала върху името на България. В изказването на холандката изби на повърхността презрението, натрупано с годините към нас заради всичко, което сами сме си направили и останалото, което просто не сме, а би трябвало да сме сторили.
Преди всеки нормален българин да се ядоса от това подмятане, трябва да се замисли за много неща – за всичко, което сами назоваваме с уникалното “българска работа”. Аз поне не знам друг народ да говори така за себе си.
Тъжната истина е, че поради дълъг списък от причини, които би трябвало да бъдат обект на задълбочен анализ и общонационална дискусия, ние наистина сме дали основание да ни третират като “особен случай”.
Време е да се разсърдим, но не само на една зелена Джудит, която дръзко ни хвърли в лицето онова, което мнозина други лицемерно ни спестяват, а на факта, че допускаме с действията и бездействието си да гледат на нас като на европейци от периферията и да ни цитират самите нас: “българска работа”.
Ако не сте забелязали, към България от страна на развития Запад се прилага подход, подобен на …”доктрината Брежнев” от времето на студената война ( наричам я така условно). Тя всъщност беше формулирана от Запада на принципа “не клатете лодката”, т.е. важното беше, СССР да си дрeйфа на едно място, но да не създава кой знае какви проблеми. Приоритетът беше да бъде сдържан потенциалът на Империята да твори зло от разрушителен за планетата мащаб. В името на този относителен комфорт, много неща по отношение СССР се приемаха като “ОК”, макар да бяха абсолютно неприемливи за западните общества и техните правила. Под мотото “ какво да се прави, те са си такива”. Приемаше се , че така ще бъде вечно, просто защото няма да е иначе.
В по-малък, но движен от подобна философия мащаб, подхождат и към нас. Дали не е време да разклатим лодката? Да, може би гемиите ни няма да потънат, както няма да потъне и нашият кормчия от една европейска странична вълна. Но лодката, този символ на “брежневата епоха”, вече е разлюляна. Нека се опитаме от това да си направим полезните заключения. Защо всеки от нас, който се бори с живота поединично, да може да прилага спасителната максима “всяко зло , за добро”, а всички заедно да не можем?
Във вица за СССР като самолет (“един го управлява, всички останали повръщат”) имаше елемент на обреченост. Днес България би трябвало да е обречена, но на успех – все пак сме на борда на самолет по линията ЕС и НАТО. Може за мнозина да не е най-мечтаният, но по-добър в 21 век няма. Трябва да затегнем коланите и като лоялни пътници да спазваме правилата. Само така ще ни допускат и до пилотската кабина, вместо да ни посочват гнусливо местата за повръщане, обозначени с нули.
Какво да ви кажа г-н Инджев?
Постижимо е и можем да го направим!
Ще пиша за това което знам и до което съм се докоснал.
Знаете ли, че има “Седмица на България” в един френски град? Не знаете. И няма откъде да знаете. Защото не е президентска, правителствена или партийна. А е гражданска инициатива. За такива медиите у нас не говорят. А у нас, ако нещо не се покаже по медиите, то не съществува. Само че го има. Правя тази Седмица от 10 години. от 2005-а е официална и традиционна. Постигнали сме това, че е залегнала в общинския план и се провежда всяка година. Най-щастлив бях, когато преди поредния концерт на нашия фолклорен състав, едно франсе звънна по телефона на приятелите си: “Българите са тук!Идвайте!” Миналата година успяхме да направим и уикенд на българското кино. Показахме 7 игрални филма. Направихме и една изложба на наш художник. Той пък взе, че спечели втора награда в един конкурс. (Нали ви е ясно – при 150 участници и първо място – за французите, това си е направо върха. После кмета ни се извини на ухо: “Вие бяхте най-добрите, ама нали разбирате… “). Контактуваме с кметове, политици, медии, асоциации и обикновени хора. Всички ни уважават и подкрепят. Българското се радва на успех и топъл прием. Само дето не уважават българските политици. Почти не искат да се срещат с тях!
А знаете ли, че има Световна мрежа за дългосрочни екологични изследвания? Не знаете. Медиите у нас нищо не казват. Защото не е президентско, правителствено и партийно… И в научния комитет на тази Световна мрежа има българче! И е там благодарение на качествата си. Няма други представители на нашата държава. Въпреки, че от съседните страни – Македония, Румъния, Сърбия, Гърция … са пратили по десетина човека и се натискат да участват!
Ами поинтересувайте се от студентските организации в Германия и Франция – най-силните. СЕга и в Англия набират скорост … Да видите какво правят децата! И пак нищо не се казва! Защото не е ….
Вижте, има стотици сънародници по света, които правят чудесни неща за България. И се радват на уважение и почит. И покрай това издигат авторитета на страната ни. Не получават никаква подкрепа. И аа тях медиите у нас нищо не казват. Защото не е …. Предпочитат да ни травмират с черни новини и скандали!
А нашите политици се славят с това, че целенасочено и упорито съсипват всичко онова, което тези хора на доброволни начала вършат! И затова не са уважавани по света. Случаят в Брюксел е следствие на това неуважение, но не към нашата страна и хората, а към конкретните представители на политическа класа у нас.
И нашата вина е, че допускаме тези хора да уронват престижа на България!
А иначе аз вярвам в заглавието, което сте сложили. Чул съм го и съм го видял, защото някои го правят.
Извинявам се за по-дългия пост, но разбирате ли, това е нещо на което съм се посветил!
Прав е авторът,че Европа проявява двоен стандарт към България.Те предпочитат някой като Меглена Кунева
да подкрепя с две ръце всяко тяхно искане против България-дали ще е за АЕЦ,фондове,програми и т.н.за всичко.И те нали всички са все лобисти на корпорации и имат пряка изгода от всичко това,ръкопляскат и възхваляват женицата,която е готова на всичко за да запази своя личен интерес.Някой ще каже политика?Да,политиката е втората най-стара професия,но много прилича на първата.Особено кагато е тип Кунева.И тогава винаги ще се намерят куп Антонийки готови за публичен стрийптийз.А клакьори и сеирджии-дал господ.
Дали си “дрейфа” или “драйфа”? а?
Към Ime:
Амииии, да си дрейфа…
Нормално е да ни приемат по тоя начин. Самите ние не се виждаме по друг. Неслучайно “ни цитират самите нас: “българска работа”.” Самоиронията е добро нещо, но с мярка и не пред всеки, а ние не пропускаме да обясним на всичко живо каква сме калпава нация.
Очевидно към нас прилагат двойния, т.е. втория стандарт. Но нашите политици сами си предизвикват това отношение, а ние сме бесни че това хвърля кал върху България и всички нас. Всъщност всеки тръгнал по стълбицата на политиката ще има зад гърба си противници, конкуренти и врагове. Ако не може да защити личните си професионални позиции как ще защитава тези на държавата и ЕС ?! Политическата конкуренция, както и професионалната, представляват истинската демокрация, в която май политиците ни не могат съществуват. Какво значат оправданията, че някой ги бил нападнал ? Видяхме я г-жа външния ни министър срамно безпомощна. Тя няма място нито в ЕК, нито да представлява България като какъвто и да е министър и ако г-н Борисов не я скрие от очите ни в някое неизвестно за публиката място, това вече е обида за всички нас лично от самия премиер.
Към fireball:
Не сте прав господине, че „Случаят в Брюксел е следствие на това неуважение, но не към нашата страна и хората, а към конкретните представители на политическа класа у нас.” Живеете в чужбина и би трябвало по-добре от другите да го знаете. Та вие и сам сте го написал „Българите са тук! Идвайте!“. Не фолклорният състав а БЪЛГАРИТЕ. А ако в споменатото градче те се свързват с хора на изкуството, което е чудесно, на много други места са синоним на просяци и проститутки. Нали знаете, че съществува в техния език обидата «бугр» – произлиза от българин.
Целта ми не е обаче да критикувам съответната нация –като тях има достатъчно други, а да изразя съжалението си, че наистина България като цяло е предмет на насмешки и подигравки.
И г-н Инджев е прав, да иска да «клати» лодката. Само дето понякога амплитудата й е такава, че допълнително размътва главите. Ако всичко изписано като критика по адрес на ББ е вярно (а аз съм от тези, които смятат, че по-скоро е така), то няма нищо по-нормално от това, човек като него, без необходимите качества за поста, който заема, да направи и лош избор (за РЖ). Ако е безпредметно да се критикува Станишев, например, за екипа си, то трябва да се приеме, че това важи и за ББ след като не отговаря на понятието ни за демократично и компетентно представителство. Желева е лош избор само ако се предпоставя, че ББ е добър избирател, а това явно не е така според критиките към него. Следва, че Желева е логично свързана с представите ни за ББ и е безпредметно да се обсъжда. На всичкото отгоре, ако се сравни с други от нейната категория в българския политически елит, тя съвсем не е на задни позиции, което всъщност предизвиква истинското безпокойство в мен.
Вчера канал 3 излъчи едночасово интервю с Борисов.Има го и във Vbox.com Дали някой си спомня друго такова Държавническо интервю,че ми се губи от паметта?А и дали народът ни е толкова изглупял,че продължава да му дава 65%,нещо непознато не само в България?И то при положение,че почти всички ТВ са определено под червено-президентско влияние.Може би наистина трябват предсрочни избори и Демократичният блок да вземе 180-200 депутата и да изпадат всички дървояди.
Бих искал да се извиня предварително на г-н Инджев за прекомерно дългия коментар и да се обърна към Fireball.
Малко ще бъде да кажа че заставам зад всяка една твоя дума – просто ми пълни душата това което пишеш. Подозирам че пишеш от България и тази инициатива я организирате оттам. Хвала и Респект! Ще се радвам и да посетя някой ден вашата «седмица».
Нарочно сядам днес да споделя за неща които на мен са ми се случвали и какво пък аз съм изпитал.
Емигрант съм и говоря за едно италианско градче , началото на 90-те години. Тогава живеех над една работилница в която трима приятели италианци реставрираха стари коли , вечер като хоби , встрани от основната им работа. С тях се бях сприятелил. След известно време единият от тях изведнъж стана вице кмет – неговата партия беше спечелила на местните избори (не бяха комунистите).Скоро след това се срещам с него и той почва да ми говори възбудено че искали да организират месец на културни прояви – изложби, лекции по история и т.н. в чест на «победата» им , изобщо беше пълен с идеи. Искаше да ме покани да отида да видя какво ще направят. Викам му , да ти доведа един български художник , мой приятел . Съгласи се , даже се зарадва на предложението ми. По това време моят приятел с когото се познавам от тук , също емигрант , от Видинско вече правеше изложби в Италия и беше стигнал даже до прием от самия Папа Йоан Павел II на когото беше подарил една прекрасна своя творба.
Това със сигурност не е отбелязано от никого в България поради същите причини които ти Fireball споменаваш. А е супер постижение с което малцина държавни лица – българи ( не ми се казва държавници) могат да се похвалят , да не говорим за частни лица.
И така , обадих му се , той дойде , освободих му спалнята защото дойде с жена си която пък е румънка а аз се преместих в хола за 2 седмици тъй като тогава живеех все още сам. Нищо не съм организирал и правил – ходех си всеки ден на работа а моите приятели – художникът и вице кметът си се организираха сами. Вечер след работа ходех всеки ден до изложбата – ами то си беше истински фурор , той събра цялата публика на градчето и околностите , всеки ден до късно вечерта в продължение на 2 седмици и освен че стана гвоздея на програмата накрая и телевизията дойде да го снима и направиха репортаж.
Той продължава да рисува и прави изложби и е много уважаван.
С друго момче , от Сливен но емигрирал във Франция се запознах пак по тия времена. Беше дошъл на конкурс и ме запозна същият този вицекмет който пък е ветеринар по професия но (забележете!) че не седеше зад някакво бюро в Общината а си работеше неговата работа и намираше време да върши и обществена. Много ерудиран човек. Ела да те запозная с един твой сънародник , вика. Седнахме , поговорихме, разбрах че го били скъсали вече на първия тур на конкурса. Личеше си че живее крайно скромно , беше дошъл с преброени средства , беше с жена си , французойка , младо семейство с едно старо и раздрънкано Рено4 от тези дето ги подаряват , да се чудиш как е пристигнал от толкова далече с него , отседнали все пак в хотела за 2-3 дни. Бяха огорчени и искаха да си тръгват но се усещаше че им се иска да видят какво ще стане на конкурса.
Даже настоях да си вземат багажа от хотела и да дойдат при мен. Аз си ходех на работа а вечер изгледахме заедно оставащите конкурсни вечери , ходехме насам-натам (има къде) , в неделя ходихме до моя приятел художника. Така останаха у мен за около десетина дни , сприятелихме се. След няколко месеца ми се обажда по телефона , искал да идва да участвува в друг конкурс – на Павароти. Отново настоях да дойде при мен , пристигна а пък аз си взех два дни отпуск , и аз исках да видя тоя конкурс. Отидохме в Модена с моята кола че беше по-прилична , облякох си и аз костюма , по това време си бях вече купил и аз такъв , сложих вратовръзка , той се шегуваше че съм като негов импресарио. Пристигнахме , записахме го , тегли жребий – последен номер от 50-тина участници от цяла Европа. После дойде Павароти. Тук може да се напишат куп редове само за това но аз не мога, не съм способен. Ще кажа само че на живо и усмивката му е още по-лъчезарна и обаянието му е още по-силно. Изгледахме конкурса , идва ред на нашето момче , последният , изпя той своята ария и …. нов фурор , още по-голям от горния. Овации , усмивки , истински , сърдечни , нарочно не искам и дума да използвам от клишетата които се използваха едно време. Аз не издържах , разплаках се , настръхнах , щях да се взривя от емоции. Изхвърчах от залата и отидох да го посрещна отзад , където е сцената , не можех да се добера до него от хора които възхитени го поздравяваха. Идеше ми да го понеса на раменете си – точно това заслужаваше. Един незабравим спомен.
Целта на конкурса не беше да излъчи победител а финалисти за финала на конкурса Павароти във Филаделфия , САЩ където се провеждаше традиционно и там отиваха победители от регионални негови конкурси по целия свят , общо 12 души. Така нашето момче беше определено за финала и след известно време получих от него картичка от Филаделфия в която ми пишеше че не взел призово място но все пак беше неимоверно щастлив от участието си.
За това нещо отново съм сигурен че никой изобщо не знае , никой не е писал , в Модена не видях други българи , най-вероятно и на финала да не е имало никой.
Причината е същата – не е изпратен.
А колко са българите които са участвували във финал на конкурса Павароти , макар че певци сме имали достатъчно и известни? Колко са ?
Сега , от доста години вече съм изгубил връзка с него но скоро след този конкурс той започна да пее в известна парижка опера и съм сигурен че е уважаван и търсен певец.
Трябва да кажа че това момче е било на прага да се запише в Чуждестранния легион и не само като идея а там , на място в Марсилия. За художника също знам че е преживял особено тежки моменти в началото.
Бих се обърнал към хората които могат да пишат и им се удава това. Например тук има един господин който пише от Париж , интересни неща но повечето за негативни явления и ситуации. А би било добре да се пише повече за хубавото и за истории подобни на тия , които се опитах да разкажа (исках да е по-кратко но не можах). Със сигурност са много , хиляди и хиляди и къде по-интересни , убеден съм. Или такива неща се пишат а аз не знам къде да чета. Кажете , сигурно и други хора искат да прочетат.
Не съм съгласен както много се пише че българите само миели чинии и тоалетни и вършели най-неблагодарни работи и не искам да се съгласявам с това. Това не е правило!
Това са «партенки» пускани от същите тия хора които ни «информираха» преди , знаем как.
Винаги и навсякъде има трудности но мисля че ние сме достоен народ и се държим достойно навсякъде и ни уважават за това.
За това навсякъде в цивилизования свят уважават. Само аз самият знам куп примери.
Извинете ако съм отегчил някого с дългите си разкази но не се стърпях.
Провокиран съм да изкажа мнение по отношение на причините за гафовете на българските политици.
Гова е че тезихора са абсолютно случайни, неподходящи за тази работа.
Понеже става вапрос за Франция – ENA (Ecole Ndtionale d’Administration) – подготвя управленските кадри на тази държава. Забележете – трудно е да станеш политик и още по-малко държавник (каквито в Бг определено липсват) без да си подготвен за това.
Питам (и отговор не искам)- в коя цивилизована държава един специалист по противопожарно дело или един историк може да стане премиер?
Извинявайте, но в Бг започнаха да се подиграват не само с медицината, образованието и др, но и с дипломацията.
Другарки и другари управленци – сапикясайте се.
Г-н Танушев, живея в България. И вие не сте прав. Нали това свързване на “българите” с “бандити” и “проститутки” трябва да се промени някак си? Нашата държава въобще не работи в тази посока и затова се налага ние да вземем нещата в свои ръце. А за израза “Българите са тук!” – просто на френски така се казва. Не се използва израза – “фолклорния състав е тук!” Особености на езика.
За бугр не ми се говори, защото това е съвсем друга история. И съвсем не е толкова обидно, колкото пропагандата ви го е втълпила. Ако не знаете, във Франция има планина Бугараш и няколко селца Бугр. Това е останало още от катарите – следовници на богомилите.
Ако вие сте държавник, преценете – защо това да не се използва?
За политиците – уверявам ви, колкото пъти са идвали, толкова пъти е имало проблеми и криви физиономии от страна на домакините. Просто те не знаят как да се държат и не уважават страната в която са. Въобразяват си, че всичко може да се купи с пари, както у нас.
Е, някои неща не могат да се купят. И слава богу, иначе Лувъра нямаше да съществува, а Монпарнас щеше да бъде мол.
Не е ли Джудит Сарджентини същото лице което обвини Берлускони, че той бил причина в Италия да няма свобода на словото.Същото това лице беще повела кампания срещу Премиера на Италия и неговата медийна империя.После май се оказа, че тази евродепутатка е подпомогната финансово от конкурентите на Берлускони, за да го очерни.Та нека да видим дали няма лобизъм и в европарламента?Ако това холандско подобие на човек ще е морален съдник жална ни майка.
Осмелявам се да попитам-тук имам все още чакащ коментар,цензуриран ли е или случайно?
Господин Николов, ако имате възможност поговорете с италианци. Те ще ви обрисуват, ама много точно що за човек е Берлускони. И за връзките му. Въздържам се от коментар, защо точно той се появи в България. И правете разлика между лобизъм и позиция.
Сложен е въпросът за отношението на Европа /най-общо казано/ към българите и към държавата ни. Личните ми впечатления са, че цивилизованите хора отдавна не “обобщават”. Ти си такъв, какъвто се представиш в очите им и никога не съм усещала по-особено отношение, само защото съм българка.В много сфери вече българи са си извоювали авторитет и симпатия. Междудържавните отношения са друго ниво и обикновените хора много-много не се интересуват от тях. Факт е обаче и че всемогъщите медии на запад от нас твърде рядко се занимават с България /освен по повод някой скандал/.
Драги сънародници,
Престанете да се самобичувате и да се самоунижавате. Няма специално отношение на обикновените западняци към нас, българите. Към българските политици може да съществува такова отношение. Но те си го заслужават. Няма друга политическа класа в Обединена Европа, която с такова презрение и ненавист да се отнася към собствения си народ. Ня;а политици в Еропа, които така сервилнически да се държат.
А пък нашите екс комунисти са първи в подмазването. Националните и обществените интереси за тях са празни фрази. Важен е личният интерес.
Ама поглегнете и сегашните силни на деня, за които гласува половин България. Кога станаха парламентарни калайджии, и кога им почерня задника. Започнаха да копират предшествениците и да лъжат повече от тях. Справка: законът за генно модифицираните организми. Цяла България трябва да научи, че този закон обслужва само интереса на транс-национални хиени като Монсанто. Трябва да знае че Европа не приема по никакъв начин организмите мутанти. А камо ли да оказват натиск върху БГ парламента да приема ускорено закон в тази насока.
Този закон подготвя основите на бъдещо голямо гладуване в Родината. И това трябва да бъдат информирани бедните българи от угодническата преса сервилната политическа класа.
По телевизията в Западна Европа показват честно и точно какво се получава в Бразилия и Индия след години употреба на генно модифицирана царевица на Монсанто.
Ама нашите политици, или не са компетентни, или са безкрайно продажни, или и двете неща едновременно.
Иначе, г Инджиев. Всички ваши материали очаквам и чета с особено внимание. Благодаря!
Ди Джей Тиесто?
Говори ли Ви нещо?
Хорът Деца Орфееви (The CHILDREN OF ORPHEUS CHOIR) пя в му тричасовото шоу на 3.10.2004, стадион Gelderome, 25,000 публика, гр. Арнем, Холандия.
Пя в два много чудесни микса:
Oтвори сърцето си (Open Your Hard)
Крайградски влак (Suburban Train)
http://www.myspace.com/childrenoforpheus
П.С. Suburban Train е едно от любимите ми.
Коментар от: Бриго:
“Може би наистина трябват предсрочни избори и Демократичният блок да вземе 180-200 депутата и да изпадат всички дървояди.”
Е как да стане тая бе, приятелю Бриго? И кой по-точно е тоя “Демократичен блок”? Да не би да е това, което в момента има десетина депутата в Парламента?
И още нещо: в много постинги съзирам някакво презрение и дистанциране от “нашите политици”. Е да, ама тия “нашите политици”, това сме ние. Не се скандализирайте, точно така е. НИЕ позволихме БКП да ни управлява подмолно (под най-различни форми) 20 години след като тя сама се свали от власт. НИЕ гласувахме на два пъти БСП (екс БКП) да се върне отново и съвсем официално на власт, след като пак НИЕ скачахме по митингите от радост, че вече я няма … НИЕ докарахме тоя “изпаднал германец” Сакскобургготски и му дадохме пълно парламентарно мнозинство, без дори идея да имаме кой е и какво може (и не може) …
Знам, че сега всеки от вас ще си каже: Ааа, не съм аз това НИЕ. Не съм аз това “политиците” … Напротив – ти си. Аз съм. НИЕ СМЕ това.
Речниците го дават дрейфува/дрейфира,а в смисъла,който явно му придава Иво/саркастично-шеговит?/,би следвало да бъде дрейфи.
Моля за извинение за дребнавостта.
На 16 и 17 споменах що е било то,стамболова България за кралица Викория и за външния министър на НВ сър Е.Грей…сега когато на 18 към всеобщия гнав,се прибавя и този на консервативната Европа, видно от Тайм,би трябвало да се чуе и самият български държавен глава но с едно право куме та в очи и за своите и за герберите…за да не се повтарят повече злополучни реплики,тъжно-известни от 1989 г., а и премиерът,да се обгради с верни,но и с кадърни съюзници
….даже от редиците на патриотично насторените хора с друг цвят….
Правили са го Батенберг I,Фердинанд I и БорисIII, Г.Димитров и Т.Живков …от какъв зор повече инатлъкъ!!!