Здравейте уважаеми непослушни слушатели, читатели на този текст!
Българското национално радио (БНР) отбеляза 75 годишнината си. Тържественият концерт по този повод беше показан в пряко предаване в най – гледаното време от друга държавна институция, Българската национална телевизия (БНТ).
Ето какво научи вашият рапортер, който рапортува в специален рапортаж демонстрираните факти:
-БНР награди БНТ за специални заслуги спрямо БНР. Лично генералният директор на едната институция Валерий Тодоров връчи наградата на другата , на Уляна Пръмова.
-Специалната награда на БНР “Сирак Скитник” беше присъдена на поета Валери Петров.
-Пощенска марка по случай юбилея не само е била валидирана , но и адресирана до генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
-Президентът Първанов връчи почетния си знак на директора на БНР Валерий Тодоров във връзка с юбилея.
Вашият рапортер има само един въпрос: можете ли да откриете в тази тържествена размяна на комплименти поне един награден, награждаващ, ощастливен, почетен юбиляр – другар, който да не е част от обръча на Партията, която ловко командва пропагандата и днес под патрондажа..пардон, патронажа на човека, който е обединителното звено между всички тези имена и събития?
Не можете. Както откровено отбеляза насред тържеството шефът на БНР Валерий Тодоров, перефразирайки Апостола на свободата: “ Радиото е в нас и ние сме в радиото”.
Приятно послушание на вълните на радиото- с партийно обвързани апостоли, такава ще да е и свободата ни.
В нашата република, където най-гласовитите медии са производна на волята на Президента -слънце, имаме особена хелиоцентрична система. В смисъл, че се подчинява на един балон, пълен с хелий.
БЕЛЕЖКА НА РЕДУКТОРA ( на собствените оценки):
Колкото и да е голям един поет и преводач, няма как да избегне горчивото впечатление от собственото самоопределяне в този отбор на дребосъци, които обичат да се катерят по авторитета на интелектуалците.
Къде е сега Радой Ралин, да им сере на сурата на тази властмина.
Това не е толкова страшно. От тези две медии нищо друго не се очаква! Като всичко и всеки в булгаристан и те са жигосани със сърп и чук. Но я вижте другите медии, частните! ТЕ СА ОЩЕ ПО-ЗЛЕ, а това вече е трагедия! Ако не е Интернет шанса да си добре информиран, културно образован или духовно задоволен е нулев!
Да прощявате ама какво му е на Валери Петров?
Една малко известна, но знаменита фраза на Радой Ралин казва:
“Пое-е са, пое-е са,
поетеса…..”
Та нали всички тея са
“поетеси” на Партията ?
Когато се перефразират велики мисли, много типична грешка е да се сменя измерението. Нагледният пример е г-н Валерий Тодоров с перефразата на Апостола, прехвърляйки я от времето в тясното пространство на БНР. Така перефразирана, ако се замисли човек, мисълта на Левски внезапно придобива аналогия на една известна мисъл от миналото на Сергей Миронович Киров: Докато в Астрахан има поне един комунист, устието на Волга е било, е и ще бъде съветско! – Радиото е в НАС и НИЕ сме (…си все така) в радиото.
ASINUS ASINUM FRICAT.-древните римляни са го казали.
Към Александър Савков:
На Валери Петров? Нищо не му е. Но не е Радой Ралин, нито Георги Марков.
Беше само поетът- депутат от БСП, който пишеше войнствени поеми за мобилизиране на електората на БСП за изборите, които направиха България единствената държава в посткомунистическа Европа, в която другарите се легитимираха чрез избори и ни подариха набързо конституция в същия стил, в който ни подариха свободата, за да сме им благодарни.
Стихотворението се казваше “Боксьорчето”, призоваваше другарите и другарките на бой. В най-буквалния смисъл на думата описваше изборите като битка, война, която червените трябва на всяка цена да спечелят. Беше четено не в някава регламентирана рубрика за политическа реклама, а в централните новини на единствената телевизия.
Четецът, актьорът Сава Хашъмов, почти се разплака от вълнение при този апел, който ни разплака ( като резултат после) фамилията…
Ако помните, не по-малко талантливият от Валери Петров , но с противоположни възгледи актьор Йосиф Сърчаджиев, плака в изборната нощ…
Да, всичко това не прави големият преводач и интелектуалец по-малко талантлив, но фактът, че е част от “хелиоцентричния” кръг на първановщината, не го извисява допълнително.
Което, от уважение към възрастта и интелекталните му заслуги се опитах да кажа деликатно, но щом питате…
Рапорт приет, Иво 🙂
Понеже, покрай Валери Петров, в коментарите стана дума и за поезия, бих искал да поздравя БНР, БНТ, президента (а защо не и премиера) с това мое стихотворение.
Поводи за празници – дал Бог…
КОМУНИСТИ
Днес светът е до шията пълен с разгонени кучета.
Не ги дави изпратен от никой създател порой.
И целуват готвача, нарязал мечтите на кубчета.
И измислят поредния приказен бляскав герой.
Наживели се, близали в страх от високото задници,
стискат в кърпа сополи, преборили ланския грип.
Недовиждат с носа си червен, но ме водят на кланица.
И пикаят над мен, без да дръпнат проклетия цип.
Не са наши бащи, но отровното семе са хвърлили,
както техният дядо е хвърлял лъжи за разплод.
И коя ли е кучката луда, безпаметно кърмила
тези тежки момчета, охранени с моя живот?
Оцелявах сред тях и се учех свенливо на низости.
Свободата заспа под лъжичката с празна уста.
Поробители мои усмихнати, толкова близо сте,
че ножовете лъснали вече опряха в костта.
А децата ми бягат от вас през земи и галактики –
там, където звезди са звездите и хлябът е хляб.
И навлекли душите си в дрехи, с кръвта ми оплакнати,
пишат дълги писма за живота – от другия свят…
Не трябва напълно да игнорираме заслугите както на Националната телевизия, така и на Националното радио.
Освен традиционните червенеещи боклуци, там работят и кадърни, и свободомислещи хора. Талантливи, някои от тях дори.
А това, че президента е връчил парче бакър на съмишленик хич не бива да ни учудва. Двете медии са и ще си останат слуги на властта.
Тревожното е, че частните такива надминаха националните по политически слугинаж и гъзолизичество.
Но, какво да се прави – какъвто народа, такива и медиите.
P.S. г-н Инджев, липсват ми препратките към по-предишните Ви теми. Има ли възможност да се възстановят?
Още нещо, нека админстратора направи така, че рекламните линкове да се отварят в нов прозорец при кликване върху тях.
Тъжното г-н Бочев е,че нямам време
…разпродадахме на везценица,
вече и цялата-век събирана библиотека-за да помогна с Гонгора-направих го за “Хаджи Диимитър” на испански ,а…..за “поетесите” и за лукавия подход на”талибаните” от следващата статия….може би не върви да оскверняваме паметта на Г.Марков -или да предполагаме,че всимчкихса се хванали и ноерът е минал,наче …с удобния конформизъм налегнал левичарството в поезията….бай Радой има и други известни бисери
в блога:”поебе се,поебе си,после…стане поетеса!!!”
“…На Валери Петров? Нищо не му е. Но не е Радой Ралин, нито Георги Марков.”… Салиери, ела да си прибереш вересиите!
Ето как звучи картината за самодивите:
….Y adas hermosas de esbeltez tanta,a penas tocan la hierba con planta,
bellas hermosas cancion entonan,a el vienen …y lo coronan..
………………..
Hermana!,dime,dime, la suerte,del Karadja,de mi muchachada querida,
ay dime y despues manda la muerte,que pa, mi despues, la muerte es vida!!!
Към Правда Сиромашка:
Права сте за забележката, че в тези големи кантори работят всякакви хора, включително много от тях със сигурност са различни от началниците си. Но понеже темата за състоянието на българските медии е сред най–големите табута за самите медии, се стремя да пиша по въпроса често. И някак си не мога всеки път да се извинявам на евентуално засегнатите на чест ( което съм правил – правя го и сега).
В края на краищата въпросът за личната чест , особено в професия, която дава огромни възможности за самозащита пред публиката, стига да си поемеш риска, е личен въпрос. Аз съм направил своя избор и плащам цената за това. не се изживявам като “единица мярка”, но мога сда си позволя лукса да правя свободните си коментари без да се подмазвам никому.
Като журналист, който не само е без работа вече четвърта година, но и е негласно вкаран в черните списъци за споменаване в т.н. “големи медии”, прагматичният ми интерес е да не настройвам срещу себе си точно медиите. Но, какво да се прави, не съм много прагматичен.
Разбирате намека ми…
“Валери Петров … не е … Георги Марков.“…
Така си е, хич не е.
Докато единият пишеше доноси в ДС и в МИ-5, другият пишеше “Вечнта стара история”
Единият висеше на пусия за елени в ловната дружинка , редом до Т. Живков, другият в “Меката есен” се любуваше на пожълтелите дървета.
Единият написа пиесата “Комунисти”, а другият “Честна мускетарска”
Изберете сами…
Към NikiB&
Не исках да влизам в този разговор, но понеже става дума за доноси, трябва да кажа, че доносите срещу онзи, кого визирате като доносник на ДС и на МИ-5 ( Вие откъде знаете, да не сте си близки нещо с тях?), са една от най-отвратителните инсинуации срещу този покойник.
Споменах обаче Георги Марков само защото е достатъчно голяма величина, която обаче никак не се радва на президентското внимание и медийните му производни – то е запазено за идеологически “правилните” творци, като Вапцаров и Валери Петров ( чийто талант никога не съм оспорвал, а и не бих могъл, той се оценява не от мен, а от читателите).
Щом обаче държите да се набутате в тази тема ме предизвиквате да Ви припомня, че благо говорещият иначе поет Валери Петров беше авторът, който пръв драсна клечката на междуособиците в медиите в зората на “прехода”. Нахвърли се с остри думи срещу водещия на новините в телевизията Асен Агов че си бил позволил да употреби “госпожи и господа”, с което бил възкресил образа на “слугинчето” ( т.е. , щом има господа, има и слуги- сякаш любимият му комунизъм не беше една класическа драма на отношения между шепа господари от ЦК и ПолитБюро и останалите милиони слуги).
Агов му отвърна, с големи поклони към заслугите в поезията и преводачеството, но без да отстъпи от тезата си. След което се намеси лично шефът на червената пропаганда, некоронованият й министър Стефан Продев – нахвърли се с обиди към Агов точно във Вашия стил. И се започна…
И още нещо: поетът Петров не винаги е бил толкова благ…В спомените си говори с възторг за времето, когато с пистолет на кръста е раздавал революциионна справедливост.
Неговият защитник Продев пък беше награден от МВР с пистолет по времето на същия Живков, срещу когото после се обяви и то достатъчно драматично, за да придобие ореола на дисидент.
Именно в защита на репликата на Продев в “Поглед” , където той намекна, че в други страни министри подават оставки, а тук -не ( беше се случило във все още социалистическа Полша), скочих на форум в НДК пред стотици присъстващи и призовах младите хора в зала 11 на НДК да не оставят на хората от поколението на Продев да изричат неудобните истини, вместо нас, защото това е позорно. И приканих държавния глава, т.е. Живков , да си подаде оставката.
Това се случи през пролетта на 1989 г. Има около 200 -300 свидетели, мнозина мога да назова поименно, но не желая да звучи така, сякаш искам да ми пишат “героична биография”. Фактите ми дават право да споря от позицията, която съм заел с всичките рискове, произтичащи от нея по онова време.
Моята постъпка не попречи по-късно на въпросния Продев да ме кълне като стара бабичка на страниците на официоза “Дума” и да призовава да съм бил оставен в забрава ( след като бях уволнен от БТА), защото съм бил случайно явление и еничарин. Припомням това, защото никак не е встрани от темата.
Давам Ви доказателства за моята теза. Защото вие нямата такива за вашата. И по този начин се превръщате точно в доносник.
Българо-вавилонско стихотворение
Майстор Маноле,
Аз
ще построя една висока кула.
Много висока кула.
Най-високата кула!
От върха ѝ
с бог ще разговарям
и ще се надпявам с космонавтите.
За да бъде вечна
и неразрушима,
в нейните основи ще зазидам –
сянката на моята жеена,
сянката на твоята жена,
сенките на майките ни,
сенките на нашите деца…
Нужни са ми сенките на цялото човечество!
Майсторе,
ела да чиракуваш!
Това е гласът на Константин Павлов – изпод отломките на непостроената кула.
Българо-вавилонците не са се отказали нито от кулата си, нито от нашите сенки.
1.Единственият, за когото съм сигурен, че не е бил доносник на ДС съм аз
2.За двойното агентурно минало на Г. Марков знам единствено от това, което е било написано в българските медии. Архивите на ДС и Ми-5 не съм ровил. “( Вие откъде знаете, да не сте си близки нещо с тях?)” За разлика от доста други не съм бил близък нито с ДС /мога да го докажа, включително и с официален документ/, нито с МИ-5 Друго общо с тях нямам. Нямам високо мнение за писателя Марков . Чел съм “Мъже”, посредствен буламач, типична творба на социалистическия реализъм. Друга работа е публициста Марков и особено “Задочни репортажи за България” – ярка сатира на недъгавия строй в който живяхме.
3. Признонието с половин уста на някакви таланти на В. Петров ми прилича на обяснението на генетично увредените русофоби , които ни обясняват всъщност какви любители на руската култура са с примера как лягат и стават с “Майстора и Маргарита”
4. (По Илф и Петров) Реките от сълзи на артистите Иосиф и Сава не струват и едната мъжка сълза на Соломона, в мига в който “се сбъдна мечтата на идиота”.
Към НикиБ
Генетично увреден ( русофил) очевидно сте Вие, след като можете без доказателства да наричате убития Марков “доносник”, позовавйки се на други доносници в “българските медии”.
За разлика от вашия кумир Марков загина. По особено мъчителен начин. Беше убит за кауза, каквото и да се опитвате да внушите за част от битието му, срещу което авторът на “Мъже” е имал мъжеството да се опълчи. Убит беше по време, когато “Зайчето Валери пише и трепери”. И което “зайче” и до ден днешен се радва на привилегията да бъде на пиедестала на червените почести, докато Марков можеше да днес да е жив на 80 години – направо младеж в сравнение сдруги, които се радват на щастливи старини под грижите на другарите си. Едва ли щяхте да посмеете да го клеветите така, ако беше жив. Убиха го онези, чиито наследници в политиката днес ни командорят и Вие сте явно многа щастлив от този факт.
Ха сега наплюйте и Радой Ралин ( но в някакъв Ваш блог, тук повече няма да публикувам гадостите Ви) за епиграмата му “Зайчето Валери, пише и трепери”, посветени на Вашия кумир ( ако беше литературен, нямаше да споря, но изтъквате “смелостта му” на фона на убития Марков, което е подло и невярно).
Приемете искреното ми презрение и си намерете друго занимание – във Вашето няма да участвам повече, защото е гадно.
националното радио,националната телевизия, нацията е натъпкана в бункер ,от горе се развява червено знаме а от пред виси червен фенер!!
В действителност с червените нищо не се случи,нищо лошо за тях искам да кажа,което след деветосептемврийския преврат е най-голямата гавра с нацията и край не се вижда!
tva e tupoooo
Относно: Ники.. и автора на блога
НикиБ,цитирам те “За двойното агентурно минало на Г. Марков знам единствено от това, което е било написано в българските медии. “, защото има един коментатор на този блог, Незнакомов или ЗНАКОМОВ,който коментираше наивно щом като Инджев е обявен за ДС човек, значи има нещо, което трябва да се обясни.
Нямам способностите да бъда критик или емоционален фен на Инджев, не ме интересува казаното от други за Инджев. Защото всеки божи ден влизам първо в неговия блог. Не защото е велик журналист, не защото президентът ми е противен или безразличен. Влизам в този блог, защото общувам с едно открито и преди всичко критично към себе си сърце.Което чувства, че нещата не са толкова прости, и ги доказва с мисъл, памет и способност за анализ на високо ниво. Не вина ги съм съгласен с тезите му, но усещам непоносимостта му към двуличието.Редки качества за времето, в което се чувстваме полуживи. И продължавам за Г. Марков, за който изпитаната технология на службите, убеди неразумните
А пък казват, че досега с величието облагородявал. Да ама не и ако си Заю-Баю на Еж-ко и Беж-ко пръв другар.
Да превеждаш Шекспир без да го четеш !? Или пък е решил, че другарите му трябва да се поучат как не трябва да е?
Абе знаех, че може да се гледа без да се вижда, ама чак пък дотам. Май става дума за илюзионистки номер. Хоп има ни, хоп нема ни и пак сме си тук в колибката ни наша бащиния.
Какво има да споменаваме сега за някакъв Булгаков. Писал и той разни романи за театъра, ама на сцена като българската не е случил. Още по-малко на преводач, иначе, кой знае, можеше Валери Петров, както си го влече по антиподното, още да не е разпасал кобурът.
,че е също мръсник, т.е.агент, доносник, информатор, ловец от приближените на Т.Ж. и т. н.
В та зи връзка, драги Ники цитирам една от мислите на този “долнопробен” човек, случайно взета от Репортажите:
“Погледнете който и да е вестник от онова време, прочетете която и да е реч, взрете се в какви да е отношения в служби, предприятия,стопанство, училище, университети-вие неизбежно ще откриете зеленилото на омразата…в онзи период се искаше всеки ден да мразим Н. Петков, Тр. Костов,Тито…американския империализъм, германския реваншизъм, ..черното фашистко минало, църквата и поповете, буржоазните остатъци…А фактически тази абстрактна омраза добиваше конкретни форми: да мразиш колегата си, защото е по-способен от тебе, да мразиш приятеля си, защото е по-харесван от тебе, да мразиш началника си, загдето е над тебе, да мразиш подчинения си, защото подозираш, че иска да заеме мястото ти, да мразищ зарзаватчията и хлебаря, загдето не са запазили нещо под тезгяха…да мразиш жена си, защото иска да има свой живот, да мразиш децата си загдето не те слушат…и накрая да мразиш себе си, загдето не си станал това, което си искал да бъдеш.”
Да, това е друга работа, но това е един човек, който убиха, другият, който плака беше мъж, който плати за прекалената си чувствителност. Моля Инджев, преди да те отреже, да публикува извинението ти, защото в детските ти години са ти пели само партизански песни…
За тези които не знаят, да кажа, че в пиесата “Комунисти” действието се развива в един снаториум за туберкулозно болни и главния герой си задава морални въпроси за платената цена от победата на комунистите. Но, тук едва ли е мястото да си разказваме пиеси, пък и най-добре може да се изкаже за тази пиеса Стефан Цанев, защото са били приятели. Георги Марков е написал “Жените на Варшава” и още много разкази, включително е сценарист и на един епизод от “На всеки километър”, но след като избяга комунистите изтриха името му от създателите на филма. За мен Георги Марков е най-талантливия и най-великия български писател от втората половина на 20-и век. Нещо като българския Солженицин. Дори, като българин го поставям над Солженицин (лично мое мнение, не ангажирам никой с него). България няма да има такъв писател още 50 години (пак лично мое мнение).
Към Тодор Тодоров:
Ще Ви бъда благодарен, ако не коментирате повече ( не мога да ви “забраня”) въпросния повече, защото наистина не смятам да му осигурявам и в бъдеще трибуна за подлите подмятания спрямо хора, които посмъртно не могат да се защитят.
Към Севделин Панев:
Въпросните комунисти във въпросния санаториум за туберкулозно болни през цялото време точат лиги на една жена, която лежи простреляна и полумъртва в съседната стая…
Както и да е…интересното е, че пиесата е забранена, макар да не се казва “фашисти”, което не пречи на разни подлеци да спекулират с факта, че Георги Марков е написал “Комунисти”.
Слушам с удоволствие програма “Хоризонт”, винаги когато имам възможност. Възхищавам се на професионализма, интелигентността, находчивостта и още, и още… на работещите в тази медия журналисти. Повече от 30 години вече с мен са имената на Юлия Цанкова, Величко Конакчиев, Петър Волгин, Лили Маринкова и мн.други.
До произнасянето на осъдителните
присъди по процеса “Аушвиц”,запад-
ногерманското правосъдие ,преодоля-
вайки различни трудности,достигна
през 1965г.- в условията на “студе-
ната война”.
В Репувлика България – член на
НАТО и ЕС, за осъдителни присъди ,
на виновните за третата национална
катастрофа,в т.ч.извършители на
масови убийства,национални предате-
ли,присвоители на държавни средства
в особено големи размери и т.н.,не
се споменава,както в предаванията на юбиляра – БНР,така и на БНТ.Нещо
повече-дори преклонението пред па -метта на жертвите на българския то-
талитаризъм,националните медии,от-
минават с……..мълчание???Ще при-
помня отлетялата на 1март2009г.кръг
ла годишнина на писателя Георги
Марков,а отбелязването на 40 дни
от кончината на българския дисидент
Едуард Генов /25.01.2010,преди два
дена/забеляза само Медиапул.Може би,за засилване на контраста,в този
ден по програма “Хоризонт”на БНР се
“наслаждавахме”до насита на Данчо
Стълбицата???
“Аз винаги съм бил в политиката. А в парламента влязох с желание да помогна да се намали сблъсъкът между противоположните сили – един яростен и недостоен сблъсък…” Това са думи на Борис Димовски, същият който илюстрира “Люти чушки” на Радой Ралин и завъртя опашката на прасето с подписа на ТЖ. Заради тази илюстрация изгориха половината тираж на книжката. Той стоеше отляво във ВНС. Заедно с Валери Петров и Йордан Радичков. Отдясно беше Радой Ралин. Това не им пречеше да бъдат приятели и съмишленици. Цитираното “Зайчето Валери пише и трепери” е лаф на Радой Ралин, когато двамата заедно са треперили и писали “Импровизации” – твърде смела пиеса за онова време. И тя е забранена. “Зайченцето Валери ” и още четирима членове на СБП не подкрепят декларацията срещу Соложеницин. Естествено моментално изключени от Съюза. Не са толкова еднопластови нещата. Не са толкова еднопосочнии действията на хората. Именно Георги Марков в “Репортражите..” не се задоволява да прави едностранчива оценка на събития и участници в тях. Не може да се глобализира оценката за Георги Марков, примерно че е ловувал с ТЖ и този факт, ей така, да се извади от обстановката тогава, и да се размахва като байрак. Напротив, досегът с властта дава възможност на Георги Марков да осъзнае фалшивия патос на комунизма. Дава му достъп до досиетата на полицията за да напише пиесата си “Комунисти”. Една пиеса с различен поглед, от тогавашните разбирания за героика. За съжаление, както е поръчана така е и спряна. И в тази пиеса не се говори за санаториум. Това е тема на “Да преминеш под дъгата”. Затова вместо да се хулят и противопоставят писателите и поетите по-добре е да се четат. Тъжно е…
Към Дарина:
“Слушам с удоволствие програма „Хоризонт“, винаги когато имам възможност.- Ууау! “Възхищавам се на професионализма, интелигентността, находчивостта и още, и още… на работещите в тази медия журналисти.” Бреий! “Повече от 30 години вече с мен са имената на Юлия Цанкова, Величко Конакчиев, Петър Волгин, Лили Маринкова и мн.други.” Ай, ай, ай!
Към Гларус:
Признателен съм Ви за корекцията за заглавието на пиесата. Нямам оправдание, въпреки че са минали повече от 40 години. Знаех, че самият той е боледувал от туберкулоза и се заблудих, че точно в тази пиеса разказваше за санаториума. Признавам също, че не съм чел всичките му 12 книги. Но, това не променя мнението ми, че Георги Марков е най-великия български писател от втората половина на 20-век. Но тъжното е, не че не сме изчели всичко от един автор, а че точно този автор (съвестта на България) беше убит по най-гнусния, комунистическо-конспиративен начин. И, да ме прости Господ, ако богохулствам, но не вярвам Валери (Меворах) Петров да го е споменавал в молитвите си.
Имах щастието да познавам родителите на г-нИво Инджев от квартал зах-фка бл.20.Синът ми беше приятел с Веско.И днес той с умиление си спомн темите по ,които са говорили.От както се преместиха не сме чули и видели. Но колкото пъти видя Иво си спомням за майка му ,която беше една красива и интелигентно жена и баща му начетен и любезен Иво прилича много на него визоално. С уважение Мария.