Кореспондентът на предаването “Господари на ефира” във Велико Търново Димитър Върбанов е бил нападнат днес с чук от строителния предприемач Христо Чапанов си по време на снимки, съобщава Дарик радио.
Да ви звучи познато? Чук срещу журналист – това вече се е случвало. И понеже си остана безнаказано, явно се превръща в обичайно явление.
Разликата между сегашното нападение и онова от есента на 2008 г., когато с чукове беше пребит журналистът Огнян Стефанов, може да бъде потърсена в степента на травмите. Но ако днес те са по-малко в чисто физическия случай на думата, какво да кажем за следната травмираща ескалация: вече бият журналисти с чукове поред бял ден.
Огнян Стефанов беше смазан от бой по вечерно време от маскирани бабаити. А, да , в София беше. Както се казва, днес в София, утре и в други градове. Защото побойниците ( които за малко да се окажат и убийци) си останаха с анонимния медиен етикет “бандата с чуковете”.
Ето че техният пример вече е взет на въоръжение и от други, които дори не се крият. Както , впрочем, някои публични личности, включително и журналисти, не скриха удовлетворението си, че устата на Стефанов беше затворена, защото не им харесвало качеството на неговата журналистика.
На спонтанната демонстрация на журналисти в негова защита се появи позорно малка групичка протестиращи – фоторепортерите, операторите и служебно присъстващите репортери бяха май повече от нас. А моя милост се озова в глупавото положение, без да иска да позира като някакъв център на внимание пред камерите само защото си бях направил труда да напиша протестен плакат – единствена визуализация на акцията в защита на словото ( за което, разбира се, получих съответната доза подигравки от кибиците по форумите в интернет).
Но мазохизмът на българската журналистика явно е неизтребим – те ни бият, ние пък ще ги хвалим ( властите). Така се получава в момента. Както се казва, с чук и сърп сме закърмени, сделани сме в СССР , в нейния работническо- селско филиал НРБ. Свикнали сме. И пак сме си добре – в нашата идеологическа прародина направо си ги трепят журналята! Ще стиснем зъби, ако не ни ги избият междувременно и пак ще оцелеем някак си. Ей я де е следващата власт – която и да е. Тя пак ще има нужда да й припяваме. Може и с избити зъби, защото тя властта от фъфлене не се гнуси – важното е да се чува ясно и бодро “ура” от възторжените журналистически гърла!
Странно защо тази ваша публикация ни напомни за Алековия фейлетон “Освидетелствувание зъбите на посещающите Черната джамия”. Чук, клещи, нож, каквото има, г-н Инджев, каквото има. Все пак на строеж се е случила тази ексцесия… Да е била в Сладоледената къща в Пловдив, сигурно сладоледът е щял да бъде инструментът на това престъпно деяние. При всички случаи обезгласяването на журналиста ще е факт. Но пусто, тоя гяволък се е случил на строежа, на строежа на нова България.
Генерал Борисов, не се ли срамувате че управлявате мутринска република без Съдебна власт в България, в която крадците (мутрите) убиват и бият с чукове Български журналисти, за това че помагат на Българските Граждани да намерят Справедливост в България.
Аз да се застраховам, че да не ме четат криво – не понасям насилието срещу човешко същество.
Не понасям и манипулативната журналистика, защото тя е много по-мащабна като насилие (не физическо, да) над човешкото съзнание, следователно на мнението и оттам на поведението.
Няколко допълнителни факта за доизбистряне на картината, описана в статията:
– Стефанов все пак е от особените случаи на “журналист” – първо, доносник от ДС, второ, беше маша на едни полу-олигарси срещу други (полу)олигарси, трето, като следствие на първите две – беше твърде тенденциозен. Та покушението над него изглежда като покушение над журналист, но е повече изръмжаване (на езика на онези от тази порода) към покровителите и поръчителите на мнението на жертвата.
Случаят с момчето от “Господарите на ефира” изглежда доста по-различно – някакъв местен дерибей си действа така както си знае и може, и както го е правил навярно и срещу конкуренцията, клиентите си, и т.н. – агресивно ликвидиране на правото на различие – на различно мнение, поведение, на друг интерес, който естествено може и да накърни твоя. Този гаден балканец не прави разлика дали отпред се мярка журналист, или друг – щом е против мен, ще го премахна, такава е тази първобитна логика.
РАзликата с предния пример е фрапантна и затова според мен не може да се слага знак за равенство помежду им.
А и двата примера са доста далеч от посегателство срещу журналистиката, че да се обобщават заедно като такива – за съжаление те са аспект от всеобщото състояние на аморализъм и криминалност, което се е пропило в тъканта на това разкапващо се (поради тях) общество. Само че са по-видими, защото жертвите им са видими като представители на медия.
Съвсем отделно от това е състраданието, което човек (ако е човек) изпитва към жертвите на насилие, включително Стефанов и репортера. Насилие, резултат на посткомунистически балкански варваризъм. Дано скоро да се излекува репортерът!
Всичко това е ужасно. Жалко е, когато ударите са насочени към разследващи журналисти.
Всичко вече прилича на вица за шопа, който обяснявал на приятелите си, че наистина са го пребили, но е позволявал на биячите да го бият не там където те искат, а там където ТОЙ САМ СЕ Е ПОДЛАГАЛ.
ВСЕ ПАК И ТОВА Е НЯКАКВА БЪЛГАРСКА ФОРМА НА ДЕМОКРАЦИЯ !
“Чуя ли “congratulation Borisow” натам не слушам..”
O4uden sam 4e niama komentari. Kade sa svejite buditeli koito pishat protiv Ivo Indjev? Ili prebivaneto na edin dvama jurnalisti ne e koiznae kakvo iavlenie oste Slaveikov be kazal “Da be mirno stoialo ne bi 4udo vidialo” taka 4e pada im se, nali Bulgarians, nie da si napravim zelenceto i rakikata (vestnicete sa za toaletna hartia v BGR).
Аз до като този случай не го видя с очите си по Господари на ефира не мога да го коментирам ей така по принцип.Митко Върбанов е слабичко момче и сигурно не е бил сам след като е станало по време на снимки.Все нещо има заснето което трябва да се види преди да дам оценка. Бити журналисти е имало, има бити с чукове и ще има но може би в бъдеще ще ги бият с цветя.
Браво на Бебчо123!
Добре го е “хванал” и казал. Фрогнюз е създаден, за да служи на определени интереси и журналистиката в него е в тяхна услуга.
Днес в България, борбата между клановете се представя като борба за демокрация и справедливост. Добре организираните т.е. добре обезпечените материално сайтове бързо показват зъби, ако в тях се публикува коментар в ущърб на онзи, който плаща. Това, което наблюдаваме и в печатното слово и в останалите медии – “Сакън да не ни напусне рекламодателят”.
Гласът на Истината в България е беден…
Хващам се за думите на “Българския орел”:
“Генерал Борисов, не се ли срамувате че управлявате мутринска република без Съдебна власт в България, в която крадците (мутрите) убиват и бият с чукове Български журналисти, за това че помагат на Българските Граждани да намерят Справедливост в България.”
Да не вменяваме на изпълнителната власт задълженията на съдебната. Струва ми се, че гледаме на българското правосъдие като на свещенна крава – много рядко е обект на анализи и критики. Сигурно заради статута му на независима власт. Или не може да се намери баланса не независимост и отченост.
А ако не действа съдебната система, както трябва, цялата демокрация и пазарна икономика се обезсмислят.
Do Glarus
Ami zashto ne im delegirat bjudjet kato na bolnicite i ne ztvorait nekoi sadilishta.
Zashto ne provedat edna zdravna reforma v sadebnata sistema?
Da ne bi da niama dostatachno vlast za tova…
“получих съответната доза подигравки…”
Доколкото си спомням, получи подигравки и когато публикува първата Статия на свободата в Експрес преди години… Съжалявам че тогава не те разбрах правилно. Поздрави!
Към Lukas:
От подписа, който си избрал, се досещам за теб и ти благодаря, че си правиш труда да се обадиш с добра дума.
Във всеки случай, краткото ми пребиваване като главен редактор на “Експрес” е едно от най-човешките ми преживявания – за няколко месеца се сприятелих с група непознати колеги, с които се разделих като с група приятели.
Някой ден можем да разкажем повече за този епизод, когато онзи “малък , но храбър вестник” ( по израза на австрийския “Ди пресе” по наш адрес по онова време през 1994 г.), си позволи да наруши табуто в България и да пише за нарушаването на югоембаргото, което катапултира българската мафия в ръководството на държавата в онзи период. Та и до ден деншен…
Поздрави!
Не хванах материала от самото му начало. Загледах се в телевизора от момента, в който някакво момче с фигурата на тийнейджър и с микрофон в ръка, започна да преследва настървено един доста закръглен мъж, който отчаяно бягаше да се скрие някъде от него. Опита се да влезе през доста очукана дървена портичка, но момчето искаше и то да влезе – промушваше ръка и крак, натискаше с все сила вратата с рамото си и гледаше победоносно към камерата, която очевидно трябваше да документира „героическите” му усилия да вземе интервю от беглеца.
Възмутих се от действията на „журналиста”.Агресивност далече надминаваща рамките не само на добрия тон, но и на доста захабените ни представи за възпитание. Помислих си, че това момче, има нужда от по-твърди възпитателни мерки – и ето случи се.
По късно тази вечер научих, че бягащият човек е някакъв строителен измамник, а „доблестният” юноша – журналист от „Господари на ефира”.
Правилно. Измамниците трябва да се разобличават, а ролята на журналистите е изключително важна, НО отказвам да приема поведението на този „журналист” за нормално. Отказвам да приема и написаното тук в негова защита, защото подобна арогантност просто не бива да бъде толерирана.
В живота си съм виждал доста провалени животи от подобни „журналя”, които и сега се вихрят по вестници, разни телевизии, кабеларки и радиа. И най-страшното е, че същества като този, намират естественото си място в предаване като „Господари на ефира”. Предаване, което си позволява да бъде съдник, да унижава личното достойнство и чест на хората, в повечето случаи бе съд, без присъда, без никакви доказателства – най често въз основа на клюки, слухове и журналистически материали създавани от подобно индивиди.
Трябва ли да споменавам, колко хора бяха и продължават да бъдат изложени на опасност от престъпници, само защото са проявили гражданска доблест, НО журналисти са публикували имената им, адресите, местоработата, деца им, и ако са успели да ги снимат – и портретите им. Браво!!! Браво на подобни журналисти!!!
Браво и на пишещите тук и другаде в защита на ТАКИВА журналисти.Браво и на позивите за безнаказаност,неподсъдност … за недосегаемост! Предлагам да имат право на безплатен транспорт и безплатен курорт.А може би безплатни …
Искам да кажа следното: Не може да бъдат толерирани наглите, агресивните, невъзпитаните, невежите, простаците. Не бива да се толерират онези, които се опитват да играят ролята на богоизбрани. Журналистите са тук за да информират, а не за да кепазят този или онзи. Аман от чалгаджии.
@DOKO
Прочети Конституцията и ще ти стане ясно за независимостта на съдебната власт. Изпълнителната власт даже не може да корегира бюджета им преди да го внесе в Народното събрание. Kаквото предложат – това е. Я някой ги спомене с лошо и пищят като ощипани госпожици. А те всички са юристи – дар слово в излишак, аргументи ще извадят отвсякъде.
PS. Вземи си инсталирай кирилица от уважение към блога.
Бравос,особено последните изречения са феноменално верни!!!
Не адмирирам такова отношение към журналистите.
За съжаление обаче на записа се видя, че въпросния журналист бе прекалено нахален в опитите си да вземе интервюто.Все пак ако аз не искам да бъда интервюиран е редно това да бъде уважено.
dsm | февруари 11, 2010, 9:39
“…За съжаление обаче на записа се видя, че въпросния журналист бе прекалено нахален в опитите си да вземе интервюто…”
Нима мислите, че е възможно да се вземе “интервю” от този “бизнесмен” по друг начин, освен с “нахалство”. И въобще за какво интервю говорим? Целта на репортера е една единствена – ДА ИЗОБЛИЧИ КРАДЕЦА, ИГРАЕЩ РОЛЯТА НА ПРЕДПРИЕМАЧ. И трябва да признаем -репортерът изпълни целта си по блестящ начин – бандитът бе изобличен! Направи го с цената на здравето и с риск за живота си.
Особено тъжно за българската журналистика и, особено ТВ такава, е, когато:
– поради сериозен недостиг, дори липса на други, се налага разследващи жулналисти го играят единствено клоуните от едно развлекателно предаване, каквото е “Господари…”;
– за висок професионален стандарт се приема гоненето с микрофон в ръка на бягащи от камерата хора в стил Маргарита Михнева от ранния преход;
– е правило, при и преди създаването на материали по конкретни теми, авторите журналисти да не се допитват до специалисти по съответната тема.
В този ред и Каишев по-горе е прав до голяма степен.
Това, разбира се, по никакъв начин не оправдава строителната мутра!!!
И като лирично отклонение си задавам един доста важен въпрос в конкретната строително-предприемаческа връзка, който въпрос, макар и доволно риторичен, не бе зададен нито веднъж от нито един журналист през последните години и десетилетия на небивала стоителна активност:
Защо нито едно правителство и парламент не предприе няколко очевидно необходими и съвсем елементарни стъпки за ограничаване на произвола и издевателствата на т.нар. строителен бизнес спрямо потребителите му (купувачи) и фиска.
Това всъщност обяснява всичките великотърновски, манастирсколивадни и каквито и да било други строителни алабали, за които се чува периодично, само когато стане “голяма издънка”.
Десетки (ако не и стотици) хиляди хора обаче са се сблъсквали челно с множество типични малко “по-малки издънки”, които никога не излязоха по страници и екрани.
Защо ли – щото не са толкова интересни, явно…
До Наивник
Лично аз не видях никакво изобличаване.Дори не е ясно какво точно иска журналиста, а иначе добре се бута.Ако не бяха го тупнали по главата а въпросния предприемач бе го оставил да влезе и беше звъннал в полицията познаите за влизане без разрешение кого щяха да приберат..но това са хипотези….
Факт е обаче, че репортажа бе калпав, изключително непрофесионален в него се търси не истината а скандалността , както впрочем и в повечето медии….Самият журналист няма “фасон ” за журналист/изказ, емоция, държане пред камера ,структура на изречение…./.
Уморих се!
До DSM:Пак не ме разбра. За професионалните качества на репортерите на “Господари…” хич не става въпрос. Още по-малко пък за тези на въпросния репортаж. Исках да ти кажа друго – с риск за здравето и живота си това момче показа , че “предприемачът” освен , че е пладнешки крадец, е и потенциален убиец. Само това, нищо повече…мисля, че в тази ситуация въпроса дали го е направил професионално е второстепенен.
първостепенният въпрос е как така се застъпват някои за извършителите на сеирджийското предаване, заповядващо злоба и пропагандиращо ехидност – все низки страсти – започнало от вариант на микрокабаре с две пенсионирани пилонени танцьорки. къде отидоха моралът и етиката? или това е моралът и етиката? ако да, с какво ссе различава той от морала и етиката на перачите на пари в строителството, много от които приличат по същност на гореописания? ясно е като бял ден че когато някой работи с крадени пари – каквито са препираните – не можем да очакваме обноски по етикета. но също така е ясно, че такива предавания, които дресират зрителите на злоба и ехидност, не могат да са дори илюзия за донскихотовщина – те го правят за пари и слава, и най-вече за пари. да бяха го правили безвъзмездно, да им повярвам както на “наивник” му се иска да изглеждат нещата. а дотогава на такива ще гледам като на жените с етикетче – микрофонени оператори с етикетче. няма голяма разлика, нали?
някои по-образовани казват че тия с големите автомобили и с големите пистолети имали малка мъжественост в панталоните. какъв ли е моралът и професионализмът на участници в предаване кичещо се с името на абсолютен повелител?
и за да не бъда преценен с двуполюсните мерки, ще добавя че в древната 1990-та година наистина съм спасявал и здравето, и живота на човек, който е говорил неудобни за властта отпреди първите многопартийни избори неудобни неща.