Текстът, който Ви предлагам, не съм го писал аз, а колегата Бакалов, както е видно. Участниците във форума на ivo.bg знаят, че многократно е ставало дума за проблемите, описани от Иван Бакалов. Той обаче ги е обобщил и това ми дава възможност да се възползвам от възможността да публикувам аргументите му на вниманието ви.
Иво Инджев
—————————————————————————————————————
Как станах цензор или за свободата в интернет-форумите
10 Февруари 2010
Иван Бакалов
Нещо с българските форуми в Интернет не е наред. За това се замислих за пръв път, когато Гого, съученик, който живее в ЮАР от близо 20 години, ми каза: „Чета всички спортни форуми и коментарите под футболните статии в английските вестници (б. а. – Гого е голям футболен запалянко) и не мога да повярвам какви хора сме ние, българите.” Гого сравнявал българските спортни форуми с английските и останал потресен. В нашите половината постинги са псувни и напъни да се измисли от вулгарна по-вулгарна обида за някого. А в английските читателите спорят, разсъждават кой, какво, как.
Има нещо сбъркано у нас, наистина. Не само в спортните сайтове.
От близо 3 години правя електронно издание. С дизайнера измислихме заедно кажи-речи всичко до детайл. Постарахме се да направим хубав форум, шрифт, колони и т. н., да им е драго на читателите да пишат в него. И тук започнаха проблемите… Не е въпросът само да направиш форум. Оказа се, че той трябва да се следи, контролира и цензурира постоянно. Дори да сложиш Условия на форума, които забраняват обидите и т.н., много от пишещите въобще не ги интересува.
Тук отварям една скоба – следващите редове засягат онези читатели, които злоупотребяват и си мислят, че клевети, обиди и вулгаризми са свобода на изказване на мнения.
Ако се направи анализ, преобладаващото съдържание на форумите е в три групи – обиди към автора на статията, обиди към някоя личност, обект на материала, и обиди към други участници във форума. Като че ли много хора, които пишат, са били дълго унижавани и потискани и сега им се е отдала възможност да уязвяват на воля. Преди 10 ноември при комунизма нямаше Интернет, а и свобода на словото. Поле за изблици на мнения и отдушник бяха тоалетните, които бяха издраскани с надписи и запетайки отгоре до долу. Сега почти няма надписи в тях. Всичко се пренесе в Интернет. Дълго потисканите чувства се леят на воля под статиите.
Да, ама не, както казваше колегата Бочаров. Аз като електронен издател не искам да се пишат псувни, мръсотии и обиди в моето издание. И ги трия. И забранявам ай-пи-та на такива писачи. Без капка свян и чувство, че съм цензор. Обидите и псувните отблъскват читателя. Няма да си позволя, за някаква псевдо демокрация, да дам право на някого да обижда, щом така създава лошо чувство у други читатели и ги отблъсква от моето издание. Или да разпространява спам и клевети.
Най-любими са ми тези, които се оплакват от цензура, че не им дават да пишат клевети и да пускат някакви постинги, които нямат нищо общо с темата на статията – просто намерили поле да си публикуват глупостите безплатно.
Онзи ден един написал под статия за Богомил Райнов абсолютни клевети за Радой Ралин – ето цитата, който изтрихме: „…психично болния Радой, се щураше пиян по града, бил е виждан да ходи по голяма нужда насред уличното платно и лъскаше сутрин бастуна в градинката пред Народната библиотека пред погледите на подранилите минувачки и деца, към които отправяше нецензурни реплики, а милиционерите не го закачаха, защото “господ вече му е прибрал акъла, и ние ли да го прибираме”?
Трябва ли такива простотии да се оставят в името на уж свобода на словото? Радой Ралин през живота си не е употребявал алкохол, останалите твърдения също са абсолютно клеветническо съчинение. Нарочно цитирах примера. Такъв постинг в нашия сайт не само го трием, а забраняваме и ай-пи-то, от което е написан. На когото не му харесва, да ходи да се оплаче в районното.
И точно тук е най-големият проблем. Eдин форум като този на e-vestnik.bg трябва да се следи почти денонощно. Това не е по силите на един човек. Трима един през друг наблюдаваме, покрай основната си работа, и от време на време издаваме забрани от името на Админ. И екипът ни е много малък, въобще нямаме време да гледаме кой точно е написал някой постинг, какво е писал преди това, дали е отдавна в нашия форум. Като е нарушил грубо нашите изисквания, го забраняваме и толкоз.
Разни възторжени атакисти, които пишат нещо за „резняци”, „циганите на сапун”, „мръсните евреи” – постинги с такива изрази веднага се трият и се забранява ай-пи-то. Като не им харесва, да ходят във форума на в. „Атака” и да си пишат там.
Има и „по-интелектуални” писачи, които заменят директните вулгарни изрази с иносказание, като мислят, че така не нарушават правилата на форума. Примерно, вместо да кажат директно нещо вулгарно обидно за Меглена Кунева, се изразяват иносказателно – какво точно е правила на Барозу, колко било вълнуващо жена с очила да ти прави свирка и т. н. Така – докато жители на цяла Европа избраха Кунева с гласуване за „Европеец на годината” и „Еврокомисар на годината”, тук я мразят и си обясняват успеха й в политиката с някакви други неща, по-разбираеми за ограничения мозък. Е, такива интелектуални мнения също ги трием и като се повтори, забраняваме ай-пи-то на писателя. Интернет е голям, да си пише другаде, да си направи блог.
Цяла отделна глава заслужават обидите към редактора на електронния вестник, тоест към мен. То са обръщения, закани, обиди… Един упорито вече месеци наред пише „Бакалов, е.и си майката и лека ти пръст”, с надежда, че някоя от псувните му може да се промъкне, въпреки че ай-пи-то му е забранено. Като проникне от друг компютър, забраняваме и него. И така, полека-лека, форумът се изчиства. Въобще не ни е жал, нито страдаме за по-малкото постинги.
А има една особена категория форумци, които страдат от раздвоение и разтроение на личността – пишат с няколко различни ника едновременно, като понякога кажи-речи стигат до полемика сами със себе си. Или, като пишат сходни тези с няколко различни имена, се опитват да създадат впечатление, че това е преобладаващото мнение за някоя статия. И с единия ник пишат с културен тон мнение, с друг ник си позволяват да напсуват, да се изкажат по-хард или да направят някоя по-интелектуална обида. Демек – това не съм аз, тоя е някой друг. Да, ама като му забраним ай-пи-то, той не може да пише и с другия си ник. И почва да плаче, да сипе обидени обръщения към Админа. И като не му обръщат внимание, започва да псува и обижда.
Няколко пъти призовахме постоянните участници във форума да се регистрират. Така ще имат обратна връзка, ако някой е прекалил и сме му спрели ай-пи-то, да може да пише на Админа и да получи отговор (във форума на в. „Сега” например, всички участници са само с регистрация). Но не. Всички предпочитат да пишат анонимно, тоест да си съчиняват име на всеки постинг (в интерес на истината и нашия дизайнер не си е довършил работата – има проблеми с регистрацията на ник на кирилица, появяват се някакви бъгове, няма обратен мейл. Сега, по повод тази статия го пришпорихме да довърши. Но и тези с имена на латиница нямат голям интерес към регистрация). Така има десетки случаи на злоупотреба с чужди никове. Дори това следим от време на време. Като изплаче някой, че му използват името, може да изтрием мнението на злосторника. Но не винаги, няма как да следим постоянно.
Особен случай са и тези, които постоянно пишат срещу редактора и издателя с клеветнически твърдения от типа „Еди кой си ви плаща”, „И вие трябва да ядете”. Често оставяме такива постинги, ама като някой постоянно и упорито пише тези неща, му слагаме забраната. Ами, влязъл си на гости в една къща, пуснали са те безплатно, както се казва, имай малко уважение към домакините. Като ги обиждаш и клеветиш, като нищо могат да те изхвърлят навън.
Има много сърдити, че пускаме критични коментари за Бойко Борисов и ни държат сметка за това, сякаш нарушаваме с нещо законите. Ами така е в нашия сайт, още от началото на 2007 г., когато не сме и мислили, че той ще стане премиер. Четенето на нашето издание не е задължително, има толкова други, в които хвалят Борисов.
Един форумец в продължение на седмица задава въпрос няколко пъти: „Защо изтрихте снимката на Бойко Борисов и Цветан Цветанов от първа страница?” Хипотезата му е, че имало цензура и някой ни е наредил да я махнем. Няколко пъти разви тази теза. На първа страница горе слагаме снимки от някакви текущи събития, като гледаме да избягваме политиката. Но решихме да пуснем Цветанов и Борисов от конгреса на ГЕРБ, когато премиерът официално стана лидер на партия. Снимките там се сменят през 2-3 дни (по-рано беше през ден, но кризата ни ограничи и откъм снимки, и всякак). И след като снимката с Борисов преседя два дни и половина, я махнахме – все пак текущо събитие, не е пейзаж, какъвто оставяме за по-дълго. Но бдителният форумец (или форумка) в продължение на дни пита упорито: „Защо махнахте снимката на Борисов? Кой ви нареди?”.
Е, какво да отговориш на това? Да влизаш в полемика? Да се обясняваш? Най-логичното е на третия път да го забраниш (изрично сме написали, че обръщения към издателите не позволяваме и полемики във форума не водим, има мейл). Щом не е разбрал, че снимките там се сменят на 2 дни, значи за него са по-подходящи други сайтове и форуми. И други вестници, където снимката на Борисов е всеки ден на първа страница.
Има и хора във форума, които се индуцират от определени личности или автори. Например от Милена Фучеджиева. Тя живее в Лос Анжелис, дъщеря на известен писател при соца, бивш директор на Народния театър. И щом тя напише нещо в рубриката „Писма от Лос Анжелис”, отдолу започват истерични обиди по всички линии – комунизъм, възраст, пол, образование, интелект, външен вид и т. н. Тя действа като валериан на котараци с някакви комплекси и фиксация по определени теми – лягат във форума, започват да се търкалят и да мяучат зловещо. Принудихме се под едно от нейните писма да забраним дискусията въобще.
Така, бавно и мъчително овладявам професията на цензор. И постоянно си задавам въпроси кое може, и кое не може. Чувството ми за свобода и справедливост постоянно се терзае – кое да позволя, кое – не…
———————————————————————————————————————–
Послеслов и от мен, Иво Инджев:
Бих могъл да добавя безброй примери от ivo.bg, но избирам само един от най-пресните изблици на идиотизма, който публикувах преди два дни с цел да се види що за същества пъплят по форумите и с какви средства си служат. Някакъв, който си е направил труда да чете моите статии, с което им придава значимост, беше излял злобата си спрямо автора като “инфантил”, нищожество демек, но не заради изразената от него теза, а защото Инджев “на тези години” не бил създал жилище за семейството си, та какво да говорим …Оставям настрана , че твърдението му няма нищо с истината – пожелавам всекиму дом, като моя. Но колко трябва да си зъл, за да се навираш в личното пространство на един автор ( при това с лъжливи твърдения)! При това този пример е от “меките”.
Много повече са случаите на “тълкуватели” на текстовете ми, които ми вменяват нещо, което не съм намеквал дори, а след това спорят, хулят и ругаят това “нещо”, което сами си измислят от мое име. Така ме поставят пред избора да участвам в разговор против волята си, или просто да го избегна. Което пък влече нови ругатни, псувни в други форуми и т.н. Някакъв си беше направил труда онзи ден да напише и разпространи в интернет цяла статия не само срещу “достойния” Иво Инджев, но и срещу всички “олигофрени”( или нещо подобно), които го смятат за такъв. Слабо, за да не кажа слабоумно, беше написана, но пък цветисто – полята беше с отровна злъч като класически донос, вменяващ обаче на обекта на своята омраза…доносничество.
Особено характерно е за моите нападатели употребата на епизоди от миналото ми, за да ме атакуват лично след като са вбесени от някаква теза – най вече, когато пиша за България като руски троянски кон. Любимо им е да ме обявяват за “доносник”, с което освен че лъжат, се надяват за хиляден път да ме принудят да обяснявам какъв точно не съм и не съм бил – доносници са именно онези, които съобщават измислици за някого с цел да го злепоставят.
Впрочем, както много пъти съм обещавал, по темата за миналото ми, щом пък толкова вълнува определени хора и не им стига всичко онова, което съм изписал и изговорил по въпроса, предстои да отворя нова страница. Само че тя няма да хареса на онези, които са изписали в това минало доста гадости по мой адрес, както и на онези, които се опитват да ме “отстрелват” с техни преразкази на собствения ми живот. След като съм изговорил и изписал горчивата част от биографията си ( без някой да ме е карал ), този пък се чувствам принуден да разкажа също и останалата част от истината – от факта, че публично съм искал оставката на Тодор Живков пред стотици свидетели, през други подобни моменти от миналото ми в онзи период, за които моите “доброжелатели” не биха искали да се разчува, за да не ми правят “услуга” днес като “борец против комунизма” ( за какъвто изобщо не претендирам).
Това за постингите по блоговете наистина е така. Но смея да твърдя, че измежду блогърите има и много интелигентни хора чиито коментари понякога са по- интересни от самата статия която коментират! Много от вашите блогъри г-н Инджев например са такива!
Така че не ми е приятно всички блогъри да се слагат под общ знаменател и да се твърди че всички сме прости, озлобени комплексари.
А колкото до чуждестранните форуми, ще ви дам пример с форумите на БиБиСи: там постингите на всички желаещи да коментират седят на опашка с по дни за да бъдат разгледани от модератори. Със сигурност това не направено защото на БиБиСи му е приятно да изчита хиляди коментари преди да ги качи.
Така че това с псувните не е български феномен. Недейте да ни вменявате че пак ние сме последната дупка на кавала!
Ами да, чиста истина си е написаното. Човек, който няма нагласата да участва в подобни свади по интернет, стига неминуемо до извода, че има огромни тълпи хейтъри (от англ. hate – простете, г-н Инджев, пояснението е за прелитащите оттук хейтъри, не за Вас и интелигентната част от читателите). Тези хейтъри клечат пред компютрите си, защото не смеят да излязат на улицата и да се сбият с някого – просто така, за да им олекне напрежението в главите. И не дай Боже, да изразиш някое умерено мнение, но различно от тяхното. Обикновено отговорът е под формата “Ей, и на тебе мамицата ти…”.
Реалност, какво да се прави. Освен и аз да пожелая на г-н Инджев и хората като него достатъчно сили и търпение, не знам какво друго да направя. А, да, разбира се – и да не си мълча.
Да, цензура трябва да има!
Не трябва да оставаме безразлични към напиращата чалгаджийска “култура”.
Това е истински проблем тук в нета, понякога мечтая за „добрите стари времена” когато хората се срещаха в кръчми, кафенета,библиотеки.. според случая и интересите си .Човек избираше с кой да разговаря и на каква тема.Тук уж е лично пространство на Иво Инджев, но не съвсем, както и всяко друго място в нета.Винаги съм се чудел, как би могъл автора да разговаря с тези които иска, не е възможно изглежда, най-малкото ще прочете всички и ще публикува някои, но четенето на всички е все едно да изслушаш мнението на всякакви хора по всякакви въпроси … навремето си имаше бармани за тази работа , докато поръчваш си имаш слушател.Тук е по-зле … слушаха барманите, но без обиди и ако прекали човека напуска заведението . Предполагам е доста стресиращо, и искрено се надявам някой да измисли някакъв „автоматичен филтър”, който да отсява нежеланите писания .
Колкото до личните нападки , не знам защо обръщате внимание и хабите нерви? Пак за добрите стари кръчми се сещам, винаги е имало съседни маси които са шушукали небивалици, а тук е лесно-плюе си човек на воля .Защо трябва да обяснявате, че не ви вълнува личния живот на сестрата, която нямате?
А за спортните форуми, не е странно – тук хората ходят на мач, за да псуват противниковия отбор и съдията до пълно изтощение и съмнителна победа , същото е и във форумите.Успокоителното е, че стадионите са празни.
Асоциация по сходство: автентичен надпис от квартална бакалничка “Уважение всекиму, кредит никому!”
А иначе темата е достойна за перото на Иван Хаджиийски, този коментатор на
българските бесове.
Ето още един симпатичен коментар на Георги Господинов по темата http://www.glasove.com/article-6921.php
Чакам и новата страница с интерес! Късмет!
Много верни наблюдения за това как груповото функциониране по нашите земи бавно, но сигурно тласка този, който е инициирал нещо (условно ще го наречем “лидер” по определен вид задача)към стойката на безмилостен тиранин.
Много е тъжно това и мен лично направо ме вбесява.
Много актуална тема, развам се, че и в България анонимното злословене в интернет вече се признава като проблем. И трябва сериозно да му се противодейства. Видно е, че в днешно време културата на подрастващите идва основно от интернет, затова той трябва да бъде поддържан като що-годе културно място. Тази мярка не е цензура, а показател за добро възпитание.
Факт е, че следенето за обидни коментари е непосилна задача. Което ми припомня един форум за литература от 19-ти век, който посещавах преди време. Идеята беше възникнала като шега. Когато някой напише определена дума, след публикуването на коментара тя се променяше в друга. Предполагам, че може да се приложи и на наша почва и много нецензурни думи да бъдат заменени с по-приятни, дори забавни. Представете си учудването на автора на подобен коментар, ако например неговото “л…о” стане на “лале”. Естествено, народният гений е неизчерпаем откъм обидни фрази, но поне най-неприятните вулгарности могат да бъдат избегнати.
Човек очаква от журналистите, водещите, репортерите да бъдат на толкова високо ниво, че да не можеш да им намериш кусури. Но, понякога и най-добрите могат да допуснат някоя грешка. Лично аз, като чувам как някои водещи допускат и граматични грешки, та ми идва да ги наругая. Но, май е най-добре да избягвам да ги гледам. Що се отнася до мръсните псувни и определения, напълно съм съгласна, че интернет се е превърнал в обществена тоалетна.
Понякога цензурите се объркват. А понякога и казаната истина боли. А понякога цензурата е удобно оправдание, за да се заглуши този, който не ти е приятен за слушане.
Мога да цитирам статия на Бакалов, където той използва нецензурни думи – в една негова статия дори нарича Желева “посрана мома” и то още в заглавието! Същият този Балаков обаче е много чувствителен, когато читателите му използват груб език под същата тази статия. Често стилът му е откровено провокативен, пудбуждащ у част от читателите отрицателни емоции. Едва ли не го знае!
Не казвам, че няма патологични случай, но просто ми прави лошо впечатление и ми се иска да припомня тези неща на аудиторията.
Иво Инджев в това отношение, по-има от какво да се оплаче, защото наистина има лумпени, но бих апелирал да подхожда по-внимателно към цензурата – веднъж ми постави бан на IP-то, защото с коментар му препоръчах да ползва безплатната услуга Google Analytics (и то под статия в която беше писал за статистиките на сайта си). Препоръчах му го съвсем добронамерено, но явно се обърка от това, че бях написал “безплатна реклама”.
Извода от коментара ми може да бъде направен лесно.
Към ivabt:
Ей, неизтребимо е явно желанието на някои хора да коментиран нещо, което или не са прочели, или не са разбрали. Къди ви вменявам каквото и да било? Освен ако не се разпознавате, в което не искам да ви подозирам.
И кой е казал, че псувните са само бълагрски феномен?
И къде изобщо има и най-малък негативен навик срещу блогърите- давате типичен пример за измисляне на теза, която не съществува в комвентирания от вас оригинал, на която да се репчите!
Към Трайков:
В добрит стари кръчми онзи страхливец, който ме нарича “педофил” в интернет, защото съм обичал децата и имам цели 5, едва ли би се осмелил да ми го каже в очите…Но живеем в друга кръчма – не много добра и непоносимо нова за мнозина -кръчмата, в която свободата се употребява за вандалски анонимни нападения от онези, на които това им е присъщо.
Не Вие господин Инджев, но в статията пише:
“Гого сравнявал българските спортни форуми с английските и останал потресен. В нашите половината постинги са псувни и напъни да се измисли от вулгарна по-вулгарна обида за някого. А в английските читателите спорят, разсъждават кой, какво, как.”
По повод на ivabt..
към Веско:
Първо, уточнението, че не става дума за мен е доста важно…
Второ и по-съществено ( макар позицията на автора Бакалов да не ме ангажира и задължава да отговарям от негово име), никъде в текста няма и най-малък негативен намек срещу българските блогъри, а се коментира съвсем друга тема. Дори в цитирания от Вас абзац за “пусвните” няма претенция за уникалност на нашенските – прави се сравнение с други страни, но не се твърди, че няма и други като нас.
Впрочем, наистина не помня да съм ви спирал коментар и то заради някаква забележка или съвет във връзка със статистиката. Не твърдя, че не казвате истината, но дали истината е точно в някакво мое цензуриране, не съм много сигурен.
Наскоро моят администратор ми каза, че изчистил “залежали” коментари, които съм пропуснал да одобря много отдавна – десетки…Явно ми се случва това. За свое “оправдание” мога да кажа, че коментарите ме заливат и ми отнемат много време ( в някои класации, в които очевидно отчитат бройката на коментарите, блогът се задържа в първата тройка от месеци насам) – не че се оплаквам, но човек не винаги смогва.
http://q-systems.uni.cc/
Това е линк линк към български професионален форум, и считам че е на много високо ниво. Значи може!
Вероятно най-разумното решение на проблема с невъздържаното изливане на най-долната природа по форумите е някаква регистрация, по подобие на вестник Сега – там също има понякога груби коментари, но щом е регистриран, човек изглежда все пак се опитва да спазва минимално приличие.
От друга страна, в Русия някои се мъчат да накажат блогер (http://tema.livejournal.com/568250.html), който в личния си блог използва “ненормативна лексика”; засега не успяват, и добре, че е така.
Струва ми се, че ако човек се регистрира някъде (при което всъщност не е абсолютно анонимен), той има правото да говори всичко, като си носи последствията, разбира се – както и почерпилите се в кръчмата.
Бих искал да добавя, че ако видите как се общува в чатовете на игрите по интернет, псувните по форумите ще ви изглеждат като салонен език… Та вероятно “подрастващите” просто пренасят езика на общуването от играта във форума.
Г-н Инджев много често е обвиняван, че управлява блога си по авторитарен модел. Но цитираният текст ни дава поредното доказателство, че демокрацията е неприложиа там, където все още ги няма в наличност нужните знания и култура. Така че, докато не се възпитат демократичните ценности, няма как да има абсолютна свобода на словото.
Като стана дума за Б.Борисов и Т.Живков… Помни ли някой Т.Живков да си е позволявал да употреби 20 минути от централната осведомителна емисия на БНТ (тогава по “първа програма”), за да ни занимава с каквото и да било (като агитация за управлението си например)? Аз, който живях горе-долу през последната трета от управлението му не помня. Вчера в централната новинарска емисия на “НОВА” ТВ премиерът 20 минути размахваше и сравняваше писма получени от ЕК (след като на живо преди това поздрави новия ни еврокомисар). Сякаш това е най- голямата новина. Вие как бихте коментирали това г-н Инджев?
Към Калин Господинов:
Коментирал съм го много пъти ( като явление) и вече си навлякох гнева на защитниците на Борисов, които се ядосват, че назовавам нещата с имената им. Сякаш ако млъкна и аз, фактите ще се променят!
Най-тъпото е, че критикуващият Борисов попада автоматично в графата ” приятели” на Станишев, Доган и компания…Какво излиза, ако Станишев заяви, че Желева не става ( много след моя милост, впрочем), значи и аз съм като него? И за да не бъда такъв, да си налягам парцалите?!
До Калин Господинов: Въпреки провала през 1997 година, няколко години по-късно раковото образувание БСП пак дойде на власт. Как? Чрез силно очерняне на всички политически противници и принизяването им до ниското ниво на БСП. Сега на премиера му се налага да се брани ожесточено, за да не бъде засмукан надолу, както се случи на Костов. Просто е – защити срещу черния ПР, надявам се, че нямаш против, господин Калин?
Към г-н Инджев:
Наистина бих се съгласил, че критика, цензура и авторитарност би трябвало да има, защото са нужни. Не се е изградила още автокритиката, автоцензурата у нас, за да можем да претендираме, че авторитаризмът, прилаган в определени граници, е неправилен и антидемократичен. Ангажирам се с мнението, че фасулковци наистина все още има, наред с тях, обаче, се срещат и полезни личности с перспективни мнения. Факт, който нито трябва да ни радва, нито трябва да коментираме. Все пак нали за това се борим – изграждане на лично и публично съзнание, което ще ни създаде и липсващото гражданско самосъзнание. Тогава и само тогава, според мен, подобни теми няма да стоят на дневен ред.
Болшинството от тези около Борисов не стават. Не само, защото не ги познаваме достатъчно и не можем да преценим още дали пък наистина не стават, а защото самият Борисов не става!
А онези, които опознахме достатъчно, се видя, че НАИСТИНА не стават.
Ние, българите, сме племе инфантилно(недорасло), злобно, завистливо, плашливо и крадливо.(това разбира се е събирателен образ, който допуска изключения и в двете посоки – по-въпроса мъдро са се изказали и Славейков, и Хаджийски, и много други).
Затова псувните и ругатните от опразнените стадиони са се прехвърлили в интернет.
И в ежедневието ни, разбира се!
Напълно подкрепям Автора -срещат се хора ,които прикривайки се с анонимноста в нета ,сипят такива слова ,че на мене като мъж понякога ,ми е неудобно
Аз пък въобще не мисля, че трябва да има коментари под статии или блог постове. Обикновено с нищо не допринасят за обогатяването на информацията на определения сайт (освен с профанизми) – ако някое мнение си струва да бъде прочетено, то авторът най-вероятно е достатъчно интересен, за да има собствен блог.
Въпреки, че не съм съгласен с г-н Бакалов по някои негови виждания (като пример бих посочил оправданието му в “Мизерията на вестниците или защо пиша в “Галерия”, което ми напомня на “гледам турски сериали, защото няма какво друго да се гледа”), бих го поздравил в случая, за повдигнатата на висок глас тема за “слободията” в блоговете. Качеството, сериозноста и даже гледната точка на авторите, се изгубват между множеството пасквили заливащи често коментарното пространство и отблъскват читателя със своята арогантност и обидност.
Един от най-потърпевшите според мен е блогът на Едвин Сугарев, губещ прогресивно почитатели поради постоянното присъствие на подобни упорити “писатели”. Интересното е, че недопусканите например в блога на г-н Инджев, се появяват светкавично по страниците на десните И. Бедров и Е. Сугарев с безобразни обиди срещу прекратилия “правомощията” им. Намирам, че даже от колегиална гледна точка, би трябвало да се реагира срещу този вид номади, за да се запази нормалния дискусионен тон в и без друго оскъдното, дясно-ориентирано, блогово пространство.
Добър ден г-н Инджев, трябва да има сито.
Без блокиране на идиотски коментари се гонят реалните читатели.
Има хора, които показват глупостите си за да дразнят останлите.
Често влизам в блогове и форуми за имоти и ми е мъчно, че има такава голяма разлика.
Упорито, въпреки обиди и идиотски коментари продължавам да пиша в imoti.net.
Вярвам, че ще доживея да има задължителна регистрация.
Поздрави за всички в блога.
Ima nesto greshno v tozi narod. Sledia Vesti.bg Sled statiite ima mnenia na 4itateli. Kogato za prav pat srestnah psuvni i rugatni v tezi mnenia se u4udih. Posle tova prodalji i si kazah, tova ne e moia ezik, tova ne e moia narod. Kakvo stana s naciata dali 4algata ne i vze akala neznam. Takova nesto e nedopustimo i izraz na niska kultura.
Въпросът всъщност е принципен, както намеква г-н Бакалов.(“И постоянно си задавам въпроси кое може, и кое не може.”)Още повече за човек, идващ от тоталитаризъм, запътил се към заветната свобода на словото. Извън интернет, обществото има изградени механизми за цензура и контрол (като възпитанието например), но в интернет тази роля трябва да поеме Админа. Така погледнато, фокусът се измества от цензурата и стигаме до съвсем простички механизми, без които никое общество не би могло да съществува. В интернет има други параметри на взаимодействие и все още предстои да се развият подобия на обществените механизми за поддържане на хигиенични взаимоотношения, ако мога да ги нарека така. Така че, нито г-н Бакалов, нито г-н Инджев правят нещо по-различно от това, което всяка телевизия, всяко радио, печатна медия (всяка майка и всеки учител в малко по-различен смисъл) и т.н. правят всеки ден.
Не знам, мислил съм си по въпросите за свободата, кръчмите и нета … и не съм много оптимистичен но това е друга тема.
При всички случаи сте в правото си да не четете нищо което не искате, още по-малко да го публикувате под блога носещ името ви.
А BBC … пишете там бе хора, що се оплаквате .. или пишете под собственото си име!
Като стана дума за кръчми, спомням си един случай, преди много години Майкъл Джексън беше младеж имаше негов плакат на стената,един много почерпен мъж го “молеха” не много учтиво да напусне а той с последни сили на вратата се примоли – Добре де, само и тази да я цункам, и си тръгвам,отскубна се със скок към плаката и залепи щастливо устни в “тази”. Така и с тези “смели” що не си направят по един блог и да отделят неоходимото им време за обиди, псувни, и целуване-по колкото е необходимо на ден и на този да.. и да се четат едни други, може и конкурси да си правят… седмица на най-гнусната лъжа.. изобщо при млако фантазия ще бъдат щастливи ..
Г-н Инджев, в среда, в която всеки може да отправи изказвания към вас, неизбежно ще се случва да го правят и простаци, шизофреници и подобни. 🙂
Характерно за тези хора е, че имат време, което не знаят с какво да запълнят и обикновено надценяват и познанията си и трибуната от която ги “демонстрират”. Защото кой потребител си губи времето да чете до 68-я коментар? Само някой с нагласата на автора на коментара. По тази причина моите собствени коментари почти винаги са адресирани до автора на статията, а не до друг коментар.
Особено тежки симптоми имат тези, които отделят времето и усилията да “затвърждават” една теза с коментари през няколко различни акаунта. Слава богу, не съм правил такова нещо, въпреки че съм писал под измислено име. Достатъчно познавам техниката, за да ми е ясно, че модератора на коментарите може да установи кога от един IP адрес идват коментари с различни имена. Псевдонимът подсилва иронията понякога, ако има кой да чете, естествено 🙂
Напълно разбираемо и приемливо е написаното в статията и допълнението на г-н Инджев. Само че това вече се разраства и придобива характер на “народно” движение. Бедата едва ли е само в това, че “услужливата” журналистика, доста масова, допринася за подобен проблем на малкото обективно и задълбочено пишещи журналисти. Бедата е, че “низверганатите” от блогове, форуми и т.н. ще си намерят някой услужлив Ивайло, селския свинар, който ще ги поведе срещу “тиранията”. Не знам дали си спомняте стадион “Хейзел Парк”, финала на “Купата на Европейските шампиони”, Ливърпул – Ювентус, преди години. Никак не ми е ясно какво трябва да се направи, но че “поръчковата журналистика” е голям виновник реакцията да се стоварва върху достойните и обективни журналисти, насила карайки ги да се превръщат в цензори, една невдъхновяваща ги роля, за мен е извън съмнение. Просто погледнете, напр., в коя да е спортна медия или сайт какви интриги и клюки се вихрят и с какъв език и дълбочина на мисълта журналистите се изявяват публично.
Проблемът с форумите не е само български. Полските форуми са подобни. Неотдавна вестник “Жечпосполита” посвети цяла статия на проблема с размисли дали това е “полски феномен”. Очевидно, не е. Британските форуми са наистина по-умерени и няма ругателства, но отново зависи от медията. Напр. в “Таймс” няма простотии и нападки, но в “Мирър” и “Сън” – има. Общо взето, каквато медиата – такава и аудиторията й. Това, естествено, не значи, че Иво го четат само простаци. Напротив, тук форумът е доста приличен.
мислех да не се намесвам, но все пак за мен е важно да изтъкна разликата между култура на поведението/писането и авторитаризъм.
Това, че човек отстоява своите принципи и своите стандарти в своето пространство в никакъв случай не го прави авторитарна личност. Авторитарният режим изисква необосновано подчинение на другите. Що не дойде някой вкъщи да ми обясни за баба ми Гюргя, например… Простакът е агресивен поради страх и безпомощност, затова иска и да контролира – личност, дискусия, каквото му се изпречи пред очите. Но кой пък е длъжен да се жертва заради неосъзнати личностни проблеми на някой, който търси да компенсира слабост с надмощие?!
Винаги съм била и ще бъда против личните нападки и към автори, и към читатели, не защото така някой може да ме откаже от дискусията, а защото всеки заслужава по-достоен събеседник. А и никой няма право да се протяга към личното пространство на друг. Не, няма да го презра за това, че не се уважава и не си е набавил минимум култура на емоциите и поведеднието, но не съм длъжна да си губя времето и силите с него. А че хората се оставят да бъдат подвеждани именно от негативните мисли и емоции на други, ето това трябва да преодоляват повечето. Как? – ами с активно ползване на съвестта и мисълта си.
Колкото за непубликуваните коментари под статиите, аз лично не се оплаквам от това, а и да се случи, не се вземам толкова насериозно като читател, та да протестирам. Ако преценя, че е нужно всички да знаят мнението ми, бих си направила блог. Може би тези мисли да послужат на някого като утеха да не страда толкова, че някъде не е желан, поканен или просто домакинът е препълнил къщата с гости. ТОВА ли е драмата?!
Бих призовал да се прави разлика между интернет форум и коментари под статия.
Струва ми се, че в случая думите “цензура”, “огпаничаване на свободата” и т.н. са неуместни. Просто и в нет-пространството, във форумите трябва да си има “жанрове” – който иска да обсъжда нов чалга-клип или мач, да си ходи в съотвиетния блог и да си плещи каквото му хрумне. След сериозни и умни анализи задължително не трябва да се допускат глупотевини, простотии.Тук цензура – да. Все едно да отидеш на симфоничен концерт и да ти пробутат между другото и нов кръчмарски хит. Така че, г-н Инджев, не допускайте замърсяването на този блог.
…г-н Ихджев,……сигурен съм че забелязвате появявата и на друг вид блогъри : критикуващи ,демократични, Правешки хитреци …,да са живи и здрави ivabt и веско….!! И това ще мине … не им се вързвайте …! Лао Дзъ казва да гледаме реката…. Там след време някой плува………
Завистници и злостни коментатори винаги ще има, ако на всеки обръщаш внимание ще загубиш цена енергия без никакъв краен резултат. Да не ти пука! Рекъл/казал няма никакво значение, важно е какво си свършил! 😉
Хех, колко вярна статия.
Аз се отказах да пиша в моя си блог, само защото, когато иска мда чуя коментари, никой не пише, а когато нещо няма нужди от коментар се получават много “офф топик” мнения, повечето с вулгарни изрази.
Няма я дискусията на първо място, как тогава да го градим това толкова търсеноо и добре спотавайщо се “гражданско” общество!
Г-н Инджев,точно тази кръчма,която споменавате,аз я наричам ККБ-комунистическа кочина България.
Ами аз първо да кажа, че ме дразнят такива негативни сравнения от сорта, че Гого в ЮАР четял колко креативни са тамошните блогъри, как сядат чинно след като са си изрязали и самопрегледали ноктите и почват да предлагат своите креативни идеи. Значи бил съм малко по света, много дъбре съм с английския и да ви кажа няма основание да се мислим за някакво племе идиоти и да се самобичуваме заради това, за да умилостивим боговете. Разбира се и до размаха на проф. – агент Божидар Димитров няма да стигна и да кажа, че ние българите сме построили земята, и имаме ключе с което можем да я спрем и сме разселили другите наций. Вбесяват ме и двете крайности.
Колкото до процеса на филтриране, преполагам труден е. Но поне се отплаща, че пресява малко по-интилигентна аудитория. На вести.бг е 1 към едно и е ужас.
Колкото до блокирането на ай пи -то, да ви кажа, не винаги е удачно. За пример, провайдера района в които живея е пуснал всички нас като като локална мрежа и съответно всички излизаме отвъд него с едно и също ай пи. Блокирайки това ай пи блокираш всички зад него. Това са поне 300 човека.
Не ми се влиза във форумите , имам чуство ,че се потапям в блато.Пожелавам ви да успеете да създадете чисти места, в които наистина да споделяме и спорим .Обиждаш когато нямаш аргументи или просто си злобар.
Простотията по форумните коментари не е с по-различен източник от този на опростачването въобще на нацията ни разцъфтяло като „културна революция” след като родната демокрация се отъждестви почти изключително с превъзмогнатият страх от фуражката (помните ли, возеха я на видно място в „МПС”-тата си) , или най-общо казано, с преодоляването на авторитета. Силата на демокрацията – да бъде възприемана по убеждение, подхранва самочувствието на слабите, които виждат в това възможност да оспорят убедеността на другия, различния.
Строят ни вече не е същият, но материалът, с който той се упражняваше в милиционерщина в огромната си маса е непокътнат. Ние, тогашните пионери и комсомолци натиквани от идеологическата цензура в „правилното” мислене имахме за основен отдушник оживяващата в абсурда на говоренето обида. – Едно невъзможно но ежедневно реално съпоставяне между декларираност и действителност, откриваща се дори и в подигравателното обръщение „другарю/че” израз на близост, която въобще не съществуваше.
Години по-късно, враните на Продев пак са си тук но и „ние врабчетата” не сме отлетяли към по-незамърсени простори. Единствената промяна (свързана с разискваната тема) е, че обидата от абстрактна се е превърнала в конкретна. Да псуваш, оплюваш, клеветиш, доносничиш винаги е било въпрос не толкова на личен избор, колкото на морал (обявен обаче от материалистите за „попщина”). А с какво бяха „подковавани” някога пионерчетата? – с примери на деца предаващи родителите си (П. Морозов) и с деца занимаващи се с тероризъм (М. Палаузов). Единственото дете от този паноптикум, което беше пример за състрадателност – Тимур, се подминаваше тихомълком вероятно защото неговата „команда” не е била образувана по партийно поръчение. Пък и веднъж докарал я до комсомолска възраст, „авангардът” на партията трябваше да култивира в себе си не милосърдие и съчувствие а ярост и нетърпимост към опонентите и врагавете на единствената, най-правилна и най-вярна линия. Линия, която за мнозина и до ден днешен си остава тази на хоризонта им.
Та ако си позволя да „екстраполирам” от някогашното, не остава много място за недоумение от сегашното състояние на „говоренето” по форумите. Самият автор на обсъждания материал го предизвиква публикувайки го с коментарно поле, очаквайки читателска оценка на писателския си ексхибиционизъм. Оттам насетне може да бъде само „според зависи” – от (без)партийното минало на коментатора, от възгледите му за отвъдното възмездие и от отношението му към ракиения акциз.
Ако се вярва, че анонимноста на един участник в обществена дискусия, не може да подхранва самочувствието му, то може да се очаква, че излизането му във форума или блога със собственото си име ще „очовечи” стилът му. А ако той изказва мнения обект на които са не идеите на дадената статия а авторът им, нека за „сбъркаността” си единствено той да си носи отговорността. Ще му се хванат само тези които и без това са на неговата вълна.
Банално е да се припомня, но демократично отношение трябва да се прилага и към недемократите.
Както споменах имам достатъчно основания, да твърдя, че комплексно погледнато не сме нито повече нито по-малко от почти всички така наречени “напреднали наций”. След 8 години в щатите и безброй изчетени новини от същите тези наций си имам по един еквивалент за всяка простотия тук в Бг по една от “там”. Знам, че хора живеещи в чужбина веднага ще скочат да ми казват колко спокойно си живеят, но в такъв случай, само ще гипомоля да ми кажат в кой район на коя държава живеят и ще намеря сигурен съм по някоя новина за техния район която е сходна с нашите простотий(е, ако става въпрос за търсене на новини на английски). Предполагам около средно скъпите и скъпите хотели в България също ще видите пяните олигофени дошли на евтинка алкохолна ексурзия. Колко безразборни стрелби от щатите трябва да видите в новините за да се убедите, че тук поне в това отношение сме с един плюс нагоре. В магазина в който работех около година обраха банката 2 пъти за 6 месеца, но не се чу. Беше само вътрешна информация. Едва след като хванаха единия гръмнаха фанфарите. ПР това е в по-голямата си част. Децата в училище имат среща с полицай на всеки две седмици които има набива телефони в главата в случай, че родителите ги бият. То идва и от това, че голям процент бащи си таковат дъщерите, но не е ли това еквивалент на комсомослките завети да ги предадеш само ако са ти шляпнали един шамар. Една наша съседка викаше полиция да се занимва с нейните всеки път кат станеше скандал. А за тези които не знаят какво е ADD или ADHD ще обясня, че attention deficit disorder и съответно attention deficit hyperactivity disorder. С рости думи ако детето ти не внимава в и малко по-буйно преподавателя се съветва с училищния мед персонали му се изписва лека дрога да се поокроти и поощастливи. Нарочно го написах на английски за тези които ще скочат, да ми казват че не е вярно, да си погледнат в гуглето и тогава да говорят. Моето мнение е, че всичко зависи от родителите. Децата отгледани с чувство на обич (не с материални изражения на обич) имат голям шанс да станат свестни хора и друго няма. Текущият строй или морални ценности за даденото време са без значение. Аз лично отдавна съм спрял философийте в насока – ние българите зле ли сме спрямо другите по-добре ли сме, в кое се корени еди какво си и пр.
Прекарсния коментар на Танушев,хич не е приложим за ККБ,съжелявам ного…
Малко с риск да прозвуча като СССР-ска пропагандна станция, но като потвърждение към това което казах току що съзрях новината от алабама – една жена в университета на алабама е гръмнала 3 ма. Новина към 12,30 ноща на февр 12 с/у 13 ти е съвесм нова и няма други подробности. Попаднах случайно докато отварях да си проверя йахо имеила. Мисля, че едно от нещата които можем да кажем като плюс за нас Бъларите е това, че не сме достигнали до такова психясало дердже и съответно да се борим да не го достигаме. Но това, вече го бях казал.