Имам спор с прокурора Кокинов. Не за това, че Левски се е борил за създаване на държавата, а ние да си я върнем. Това е добре казано на самия 19 Февруари. 10 г.
Софийският прокурор номер едно обаче каза още нещо тази вечер в предаването “Панорама” на БНТ, което, надявам се, не е искал сериозно да формулира точно по този начин. В противен случай означава, че един от овластените да решават човешки съдби в България важни фактори, като него, не разбира фундамента на демокрацията.
Г-н Кокинов възкликна с убедеността на прокурор, който обвинява въображаемия обвиняем или неговия обобщаващ образ: “ никой не е по-голям от държавата”!
Така е при тоталитарните, авторитарните, и при всички мутации на диктатурата. При демокрацията всеки е по-голям от държавата. Никой не е по-голям от закона – това е така. Но от държавата? Не хората служат на държавата, а тя обслужва интересите на хората.
Още бащата на сама идея за демокрацията , древният законодател ( и практик в прилагането на своята теория) Солон е умиротворил тлеещия социален бунт в Атина чрез въвеждането на върховенството на закона за всички членове на обществото. Но заедно с това е предложил на съгражданите си принципа, според който индивидът е по-важен от клана си дори, че гражданите, освен задължения, имат правото да бъдат защитени срещу гнета на държавата .
Това се е случило преди 2600 години. Макар и трудно, този основополагащ принцип, почти забравен през дълги периоди от развитието на човечеството, в крайна сметка се превръща във фундамент на съвременната демокрация.
Време е и у нас да възтържествува.
“2600 години стигат!” – Съмнявам се.
Малко OFF Topic.
Не защото съществуват малоунмици, а защото ХИЛЯДИ години РЕЛИГИИТЕ убедително демонстират възможността, хората да бъдат МАНИПУЛИРАНИ.
Не бързайте – и Кокинов е все още в предверието на истинското правораздаване, но пък е на две-три крачки пред колегата си Борис Велчев.Засега от магистратите само Председателя на Върховния административен съд Пенчев показва класа, което е цяло чудо в условията на унищожените елити на страната.Отворете аналите на правосъдната система в България до септември 1944 г. и ще бъдете поразени от равнището й, което комунистите погубиха само за няколко години.Не забравяйте, че те продължаваха да саботират развитието на правораздаването до преди по-малко от година, когато безумието наречено 8-5-3 раздели съдиите и прокурорите на три квоти, които бяха командувани от трите най-корумпирани политически сили в страната – социокомунисти, царисти и догановци.Те пречат и сега чрез агентите си във Висшия съдебен съвет.Съжалявам, но за оздравяването на съдебната система са необходими десетки години и трябва да имаме търпение, което да предаваме като щафета от поколение на поколение.Лично аз не бих позволила на дъщеря си да се омъжи за сегашен съдия или прокурор.Ще ме бъде срам да отговарям на въпроса “Какво работи зет ти?”
Дано наистина не е искал да каже точно това. Не може прокурор да допуска такива изказвания. А ако го мисли серизно най – добре да се върне в първи курс. Впрочем преди няколко дни имаше и едно друго подобно изказване.
Борисов: Това е новата България – службите могат да работят по всеки.
Лош изказ или не – всеки преценява за себе си.
Някои филосифи разглеждат държавата като общност на равни пред закона хора. Нищо чудно прокурор Кокинов да е от тях.
социалните утописти “манипулират” човека, вероятно от доброта – и от теоретичното “държавността над всичко” до практическото “държавата това съм аз” пътят е убийствено кратък – колкото от ума до сърцето. тоталитарните доктринeри са по касапски “сърдечни” и по сталинистки – религиозни…
добро лекарство против нашата, православна, славянска “сърдечност” би бил протестантският прагматизъм на Лок, ако говорим за чистия политологичен субстрат.
а понякога лечението идва, приемайки нетипичното лице на ББолест…
защо да не помислим върху това?
Струва ми се че се касае повече като игра на думи.
Др.Солон,Дякона, хилдолетията и нестандартната др.кметица,са достатъмно отнованиее ТЯ,да се позамисли и кандардиса Генерала за подходящ салон,в който Клубът на Иво Инджев,да започне пъвите си законни граждански сбирки,
докато се наддумат религиите и бетонира желязно правило за изказване от точно 2 м. отмервани с пясъчен часовник и нито секунда повече;плюс две повторения от по една минута, и толкоз!
Останалите,в “софийския” Хаид парк и да си плямпат,докато прегракнат,а клубът стане елитен и еталон,както е било в правилната България!Вярно,2600 г. не са малко,но нали и ние все даваме по нещо на света!
Наистина никой не би трябвало да бъде по-малък от държавата, но на практика почти всички съвременни демокрации имат този дефект – държавата е по-голяма от всеки отделен индивид и от всички индивиди като сбор. Проблемът е неизбежен, защото размерът на смата държава далече е превишил границите на разумното. Следователно и функциите на държавата са нарастнали дотам, че държавата се превръща в наи-големия законен насилник! Дори в Съединените Щати днешната държава няма нищо общо с държавата по времето на Джеферсън. Това е дълга и тъжна история, която засяга целия свят. Но да бъдем спокойни – все още сме много далече от демокрацията!
Към Lao Tцъ:
Може би мнозина са забелязали, че се пазя от”присъединяване” и “похвали”, не защото се имам за нещо повече от авторите на коментари, които ги заслужават, а за да не давам повод се мисли, че страдам от манията да потупвам по рамото когото и да било…
В случая обаче не мога да се въздържа да не кажа: ” точно така”!
Просто част от това, което пишете в коментара си, мислех да напиша в самата статия като припомняне, защо сме далеч от свободния свят и днес, но се въздържах, защото не ми се води поредната битка за моята (въображаема в очите на някои хора) самоличност.
С риск да ме емнат сега като чуждопоклонник ( за какъвто редовно ме ругаят по принцип), конкретно вече като предател на православно-славянската ни същност, не мога да не отбележа, че имаме съдбата на народ, който не е повлиян от реформацията в нейния християнско-етичен смисъл.
А именно тя дава онзи тласък на свободомислието ( при всичките иначе извращения на калвинизма и други пуритански изблици на християнското),защото поставя на пиедестал човека и му вменява правото, ако не и задължението да мисли, да общува без посредници в расо с всевишния, да разсъждава, анализира, спори и не на последно място – да чете, да чете и да чете( революцията на Гутенберг в книгопечатането, сравнима в днешно време с компютърния бум и интернет, не случайно се заражда в такава среда).
Което е било революция, скок в развитието на човечеството, познало масово книгата именно в резултат на това, че реформаторите се превърнали масата хора в четящи библията, а след нея – и всичко останоло, довело до скокообразното развитие на науката и прогреса…
И така, поколения наред. Докато на някои от нас и сега се налага да откривтелстваме основополагащи принципи на модерността, като върховенството на човешкото над държавното: най-редовно вбесени коментатори ме призовават да съм бил първо българин , а после всичко останало. Което е красиво, но актуално за 19-ти век в условията на националната ферментация, чиито джибри днес могат само да ни върнат на нивото на “пиянството на един народ”, докато в свободния свят отдавна е победила (всепобежздаващата,всъщност, защото се отразява на всички нива на прогреса) теза за върховенството на човека , на човешкото над специфичното, националното. В противен случай французи и германци още щяха да се унищожват в особено големи количества по старата столетна традиция по бойните полета на Европа.
Казах си го.
към г-н Инджев:
благодаря за усилията Ви научите способните на емпатия да опазят сърцето си.
за мен Вашият Начин е единственият възможен, (и сигурно доста болезнен) начин Човек да остане Българин.
Наистина е притеснително непрофесионалното отношение на вътрешния министър, главния прокурор и г-н Кокинов.
Те не просто говорят неща които не са истина. Те очевидно говорят неща които ще се харесат, нямат общо с истината и са удобно. Виждаме такава профанизация на най-високо държавно ниво, че е чак плашещо. Дори мисля, че и мнението което и аз имам си е твърде умерено спрямо нещата които казаха гл. прокурор и вътрешния министър в близките няколко дни. (ще си позволя самоцитирам само като илюстрация на изказванията им > http://collapsofthoughts.blogspot.com/2010/02/blog-post.html + http://collapsofthoughts.blogspot.com/2010/02/blog-post_19.html )
Наистина би трябвало да зададе някой въпроса (и да бъде чут) – Няма ли в тази наша държава някой който просто да си върши работата така както трябва.
Толкова ли е сложно това. В цялата съдебна система и МВР (моля ви, просто помислете) единствено съдебните състави работят на някакво задоволително ниво. Проблемите идват от прокуратурата (основния обвинител) и органите на МВР.
Да припомняме ли, че всяка власт се занимава с тяхното правно положение и права? Или че постоянно се отправят заплахи към прокуратурата (коментара за “куража” на Б. Велчев) завоалирани като упражнения по риторика.
Що за държавност е нашата…
Г-Инджев спора сте го спечелили още от както на 18.02.2010 “по време на заседанието, от прокуратурата признаха, че обвинението срещу седмината е, че са в престъпна група, която е организирана, за да извършва престъпления. Никъде не се казвало, че престъпленията са извършени, обясни прокурорът. Затова и нямало доказателства.“Господата от прокуратурата са достойни последователи на бившия главен прокурор,който заяви,че повечето в прокуратурата били негови кадри.Какво ви учудва, така постъпва държава, в която никой не е по голям от нея.
Характерно за фашистката идея е, че същността на индивида се олицетворява от държавата. Целта е националният идеал да измести класовата борба. Постига се чрез корпоративен социализъм при който свободният пазар е премахнат, а чрез него и средната класа, която с икономическата си независимост е трудно податлива на манипулации.
Във фашисткото схващане за държавата съществува идеята за органичност на понятието. Почти като природна закономерност е изведена социалната й целесъобразност – Нацията е представена като организъм, ” (…) който има цели, живот и средства за действие, по-висши по цели и трайност от тези на отделните или групирани индивиди, които я съставляват. ” ; “Всичко за държавата, нищо извън държавата и нищо против държавата.” – Мусолини.
Към СПАС: Религиите НЕ манипулират. Те само ти предлагат това, което ти самият искаш и си готов да чуеш, възприемеш и направиш. – Яков 2:12 ” Така говорете и така постъпвайте, като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата. “
Ако религиите не манипулират, както твърди Б. Танушев, защо е била нужна Инквизицията, която за едното нищо е погубила много светли умове, други е принудила да приемат нейните постулати, за да останат живи. След това дойде болшевишката идеология, след нея фашизмът, комунизмът и и всички, които са изпитали този гнет още не са наясно що е то Демокрация. Изключение правят гърците, които си имат свои разбирания за демокрация, ако там да се е зародила тя. Но, неведоми са пътищата Господни.
Да, очевидно не само Кокинов, а цяла армия т.нар. нашенски политици трябва да се върнат векове назад и да попрочетат малко за да разберат “Що е то държава?”
Взимате Конституцията на РБ. За разлика от множество други демократични конституции които започват с “Ние, народът…”, в нашата се мъдри следното – “Ние, народните представители…”
Това изчерпва всичко.
Само с четене на подходящи неща един беден човек може да стане богат.
Г-н Инджев, спомням си, че имахте една статия за клишетата, на които сте се смеели в кафето на БТА. По мои лични впечатления, част от тогавашната официална фразеология налага употребяването на думата “държава” в един много широк смисъл ,на ръба на това да няма смисъл. “Страна”, “нация”, “народ”, “общество” (често за маскировка и “партия”) се заменят от “държава”, при необходимост с предлози 🙂
Според мен Кокинов е предпочел по-лесното и инстинктивно е използвал паразитната дума “държава”, без да има пред вид това, от което се опасявате. Синоним ли е “държава” на “законност”? Не мога да определя.
Към РАДА:
Инквизицията на Римо-Католическа църква е със статут на извънреден съд и разглежда дела свързани с каноническото право. Т.е. нейни подсъдни са единствено възприелите католическата деноминация на християнството. Създадена първоначално за отпор срещу ересите на догмата, тя преследва впоследствие и социалните ереси, защото контестацията срещу владетелите (Божи наместници на земята) се е смятала за престъпление срещу самият Бог. Преди присъдата заподозреният е могъл да се възползва от предшестващ декрет за помилване (разкаялият се най-често се е задължавал да извърши поклонничество) или да се остави да бъде отлъчен от църквата. Окончателните присъди, които между другото са могли да бъдат обжалвани пред Светият Престол, са включвали главно „ходене по мъките” (за такова се е смятало дори безобидното задължение за редовно посещение на църква), и само като крайна мярка доживотен затвор или смъртно наказание. „Аутодафе”-то – в превод, публичен акт на вяра е представлявала обществена литургия, при която тържествено са били обявявани присъдите. Но дори и в този случай, са се произнасяли т.н. актове на помилването, с които тежката присъда се е заменяла с по-леки наказания. Изпълнението на присъдите обаче е зависело изцяло от светската власт, в чиито ръце осъдените са били предавани с формулата „Тъй като Църквата си изпълни задълженията срещу този тук, по тази причина, Ние го предаваме в светските ръце на правосъдието.”
Смъртните присъди, за периода от XIII до XVII век са по-малко от 10 % от всички. – В Испания от 125 000 документирани процеса, 1 % общо са изпълнените смъртни присъди, а в Португалия, от 13 000 – 5,7%. В епохата на Модерността, в брой, те вече са съответно в Испания 59, в Португалия 4, в Италия 36 (по данни на Ватикана). Смята се, че църковният трибунал дори е допринесъл за еволюцията въобще на правораздаването, защото в средновековните светски съдилища идеята за помилването (широко прилагано от църквата) въобще не е съществувала. Официалната позиция на църквата е била „Трябва да се убие ереста но не и еретика.” („Бог не иска смъртта на грешника а неговото осъзнаване” – Езеекил 33:11)
Трябва ли да се припомня и факта, че в преобладаващата си част осъдените на смърт от Инквизицията (доколко справедливо е друг въпрос) няколко хиляди души са били доброволно приели християнството и неговата догматика, докато само една съвсем нищожна част от милионите жертви на комунизма са били привърженици на тази натрапена им система.
Сбъркаността на всички „идеологиизми” (социализъм, комунизъм фашизъм, национализъм и т.н.), които се опитват да изместят религията по значение е, че обещават рай (в качеството му на социална утопия) на земята, обстоятелство което е лесно за сетивна проверка. Докато небесният рай на църквата приживе е само духовно постижим. За каква манипулация може да се говори тогава в този единствено идеален план, където всичко е въпрос на духовен (и свободен по принцип) избор, на вяра, а не на рационална убеденост?!