Слабият ход на Борисов с(рещу) Кунева е на път да сбъдне опасенията му

Играете ли шах? Питам, защото това е игра на логиката и в нея няма зарове или раздаване на карти. Иначе можех да попитам дали играете бридж, или покер.

А питам, заради следната новина, която цитирам по Dir.bg:

“Меглена Кунева отклони предложението на Жозе Барозу да продължи работата си в Европейската комисия. Виждам своята роля да продължа да работя като политик, каза първият български еврокомисар.
„След като взех окончателното си решение за едно широко коментирано предложение към мен, искам да го споделя с вас, защото много ценя интереса и подкрепата, която получавам от хората, медиите и институциите в нас”, каза Кунева пред “Фокус”.

„Въпреки всички тези аргументи, аз виждам своята роля да продължа да работя именно като политик. Искам да имам свободата и енергията, да посвещавам знанията си за по-добра България, за по-добра Европа. Ние имаме в какво да бъдем първи. И България в ЕС и Европа в световен мащаб. С възходящото развитие на България печели Европа, с възходящото развитие на Европа печели светът и справянето с трудностите у нас е един много голям шанс за една нова и много енергична България – такава, каквато аз мечтая да видя в следващите години”, каза още Меглена Кунева.”

Всеки, който познава поне малко правилата на шаха, знае, че основното умение там е да можеш да предвидиш няколко хода напред. Свои и на противника.

Борисов беше длъжен да предвиди последиците от пропуснатия шанс да направи рокада , като се опита да пробута в европарламента срещу царицата Кунева хилавата пионка Желева. Последиците бяха предсказуеми и беше въпрос на време пешката да бъде отстранена, както многократно предупреди моя милост. Когато времето за маневри изтече и Борисов изпадна в цайтнот, той най-накрая се поправи и в последния момент предприе фронтална атака в центъра с Кристалина Георгиеева, с което се върна в играта . Но вече беше дал коридор за контраатака на царицата, която изглежда играе сега с подкрепата на царя – една принципно пасивна фигура в шаха, която обаче може да натежи в баланса на силите при определени комбинации.

За онези, които се дразнят от определянето на Кунева като царицата , съм принуден да припомня обективния факт на признанието, което тя получи, при това с гласуване на европейските си колеги, за най-добър еврокомисар за 2008 г. Вероятността нещо подобно да се случи на някой от действащите български политици като оценка от подобно “жури” е близо до нулата.

Освен това Кунева се оказа единственият доказано успешен мажоритарен конкурент на евроизборите в България миналата година и категоричният отказ на Борисов след това да я предложи да остане на поста си в Брюксел остави впечатлението, че той се бои от нейната конкуренция както от никоя друга при следващи избори. А следващите избори от значение за Борисов са президентските.

Ето защо още тогава написах в блога следното:

С Кунева Борисов изигра най-слабия си ход – дали няма да му изиграе лоша шега?
от Иво Инджев ⋅ септември 18, 2009 ⋅
С изказването си за мотивите, поради които Меглена Кунева няма да запази поста си на еврокомисар, премиерът направи най-слабият си публичен ход досега – за вътрешна и външна консумация.. “

Казвайки във връзка с това, че Желева като алтернатива на Кунева е разиграване, равнозначно на сигурен провал, лично за нея, както и за Борисов, бях остро нападан за тази прогноза. Тя обаче се сбъдна и кой знае защо изненада точно онези, които най-малко трябваше да бъдат изненадани – като самия Борисов, май.

Кунева не е прецизирала посоката на политическата си амбиция. Но за да се откаже от изключително престижния пост, който Барозо й предлагаше, явно трябва да се цели много високо.

Освен с всичко друго, отказвайки се от огромна брюкселска заплата, тя ще може да влети в голямо политическо състезание в България с ореола на идеалист, готов да жертва материалното си благополучие заради кауза. И за разлика от твърде недостоверните (за да се приемат сериозно) твърдения на т.н. царски юпита, които Сакскобургготски внесе от чужбина, за да ги вкара във властта преди 9 години, при Кунева тази претенция за безкористност трудно ще бъде оспорена след обявяването на избора й. Впрочем, чисто медийно, той е направен доста добре : в неделния ден медиите са петимни за новини, а понеделнишките издания на вестниците обикновено са с най-големи тиражи в рамките на седмицата – още един знак, че се натъкваме на началото на премислена вътрешнополитическа кампания.

Преди да има официално състезание, пък и извън непредсказуемия контекст на бъдещото състезание за президентския пост след повече от година и половина, не могат да се правят достоверни прогнози за крайния резултат от хипотетично премерване на силите между Кунева и Борисов. Но че Кунева ще атакува и че единственият връх в българската политика в момента се нарича “Борисов”, това е ясно.

Не всяка слабо започната партия вещае задължителен разгром, но грешният ход на Борисов с(рещу) Кунева може наистина да му струва скъпо на финала. При това, забележете “малката подробност”: Кунева е острие с доказана европейска закалка, насочено най-вероятно срещу Граждани за европейско развитие на България в потенциална надпревара кое от двете е по-европейско в очите на българския избирател.
От едната страна имаме признат от самата Европа факт, от другата стои намерение. Ако към това добавим и неминуемата амортизация от упражняването на властта, предимството на атакуващата Кунева от удобна опозиционна ниша прави моментните преценки на основата на високия рейтинг на Борисов към днешна дата непригодни като база размисъл с отправка към есента на 2011 година.

В интерес на справедливостта политиката, за разлика от шаха, е доста по-хазартно занимание, понеже зависи и от зара на съдбата. Не всичко се нарежда според желязната логика. И все пак, умението да предвиждаш, си остава много важно качество и в този смисъл Борисов загуби първата партия.