Какво нещо е световната медия, като Би Би Си! Способна е да превърне в новина за нас нещо, което ни е до болка ( в ушите) познато, какъвто е случаят с излъченият от телевизията репортаж за чалгата в България.
Смятам за професионален връх в кариерата си коментарите, които съм правил за световната емисия на тази радиостанция – оценка, която за мен има много по-голяма стойност от която и да било българска награда за журналистика ( не кандидатствам и нямам такива).
След тази уговорка, мога да си позволя вече да поспоря с Би Би Си. Не за друго, а заради авторската констатация в репортажа, че това била музиката на “ богатите млади”. Вероятно така изглежда в луксозните нощни клубове, където могат да бъдат наблюдавани точно такива екземпляри. Не че им отказвам правото – нито мога, нито искам. Въпрос на вкус.
Истината обаче е, че далеч не само богатите млади и дори не предимно те, а май повечето млади са сред любителите на чалгата. Както и старите. И богатите и бедните. Разликата е само кой къде се весели. Минете в подлеза на ул. “Фритьоф Нансен” край НДК в София във времето на т.н. ученическа следобедна дискотека в неделя и ще видите и чуете за какво става дума – носи се убийствена като децибели ( и не само, според мен) чалга, а заедно с нея вървят и наконтените в съответния стил момчета и момичета от крайните квартали. На талази.
Както вече отбелязах, никому не придирям какво слуша и на какво се радва, стига да не пречи на околните ( нещо като въпроса с хомосексуалността). Озадачаващо ми се вижда по-скоро това, че за Би Би Си онези, които не слушат чалга, били “традиционалисти”! Първоначално се зачудих, после разбрах, че авторката е имала български приятели, които уж се дърпали, но май после доста се зарадвали да попаднат в чалга клуб. Латентни чалгаджии, така да се каже. Ето това вече си е “традиционализъм” – в духа на чудесното родна традиция на лицемерието.
Отгоре на всичко, след като са били подведени от своите български познати, оказа ли се тайни поклонници на чалгата, авторите на репортажа стигнали до абсурдния извод, че тази музика била… “нелегално удоволствие” в България. Е, ако това “удоволствие”, с което имаме съмнителното удоволствие да лягаме и ставаме (понякога принудително, защото ни залива отвсякъде) , може да бъде наречено “нелегално”, май ще трябва да минаваме на частушки. Там поне работата е ясна и няма място за раздвояване на личността.
Лицемерието на нашенците, което прозира в този сюжет, е същото, което се вижда от прехласването по турските телевизионни сериали на хора, които иначе си живеят с представите за омразата срещу всичко турско от 19 век. Отгоре на всичко въпросните телевизионни сериали са чиста проба пропаганда, защото изобщо не отразяват реалностите на живота в днешна Турция, а са направени за износ с рекламна цел – не че отричам постижението на тази рекламна кампания, но е забележително как българинът кълве и кълне едновременно.
Нека кажа пак за финал: тези разсъждения не засягат същността на разговора “за” или “против” чалгата. Става дума за друго, че е пагубно е да строиш теза върху фалшива база данни. Както се вижда, другарувайки си с лицемери, от Би Би Си са си извадили доста погрешни изводи и с това са доказали, че никой не е застрахован да се изложи.
И още нещо – разминаването на терминологично ниво с нашите западни приятели не е много изненадващо и в този случай. На Запад наричат влюбените в комунизма българи “консервативни сили” , но не влагат в това определение разбирането за онзи консерватизъм, който е характерен за Маргарет Тачър. Просто искат да кажат, че другарите и другарките у нас се борят да запазят статуквото. Точно както и техните консерватори правят, но с тази разлика, че там статуквото от миналото е демократично, а у нас е тоталитарно.
При такъв прочит, нямам нищо против да бъда наричан “традиционалист” , след като явно се подразбира обратното.
Изглежда че ме провокирате да пиша само ако не съм съгласен.
Първо цялата серия “Close-up” на BBC са леки, повърхностни репортажчета за по-специфични особености на различни градове по света. Те представят това, което би било интересно за станстващия англичанин. Например изгледах филмчето за популярността къривурста в Берлин и нивото на този репортаж по нищо не се отличаваше от нивото на репортажа за чалгата. Така че, освен неизбежното щастие да сме попаднали във фокуса на медия като ВВС с познатата ни поошлост, не виждам за какво трябва да му се обръща внимание.
Когато разказва за нейните познатите, прикрити любители на чалгата, репортерката използва израза “guilty pleasure”, който, както отлично знаете, не се превежда “престъпно удоволствие”. Сигурен съм, че сте допуснал тази неточност поради вниманието ви към основната теза.
Поздрави.
В България сръбска, циганска, турска и други чалги са музиката на терора.
бкп налагаше тази музика / със забрани / .
бсп налагаше тази музика / с плащане по избори / .
Отвращавам се от ” изпълнителите ” , ” музиката ” и ” политиката” им.
Това е народа наш любим.
Добре дошли в България !
Уважаеми г-н Инджев,няма да се уморя да повтарям,че сте традиционалист,но от нестандартните и не тъжете
…консерваторите не ще посмеят да стават за посмешище,в т.ч. и със симпатична баронеса,лейбърист,
която е дала срок до края на април за по-целенасочено използване на “българската експертиза”,както по европейската политика към Западните Балкани/???/,така и по други райони,в които България има традиционни интереси/???/
Защо ли се е сетила за Хаити,за Украйна и т.н.! …и защо ли шуми оглушително с мълчанието си!!!
Разбира се,че филтрирам много,но блогът си се утвърждава,навред!
(…)наконтените в съответния стил момчета и момичета от крайните квартали.
ако може да отбележа, че така както не само богатите млади я слушат, така и не само от крайните квартали прииждат наконтени към подлеза на НДК петък и събота.
нищо ново под слънцето откак се е чуло следното: “Боже мой, моят син, Неновият син, синът на Нена чорбаджи, ходи по кръчмите, напива се пиян, ходи по жени, свирят му цигани, прави зефети!”
Сутринта по Нова имаше репортаж с една американка, която ни обясняваше колко било евтино в България и как спокойно можеш да си живееш тука с 400 и нещо на месец… (да, така е, когато се храниш за 3-4 лева на ден и нямаш разходи за квартира и комунални услуги, както е в нейния случай.)
в случая това е още по-абсурдно, защото български журналисти се оставят чужденци да ги метнат на родна територия. само се чудя дали въпросната чужденка е латентна лъжкиня или откровена такава.
Всичко е от възпитанието.
Сина ми (на 22 г.) никога не е слушал, не слуша и – нядявам се – няма да слуша подобна помия.
Не може всички да сме интелигентни и с добре развито чувство за положителното в естетическото възприемане на света. Все пак плебсът трябва да има своите забавления и дори да е богат материално, той си остава жертва на собствената си духовна нищета. Това, че някой харчи 500 лв. на вечер в известни чалгатеки, не го прави повече от момичетата и момчетата на крайния квартал, които слушат чалга и се чукат по кенефите – напротив, само доказва, че е на едно ниво с тях в духовното си развитие.
Всяка епоха си има своите разногласия, но в историята остава единствено КАЧЕСТВОТО. Който е чел “Дзен” на Р.Пърсиг, знае за какво става дума.
Напълно съм съгласен с ББС, “богатите млади” държат клубове и чалга медии.”Бедните млади и стари” нямат мнение или ако имат то то се мени по 50 пъти на ден в зависимост какво казват “богатите млади”
Не е коректно да се анализира статия която само автора е чел. Трябваше да има цитати на англииски защото вашите читатели най-вероятно ползват английски.
“Прииждащи от крайните квартали…” струва ми се е вярно. Имам впечатления от тийнейджъри от добри училища и въпросната чалга е доста презирана. Но това не отменя кошмара от налагания модел на обличане, поведение и т.н. да не говорим за звуковото обкръжение. Убедена съм, че тези 15-16 годишни деца са почнали да слушат такава музика от дома, от родителите си …
Ееее, г-н Инждев, малко се отнесохте по отношение на турските сериали. Това за пропагандата на начина на живот са идеологеми от 80-те, когато за всеки западен филм се твърдеше “Ама не вярвайте на това, което виждате,това е пропаганда, всъщност на Запад изобщо не ядат месо…” Основната цел на един икономически проект, какъвто е един сериал направен в пазарна среда е постигането на печалба и тези сериали използват най-вече тези похвати,които ще привлекат повече зрители пред екрана. Няма лошо… но щом са турски, всички българи ги пречупваме през 500-те години. Хайде стига, навън вече е 21-и век. Моите деца гледаха с удоволствие и интерес “Забранена любов” … и не знаят нищо за “Дунав мост”.
СЛАВА БОГУ !
Всички традиционни медии полека лека отиват на кино. Слаби журналисти, слаби репортажи, изобщо скапано съдържание. Но пък се прави евтино и се кльопа, поне засега. Разбира се BBC са няколко обиколки назад от телевизиите с турските сериали, но както се вижда всички вървят по един и същи път.
Може и да е гадничко, но честно казано много се радвам, че такива като вас г-н Инджев са принудени да се самопубликуват и да разчитат само на себе си и на качеството на това което пишат(творят). Надявам се след няколко годинки да определяте блога си като връх в кариерата си, а не нещо направено за някаква си медия, пък било то и реномираната BBC!
Мисля, че Иво е прав. Сучват се и повърхностни коментари от повърхностни репортери и BBC! Мога да дам и други примери с подобни репортажи касаещи други части на света. Но ако бъдем честни, (опитайте се някой път да го направите), ако се заслушате в хаоса на “разнообразието” на чалгата която се лее гръмогласно у нас без да разбирате езика (знам, че е трудно за българин да се направи, че не разбира езика си), то тогава може да ви се стори, че сте попаднали на сръбска, турска, арабска или индийска радиостанция или сте в сръбски, турски, арабски или индийски ресторант! При това положение бъркотията е пълна защото именно “традиционалистите” от съответните стряани предпочитат да слушат музика с такова звучене. Тогава излиза, че репортерката е съвсем аджамия и се е доверила единствено на изказванията на българските си събеседници без дори да се опита да почувства лично нещата и изложи собствено мнение. Или е “почувствала” чалгата, като някаква “авангардна” музика, което пък говори за липса на най-елементарна музикалност! Иначе излиза, че у нас традиционалистите предпочитат само съветски военни маршове и друга подобна музика и са готови да подложат на репресии “угнетените авнгардисти”, чалгаджиите у нас!
Както и да е това са си проблеми на журналиста, но големият проблем, ЧАЛГАТА си остава за нас! И то не само в музиката, а като стил в живота. И за учудване на журналистката на BBC, така наречените “традиционалисти” към които и аз смея да се числя, навремето се опитваха да си слушат Бийтълз и Ролингстоунс и съвсем не долюбваха нито частушките, нито маршовете на съветската армия, които тогава се леееха обилно навсякаде, така както чалгата се лее сега. Бедата е , че мизерията на живота, който ни предложиха истинските традиционалисти доведе дотам, че чалгата стана стил на поведение и подражание, както и мярка за културата у нас!
Дано смо не се изтъпани и някой от рекламните журналисти на “Пиер Карден”, “Версаче” или други подобни, който да скалъпи набързо някакъв подобен репортаж за чалга стила у нас! Лудницата ще е пълна!
Грях ми на душата, отвреме-навреме гледам един турски сериял – “Дъждовно време” /защо са го кръстили така за мен си остава загадка, нито един път не заваля!/
Та тоя сериал породи у мен известни въпроси около основния постулат на социалистическия реализъм , за “изкуството, като художествено отражение на действителността”.
Със сигурност “Дъждовно време” , а предполагам, че и другите нему подобни “изобщо не отразяват реалностите на живота в днешна Турция”. Може би сериалите, показвата как турците биха искали да изглежда действителността им. И това не ми се вярва.
Каква действителност показват тогава турските сериали? Моето мнение на лаик е, че те не показват действителността каквато е, нито каква биха искали да е, нито пък каква ще бъде в близките 50 год., а показват, е че много добре знаят каква картина за Турция би се харесала на европейския консуматор…и му я поднасят майсторски, при това…Май стана малко сложно.
Опростенчески погледнато изкуството действително е „отражение на действителността”, както твърдеше соцреализмът. В това определение е пропуснато само да се уточни, че съзнанието е това, което отразява (а това променя коренно нещата), според собствени критерии, които могат да бъдат дори и налудничави.
Ето защо няма нищо учудващо във факта, че западният интелектуалец (който в масата си е с доста непреодолени леви представи) вижда в чалга действителността „балканската” ни специфичност и й се радва – девизът на ЕС е „единни в разнообразието”. Така положително той възприема например и кичът като оригинално индийско изкуство, отричайки в същото време естетическата му стойност за самият себе си.
В този контекст, тези нашенци, които в неговите очи се напъват да стават европейци по западен маниер, са консерватори (поддръжници на официалното статукво отхвърлящо кича в музиката), задушители на „самобитното” ни чалга изкуство, въпреки, че то, както „интелектуалецът” смята, е заложено дълбоко в душевността им и при пръв удобен случай излиза на повърхността. Само „разкрепостените” (от обстоятелствата) богати млади, си позволяват да бъдат „естествени” и открито да изразяват чалга предпочитанията си.
Този типичен идеологемен анализ на един средно замислящ се и претендиращ за интелектуалност западняк е точно толкова точен колкото и социалистическото определение за изкуството. Не държи сметка за съзнанието, което си преработва действителността, според негови си но напълно „ведоми” пътища, които отвеждат не към исконната българска душевност, а към опростачването й наложено от половин вековното отрицание на действителни естетически и морални (спрямо ценностите в живота), критерии, довело до безродното и безродово смесване на естетическа наслада и кафански кеф.
Милена Славова в някакво интервю беше описала вкратце спомен за соцчалгата (цитирам по памет): “… събота сутрин, гараж, разгърден мъж по анцуг мие москвич, а на задния капак – касетофон бичи сръбска музика…” Сега – в лятото на 2009 г и предполагам в лятото на 2010, съседът ми от четвъртия етаж си надува в събота вечер на отворени прозорци яка чалга до среднощ (другите съседи се кефят, децата им също), не ходи по анцуг (но какво от това?), не кара Москвич, а БМВ (и какво от това?), касетофонът е подменен с модерна уредба (е, и?) Картинката е същата като едно време, какви нощни клубове, каква ъндърграунд-музика?!-трябвало е от ББС да ми дойдат на гости в Подуене 🙂 Или в който и да е произволен квартал на производен град/село.
Е нали и по CNN по време на газовата криза показа мръзнещи цигани в негазифициран район в БГ. Не заслужава внимание според мен. По същия начин националните медии у нас отразяват събитията от провинцията. Без да са наясно за какво става въпрос, пишат, говорят и изправят местните на нокти. А турските сериали, като изключим, че БГ-телевизиите прекалиха с тях, в повечето случаи са професионално изработени и в някои дори има смисъл. Същото не може да се каже за българските сериали, доколкото ги има. Ама не, ние да си поплюем турците, нещо да ни олекне така.
И аз бях много учудена от този репортаж на ББС. Кой им е другарувал н България, докато са го правили? Ако това е бил журналист от свитата на БNews няма да се учудя…
Голяма каша са сътворили. Да бяха проверили поне някои блогове на “млади” богати и не толкова богати хора. Ето нещо от мен по въпроса: http://palpurina.wordpress.com/2009/03/29/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%82%D0%B8-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BF-%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BA/