В България се появи опозиция

Може във всичко да сме си лика – прилика с г-н Борисов, но в една нещо по условие сме различни: аз мога да си критикувам публицистично, дори без кой знае какви доказателства, който си поискам съд и съдебно решение (а най-вече нерешителността на съдиите). Борисов не може. Няма право, защото всяка негова дума има тежестта на репресивен валяк с цялата многотонна авторитарност…пардон, авторитетност на държавната машина.

Това му бе напомнено днес от един български съд, на който не симпатизирам. Защото не ми е симпатично, че не е постигнал това, което германските съдии вече са извършили спрямо подсъдимите по същото дело в Германия, което се влачи у нас. Германците са в затвора заради издаване на фалшиви документи, за което са си признали. Нашите подсъдими са обвинени в присвояването на милиони.

Нещо повече. Признавам си, че ми е симпатично да чуя, че премиерът наруши голямото табу в държавата ни с намека, че знае кой държи чадър над въпросното дело, в което на подсъдимата скамейка е един от спонсорите на Георги Първанов от кандидатската му кампания през 2006 г. , перничанинът Людмил Стойков.

Симпатиите обаче са едно, а правилата – нещо друго. И това създаде прецедента някой ( извън хилавата опозиция) да посмее да се изрепчи на всесилния Борисов.

Софийски градски съд (СГС) разпространи днес до медиите декларация по повод коментари на премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов за делата срещу бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков.

“Будят недоумение изявленията на министър-председателя Бойко Борисов ,че по делото „прекрасно се знае кой не си е свършил работата” и къде е „политическия чадър”, и внушения от такова политическо естество са напълно неприемливи за осигуряването на справедлив и честен процес”, декларират съдиите – забележете, в множествено число, т.е. не е солова акция на “обидено величие”.

”Недопустимо е само две седмици преди изслушване на пледоариите по делото да се предрешава изхода му и да се поставя под съмнение безпристрастността на съда”, обвиняват те.

На всички, които разбират демокрацията като система на взаимен баланс и контрол на институциите, включително чрез разделение на властите и чрез опозиционна критика – честито! Ако не друго, то днес се появи опозиция на едноличното управление, която напомня, че това е възможно.

12 мнения за “В България се появи опозиция”

  1. Всичко е наопаки у нас. Сега, за да защитим правото на справедлив процес, трябва да “застанем” на страната на Ал.Петров. Сега като посочваме “странния” начин по който полицията първо арестува, а после събира доказателства, пак сме на “страната” на Ал.Петров. Ами ако не е Ал. Петров, а е Иво Инджев? Или произволен друг гражданин? До кога ще откриваме топлата вода?До кога ще се оставяме да ни “хващат” в елементарни пропагандни хватки?

  2. Сегашната ми трудова заетост е такава,,че и без лицеви опори ми се взема здравето,но благодаря на г-н Инджев,”Алах да умножи дните му…” и ще се върна към действителността
    -до “тук” и след “новите” му творения,….най-късно в събота,живот и здраве!

  3. Не е луд който (ни) яде зелника, драги Иво и читатели на блога, а е луд този, който го дава(ме)…

  4. Да ти разкажа накратко как беше свален от поста му на губернатор Род Благоевич за корупция. Илинойс е малко по-малък по територия и население от България. Условно губернаторът е като президента за България (ако приемем, че ЕС е нещо като федералната власт). В продължение на няколко години ФБР (структура като ДАНС) следеше дома и офиса на Род Благоевич и направиха записи в които се доказваше, че той си иска възнаграждение за решение, което изцяло зависи от него. След това Събранието на Илинойс с гласуване (всички до един – и демократи и републиканци) го отстрани от длъжността губернатор и поста до следващите избори (през ноември) зае неговия заместник (Патрик Куин). Това беше п о л и т и ч е с к о т о решение. Сега предстои явяването му пред съд по 17 криминални обвинения като през цялото време той си е свободен гражданин. Мисля, че става ясна разликата между политическо говорене и действие и решение на съда.

  5. Свободата не се дава,
    тя се взима.
    Не искам вашта свобода.
    Искам моята, спечелена с борба!

  6. Вече се съмнявам,че съдииската опозиция се появи заради ония пусти 13 и 14 заплати който Дянков не им отпусна навреме.Всякакви други мои съмнения да се считат за невалидни.

  7. Към ДСБАР.
    Ми добре де, те не си ли получиха заплати от 1но до 12се а? Аз май нещо не вдявам за какво се работи в България? За бонусите или за нормалната заплата??
    Ако е за първото то айде моля, то работа по света има колкото щеш!!! Що търсят там дето го няма?

  8. Не съм убеден, че съдът отговаря на Премиера от принципни съображения. Именно защото има политически чадър над делото, съдиите взимат неговата страна и подготвят отсега „смекчаващи вината обстоятелства”. Ако те действително бяха безпристрастни нямаше да се впускат в медийна полемика, която цели да запуши устата на всички, които имат някакво мнение по въпроса. Правотата се доказва от закона. Нарушил ли е с нещо ББ правилата, трябва да му се търси отговорност, ако такава съществува, по законен а не по вестникарски път. Успеят ли днес с толкова високопоставена личност като ББ, утре ще се наложат и над журналистите под предтекст, че оформяли мнението на съдебните заседатели. Нищо демократично не виждам в тази тяхна изява. Тяхната работа е да съдят доказателствата а не мненията. Разделението на властите не означава безконтролна власт, каквато искат да извоюват за себе си съдии, не желаещи външен поглед към собствените им далавери. Защото досега не сме получили доказателства, че те от принципност а не от интересчийство не желаят намеса в работата им. Лично на мен не са ми необходими подобни „опозиционери” които протестират не за това, че не им предават достатъчно престъпници с годни доказателства, а за това, че някой им бил отрязъл парче от паят, който те смятат, че им се бил полагал.

  9. П.С. По небрежност (но понякога и заради различният стил) не изписвам винаги цялото си име. За да няма недоразумение, за това, че критикувам с едва ли не анонимен ник, коригирам постнатият си вече коментар – да се чете Posted by Борис като Posted by Борис Танушев.

  10. Разбира се, кардиналите, сивите или ришельовите (разновидност на мишеловите) знаят повече от обикновените монаси. В някои случаи дори дърпат конците, па макар и иносказателно.

    Що се отнася до съдиите – въпросът към публиката е “Как си представяте българската Темида?”

    а)като Паметника на Съветската Армия;

    б)гола като пушка;

    в)с палто от визон или астраганен калпак;

    г)в задушевната компания на някой Красю;

    д)на инструктаж на Позитано с бонус под мишница;

  11. Oще по темата http://www.svobodata.com/page.php?pid=2679&rid=154
    Усещате ли накъде отива работата – понеже разни хора тук и там, включително и премиера, коментирали “работата” на съдебната система, нямало да могат да осигурят честен и справедлив процес на спонсорите на Първанов и естествено няма да могат да ги осъдят тези юнаци. Затова пазете тишина и не коментирайте, иначе ще объркате работата на съда, а тоя баш съдия ще вземе да си счупи зъбите от стискане.

  12. Преди години един мой приятел завърши право и постъпи на работа в Софийски Градски Съд. След един месец напусна по собствено желание неиздържайки на натиска упражняван върху него от прекия му началник да “оправя” хора с множество висящи дела. Разправяше ми как тези хора (престъпници) са били изпращани от началника му при него с пачки пари. От него се искало само да си сложи подписа и така той да носи отговорността. Разочарован от системата напусно и до ден днешен не иска и да чуе за съдебна система в “европейска” България.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.