Един от много въпроси, по които в България няма единство, е не кой да е, а спорният избор на 3 март като национален празник – една от много възможни дати за тази цел. И което е интересното, тя се защитава най-яростно именно от представители на левите, като академик Пантев, сякаш в нея се корени нещо пролетарско или марксистко.
Бегла разходка в медиите днес, на връх 3 март, потвърждава съществуващото многообразие на мненията по темата. В качеството си на историк министърът без потрфейл Божидар Димитров припомня истината, че подписаният от Русия договор в Сан Стефано е блъф на империята, която много добре е знаела, че такава българска държава в онези граници не може да бъде създадена. Т.е., по неговите думи, празнуваме един блъф. Неуважаемият от мнозина Димитров преразказва изключително уважавания Симеон Радев по тази въпрос.
Историкът Петко Петков от университета във Велико Търново също не брои 3 март за най-подходящата дата за национален празник. По думите му, цитирани от БТА, по-правилно е за празник да бъде обявено началото на Априлското въстание 20 април.
Друг Петко, още по-известен, предлага празникът да бъде на 22 септември. В новата си книга “Картини от три България” Петко Бочаров отделя отделна глава на тезата ( която, разбира се, не е само негова), че прокламирането на независимостта на България от Отоманската империя от страна на правителството на Александър Малинов на 22 септември 1908 г. е без конкуренция за национален празник.
Ако питате пък режисьора Андрей Слабаков, националният ни празник трябва да е свързан със създаването на България през 680 г. ( така и не разбрах точно на коя дата).
Мнозина, толкова много са, че не може да се открои отделна фигура, определят 6 септември като най-значимото събитие, свързано с автентичната българската воля за обединение, осъществено от българите напук на всички останали тогавашни велики сили през 1885 г. Имаше дори доста многобройно и влиятелно гражданско сдружение “Комитет съединение”, чието шествие в центъра на София на 6 септември 1996 г. стресна със своята масовост червената власт като предвестник на последвалите политически събития.
А най-много сред несъгласните с 3 март, но не непременно на антагонистична основа, са привържениците на идеята 24 май да е Празникът – същият, който още във времето на борбите за църковна независимост българските възрожденци са празнували като белег на възкръсналата българската идентичност чрез самоосъзнаването на културното наследство.
Всичките тези нагласи съществуват от десетилетия, но са потискани съзнателно. Най-напред от онези, които налагат диктаторски 9 септември 1944 г. за национален празник. А след това са неглижирани от техните приемници, които ужасно много бързаха да заменят 9 септември с нещо вече по-приемливо в новото време – особено за тях. Това бяха законотворците ни от Великото народно събрание, чиято първа грижа се оказа (на 5 март 1990 г.) да замени 9 септември с 3 март.
После тези световни шампиони по скорострелно пренаписване на конституция ни дариха с нов основен закон – станахме първата посткомунистическа държава с пренаписана конституция, докато другите народи от бившия соцлагер пишеха историята си с реални реформи. След което се оказахме на опашката на реформирането и интегрирането в Европа.
Това беше същото панически скоропостижно гласуване за конституция, в която другарите се презастраховаха по въпроса за съдебната система така, че магистратите да се окажат толкова независими ( от нас, не от тях), колкото никъде по света. И още повече благодарни на дарителите. Плодовете берем и днес.
Така З март, избран навремето от Русия за подписването на мирния договор с Турция заради празнувания в Санкт Петербург ден на интронизацията на Александър Втори, беше посочен за най-подходящ между всички споменати възможности като “най-българския”. С което силно напомня на 10 ноември 1989 г., когато с помощта на СССР България се освободи от Тодор Живков. Упълномощените от Москва местни “освободители” от Живков непрекъснато ни натякват, че им дължим благодарност.
Ако има нещо, с което можем да отличим 3 март 2010 г., това е отбелязването на празника днес в присъствието на председателя на Европейския парламент. Освен общо европейски акцент, тази подробност внася и друг нюанс. Той се казва Йежи Бузек, който е поляк. А всеки поляк смята Русия за поробител през големи периоди от полската история. Ето защо ще бъде дипломатически правилно да не разхождат г-н Бузек по улица “Гурко” в столицата, защото Йосиф Гурко, освободителят на София, за поляците е чисто и просто масов убиец на братя славяни, душител на полския порив за свобода.
Всичко дотук е известно. Но понякога то трябва да се повтаря. Понеже има повод, колегата Ралица Ковачева днес ми напомни за следния цитат от съвременника и най-безспорния хроникьор на събитията, като техен очевидец, Захарий Стоянов:
“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….” и „Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!“
Променени ли сме днес спрямо реалностите, такива, каквито са ги виждали нашите национални герои, изброени от Захарий Стоянов? Боя се, че след дългогодишна обработка, в масовото българското съзнание вече трайно е залегнала ГМО – Генно модифицираната версия за Освобождението!
И Андрей Пантев и Божидар Димитров са типичен пример за социалисти-националисти – НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИ!
Само лустрацията след 1989 щеше да постави Родината ми на правилния път. Вече е късно. Да живее ЛЮБОВТА!!!
Френската, турската и…
БЪЛГАРОСЪВЕТСКАТА!
Понеже днес празнувам, препрочитайки и Захари Стоянов, имам още примери за яркия му публицистичен талант, гражданска и политическа позиция, включително и по темата за Полша : “По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!” Честито!
Напълно споделям мнението ви г-н Инджев. Бих искал и да добавя нещо. Крайно време е България да престане с тази си признателност към Русия по повод каквито и да били освобождения. Също така и да си припомним “освобождението” на 9-ти Септември и дългогодишните последици от него, които са и до ден днешен актуални. Русия винаги е и ще преследва своите собствени интереси и то по особено варваски начин.
Бай Захария с тия прочувствени думи е напълно прав и изказва една базисна за българската душа и за бъдещето на България истина: едва когато се освободим напълно от робското си преклонение пред Русия (робът се познава по това, че все си търси кому да се преклони, кому да поради или хариже свободата си!), едва тогава като народ ще можем да се считаме за истински свободни…
А докато големи маси от българите тръпнат от умиление даже при споменаването на тираничната империя, намираща се на североизток от българските предели, дотогава като народ ще си бъдем все роби; и дотогава добро няма да видим, щото робът по душа няма как да не живее и по робски или по слугински…
Ако една държава претендира с основание,да е част от семейство на народи отстояващи в юридически план,общоприети човешки ценности,и ,ако за кубратовите наследници-случайно или не-дори византийския летопис е безмълвен,
то ТОЗИ когато Търново пада или възкръсва,не случайно ще помни вовеки образите на злочести и способни наши водители при съдбовните превратности,сполетели нашия народ.
Тук вече работата не е само до охулваната лява утопия през последното столетие,защото ереси,измет и утайка на населението по тези земи,
всякакви,но сегашните беди на планетата,подсказват,че Бог не е бил немилостив към нас и дори великодушен,за да можем да изпълним държавните учреждения със способни,великокодушни,
просветени и съвестни хора,в полза на бъдещето…
За тая тънка и продължителна работа,не бива да се сменя ръката,която я върши…
Ако иде реч за държавност,дори времевите привидни заблуди,могат да докажат по дългия път срещу общественото разстройство и разорението,че са били непогрешими
И е оправдано тъкмо един интелектуален блог,да се връща по-често към поуките от Историята в т.ч. към Макиавели,Св.Тома,
Ришельо и др.,които и векове и хилядолетията на Рим,не са модфицирани версии,и още по-малко генно…
Г-н Първанов,освен президент е и историк,а повторението – без тшеславие – е майка на знанието по най-тънката и истинска историческа задача…
Няма причина да бъдат разгневявани
повече и боговете!
За нея -видно е- Съдбата все още е благосклонна,за да няма трайно залегнали ГМО!
Много е казано в статията и анализът и синтезът са отлични! Не искам да досаждам, но ще се позова на извода, че понякога трябва да се повтаря и ще добавя някои детайли. Санстефанският договор е край на Руско-Турската война и нищо друго. За българите той е меко казано фатален и по никакъв начин не бележи така нареченото “освобождение”. Напротив! Санстефанските граници предварително са били безсмислени, с изклщчение на един пладнешки грабеж на изконни български земи, който е узаконен от този договор. Става дума за Северна Добруджа,Тимошко,Поморавието с Ниш и Пирот и Царибродско. Тези земи са признати за чисто български от посланическата конференция в Цариград.И този грабеж не е измислен в Берлин, а в Санстефано. И защо тези, които свалят шапки на руси, румъни и финландци забравят да свалят и на братята сърби, които като важен съюзник на Русия позорно се намесват във войната ..едва на 13,12.77г. след капитулацията на Осман паша, не за да освобождават, а да окупират почти без бой наши земи, вкл. Видин,Кула,Драгоман,Брезник,Трън и т.н.,и незабавно започват насилия над българското население. Та, това празнуваме на 3-ти март!
Ako iskash da badesh 4esten Bulgarian ste priznavash samo 6ti septemvri “Datat na saedinenito na Bulgaria” kato nacionalen praznik. Razdelianeto na Bulgaria na dve 4asti e izvarsheno ot “osvpditelite”, deistvitelnite porobiteli na Bulgaria (na 3ti Mart, Bulgaria ska4a ot Tursko v Rusko robstvo). Saedinenieto e edinstvenia samostoiatelen akt na Bulgarski narod izvarshen protiv voliata na Russia no s mnogo emocii i nadejdi na bulgarskia narod. Problema e v mnogo4islenata armia politi4eski prostitutki mejdu Bulgarskite politici koito se podlagat vednaga na Russia. Dori v nashi dni nai-goliamata politi4eska prostitutka J.J. podloji zadnika na Bulgarskoa narod na Russia i ot 9ti septemvri (datat na povtornoto zarobvane na Bulgaria) i a premesti na 3ti septemvri protivno na iskanioata na naroda i mnogo istorici. Zatova AZ nikoga ne priznah i ne priznavam tezi dve dati za nacionalni praznici. Edinstvenia dostoen nacionalen praznik na Bulgaria e 6ti Septemvri.
Българите сме като табун коне – препускаме в несвяст, ритаме се, хапем се, хвърляме къчове наляво и надясно, а да се впрегнем заедно и да свършим някое общополезно дело – виж това е далеч от манталитета ни. И празник не можем да изпразнуваме като хората….
Тъкмо се връщам от публичната лекция на Бузек. За голямо съжаление имаше време само за два въпроса и за още по-голямо такова, пред микрофона за въпроси се наместиха хора, които бяха по-доволни от това, че са се наместили, отколкото такива, които имат за цел да направят дискусия.
Много ме впечатли присъствието на лица като Румен Петков, Георги Пирински, Корман Исмаилов, все от партии стабилно свързани и с Европа и със свободата. Добре че поне Асен Агов и Светослав Малинов също бяха там.
Забелязалили сте, как тези, които честват 3-ти март, се изказват клиширано за него – като за освобождение от турско РОБСТВО (ИГО). Да оставим настрана факта, че инициативата за събитието не е пряко българска, а още по-малко мотивацията й се припокрива с националните ни интереси (“Който ни освободи, той ще ни пороби!”). Естествено е някой да се радва на освобождаването от „робските окови” ако допуска, че предците му са били роби. Това обаче не отговаря нито на историческата истина – османците са образували империя, която по определение е многоетнична и поне официално религиозно търпима, нито е допустимо като заключение в личен план, защото човек може при всички случаи да запази свободен духа си.
За мен, духовността е единственото истинско основание за гордост и честване – да пренесеш през времето и обстоятелствата светилника на свободния си дух. Най-автентична негова изява, за нас българите, е многовековната ни култура, обединила народа ни около език и вяра и проникнала далеч отвъд пределите на етноса ни, до степен, едни от първоносителите й – светите братя Кирил и Методий, да бъдат обявени през 1985 г. от папа Йоан Павeл II за съпокровители на Европа.
Докато други честват датите на кървавите си революции, ние имаме празник на буквите, на словото, на достойнството ни като народ. Ако поискаме, можем да бъдем на висотата му.
Г-Н Инджев, за съжаление “рубладжиите”, както ги нарича Зах. Стоянов нямат свършване в България. Пантевци, Станишевци,Овчаровци и т.н. лапат ли лапат московски парички, а русофилите лапат ли лапат МУХИ!
Чета и не вярвам..и пак чета,и пак не вярвам….. За турски фес ли ви е домиляло????Лесно ги е писал З.Стоянов тия силномисля в свободна вече България.А сега да питам кой ви пречи.Руснаците ли или може би американците или пък атмосферното налягане?
От Панагюрище съм аз,тук за свободата кръв се е ляля. И питам 1000 думи струват ли колкото един казак оставил костите си в Българи???
“Не сме такива,защото сме били под турско робство,а сме били под турско робство,защото сме такива”-беше казал някой.
Интересно какво мисли братския иракски народ за ЕС и САЩ.Вие как мислите неуважаеми г-н Инджев?
Към Христо:
Питайте съответните народи, не мен. А за останалото – четете Захарий Стоянов, той го е писал, не аз:
„По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!“
Ако и това не ви стига, четете Вазов, комуто дължим популяризирането на термини като “братушки”, ” турско иго” и т.н., но му е стигнал патриотизмът да се възмути от руската агресия срещу България през 1916 г. със следното стихотворение:
ИВАН ВАЗОВ
На руските воини
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?
Дошле сте да браните,клети,
на хищник грабежа хайдушки,
та вместо любов и привети
вий срещате нашите пушки.
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
Независимо,че предпочитаната и от мен дата 22 септември,не съвпада с тази на Alex Angel-която също е впечатляващо убедвителна в частта-доказана самостоятелност-точно днес,ме озадачи гръмогласното,но по-мъдро “мълчание” на турците и смелия ход на ВМРО,по който в Атина,не ще да са били съвсем очаровани…
Колко жалко,че между 4 и 10 юли 1913 г. във Втора и Четвърта армия при Кресненското дефиле и на Калиманското плато,делегацията ни за преговорите в “букурещката касапница”,не имала модерна и надеждна връзка….!!!!
Но и тогава обезкървена в клешщите на пет армии,нашата войска е непобедима…не знам дали го напомнят във Военно историческия музей “великите” националисти,които БКП “употребява” когато и както,и е изгодно целенасочено..!
Празник на писмеността да стане национален празник на официално най-неграмотната нация в ЕС. Нашият “преход” е богат на гротескни прояви на цинизъм, каквато е и 3-ти март, но 24-ти май според мен би го засенчил
Аз лично съм за датата 6-ти септември, но след като бутнем обелиска и онази концентрация на грозотия, наречена паметник на червената армия, стоящи в Борисовата градина. Подлизурския паметник на Александър II също се намира крайно не на място.
Промените в датите и паметниците няма да ни оправят проблемите. Когато се отърсим от робската психика, тогава да мислим къде какъв паметник да сложим и на коя дата да носим венците.
А ние при очевидни акции на гъзоподаване срещу газоподаване като АЕЦ “Белене” се налага да треперим и да стискаме палци – дано се смилят хуните и да не ни опоскат икономиката за още десетилетия напред.
Няма чак такова значение на коя дата си слагаме празника на свободата или на нацията си, ако всеки ден тъпчем принципите и на свободата си и на националните си интереси.
Имаше една приказка “Храни куче да те лае”
Два пъти е била България срещу Русия,в двете световни войни и два пъти се е оказвала в неприлично положение.Могъща страна е Русия, неуважаеми,страшна в гнева си.И е много по важно да имаме добри отношения с нея,отколкото с ислямиските фанатици в Кавказ.Справка-Януари 2009,20на дни бяха необходими за да си проличи проличи кой-кой е.За газта говоря,в случай че съм бил неясен.
И за коя кауза точно работите с писаниците си?Може би за Българската…..Едва ли.
Господин Инджев,благодаря Ви, че не сте изтрили поста на господина Христо, с което ми осигурихте истинско забавление.И аз като него чета и не вярвам какво е написал за братския иракски народ.А може би господина иска референдум за или против ЕС и САЩ.Дължа да заявя, че аз съм за, не съм нито русофил нито русофоб и отивам да гледам празничната заря.
Готин народ сме и ако бяхме заобиколени от шведи, финландци и датчани, вместо от турци, гърци и сърбо-руснаци сега щяхме да произвеждаме Болво, Бокиа и синьо сирене, а не червени каскети…
Към Борис Танушев: Следвам семантично вашите разсъждения – като ги разширявам със следното наблюдение от прелюбопитен цитат от Достоевски, като военен кореспондент по време на Руско- турската война. Представете си какъв просперитет цари в Русия и как изглежда положението в “свободна” Русия. Тук акцентирам върху етнографския, а не политическия контекст: “Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…
И се надигна врява.” И по- нататък „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.”
До Христо:
Това, че сме имали късмета да сме на страната на победителя при руско-турската война, не е повод да боготворим Русия. Нека гледаме фактите, а не емоциите. Отново ви припомням резултатите от братушките и техните мераци и интереси, просто се огледайте.
Христо, то е интересно какво мисли братския иракски народ за ЕС (!?) и САЩ, ама е интересно и за какви ги е мислел братята си – българи преди години. По Живково време, когато Саддам идваше на власт, в София БААС-исти и Комунисти (иракски) се клаха на поразия по спирките и заведенията, пред малките деца, една локва иракска кръв стоя 3 ли, 4 ли месеца като огромно петно на спирката на автобус 80 на входа на студентския град. Ама забравяш ги тези работи, бе човек, както и много други, кой ги докара тези касапи тогава тука? С чия братска помощ? Ама щом си решил, че на Захари Стоянов му е лесна работата заради кръвта на казака (къде ли пък точно казак е проливал кръв тук), колко му е да забравиш и за иракските кланета в смаяната София преди не много години.
Благодаря ти Иво, че ми даваш възможност да се изкажа по темата. Имал съм няколко разговора с руснаци, в които съм им заявявал, че не ние трябва да сме им благодарни, а те на нас. За това, че сме им дали СЛОВО (азбука), КРЪСТ (християнство-православие) и цялата ни старобългарска книжнина, която монасите след падането на Второто Българско Царство са пренесли в Киевската Лавра и Москва. За да е Русия велика, за да има Достоевски, Толстой, Тургенев, Чехов, Мережковски, Соловъов и цялата руска религиозна философия, всичко това, цялото това величие Русия го дължи на България, на най-демократичния от всички славянски народи – българския. И когато им го казвах това на руснаците, те ококорваха очи и замлъкваха като слаби ученици. Казвах им още, че не те са нашите родители, а ние техните, и много добре да го запомнят. Това, което е Англия за САЩ, това е България за Русия. И ако гледаме на историята с чисти очи, трябва да кажем, че истински приятели на България са били личности като Достоевски, Юго и Макгахан (дори Удроу Уилсън по-късно), защото само те са знаели всичко това и са писали със съкровена болка за един потъпкан, но просветен народ. И накрая, руснаците има още много неща да учат от българите.
Gospoda drugari i Ivo Indjev
Veche si napisah komentara kam proizvedenieto pogore v saita
na kafene.net.
Ostavyam s vpechatlenieto che povecheto komentirashti tuk veche sa izpili parvata si rakia posluchai Osvobojdenieto- ne nezavisimosta zashtoto oshte ne sme stanali nezavisimi!
Към Христо:
За каузата питайте Захарий Стоянов:
„По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!“
А за газа, който е в мъжки род, щом е природен, питайте, някой, който е българин и не се раздвоява между мъжкото и женското начало- щом ще се задявате на тема “кой кой е” .
Сега ясно ли ви е?
Ралица, вече мисля да издам кратка антология с впечатленията на освободителите от “поробената България”. От завистливите им цъкания, по-точно. Имам мемоари и от ония, “вторите ни освободители”, от които не можем да се освободим до днес.Струва си идеята, нали?
И ПАК ЗАХАРИЙ:
Не само са се продавали селяните в Русия, но са ги давали още и във взятка, изигравали са ги на комар, плащали са с тях на доктора за визити и пр. и пр. Робството в Русия, говори Шап, разрушило всичките естествени права; тук човекът се е продавал като стока, деца са се отръгвали от обятията на майките, за да се продават в публичните домове за по няколко си рубли (Рус. Старина, XI, стр. 785). Цената на тия нещастници, истински наши освободители, които са умирали по Дунава и по Балкана, е била разна. В началото на царствуванието на Екатерина, която освободи Полша, един селянин е чинел 70 – 120 рубли. Но без земя цената на тоя двукрак добитък е била много ниска. Една помещица (чифликчийка) продала 195 души свое стадо, мъже, жени и деца с пеленачета, по 6 рубли едното парче. Майсторите, хубавите момичета, актрисите стрували много по-скъпо. Потемкин, например (който освободи татарите) купил от някого си Разумовски музиканти робове по 800 рубли всеки. Много пъти, когато пияният и развратният чокоин е угоявал всичко от тия нещастници, продавал и цялото село, с бабичките и кучетата. Сърбинът Сава Текели, който пътувал из Русия, видял в Тула на пазар 40 момичета, които с камшик пазел техния господар. Той попитал какви са тия хора? “- Продават се”, бил отговорът. Савата се почудил. “- Купи ни, купи ни, господине”, викали момичетата, а той се чуди, че те били всички весели. Урзопинският панаир (Русия) бил център, гдето се продавали момичета за Турция и за другаде. Търговците били арменци. Други пък давали с кирия момичета по бардаците, за които вземали по 100 рубли в месец.
Ние, дето се турим в положението не на граждани на днешното авантюристическо правителство, а на турски раи, с гордост на челото констатираме тоя факт, че овцете, козите, говедата и кокошките на нашите бащи са били в Турция швейцарски граждани, когато нашите нещастни братя руски селяни са били до сто пъти по-долни.
Г-н Инджев,ако Русия кълнете дружно с поляции и босняци,кого благославяте?Да обеснявам ли за текст изваден от контекста или няма нужда.И Вазов ви е трън в очите….Поне срам нямате ли???.В една друга пародия,един пишман доцент от нямане какво да каже нарече Левски конерадец.И то така се посока дава на масата.
В Мозамбик има един прекрасен резерват.в него има едни чудесни слонове,които обаче ядат много.По точно,по около 1 тон листна маса всеки ден.Рейнджърите са принудени да отстрелват десетки слонове всяка година, в противен случай в парка няма да остане и храст.Проблема е ,че слоновете са що годе интелигентни животни и страдат от стрес.Решението-рейнджърите осакатявят водачите на стадата.Объркани и дезориантирани слоновете не забелязват касапницата около тях……..
Рейджърите служат на хората,а не на слоновете.Вие на какво служите???
П.П.Благодаря че коригирахте граматиката ми,в това отношение сте безупречен.
не, че съм зле възпитана и отговарям без да ме питат – идеята за антология си струва , Стамбо
“Tam, kadeto e stapval ruskiat botush, treva ne nikne”
Niama kakvo poveche da se kaje.
Kratko, tochno, iasno
Драги Христо,понеже ти очевидно работиш за руската кауза, ще ти кажа следното – ако не бяха европейците да сритат малко настрана мижиците (Берлинския договор), сега ти щеше да говориш и пишеш само на руски,в църквите ни щеше да се служи на руски,
нещастната ни държавица щеше да се е сляла с матушката Рус (никаква 16-та република), и най-важното за тебе – на теб щяха да ти викат Гристо……
Ако това те прави щастлив…
1. Санстефанският договор бележи края на османското върховенство, но не и началото на съвременната българска държава. Първата крачка към независимостта е направена през 1870 г. с учредяването на Българската екзархия, когато българите получават право на вътрешна автономия, а с пълен суверенитет България се сдобива през 1908 г.
2. Санстефанският договор не може да се смята за начало на съвременна България поради простия факт, че това е договор за безсрочната окупация на страната от Русия и опит османското върховенство да бъде заменено с руско владичество.
3. Санстефанският договор не е юридически завършек на войната от 1877-1878 г., тъй като е временен и предварителен. Бойните действия на една война се прекъсват с примирие – в случая това е примирието, подписано в Одрин на 19 януари 1878 г. Договорът, който фиксира от правна гледна точка резултатите на войната от 1877-1878 г., е Берлинският.
4. Санстефанският договор, който е сключен само между Русия и Турция, не е първият, нито достатъчно международен акт, признаващ етническите граници на България. На Цариградската конференция в края на 1876 и началото на 1877 г. тези граници са очертани в специален протокол, който е подписан от пратениците на цели шест водещи европейски държави – Русия, Великобритания, Германия, Франция, Австро-Унгария и Италия.
5. Не Санстефанският, а Берлинският договор заменя правото на вътрешна автономия, което българите са имали дотогава, с международно гарантиран, макар и ограничен суверенитет и спасява България от руска власт.
6. Берлинският конгрес не разпокъсва България на пет части, а само потвърждава това разпокъсване, което е уговорено предварително между Русия и Великобритания. Така Русия има пряка вина за националното разединение на българите.
7. Българите сами очертават националните си граници, и то не по пътя на войни и революции, а с демократичната процедура на допитванията, които се провеждат през 1873-1875 г. и които включват в юрисдикцията на Българската екзархия не само Мизия и Тракия без беломорското крайбрежие, но и по-голямата част от Македония.
8. Само болна нация като нашата, управлявана от продажници, може да чества като национален празник подписването на един заробващ договор и дори да не се сеща, че през 2008 г. България навършва сто години като независима държава и равноправен член на международната общност.
Намират се обаче историци, които макар и да не споделят комунистическите догми са убедени, че митове като санстефанския били национално консолидиращи. Не е ли обаче чудовищно току-речи подсъзнателното убеждение, което санстефанската измама е породила в българина, че нищо не зависи от него и че съдбата му винаги се предопределя от външни, чужди фактори? Няма ли да станем наистина свободен народ едва тогава, когато спрем да се кланяме на пасмината от “освободители”?”
@ Христо: Прав сте: “Лесно ги е писал З.Стоянов тия силномисля в свободна вече България.” Какво толкова, две въстания (Старозагорското и Априлското), едното от които изнесено на плещите, след залавянето – влачене по затворите; едно съединение, преживяно в епицентъра, богата политическа дейност – верно – лесно му е било да си пише…
@ Иво Инджев – Стиховете на Вазов са доказателство, че Русия е работила тука така грубо, че е успяла да отврати и привържениците си. Впрочем стиховете ги няма в събраните съчинения на Вазов…
@ Стамбо: Вероятно ще се получат любопитни резултати.
Като гледам, днес здравата “побъбрихме”!
Na Glarus. V Konia i to div e bila silata na Pra Bulgarite, prekarali 4ardi ot stotici kone prez dva kontinenta. Imah 4esta da vidia stado divi kone. Ne e to4no taka kato go opisvash to pove4e prili4a na glutnica 4akali. Bih vazkliknal i az. Zasto se sramish da se nara4esh Bulgarin i praznuvash nahluvaneto na edin 4ujd narod (dal svoite jertvi za Velikpimperskite Ruski Interesi na Balkanite) v Bulgaria. Parvata oficialna Darjava na Teritoriata na Rusia e sazdadena ot PraBulgarite, Namira se okolo gornoto te4enie na Volga, Rusia e polu4ila pismenost i religia ot Bulgaria. Taka 4e Bulgaria e bila vinagi po-razvita i po-napred ot Rusia. No komunisti4eskite propagandatori i istorici imaha za cel da dokajat edva li ne protivnoto. Znaete li 4e Ruskite voinici preminali parvi Dunav i vidiali kasti s keremidi i gradini i jivotni i stoka i zimnici palni s Vuno, Rakia i Sudjuci sa pitali Bulgarite “Ot kavo vi osvobojdavame”, zastoto te sa bili gladni, goli i sa jiveli v kasti pokriti sas slama.
Това е от форумите и си заслужава цитирането!
Русия и геноцида над българите!
Любопитно 26511:35 04 дек, 2009
Отговор За Баташкото клане трябва да се пише и да се анализира трезво, за да се знае Истината! Тази Истина, която ще ни направи Истински Свободни! Защото това жестоко и до педантизъм организирано клане е дело на Руския Цар! Руската политика на Балканите от векове е насочена към педантично обезбългаряване на българските от край време земи, точно както е извършено и клането в Батак. И тази политика се е провеждала по време на всички руски походи и войни на Балканите, та чак до днешните демократични времена. И това е за благодарност, че сме им дали религията, писмеността, компютрите. Защо е извършено това жестоко клане в Батак?
За съжаление и този професор манипулира и баламосва българите. Защото клане в Батак е имало! Отлично организирано и перфектно изпълнено смразяващо жестоко клане! Клане на всички в селото подред – бебета, невръстни деца, бременни жени, немощни старци! С рушене и палене на…
Прочитане на целия коментар всички къщи в селото, включително и църквата! Точно тази преднамерена жестокост шокира нормалните хора и е пречка за разумно осмислено разкриване на истината. Въпросът е имала ли е интерес Официалната турска власт да се злепоставя сама с пожарища и масови убийства пред Европа и то при положение, че самата Европа начело с Англия и Русия вече е имала готов план за подялбата и присвояването на “наследството на болния човек на Балканите”? Очевидно официалната турска власт се е пазела като от огън точно от такава дискредитация в очите на цивилизования свят и доказателството за това е съвсем близо до Батак – съседното Брацигово, където един-единствен човек се предава на пашата, водещ обсадата на града от официални турски войски и градът не само не е изпепелен като Батак, но и никой друг освен Петлешков, който се самоотравя, не е бил убит от турските войски. Каква е истината тогава? Кой е имал интерес от тази касапница? Очевидно това е някой, на когото му трябва “казус бели”, някой на който му трябва благовиден предлог, за да започне поредната война срещу прогнилата и разпадаща се Османска империя и да я изрине от Балканите, за да се настани Той на нейно място. И този някой е Царя-Освободител! Това е Руския император, който, за да има благовиден предлог да обяви войната, организира по най-нескопосния начин Априлското въстание и за да е сигурен, че ще получи повода да се намеси “в защита” на “поробените братя българи”, организира и това жестоко клане чрез своите агенти – водачите на черкезките банди, предвидливо докарани десетки години преди това в България. Това жестоко клане е трябвало да бъде проведено със сигурност, за да може да бъде получена и моралната подкрепа на Европа за замисления завоевателен поход към Балканите. И е трябвало да бъде проведено така, че вината да бъде хвърлена на Турция. Както е и станало! Руската агентура в лицето на черкезите извършва погрома над Батак! За всички отстрани вината изглежда е на Турското правителство! Самото Турско правителство няма как да се оправдае, че има ІV-ти революционен окръг, щото центъра му не е в Пловдив, където е руския консул и може да бъде направена връзката, а в Панагюрище, където начело на въстанието като главен апостол е Панайот Волов, ама всъщност българите палят собствените си къщи под ръководството на войводата Георги Бенковски /за това свидетелства сам Захари Стоянов, който е очевидец в “Записките”/, който обаче не Георги и не е Бенковски, а е Гаврил Хлътев… С една дума Азиатското коварство на Руския император се оказва по-голямо от Ориенталските табиети на Турския султан и затова побеждава. Точно затова и Левски с горчивина казва: “Който ни освободи, той ще ни пороби!” и точно тези думи му изяждат главата, защото Руския Император много внимава кой ще остане жив в новосъздадената Задунайская губерния. Не случайно и Ботев загива преди да види Свободата! Но докато има българи, които мислят с рубли, Истината няма да види бял свят! Нито Истината за Батак и клането! Нито Истината за Двойното освобождение! Нито Истината, че още сме роби!
Ами както Руския Император въоръжава крепостните си селяни и ги праща да подкрепят организираните от самия него метежи на Балканите, така и Турския Султан въоръжава башибозука и го насърчава да подкрепя смазването на организираните от Руския Император метежи. Въпроса обаче е друг и правилно се позоваваш на дипломатически източници, че граф Игнатиев лично е съветвал Турския Султан да използва башибозуци. Защото точно чрез башибозуците и покрай тях черкезите, които са били организирани бандити, са можели да изпълнят добре платената им поръчка от Руския Император и да организират и осъществят този перфектен кървав погром в Батак. Башибозуците са клали, палили и грабили, но точно преднамерената свирепост на Баташкото Клане показва, че това не са башибозуците. Башбозуците ще изнасилят някоя и друга хубава жена, ще запалят някоя и друга богата къща и ще убият собственика й, за да я ограбят. Но точно башибозуците никога няма толкова педантично да изколят всичко живо в селото, да запалят и изпепелят цялото село и да оставят такъв ужасяващ погром, че целия цивилизован свят да остане потресен. Турският Султан се е поддал на внушенията на дипломата граф Игнатиев, защото е мислел, че това ще е обичайната руска тупурдия, след която Турската власт ще се възползва, за да продължи да заселва правоверни мюсюлмани от Анадола на мястото на изгорелите в лъжите на Руския Император българи. Този път обаче Руският Император не оставя работата да бъде свършена по обичайния начин от башибозука, а сам се заема и чрез главатарите на черкезките бандити прави от едно малко село символ на най-жестоко и кърваво клане. С това успява да излъже Турския Султан и да си придаде моралния образ на защитник на поробените християни не само пред Европа, а и пред собствения си народ. Захари Стоянов блестящо описва палежите на къщите от техните български собственици в своите “Записки”. Не случайно и самият Захари Стоянов умира отровен в Париж след като е започнал да говори твърде много за Истините около Българските въстания, освобождения и поробвания. И докато вчерашните роби са вече от доста време само крепостни, включително и тези, които си мислят, че са някакви помещици след като предано и усърдно служат на Империята на Злото, то какви са историците и журналистите, пишещи по тези въпроси!!!!!!!!!
Не случайно и самият Захари Стоянов умира отровен в Париж след като е започнал да говори твърде много за Истините около Българските въстания, освобождения и поробвания.
Нали веднага правите връзка с чадъроотравянето на друг българин, дръзнал да пише за осовободителите и слугите им тука.
Е, Лондон е, не е Париж, но методът е сатанински същия!
Чичо Инджев, честия ви от сърце падането на украинското правителство на американската приятелка Тимошенко! Същото пожелавам за Саакашвили в Грузия – от цялото си сърце! Дай Боже! Бузек е агент на “Монсанто” – туй по всичко личи… А, да, Честит Трети март – истинския български национален празник!
БОРБАТА НА БЪЛГАРИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ / Политическо военна история на Българо-румелийските събития в 1885 г. /от Артур фон Хун /Оригинално заглавие: Der Kampf der Bulgaren um ihre Nationaleinheit. Politisch-militärische Geschichte der bulgarisch-rumelischen Ereignisse im Jahre 1885 von A. von Huhn
Превел Д-р Валтер /РУСЕ/ Скоропечатница на Ст. Ив. Роглев 1887 г.
Цитат:
“Предисловиe
Непосрeдственно след избухване на въстанието в Пловдив, бях поканен от редак-цията на „Кьолнише Цайтунг” да отида в България и да слeдвам оттам политическо-военните събития. Аз дойдох в България като безпристрастен наблюдател, и се убедих, че българското движение не е вредително нито за европейския мир, нито пък за европейските интереси. При това се уверих, че политиката на руските дипломатически агенти в България е недостойна и отвратителна в най-висша степен, та за това издигам своя глас против Русия. Аз не съм неприятел на Русия. Напротив, аз съм защищавал много пъти руските, интереси и ще ги защищавам пак, но под други обстоятелства. Под тези обстоятелства, обаче, не е възможно за честен и справедлив мъж да одобрява руската политика спрямо България.”
Осъвремених оригинания превод на д-р Валтер …….:))
Аз също съм за датата 6 септември – наистина достойна дата в нашата история.Колкото до обработката на нашето съзнание /ГМО/ трябва да призная ,че и аз съм бил в тези редици.За кой ли път сте прав г-н Инджев.Но промяна има и тази статия е една от причините породили я.Русия винаги е преследвала своите собствени интереси – това е.”Който ни освободи-той ще ни пороби!”
Чудесно е, г-н Инджев, че повдигате този въпрос! Повече българи (а защо не и всички) трябва да четат и да познаят истинската си история…та такива като т.нар.Христо да изчезнат в небитието.
Към Христо: Вие постоянно питате – Вие на какво служите???
Добре, кажете вие на кого служите. На руснаци или на България. Като искате бъдете благодарен на руснаците и им симпатизирайте колкото искате. Но значи ли това, че трябва да ги пуснем в нашите панталони.
Замислете се над собствените си думи “От Панагюрище съм аз,тук за свободата кръв се е ляля”
За свободата казвате, не за руснаците. Свобода означава да можем да решаваме сами как и кого ще избираме за проекти. Дори и най-малката намеса нарушава определението. Та било и намеса от страна на освободителите.
Струва ми се, че трябва да мислим за България като за единство на духа – една държава е не само териториална, но и духовна цялост. Не знам друг символ, който би обединил българите от всички краища на света и от всички политически “деноминации” по-силно от образите на светите братя, наши първоучители и покровители на Европа, които според мен, трябва да красят националния флаг.
Не те ни принадлежат – ние духовно сме техни деца, това трябва винаги да се помни.
Русофилството е проклятието на България!Поколения българи са зомбирани в преклонение и коленопреклонно угодничество пред тази азиатска империя на насилието.Нейните геополитически интереси на Балканите са издигнати в култ на свещена безкористност и съдбовна предопределеност.Самото съмнение в “братската безкористност” поражда буря от погнуса и възмущение.Светотатство!
Особено за поколенията с промити мозъци от епохата на СССР.При тях вече става въпрос за патология.Няма факти,анализ или логика,които биха накърнили святия и божествен образ на Матушка Рус.И е парадоксално как точно тези генно модифицитани родоотстъпници са сред най-яростните патриотари-кресльовци!САЩ,Европа и всичко свързано с тях е трижди проклето творение на Сатаната и предвестник на Апокалипсиса!А всичко Руско,Съветско и лъхащо на войнишки ботуш,водка и сельодка е носител на най-светлото и безкористно минало и бъдеще както на покорно благодарната България,така и на цялото прогресивно човечество!
Ако трябва да перефразираме мъдрите слова на Ленин, “Плюя на Русия,аз съм комунист!”,то би се получило,”Плюя на България,аз съм Русофил!”
И защо ли “най-мразещите” Русия славянски народи,(чехи,поляци,словаци,хървати,словенци),са и най-развитите и напреднали славяни?
И защо ли “най-покорните и благодарни братя”,(българи,белоруси,украинци,молдовани и т.н.),са най-изостаналите и “безродни” сред славянските народи?
И специално за руснаците които живеят в България и се чувстват обидени всеки път,когато не срещат угодническа и сервилна благодарност от местното население.
Уважаеми дами и господа! България не е колония на Русия и българският народ не се състои от аборигени с манталитет на ваши слуги и задължително чувство на вина и благодарност към метрополията! Поне по-голямата част от него!
Колкото и да ви е неприятно да приемете този факт!
Един цитат от писмо на Васил Иванов Кунчев-Левски до Каравелов : ” Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурко? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.” В. Лъвский
iasno e che rusnacite sa ni osvobodili zaradi lichnia si interes, ne sa doshli tuk ot “bratski” chuvstva, no vse pak im blagodaria…, neka poglednem napred… Bulgaria traibva da se stremi kym demokratichnia sviat kym koito Rusia za syjalenie ne prinadleji, silno im pojelavam na rusnacite da se osvobodiat ot oligarhichnoto si robstvo…v tozi smisyl BULGARIA SHTE OSVOBODI RUSIA
Трябва ли да благодарим на Русия за освобождението си? Въобще кога човек трябва да е някому благодарен?
Според мен отговорът е много ясен – ако се чустваш благодарен някому, значи трябвя дя си му благодарен. Ако не се чустваш благодарен, значи няма за какво.
На 3 март. 2010 група /по- точно групи/ от няколоко стотин хиляди българи се събраха със цветя в Плевен, Никопол, Свищов, Шейново, Горни Дъбник, на вр. Св Никола, Етрополе, Гривица, Стара Загора, та даже и в София.
Имаше и друга група, пак българи, които седяха пред компютъра и трескаво търсиха цитати от Гугъла, за да обосноват тезата си какво нещастие е сполетяло на 3. март 1878 г. тази час от Османската империя ,в която преживявал българския етнос.
При всички положение едната група българи са се чуствали по-добре от другата. Коя ли?
Такова едно чудно и странно нещо е благодарността.
към Наивник:
С китки, песни и блеснали погледи са били посрещани и доблестните арийски войни на райха в България – Хитлер е натиснал Румъния да върне на България Южна Добруджа и в този смисъл сигурно трябва и до днес да сте му благодарен, понеже си падате по благодарностите от патриотична гледна точка!
Ако ви липсва паметник, пред който да изразите обратното на патриотичната благодарност, използвайте този на съветската армия – с нейното идване от границите на България отпадат непрежалими и до днес територии ( Хитлер дава, Сталин взима).
Толкоз за благодарностите като ориентир за историческата истина…
Прав те за “китките, песните и блесналите погледи” с които “са били посрещани и доблестните арийски войни на райха ” .
Само , че две години след това от китките и песните са останали само разрушенията на бомбардирана София.
Докато 20 год. след 3 март 1878 г. в България някакви “генно-модифицирани” патриоти са изградили стотици паметници на българите и русите, загинали за Освобождението . И 132 г. след тази дата пак се намират хора “с китки, песни и блеснали погледи” които да отидат при тези паметници.
Ама нали се разбрахме, че благодарността хич не е задължителна…
От доста време следя форума в блога на Иво Инджев, но за първи път виждам толкова много коментари под една статия! Това показва, че този проблем, проблемът с най – важното от историческата памет на народа ни е изключително животрептящ в сърцата ни! Интересно заюо се получава така? Най вероятният отговор ми се струва е това, че сме народ със изгубен историческа памет, ако въобюе е съществувала! Уж проблемът е в сърцата ни, а пък на, нито има единство на мненията, нито сме наясно по важността му. Погледнато исторически създаването на Славяно-Българската държава си е било едно завоевателско дело на пра българите, при което са поставили в подчинение местните народи славяни и траки! При това доброволно подчинение защото такъв съюз им е бил необходим за да отстоят среюу Византия. При това актът е бил съвсем доброволен и вероятно безкръвен, почти в стила на Руската имперска политика от азиатски тип. Затова и в сърцата на хората следата се е загубила! Точната дата на създаването на държавата не се знае и е голям исторически пропуск на историците ни, че все още не са я установили. Или се знае, но се пази в тайна от нас, тъй като и архивите ни са засекретени в Русия и нямаме достъп до тях! Проф. Доктор Шопов успя дори да открие следите и да докаже пребиваването на Неандерталеца у нас, но за разлика от “вликия” историк Божидар Димитров достигна само до позицията на учител в гимназия! Или този велик учен е открил и повече неща но са му отнети и се пазят в тайна в архиивите! Бившите му ученици от 21 гимназия в София могат да кажат повече по въпроса! Та това показва и истинската същност на руските ни “освободители” Но какво може да се очаква от “историци”, като Божидар Димитров, който Иво цитира по-горе да казва, че подписаният от Русия Сан Стефански мирен договор е блъф, като се позовава и на изключителния Симеон Радев. И в същото време това не попречи на министъра без портфейл, който отговаря за българите в чужбина, да изпрати поздравителен адрес до тях чрез посолствата ни, в който се казва, че датата 3-ти Март е най-важната дата в историята ни, тъй като без нея нямаше да има всички останали дати, за които се сещаме и говорим, като 6-ти и 22 Септември и т.н. Сякаш България я е нямало преди това! Сякаш не е имало Византийско 200 годишно робство и освободително възстание на братята Асен и Петър, не е имало битката при Клокотница и т.н. и т.н! Явно сме твърде разнородни, като народ и затова и не умеем да уважим и запазим правилно историята си! Създали сме твърде модерен тип държава, подобна по разнородност на Амерканската, но преди 1300 години, явно подранила с около 1100 години за историческия момент! И “Манасиевата летопис” се пази в Лондон, а не у нас, сякаш за да подчертае още веднъж липсата ни на усет към важността на историята ни!
Ето защо съм убеден, че всъщност най-важната дата от историята ни е съвсем пресна и съвременна! За мен това е датата 1-ви Януари 2007 година! Датата на приемането ни в Европейския Съюз. Убеден съм, че един ден, рано или късно това ще бъде националният ни празник! Или отново сме готови да забравим и това! На огромна част от нас, комунягите, тази дата хич не е в сърцата им! И правят всичко възможно да я компроментират, така както са правени опити и срещу Християнската религия у нас на времето!
А сме народ с толкова богата история и култура, която сме дали на руснаците и много други славянски народи! Та ние сме тяхната несбъдната мечта! Върха, към който се стремят!
Понеже гледам сте се събрали тука доста хора които имат нужда от помощ, да взема да ви препостна една моя терапевтична тема във photo-forum.net, така както тази статия тук беше пусната там в редовната антитретомартенска тема на един от форумните политкомисари:
———————————–
Ето дойде отново трети март и пак се започна… Някои хора не могат да дочакат даже полунощ, та да стане 3-ти март, за да пуснат редовната си антитретомартенска русофобска тема в някой форум…
Не ви ли омръзна?!
То не бе комплекси, не бе чудо… Защото точно избиване на комплекси си е това редовно плюене по Русия колчем стане въпрос за приноса й за освобождението на България. Не е ли крайно време всички да осъзнаете, че сме се освободили сами – макар и с решаващата помощ на Русия, но без националната ни воля за независимост нищо нямаше да стане. Както правилно се отбелязва понякога, това е 11-тата поред Руско-турска война, при предишната например никой не е искал да го освобождават и никого не са освободили. Просто и ясно – освобождава се този, който иска да бъде освободен и е готов да плати цената.
Ама Русия искала да ни пороби… Ми хубаво поробила ли ни е тогава? От самото начало, Русия действа с мандат на международната общност, ако мога да използвам този съвременен израз. Ако щете тогавашния Европейски съюз е излязъл с резолюция, Османската империя не се е съобразила с нея и си е понесла последствията. Нещо да ви напомня съвременни прецеденти?
За нашето освобождение воюва коалиция от доста народи, макар и международните субекти тогава да са само 2 – Руската империя и Румъния. Освен руснаци и румънци, споменавахме и финландците, а напоследък още една дузина народи – украинци, белоруси, но също и съвсем обособените грузинци, арменци, казахи и какви ли още не. Да не говорим, че и угнетените от Русия поляци, дали и те не вземат някакво участие във войната… Какво лошо има в това да получиш такава солидна международна помощ за своята национална кауза?!
Но не бива да забравяме, че нашето пряко военно участие, на българските опълченски дружини се оказва ключово и може би решаващо за изхода на войната. Защото тази война е една поредица от грешки и от двете страни. Грандиозни грешки! Които макар че са допускани и от двете страни са щели да се окажат фатални за нападащата ако българите не бяха на нейна страна…
Достатъчно е да кажем само една дума – Шипка! И не е само героичната отбрана на прохода от страна на българските опълченци, а е и това че те, опълченците със своите действия при Стара Загора провокират Сюлейман паша да направи тази върховна глупост да тръгне към Шипка, вместо да мине през някой от другите значително по-достъпни и слабоохранявани проходи. По този начин действително спасяват положението в критичния момент и това не са само празни приказки.
Ама тя Русия ни е искала като плацдарм към проливите. Ами хубаво, нали не сте толкова наивни, да смятате, че дори и днес някоя световна сила ще впрегне такъв ресурс само от алтруизъм? Такава или онакава Русия плати жестока цена за недалновидната си имперска политика спрямо България… Гледали ли сте руския документален филм “Русия която загубихме”? Защо мислите я загубиха, има се предвид колапса през 1917-а? Щеше ли да се случи това ако се бяха отнесли с малко повече разбиране към българските национални интереси? Щеше ли да има революция и след това болшевишки метеж през 1917г. последван от една от най-кървавите граждански войни в световната история, ако преди това нямаше 1913-а? Впрочем не е като да не са се опитали на всяка цена да избегнат разрива в Балканския съюз през 1913г., ама нали и ние сме си били малко дръпнати, та не сме им дали кой знае какъв шанс. Та, факт е, че Русия се срива до голяма степен заради нас и заради своите грешки спрямо нас (една от които е че въобще са тръгнали да ни освобождават, би изхихикал някой циник). Това не ви ли стига, че продължавате да я ядете и да носите от девет кладенеца вода на всеки трети март да ни убеждавате колко е лоша.
Някои стигат до там, да ни убеждават колко по-добре е щало да бъде да си кротуваме под топлото крило на султана и да чакаме следващи исторически шансове. Само че така като прегледам набързо историята, следващия исторически шанс идва чак през Балканските войни, от които се появява Албания например… само че без България какви Балкански войни? Май оставаме за Първата световна. Т.е. щяхме да сме с едни 40 години назад. Виждаме до какво води и какви проблеми ни създава това, че сме възкръснали на политическата карта няколко десетилетия след съседите си, не ми се мисли какво би било ако още толкова бяхме изостанали… Освен това всички ние допускаме голямата грешка да гледаме на историята като някаква поредица от войни и въстания, изключително повърхностно. Само специалистите се сещат, че икономиката стои зад всичко. Що мислите зараждащата се българска буржоазия е рискувала да изгори в пожара на такова безумие като Априлското въстание? Вярно не е била въодушевена като цяло, но далновидните хора в тези среди вече са усещали неблагоприятната тенденция ако не се измъкнем от хватката на “болника на Европа”. Темата е голяма, но най-накратко казано, зараждащите се нови икономически отношения и съсловия са щели да бъдат удушени в зародиш от нашествието на евтините западни промишлени стоки в разградения двор на изостаналата империя. Кел файда, че сме имали широките пазари на същата тази империя, като не сме били конкурентно способни. А сега някои които се изживяват като представители на тези съсловия които най-много са щели да пострадат от това викат да сме си били кротували тогава…
Други пък, в неприязънта си към това че точно 3-ти март е националния ни празник, казват че е по-добре Денят на независимостта да е такъв. Тази теза не е лишена от логика, 22.IX. е много важна дата, но има един съществен недостатък. Това би означавало да задраскаме едни 30 години, при това едни от най-успешните 30 години от историята на Третата българска държава. Това е все едно човек да празнува вместо рождения си ден, датата на която е станал пълнолетен (е, то при хората датите като дати съвпадат, но при държавите не е съвсем така). И наистина аналогията за мен е доста добра – за тези 30 години между 1878 и 1908г. Третата България се ражда (при 9 месечно акушерство от страна на Русия до 1879г.), влиза набързо в пубертета, при който успява да се сбие с едно лошо другарче помислило си погрешно че е по-голямо и изревнувало я че ще стане по-голяма от него (Сърбия, 1885), еманципира се, придобива самочувствие и се самообявява за пълнолетна на 22.IX.1908г. Влизайки по този начин в играта на големите. При която игра допуска типичните грешки на младостта и тъй като се оказва ключов играч те имат сериозни последствия не само за нея, а и за целия останал свят…
Така че, стига комплекси. Който каквото е сътворил, си е платил по един или друг начин за него. Нека се отнесем все пак с разбиране към комплексите на някой наши сънародници и да им помогнем да ги преодолеят с правилен прочит на историята. Още повече, че Русия също има комплекси към нас. Да същата тази голяма Русия, дето някои от нас се комплексират че ни била освободила, още я тресат комплекси че писмеността й и основата на културата й идват от средновековна България. Да ги питаш и тях защо, но така е то. Но това да го оставим за 24.V. когато други (всъщност отчасти същите) наши комплексари ще ни мрънкат срещу кирилицата и ще дрънкат разни врели некипели че най-големият и с най-дългосрочни и многообхватни последници български проект бил гръцка работа и други такива 😉
http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&i=1375456&t=1375456&phorum_uriauth=
Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов, Агенция „Фокус”:
„Крайно неуместно, според нас е, президентът да превръща конфликта със собствената си съвест в искане на оставки. Това има прецедент. Прецедентът беше, когато под политически натиск Иво Инджев беше принуден да подаде оставка само заради това, че е задал въпрос. Сега се разиграва същата история. Пак се иска оставка – този път политическа от президент, който не е поискал оставката на нито един министър, който не се е справил със задълженията си вече 8 години”, коментира Костов. По думите му това е „безкрайно издребняване” на политическия диалог и поведение. „Такава дребнавост, толкова нисък стил на политическо поведение, е просто изумително. Президентът да си се оправя сам със собствената си съвет. Това е негова работа”, каза депутатът. Той добави, че преди 11 години в Народното събрание Георги Първанов е „използвал неистини, измами и клевети” по негов адрес. „Осем години минаха като президент. Той не доказа нито едно от нещата, които твърдеше тогава. В този смисъл – президентът има склонност да твори митове, да твори фетиши и с тях да накичва българския преход. Той е човекът, който се опитва да прочете българския преход през призмата на БСП, която няма никаква заслуга за това, че България стигна до демократични промени и влезе в ЕС и НАТО. От тази гледна точка искам да го призова за следното – първо, да надрасне собствената си претенция, да се оправя със съвестта си и след това да направи всичко възможно да подкрепи усилията на правителството да събере данъците, да балансира бюджета, защото от това зависим всички ние. Всъщност ролята на президента във време на тежка криза е да споделя тази отговорност, да бъде гръб на едно правителство, което се опитва да прокара страната през кризата. Не критики срещу правителството и финансовия министър, а помощ трябва да оказва един отговорен президент”, заяви Костов. По думите на депутата министър Дянков не е нарушил добрия тон между институциите. Според Костов президентът също си е служил с лъжи и квалификации и затова е последния човек, който може да говори за добър тон.
За последен път цитат от Захарий Стоянов: “Моля ви се, где на друго място под ясното небе има такова блаженство, каквото съществува в България – особено по селата? Когато нашите сиромаси освободители (простите солдати) преминаха в България, още на Свищов те прехапаха език. Като видяха, че братушките, за които те имаха понятие от по-напред, че са някакви си същества без облекло, без къщи и покъщнини, ходят по улиците да подават ръка на проходящите, като ги видяха, казвам, че на всякого в къщата могат да се поберат по 20 техни семейства; че яхърите им са сто пъти по-добри от техните в Русия хашеви и изби, неволно почнаха да псуват. „Проклети братушки! От какво се вие оплаквахте? От какво искахте да ви освободим?” – питаха те, нещастниците, нашите селяни, а тия последните им отговаряха: „От турки и черкези, братушко.”
Към наивник:
През същия период, за които избирателно припомняте, Стамболов къса дипломатическите отношения с Русия заради грубата й намеса в българските дела. Всепризнато е, че тъкмо през този период България постига чудеса в своето развитие и започват да я сравняват в това отношение с Япония ( много подробно, с данни от тогавашната международна статистика, това е описано от Стефан Цанев в неговите хроники).
Разбира се, с помощта на готовите да й служат местни помагачи, които нацвъкват страната ни с паметници на Сталин, Ленин и Брежнев, Русия си възстановява позициите, окупира България през 1944 г. и ни изплюва 45 години след това сдъвкани до такава степен, че днес сме на опашката на европейските народи по всички важни показатели.
А колкото до благодарностите – никой родител ( ако приемем за меродавни родителските претенциите на Русия) няма права над живота на дето си, а още по-малко да го изнасилва систематично, защото трябвало му е благодарно.
Към Стефан Стефанов:
Ето Ви един “русофоб”, на когото да се карате. Известен е като Левски:
Един цитат от писмо на Васил Иванов Кунчев-Левски до Каравелов : “ Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурко? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ В. Лъвский
Ето ви и друг “русофоб” какво е писал, казва се Захарий Стоянов:
„По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!“
Ако и това не ви стига, четете Вазов, комуто дължим популяризирането на термини като „братушки“, “ турско иго“ и т.н., но му е стигнал патриотизмът да се възмути от руската агресия срещу България през 1916 г. със следното стихотворение:
ИВАН ВАЗОВ
На руските воини
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?
Дошле сте да браните,клети,
на хищник грабежа хайдушки,
та вместо любов и привети
вий срещате нашите пушки.
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
Защо, питам се, е толкова трудно за някои хора да признаят очевидното? Някаква брутална слепота вилнее в тази държава! Имам предвид тези, които така яростно защитават тезата за признателността към Русия. Фактите говорят, че когато и където и да се е месила, тази държава оставя след себе си разруха, глад, мизерия и тоталитаризъм. И ние хайде сега да сме благодарни. НЕ СЪМ БЛАГОДАРЕН за 45+ години руски ботуш, НЕ СЪМ БЛАГОДАРЕН за кола Лада, телевизор Електрон, АЕЦ Чернобил, СИВ…., списъка е безкраен.
“..още по-малко да го изнасилва систематично, защото трябвало му е благодарно.”
В това е същноста на въпроса.Няма по-цинично и нагло експлоатиране на нашата “задължителна” благодарност от “безкористните” ни освободители!Дори и 45 годишната колонизация не им бе достатъчна,та искат и нашите деца и внуци да им коленичат и целуват ръка!И господ да им е на помощ само да посмеят да си помислят за други “връзки” освен благословените от Дядо Иван…..
Русофилството е проклятието на България…….
Много точно г-н Инджев!Поздравявам Ви за написаното,което споделям с цялата си душа!
Аз не се карам на никого.
Захари Стоянов, когото толкова обичате да цитирате е част от тази еманципация за която пиша. Част от това България да не попадне от трън на глог, от Османската империя в Руската. И да остане само положителния за България ефект от руската намеса. В края на краищата същия Захари Стоянов участва и в “докарването” на Русия в България, имам предвид Априлското въстание. Щото “миризливия казашки ботуш” не идва тук просто ей-така по свое усмотрение, а с мандат на международната общност, да използвам пак този съвременен евфемизъм. По същия начин по който САЩ действат в Корея, Виетнам и Кувейт с мандат от ООН, по същия начин тогава Европейския концерт дава мандат на Русия да приложи военни средства срещу неподчинилата се на решенията на Цариградската конференция Висока порта. Нещо против и Цариградската конференция ли имате? Аналогията е пълна за мен. Всички се възмущават от агресиите в споменатите по-горе страни, но военно е готова да действа само тази сила която има някакъв интерес от това.
Левски как мислите, ако беше жив, какво щеше да скочи срещу всички велики сили – не, не искаме Русия да се намесва, оставете ни сами да се освобождаваме с кремъклийките и черешовите топчета?! Самия Захари Стоянов, Стефан Стамболов и другите национални революционери които са оцелели след въстанието не ми е известно да са саботирали действията на Русия, напротив, който е могъл е помогнал. забравения брат на Левски пряко е участвал в Опълчението и загубва крака си при Шипка. Той какво, предал ли е паметта на брат си според вас?
Хората са направили най-умното което са можели да направят. След като са провокирали намесата на Великите сили, са съдействали със всички сили на Русия да спечели войната. После когато руската имперска политика е започнала твърде много да си позволява спрямо България, са и отрязали мераците. Тези които прекалено емоционално са се били обвързали с Русия и това е замъглило преценката им са платили, някои с живота си при опита за проруски преврат. Един от разстреляните проруски офицери при контрапреврата/или потушаването на опита за преврат/ е бащата на Богдан Филов, каква житейска и историческа ирония.
Нищо лично, както се казва, просто политика и национални интереси. Всеки си ги защитава както ги вижда и както намери за добре и после си носи последствията за решенията, добри ли лоши. Знаем какви бяха в крайна сметка последиците за Русия през 1917-а година, какво още искате от нея?
И да, стихотворението на Вазов от 1916г. е много добър пример какво трябва да е отношеинето на всеки истински патриот към Русия – признателност за което ни е помогнала и решителен отпор когато е срещу нас! Прочетете го внимателно, опитайте се да вникнете в него! Благородния човек помни доброто, дори и когато този който го е направил по някаква причина се е обърнал срещу него! Дядо Вазов наистина е велик и заради това стихотворение, в което по страхотен начин предава това, тази морална дилема. Да отричаш доброто което някой ти е направил, заради последващ разрив между вас и заради послеследващи враждебни действия какво е? И българските военни по онова време са на ниво – без да крият симпатиите си към Русия разбиват в Северна Добруджа своите учители във военното дело без много много да се церемонят. И без да поругават паметта на хилядите загинали за да бъде България отново на картата.
Виктор Суворов е певдонима на бивш полковник от ГРУ,политически бежанец и дисидент.В една от книгите си пише нещо много инетресно преподавано в академията на ГРУ:
Най-лесния начин да разберете истината по даден въпрос е да разберете какво мисли дадена група хора по същия този въпрос.Мнозинството винаги греши.Абсолютно винаги.(цитирам по памет)
Относно хипотезата изказана по-горе ,че сами сме се освободили ето ви малко сухи факти:
1.Редовна турска армия(добре платена,добре въоражена и разбира се добре религозно подкована)-450 хиляди и това без башибозука
2.Редовна руска армия 260хиляди от които само 170хиляди преминават Дунава.Срещу турските стоманени оръдия “Круп” застават бронзови топове от Кримската война и пушки с два пъти по-малка далекобойност и скорострелност.
3.Българско опълчение-7000* въоражено с музейни експонати.
Истинска авантюра е стратегическия план,според който един преден отряд,този на генерал Гурко,светкавично трябва да пробие в тесен коридор към Одрин.Гурко разполага с 14хил. бойци половината от който са нашите опълченци.
Положението на Гурко е едва ли не отчайващо,дори и от най-укрепените позиции не би могъл да задържи Сюлейман повече от седмица.Междувременно турския пълководец е дал заповед да бъдат унищожени всички български села и всички българи по пътя на армията му-без разлика на пол и възраст.За да даде шанс на бягащите в ужас хора да стигнат Балкана,Гурко решава да се бие и умре с хората си в равнината.Тук нещата приемат неочакван обрат…..Това е “масовия убиец” на неуважавания г-н Инджев,приятелят на Полша.Между другото прител ли сте на България или само на Полша и на кавказките племена???
В заключение-освобождението на България и извоювано от Русия това е ФАКТ.Друг е въпроса че това съвпада с националният им интерес.А с чии интерес да съвпада,питам аз,с японския ли?
И понеже съм на 26г. се надявам следващите 20 години да не се вайкам и оправдавам за собствената си безсилност с всеки и всичко.
Към Христо:
Сами казвате, че половината от бойците на Гурко са българи. Тогава ако той има принос за освобождението, следва, че колкото той е на руските му солдати, толкова и на българските опълченци. Малочислеността и некачественото въоръжение на руската войска доказват, че други са решаващите за изхода на войната фактори, най-голяма заслуга между които имат българите сражаващи се за отечеството си.
Към Стефанов:
Моля Ви не смесвайте национална кауза (проповядвана от възрожденците) и исторически обстоятелства (руско-турската война). Това е все едно в наше време да спекулирате за участието на истинските демократи в дворцовия преврат на 10-ти.
Сам казвате, че Русия има на Балканите своите геополитически интереси (които ни оставят на последно място в списъка за “освобождаване”). Защо трябва тогава този факт, на временно съвпадение в българските и руски интереси, да се чества (приятелствата не са от сферата на политиката)?
Твърдите още, че това е началото на третата ни българска д-ва. Битките за другите две по-малко достойни или значими Ви се струват? А защо направо да не честваме някоя дата от II-ри в. на н.е. – тогава Б-я за първи път е образувана на европейския континент? Директно ще се изкараме за най-старата държава в съвременна Европа. Или трябва при всяка нова държавност да сменяме националният си празник както при монархиите, които празнуват за такъв рождения ден на суверените си.
А ако непременно държите да чествате нещо от руско-турската война, защо това да не е датата на преломното сражение за Шипка спечелено от българите, а не датата на интронизацията на руския император?
И ако не можем да постигнем общо съгласие, за това коя от конкретните дати през годините е исторически най-силно натоварена, не мислите ли, че трябва да се обединим около такава със символична стойност, с непреходно звучене и за вътрешни и външни българи, за фили и за фоби – честването българската ни духовност и култура за която няма граници и епохи!
Г-н Танушев не видяхте ли цифрите от справката или не пожелахте да ги видите???А именно 7000 към 170000 хиляди.Докога ще е това лицемерно отношение към историята….
Към Христо:
Господин Христо, точно защото си на 26 г. би трябвало вече да си разбрал, че цялата ни “история” след 1945г. е меко казано измислена.
На 26 г. би трябвало да знаеш, че “неуважаемият” от теб Инджев е един от малкото напресушени от Гоцепървановщината извори на информация.
На 26 г. би трябвало да си разбрал, че преди да повярваш на една идеология (била тя алена или небесносиня), е добре да погледнеш назад в историята ѝ и да видиш какви ги е вършила…
Успехи в съзряването!
Добър ден г-н Инджев, през 1993-1995 година прочетох книга от Захари Стоянов
/ не бяха Записките /,
в която той описваше как “убеждавали” народа да не иска турците.
То не бяха палежи, побои, кражби, проблеми, охрана, отвличане, откупи …
Захари Стоянов описва с подробности нещата, които преживяхме в началото на ” Прехода” : страховане, отхрана, побои, кражби и …
Помолих Издателство Захари Стоянов да ми продаде един екземпляр или поне да ми каже заглавието на тази малка но ” опасна ” книжка.
Отговориха ми, че не знаят да е писал такава книга.
Ако подобни книжки бяха показвани на българите 118 години – нямаше да има такива идиотски проблеми сега.
Иван Вазов ЗАЕДНО с дядо си Иван ли е дядо и Патриарх ?
Димитър Общи бил ли е е охранител ?
Христо Ботев иманяр ли е ?
Кой забрани на Революционния Комитет да освободи Левски.
Няколко страхливи заптиета са прекарали с КАРУЦА Васил Левски през Балкана и не е пукнала пушка !
Нещо гнило има тук .
Или не са искали Освобождение за Апостола или не са им разрешили да го одвободят ?
Перфектна статия,перфектен анализ,концентрирано и точно в десетката!
С уважение:И.Славчевски
Тво Инджев както винаги точен .
Да си жив и здрав дълги години.