“В момента сме свидетели на раждането на нова партия, в дъното на която стои президентът Георги Първанов, коментира в понеделник пред телевизия PRO.bg консултантът Кольо Парамов, който преди месец бе назначен и скоропостижно освободен от поста съветник на премиера Бойко Борисов.
Лансира се нов политически проект и най-вероятно Ивайло Калфин ще бъде номиниран за лидер”, заяви Парамов. В отговор на въпрос той каза, че президентът не може да рискува с Румен Петков, защото той няма добър имидж в Европа, за разлика от бившия външен министър и настоящ евродепутат от левицата Калфин.
Скандалът между финансовия министър и държавния глава е “разлом в отношенията президент – премиер и влизане в ранна предизборна кампания”, смята Парамов.
По принцип не се хващам лесно на въдицата да анализирам теза с недоказан произход и срок на годност. Винаги се вглеждам внимателно в етикета, където обикновено с най-малки буквички пише кога, къде, от какво е произведена стоката и до кога е годна за консумация.
Този път ще направя малко изключение с новината на PRO. Bg и нейния приносител Парамов. Не мога да гадая доколко е достоверна, но ще допусна това, за да развия една теза. И да съобщя една новина с близо 2 годишна давност, за която съм намеквал и преди, но не съм я изговарял докрай от желание да не злепоставям източниците си. А и не ми се иска да звучи така, сякаш Станишев е “американски човек”, както някои веднага биха изтълкували нещата.
Става дума за изненадващото посещение на Станишев в САЩ , продължило цели 4 дни – от 14-ти до 18 юни 2008 г. Официалното съобщение за визитата беше разгласено тук и в САЩ на 17 май, когато поканата към Станишев е била отправена от ( вече определения да се премести в Москва) посланик Джон Байърли. Т.е. между поканата и посещение има по-малко от месец, в рамките на който най-заетият световен лидер е намерил място да вмъкне прием и разговор с българския премиер.
“Изненадващо посещение” го наричам аз. В българските медии нямаше такива прозрения. С едно изключение – авторитетният ( както малко други) български вестник “Капитал” от 20 юни 2008 г., в кореспонденция на Илин Станев от Вашингтон, е забелязал следното:
“Източник от държавния департамент коментира, че срещата е необичайна, тъй като по протоколни причини Белият дом рядко приема на официални срещи премиери.”
Причината Станишев да поиска онази спешна среща беше в тежката задкулисна война на Първанов срещу него. Подробности не знам, но от тайната битка долитаха вопли, че Първанов обсебва все повече власт, заслепен от еуфорията след триумфа на Путин в София. И Станишев, неспособен да защити позициите си, разбирайки, че Първанов играе играта на Русия, но срещу него, търси за баланс Америка- едва ли от проамерикански чувства, но за целите на собственото си оцеляване като премиер и партиен лидер.
Нали не си мислите, че Путин, а след това и Медведев, случайно унизиха лично Станишев на два пъти. Путин, когато го накара да чака три часа за аудиенция при него в Сочи през септември 2008 г. и новоизбраният президент Медведев, когато повтори наказанието, но го увеличи, отлагайки предварително обявената среща със Станишев в Кремъл с цял ден през пролетта на 2009 г.
Това, което “Капитал” са доловили, но може би не знаят, е че на Станишев му се налага тогава да финтира своя вицепремиер и външен министър Калфин. С пълното съзнание, че Калфин е съгледвач на Първанов в неговия екип, Станишев използва една случайност и играе през главата му. Урежда си прием в Белия дом по частен път с помощта на държавния секретар Кондолиза Райс , търсейки подкрепата на Буш. С тази маневра изненадва Първанов и неговия отбор. И както е известно, успя да изкара пълния си мандат, което му беше фикс идея.
Няма да е изненада, ако Калфин вече се появи на светло като протеже на Първанов срещу Станишев при създаване на президентска партия, чиято амбиция е да доубие БСП с някакъв български вариант на “Единна Русия” на Путин. Интересът на Първанов от такъв сценарий е очевиден, защото той страда от остър недостиг на международен авторитет пред западните съюзници, докато Калфин го води по този показател.
Но дори и казаното от Парамов да е “партенка”, ходът съдържа интересен подтекст. “Осветляването” на Калфин като човек на Първанов може да го извади от играта и това би било удар по проекта му. Избиването на този добър ( за Първанов) коз от приближен до Борисов играч, какъвто е Парамов, напълно се вписва в мобилизацията на армиите по очертаващия се фронт между президента и премиера. На война, като на война!
Не се и съмнявам, че президентът би стоял зад издигането на Калфин като “front man”. Пък и Калфин умее да говори добре и изглежда нормален. Има една любопитна разлика между Калфин и Първанов – на Първанов жена му е свястна и той не я заслужава, при Калфин е обратното, знам го не само от цитирания тук източник – http://kliuki.bg/73752/
Ак Г.Първанов тихо и кротко избута втория си мандат /не виждам какво ще му попречи – скандалите за двамата неотзовани посланници и шоуто Дянково са буря в чаша вода/ след 2 – 3 години ще разполага с осезаемо влияние в българския политически живот…толкова силно, каквото в е момента влиянието на президентите Желев и Стоянов.
Харесва ми анализа. Искам само да припомня ролята на Калфин в случая с Румяна Желева. Интересно ми е сам как Гоце и Калфин ще я карат заедно и по подобие на Путин – Медведев. И двамата са изключително егоцентрични и арогантни. Калфин е “Нарцис”, а Гоце смята, че светът се върти около него.
Този мой коментар трябваше да е по статията за коктейла Молотов, но докато го привършвах, г-н Инджев е написал нова статия, която, според мен, е в още по- пълен контекст с написаното от мен:
Благодаря на П. Димитров! Специално в речниците под “НИЗОСТ” трябва да е неговата снимка. Заедно с Първанов за няколко дни показаха на всички що е то “комунистическа чугунена глава”. Да не забравят другарите обаче, че бяха в коалиция с един друг Симеон – Сакскобурготски, неговите деца също не се славят като българофони… Йезуитска работа. В защита на Дянков формално бих казал, че децата му са сега в България, т.е. ето, сега имат възможност да научат и български. Да оставим настрана факта, че вицепремиерът преживява тежко инцидента с детето си и всякакви упражнения върху него като родител са най-меко казано проява на лош вкус. Никак не би било лошо, ако самият Дянков поиска публично извинение от П. Димитров.
Русофили срещу русофоби е деликатна тема и работата е лееееко дебела. Накратко. Обикновените русофили – неполитиците – са всъщност най-обикновени туркофоби. За тях страхът от “турския камшик” е по-голям, отколкото страхът от “руския ботуш”. Смятат, че като са в клетката на Голямата Мечка, поне другите зверове няма да могат да минат през нейните решетки. Т.е. клин клин избива, по-малкото зло и т.н. Въпросът е обаче, ако мечката огладнее, кво правим? За да бъда по-ясен, ще дам примери. Явното покровителство и (не)съмнителното мълчание(-> поощрение) на Първанов относно дерибействането на Доган очеизвадно показват, че руските интереси имат голяма изгода от такъв “турски изедник”. А. Райчев спомена да сме се страхували от турците (по повод Емин, лека му пръст) и много да сме внимавали да не отворим кутията на Пандора … По телевизията на В. Симеонов(А. Петров -> Първанов) се казва, че ако избухне война между България и Турция, не било ясно, дали Русия би се намесила в наша полза(по повод енергийната ни политика). От друга страна пък, Русия изобщо не се свени да строи АЕЦ в южната ни съседка, в опит да ни извива ръцете, така че толкова по “добронамереността” на братушките … Никак не помага в случая американското про-турско лобиране … особено сега янките са зависими от турците. В крайна сметка Турция е в вин-вин позиция, така че ние да му мислим, особено откакто декларираха (икономическа и демографска)реставрация на Османската Империя…
Та въпросът, г-н Инджев, е русофобите да не се окажат на практика (неосъзнати) туркофили. Да не споменавам, че в сайта на агенцията за интел, българите са представени от тюркски произход (друг е въпросът дали наистина е така). Дали зад Океана правят разлика? Ще спестя моите лични впечатления от разговори с американци, а и споменатото по въпроса в “До Чикаго и назад” все още е актуално… Светлина в тунела е опитът за признаване на арменския геноцид от страна на САЩ, но ще видим:-) Президентът им май е против.
Добре, че сме в ЕС. Затова, според мен, на първо място трябва да сме еврофили, което в частност, а защо не и като цяло , означава и българофили. Това, естествено е мое мнение и не го натрапвам на никого.
E, Kalfin е от БКП-то, но няма вид на луд, та да се вкара между шамарите с такъв непочтен играч като г-н Гоце?!??
Съществителните собствени нямат минало време, но специално съществителното собствено Първанов, мисля, че е изключение от граматическото правило. Ако иска да заражда партия върху руините на БСП, не е зле да се консултира с един свой предшественик, философ и риболовец с ръце в сладки води. Този човек се опита, след едно крайно специфично президентстване, да прави партия върху създадените с активното му участие руини на партията, която го издигна. И сега някой помни ли коя беше така създадената от него партия?
Що се отнася до г-н Премиера, той, струва ми се, с тази парламентарна подкрепа от взаимно несъвместими партии си има достатъчно грижи, за да добавя към тях и една война с миналото (доказателство за това е визитата на министър Дянков при г-н Първанов). За да може г-н Борисов да се обърне реално към човешкия ресурс на страната (един особено труден и мъчителен за България процес), а не към политическите боричкания, на него му трябва преди всичко обществена подкрепа, а воденето на война, особено със залязващи политици, трудно би добавило такава. А не се ли обърне към човешките ресурси, г-н Борисов просто е пътник… За заслепените от алчност и властолюбие “играчи” на олигархията температурата на обществената подкрепа е показател за “вярната” посока. А нали сме парламентарна република…
Най-странното поне за мен е, че Иво Инджев прави най-добрите анализи свързани с президента (пък и изобщо) , докато другите медиии пускат толкова пристрастни материали, че едва ли би могло да се говори за някаква аналичност. Логично би било да е обратното, но аз с бг като цяло нещо не се справям.
Докъде да вярваме на жена си, която се връща от осмомартенския празник след полунощ и с размазано червило и казва, че е минала през библиотеката, за да прочете нещо от Кант?
Докъде да вярваме на г-н Първанов, който призова: «Отворете икономическите досиета на прехода!»
Докъде да вярваме на г-н Б. Борисов, който след призива на г-н Първанов няма да разкрие има ли неправомерни икономически облаги самият ищец, въпреки необяснимото по размери замогване на последния? А на Доган?
Ще ви кажа!
Времето на Кант мина…
За “Първи залп на Борисов срещу тила на Първанов” мога да кажа, че е христоматиен пример какви трябва да бъдат добрите журналистически творби, независимо от съдбата на хипотезата в нея.
Защото това е една истинска творба! С всички компоненти на стойностното в жанра…
Прозрачност без граници! Циркът продължава със зрелищна демонстрация с раздаване на аудиозаписи “Дянков-Първанов”, пликове със стенограми и безвкусни подмятания. В цялата тази операция “Стенограма”, а и във всички други, прозрачен е единствено актьорът – лош, непохватен, безвкусен, фин като руска мечка в стъкларски магазин с една единствена фиксация – имотното му сътояние, друго не може да изкара от равновесие и безмълние нашия крал (по Марин). Защото нали ви прави впечатление, че този господар на мълчанието при многобройните обвинения, в това число публични – лов по време на траур, престъпно, в наказателно- правния смисъл отсрелване на защитен вид, клюки около любовния му живот, агентурното минало и лъжите около него, проблематичните спонсори и др. – мълчи като лирическия герой на В. Андреев, но се задейства безпогрешно на два пъти при две на пръв поглед невинни и недоказани подмятания- единия с намека за притежаване на апартамент, разгласено във “В десетката” и сега… Ето къде го стягал чепикът… И в двата случая, разбира се, финесът в реакциите е пословичен…
Най-големият прогрес в Бг ще започне тогава, когато всички комунисти в Бг измрат. И Доган “го пенсионират по болест”.
Един комунист е полезен кога? никога.
Един комунист= разруха.
Една КП = дефолт.
Какви комунисти бе Инджев, какви пет лева?
Ние от там искаме да си отидем, не да си ги имаме пак във вариант “тройни”, “четворни” и т.н. “коалиции”.
След този пространен анализ мисля, че нещо липсва в картинката, а то е какви са намеренията и ролята на Ахмед Доган в тази пиеса, за пред народа.Затова нека да се доразследва в тази посока защото от тази храст доста сериозен заек ще изскочи.
Кольо Петков Парамов, ексдепутат от 36 ОбНС – “резидент Яков”, по обявения списък от Комисията за разкриване на досиетата за принадлежност към ДС на народни представители от ВНС до 40 ОбНС Уважаеми г- н председател, От разпространеното официално съобщение на Вашата комисия разбрах, че за периода от 1979 до 1986 г. съм бил картотекиран като “резидент Яков” със съответната принадлежност към ДС, РО на УГВ. На другия ден в предаване по “Нова телевизия” – с водещ Г.Коритаров изрично уточних, че комисията недостатъчно ме е разкрила, тъй като аз съм ползван, назначаван и работил още и през следните други периоди — 1973/74, 1974/79, 1986/89-90, 1992/1999 г. за нуждите на сигурността на републиката. …………………………. Забележете работил за сигурността на републиката(!)? Този уж критикар на Гоце се надява да е на челни позиции в Гоце-КГБ партия.
Ако Първанов се опита да доубие БСП – няма лошо. Вместо един безличен лидер, какъвто имат сега, ще имат един изключително посредствен, лукав, арогантен и комплексиран от всичко това лидер. И докато се карат, току виж са си изкарали и кирливите ризи, не че не ги знаем, но ще е автентично, нали
Тезата за “русофобството” на съвременното, българско, държавно строителство е любимият мит на кремълските геополитици и не вярвам, че уважаемият г-н Иванов го повтаря тук с цел да ни просветли. “Русофилството” и “русофобството” у нас не са теоретични школи, а са жизненото дело на политици-практици или нравственото падение на имперски наместници.
“Русофобите” и “русофилите” у нас имат своите имена, а делата им са пред очите ни. За повечето от тях историците са си казали думата.
Българското “еврофилство” не е реакция срещу Азия, то е реалното битие на българския дух (каквото и да означава това) и срещу него не устояват до днес нито отоманския шовинизъм, нито великоруските, геополитически домогвания.
Една характерна особеност на българската “кроткост” беше демонстрирана на последните избори – точно тя плаши т.н русофили. Затова те са заложили всичко на руските, енергийни предмостия.
Драмата с министър Дянков е опит да се защити политическия монопол вътху енергийните проекти в страната. Тя показа страха, че отношенията ни с Русия може да излязат от порочните стереотипи на миналото.
Партийното строителство на Първанов се вписва точно в тезата за политическото разпределение на енергийната баница. Дали тя е европейска или руска за потомствените, политически монополисти няма значение.
Поздрави Г-н Инджев, напоследък поради голяма заетост по-рядко имам време за Интернет, затова накратко бих коментирал последните Ви три статии “анблок”. Наяй – напред се възхищавам от иронията, която влагате при анализа на тези толкова сериозни за нас теми! Но най-важното, което го има като лайтмотив е толкова сериозно, че можеби иронията е най-правилният подход. Това и за “гражданското” ни общество, което все още си е на “овчи” етап на развитие, независимо от упоритите Ви усилия, вече години наред. Освен това много правилно сте забелязали, че у нас няма и не може да се говори за ляво и дясно! Печалното е, че и делението на “русофили” и други (наричани от “русофилите” русофоби, понеже за българофили у нас явно не може да се говори), също е много далече от истината! За съжаление мисля, че у нас най-правилно би било да се говори за безкруполни тарикати и егоисти и други, в по-голямата си част безхаберни и объркани овчи душици! Да не забравяме, че тази първата, по-енергичната група на обществото ни, безкруполните тарикати и егоисти по Турско бяха чорбаджии приближени на Турското управление, а по времето на Хитлер и Втората световна война бяха Германофили. И сега може да ги видите как енергично се святкат от партия в партия, за да са все във властта и да грабят! И никакви скруполи нямат за интересите на България! Те поставят на пиедестал само и единствено личния си интерес! И докато другите не го осъзнаят, така и ще продължава да бъде! И който и откъдето и да дойде винаги ще успее да ни купи за “жълти стотинки”! И понеже тези другите са и доста мързеливи при възприемането и обработването на информацията, която освен от другаде им се поднася на тепсия и от хора, като Вас (Фердо, узми си шопо! Нече да учи…), единствената реална надежда сега ни е в ЕС, където са въведени порядки от тези другите осъзнали се там преди 200 и повече години! Тук много правилна е мисълта на Д-р Тони Флоров, че не сме такива, защото сме били под Турско робство, а сме били под Турско робство, защото сме такива! Турското робство може да се разглежда, като условно понятие и тогава всичко си идва на мястото!
Ето защо исключително важна е мисията, с която сте се нагърбили!
Колкото до версията с Калфин, струва ми се много малко вероятна. Калфин е такъв калтак, както и Първанов, че никой не го обича, освен тясното Първаново обкръжение! И тук вече никаква “Партийна” дисциплина не помага! Много станаха партиите, които да се следват “сляпо” и редовите комуняги, червенокожото ни дебелокожо племе са съвсем объркани!
Още веднъж поздрави на всички!
Напълно съм съгласна с предишния коментар, че и на комунистите им писна да се строяват непрекъснато и не вярвам да търпят Първанов, освен, ако не са бетонни глави. Ама и те се подвизават в няколко формации, та как ще се разберат кой да ги ръководи!
В България никога не се е мислело в МАЩАБИ.Все се мисли в някакви “щабове”.А на Първанов и Калфин им е малък “членският стаж” и едва ли ще го “доизносят” този “проект”. Девствени са,пък са застанали на магистралата за Европа.Дано този път са си намерили майстора и да са живи и здрави тези,които са се заели да ни изчистят “оборите”
Първанов е обикновен простак. Примитивно парвеню, което постоянно се издънва. Досега гафовете му бяха прикривани силово от уволняването на Инджев до пребиването на Огнян Стефанов с чукове. И двете бяха много показателни, понеже поводите бяха абсурдни – от нормален журналистически въпрос за мезонета му, до случая с общоизвестния трипер. Последния фаф е още по абсурден. Първанов, който не е нищо друго освен най-скъпо платения безделник в държавата, и който освен с доноси и партийна служба в партията-мафия с друго никога не си е изкарвал хляба, си позволява да се държи с зам премиера на България така както не си е позволявал да се държи с министър дори цар Фердинанд. За липсата на елементарно възпитание обаче детството му сред козите в с,Сирищник не са извинение. Има много хора прекарали детството си в село, които израстват като видни учени и държавници. Но Първанов просто си остава парвеню и простак, понеже му липсват каквито и да било качества, освен тарикатлъка на примитивен селски хитрец докопал се на баницата до мекото. И той е избран от мафията, защото е удобен, послушен, готов на всякаквам ръсотия и подлост, поради липсата на каквито и да било морални задръжки. Ще припомня само личното му ентусиазирано участие в акциите оротив НАТО и в подкрепа на Милошевич и събуждането му една заран като виден натофил. Така че Първанов има бъдеще, но единствено в амплоато на продажник ако има кой да го купи. Но той е толкова некадърен, че дори няма начин да престане да се издънва, което при една свободна конкуренция за избраник на мафията е тежка задача. Защото тъп простак няма да и върши никаква работа. Късмета му беше до тук. Готов съм да се обзаложа на бутилка водка, че Гоце не е в състояние да влезе в следващия парламент с новосъздадена партия. Така че ще трябва да се бори със Сергей за БСП-лидерство и толкова.Но Гоце не е за ожалване – награбеното, ако не милиарди, то много милиони не подлежи на съмнение. Синчагите му не напразно са съдружници на Кирил Добрев – един от най-безогледните престъпници в БСП.
Благодаря Ви за чудесния коментар, господин Павлов! Ни най-малко бих желал да просветлявам относно кремълската геополитика точно в този сайт, най-малкото би било силно нескромно от моя страна, а и не е необходимо 😉 Приемам уместната Ви употреба на кавички при понятията “русофили” и “русофоби” и се извинявам, ако от горното ми лично мнение не съм успял да бъда граматически, респективно смислово ясен.
За повече яснота по горния си пост а и в по-подробен отговор на Вашия, си позволявам да напиша следващите редове. На никого не бих се сърдил, ако просто ги пропусне, в случай, че му се сторят с дължината на лекция :-).
Политиката е изкуството на възможното, така че най-добрите ни политици(според мен) са били и ще бъдат политици-практици. Едно от нещата, които най-вече исках да отбележа в горния си пост, е, че е много тънка границата между практик и технократ. Ще си позволя да спекулирам и ще приема, че за Вас успешен практик в исторически план би бил един Стефан Стамболов, ако не, то поне за мен е. Едно от нещата, които е предприел като стратегия към самостоятелност, е че се възползва от големия турски пазар за сметка на руския (затова и го обвиняват за туркофил). Също така, донякъде с основание, го сравняват с немския(!) канцлер Бисмарк. Кои са разликите с днешно време? Ние не изнасяме за Турция, а внасяме от там. Ние пак изнасяме предимно за Русия. Тогава Европа не е единна, последват и две световни войни. Следствие на това е Европейският Съюз, в който сме и ние сега, но който за съжаление все още не е кой знае колко единен :-). Австрия се възползва от това преди години и заради нейните енергийни интереси ни порязоха за “Козлодуй”. Има обаче едно ново обстоятелство, поради което ни бих използвал “еврофил” с кавички при сегашната нажежена обстановка. Нарича се Обща енергийна стратегия на Европа. Личното ми мнение е, че българският интерес лежи точно в тази стратегия. Паралелно с това се надявам, че намеренията за нови мощности на “Козлодуй” не са празни приказки. Не на последно място се надявам, че регулацията на енергоснабдяващите дружества ще се превърне в реална такава. Също много съществено е, че Еврозоната ще ни предпази от икономическото влияние на местните олигарси. Също и заради това е и този президентски вой по Дянков. Последните му изречения в стенограмата са доста издайнически 😉
Що е то технократ и има ли почва у нас сега? Нагледен пример е Т. Трайков и коментарите му по новото предложение на Русия. Дали според мен това е игра на правителството, съм писал в по-стари коментари.
За финал, а и по случай 8-ми март, бих цитирал една жена “с топки” – Америка е империя, но поне поставя стандарти. Добавям само, по-добре строга майка, отколкото глезеща леля.
Скандалът Дянков-Първанов няма как да не е бил вдъхновен от някое добре натъпкано със свежи банкнотки президентско куфарче
Г-н Грънчаров, вярно е, че Иван и Андрей бяха в деликатно финансово положение преди да се преместят в НОВА. Причината защо имат толкова много предавания там е същата – трябват/ха им спешно повече пари. А и Господарите отидоха в БТВ…
Сега, ще уточня нещо. Двамата са отнасяли от мен доста ругатни, като “опосум” е детска закачка в сравнение с тях. Най-вече заради непремерените думи на Андрей (и пригласянето на Иван) на футболна тематика … Те си знаят, а и се постарах да разберат (особено Андрей). Знам, сега и на мен ми звучи смешно:-) Беше преди години:-)
Но сега ще ги защитя, защото когато са го заслужавали, винаги са получавали похвала от мен. Иронията е, че причината, поради която им имах зъб – футболът:-), е главното доказателство, защо няма игри между тях и Първанов. По простата причина, че Андрей често играе футбол с Борисов. Освен ако не намеквате в хипотезата си, че има игра Първанов-Борисов, което за мен не е случаят, но не ми се подемат дълги дискусии, аргументите ми могат да се видят в предни постове. Освен това предаванията са им едни от малкото, да не кажа единствените в национален ефир, в които се чуват остри и директни(!) обвинения срещу БСП и комунистите по принцип, РЗС, ДПС и т.н. Та параноята на Първанов от сценарий е по това направление.
Статията на г-н Инджев е насочена към политпроекта на Първанов, което не противоречи на факта, че президентът е дистрибутор на руските енергиини проекти. Как иначе би се възползвал от това си качество, ако по някакъв начин не продължи да пребивава в политиката.
Най-прекият път за храма на този властови Мардук – върховен бог и цар на боговете (всяко съвпадение с Мърдок не е случайно) минава през нова политическа формация.
На Първанов, като главен руски приобретател, може и да му харесва идеята за партия «Единна България», но държавата ни е прекалено малка, за да има кой знае какво да обединява извън отделните фракции на социалисти и социал-демократи. Повече би му отивало да създаде «Нашата България», така току виж прилъгал и националистите и някой и друг помак, и най-вече, безпартиините русофили. Защото, колкото и да не ни се иска, разделът в обществото е по-отчетлив тук, отколкото по показателя демократи. За сънародниците ни, на които чипът не е сбъркан но все пак е от по-старите модели с ниска честота на вътрешния часовник, времето чувствително е изостанало от реалното. За част от останалите пък, които не прекарват времето си занимавайки се с теоретизация на обществения прогрес, видимата част на демокрацията се свежда до непрекъснатото боричкане за власт на отделни формации и обслужването на «наши» (брат’чед, селски или от сарая) хора веднъж добрали се до власт.
Така че, от гл. т. на президента, деленето на русофили и останалите (не трябва непременно да са русофоби) е действителност с потенциал, който си заслужава да бъде използван.
@Пешо – времето на Кант е отминало, но не и на въведеният от него нравствен категориален императив. Какво включва той за не набедените демократи, всеки сам трябва да си отговори.
@Иванов – и за французите българите са от турски (тюркски) произход. Обаче едва когато ние самите няма да се притесняваме да им кажем какво действително мислим за тях, както това правим и за руснаците, ще можем да им изискваме повече да ни уважават. Защото да си еврофил не означава да си българофоб, затваряйки си очите пред факта, че един господар иска да замени друг, пък бил той и по-култивиран от предишния осъществявайки претенциите си главно с мнозинството на гласовете си в европейските институции.
Г-н Танушев, в контекста на моя пост, съм обяснил достатъчно подробно защо и кога българофил е равнозначно на еврофил. Вашият контекст е в друга плоскост, но споделям впечтленията Ви. А дали ще си останем със сервилно поведение и в ЕС, зависи само от нас и колко скъпо ще си “продаваме” гласа. Този път ще се въздържа от пространствен коментар. Със сигурност знам обаче, че нямаме представители нито в руската дума, нито в американския сенат. Интересно ми е да прочета, какво би трябвало да бъде правилното според Вас поведение на България в сегашната енергийна ситуация и кое е българофобското в позицията ми.
Г-н Танушев, в контекста на моя пост, съм обяснил достатъчно подробно защо и кога българофил е равнозначно на еврофил. Вашият контекст е в друга плоскост, но споделям впечтленията Ви. А дали ще си останем със сервилно поведение и в ЕС, зависи само от нас и колко скъпо ще си “продаваме” гласа. Този път ще се въздържа от пространствен коментар. Със сигурност знам обаче, че нямаме представители нито в руската дума, нито в американския сенат. Интересно ми е да прочета, какво би трябвало да бъде правилното според Вас поведение на България в сегашната енергийна ситуация и кое е българофобското в позицията ми.
П.П. Изпитах проблеми с браузъра, така че този пост може да е излязъл вече веднъж.
Алексей Петров и Гоце Първанов: Митологизацията на Мутрата и Милиционера, изведени от провинциалната кал, забъркана с комплекси.
Колкото и странно да ви звучи, но за мен героят на деня Алексей Петров и президентстващият агент Гоце Първанов са напълно идентични обществени типажа, създадени, ръководени и контролирани по абсолютно сходен тертип. Вкупом политици и медии демитологизираха Мутрите и Милиционерите. Без да искат разбичкаха два абсолютно доминиращи образа на българския преход. Ако има неизменно съпътстващи ни контури след 1990 год. , то безспорно са те: двете всесилни свини – широковратните тъпчовци и озлобено гледащите униформени милиционери/полицаи/. Невинно и спокойно вместиха „героя на деня” Алексей Петров, който по примера на класическите борчески традиции се сдобил и със запомнящ се прякор – Трактора/не се уточнява дали е „Беларус” или друго творение за селски труд/.
Знаете ли къде е село Бабинци? А Глогово, а Градежница, а Гложене? Айде град Тетевен всеки знае. Това е детско-географският ареал на Алексей Петров. Според официалните му биографии е роден в махала Бабинци, а според милиционерското му досие се е появил в село Градешница, учил в Глогово, характеризиран от „органите” в Гложене и Тетевен. Ако се разровите методично в мрежата няма да намерите достоверни ориентири. Защо ли?… По няколко причини – на първо място, за да се оплете старателно в гъста мъгла битието на персоната, което доказва, че и в момента секретните дейци са под грижливата опека на „службите”, каквото и да разбираме под това. На второ място – на Алексей Петров е трябвало да се създаде максимално широк вариативен периметър, ако бъде заподозрян в двойна игра, каквато се е опитвал да играе. На трето – да се контролира кариерата и психологическия натюрел на „направеното момче” в екстремални житейски ситуации.
Ако не направихте връзката дотук? Ще помогна. Детството и милият спомен оставят траен отпечатък. Не вярвате?! Прочетете пак стария татко Фройд. Ако е планиран за „верен страж на социалистическите ценности” няма начин да не се оплетат в съответната ситуация за легендиране. Ако в нещо са били професионалисти другарите от ДС, то в изграждането и моделирането на етно-географския профил на момчетата от прехода са безспорни майстори и умели манипулатори.
Село/бивша махала/ Бабинци е изключително красиво кътче в Централния Балкан, близо до Градежница, Глогово и Галата. Част от така наречения „тетевенски помаклък”, т.е. там живеят компактни маси от българо-мохамедани – трудолюбиви, бедни и непрекъснато тероризирани от комунистите. Ама много бедни. Целият им свят се ограничава до къртовски труд от тъмно до тъмно, домашните животни, редките празници, някой и друг местен първенец, допълзял до партиен ръководител на местно или окръжно ниво. Повод за специална гордост е и служителя на милицията, защото той става Власт, включително и пред „другите”, успелите, червените велможи. В затвореното общество на тези селца Милиционер звучи гордо, нзависимо и достолепно.
Родните предели на Гоце пък са радомирските селца Сирищник и Косача, за които столицата е недостижим блян и е заменена от Перник. И в помашния край, и в граовско провинциалният комплекс за недостатъчност е по-силен откъдето и другаде да избереш в България. Тамошните малки селца и градчета са населени от особени етнически малцинства, затворени като общности, в които ценностите са различни от тези на „другите”.
И идва специфичната роля на модератора ДС, която в края на 80-те години подбира от тези общности бъдещите улични герои и нови боевици. Погледнете по-голямата част от тях и географско-биографичният им „анализ”. Трактора е от Бабинци, Крушата от същия помашки пояс на село Кирчево, което до 1971 г. е Помашка Лешница, оттам е и Алчо; братята Маргини – от смолянските села, Младен Михалев – Маджо от Силистра, братята Илиеви от Кюстендил, а от близката Дупница са такива живописни фигури като Иво Карамански, Златистия и братята Галеви/кариерата им повтаря едно към едно тази на Трактора/, от пернишките села и градчета са един куп „герои” като Райко Кръвта и президентския спонсор Людмил Стойков. Те, включително Гоце са израснали сред хлъзгавата общност на граовските цигани – хитри, подли, професионални предатели. Между другото от този край са много правоверни комунисти, начело с „вожда и учителя” Георги Димитров, но той е от друга затворена общност – на местните протестанти. Е, да не забравяме и Богомил Бонев – комунист, генерал, филип-димитровист, демократ, хотелиер и жокей. От Радомир, без извинение.
В тези райони, особено в помаклъка и Граово, с чиста съвест ти резват главата дори за безобидна шега или леко нарушаване чувството за собственост. В друго такова селце един Манчо Панюков методично изкла цялото си семейство, защото в представите му децата и жената му принадлежат. Селцето е Скребатно, откъдето е и една друга персона на прехода – Александър Праматарски, а последните месеци се оказа, че е поселището с най-много агенти на ДС. В тези специфични общности комунистическите служби са работили методично и целенасочено, защото са прозряли /или са им казали/, че има подходящ материал за моделиране, а една от характерните им черти е особеното чувство на лоялност, приятелство, изпълнителност и благодарност, ако бъдат допуснати до Властта и Парите. За Алексей Петров е нещо съвсем естествено да присвои таксиметровата фирма на свой съдружник – просто това е принципа на късното ТКЗС – краде се от общото и краде този, който властва. Това е нещо естествено като поредния донос. Той никога, ама никога няма да се разкае за това – просто си е напълно естествено. В реда на нещата е и за Гоце Президента да крие агентурното си минало – и това е естественото му право да пълзи към върховете на Властта, тръгвайки от схлупените къщици на Сирищник и Косача.
Умело, методично и константно гадничко ДС и водещите им офицери са ги моделирали на основата на специфичните етно-географско-генетичните особености на затворените общества от детството им. Така преходът към тайното, скритото, ограничено от перспективата за властване става естествен и логичен. Осигурява се гордост, независимост, власт, лайф-стайл и липсващото богатство. Ако прочетем внимателно Иван Хаджийски ще открием далечния архетип на тези хора в заселването на черкезите по тези земи. Между другото, помашните села в Тетевенско-Троянския Балкан са се създали покрай обирите на търговските кервани от двата града, населени с предприемчиви и богати люде като първия български милионер Станьо Врабевски. По-новият архетип е този на полуграмотните партизани/селски, бедни и безкрупулни момчета/, слизащи в Големия град. Условно може да го наречем архетипа „Янко”/Тодор Живков/.
Тези момчета обичат и да спортуват. Тракторът е каратист с някакъв колан, а Гоце се изживява като баскетболист и футболист, защото спортът също е елемент от Пътя към властването и владението, фиксира завистливи погледи на очарованата публика. Спортните им прояви ще накарат Надежда Михайлова/настояща Нейнски/ да се отдаде на момчето от тетевенския балкан, а Весела Лечева да стане постоянна компания на Алаброса от Сирищник.
Мотивацията за спорт е същата и при амбицията за наукоподобност. Перманентният стремеж да надмогнат нравствените и интелектуалните си качества ги води неудържимо към „учението”. Агентът Гоце е кадър на Института по история към БАН, а Трактора е доцент и доктор на науките в Пловдивския университет и УНСС. От тези си „научни” позиции обичат да менторстват, наставляват и сочат „правилния път” – „намалете лихвите” или „коригирайте здравната реформа” и „към Русия”. Тук са удивително последователни в родителските съвети: „Учи, за да не работиш.”
След като Държавна сигурност им е осигурила достъп до науката, спорта и политиката вече правят всичко възможно да се харесат – раздават ордени, правят благотворителни Коледи, борят се срещу тероризма, пазят националната сигурност, режат ленти, даряват сирачета и футболни отбори, изпращат олимпийци. В същото време най-обичат ритника в гръб, просто го владеят най-добре, обучени в лепкавите коридори на ДС. Мразят из дъно изказванията по техен адрес от рода на „Прости, селски момчета, а докъде стигнаха” – тогава ритат в гръб озлобено от припомнянето на аналния им период. Презират родното място, родата и приятелите от детинство. Връщат се при тях само като победители или благотворители. Единствената им благодарност е към водещия офицер, който е разкрил скрижалите на тайните служби.
Що се отнася до ценности в щастливия им живот те/Гоце и Трактора/ имат фанатична регидна преданност към Идеята на затвореното, тайното общество, от което са част. Типичната фанатичност на комунистите, доносниците и масоните. Опцията е винаги бинарна: ДС или Сирищник; басейнът Спартак или долината на река Вит; мутренската компания или незабележимо живуркане около животните в двора; ОКЗНИ или БСП. Изборът е недвусмислен и предопределен, ако фанатично спазват правилата на затвореното общество. Биха предали всеки, но не и Обществото. Тайната е някъде дълбоко в аналния детски период на смазващата бедност /обора, нужника на двора, липсата на баня, изтърканата униформа в училище, пренебрежението на тарикатите, скъсаните обувки/. Зубрят, натискат се в Комсомола и спорта, докато са открити от всемогъщите тайни служби, които им предлагат душ за калта. Изкъпване с топла вода и веро. Надмогват битието като стават доносници, барети, офицери под прикритие, , дори научни сътрудници. И Гоце, и Трактора винаги ще знаят, че има някой над житейския им хоризонт – този, който ги е направил, моделирал, проводил по пътечката на успеха. Няма да забравя на другия ден след конгреса на БСП, който избра Първанов за червен шеф първа страница на в. „Труд” с нужника на двора. Някой напомняше на новото геносе – „Виж, откъде те взехме и докъде те докарахме. Не забравяй чий продукт си.” Тайната власт напомни и за турско-циганския генезис по генеалогична допирателна – „Седефчов”, а при Алексей Петров директно са фиксирали селскостта в прякора – Трактора. Впримчени в паяжината на службите вече нямат избор – смело се впускат в житейската клаустрофобия, мнителността, вождизма и жестокостта към по-слабите, които не са удостоени с честта на затвореното общество.
Неизбежно е да не си спомним, че почти всички мутанти на прехода се оказаха „служители на прикритие” в така наречените „съвременни тайни служби” или високопоставени масони. Поли Пантев, Карамански, Косьо Самоковеца, Доктора, Илия Павлов, Г. Илиев – без изключение с карти на сътрудници, а Илия Павлов дори го опяха в православен храм по масонски. Бил някакъв много високопоставен „брат”, като Димитър Калчев или Георги Гергов. Хора, направени от службите, защото ако не убиват или пишат доноси щяха да си останат в аналния период на детството.
Същата житейска хронограма ще открием и в други подобни типажи. Например „демократичния” генерал Атанас Атанасов – турското село Батин/симптоматично на арабски означава „таен, скрит”/, местен прокурор и полицай, докато идва „просветлението” – Генерал, НСС, депутат, шеф, обществен авторитет. Или одеозната фигура на агента Бор – Тошко Тошев. Същата схема и при него – смазваща и лепкава кал в родното търговищко село Дриново, после отказ от родния баща, за да дойде спасителната ръчичка на Държавна сигурност и се стигне до в. „Труд”, пури, картини и манекенки. Нали си спомняте снимката с агента Бор между Косьо Самоковеца и Цеци Красимирова?! Негова представа за принадлежност към преходния естаблишмънт, за отскачането от Дриново към благините на тайното общество. Ами еманацията на Пътя – Богомил Бонев. Просто зашеметително – Радомир, гимназия, семпли момчешки амбиции, алаброс-лимба „тип Гоце”, а после – БКП на 18 год., милиционерско училище, генерал, министър, Нона Йотова, кандидат-президент, Чорни, хотели, Гергов и шеф на Пловдивския панаир. Великият Гетсби от Радомир! Еманацията достигна в оня незабравим ден за българската демокрация, когато Боги и Нона се изтупаха яхнали породисти коне пред Народното събрание. На жълтите павета. Сигурен съм, че дори Иван Костов е бил горд с министъра си в този незабравим миг! Рустикалната мечта да стъпиш на жълтите павета на кон, пред Двореца, пред „Съединението прави силата”! Може да помогна на Андрей Райчев и Ко, че в този ден прехода май приключи наистина. И де юре, и де факто.
Или това незабравимо туловище Мара Капон, произведена от Бабикян в Мисс-Парламент, изръшкала пътя от помаклъка на Чепеларе до Евро-парламента, с кумец от ВПС на БСП, приятелство с изралеския другар на Трактора ген. Дани Ятом, Праматарски и Яне Янев… В крайна сметка сменила за четири години пет партии.
Драги читатели, всъщност ще има ли отърване от матрицата на Гоце и Трактора? На мутантите и „национално-отговорния бизнес”? На ДС и Ложата? На Боги и Наско? На Бор и Архонта? На Мара Мисса и Патрашкова? Струва ми се, че няма да успеем, просто те ни мразят, неистово ни мразят. Ние не сме от тяхното общество, от тяхната ложа или приятелски кръг. Такива като Явор Дачков и двойничката на Йосиф Кобзон Криси Патрашкова съжалиха публично за „проскането” по корем на Трактора – немислимо е „самонаправилите” се от ДС Гоцевци да бъдат унижавани. Не може да се прости това – от леглото на Михайлова/Нейнски до ареста или от Сирищник и Седефчов до коридорите на гадния донос или Президентството, което си е все едно… Ако трябва ще ни бастисат окончателно, за да си останат Те, извървяли пътя от селската миризлива и лепкава кал до обслужващото кимване на строгия офицер, който се грижи за „националната сигурност”.
Абе, що ли ги пиша тези работи? Нали утре пак Боги Бонев ще дойде на кон, а слугинята на Симеон, кадет Рилски Меглена Кунева-Пръмова ще смени Гоце Президента. Алексей ще е репресиран, онеправдан и измъчен. Какво ли сме променили в крайна сметка ?!!! Ако сте стигнали до края на скромното ми писание – не обръщайте внимание – Преходът е приключил, забравете!
Към г-н Иванов:
Както Вие самият казвате, поставил съм нещата на друга плоскост и не Ви обвинявам в българофобсво. Но Вие самите давате пример със Стамболов – да си еврофил в днешната ситуация може да означава и да си туркофил. Важен е балансът на интересите, а той в никакъв случай не минава през руската Дума. Но не се покрива и с челобитно поведение в Брюксел или Страсбург. В този смисъл българофил не е еднозначно на еврофил. Не мисля, че най-точното описание е колко скъпо бихме си “продали” гласа. Може да отстояваме позиции и по примера на Полша. Вижда се, че членството ни в ЕС не е пряко свързано с икономически интереси – неусвояването на фондовете е достатъчен пример. Сивата икономика също не се е свила. Участието ни в ЕС за мен е по-скоро морален коректив и институционална принуда, без които съвсем ще загубим облика си на демократична държава.
На въпросът Ви за правилното поведение на Б-я в сегашната енергийна ситуация обаче е доста по-трудно да Ви отговоря, след като в самото ни об-во няма ясна визия за това. Но по пътя на изключването, мога да предположа, че това няма да е строежът на руска АЕЦ в Б-я – няма икономическа обосновка която да оправдае политическия колониализъм. За това пък турски енергийни проекти не биха имали същите политически последици както руските. Спешно трябва да се разработи и геотермалната енергия, вятърната и слънчевата. Не че ще заместят останалите мощности, но осигуряват и финансиране от европейските фондове и работни места тук на място. Пречиствателни устройства на въглищните централи също може да е приемливо решение за пълно натоварване на тези мощности(както е в Г-я). Свързването в енергиен пръстен на с-мите на центр.евр. д-ви и района ни също е сполучлива идея. Според мен няма една глобална добра идея за енергетиката ни а съвкупност от различни решения които като цяло ще осигурят ениргийната ни независимост.
Много точно пресъздадена политическа амбиция уважаеми господин Инджев.Липсва обаче нещо изключително важно-какви са последиците!И защо ли новоизлюпените политици самовлюбени в собственото си его,не обръщат взор назад и не отчитат грешките на предшествениците си.Все едно гледам стар филм,но с нови персонажи,както например “Агент 007”.В българския му вариант обаче страдат честните отрудени хора,които пред всеки избор живеят с надеждата,че обратът на живота предстои.Не беше ли същата история в СДС?Особено ме дразнят лаиците,които твърдят,че Костов разби СДС.Дразни ме и мълчанието по този въпрос на последния.Бавно и системно Стоянов разпалваше конфликти,които изпиваха синята партия,за да стигнем в настоящият момент до политическия абсурт в европейска държава да липсва силна дясна партия!Но нека да върнем филма назад:След избирането на Надежда за лидер СДС се зареди с енергията на промяната.Седесарите и симпатизантите на синята идея заживяха с надеждата,че се създава градивна алтернатива на управляващите царедворци.Да ама не!Започнаха интригите,които прерастнаха в конфликти:Петър Стоянов нямаше интерес от подобно развитие на нещата,първият конфликт Муравей с Н.Николов,резултатът-изключване на Николов от парламентарната група на СДС,Надежда беше гласувала за изключването му,въпреки че Николов организира избора и за лидер.С това си гласуване тя оголи гърба си.Интересното е кой я посъветва да постъпи по този начин.Съветникът беше Стоянов.По този начин тя стана лесно манипулируема и уязвима.Последва смяната на областното ръководство на София,Евдокия Манева беше подменена със Стефан Иванов,момче за което думата политика имаше едно единствено значение наречено далавера.И се започнаха събранията по райони,които взривиха партията.Петър Стоянов съветваше всеки ден Надежда,но нито веднъж не се появи при редовите седесари,за да се стигне до една глупава и ненужна конференция,на която освен,че Костов не се яви,две областни организации предложиха Стоянов за председател.Преди да си направи “великодушно”отвод бившия президент направи предложение в кулоарите на НДК някой от трибуната да поиска едночасова почивка за да могат двамата да се разберат на четери очи.Колкото и смешно да ви звучи това е факт,който и тогава предизвика смях,изразен тогава от благоприличие с недоумение.Костов се уплаши от манипулации и не дойде,днес трябва да кажа,че това беше груба политическа грешка.Ситуацията беше такава,че СДС и до днес щеше да бъде силна,а не разбита като армията на Наполеон.След това последваха събития,които довършиха СДС под ръководството на Стоянов,като председател.Къде е днес Стоянов много малко хора знаят,знае се че съпругата му живее като олигарх в Швейцария.Първанов каквото и да си мисли,каквато и партия да създаде,резултатът ще е един,ново политическо недоносче на командно дишане,въпреки огромния финансов ресурс.Свидетели бяхме какво се случи с “Лидер”,огромен финансов ресурс без политическа ефективност.Напоследък упорито ме тормози един въпрос,какво се ражда от нещо,което е сиституирано върху гробища и доколко ни е нужно.Всички злини започват оттам.От една сграда в която се приемат калпави закони,които дават възможност престъпниците да са престъпници още повече,крадците да са ненаказуеми,а народа да се обезверява със всеки изминал ден!За да дойде деня и да се питаме,къде ли е Първанов!
Благодаря Ви, г-н Танушев. Според мен говорим за едни и същи неща.
Освен Полша, много добър пример е и Гърция. Всмисъл, имат доста голямо лоби чрез своите еврочиновници. Може би и затова не ги е страх сега да се озъбят на Германия, макар да са със силно “изцапани” гащи. Т.е. наистина от нас си зависи :-). Със споменаването на Австрия, очертах, че и понякога да си сляп еврофил значи да си си направо българофоб. Вярно, не беше в прав текст:-) Процесите са динамични, но надеждата ми е в обшатата енергийна стратегия. Надявам се, че точно тя ще възпира страни като Австрия да си прокарват небалансирано интересите. Надявам се, че обща ще значи и балансирана. Ще видим.
Стамболов го обвиняват съперниците за туркофил, аз не. Точно защото е намерил баланса и не се превърнал в технократ, го смятам за успешен пример.
За изчерпателният Ви отговор относно енергийната ситуация може да получите от мен само адмирации!