Изчаках да мине навалицата с букетите. Някои мъже са гузни, други наистина искрено искат да изразят благодарност. Поне веднъж .
Никого не упреквам, но какво означава да изразиш благодарност към жените? Заради 8 март, който бил празник?
Не бързайте с изводите. Възраженията ми не са идеологически заради връзката между Клара Цеткин, социалистическото движение, комунистическата му мутация и всички произтичащи извращения на нормалността в отношението към Жената.
Жената като какво? Жени има всякакви – да не изброявам вариантите. Но и общи неща между тях има.
В империята на комунизма СССР , поне в Москва ( а какво е било извън тази “луксозна” територия на комунизма, направо не ми се мисли), съм виждал предимно жени да блъскат по поправяне на заледени булеварди, разтоварване на въглища, разчистване на сняг, ремонтиране на сгради. В студентския стол, където се хранех, на опашка се редяха създания от женски пол, които не искам да описвам. Бяха от строителната бригада, която лазеше по стените на сградата за ремонтни дейности посред люта руска зима. Не приличаха на хора , камоли на жени, които по условие са по-добрата част от човечеството ( не смейте да ми възразявате, ако имате майки).
В същата онази империя на комунизма съм виждал жени да бият мъже, които си го заслужаваха . Виждал съм жена, която сваля от тролея двама младежи без билет и ги млати едновременно с чантата си, а те само се пазят.
Спирам с примерите за абсурда на “женското царство”. Не мисля , че жените искат това. Те искат друго.
Искат да измиеш чиниите, когато са си намазали ръцете с крем. Важно им е. Нима това е голяма жертва за теб?
Искат да ги оставиш да поспят малко повече, защото наистина имат нужда от повечко сън от мъжете.
Искат , извинявайте за сантименталността и баналността, добра дума, нежност, внимание.
Искат признание, че не са тъпи патки- каквито определено не са вкупом, особено в сравнените с тъпите говеда, които правят такива обобщения ( жените дори не искат да им се признае, че са много, много по – добри от мъжете в какви ли не области).
Искат разбиране за това, че не са много добри в паркирането на коли.
Искат от нас тези “малки подвизи”.
Нима не е тъпо и абсурдно да се пазарим на дребно – ние , които се пъчим ( и наистина го правим обикновено), че сме готови да пукнем в битка за жена, да изтлеем в гонене на кариера, но да пренебрегнем тези “дреболии”, които не ни струват нищо, освен победата над т.н. мъжко его?
Жените просто искат да приемате слабостта и слабостите им по същия начин, по който те проявят слабост към силата ви – няма по-голям афродизиак от взаимното уважение!
Но има един проблем. Те искат всичко това 364 дни в годината.
Свалям ти шапка!
Hei maje! Silata na jenite e v tiahnata slabost i majete triabva da se saobraziavat s tova. Spomniam si v “Dobrite stari vremena” na 8mi mart v offisite jenite sabiraha pari i prigotviaha iadene i piene za majete kolegi koito im kupuvaha cvetia. Jenite sgotviaha, podrejdaha trapezata i sled tova po4istvaha vsi4ko. A nie majete biahme gordi 4e sme gi “uvajili”. Dolato se varnehme v kasti i zaradi kasnoto vrastane se skarvahme s jena si na koiato biahme zabravili dori cvetia da podnesem. Eh kade ste nezabravimi “socialisti4eski” vremena. Dori na 8mi Mart ne se sestahme da se priberem po-rsno i da sgotvim i servirame za jenata koiato beshe do nas v losho i dobro.
🙂 Благодаря!
М А М А е най- добрият и важен човек във Вселената. Това ни ограничава да даваме някои негативни отценки към жените. В природата мъжките екземпляри са по- красивите, и шарени и по- едри от женските. Ние мъжете сме решили, че жените са по-красивата част от хората и ги величаем.Те са наши приятели, съпруги, майки на нашите деца, партньори и съподвижници. Какво повече да искаме от тях….? Станете заможни и си вземете прислужници на които да плащате, а не да искате от вашите най- близки приятели да са ви роби. Подкрепям Иво, защото той знае и може.
Защо само толерантност към слабостта? А силата има?
Истина е това, което г-н Инджев пише за положението на жената в комунистическа Русия, и аз същото съм видял в онова време с очите си там, но в Петербург, където учих: жените тогава бяха “активният елемент”, занимаваха се с най-мъжки професии (бояджийство, ремонти по фасадите, строителство и какво ли не още), а “мъжкият елемент” беше дегенерирал поради злоупотреба с алкохол. Жена да нахока или дори да набие руско пиянде на улицата тогава си беше обикновена всекидневна гледка: “Их, нахлестался!” (“Накъркал се!”). Имам чувството, се Руската империя се крепи на женския елемент, а как ли в това отношение е Царство България?!
“Възпитаният мъж никога не прави забележка на жена, носеща неправилно траверса…”
Ако БГ-русофили бяха наистина патриоти нямаше да се вричат в руският -МАТРИАРХАТ.
Вдичко е вярно и добре казано, но трябва постоянно да си напомняме последното: трябва да правим всичко за нашите дами всеки ден! Поклон на любимите ни момичета всеки ден!
Поздравления!
Казано е чудесно!
Браво Г-н Инджев,
Като помислим как само и единствено благодарение на жените мъжете могат да открият толкова хубави неща от живота – любовта, споделянето, нежността, малките жестове и мигове, това да създадеш нов живот и бъдеш родител. Тези крехки и едновременно силни създания до нас са нашата благословия. И ние трябва всеки ден да признаваме това и да го показваме – с жест, дума, докосване, подкрепа..
Изискванията ми са точно толкова високи, колкото съм и
всеопрощаваща- не винаги, не на всички и не за всичко, разбира се, но не ми се мисли за дни, години, история, символика…а за МИГ.
Пропуснатият миг не може да бъде догонен, заменен, наваксан…
Мъже, НЕ ПРОПУСКАЙТЕ МИГА…и няма значение в каква форма и начин ще проявите внимание, уважение, обич.
Просто НЕ ПРОПУСКАЙТЕ МИГА и бъдете СЕБЕ СИ.
После ще узнаете,че е бил МИГ КАТО ВЕЧНОСТ.
Прекрасно! Веднъж да видя един мъж, който да е схванал идеята 🙂
Благодаря!
Ще си позволя една малка поправка на текста – жените не “искат” всичко това, а “се нуждаят” от него 🙂
Боже, колко ми бяха омръзнали тези “мероприятия”, които уж целяха да уважат жената.Глупости, с извинение, мъжете си търсеха повод да поухажват някоя колежка без това да бие на очи. До такава степен всичко беше програмирано, че и купуването на цветя влизаше в задълженията. Няма да забравя цял живот как съпруга ми се върна в къщи с 2 броя лалета, защото в суматохата беше изпуснал едното. Много се смях, а той се чудеше как да се оправдае. Много е прав Иво като казва, че ние се нуждаем от внимание и разбиране целогодишно. Но, тоя комунизъм съсипа всичко, всичко!
Г-н Инджев е точен с всичко, което е написал, но има други много по-достойни дни от календара, когато наистина си струва човек да подари цветя и благодари на нежните същества около него.
Иначе 8-ми март е измислен от германската Цола Драгойчева – да си го празнуват на Позитано (и да почетат паметта на загиналите жени при обири на мандри ).
Много добре казано г-н Инджев. И вярно.Но нали знаете, че понякога това малко на някои им се струва като пътуване до Луната?
Наскоро гледах епизод от любимия ми сериал South Park. Животът на нашия вид, погледнат през призмата на 8-годишни малчугани. Нещо като съвременните патиланци, но с американски привкус.
Та, серията беше посветена на толерантността от всякакъв вид – расова, полова, болестна. Разказвам ви всичко това, за да стигнем до извода, който беше гениално изведен от авторите на комедийния сериал. С помощта на небезизвестния стил в литературата – остранностяването, любим на Толстой – едно от децата достигна до заветната фраза: “You don’t get it, you just don’t get it!!!”
Затова исках да споделя с останалата част от мъжете – ние не можем да схванем какво точно се случва у другия човек, защото сме други, различни, уникални. И да се опитваме да станем като Мел Гибсън, единственото, което ще постигнем е да се провалим още повече. Затова нека дерзаем, пък каквото стане.
Добре, разграничаваме се от родилното петно на 8-ми март (но защо тогава не го направим и за 3-ти март?). Това означава, че тъй като сме равнопоставени, трябва да има празник и на мъжете – сигурен съм, че руските мужици веднага ще прегърнат идеята. Но има мъже и мъже, Сергей и Бойко, Първанов и Дянков (за да цитирам само актуалните), както има жени и жени (за тях вече не би било възпитано да се споменават имена). Какво тогава празнуваме, биологични особености или социален статус? А ако акцентираме върху вниманието, нежността към някого, то защо трябва да прокарваме хормонална разделителна линия? “Тестостеронните” мъже също се нуждаят от нежност. Останалото е въпрос на възпитание, което може да е погрешно и при двата пола. И в края на крайщата, колкото и да е искрена благодарността ни към майките, съпругите, сестрите, приятелките, колежките, съседките и партийните лидерки, защо трябва да е “поне веднъж” в годината. Не е ли това начин по-скоро за умиване на “гузната” ни съвест, че не го правим през останалото време. Лично аз смятам, че истинският празник за жените ще настъпи само когато целогодишно ние бъдем за тях достойните мъже. Затова предпочитам всекидневно да правя усилия в тази посока, макар, че далеч не винаги успявам, отколкото да се успокоявам, че ще дойде 8-ми март или някакъв друг празник, който ще ми даде повод за извинение с букет цветя. Сигурно на някой му се струва, че това е по-добре от нищо, но за мен това е безкрайно недостатъчно и в крайна сметка заблуждаващо.
Все повече хора от обкръжението ми се отнсят към жените си точно както препоръчвате. Най – хубавото следствие от това е отражението, което подобно поведение дава върху децата, възпитанието им и изобщо начина, по който възприемат света.
Всички красиви и добри думи, които могат да бъдат казани за жените, губят силата си след произнасянето на само една друга.
Лъжицата катран, която разваля кацата с меда.
Тя е: “тъща”…
Не можеш ли да победиш жената с цвете – не опитвай с ятаган…
Благодарности на Иво Инджев.
БРАВО!!!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
Да, искаме го 364 дни в годината.На 365-ият ще ви кажем колко много ви обичаме.Е не си ли струва всичко това!?
Вие сте достоен мъж и / рядко срещаното явлениече / честен и умен журналист, г-н Инджев.
Много ми хареса. Особено финалът 🙂
Дано повече мъже мислят като Вас, г-н Инджев, но не само на тази нищо незначеща дата. Благодаря за разбирането!
Поздравявам Ви за чудесното есе! Това е истинският мъж.