Вътрешният министър Цветан Цветанов е говорил с жестоко пребитата актриса и модел Деси Зидарова. “Той ме поети още докато бях в болницата, запознах го горе-долу с обстоятелствата, той зае много сериозна позиция и ще видим какво ще стане”, разказа тя по бТВ тази сутрин.
Иначе казано, вицепремиерът и вътрешен министър се е ангажирал лично с един от многото подобни случаи. Има бити по същия начин лекари и журналисти. Но той е взел присърце точно това престъпление.
Кавалерската му постъпка по принцип заслужава адмирации. Да припомня, че Зидарова беше пребита с бухалки в столичния квартал „Лозенец” на 29 ноември миналата година. Младата жена, майка на две малки деца, по мое мнение разби стереотипните представи , според които за “една манекенка” се говори с гримаса като за “нещо, което не е стока”.
Някак обаче се набива на очи сравнението с друг, още по-нашумял случай на зверски побой над публична личност. По едно съвпадение вчера в София представи книгата си колегата Огнян Стефанов. Можете да му честитите на патерица – за самото му оцеляване, с цената на патериците, които го крепят сега, както и за символичното му възкръсване пред публиката чрез книгата.
Не, няма “конфликт на интереси” – не е нужно да се прави съпоставка и да се слага на кантар животът и страданието на двамата , макар Огнян наистина да бе премазан така методично с железа, че завръщането му от онзи свят е чудо на медицината. Или както той сам се изразява :
“ На 22.09. бяха убит. Убиха ме мъже в черно, въоръжени с чукове и винкели. Бях в кома, преживях тежки операции, но се върнах. И тръгнах по следите на насилието”.
Следващото му изречение е точно онова, което искам да подчертая в случая:
“ Поех сам, защото държавата отказа да бъде с мен в този мрачен път…”.
Книгата му се казва “Кома”. Негова, но всъщност дали е само лична? Мен ако питате , става дума за състоянието на свободното слово в България. Защото тъкмо него искаха да сплашат сплашиха онези с чуковете. Или по – точно поръчителите на касапското им дело. Но което е най-лошото от всичко – те успяха. Това е видно днес. Усилията им са възнаградени от една уплашена журналистика, която се озърта откъде ще й дойдат ударите.
Има ли журналист в България, който да не си е помислил с ужас, че и на него може да му се случи, ако “не внимава”? Ако е имало, то днес е съмнително някой да вярва, че за него такава опасност не важи. Защото държавата подпечата като с чук, чрез бездействието си, безнаказаността на тази агресия. И я направи универсална заплаха за свободата на словото.
Огнян Стефанов е бил пребит от цял взвод биячи. Има свидетели, които също са били бити. И нищо. Няма напредък в разследването. Май отдавна няма разследване. Поради което следите водят към самата власт. Тя може да не е пряк поръчител на клането, но е негов съучастник. И е потребител на “ползата” от него. С нищо неправенето си тя дяволски хитро си осигурява удобния журналистически страх, на който воайорски се наслаждава.
Как иначе да си обясним, че разкриването на побоя над българската журналистика в лицето на Огнян Стефанов не е обект на специално ухажване от страна на най-представителния за тази цел началник в държавата г-н Цветанов?
Книгата на колегата Стефанов “Кома” спокойно може да бъде дописана с втори том, ако се обобщи деградацията на свободното слово , принудено да отстъпи от завоюваните вече преди десетина и повече години позиции. И както се полага на втори том, заглавието трябва да е продължение на предишното. Най-подходящо ще е “Амок”.
На пръв поглед “Амок” е “Кома” наопаки. Но е същото, само че с елементи на буйстване, изразяващо се в медийна стрелба напосоки. Във всички посоки, само не и към “опасните”, т.е. към хората с големите пари и голямата власт. Това е състояние на страх, на рязко влошаване на общественото здраве, лишено от съпротивителни сили и от най-важния им компонент: свободата на медиите. Към такъв амок сме се запътили, ако свободното слово не излезе от кома.
Добър ден г-н Инджев,
Благодаря на Президент Георги Първанов,
/ ако е той /
че Ви принуди да направите този блог.
Здравейте г-н Инджев,
отдавна се каня да ви споделя как се “шегуваме” (с черен хумор ) на ваш гръб – поянкога след някоя ваша статия си казваме – “Време е Иво Инджев да пусне в блога някоя статия че е довлен и щастлив от живота и не мисли за самоубийство или, че не смята да заминава за някоя африканска държава внезапно и завинаги…”
Поздравления за смелостта, защото тези неща, хората в черно с бухалките и чуковете за съжаление са релани в наше време и пространство…
Надявам се правилно да схванете горното, че по този начин си казваме с приятелите – един човек поне се осмелява… дано не му се случи нещо…
Поздрави,
Иван Б.
Към Иван Б.
Благодаря, поласкан съм…
Но , с риск да Ви лиша от причината за майтап, трябва да Ви кажа най-искрено ( и не много лично – влизанията и прочитанията в блога достигнаха рекордните 30 000 онзи ден), че аз наистина съм щастлив човек. Комбинацията от свобода плюс лично щастие е причината за това. Е, финансовата страна е “обратната страна на медала”, но пълно щастие няма. Пък и щастието си има цена – цял живот съм живял със заеми, никога не съм разполагал със собствени големи пари, макар да работя от 30 години. Така че не ми е за първи път да имам затруднения.
Ако търсех “популярност”, или”кариера”, трябваше още да съм на екран, но с цената на компромиси, които щяха да ме правят нещастен в личния и професионалния живот.
Колкото до избора на теми – да, занимавам се с негативите, каквито ги виждам аз и само аз. Никого не ангажирам. За позитивите съм оставил да се грижат другите.
А и конфронтациите ми през годините никога не са били с леля Пенка.
И последно- по темата за президента.
Знам, че ми се приписва “специално отношение” по “реваншистки” съображения към него. Нищо подобно! Той е главата на държавата, но е обграден с вреден за всички граждани медиен комфорт. Като му го нарушавам, доколкото ми стигат силите, се опитвам най-малкотода бъда различен. А че съм претърпял някакъв персонален сблъсък с него – е, това само ми помага да знам добре с кого и с какво си имам работа.
Иначе този додта посредствен човек ми е дълбоко безразличен. Интересува ме тъкмо това: как така една такава посредственост е яхнала държавата, упражнява власт далечи извън пълномощията си и ни виси като чук на шията на брега на дълбокото европейското море. Опитвам се да използвам сърпа на слово, за да се освободим. Дали успявам? Разбира се че не. Но правя, каквото мога.
Г-н Инджев, завиждам Ви за пълното щастие! И аз се мъча, но като я няма свободата-и щастието не е пълно…. Но Вярвам… Благодарение и на Вас!
Очаквате ли нещо от президента в петък, г-н Инджев? Аз мисля, че от устата на този патологично неискрен човек отново ще излезат само лъжи и многоточия. Би било любопитно да прогнозирате това предстояше изказване, вие сте най-вещия познавач на това лице. Ако ползувам терминологията от литературната практика, вие сте най-добрия “гоцевист”.Очакваме.
Успявате г-н Инджев,вярвайте ни !
Когато от едната стана стои Асоциация за Малтретиране на Опозицията на Комунизма (АМОК) естествено е ответната страна да изпадне в КОМА.
Но като застане пред огледалото този АМОК не може да не се забележи в отражението че Комунизмът Отдавна Мъчително Агонизира.
Здравейте, господин Инджев.
След като прочетох написаното от Вас в мен се породиха следните мисли: До сега считах, че китайските “другари” дадоха на народа си икономическа, но не му дадоха политическа свобода, а при нас – обратното. А то какво се оказва – дали са ни май нещо, което точно се илюстрира с нецензурен израз. Може ли да има политическа свобода без свобода на словото?
Моят брат също беше пребит от “неизвестни” лица и в резултат човекът имаше комоцио и фрактура и на четирите крайника. От ТЕЛК дори го инвалидизираха за опеделено време. Независимо, че пред органите на МВР недвусмислено изразихме становище кой е поръчител на действието, не последва никаква реакция. Преписката приключи с “неизвестен извърщител”.Важно е да отбележа, че действието се развива в провинциален град и посочения от нас “заподозрян” е виден гражданин и отговорен бизнесмен. Аз и семейството ми живеем в столицата. Жилището ни е било многократно обект на посегателства. При всяко наше оплакване пред органите на МВР се сблъсквахме с непробиваема стена от безразличие – за някои от жалбите ни не искаха да ни дадат входящ номер. По причина, че съм юрист, не мога да споделя избирателното отношение на властите към определени пострадали. Законът е еднакъв за всички ни, но за сега – едва ли. Поведението на министър Цветанов определям като сълзливо имиджово мероприятие и дори съжалявам, че му отделяме време за коментари.
Мислете и за децата си, като пишете толкова смело. Те имат нужда да сте до тях, не в някоя болница.Тази държава е пълна с агресия и желание да се живее извън законите.Правилата се нарушават дори и от президента, та какво остава за обикновените хора. Няма да се уморя да повтарям едно и също, всичките беди дойдоха от проклетата идеология на болшевиките.
Поздравления за голямата аудитория.30 000 човека не са никак малко.Искам да ви дам една идея.Защо не направите някакъв раздел във вашия блог с възможност за публикуване на материали и от други хора?Мисля,че блога се посещава от достатъчно интелигентни хора,които имат какво да напишат.
Към Пламен Бондоков:
Здравейте, г-н Бандоков,
Не може!
Към Веселка Маркова:
Макар да мразя да пояснявам каквото и да било към вече написаното ( защото е равно на самопризнание, че не съм защитил тезата си), ще Ви обърна внимание върху иронията с”кавалерското” отношение на министъра в едниния случа и липсата на каквото и да било по другия – с други думи, взимам информационния повод, за да обобщя, че властта ( а не лично някой, който никак не ми е интересен, че да му прпидавам важност) се държи лицемерно. Меко казано.
Г-н Инджев, искам да започна с последното изречение по-горе: “Но правя, каквото мога.“ Ето това е смисълът на журналиста, да прави каквото може, но да го прави и да бъде честен към читателите си и самият себе си. Въпреки, че трябва да бъдете обиден на президента, все пак ви е оставил без работа,това което изразявате е един честен анализ на дадена ситуация. Поне на вас не ви личи, за разлика от много ваши колеги, че сте пристрастен и дали ви харесва или не дадена персона. Просто правите един анализ от погледа на нормалното и съпоставяте как би било в другите държави. Все пак човек когато е запознат с действителната демокрация, преценява от тази гледна точка.
Аз също много неща не мога да приема, защото ги гледам от ъгала на нормалната демокрация.
А колкото до повечето журналисти просто гледат да не си загубят “топлото“ местенце и правят компромиси със самите себе си.
Наистина сте малко такива журналисти, но по-добре малко, но качествено.
На вас и на Огнян Стефанов пожелавам да бъдете живи и здрави. Все пак оценката я даваме ние читателите.
Уважаеми г-н Инджев, не съм и очаквала да ме коментирате. Аз съм постоянен посетител във вашия блог и напълно споделям всичките ви разсъждния и позиции. В конкретния случай ме предизвика описанието на ситуация, която е реално възникнала за мен и моето обкръжение. Много добре съм разбрала мотивите Ви да реагирате на едно изказване, но моля и Вие да разберете, че лицемерието няма как да ни удовлетвори. Съжалявам че Ви вкарвам в обяснения без да съм го искала, просто съм споделила. Оставам с най-големи уважения – В.Маркова
Добра новина по темата журналистика, драги Иво и съфорумци – в “Курие интернасионал” е излязло нещо убийствено за Гоцэ Сырыщныка.Сигурно вече знаете, но само споделям радостта си: най-после този отвратителен мерзавец е описан както трябва и в чужбина- ако не броим писаното от узбекския (Боже, докъде стигнахме!) журналист за бракониерството на сырыщнычкия цървул.
През тези години,какви ли не образи от човешката история събуждах с благодарност към Вас лично и колегите в нашия блог!
Макар и да подсказвах на останалите съфорумци,че ни е нужно безусловна преданост към единство на държавата,с е г а,
очаквайки “диалога ни в петък с посредствеността продукт на българския”естаблишмън”,съпоставях
съзнателно отвреме,навреме “собственото си” държавническо превъзходство с примери от безпътства и слабости на Талейран така необходими за оцеляване с неповторим сарказам в българския обществен живот на 21 в.,все едно е нямало историци,да се поучат от миналото….на Кубратова България
Мисля,че е достатъчно това което Перигорският княз завеща на поколенията: “Нищо,освен Бога!”
Като хвърлите поглед на изминатия до тук път,г-н Инджев,няма как да не стигнете до извода,че точно тези думи казват всичко във времето и географското пространство….
Нека бъдем обективни за момент. В защита на Цветанов, ще спомена, че след инцидента Д. Зидарова категорично отказа да спомене кои са предполагаемите поръчители освен пред Бойко Борисов. Трактора е в ареста, Димката е в кучи г.з. Именно и заради Цветанов. Това че ББ и ЦЦ не са били на представянето на “КОМА” на г-н Огнян Стефанов(да е жив и здрав и нека продължава в същия дух!) го отдавам на желанието им да не прекаляват с ПР-а;-) Но с действията си, според мен, го подкрепиха. Дали ако Трактора беше все още на свобода, Огнянов би участвал в сутрешен блок и би могъл да каже някой нови интересни подробности? Не. Което не означава, че всяка власт не се опитва винаги и навсякъде(дори и в САЩ – Фокс) да контролира медиите. Цинично е, но е по-евтино да се страхуват. Въпросът естествено е в баланса. За да е ясно – не оправдавам и не одобрявам такова поведение!
На г-н Б. ще му кажва само, че едва ли г-н Инджев се изявява и се чувства в ролята на Политковска. Аз лично не съм забелязал такова нещо. Правите опит по аналогия на горната статия да сравнявате трагедята на О. Стефанов с тази на И. Инджев и по този начин да омаловажите случилото се на притежателя на този блог (защото поне върху него физически не е посегнато, засега), т.е. нашия домакин. Има и намек, че поради финасови проблеми мрази живота си (че и държавата си) и затова “плюе” по силните на деня. Съжалявам, това по-скоро е “хумор в цвят каки”. Дали ще се намерят поне десетина достойни(по аналогия с Библията), за да има за какаво да се спаси българската журналистика? Защото тя сега е силно деформирана, във формата на тъпоъгълен равнобедрен триъгълник. Тъпоъгълен, защото е с широко разтворени бедра …
Към Рада: Аз съм едно от тези деца, които споменавате и затова ще си позволя да Ви отговоря.
Като дете на човек с отговорна гражданска позиция се гордея с баща си, който отстоява именно тази позиция. Борбата на родителите ни в крайна сметка води до права и свободи, от които ние и нашите деца ще имаме щастието да се ползваме. Така че съм благодарна както на баща си, така и на всеки друг човек, който прави всичко по силите си да подсигури по-добър живот за децата си – дори и с цената на огромен риск. А ако повече хора се замислят и за простата истина, че в едно общество човек носи отговорност не само за себе си (и собствените си деца), може би един ден ще се получи нещо като гражданско общество в България.
Според Иван Костов, Стефанов няма да е съвсем сам:
http://www.focus-news.net/?id=f14340
По какъв начин може да Ви помогне човек да продължите в тази посока?
г-н Инджев ,интересно ще бъде да “вникнем” по-дълбоко в думите на ‘иван.б .!!! Дали “посланието” му е древно , или дръвно/цепеница/ !????? “…Ето защо мъдрецът, като се поставя зад другите,излиза пред тях, като пренебрегва живота си, го запазва .” Лао Дзъ
Г-н Инджев, и аз като Веселка Маркова не съм очаквал да ми отговаряте 🙂 за разлика от нея не споделям всички ваши възгледи, но това прави четенето още по-интересно…
най-малко като съм ви гледал предаването съм очаквал, че някога ще споделим някоя дума 🙂
Все пак БТВ има нов собственик, сигурно е старото на нов глас, но се надявам все пак да ви вивдим в ефир пак някой ден, независимо в коя телевизионна медия…
Поздравления за решението, макар и с по-скромен житейски опит, и в по-малък мащаб, и друга област, но и аз направих подобен избор като вас и също съм по-щастлив в битието…
Не съм никакво мерило за вашите способности, освен това, което съм писал и преди тук, владеенето на български еизк с такова майсторство е все по-рядко срещано дори (особено 🙁 ) сред журналистите, но броя на читателите ви е наистина показател, за това, че не се справяте никак лошо в Световната медия Интернет, където сигурно и сам сте се убедил има много “пророци” 🙂
Отново ви желая успех, и като заключение се извинявам задочно за дебелашкия ни хумор, който смятам да прекратя, мнгог по-добре е просто да си ви хвалим в прав текст, когато си пращаме линкове към статиите ви.
30 000 посещения!-поздравления г-н.Инджев! Да,но “уплашената” журналистика се гледа и чете от милиони. Уважаеми съфорумци,поставете линк към този блог на своите skype. Ако повече хора четат тази журналистика, “може би един ден ще се получи нещо като гражданско общество в България”(браво Ива).
До Стамбо: Бихте ли дал препратка към информацията, за която споменавате в ‘Куриер Интернасионал’ ?
До г-н Инджев: 30 000 посещения дневно !… Какво по-добра оценка за това, което правите ? И каква по-силна мотивация да продължавате и повод да сте щастлив от думите на дъщеря Ви Ива ?
Струва ми се, че наскоро се навършват 2 години от началото на Вашия блог. Искрено Ви желая да ствате все по-щастлив и да продължавате така. Дори и на някои да им се струва, че нещата си остават по старому, аз съм уверен, че не е така – капка по капка вир става.
Поздравления, г-н Инджев,
от скоро чета блога ви и съм впечатлен от темите, наистина важни за обществото. Аз мисля че много скоро тези 30000 ще станат 300000 и ако има десетина такива като вас ето ти ги трите милиона гражданско общество дето само говорим за него а още го няма. Ами как да го има като то не се създава с постановление на МС или с безмитен внос от ЕС. Поздравления и за семейството ви, виждам че са плътно до вас, вие трябва да сте един щастлив човек и да се гордеете с това което сте.