Бракувайте бракониера!

ПУБЛИКУВАМ СТАТИЯТА НА АТАНАС ЧОБАНОВ И СТЕФАН АВРАМОВ, ПОМЕСТЕНА В МЕДИАПУЛ, В ПОМОЩ НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ КАКВО СТАВА ЗАД ПРЕЗИДЕНТСКАТА ФАСАДА В БЪЛГАРИЯ.

Иво Инджев

—————————————————————————————————————–
Властта да хване архара за рогата
Атанас Чобанов, Стефан Аврамов
11 Март 2010
Докато конституционалисти, правозащитници и политици умуват дали президентът е виновен за нарушаване на чл. 32 от конституцията, се подминава с мълчание едно престъпление на президента Първанов, което дори самото президентство не отрича.
На 7 ноември 2008 г. по време на официална визита в Узбекистан българският президент отстрелва на територията на резерват див планински овен “архар”, който е вписан в Червената книга на защитените видове.
Нито една българска медия не мобилизира средства, за да изпрати екип на място и да препотвърди информацията. Въпреки това, година по-късно тя може да се счита за абсолютно достоверна според журналистическите критерии, защото:
– съобщена е от два независими източника в Узбекистан;
– не е опровергана от президентството като институция;
– препотвърдена е от официален узбекски източник и от международни организации;
Разследването на този конкретен бракониерски набег на президента на територията на чужда държава може да стигне до много по-обосновани и неоспорими аргументи за нарушаване на законите и конституцията, за което Първанов трябва да понесе отговорност.
Журналистите – “Ловни забавления от живково-брежневския период”
Българската публика научи подробностите за лова и неговата подготовка чрез кореспондента на сайта ferghana.ru в Ургенч Сергей Наумов. Информацията е изключително подробна и прецизна в хронологичен и топографски план. Цитирана е дори фирмата собственик на щраусова ферма, в чийто хотел отседнала свитата на Първанов в навечерието на лова. Ето как информатор на Наумов описва събитието:
“Пристигнаха в селцето Горен Хаят ( Верхний Хаят) рано сутринта, около 5 часа на 7-ми ноември. Вечерта на 6-ти ноември пристигнаха от Самарканд на брега на езертото Айдаркул, където има щраусова ферма и база за отдих принадлежаща на джизакската фирма “Джизак-биоспектр”
Пристигналите са към 100 души: Първанов със свитата му и охрана от спецслужбите, които са организирали лова.
Интернет агенцията Фергана, която разполага с голяма мрежа от локални кореспонденти е важен източник за информация не само за Узбекистан, но и за региона. Тя е цитирана редом с Ройтерс и АФП при кризи като “кървавия петък” в Андижан на 13 май 2005 г. когато атаката на узбекската армия срещу демонстранти, противници на режима, доведе до стотици жертви.
Сергей Наумов не е кой да е сред малкото останали независими журналисти в Узбекистан. Неговите кореспонденции на правозащитни и екологически теми са важен източник за противниците на диктатурата на Каримов на Запад.
Източници в неправителствения сектор на узбекската емиграция твърдят, че никой не може да каже със сигурност докога Сергей Наумов ще бъде на свобода и в добро здраве.
На какво е способна средноазиатската диктатура на Каримов си пролича наскоро в Париж, където беше прегазен от кола политически активен емигрант от Узбекистан. Нещо да ви напомня това? За щастие човекът оцеля и сега е под закрилата на френските служби.
Втори, независим от първия източник на същата информация е журналистът Сергей Ежков, живеещ в Ташкент, на 700 км от Ургенч. Ежков също не е кой да е в узбекската журналистика. Близък е до правителствените среди и разполага с информация от кулоарите на властта, която публикува в сайта си uzmetronom.ru Цитиран е от BBC и други известни западни медии.
Ежков съобщава на 4 ноември, че президентският ловен арсенал вече е доставен в узбекската столица, а в кулоарите на президенството (узбекското) обсъждат желанието на Първанов да се сдобие с трофей на рядък планински козел.
В типичния си ироничен стил Ежков пише, че според неговите източници “на хазартния българин ще му подсигурят какво да отстреля, дори там да няма нищо живо.” Ежков потвърди информацията за лова в интервю дадено по телефона за базирания в Лондон сайт Kafene.net
Президентът – “Следвахме програмата…”
Ето дословно отговорът на прессекретариата на президента, попитан от “Дневник” ходил ли е Първанов на лов по време на визитата си в Узбекистан и убил ли е екземпляр от местната порода козел-архар:
“По време на посещението си в Узбекистан президентът Георги Първанов е следвал предложената от домакините му програма и по време на цялото си посещение е бил придружен от министър-председателя на Узбекистан”
Тоест, от президентството не отричат, че Първанов е убил защитен вид, още повече на територията на резерват, където стрелянето е абсолютно забранено. От витиеватата формулировка може да се заключи, че убийството на защитения вид е било едва ли не акт на държавническа необходимост, за да не бъдат обидени домакините, включили лова като част от програмата.
Международните организации – “Стреляно е в резервата”
Прецизна допълнителна информация за бракониерския лов се появи в бюлетина на международната работна група по дивите кози към “Международния съюз за защита на природата” (IUCN) за месец септември 2009.
Тук за пръв път е цитиран официален узбекски източник. Заместник-директорът на Нуратинския държавен резерват потвърждава, че на 7 ноември 2008 г българският президент е посетил резервата и дава нови подробности. В района на главния планински връх Хаят Баши той причакал два архара подгонени от служители на резервата и застрелял един от тях.
Къде е трофеят?
След като е очевидно, че има данни за престъпление, редно е да се потърсят и уликите. В случая това е препарираната глава на архара. Един от методите за борба с бракониерството е именно строгата система за регистрация на трофеите при експорт и импорт съгласно нормите на Вашингтонската конвенция за търговия със защитени видове (CITES).
В бюлетина на IUCN се уточнява, че през последните две години узбекските власти не са издавали разрешение за експорт на трофей от защитения вид “архар на Северцов” Възможно е българският президент да е изнесъл трофея без такова разрешение – пише в текста, който отбелязва също, че България е член на Европейския съюз и като такава е подписала многобройни конвенции за защита на дивата природа, включително и CITES.
Съгласно конвенцията на CITES не само износът, но и вносът на трофей от такъв вид трябва да се регистрира. Но според МОСВ (виж приложения документ), трофей на архар не е регистриран за внос в България в периода 2007-2009 г. Това означава, че убитият от Първанов архар е внесен незаконно през ВИП терминала без да бъде деклариран на митницата и сега рогата му красят някой салон в резиденция Бояна.
Малко е вероятно главата на архара да е останала в Узбекистан.
Пет години затвор и нарушаване на конституцията
Ако за подобно деяние беше обвинен президентът на някоя западна демокрация, медиите щяха да се взривят. Явни и тайни телевизионни екипи щяха да пробват да дебаркират в Ташкент и в Нурати, за да съберат цялата възможна информация за случая. Нищо подобно не направиха българските медии и проблемът им не е във финансирането, защото има пари за шоута на екзотични острови. Проблемът явно е в откровената цензура и самоцензура.
Днес медийният комфорт на президента е чувствително намалял, но все още нито медиите, нито прокуратурата са се захванали с ловните му “грехове”. А това трябва да се направи, защото убивайки защитен вид на територията на резерват, той е извършил престъпление по българския Наказателен кодекс:
Чл. 278. Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, включително от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак (*) без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.
Ако вината на Първанов се докаже, той автоматично е нарушил и конституцията, защото според Чл. 58.
(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
След като гражданите са длъжни да спазват и изпълняват законите, то когато ги нарушават, те нарушават и чл. 58 от конституцията.
Вярно е, че мъдреците пазители на статуквото може да измъдрят аргумент подобен на този в защита на Румяна Желева. Например като кажат, че престъплението не е извършено в България, а в чужбина и поради това не се отнася към българската конституция. Но тогава остава въпросът с незаконния внос на трофея без да е деклариран на митницата и без да е регистриран по предвидения за това ред. А тези две нарушения са извършени със сигурност на българска земя.
Твърде вероятно е в хода на разследването да изскочат и други екземпляри, за които височайшият стрелец не може да предостави доказателства, че са отстреляни със съответното разрешение и, че са регистрирани съгласно закона.

Време е властта да изтръска рогатите, пернатите и мъхнатите трофеи от колекцията на президента и да провери подробно и документално дали те са законни и кой е плащал за кръвожадните удоволствията на държавния глава. Това е сигурният начин да бъде хванат контрабандния архар за рогата.