Не друг, а вътрешният министър Румен Петков, преглътна тройно коалиционното си презрение към моя милост и декларира, че не съм бил доносник. Но това не пречи на желаещите да се гаврят с твърденията на този меродавен източник и днес.
Що е това доносник? Искате имена, нали ? Кръв да се лее!
Е, добре. Ето ви прясна история. От нея ще разберете, че доносничеството е по скоро състояние на духа, отколкото ( толкова удобното като извинение) тоталитарно принуждение за живуркащите.
Обади ми се съученичка на брат ми, журналистка от БНР. Покани ме да й “направя” една минутка за изборите в Ирак . По телефона. На запис.
Отказах й. Обясних й, че от години съм мъртвец за тази държавна медия и не съм умрял да приказвам по маргинални теми “една минутка”, след като явно нямам право да се произнасям по магистралните такива ( съученичката на брат ми може и да не знае, но подобен род ограничение ми е било налагано в “радиоТО” също така по времето на НРБ).
Казах й , че нейният шеф Валерий Тодоров е слуга на президента Първанов.
А тя ,милата, отишла и ме донесла на началника си Тодоров. Доказвайки, че интелектуално не си заслужава високия пост, за който отново иска да се кандидатира, но вече с подмазване пред новия господар ГЕРБ, началникът се скарал на… брат ми.
Как разбрах за доноса? Ами Тодоров поискал сметка от брат ми Ясен защо говоря срещу него. Мизансценът на събитието е погребението на журналиста Борислав Джамджиев, уважено от премиера Борисов и президента Първанов ( доведени до ковчега по различни пътища, за да не се срещнат) .
Опечаленият шеф на БНР счел за нужно да се разгневи на този траурен фон и да поиска обяснения от брат ми, когото лично държи на управленската си кукичка от години. Големият бос поискал да знае покрай ковчега защо моя милост си позволява да го критикува.
Това е подло. Брат ми Ясен е зависим от волята на този дерибей на държавна служба. Ясен, който се бори за стотинките в своя живот от години, е написал толкова концепции за нови радиостанции, колкото не могат да се поберат в главата на др. Тодоров по никой начин. Но Ясен е просител. Виси пред кабинета на Тодоров, който го пъди като досадна муха. Защото Ясен си е наумил, че иска да се върне в “Хоризонт” и е готов в свободното си време ( от чакане пред директорския кабинет на Тодоров) да мие чинии заради прехраната си.
Грехът на Ясен е ( не искам да си въобразявам , че и фамилното му име допринася ), абсолютно, неоспоримо безспорен, е, че стана говорител на първия горе – долу демократичен кабинет у нас на премиера Димитър Попов през далечната 1991 година. И след това така и не можа да реанимира името си на журналист от “Хоризонт”. Има със сигурност и други грехове, но професионализмът му по отношение на Радиото определено не е сред тях.
Тук, след като вече прекрачих интимната граница, трябва да кажа, че поемам ужасния риск да се лиша от брат. Нещо подобно ми се е случвало вече с други много близки хора и не бих желал да се повтаря. Не съм питал Ясен за разрешение да пиша това, което четете и го моля за прошка. Но съм петимен за малко истина и справедливост. Просто не мога повече да гледам как слуга, като Тодоров, се гаври с един човек, пък бил той и мой все още търпелив брат ( бивш, ако рече да се отрече от мен след тази моя нерегламентирана акция).
С брат ми Ясен сме се били и сме си чупили главите като деца. Когато някой трябваше да “обяви война” в нашия двор, за да започне играта, аз пристъпвах границата и той ми чупеше главата с камък от името на отсрещния отбор. Винаги има нужда от повод за война, от “казус бели” , нали.
Доста бели сме направили, заедно и лично. Но се опитвам да покажа, че “батко и братко” е история , която може да бъде разказана по различен начин. Именно защото в нея този път няма интерес, няма далавера, няма корупция – освен в лагера на противника, който от години безнаказано воюва срещу елементарната почтеност.
Вдетинявам се отново. Минавам границата пак. Който иска, да хвърли камък.
А, да не забравя , понеже обещах имена: Мая Бонева се казва доносничката. Нали досиетата трябва да бъдат оповестявани! Обещавам ви още откровения по темата за доносниците.
Вие сте уникален човек, г-н Инджев! Адмирации!
Иво, изчетох внимателно,при това два пъти, “случката” и …продължавам да немея!Знаеш ли защо? Не, защото не не съм на ясно, че оцеляването в медиите, у нас, особено в националните, е възможно единствено чрез приемане на самоунижението като стил на поведение, а защото, видно и от това ,което си написал, оправия скоро няма да има. Не я познавам лично Мая Бонева, вече и не искам, но тъпото в цялата ни гилдия е, че няма редакция без поне една “Мая Б.” и че патещите от маябоневщината, като брат ти, в случая,са/сме принудени да преглъщат/ме унижението, безизходността и умопомрачението на самозабравили се началници “благодарение” на все някоя Мая.Поздравявам те за решението ти да “осветиш” случилото се с брат ти. И него не го познавам, но пък познавайки те теб съм сигурна, че този път камъкът от ръката му ще полети не в твоята посока!Дано да има смелост и …изход. Много е гнусно.
А това, което ни разказваш си мисля, че е “хубав” атестат за др. Валери Тодоров, който смело бил заявил, че няма колебание дали да се кандидатира за нов директорски мандат на държавното радио. Много промени бил започнал човекът и искал да ги довърши за още 4 години!!!! Пази Боже!
Иво, супер си!…Поздравления!..
Понякога си мисля, че е чест изобщо, човек да попадне изпод перото ти…:)
Г-н Инджев,
Вярвам напълно,че грехът на брат ви е, че е станал говорител на първия горе – долу демократичен кабинет у нас на премиера Димитър Попов през далечната 1991 година.Тогава само под натиска на улицата Луканов сдаде властта и дойде Д. Попов.И добре стана така та да потръгнат поне малко нещата.Само че кой беше министър на финансите при Попов?Ето това не могат да простят червените – силният натиск на улицата и финансовият министър.Помня ги много добре тия работи,защото по това време участвах в правителството на общинско ниво.Нали нямаше избрани общински съвети и общините се управляваха от Временни управи,които се назначаваха от министър-председателя.Впрочем не съм фен на Иван Костов,обаче това е истината.
А за брат ви – много жалко,че така се получава със стойностните хора в България.Но и за това си има обяснение – петата колона сещате се на коя държава,тук е изключително силна.
Примерът е синхронен с много други случвания под сенчестия небосклон на рОдината 🙂 Отдавна под сурдинка го наричаме “рекомунизация”. Това не ни прави по-щастливи, нали?!
Точно тези дни тече подобен “сериал” с мен и една състудентка – професионални “не”-та, които вбесяват “горестоящите”. Вярно е, че никоя от нас не “виси пред врата на шефа”, но това не пречи животът ни да бъде вгорчаван, едно, че държим на някакви принципи, и второ – че по “злощастно” стечение на обстоятелствата се падаме “приятел(к)и/състудент(и).
Това е “ясен” знак, че манталетът (ни) не е мръднал на йота и че всяко “мърдане” срещу т.нар. “статукво” ни обрича да сме гонени, хулени и т.н. Единствено се чудя докога ще издържи стоицизма (ни) на (пред)последните мохикани :)))
Ех, г-н Инджев кръстоносният поход е занимание самотно и рисковано. Надявам се вашите читатели т.е. просветените хора да се множат, че поне си е струвало.
Относно историята и разните БНР служители мога само да кажа – нещастници. Жената е видяла шанс да целуне задник, а пък задникът е видял шанс да се докаже като такъв.
Страшно съм благодарен на съдбата, че не мина много откакто израснах и почнах работа и куманизма падна. Не знам как бих търпял тоталитарно куманистическият началник. Просто имам спомените за една тъпа, нагла и подла фигура която може да си прави каквото поиска без никой да търси отчет от него. Или с един банкет да уреди да покрият и най-големите му л..на. Банкет уреден с домашни месища и ракий от длъжниците му чийто близки е уредил. И разните хорица хварчат като финикийци радостни пред ония ми ти “големци”.
Все още помня думите на един препатил човечец който къде на майтап, къде наистина ме съветваше – Ти трябва да натискаш там където началника набляга.
Явно си има садо-мазо личности които си продължават традицията.
Макар темата да е доносничеството, впечатли ме нещо друго. Това, че е написано по писателски. Най-хубавия роман за братя, който съм чел е “На изток от Рая” на Стайнбек (нещо като модерна притча за Каин и Авел). Или както Радой Ралин казваше: “Таванът в политиката е прагът на изкуството.”
Никога не е късно да станеш още по-добър.Последните две неща на Иво са супер!
Ivo,SUPERLATIVITE SA IZLISHNI.Izbral si tranliv no VEREN pat-karvish,no ne spirai-molim te!I se pazi!
Admiratsii i Pozdravlenia!
Г-н Инджев, честните у нас смятат за луди… Или малко по-осъвременено – честните у нас ги представят за идиоти. Това, което пишете за себе си, докосва емоционално един голям процент от българите, които искат да живеят почтено, но пък искат и да има някаква относителна обществена справедливост. Защото ако аз искам да съм безусловно почтен, не ми е приятно да минавам за идиот в очите на околните, които си мислят, че съм такъв от безпомощност. Какъв абсурд!
И дълго след нас ще има сурии ВалериТодоровци, които ще са образец за просперитет, защото са закърмени да вземат лесно завоите, насочвайки се към поредните силни… А пък още една Мая да се намери е още по-лесно. Днес Мая – утре… кой знае.
Пишете! Вие сте име. Вярвам, че точно днес, тези, които ни управляват искат да са рицари на справедливостта. Дали успяват? Няма да успеят много, защото всеки един от нас носи по няколко такива истории, които… няма да сподели.
Но ако не се върнат комунистите след 4, 8,12… години – за внуци, правнуци има шанс да се сведе подлостта до санитарния минимум.
Поздравявам Ви за силата да напишете това! За съжаление човек трябва да разполага с неизчерпаем патриотизъм, за да се сблъсква на всяка крачка с подобни примери и да продължи (тук) напред – що-годе съхранен. Пишете, за да има какво да четем!
Много добре знаете,че и моят път не е лесен,но съм до Вас като останалите,дори когато бих могъл,да добавя толкова много и толкова точно без каквито и да е увъртания….
Знаете много добре колко пъти правих компромиси с “Октавиан”,и дори с “първия консул”,в.т.ч. и възроптах срещу Вас, за Царя и Фидел Кастро,но въпросът с брата е нещо така свещено,както и с майката описано още от Каин и Авел….
Дори и да стане като вечната история с блудния “син”,не скърбете…като Йов,защото сте на прав път…
Вашата прозорливост е най-точното за медицински( status p r e s e n s!) и объркана България,в която-всъщност- най-болното са терзанията на хората,чийто виждания и прозорливост са похабени или осакатени,т.е.и нагло откраднати,докато авторите им са повалявани и влачени в прахта
…като Ахил пред стените на Троя ….
Та този директор ако беше мъж нямаше да се кара на подчинен и издава доносницата, а да се обади на господин Инджев и да сложи точка.
Така както прави сега става ясно, че хем е слуга на резидента Първанов, хем се срамува от това… хем няма топки да направи нещо по въпроса.
Повръща ми се от такива “журналисти” дето само това, че са извършвали дадена дейност ги прави такива, но не принципите им.
“Казах й , че нейният шеф Валерий Тодоров е слуга на президента Първанов.”
Още един повод да ви стисна ръката! Поздравления за искреността Ви, г-н Инджев
Замислих се дали отправената към Вас покана на въпросната журналистка не е била именно по препоръка на нейния директор. В такъв случай би трябвало да говорим за рапорт вместо донос. Просто разсъждавам над терминологията.
С това, разбира се, не се опитвам да оправдая нейното действие. Според мен, меко казано, тя е постъпила неадекватно, а нейният шеф – просташки. И е важно подобни мерзости да се обявават публично – това е едно от средствата, с които можем да изкореним подмазвачеството и подлостта от нашия манталитет.
Фактът за някакво картонче, което Ви причислявяше към службите, определено мога да кажа, във Вашия случай, въобще не ме е впечатлил, по простата причина, че съм била сигурна, че не сте доносник. Ама, то точно затова сте в немилост, защото не сте доносник. Ако бяхте, щяха да разправят, че сте герой и първанов да Ви награди с орден. Никога не съм знаела, че имате брат, но дано и той да е като Вас. За съжаление, нямам никакъв спомен за говорителя на Д.Попов, ама човек не може да познава всички свестни хора, защото те не се пъчат и не се набиват в очи, ами си вършат работата. Статията ме трогна и по лични причини, но няма да ги споделям.
До г-н Инджев:
Прочетох статията Ви и не искам по-никакъв начин да казвам кое е добро и кое е лошо. Само ще отбележа следния факт:
Аз от 11 г. работя в частния сектор ( просто никога не съм бил държавен служител )и също съм бил подлаган на унижение.
За мен унижение е да не ми зачетат мнението, да се оправдават с мен и т.н.
Аз съм си направил сметката, че парите, които получавам засега притъпяват болката и когато това се промени се разделяме с шефа и това е. Това е.
Успех и приятен ден
Страхотен! Свалям ти шапка за пореден път.
За брат ти не се притеснявай, все пак… една кръв сте. 🙂
Здравей, Иво много пъти се колебаех дали да споделя, че сме учили в едно училище с теб и брат ти.Това което прочетох не ме изненада, а потвърди мои лични угризения относно преценките ми за журналистката за която се говори.Тъжно е, че след 1990 год. се видяхме такива каквито сме били всъщност но някакси еднаквостта ни е прикривала.За съжаление за някой оцеляването е доста трудно нещо, а истината е, че сами си го правят още по-трудно.
Малко е да се каже, че се възхищавам на доблестта да отстоявате истината чрез талантливото си перо, г-н Инджев. Силно се надявам, брат Ви да не хвърли камъка към Вас, защото ще е в грешната посока!!!
Искрено се надявам, че Вашият брат ще продължи да Ви бъде брат, не само по кръв, но и по Дух.
Достатъчно сме преживели всички и какво ли не, и тъжното в този разказ е, че това се случа не само в журналистическата гилдия, а навсякъде, повсеместно.
Колко много доносничество, интригантсво и лакейство около нас, недокументирано, но изстрадано. Ако все още съществува мит за величието на българина, то той се покрива точно с тези омерзителни постъпки, за съжаление.
Не, Иво, брат ти няма да метне камък срещу теб
Това е още един пример, че има нещо много сбъркано в нашия манталитет български. Пълна липса на човешко достойнство и едно много ниско ниво на цивилизованост.
Големите българи от времето на Възраждането са като някакви титани на фона на днешните българи. Комунистите деморализиха обществото, това е ясно, но как така, след толкова години демокрация не напреднахме нито на йота в морално отношение? Възможно е и да не е точно така, да имаме извество +развитие, но то да не може да бъде регистрирано поради факта, че неподкупните и моралните хора са натикани в десета глуха и ако някой има все пак неблагоразумието да излезе на сцената, петата колона веднага надава вой “Разпни го!” или “Гоу хоум!”
Господин Инджев, донасят Ви ,че сте уникален, страхотен,супер, поздравяват Ви за статията – не им вярвайте! Вие сте най-обикновен и това не е малко. Напротив, това е една добра позиция за успешно отстояване на кауза, лично мнение, отношение. Само че не винаги Ви се отдава, повярвайте ми. Всичко това, за което пишете в статията си, е дребосък в сравнение със Злото, на което волю-неволю и Вие служите. Името на злото е Легион, а същината му – субкултурата на уж новото време, от батаците на която не могат да се измъкнат най-малко още две поколения. Хората с голямо Его и съмнителни таланти най-успешно генерират утайките на този батак, не мислите ли?
Брат ти вече е зрял мъж и разбира, че тези камъни не са срещу него, а в президентско- комунистическата, корумпирана градина, която се полага на Вас като журналисти и на Нас като данъкоплатци.
“Брат брата не храни,тежко му, който го няма”.
Здравейте,
Поздравления за доблестта Ви! Колко от колегите Ви биха имали смелостта да напишат подобни редове? Надявам се повече млади хора да Ви четат… и най вече тези от факултета по журналистика.
Валери Тодоров е не само ибрикчия, най-долен слугар на мерзавеца Гоцэ Сэдэфчовыч – Сырыщник и отчаяно самопредлагащ се за същите лакейски функции на ГЕРБ и персонално на ББ. Валэрый Феодорович- така ще го пиша вече, защото заслужава!- е и най-раболепния кремълски клозетолизец, който е звучал изобщо някога по “БНР”, дори и ако включим времената на Тошо и Брежнев. Ама чуйте му “репортажите” от Москва- столицата на победилия пролетариат и на всички рубладжии(по памет ги цитирам, но по смисъл и фрази са точни): “Масква предлага визия за един по-сигурен свят” (Ну, как Вам кажется? Замечательно!)Или “Путин дава шанс на европейската икономика” (Тоже маладец!) Или: “Миролюбива, доброжелателна, хуманна и толерантна Россия не разбира смисъла от съществуването на НАТО”.(Вот и правильно!)Или:”Духовното единение на нашите два народа от векове за векове е като въздуха и слънчето…”, не, май сбърках, туй друг рубладжия го беше казал, Гошо тарабата, ама така си е, де и при Валэрый Феодорович Промосковский и Кагебисткий навсегда. Иво, направо ти се възхищавам не само на таланта и позицията, но и на нервите да се занимаваш с такава гнида.
От няколко месеца насам Вие ми станахте основен източник на информация, един вид филтъра към летящите от тук и там “новини” за общественият живот в страната.
Моля Ви с аудиторията, която “притежавате” помислете да реализирате натрупаният потенциал за влияние, който създавате. Това, което казвам е чисто егоистично желание, за мен няма по – голямо удоволствие от това да виждам можещите хора да доминират над псоредствените.
Доказвате неоспоримо, че когато си вършиш работата правилно си обречен на успех, доказвате, че посредствеността и угодничеството са временни понятия. Малко са хората с комбинация на способности, като вашите.
Поздрави
Прекрасно написано, но по кофти повод! Възхищавам Ви се и много Ви ценя ! Бъдете здрав и все така непоправим !
Поздравявам ви за смелостта да напишете за случилото се !
Знам ,че нещата от към морал пък и във всяко друго отношение са много зле в нашата малка родина с малки страсти, с малки по душа хора ,но иначе с големи претенции.
Надявам се,че все пак нещата ,макар и бавно ще се оправят!Успех на вас и брат ви!
За съжаление гоцевците са навсякъде.Дори и най нелогичното обяснение става логично като разбереш кой е човека който го е взел.Някой се засегнал от думите на друг,казани в някакво шоу и вместо да го съди по реда определен за обикновенния човек използа институцията да си реши проблема.Друг,бивш секретар на ДКМС в качеството си на съветник по връзки с гражданското общество сигурно му е дал съвет да се публикува издевателството над неподозиращия гост за да се запознае гражданството.Трети пък,бивш висшестоящ кадър на същото ДКМС пък съветваше бивш премиер, който се учеше да управлява като първа професия.Изобщо те са отдавна тук доносниците и са навсякъде в управлението,в медиите,в живота ни.
Много скъпо излиза днес да си принципен.
Поздравявам Ви за две неща – за успешното преборване с автоцензурата и за изразената позиция, както морална, така и политическа.
Възможно е, все пак, в един добър бъдещ ден понятията морал, журналистика и политика да се окажат съвместими – крехка надежда, черпеща основания за жизненост от материали като този.:)
Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI – а Пехотна дивизия. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877). След войната се уволнява от руската армия и остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг. От 1880 г. е военен министър на Княжество България. Оказва активно съдействие на княз Александър I при провеждането Държавния преврат в България през 1881 г. Назначен е за министър-председател на Княжество България. Отказва се от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на II Велико Народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността министър на вътрешните работи, след което заминава за Русия. Споделя с княза, че му е омръзнало да работи с подли хора.
NO COMMENT!!!
Пояснение:
Йохан Казимир Густавович Ернрот е руски офицер от шведски произход, роден във Финландия, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението е военен министър (1880-1881), министър-председател (1881) и министър на вътрешните работи (1881) на Княжество България.
Много топлина, братска обич и почтеност излъчва написаното. Браво и на форума за изключително топлата подкрепа и съпричастност, която трябва винаги да демонстрираме навсякъде. Далеч съм от България, и както за мното други това е един от малкото блогове, които чета, защото Иво Инджев има таланта да улавя най-важното и с малко думи да казва много неща. Тъжна е действителността, но това, което е хубавото, че България ще я има докато живеят в нея такива хора. Още веднъж браво и на форума.
Чест и почитания за написаното, Иво!
На ДСБАР:Навсякъде са поредните “гоцевци”,които още като овчари,
недалеч от Миилин камък са се пазарели с войводата за недоизядените агнета….от четата!!!
Ако сте такъв-все ми е едно!-какъвто се предполага,че сте,ще благоволите да отворите творбата на Йордан Вълчев Човек за съдене”,издание на Карина М,1994 г.,на чиято челна страница ми е посветил няколко думи в неговия си стил и на 12-13 стр. и ще прочетете следните думи.
“….понаведе се и се представи:
Урумов.Бях в Държавна сигурност.
Започнах да пиша работти за мизериите,вкараха ме в затвора.Осъди ме на 14 години Д.Попов.На стълбището в Съдебната палата ме срещна и ми каза-Ти си невинен,но трябва изкупителна жертва…”
/Към самия бай Йордан като негов съсед,при срещата им думите му са:/
“- Ако ти,байко пак напишеш нящо за Централната избирателна комисия,язе ще дода байко,и ще ти сцепа главъта с манарчето!”
…………………………….В такъв смисъл и от такива съображения сте прав…и затова
говорим за правилната България,чийто управници все се упражняват с поредния по-по-най проект!!!!
Вероятно и българския социал-демократичеки на президента,ще е много добър,но каква е цената!
Мистър Инджев мачка наред!!!
Поздравления!
В “медии”, в които на “журналистите” им остава време за доносничене, за всякакви други интриги и пр. явно безполезните изкопаеми са повече от полезните и работата се върши колко да бъде запълнена “минутката”…все тая с какво обикновено. Много от грозните интриги на хора с иначе големи претенции и безкрайно самонадеяни са резултат на мързел и подмазване – я на братушка, я на Гоцелюб….или който е най-удачен и е на дневен ред.
Трогнахте ме! Иде ми да си Извада силикона и да съм пак редова блондинка…
Не знам доколко педагогично е да хвалим Иво, но факт е, че се разви пред очите ни и от добър казионен журналист стана силен, оригинален, неочакван, със свой неповторим стил
автор. Автор!
Радостното е, че се оформя кръг от четящи и реагиращи граждани с рядка за нашите ширини солидарност помежду им.
Състуденти сме в брат Ви и знам, колко различни сте като философия и житейско поведение.Може би е нормално в развитите демокрации, но при нас Преходът драматично раздели не само Вашето семейство…
G-n Indzhev, postapkata vi e poveche ot dostoina i vjarvam, che brat vi njama da se zasegne. Vazhno e da se izoblichavat takiva ovlasteni nistozhestva, kato vaprosnijat Todorov, za da si merjat pone prikazkite sledvastija pat… Nie vsichki po edin ili drug nachin sme si patili ot podobna paplach i tova, koeto tja nai-mrazi sa printsipni i smeli hora kato vas. Pozhelavam na vashija brat mnogo kasmet i uspeh!
Искрено Ви съчувствам за терзанията, които Мая Бонева – да се свети името ѝ – е причинила на Вас и на Ясен, господин Инджев! Пожелавам ви да преминете успешно пред това изпитание и да излезете по-силни, искрено вярвам, че братът на брата на Ясен ще прозре простата истина – никак не е изгодна замяната “брат за служба в БНР”, преведено на земеделски 🙂 – “кон за кокошка”.
И… ще си позволя да направя една поръчка за Ваш коментар – относно поведението на върховния главнокомандващ , който по съвместителство е и историк (да се свети и неговото име, но няма да го споменавам тук, защото е секретно, а и не съм достоен) при възникналата уж скандална ситуация с политически некоректния израз “турско робство” от офицер на БА в Афганистан. Само дано не Ви помислят за поръчков журналист
За Кирилов:
Вървим вече към 41-ия,който като “филм” навремето пробуди и Русия
….дано стане така и с тази статия за братята и д в е т е д а м и-парламентарен шеф и кметица,не закъснеят,да дадат на Иво Инджев,затоплен салона на Нацоналната опера за достоен Граждански форум с озвучаване и изпълнение накрая безсмъртния “Тедеум!”от “Тоска”.
Г-н Инджев,англичаните които винаги са били талантлива и прозорлива нация,не случайно усетиха,че Н.Младенов е забелязъл в личноста на своя турски колега Ахмед Даватоглу потенциалния евроазийски Хенри Кисинджър и нямам причини,да не споделя с всички вас удовлетворението си от
единодействието и единомислието на ЦЯЛАТА ВОДЕЩА ТРОЙКА НА БЪЛГАРИЯ… спрямо “неосманската” а умело прозиращата тънка кемалисткиа линия на Турция на Балканите….
Чакам Вашия коментар и реакции за
“Тедеума” и мъжкото решение на двете другарки….
…ако изпълните молбата ми 🙂
По погрешка натиснах бутона за изпращане, преди да съм довършил мисълта си.
Едно голямо Браво.
Писалите преди мен казаха всичко. Единствено съжалявам за невъзможността да Ви стисна ръката.
Г-н Инджев, отново Х 10!!!
Майната им на Тодоров и Бонева, т.е. на слугите и доносниците, макар че те са едно и също. Само презрение и посочване с пръст.
Поздравления!!!
Г-н Тодоров е ръководител на БНР,а няма елементарно възпитание дори когато е на гробищата да се занимава със собствената си персона.Какво падение.
Поздравления за смелостта, г-н Инджев! Направо да си глътнеш езика от тази история в контекста на траур. Колко елементарен трябва да си като човек и колко самоизличил човещината си, за да си позволиш да коментираш на гроба на свой колега поведението и реакцията на журналист, който бил отказал участие в медия, но и обявил директно мнението си за шефа на националното ни радио! Потресаващо! От всичко разказано тук разбираме, че властимането и въображението за властовост, за силова намеса, което явно му се услажда на г-н Тодоров чрез БНР, е златна среда освен за кариеризъм, но и за саморазправа, за една или друга форма на функционираща в сянка медийна диктатура. Стискам ви ръката за непоколебимостта, г-н Инджев!
Към Петър Петров:
Понеже за тази статия получих огромен отзвук, нека добавя нещо, за да опонирам на съмненията, че личната история, разказана от мен, е мотивирана от някакви лични мои антипатии.
За целта прочетете какво написа колегата Мерим Тенев за цензурата и за цялостната атмосфера в БНР. Текстът му “Прах в очите на България”, който публикувах в блога на 2 ноември 2009 г., е ценно свидетелство на млад човек ( не като мен!) за това как работи първановата машина на пропагандата в днешна България.
Доносници, завистници и клеветници – това са преобладаващите категории “хора”, които населяват студиата на електронните медии у нас, уви. До този извод стигнах и аз след злощастните си опити винаги да работя за проекти и продукти, които си заслужават вниманието, а не за продуцентите, имената и медиите, които седят зад тях. Получих си го! След като откажеш да удължиш срока на употреба за жълти стотинки на поредния продуцент, същият се обръща и де що може на “приятелите” си в бранша разказва бивалици и небивалици по твой адрес. Най-устатият е продуцент, чието предаване бе свалено от екрана на една медиа. От същата медиа същият продуцент в момента договаря пак за жълти стотинки на джоб оператори, които нелегално да поработват по график и на парче за друга електронна медиа. Но този тарикат бе броен навремето за “проверен продуцент” от програмния директор на телевизята, която той днес прецаква. И понеже и тарикатството, и страхът, и злобата са му в излишък, се е постарал човекът, като се отида на среща в нова медия, при нови продуценти, едната част от екипа, който никога през живота си не съм имала удоволствието да срещна, да казва на другата колко добре ме познава. Затова “Мерси!” Стига толкова! И досега ми се налагаше да си плащам удоволствието, че работя в медии, като продавам саксии, за да си плащам наема, светките, данъците и осигуровките. Сега ще продължа да правя същото, но като копам рози в полето. Няма как в тая държава да работиш в медии и да се развиваш, ако не си доносник, не си тарикат, не си подмазвач, не си евтин слугинаж или просто си нечий…Жалко! Разбих си детските мечти!
Ние доносниците си ги знаем – толкова аматьорски дебнат из радиото и слухтят, че сборник с вицове можем да напишем. Душички. Всичко се връща. Господ да им прости. Разкудкудякахте кокошарника, г-н Инджев.
Адмирации към откровеността ви господин Инджев!
От скоро следя блога ви, и смятам да се задържам тук все по-често.
На 22 години съм и хора като вас ме държат в България.
Поздави и много успехи!
Към Александър Петров:
Е, ако е вярно, в което не си позволявам да се съмнявам ( иначе защо ще го пишете, да не би да ви давам “пет лева” ), това ми стига като удовлетворение да знам, че имам нещо общо с оставането на един млад българин в България…
Не че осъждам онези, които са на друго мнение ( собствените ми пораснали деца са в чужбина и се радвам да се чувстват добре където и да било).
Щедро е от Ваша страна да кажете това, което ме зарежда с воля да продължавам да се…съмнявам в много неща. Напук на онези, които си мислят, че знаят ( и им е позволено) всичко.
Като съм започнал, да ви споделя: на представянето на книгата ми на площада ( на мястото на мавзолея) миналата година на 29 май една непозната млада българка ми каза някак между другото, през рамо, отдалечавайки се: ” Заминаваме завинаги с мъжа ми и това е единственото нещо, което взимаме със себе си”. Единственото! По-ужасяващ комплимент не съм получавал.
Единственото “нещо” беше въпросната (моя) книга.
Може да е сантиментално, но такъв душевен смут рядко съм изпитвал през дъртия си и понякога гаден ( както за всеки, но по различен начин) живот.
Няма как да го забравя.
Всъщност животът не е гаден. Има гадни епизоди. Неизбежни са. Но те не бива да ни служат за обобщение, а ( с извинение, ако звуча дидактично), за поука. Освен при смърт и тежка болест, човек трябва да се води от правилото “всяко зло, за добро”. Иначе се самоосъжда цял живот да гледа една противна намръщена физиономия в напуканото ( ако е беден) или заслепяващото(ако е богат, защото и богатите могат да са нещастни) огледало.
Не е лесно, но си стува да опитаме да приложим на практика тази максима.
Една близка максима баща ми я употребяваше, както неговия баща: “Да е на имота, да не е на живота!” (злото, де. След 09.09 е била много актуална). Всяка своя дума, г-н Инджев, Вие посвещавате на Живота, а не на Имота, затова моето семейство страшно много Ви харесва,цени и уважава!
Това, което е написал Иво Инджев, наистина е достойно за сюжет на разказ, за съжаление по истински случай. Имам неудоволствието да познавам Мая Бонева, която през всичките си години в радиото е била все същата – със силните на деня и вечно смятаща се за онеправдана. Включително за слугуването си по времето на друга слугиня – Цоня Събчева… Валерий Тодоров е кристално ясен – докато такива “интелектуалци” като него управляват националните медии, няма да се отдалечим много от времето на 9 септември 1944 г. Нищо чудно и да го оставят “да си довърши” добрите дела, които е започнал в радиото. Няма две мнения по опаковката и по ремонтите го бива, нищо, че радиото отдавна вече не е с главна буква по отношение на журналистическата честност и доблест. Но най-тъжното е, че всичко това става под погледа да журналистки, които преди години се пишеха за символ на свободното слово. Мислите ли, че Силвия Великова, Лили Маринкова, Катя Лещанска не знаят какво става в радиото? Кристално им е ясно. Но те са в Неговия управленски екип. Това е разковничето – срещу жълти стотинки не само замълчаха, но подложиха гърбовете си, за да стъпи Валерий Тодоров (вечният кандидат) и да се домогне до мандата си. Затова няма ни гък, ни стон от БНР, не само по другите медии, ами и вътре. Затова ще продължава да избуява отровната атмосфера, създадена от молекули като М.Бонева. Затова Иво, не упреквай брат си, ако стои в БНР. Едва ли е негов дълг – след толкова очукване от живота – да разбуни кошера. Тези, на които това е дълг, са с пълни усти и с образ на медийни икони. Но преяли икони. Не чакайте справедливост от тях. А само подкрепа с две ръце за нов мандат на Валерий…
Г-н Инджев, много хора си мислят, че сте единствения случай на подгонен от Гоце и неговата свита. За съжаление това не е така, просто вашият случай е най-фрапиращ. Преследвани от Гоце журналисти има, но за тях все още не се знае нищо. В. Тодоров е типичен пример за марионетка, която върши две неща. Съсипва духа на БНР и краде безогледно. Живее като принц, развеждан с луксозен автомобил от личен шофьор дори когато излиза на разходка със съпругата си – главен продуцент в БНР. Разаставил е из цялото радио подобни на Мая Бонева, които по цял ден превиват кръст пред него, за да се доберат до някакви облаги. Най-страшното е, че малкото комплексирано човече има всички шансове да спечели втори мандат, в който да продължи най-нагло да се хвали с постиженията си, докато неговата мафиотска групировка продължи да лапа парите на всички нас, които издържаме националните медии. Тодоров е ярка илюстрация за блатото, в което живеем, за липсата на перспектива пред почтените хора, за толерирането на такива противни службогонци, готови да пълзят пред всеки, само да не спира келепирът.
Поздрави, дерзайте!
Към Миро:
Не се смятам за подгонен от него – този велик човек гони вълци и кози, но не може да гони свободни хора, които се отнасят към него с дължимото презрение. Направи ми услуга, като ме стимулира да бъда свободен журналист, вместо да се гърча на един слугински екран и да изпълнявам заповедите на незменяемия началник Ризова да “щадя” когото и да било.
Напуснах БиТи Ви след декларацията на президента, четена по Би Ти Ви от “а”, до “я”. Липсата на редакторска намеса е сред косвените доказателства за сервилността на началството Люба Ризова, която беше трансмисията на наказатената операция. Напуснах, след като тя ме заплаши с уволнение от името на шефа Парсънс, който пък дори не беше гледал предаването и беше в чужбина, но Ризова ме уведоми, че ми сваля предаването от екран за две седмици – колко удобно за Първанов, точно толкова оставаше до края на предизборната му кампания през октомври 2008 г.! Пък като си дойде шефът ще си “говорим сериозно” в неговия кабинет и “най – вероятно” ще бъда уволнен, уведоми ме тя по телефона, след като ден и половина никаква я нямаше да се поинтересува поне от моето мнение за нещо, което предреши с решението си в централните новини да бъде заклеймяван в централните новини. А после, солидарно с другата предана на Първанов медийна съдружничка Венелина Гочева, ми спретнаха очерняща кампания в “24 часа” и в самата “Би Ти Ви.
Напуснах телевизията под политически натиск, както изрично беше отбелязано в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за парвата на човека и свободата на словото за 2006 г., появил се в България на 6 март 2007 г. На Ризова обаче това й беше малко и продължи да ехидничи, че съм си бил тръгнал сам и не съм уволняван.
Напуснах, но Ризова си е там и днес и продължава да обслужва Първанов. Справка: в централните новини на 12 март т.г. бяха отправени обидни квалификации към колегата Диков , който задавал “кафеджийски въпроси” към президента – отново Би Ти Ви взе страната на президента срещу един журналист.
Но така ще е, докато между нас няма елементарна солидарност. Да не мислите, че само аз знаех за инструктажа в Би Ти Ви да “внимаваме” с Първанов, защото от него ни зависи лицензът? Цялата телевизия знаеше. Очаквам някой ден да се появи колега, който да проговори на тази тема. Както се появи такъв вече по отношения на БНР. В своята изповед в блога си Мерим Тенев разказа за цензурата в радиото, както и за президентската машина за контрол, начело със същата Бойко Башлиева, за която съм разказвал и аз преди него.
И знаете ли кой още е потвърдил за президентската цензура или поне за страха от него? Любен Дилов-син като главен редактор на “Новинар”.
На 20 октомври 2006 г., т.е. 10 дни след моето напускане ( и малко след гадничките подхвърляния на Първанов по мой адрес в “24 часа” за Иво Инджев като “безобиден журналист) Любен Дилов спира отпечатването на броя на вестника, за да свали статията на Иван Бакалов: ” Изборите през Иво Инджев и мощите на св. Георги”. На въпрос на автора, защо маха статията ( в която има защита на моя милост от Първанов), отговорът на главния редактор е кратък и ясен: ” Няма да се карам с президента”.
На процеса пък срещу уволнения за волнодумство офицер от НСО Николай Марков, както самият той свидетелства, прокурорът се изпуснал с репликата ” президентът е бесен”, която предизвикала спонтанния смях на съдийската колегия .
Ето така, уж великият ни президент, отмъстително и дребнаво командва държавата ни, обръщайки особено внимание върху това никой, който му се репчи, дане остане ненаказам ( Марков получава цели 3 години ефективна присъда заради отказа му да прави лицеви опори като наказание за неподченение на началник , протеже на Първанов).
А иначе за безобразията на Тодоров в БНР знаят много хора. Но е важно за тях да проговорят колегите – аз нали съм брат на унижаван от него кандидат за работа, каквото и да кажа, ще бъде изкривено през тази призма.
Ако не дадем шанс на Първанов да се добере отново до властта чрез нов проект, вероятно един ден ще излезе цялата истина за приноса му по смазването на медиите. Някои сами си обрекоха изданията с раболепието си – “24 часа” и “Труд”, начело с приятелите на Гоце Гочева и Тошо, вече едва кретат и се издържат само от яки пачки около избори, когато обслужват определени интереси. Други не искат да се карат с президента, при трети ежедневно се осъществява профилактичен контрол от Бойка Башлиева. Никога журналистиката в най-новата ни история не е била в такава слугинска позиция. Та нима журналистите не знаят какви са тарифите на членовете на СЕМ, за да издадат лицензия? Знае се всичко, но здрав страх е сковал гилдията. Дано не е толкова далеч времето, когато ще дойде глътка въздух. Но зависи от всички нас.
Към Тодор Урумов:
Не знам г-не защо наричате Цоня Събчева слугиня. Не я познавам като човек, но като директор на програма „Хоризонт”, тя ми гласува доверие назначавайки ме на изпитателен срок за работа в радиото. Ако не беше свалилата я нея и екипа й „стачка”, нямаше да ми се налага да напускам отново страната с всички трагични от това действие последици за мен и семейството ми.
Съобщавам този факт, защото виждам връзка между вашето определение за Събчева и случващото се в момента в радиото. Вие давата оценка само от своята камбанария. И ако утре (хипотетично) срещу самата Събчева се направи донесение, вие няма да я подкрепите принципно само заради личните си предубеждения. А точно този ваш и подобните му на колегите ви избор асфалтира магистралата на доносничеството.
Към Борис Танушев
Съжалявам за това, което се е случило с Вас след напускането на радиото. Мнението ми за Събчева е изградено на базата на разминаването между това което декларира на думи и това, което прави на дело. Личната й история доста се бие с това, което казва, че е. Но, както и да е. Иначе сте прав – тези, които свалиха Събчева, многократно я надминаха по подлост и низост. Имената им съм визирал в първия си текст.
Крайно време е БНР да стане истинско обществено радио със стегнат състав и нормални журналисти, а не послушковци, които искат да се харесат на всяка следваща власт. Това ще е така, докато по закон шефът на БНР е васал на властта. Когато се промени механизмът за определяне на ръководството на обществените медии, тогава те ще станат обществени не само на книга. В момента е публична тайна, че Валери Тодоров е марионетка на “Дондуков 2”. Неговото назначаване беше предрешено много преди да се проведе конкурса на СЕМ. Ще бъде пълен цирк, ако сега го преназначат. Това ще означава, че октоподът наистина е проникнал доста дълбоко в държавата и препирните между висшите институции са само за парлама, която да прикрива кражбите на най-високо равнище.