Чудотворецът Първанов възкреси двуполюсния модел

Освен че е успял да постигне невероятното в българската политика – квалифицирано мнозинство в НС ( срещу себе си), Първанов в момента извършва и друг политически подвиг. Възстановява т.н. “двуполюсен модел”, чието разбиване несправедливо се приписва единствено като заслуга на Симеон Сакскобугготски.

Всъщност размиването на разликите между лявото и дясното, което приспа гражданските селективни инстинкти на обществото, е сред “специалитетите” на Първанов. Той няма проблем да прескача от състоянието на яростен антинатовец, до пръв натовец в държавата. И никак не е случайно, че въпросното разбиване с помощта на това размиване съвпадна с началото на неговото президентстване.

По ирония на справедливата ( понякога) съдба, тъкмо Първанов катализира сега обратния процес. Колкото и малко да е сцеплението между политическите фактори, които подкрепят прекратяването на неговия мандат , то се получи. благодарение на личните му усилия. Той се опитва от този факт да направи нещо като шега, но майтапът не му се получава с подмятанията за нова “четворна коалиция” в парламента. Много смешно, няма що! И още по-смешно е , че само той си се смее на “остроумието”.

При всичките противоречия в БСП и между БСП и обсебващия неин бивш лидер Първанов, разграничаването на лагерите по линията “за” и “против” президента донесе консолидация и на червените. Дали обаче са щастливи от това и кой кого крепи да не падне в този поход с патерици?

Самият Станишев през юни 2008 г. бе нападнат остро във в. “Труд” от Първанов ( формално заради премиерските съветници в различни бордове на директори) и беше оприличен от него на Жан Виденов. В устата на Първанов, който гради своята партийна легитимност върху руините от времето на Виденов, този упрек прозвуча като отлъчване от лоното на партията поради смъртен грях. Но, както се вижда, двамата сега се правят, че нищо не е било…

Целият ляв политически ресурс е мобилизиран сега в защита на др. президент. Ако си спомняте, това не случи дори в предизборно време, когато в БСП имаше взаимни обвинения, караници и неприкрити противоречия между разни лобита. Сега обаче са единни пред опасността Първанов да бъде детрониран.

Някой да се съмнява още коя е истинската реликва на партията, способна да събере под бойните знамена несъвместими, ругаещи се до скоро помежду си другари и с другарки?

В тази война явно няма бъдат подбирани средствата. Бившият конституционен съдия, депутат от БСП в сегашния парламент Любен Корнезов, окачествява в интервю за „24 часа” мотивите за искане на отстраняване на президента като крайно несъстоятелни и цитира за целта толкова омразния някога на червените бивш президент Желю Желев, който ги е нарекъл “смешни”.

В разпалената си защита Корнезов заявява още, че президентът е приел Дянков в залата, където приема държавни глави, там е имало съветници. “Така че срещата не е била лична”, заявява Корнезов и добавя: “Тя става по настояване на премиера – значи две институции се договарят за нея, как да е лична? ”

Какво казва на своя гост Дянков обаче самият Първанов по въпроса за характера на срещата? Ето цитат от неговата стенограма, която сам публикува за срещата от 5 март:

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
…настоявам, Вие, като лице, ангажирано като министър, да изясните този случай пред българското общество. Защото, г-н министър, аз, тук говоря само в лично качество, после ще говоря институционално …”

Разбрахте ли, г-н професоре, “в лично качество” е говорел домакинът. А “после” – това е сега. Сега вече президентът е принуден да отговаря институционално заради това, че си е уреждал лични сметки с чужда пита, с ресурса на държавата, която не му е бащиния.

В едно не съм съгласен с противниците на Първанов. Някак несправедливо е да го укоряват, че не бил обединител. А всъщност той обедини десните, явно обединява и левите. Почти като във вица за сутиена, който бил най-големия социалдемократ, защото обединявал левите и десните, притискал силните и подкрепял слабите.

31 мнения за “Чудотворецът Първанов възкреси двуполюсния модел”

  1. Съгласен съм с написаното от г-н Инджев,само с една уговорка.Твърде вероятно е,ако не-сигурно,че няма да има онова мнозинство в Н.С.,което да позволи изпращането на мотивите за импийчмана на Първанов в К.С.С днешното си изявление Я.Янев даде да се разбере,че ака Б.Б.не се откаже от думите си че въпросните действия са продиктувани от нападките на Гоце срещу правителството,то РЗС няма да подкрепят акцията,въпреки положените подписи.Иска ми се да бъда лош пророк в тези си съждения,т.е,г-н Инджев да се окаже прав,но за съжаление съм песимист!

  2. Една твърде важна статия на Александър Долев по въпроса за нарушенията от страна на Гоце Първанов на българската Конституция, статия, която препечатах и аз, понеже трябва да се прочете от колкото се може повече хора: Три изключително груби нарушения на Конституцията, заради които предсрочно ще кажем “сбогом!” и на Първанов, и на Марин!

  3. Точно, Иво! Вече въвеждам като практика предложението, което един псевдонимен блогър направи в “Сега”: Покажи неуважение към георги първанов и пиши името му с малки букви!”. Но тъй като (нека ми бъде простено самоизтъкването!)преди време аз предложих руски правопис за въпросното мерзко име, сега комбинирам двете идеи и ще го пиша гоцэ (сэдэфчовыч) сырыщнык.

  4. Първанов намери в лицата на Корнезов и Желю Желев стабилни стожери на тезата, че импийчмънта няма да мине.Тая президентска институция я пишете обречена след като тия дваминцата са и защитниците.Айде единия си е с червени бузи по рождение, ама другия като го гледах при манипулатора Волгин /така и още не мога да разбера на р.Волга ли е кръстен или на автомобил Волга/ демонстрира наивност до n-та степен.Все още не е разбрал,че не става само с философия,радетеля на революции с нежни имена.Ти и да му четеш членове и алинеи то си знае едно “глей сеа“…

  5. След днешната оправдателна присъда за Людмил Стайков, всичко може да се очаква. Явно са впрегнати и неподозирани сили за противодействие на импийчмънта.

  6. Дори самата Библия би се ужасила, знаейки, че атеист става чудотворец.Първанов, като чудотворец се прекръсти и от политиката си отиди. Ако не желаеш това, народът ще стори това.

  7. Здравейте господин Инджев. Абсолютно подкрепям импийчмънта на Първанов и почти 100% споделям тезите които извеждате във Вашите статии. Ваш редовен читател и голям почитател съм.
    В случая обаче – цитатът на Първанов не подкрепя тезата, че разговорът им е бил личен. Цитатът който извеждате касае конкретен момент от целия разговор, където той казва “Защото, г-н министър, аз, тук (в момента, на това място от разговора ни, б. моя) говоря само в лично качество” – тоест за конкретния момент точно, но “после ще говоря институционално” означава, че в разговора им има и институционална част. И тъй като и двамата оглавяват държавни институции и срещата се е състояла именно в сградата на такава, както и поводът за срещата не е личен трудно би могло да се твърди, че разговорът е личен.
    Друг е въпросът дали е имал право да го записва, публикува и т.н. без знанието на Дянков. И доколко е морална постъпката на Първанов. И всичките други неща които е свършил.

    Още една моя идея: Така, като журналистите (с право!) настоявата, че публичните личности са публични, и могат да бъдат снимани, показвани и т.н. без разрешение от тяхна страна, така публичните личности са публични, и нямат право публично да говорят лични неща, тъй като те задължително и неизбежно ще се свързват с институцията която представляват. Тоест няма как хем да ги възприемаме като публични личности, хем да не обръщаме внимание какво говорят, щото било лично. Ми не, не е лично.

  8. Към Георги Георгиев:

    Има логика във Вашата забележка.
    Сигурно е възможно една добра юридическа защита да построи теза върху това, което посочвате като хлъзгава територия за тълкувание на сегмента от приказването на Първанов, разграничаващ личното от институционалното.
    Обаче…
    Обаче е доста, направо натрапчиво подозрително впечатлението, че ловецът не говори на жертвата си, която е вкарал в капана (възползвайки се от инициативата на Борисов да прати Дянков да се гърчи на вражеска територия).
    Ловецът не говори на Дянков. Той знае, че предстои да разгласи разговора. Говори на публиката, вмъквайки маркерите за личното и институционалното.
    И защо?
    Ами защото играе като онези набедени уж автентични герои от “Биг брадър” – предполага се, че милионите воайори ги зяпат, за да се насладят на някави автентични човешки драми, но на практика бройкат лоши актьори, които отлично съзнават разиграването на примитивното театро пред широката публика.
    Та и Първанов така:скроил е сцената за ритуалното заколване на американското добиче и вмъква в разговора издайнически ( за самия него) фрази.

  9. До Георги Георгиев
    Не мислите ли че това „после ще говоря институционално“ вече ни отвежда към намеренията му да даде по късно пресконференция както и стана.Просто не е логично в един разговор да си сменяш на няколко пъти позицията от която говориш.Ако разговора е на ниво институции то това “в момента, говоря само в лично качество“ от страна на Главкома не кореспондира по никакъв начин с тезата на Корнезов и сие.
    Между другото никой не е потвърдил,че на разговора е имало стенографистка.

  10. Не, напротив, нормално е в един институционален разговор да се сменя позицията, когато искаш да кажеш нещо лично, без да ангажираш институцията. Изрази като “и един личен съвет”, “ако може една лична забележка”, “нищо лично” и т.н. служат за разграничаване на личните от институционалните моменти в един разговор. Самият аз, като университетски преподавател съм прибягвал до “лични забележки” и т.н. – тогава, когато говоря не като преподавател, а като приятел. И още нещо: фразата “аз, тук говоря само в лично качество” доказва, че разговорът е бил ИНСТИТУЦИОНАЛЕН, защото ако е било ясно че е личен, не би имало нужда от тази фраза. Тя се обезсмисля при един бездруго личен разговор.

  11. Айде преди да ме обвините в симпатии кър Първанов (по-горе съм се застраховал срещу това, ама знам ли), да ви споделя още една моя идея, която ми хрумна току-що.
    Нека приемем, че разговорът е институционален. Да, и двамата оглавяват държавни институции, имало е търкания между тях и т.н.
    Като институционален (в смисъл служебен а не личен) разговор, президентът най-вероятно е имал право да ЗАПИСВА разговорът. Все пак, това е архив, история и т.н., но… колкото президентът е институция, толкова и финансовият министър е институция. Разговорът в случая касае президентът и финансовия министър. А президентът ПУБЛИКУВА стенограма от разговора. Да, да кажем, че има право да ЗАПИСВА, но дали има право да ПУБЛИКУВА (разгласява) информация, касаеща друга държавна институция, без да иска мнението/съгласието и?
    Незнам дали не стана много отвлечено, но според мен там се крие кучето. Защото ако има право да записва, дали има право да публикува информация, злепоставяща държавна институция?

  12. Един непринуден паралел:
    На 17 май, точно предо 120 години, в Театро Костанци, в Рим се е състояла премиерата на операта Селска чест на Пиетро Маскани. На италиански, селска чест е Сavalleria rusricana. Не ви ли звучи, като “руската кавалерия”? 🙂
    Интересното е, че по-късно операта е била изпълнявана заедно с Палячо, Paglliacci, на Леонкавало… 🙂

  13. Драги Георгиев, спорът, който наченахте, е изцяло схоластически; драги ми Георгиев, доверени на КГБ ченгета като гоце сэдефчавич пырванав (подкрепям, както забелязвате, предложението на Стамбо!) имат право да правят всичко, понеже по презумпция са над всякакъв закон, понеже са конспиратори от класа, понеже за тях правилата и законът не значат нищо. От гледна точка на казаното няма никакво значение в какво качество говори сэдэфчович, в институционално или лично, още повече че за такова чудо спрямо него, лишения изцяло от личност (нали тъкмо он се тупка по гърдите да се хвали, че бил изцяло “социален”, сиреч е “загърбил” съвсем личностното!?), съвсем не може да се говори. Но това не значи, че сэдэфчовыч е “човекът-институция”, сиреч, и в тоалетната да издава звуци, те трябва да бъдат приемани и стректно записвани като звуци, издавани от институционалните му черва. Иначе признавам, че казусът е заплетен, че пырванав сэдэфчавич е “чудо природы”, феномен политическава безличия, поради което трудно може да бъде квалифициран както и да било. Он просто е един ходещ на два крака резил и колкото по-малко бъде изхвърлен от трона си, толкова по-скоро ще можем да разчитаме на някаква промяна. Понеже такива като него са спирачки на прогреса, иначе казано, на родния му руски език, они – тормоза прогресса!

    (Пардон, на сирычническава язика не знаю как можно выгаварит эта?!)

  14. Изразът

    … колкото по-малко бъде изхвърлен от трона си…

    е грешка, предизвикана от бързане (закъснявам за работа!(, правилното е:

    … колкото по-навреме бъде изхвърлен от трона си…

    Извинения! Хубав ден на всички!

  15. Вие и в този последен случай провокирате конфликт между институциите.

    Аз съм гледал внимателно този материал. Не приемам категорично постановката, че някой от екипа ме е подвел. Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването и съм наясно с този род предаване. Аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака. Тъкмо заради това аз категорично държа, настоявам, Вие, като лице, ангажирано като министър, да изясните този случай пред българското общество. Защото, г-н министър, аз, тук говоря само в лично качество, после ще говоря институционално – //може да е малко емоционално, но аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено. С тези инсинуации се хвърля много неприятна, тежка сянка върху името на фамилията ми.//
    Не може да се използва институцията за лични цели!

  16. Иво, поздравления за сутрешното участие по НОВА Тв! Наистина уникално събитие за официалния БГ-медиен пейзаж- да бъдат поканени цели двама качествени коментатори (И.Инджев и Е.Дайнов). Които да кажат ясно какво е Русия и какво се случва там. Защото из другите телевизии по темата преобладаваше категорията “експерт по национална сигурност” (това недипломатично трябва да се чете като “червено ченге с неутолима любов към Кремъл”). И без да ги слушаме, си знаем, че според въпросната категория виновните за терористичния акт в Москва, разбира се, са САЩ, Запада,НАТО и – е, как без него!- Иван Костов. Ако Лора е проявила инициатива да покани Иво и Евгени-добре!Тя заслужава в случая похвала и затова, че пред вид особеностите на нейния интелект разумно предпочете да мълчи.

  17. Към Георги Георгиев

    Г-н Георгиев,”нищо лично”, но понеже заявявате, че сте университетски преподавател, моля Ви, сверявайте си правописа и не използвайте русизми. Думата “касае” определено не е българска. Тя произлиза от руската “касаться” и на български език се превежда във всичките и значения като “докосва”, “допира”, “засяга”,”отнася се”, “има отношение към” и т.н. Извинявам се за забележката, но употребата на тази дума (особено от интелигентни хора)винаги ме дразни.

  18. Може би е целесъобразно когато се коментира събитието в Москва,
    нашите умници и форумци да чуят изявленията на Държавния департамент и президента Обама.
    Русия и САЩ са съюзници в борбата
    с Ал Каида

  19. Уважаеми Nikola, Русия и САЩ са формални съюзници в борбата срещу Ал Кайда, защото Русия (от 9/11 си беше доста благосклонна към всички явни и тайни ортаци на Ал Кайда- Иран,Северна Корея, палестинските терорости и прочее изроди.

  20. Чудя се защо пренебрегвате един детайл в пресконференцията на Първанов.
    Той каза нещо такова : Че Дянков е знаел че го записват и пред него е имало светеща червена лампичка (подсказваща че нещо се записва). Този детайл трябва да се провери, защото ако Дянков казва че не знае за записа или не е видял тази лампичка, или такава лампичка изобщо не е имало и първанов излъга нагло.

  21. Престанете да коментирате само Първанов.За този хал сме виновни всички.

  22. Уважаеми Стамбо,
    благодаря ти.С това откритие допринесе за политическото ми ограмотяване.

  23. до Стамбо,

    благодаря за коментара свързан с участието на Иво Инджев и Евгени Дайнов в сутрешния блок на Нова – нямам време да го следя поради времевия пояс – и напълно споделям мнението ви за ‘уникалния’, за нашите централни медии, избор на гост-коментатори по тази твърде сложна тема и тяхното перфектно представяне – но буквално изумях от последното изречение за ‘особеностите на лориния, предполагам, трябва да разбирам женски, интелект’…. – дай, направо да звъннем на Орлинчо, нали вече е на свобода, той знае и ни показа как трябва да се държи ‘истинският’ мъж с една жена, вярно, той е спец по красивите, но представяш ли си докаде би могъл да стигне с интелигентните…

  24. Към J. Относно забележката за правописа ми.
    Ами да, университетски преподавател съм, но никъде не съм казвал че съм преподавател по български език. Възможно е да съм сгрешил и не се притеснявам особено от това – това не накърнява смисъла на думите ми.
    Понеже препоръчвате да се въздържам от употреба на “русизми” (апропо аз също не съм русофил), бих искал да Ви попитам какво ще стане ако се въздържа и от употребата на турцизми, американизми и прочее?
    И понеже казахте “нищо лично” по отношение на забележката Ви за правописа ми, да Ви попитам Вие каква институция сте в областта на българския език? Явно говорите институционално, щом не е лично.

  25. До J:

    Много си раздразнителен J!
    Препоръчвам ти повече релаксация 🙂

  26. Уважаеми Веселин Събев, не съм имал пред вид женския изобщо, а конкретно л о р и н и я интелект! Който е, тактично казано, семпъл, а по квалификацията на някогашния й ментор Коритаров-и нещо по-кофти… Май в отдалечената часова зона радикалният феминизъм и “политическата коректност” са ти повлияли малко в повечко.Жив и здрав!

  27. Два акцента ми се струват важни и провокират участието ми в темата – надеждата, ако авторът е прав, да се възстанови политичиската нормалност, наречена двуполюсен модел, минирана от политическите брокери навремето…
    А също и дискусията за качеството, в което Първанов и Дянков са си говорили. Самият Първанов, който не блести с особена честност поначало, в началото добросъвестно посочва, че говори в лично качество, сякаш за да не бъда заблуден минисътрът от обстановката. И няма как да не лично дело въпросът с името му, това на дедите му и т.н. без значение къде се провежда разговорът. (Тук Корнезов спекулира безогледно и умишлено – нима, ако “двете институции” Първанов и Борисов се уговорят да ритат в неделя и това ли ще бъде мач между институциите…Пази, Боже, нас зретелите, ако Първанов реши да запише и публикува този мач…примерите могат да бъдат продължени до безкрай). Въпреки известните трудности, струва ми се има един единствен сравнително точен и сигурен критерий да определим качеството на участниците и най- вече на президента в това матине и то е: изпълнявал ли през това време Първанов някоя от функциите, присъщи на президентската институция. Отговорът на този въпрос се съдържа в Конституцията – най- пълно в текстовете на чл. 98 и 99, а също и разпръснати в още няколко текста. Дори непрофесионалният преглед показва, че когато говори с някого, който е поискал извинението му за изпусната реплика, Първанов не упражнява нито едно от правомощията, с които е натоварена президентската институция, а евентуално брани достойнството си (то колко ли му е останало, редно е да си го опази) от нечия обида… Иначе става като комичните двусмислия от сорта “Съдът е гладен и отива да обядва, заседанието ще продължи следобед…”

  28. В моето мнение по темата,изразено на 29 т.м./вж.по-горе/,изразих съмнението

  29. Когато един служител, в присъствието на свои колеги, приема на работното си място някого, за какъв трябва да се приеме, че е воденият между тях разговор (дори и да не се знае, че разговорът се стенографира)? Или искате да приемете за нормално, че частни разговори се водят на работното място? Да не говорим, че и двамата са публични личности и в тази светлина се обсъжда (ако се приеме това за вярно) и частния им живот.
    За мен по-важното като извод е, че наистина сме свидетели на някакво съживяване на двуполюсния модел, а това вече обещава.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.