Сред великденската суша откъм политически новини отекна като камбанен звън заупокойната истина, изречена от премиера Борисов за медиите като най-важна инстанция в България. Именно в България. Тук е особено. Има свобода на словото, но то бива употребявано за , меко казано, съмнителната кауза за запушване на усти чрез…мълчанието.
Борисов призова медиите да не забелязват провокативното поведение на братя Юзеирови, които се опитват да учредят някаква турска партийка и все не успяват. Напълно основателно Борисов вметна, че Юзеирови са нищо без медиите.
Всеки, които се стреми към публичност, е нищо без катализиращата функция на масовота информация и нейнините разпространители. Борисов го знае от личен опит. В този смисъл призива му към медиите да игнорират темата „Юзеирови” е равно на сомопризнаие за нещо, което всички знаем.
А иначе е прав за метода, по който може да бъде заглушен апетитът за публичност на Юзеирови. По този въпрос, поне веднъж в съвременнат история ( по мои наблдения), беше посгинтано негласно международно споразумение. Влиятелни световни медии тихомълком се спорязумяха рязко да намалят отразяването на гръмко дефилиращата от години тема за отвлечените в Ливан западни заложници. Това стана началото на края кризата, защото терористите постепенно загубиха интерес, щом косвеното пропагандиране на целите им пресъхна. Така че медиите наистина могат да бъдат „използвани” за благородни съгласувани каузи, но само с тяхната добра воля, равнопотавено и при извънредни обстоятелства. Останалото е слугинаж.
Много по-ярко обаче беше друго изявление на премиера по темата за отношенията на властта с медиите от последните дни. По повод на изригналото в епистоларна форма възмущение на Доган от „мадам В” Борисов практически взе страната на журналистката. Но между журналистка и журналистика има разлика. Особено в конкретния случай.
Конкртетният съвет към своите Борисов формулира като „навеждаш глава и премълчаваш” , когато имаш сблъсък с журналист. Това, разбира се, е страхотно ласкателно за ухото на българската журналистика- такава, каквато е в момента.Как да не се опияниш от такова признание – Борисов не прекланя глава пред никакъв опонент, дори и да е президент. И защо тъкмо пред журналиста? Ами защото не му е опонент, а съратник, средство, помагало, инструмент за постигане на целите. Потупваш го бащински по егото, то му набъбва и любовта става взамна!
Само че прелъстените, дори да не са чели Шекспир, трябва да знаят, че ги очаква съдбата да бъдат изоставени. От читателите, зрителите и слушателите си. В т.н. сериозни печатни медии това вече се случи със срива на тиражите, които се преляха в „несериозните”. Читателите, който доловиха отдавна фалша, решиха, че е по-добре да си дават стотинките за издания, които поне не претендират да се ментори на морала и порядъчността. Удариха го през просото, така да се каже, като пуберитет, разочарован от развода на родители си. Дали електронните ще си вземят поука в задаващата се конкуренция с интеренет медиите?
Колкото и да звучи страно след всичко написано дотук, не упреквам самия Борисов. Видя се, че той умее да се възползва от медиите както никой друг. Играе своята игра и трудно можем да му се сърдим точно в това отношение. Ако щете го наречете суетен, хитър, всякакъв, но е успешен в прокарването на посланията си чрез медиите. Той заплени аудиторията не толкова с демонстрацията на твърдост, колкото на откровеност( най-после един, който не ни лъже, си казаха хората). На това в много голяма степен дължи своята популярност. Забележете – не казвам, че я дължи на медиите, а на способността си да ги впрегне за своята кауза. Но те не се впрягат особено, че ги употребяват, ласкаят се дори.
У нас има разделение на властите, но не и по отношение на т.н. четвърта. Тя практически се е сляла с властта и само имитира независимост. Доказателство, че това е така, е липсата дори на разговор в медиите по този въпрос. Тук се пише по следния начин за Борисов : „Важното е, че той умее да арестува”. Декларира го в нещо като уводна статия в своя сайт на 4 април колегата Бареков. По този начин громи „разни всезнайковци”, които си позволявали да твърдят, че Борисов не умеел да управлява. Иначе казано, колегата продължава мисълта си от друга подобна статия, в която призоваваше Борисов да праща камионетките и изобщо положението да станело като при Пиночет.
Като давам този пример си давам сметка колко е тъпо спорът да се измести в плоскостта на някво междуличностно пререкание. Пазя се от това, защото от такова кръвопролитие никой няма полза и защото спорът трябва да бъде между медиите и властта. Така е по дефиниция, точно ( или почти) както е предвидено да се случва при опонирането между прократурата и съда. Поне при демокрацията би трябвало да е така.
Докато самите медии не осъзнаят и не приемат своята ОТГОВОРНОСТ към ставащото, те никога няма да са “четвърта власт”, а обикновен, паразитен придатък към първите три власти. И това е проблем на самите медии, а не на властите. Добре знаем, че медиите могат да направят звезда от всяка табуретка, както и всяка звезда от небето да овъргалят в калта. За съжаление, осъзнаването от медиите на тази отговорност и нуждата от собствени морални устои е въпрос на натрупвания и много време. Медиите у нас (ВСИЧКИТЕ) още се чувстват прекрасно в добрите, стари и съвсем незабравени времена, когато комфортно живуркаха “под крилото на Партията”. Единствената разлика сега е, че просто партиите станаха повечко, но на тях, медиите, им е все така добре под нечие крило … и непрекъснато го търсят …
И, повтарям, това е проблем на самите медии. Не на партиите … Във всички страни партиите се опитват да “прикоткат” медиите. Въпросът е къде, доколко и как успяват. В България тази “успеваемост” е 100% …
Като се сетя кого канят в телевизиите за да обсъждат някакви теми, се питам какво обсъждане може да се получи за ролята на журналистиката? Физиономиите са ни до болка познати и те са капацитети по всички въпроси. Непрекъснато се говори, че журналистите трябва да са безпристрастни. Но те не са и това веднага се забелязва. Аз не съм журналист, но не съм безпристрастна и винаги се поставям на мястото на питащия. Задочно задавам неудобните въпроси, които в действителност никой не задава или поне се броят на пръсти. Но, да ме извинят журналистите, обаче понякога не знаят какъв въпрос да зададат без да злепоставят интервюирания. Когато човек е подготвен по темата знае какъв въпрос да зададе и да изтръгне максимум информация. Тази тема ми е болна и няма да се разпростирам, за да не изпадна в някоя глупава ситуация. Колкото до Юзеирови мога да кажа, че у нас журналистите са способни да изведат на преден план някоя щуротия и да я представят за международна новина.След като се застъпваме за достойнството на хората, трябва и като ги питаме пак да не ги унижаваме, защото понякога те просто не са виновни, но щом са управляващи, значи СА. В повечето случаи все си спомням за оня виц, дето руснакът попитал американеца защо избиват негрите.
Ще ме прощавате, ама въртите на едно място, писна ми да чета коментарите в очакване на несъстоял се анализ или нова гледна точка!
При това първите два тук (минали цензурата до този момент!) са от приличните и са добронамерени.
Гражданката Рада пише за “неудобните въпроси”, но самата тя не поставя подобни.
Гражданинът Георгиев върти около медиите и партиите, но по неизвестни причини не иска да отговори на елементарния въпрос “Защо е така?” и да продължи нататък.
Нивото на този форум трябва да се вдига, а не да пада от коментарите! Ограмотяването не е лошо, но се върши в училище. Всеки пише, брише, жалва се – о.к., но дайте нещо ново – анализ, нови факти, идеи…
Добре, че е Иво – да крепи конструкцията!
Как се купува журналист?
/Присъстващите правят изключение./
http://e-vestnik.bg/8779/kak-se-kupuva-zhurnalist-kam-komentara-za-valeriya-veleva/
Започвате статията с един пример. Надявах се поне отчасти да намеря коментар на случващото се в село Славяново. Защото ме вълнува. Има ли геноцид над арменския народ. Има ли алтернатива на пълноправното членство на Турция в ЕС. Докъде трябва да бъде толерантен човек спрямо хора, незачитащи обективни исторически факти, установени обществени норми или политически дадености. И защо вземането на страна по спора Велева-Доган в подкрепа на журналистката, е нещо различно от правилна позиция.
И аз като Гражданката Ц-ца, ще кажа, че се върти на едно място. Само, че ще включа и г-н Инджев.
Съжалявам, че след поредица от адмираций ще трябва да го кажа, но тук няма нищо ново, тази статия се състои от елементи които сме виждали няколко пъти в предишни. Особено след случая с мадам В.
Да ме прощава г-н Йнджев, ама какъв му е меракът защото в последните му два коментара така и не се разбира каква му е гражданската позиция-то всичко при него е под ножа и…ама много загадачно говори тоя човек напоследък бе-завартяно, усукано- страх ли го е да не го подведат под отговорност(че то май мода стана), но едно е сигурно-ако ще се превеждат на друг език писанията му,а не дай Боже някой от BBC,коментар да поиска- бая ще се узори колегата му журналист за да запази(в превода знаете как е) неговата Framework. Ей, да не мислите че се заяждам-аз от Инджев чета всичко, щото е пич на място, само изках да уточня малак детайл, щото нали сме хора първо, а после професионалисти-или не сте сагласни?
Подкрепям – Гражданката Ц-ца, а и Иво разбира се!
Христос воскресе! Воистина! След като славата на Спасителя отново се възвиси с молитвите ни, нека си припомим същината на първородния грях на човеците. Праотецът Адам имал всичко в райската градина, освен едно и му се прищяло да го има и него. Откраднал. След като бил разкрит, трябвало да се покае, според дядо Поп било достатъчно да поиска прошка и светът щял да бъде вече друг, но уви! Нашите медии имат достатъчо, за да се къпят в кокали и мас, но искат и още – власт, която не им принадлежи по право. Властта предполага отговорности, медийните гуровци не искат да имат такива, те искат влияние, суха пара, отличия “по повод на…”, сивичко кардиналничене. Искат да са силни и са силни, но с каква цел? Май е видно с каква. Не ни стигаше крастата, ами и на тези въшки трябва да слугуваме
(Мадам “В” и пр.)
Всичко което пишете г-н Инджев е вярно, добре е формулирано, но какво ще стане с материала ви след като го прочете премиера, министрите, журналистическата гилдия, и собствениците на електронни и печатни медии. Може би ще се поусмихнат, ще се отделят десетина минути за коментар с някои колеги и тази хубава статия ще бъде забравена както много други писани от вас, и коментирани детайлно във вашия форум.
Към ИА
То и аз бая се Узорих с написаното-малАк детайл: загадАчно ми е, какво привлича такива като ИА да се мъчат с неразбираеми за тяха неща?
Днешната снимка на политико- икономическият живот в република България ни показва че контролираният от ДС-Олигархията в България така наречен мирен преход от тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика си е в деиствителност кървав бандитски преход на комунистическият строй към олигархичен строй който с могъщите си недосегаеми силови структури и финансова власт сега управлява икономиката, демократичните институции и медиите на олигархичната република в България.Надявам се по грамотни и компетентни от мен да коментират и дават идеи в блога на Иво Инджев, за да намери Българската Нация верният път към Българската Свобода и Демокрация в България-ЕС.
Ето и моето мнение по зачекнатата от г-н Инджев тема; засягам между другото и въпроса за това защо нашият любезен домакин трябваше да плати такава голяма цена за това, че си позволи лукса да не играе по правилата на играта, установени в “нашата журналистическа гилдия”: Как се правят работите у нас, или защо у Българско просперират най-вече нравствените лилипути и “моралните” чудовища?!
А бе, Грънчаров, я се разкарай с линковете си! По-тъпи от твоите писания в нета няма. Сложен ти е постоянен линк вдясно – не ти ли е достатъчен? Влизаш тук, само за да спамиш и да “зарибяваш”…
От такива псевдоборци като теб каузата е затлачена като стар геран.