Русия направи трети опит за последните 20 години да се помири с Полша за масовото убийство на близо 22 000 полски офицери, лекари, преподаватели, свещеници – изобщо, за опита да унищожи елита на окупираната от СССР източна част от страната, поделена между Хитлер и Сталин през 1939 г. Този път, след жестовете на Горбачов през1990-та и на Елцин през 1993 г. ( който предаде на Варшава документите за престъплението), опитът е особено значим. Защото не друг, а демонстративно залитащият по сталинизма Путин покани полския премиер Туск на 60 годишнината и траурната церемония в памет на жертвите от Катин.
Изненадата ( за непосветените) е голяма, защото напоследък властващите в Русия путинисти все по-яростно подлагаха на ревизия фактите около тази ябълка на раздора между двете държави, което доведе до дипломатическо и политическо напрежение между тях. Междудържавният скандал мобилизира руската пропаганда да извади документи ( в стила на Първанов – избирателен порив към „прозрачност” насред безбрежния мрак от тонове недостъпни други документи) за вината на буржоазна Полша за анексирането на Чехия от Хитлер.
Във всички случаи курсът на Путин към откровено реабилитиране на Сталин, включително в образователната система, по-скоро вещаше тъкмо обратното. И изведнъж…
Не, не е съвсем изведнъж. Вероятно инициативата е на онази част от властта в Москва, където президентът Медведев дава признаци за еманципация от своя настойник Путин чрез намеци за разграничаване от съветското минало и с оставени без официален коментар, но явни жестове на противопоставяне на путиновата гвардия чрез подмяна на негови назначения в регионите.
Случаят обаче не може да се впише в графата „от нас да мине”. Поляците си извоюваха тази отстъпка. Нито за миг не се поддадоха на руския натиск, който вървеше под формата на разнообразни „бойни действия” – и срещу разполгането на американски противоракетен щит в Полша, и чрез наводняването на Полша с руски шпиони ( което стана видно от разкриването им), и с различни митнически и газови „войни”. За сравнение – едно скръцване със зъби на руското посолство беше достатъчно българските власти да се откажат от намерението си да демонтират паметника на съветската армия в началото на 90-те години.
Вярно е, че Русия, макар да демонстрира неотстъпчивост по който и да било въпрос от дългия списък с приоритети от областта на лесно ранимото си ( и доста войнствено защитавано) национално достойнство , няма интерес да е в обтегнати отношения с най-голямата си бивша европейска колония. В този смисъл решението на Русия е прагматично . Достатъчно е да се припомни колко важно беше да бъде преодоляна полската съпротива за формалното стартиране на проекта за газопровода „Северен поток”, заобикалящ Полша ( наречен за това от полските медии нов план „Молотов-Рибентров” между Москва и Берлин), но не съвсем. Защото минава през нейни териториални води.
Но е абсолютно сигурно, че полската нация застана като един зад справедливото искане Русия да поеме вината за едно от най-ужасните целенасочени масови убийства през и без това достатъчно ужасната Втора световна война. Половин век то бе затиснато от непоклатимата, както изглеждаше, плоча на надгробната комунистическата лъжа, че германците били извършили разстрелите в Катин. Очевидно е, че полската твърдост в отстояването на каузата даде резултат.
А какво виждаме ние тук? Паметникът на Сталин, на който той е изобразен художествено като млад червеноармейски красавец с шмайзер, си стои тържествуващо в центъра на българската столица с претенцията да му е построен от благодарния български народ за освобождаването на България, макар всички да знаят, че символизира тъкмо заробването й. В древния Пловив пък над града по същия начин доминира сталинистки паметник на име Альоша. Общото между Катин и тези паметници не е толкова конкретно масово убийство ( защото гробовете на хиляди избити без съд и присъда българи под съветска окупация са пръснати из цяла България), а лъжата, свързана с тях.
Обичаме си ние лъжата. И затова руските началници ни оприличават презрително на техен троянски кон и на „невярна съпруга”, което е „любезното” ехидно определение за държава, която изневерява на своя изнасилвач, но си остава в ложето на своя господар.
Впрочем бях силно заинтригуван, че БНТ се престраши да покаже неотдавна филма „Катин” – същият, който нажежи силно страстите между Варшава и Москва. Очаквах някаква реакция на руското посолство, но нищо подобно не се случи. Май смелата постъпка на държавната ни телевизия ще да е била съгласувана с „когото трябва”? Към днешна дата тя вече не изглежда толкова храбра- въпрос на предварителна информация, ако не и на разрешение.
Кой знае, както е тръгнало, може да доживеем Русия да се помири и с Грузия и тогава да се окаже, че на България вече й е позволено да има своя позиция и по този въпрос, по който до ден днешен няма нито едно официално изявление на София, ако не броим лаконичното присъединяване на българското МвНР към европейското настояване Русия да напусне незабавно окупираните части на малката православна държава( освободена от Русия през същата онази военна кампания през 1877-78 г.във войната й с Турция), направено тук от говорителя на ведомството Димитър Цанчев на 26 август 2008 г.
Анри Троая, един он най – големите познавачи на руската история на Запад, автор на ненадминатата серия от литературни портрети на руски владетели, подчертава, че от край време Русия се управлява на принципа „бий , за да те уважават”. Този подход е характерен и за руската външна политика. В нашия случай се получава странна работа: не ни „бият”, но ги уважаваме, докато те ни презират за това или най-малкото се отнасят с покровителствено пренебрежение към обърканите ни чувства.
Г-н Инджев,темата Полша,дори с нейни грехове от миналото,се връзва -случайно или не- с приемствеността във външната ни политика в частта “евроазийски нюанси”,които са третирали още С.Радев,Д.Казасов и А.Буров и не са останали чужди на Кристалина Георгиева и Николай Младенов.
След “реколтата” от Прага на 8 и 9 април,Ви предлагам,да се върнем на въпроса от ключова значение за България и вижданията на премиера при липсата на излишни напъни на президентско равнище,които -личи си-правилно са били разчетени и от г-н Г.Първанов
Voinikat ot spomenatiya pametnik darzhi PPSch – Pistolet Pulemjot Schpagina, a ne MP 38/40(Schmeisser).
Ostanaloto kakto vinagi e v desyatkata.
В капиталистическа Виена има огромен монумент на войник от Червената армия, чиито каска и шит са в ярко злато. Самият щит дори представлява герба на СССР.
http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Vienna-Red-Army-Monument-7090.jpg
Този паметник е грижливо съхранен до ден днешен.
В основата на постамента се чете Приказ(ка) на др.Сталин…
http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Vienna-Red-Army-Monument-7092.jpg
Вероятно малцина знаят, че в битката при Виена е участвала и Първа българска армия с ген.Владимир Стойчев, но, за съжаление, няма паметник на Българската армия във Виена. Или поне аз не знам…
Та, въпросът ми е Защо виенчани не са премахнали или осквернили този паметник, при положение, че не са били под опеката на Москва?
Или може би, именно защото не са били под опеката на Москва имат чувство за признателност ли, уважение ли, не знам?
Не че очаквам да получа сносен отговор…
.
.
.
Колкото повече им се даваш на руснаците, толкоз повече те натискат. Полша избра единствения правилен път.
.
А ний? Ний сме идиоти.
.
Впрочем, сега разбирам, че са давали Katyn неотдавна в България. Ами да, неотдавна съветската телевизия (Первый Канал) го показа. Значи вече е позволено, ама сигурно пак са питали наште, да не стане грешка.
.
.
.
Може би поне Вие ще обърнете внимание на това, че в Киргистан (или както е правилно да се пише) се извършва в момента революция? Засега изглежда никой в БГ не се интересува от това…
Със заглавието си, г-н Инджев, вероятно искате да ни кажете, че Полша и поляците са обхванати необратимо от Стокхолмски синдром!?
Моето скромно мнение е, че те просто търсят възможността истината да излезе наяве, но тази истина, която е документирана с факти от руските/съветските архиви.
След което ще се наложи извинение или процес на признаване на вина и последствията от това за путинова-сталинова Русия.
Действията/съгласието на путиновци в тази ситуация са друга тема.
Закъсали са го друзята явно и се опитват да си купят индулгенция!
Към Будимир Генов:
Този огромният може и да съм го пропуснал.
Виждал съм един в човешки ръст, скърбящ, с “пушка при нозе”- скърбящо човешко същество за смъртта на хиляди, стотици хиляди дори свои сънародници, хвърлени в битката за Виена в типичен съветски стил, който не жали “човешкия ресурс”. Както при Берлин, където също загиват стотици хиляди червеноармейци в един мотивиран от манията на Сталин за победа на мига и без оглед на жертвите напън.
Битката за Виена е една от най-кървавите в края на войната. Ще сгреша да назова по памет “бройката”, но загиналите там съветски войници са приблзително колкото цялата българска армия към онзи момент. В една единствена битка.
Спрямо паметника в София, тези съветски жертви заслужават пропорционално няколко хиляди пъти по-висок паметник. Защото битка за София не е имало. Нито за България. Имало е самоубили се български офицери след заповедта на българското правителство армията да не провокира настъпващите окупатори и да не стреля.
Въпреки всичко България е била окупирана и безмилостно съветизирана( за разлика от Австрия).
За начало в България са били избити хиляди, казват дори – десетки хиляди българи в условията на чужда окупация, която е отговорна за това уникално дори и за тогавашната неуправляема и обзета от разбираем антихилеристки гняв Европа варварство.
България има своя Катин, който е още по-срамен, защото е извършен предимно от български палачи. Дествали са на същия принцип, както касапите на Сталин в Катин. Село по село, град по град, са били залавяни и избивани попове, учители, журналисти, офицери – вартоломееви месец, два, три…
Някой ден тук ще намерим сила да разкажем тази отвратителна тайна на себе си, децата и света.
Ето на този антибългарски “подвиг” стърчи в прослава и днес Паметникът на съветската армия и подобните му.
Австрия, освен всичко друго, не е прегазена от натрапен от СССР комунистически режим.Сталин се оттегля от Австрия и не успява да наложи там своя режим, макар тъкмо австрийците да са най-близките до германските си нацистки побратими и в този смисъл са безкрайно по-виновни от българите като съюзници на Германия ( оказали се такива заради химерата “България на три морета”, употребена успешно от “третия райх”).
А в България Сталин още доминира под маската на “Съветската армия” и “Альоша”.
Разликата между България и Австрия днес, както разбирам, би трябвало да ви е известна.
Г – н Будимир Генов сигурно си мисли, че задава много труден въпрос. Обаче аз ще го попитам: България е била освободена или поробена от съветската армия, че трябва да я тачим?
Аз пък знам поне още един помпозен паметник на въпросната армия – този в Бургас. освен това имам и една стара пощенска картичка от друг български град – град Сталин, на която е снимана доста голямата статуя на генералисимуса, издигната на подобаващо за размера ѝ място в едноименния град.
“…Не че очаквам да получа сносен отговор…”
За да очакваш сносен отговор, драги Генов, е трябвало да научиш сносно историята. Твоите скъпи освободители са си обрали крушите, по живо, по здраво и съветската окупационна зона изчезнала. За това са им признателни тиролските селяни. Защото можеше да стане и като с Германия.
Ако ли днес Батюшка, 55 години след обявяването на независимостта на Австрия, реши и нас да ни остави на мира, аз ще съм първият, който ще пожертва една заплата за паметника му. На кон, в униформа на генералисимус и със златни еполети.
Към г-н Генов :
Солдатинът във Виена не размахва победоносно шпагин над миролюбиви посрещачи, както е в София. А ако вие зад позлатата на щита му не може да съзрете не радостта от завоеванието а притихналостта пред жертвите (каквито в България липсват), за това не са виновни сънародниците ви.
Разбираема е болката ви, че липсва паметник на вашия генерал Стойчев, но той е толкова изнесъл на гръб войната, колкото и вдъхновявалият го генералисимус. Всъщност ако трябва да се издига офицерски паметник, той трябва да е на подчинилите се на войнския си дълг и достойно сражавали се български офицери, които разминали се с „честта” да паднат на бранното поле са били впоследствие избити от сдобилите се с власт червени измикяри на шпагина.
Моят баща, бивш царски офицер, е бил пряк свидетел на тези „героични” първи стъпки на новите васали. Задължен да участва и в двете фази на „Отечествената” война, веднага след последния изстрел, той и останалият командващ състав на полка е бил арестуван от т. н. „войнишки комитет”, съставен от членове на партиите участнички в ОФ властта и ръководени от политическия заместник командир. Съдени по някаква извънредна военна процедура, повечето от тях са били разстреляни на място, докато баща ми се е отървал, тъй като за него са се застъпили войници от комитета, които са били на негово пряко подчинение …
Нали не смятате, че е нужно да уточнявам, че това и стотиците хиляди други последвали го издевателства са били невъзможни без подкрепата на вдигнатия във въздуха триумфиращ шпагин?
Izkluchitelen ste g-n Indjev!
Mnogo Vi se vazhishtavam!
КОЛКО МИЛО, колко сладко, ги “помирихте”, др. Инджев, поляците и изродите на Путин. Който си изкара и причина за масовото клане в Катин – че Сталин май си бил отмъщавал за изблити в Плоша съв. войници, а отгоре на това и не намери за нужно дори да произнесе дума за извинение и искане на прошка. Да му мислят поляците, дето техният премиерин се върза да седи до Путин и да легетимира по този начмин кагебейската версия, че поляците сами са си виновни да ги изколят. Само едно се чудя – защо, г-н Инджев, така бързешката думнахте тъпана, по-скоро – тъпанът го думна кагебистът и отявлен сталинист Путин, а вие – ей тъй – с мъничката пръчица една веселбичка подхванахте. Всъщност – кво да се чудя, нали всички са маскари, и само ний ги разбираме тези работи. Надея се отя път самата газета Правда да ви препечата, или път на Жириновски неква газета, ако си издава чмовеко, да ви препечата. Успехи, сте на верния път…Само че – друг път…
Ако някой незнаещ се интересува – “особое совещание” е свикано не само по повод Катинската касапница. Действието му е преустановено чак през 1953 г. Функциите са били на нещо като върховен надзорен орган, който може да произнесе и присъда, но не е задължен да следва съдебните процедури. Следствени действия обаче винаги е имало. Полските пленници първоначално са били над 230 хиляди, тези в Катин очевидно са концентрирани след следствие кой, къде, кога, какви очаквания има по отношение на него и т.н., което разбира се няма нищо общо с честната правова процедура. Във филма гениалният Вайда е показал покъртителна сцена на технологията на убийствата. Разбира се, че тук има художествена измислица, но тези хора, стрелците, са имали грамаден опит в подобни масовки. Формално те не би трябвало да носят вина, изпълняват присъда в рамките на закона на страната в която живеят. Ужасно е. Дори прокуратурата на СССР се опитва да внесе този казус като престъпление на нацизма, което да бъде разисквано на Нюрнбергския процес, но им е отказано.
А около това време господин Чърчил, като видял, че с процесите срещу нацистите нещата започват да се разсъхват, дал благословия да се търсят престъпници с грехове срещу британската корона и да се трепят без съд. Знаели са кого търсят, тези с греховете, пролялите английска кръв, намирали ги, вземали им живота и ги изхвърляли в окупационните зони на друг съюзник. Десетки, стотици, мащабът е друг, а посланието…
Казах вече и благодаря на г-н Инджев,но в памет на стотиците хиляди,сложили кости за прослава и мощ на военното ни дело,в т.ч. и баща ми взел участие във всички фази на корпусите и тази на генерал Вл.Стойчев до Клагенфурт,
налага повторение,че историческите
предизвикателства пред ген.Борисов,никак не са по-малко и той си ги знае…
Въпроса не е в порочното харакири,
привнесено овън и изкормило собствения ни ДУХ,а и това,с което си натискаме дръжката на ханджара докрай….
Не му е времето и мястото да се занимаваме точно кое как е станало,около австрийското благородство и “щедрост”,но втръсвайки вероятно на всички ,ще издигна мисловно още по-високо летвата пред един бодигард и пожарникар,когото Бог и Съдбата са избрали,да измие очите на България…не знам дали ще му превежда талантливата Мариана Хил или който и да е друг,ако се срещне с Обама,но с необходимия
евразийснки ключ за фланга на НАТО и глобалния в противоборство
с Медведев,включват нестандартни подходи и за тях,като каратист трябва да умее….
Просто това,да е за последно!
Към Алито:
Все по-големи глупости пишете- и ако ви се виждам др. , не се мъчете. Блогът явно не е достоен за такъв като вас, но има поне едно достойнство – не е задължителен за четене, освен за онези, за които е задължителен по служба.
До г-н Генов: Вярно е, че в центъра на Виена има паметник, посветен на загиналите 17000 съветски войници в битката за Виена. Този паметник е построен през 1945 г. и официално открит през 1946 г. на сегашния Шварценбергплац, а до 1955 г. Сталинплац. През 1955 г. съюзническите войски напускат Австрия и републиката се задължава по договор вечно да поддържа този паметник. А както Ви е известно, капитализЪма (както иронично етикетирате Австрия) има свойството да спазва договорености.
Австрийците не са благодарни на Съветския Съюз. Поне не така, както това се разбира от нашего брата, когато става дума за “двойната освободителка”. Сигурен съм, че ако се проведе референдум за съдбата на този паметник, мнозинството ще гласува за премахването му. Все едно, това са спекулации, но факт е, че многократно паметникът е бил обект на вандализъм и е имало многократни опити да бъде взривен, които са били предотвратени от полицията. Този паметник също подигравателно се нарича “Erbsendenkmal”, в свободен превод: грахов паметник, заради предоставените след войната от съветската армия 1000 т. грах за гладуващото виенско население.
Толкова за историята, която не е същата в България. Докато мнозинството германци и австрийци смятат края на войната за освобождаване и край на налудничавата авантюра на Хитлер и ако в този смисъл са благодарни, то са благодарни на съюзниците, а не на сталиновия Съветски Съюз, то в България се е състояла напълно безсмилена окупация, а не някакво освобождаване. Напротив, след нахлуването на съветски войски в България, както всички знаем, започва погром и щетите нанесени от съветската окупация и наложения комунистически терор са видни и до днес.
И още нещо, г-н Генов, австрийците поддържат и музея Маутхаузен, бивш концентрационен лагер, където може да се види какво е ставало по време на нацисткия режим. Бихте ли ми посочили музея в България, където мога да заведа сина си и да му покажа фактите за престъпленията извършвани при комунизма ? На мен такова място не ми е известно.
Уважаеми господа Инджев, Танушев,Мечтател, ето и моат отговор към Будимир Генов във Facebook:
Plamen Nikolov
отговаря на Будимир Генов:
Уважаеми, Виена, а и цяла Австрия са били разделени от Великите сили по подобие на Берлин и Германия, т.е на източна и западна зона.Паметникът е построен от уважение на виенчани към паметта на загиналите съветски войници за освобождението на града от кафявата чума,наречена нацизъм.Друг е въпросът,че най-големи нацисти са били именно австрийци,начело с Адолф Шикългрубер,наречен Хитлер.
А иначе е израз на благодарност на признателните виенчани към руснаците, че са напуснали града и държавата им след като са се опитали да наложат и там
един дивашки строй,наречен социализъм,който пък се оказа “едно недоносче”- цитат Тодор Живков,по народному Бай Тошо.
Zufrieden mein Bester?…
Поляците си извоюваха тази отстъпка. Нито за миг не се поддадоха на руския натиск, който вървеше под формата на разнообразни „бойни действия”.Колко сте прав господин Инджев.Именно това е повод да цитирам г-н Иван Костов от знаменателното му интервю, дадено но д-р Милена Бордън и озаглавено:ЕТО,ЗАЩО СМ ДЕСЕН,публикувано във вестник”СЕДЕМ”от 7.4.2010 г.:
– Каква е вашата дясна политика към Русия?
– Ние се опитваме да формулираме българския интерес навсякъде. Особено в енергетиката. България е точно колониална страна. По дефиницията на известния колониализъм. Русия изцяло доминира в неравностойни икономически отношения с България. Те изнасят над 90% повече у нас, отколкото ние – у тях. Това някога се е наричало колониализъм. Всяка година ние даваме на Русия милиарди валута. Това е България. Ние не изнасяме за тях почти нищо, а те внасят много – основно енергийни суровини. И отнасят пари. Това е икономика, която активно смачква българската. Ако ние изнасяхме за тях толкова, колкото те за нас, това би значело много работа, доходи за българите, икономическа мощ за България. България е смачкана от Русия. Това е сърцевината на отношенията. Това е историята за транзита на газ у нас.
– Какъв е изходът?
– Както е било решението на Стефан Стамболов някога. Силна конфронтация с Русия. Налагане на българските интереси на всяка цена. Това е историческият опит на българската десница. Това е примерът на българската дясна история. Понеже не вярвате много, че е силна. Тогава това е било осъществено. Всъщност малкото периоди на силно българско икономическо развитие са били тогава когато сме били далеч от Русия.
No comment!
А колкото до поляците,то моето скромно мнение е,че те са най-истинските и велики славяни.
До Мечтател,
съгласен съм,че е имало много от твоя гледна точка безсмислени неща,
но дали безсмислени от гледна точка на съюзниците/победители
– безсмислени бомбандировки на София
– безсмислена окупация на България
– безсмислен Народен съд-наложен по решение на съюзниците
Съгласен сън,че трябва да има музей,където да можем да покажем на децата си факти за престъпленията извършвани през целия периода от Освобождението ни до сега спрямо Българския народ
Нямам отношение към фактологията изразена от г-н Инджев, но определено не съм съгласен с разсъжденията.
1. Паметника “Альоша” е символ на загиналите против хитлеризма, ако Сталин е помогнал за това дело аз нямам нищо против. Не мога да разбера защо трябва да разсъждаваме като детските в приказки – ако човека е лош то всичко което е правил е било лошо. Ние сме големи хора, не е нужно да ни се налага абстрахирането от дадена личност, вече може да ни се има доверие, че сами ще намерим пътя да се абстрахираме от дадени действия на човека.
2. Не съм съгласен с разсъжденията, че Русия обича или не обича нещо и някого. Руския народ и Русия са 2 отделни неща, Русия има своите интереси и всеки, който милее за страната си е принуден да ги следва. Не става въпрос за Путин или Медведев какви са и какво искат!
Идеята е че всяка страна има стратегически интереси, същото е и с америка, те признаха ли за изтреблението на индианците? А техните бизнес методи в Ирак и Афганистан, какво дакажем?
Всяка страна която може да си го позволи(силна е) изявява своите претенции и се опитва да разшири влиянието си по един или друг начин, не е нужно да измисляме топлата вода за да го осъзнаем!
Грузия не е “освободена” от Русия през 1878. До края на 18 век е под иранско влияние, след това до средата на 19 век е присъединена към Русия с поредица частични анексии (аналогиите се натрапват).
Г-Н ИНДЖЕВ, ЗАЩО СЪС СЪЩОТО НАСТЪРВЕНИЕ НЕ ПОИСКАТЕ ТУРЦИЯ ДА СЕ ИЗВИНИ НЕ ЗА ХИЛЯДИТЕ, А ЗА МИЛИОНИТЕ УБИТИ В БЪЛГАРИЯ,АРМЕНИЯ, ГЪРЦИЯ, И Т.Н. РУСИЯ И СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ НЕ СА РАВНОЗНАЧНИ ДЪРЖАВИ, ТАКА КАКТО СЕГАШНА ГЕРМАНИЯ, НЕ Е РАВНОЗНАЧНА НА ХИТЛЕРОВА ГЕРМАНИЯ. ОТ КОМУНИЗМА, КОЙТО ПО ПРИНЦИП Е ЗАПАДНО-ЕВРОПЕЙСКА ФИЛОСОФИЯ, НАЙ МНОГО ПОСТРАДА ИМЕННО РУСКАТА ИМПЕРИЯ. РУСИЯ НЕ МОЖЕ ДА НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЯНИЯТА НА СТАЛИН, КОЙТО МЕЖДУ ДРУГОТО Е ГРУЗИНЕЦ, КАКТО И ГЛАВОРЕЗА БЕРИЯ, КОЙТО СЪЩО Е ГРУЗИНЕЦ. ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО АЛЬОША, ТОВА Е ЕДИН ПАМЕТНИК, СИМВОЛ НА ГРАД ПЛОВДИВ, КОЛКОТО И ТОВА ДА НЕ ВИ ХАРЕСВА. РУСИЯ НЕ Е НАПРАВИЛА НИЩО ЛОШО НА БЪЛГАРИЯ. НИЕ САМО СМЕ ПЕЧЕЛИЛИ В ЦЯЛАТА СИ ИСТОРИЯ ОТ ПРИЯТЕЛСТВОТО С РУСИЯ. ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ПОЛША И РУСИЯ, ПРОЧЕТЕТЕ МАЛКО ИСТОРИЯ. МОСКВА Е БИЛА ОПОЖАРЯВАНА ДВА ПЪТИ, ОТ ПОЛЯЦИТЕ И ОТ ФРАНЦУЗИТЕ. ПОЛЯЦИТЕ СА ОТЯВЛЕНИ КАТОЛИЦИ, И В МИНАЛАТО СА ИСПЪЛНЯВАЛИ ПОРЪЧКИ ОТ ПАПАТА ЗА ПРЕВЗЕМАНЕ НА ИЗТОЧНИТЕ СЛАВЯНИ И ПРИОБЩАВАНЕТО ИМ КЪМ ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА. ПОЛША В НОВАТА ИСТОРИЯ ВИНАГИ Е ИГРАЛА ПО СВИРКАТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, И СЕГА НА САЩ. ТАКА ЧЕ НЕЩАТА НЕ СА ЕДНОЗНАЧНИ. НЕДЕЙТЕ СЕ ОПИТВА ДА ДЕМОНИЗИРАТЕ РУСИЯ, ЗАЩОТО АКО НЕ БЕШЕ ТЯ, СЕГА НЯМАШЕ ДА НОСИТЕ ЦАРСКОТО БЪЛГАРСКО ИМЕ ИВАЙЛО.НЕКА СИ ГЛЕДАМЕ НАШЕТА ИСТОРИЯ. БИХ ВИ ПРЕПОРЪЧЛ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ЦЯЛАТА СИ ИНТЕЛЕКТУАЛНА МОЩ, ЗА СМАЗВАНЕТО НА БРАТЯ ЮЗЕИРОВИ, КОИТО В МОМЕНТА УНИЖАВАТ НАШЕТА ИСТОРИЯ И РОДИНА.
Стефан,хитлеризъм=сталинизъм.Два бизнес партньора грабиха,делиха и накрая се сбиха.И кой е добрия -СИК или ВИС ??А колкото за “добрините” на лошите,правите наивен изказ-най-големите бандити винаги са вършили и много добрини.А Хитлер,това,което е направил от 1933 до 1940 год за Германия,съветските народни водачи не успяха да направят и за 50 год.Но НЕ това е критерият за оценка на личности и събития.Както,апропо,не е важно и кой министър колко добре е управлявал,АКО е крал!
И като стана дума за безсмислени бомбардировки,защо не си спомним за Дрезден.Превърнат в руини при така или иначе вече ясен изход на войната.Изпепелени над 500 000 души,повечето беззащитно цивилно население.И ако искаме да разберем цялата истина,би трябвало да погледнем в корените на тази война.Да потърсим хората,които доведоха на власт Сталин и Хитлер.Същите хора не се поколебаха да погребат 50 милиона души в името на някаква кауза.Тяхната кауза.А не нашата.
До мечтател.
Няма нужда да водите сина си в никакъв музей и да му показвате престъпленията на комунизма.Достатъчно е само да погледнете около себе си и веднага ще видите някакво престъпление на комунизма.Тези неща няма как да се скрият.Погледнете например възрастните хора около нас.Нима те не са престъпление на комунизма?Използван е целия им съзнателен живот в името на накаква безумна идея и в момента са оставени на произвола на съдбата с доходи,които не им позволяват да водят нормален начин на живот.
Към Joro:
На темата кой е по-по-гаден не ми се спори и в този смисъл прибавената от вас една нула към броя на жертвите от наистина ужасяващата бомбардировка на Дрезден, заклеймявана от мнозина и на Запад като престъпна жестокост без никакъв военен смисъл, може да се приеме като неволна. Дали са 30 -40000 хиляди жертвите, както гласи статистиката, или половин милион, според вас и в двата случая масовото убийство е факт.
За останалата част от намека ви, който търси етнически виновници за тоталитарния червено-кафяв катаклизъм на 20 век, още по-малко ми се влиза в разговор, защото никога няма да проумея този вид животинска омраза.
Да потърсим хората,които доведоха на власт Сталин и Хитлер.Същите хора не се поколебаха да погребат 50 милиона души в името на някаква кауза…
Да ги потърсим, о. к., къде са, кои са, има ли ги между нас?
За кого гласуват?
Кои вестници четат?
Каква музика слушат?
Благодаря на г-н Инджев и всички останли за коментарите.
Бих искал да уточня, че пътят ми през Виена беше към Залцбург. И Маутхаузен е достатъчно близо. Да, посетих го и бях потресен – смъртта все още се усещаше. Навсякъде имаше паметници от различни държави, всеки изписан двуезично. Австрийците са го запазили, за да се помни какво да не допускат никога повече да се случва.
Резонен е въпросът защо няма в България подобни мемориали. Отговорът е прост – всички тези, които са виновни за случвалото се, все още са във властта, преминавайки от партии в партии, но винаги на власт. Очевидно тук се стремим да забравим всичко отрицателно, за да започнем да градим светлото бъдеще… Само че с приказки тази работа не става…
В София събориха мавзолея, но вместо да се направи красива градина, се пръкна кръчма – винаги съм се чудил защо на Димитров му викат Гошо Тарабата… В същото време Царския доврец и бивш конак, но настояща Художествена галерия, се руши, ведно с прилежаща му градинка…
Иначе най-лесно е да се събори паметникът на СА в София, Альоша в Пловдив и останалите паметници из България – след това децата няма да повярват, че социализъм (а според мен си е чист див феодализъм) е имало в България.
Защо, след като ще махаме паметника на СА, не махнем и паметника Цар Освободител? При положение, че на всички ни е пределно ясно, че това, което символизира (Освобождение на България на 3 март и подписан Санстефански договор) не се е случило – на България й е било отредено да бъде васална на Османската империя, впоследствие разкъсана на три основни големи територии и още толкова по-малки, че Княжество България е било едва 1/4, за да не кажа 1/5, от територия изцяло населена с българи.
Не, не симпатизирам на Руската политика! Няма как да симпатизирам. Не симпатизиран и на псевдонационалисти, нито на нихилисти.
В интерес на истина, моят коментар беше за размисъл, а не за да споря с Иво Инджев.
Следя редовно блога му, защото го уважавам като журналист и човек. Позволил съм си веднъж да изразя несъгласие с начина, по който беше изградил своя теза, защото смятам, че не е бил прав. В това няма нищо лошо – все пак не съм някой анонимен шушулко, който е съгласен с всичко, което е отрицание на нещо друго. И не претендирам да съм голям умник, за да споря за щяло и нещяло.
Имам мнение, защото не съм безлична личност. Горд съм, че съм българин и не ме е срам да пиша грамотно на български и кирилица. И ми е болно, че България за последните повече от 600 години винаги е жертва на разни дребни сметчици и големи геополитически игри – само и само да ни няма на тази земя.
Бъдете живи и здрави!
Поправям се.Ето тук можете да прочетете за може би най-голямото престъпление на “съюзниците”.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BD