Бакиите на Бакиев или по какво си приличаме с Киргизстан

ПУБЛИКУВАМ НАНОВО СТАТИЯТА, КОЯТО (ПО ТЕХНИЧЕСКИ ПРИЧИНИ) НЕ СЕ ОТВАРЯШЕ

Наскоро един коментатор ми написа, че му стигало само първото ми изречение. Нататък не четял. Бил съм му ясен. След което ми беше написал десет пъти по толкова изречения, за да ми обяснява как не е съгласен с онова, което не беше прочел. Така че, отсега предупреждавам: който не обича хиперболите, да не чете по-нататък.

Да сравняваме Киргизстан и България определено е преувеличено. Аз обаче ще наблегна на приликите, за да стане ясно какво май не ни е особено ясно.

Защо ми трябваше седмица, за да напиша каквото и да било по водещата световна новина? Познахте. И аз като вас бях изненадан. Но не се притеснявайте за нашето невежество- изненадани се оказаха всички, може би без Москва. Там бяха отлично информирани и докато целия свят все още мълчи стреснато като дезориентиран участник в катастрофа, от Кремъл веднага откликнаха с подкрепа за очертаващите се победители в Бишкек. И както си му е реда, изпратиха “ограничен контингент” военни. Едно към едно както в Афганистан навръх новата 1980 г.!

А всички са изненадани, защото никой не следи какво става в една малка силно съветизирана държава с 5 милиона население ( сравнима с България вече по тези два показателя). Приема се, че тя е обречена на съветско -руски диктат. Почти като България.

Има и по-неприятно сравнение. На Киргизстан, почти като на България, гледат отвън със снизхождение под мотото “какво да ги правиш, такива са си, заслужават си съдбата”. Което води до двойни стандарти във формирането на позиция спрямо самите стандарти на демокрацията. Приема се, че Там може да бъдат нарушавани, стига да не се стига до някакви досадни ексцесии. Е, стигна се.

Ако една нищожна част от своеволията на режима на Курманбек Бакаев бяха се случили ( то няма и как!) в която и да било държава с утвърдени традиции в демокрацията, той отдавна щеше да бъде отстранен по мирен път със средствата на парламентаризма. Пладнешкият грабеж и плутокрацията , както става ясно, са били в Киргизстан на показ през цялото време и доста отдавна. Но освен местното население, те не подразниха никого до момента, в който се проля кръв и се пусна лъжата, че това била революция. Поредната…

Предишната от 2005 г., която също толкова “резонно” попада в тази глава, се казваше “революция на летата” заради мирния характер, по който демонстрантите се побратимяваха с въоръжените си сънародници при прогонването на режима на Аскар Аскаев. Но на практика онази ”революция” нямаше нищо общо с революцията на карамфилите в Португалия от 1974 г., която замени диктатурата с истинска демокрация и направи страната пълноправен член на НАТО и ЕС. По-скоро хората с лалетата по площадите помогнаха на един от клановете на режима да надделее над друг. Почти като у нас при свалянето на Тодор Живков през 1989 г. с решаващата помощ на СССР.

В България се наложи народът да излезе на улицата през 1997 г., за да станем и ние нещо подобно на Португалия. Народът на Киргизстан излезе сега на кървав бунт (защото и опозиционерите бяха въоръжени при щурма на президентския дворец), но това радикално продължение на протестите с лалетата не прилича да е постлано с проевропейски, продемократични и прозападни намерения.

Въпросът ми е обаче е тъкмо към демократичния свят, към западните държави: те не знаеха ли на какво е подложен онзи народец, че сега се чудят какво да кажат?

В Киргизстан има американско военно присъствие, което ужасно дразни Путин и което по тази причина официално не се нарича база, а транзитен център ( за логистична подкрепа на НАТО в Афганистан). Да ви напомнят нюансите в това изречение на нещо?

В Киргизстан има постоянна руска военна база. У нас уж няма, обаче градежът на АЕЦ “Белене” е далеч, далеч по-голям стратегически обект от какъвто и да било център на НАТО в България ( или от всички, взети заедно). Всяка военна база, дори и да е голяма, подлежи на бързо закриване и демонтиране. Въпрос на политическо решение. Нищо подобно не е възможно с една новопостроена ядрена централа от типа, който се предвижда в Белене. Противоборството и тук е налице. И се очертава да се развие в полза на Русия ако България допусне това.

Впрочем (за да приключа със сравненията, колкото и да са преувеличени те), прогоненият някъде на юг ( без да е ясно дали е окончателно) президент Бакиев започна репресивния си поход на диктатор именно с потискане на свободното слово. Спирам дотук, защото бакиите на нашия президент, макар изключително подмолни и неразпознаваеми в техния корен от мнозинството хора в страната на розата, в това отношение, направо са си направо сравними с тези на Бакиев.

Доста кир има и тук, в ( както наричат страната тюрските народи) Булгаристан.