Светът се надпреварва в съболезнованията си към Полша и лично към близките на загиналия в самолетната катастрофа Лех Качински. Довчерашните му политически опоненти в страната като един го оплакаха. Дори Путин, който с удоволствие би го удавил в тоалетната ( както обича да се изразява той срещу враговете си), не пести суперлативите си за него. Величае го и Първанов, който пък заради Путин приживе не би казал нищо от това, което сега говори посмъртно за “твърдия“ Качински.
Това е лесно. Трудното е да се изправиш срещу тази вълна, наподобяваща постмортален култ към личността – в повечето случаи искрена, но за някои и лицемерна.
Полският режисьор Анджей Вайда, автор на филма “Катин”, призова обаче днес Църквата да отмени решението президентът Лех Качински да бъде погребан в катедралата на замъка Вавел в Краков, където лежат останките на полски крале и на основателя на съвременната полска република маршал Юзеф Пилсудски.
“Президентът Лех Качински беше скромен и добър човек, но няма никакво основание той да почива във Вавел сред полски крале и маршал Пилсудски”, заявява носителят на “Оскар“ в писмо, публикувано в сайта на в. “Газета виборча”. “Това решение поражда сериозни протести и има опасност да доведе полското общество до разцепление, по-дълбоко отколкото след 1989 г.”, когато падна комунистическият режим, добавя Анджей Вайда в писмото, подписано също от съпругата му Кристина Захватович-Вайда. /АФП
Нямам мнение по съществото на въпроса за мястото, където е предвидено да бъде погребан покойника. Това е въпрос, който само поляците могат да решат. Но не мога да не отбележа интелектуалната дързост на един човек, които се осмелява в тази ситуация да се възправи срещу огромната вълна от естествена симпатия на сънародниците си. Това е състояние на духа, което респектира. Независимо от това, дали Вайда е прав.
Колко важно нещо е човек да надмогне вълненията за рейтинга си и без да се грижи за народната любов към себе си, да опонира на чувствата на милиони хора, ако смята, че е прав! Без да се страхува какво ще загуби от това. А би могъл да се притаи , да премълчи временно поне и да се изкаже едва когато цунамито от емоции не е толкова страховито. Имаше чудесно извинение в момент на траур.
Само че Вайда постъпва тъкмо, както истинските интелектуалци би трябвало да го правят: реагира предупредително. Рискува да бъде намразен от милиони , макар вероятно да не му е все едно – тъкмо артистът е човек, за когото суетата е сред задължителните компоненти на творческата мотивация.
Всеки се вайка, но единици са като Вайда. И затова гласът му ще бъде чут. Може би няма да бъде зачетен, но ще се запомни.
Силна статия, г-н Инджев. Това е истинският Вайда – никога не е вървял по течението, никога не е искал да се харесва на мнозинството.
Само, лека забележка: “ мойте песни все ще се четат”. Вазов, не Ботев.
Г-н Грънчаров,най-искрени поздрави за превода на Валерия…
Зад заслужения комплимент стои предишна многогодишна аналогична дейност,но и ясно съзнание за отредената във Време разделно!
Да си споменаваме с добро и Иво,
който ни събра “под един покрив”,за да се радваме на негови и на Валерия шедьоври!
Г-н Инджев,
“Моите песни” е от Вазов. А “Народе???” е от тефтерчето на Левски. Само не съм сигурен с колко въпросителни е накрая.
мойте песни все ще се четат-това е от Вазов-поправете го в текста
И аз призовавам,де не се вайкаме,
защото ей я на и Историята бави,но не забравя,било за вечен покой до крале или за документи….а и Куба вече напира за промени….може и да се каже,че просто “работи” за Иво Инджев и ще става все по-интересно!
Моите песни
И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.
Януари 1913
Иван Вазов
Добра вечер и проверете кой все пак е бил уверен, че песните му ще се четат. Със здраве!
Вазовата увереност, г-н Инджев 🙂
Тъкмо си мислех с респект и уважение за поляците, които показаха мъжество и солидарност в скръбта си, но едно решение може да раздели нацията им. Дано послушат Вайда.
Към всички, които основателно ме поправиха:
Благорадя ви!
Г-н Инджев, моля за още една поправка: Качински /Бог да го прости/ е Лех, както правилно пишете по-долу в текста.
Към Георги Станоев:
Благодаря и на вас.
Изобщо, днес поставих собствен рекорд, за радост на злорадите. Сбърках името на Новодворская, размених местата на Ботев и Вазов и за капак -това. Бих могъл да обясня, какво точно ми се случва като натоварване, но си знам, че мрънкането и умилкването не води до нищо добро ( особено , когато те дебнат крокодили, очакващи да проявиш слабост).
Падаме, ставаме, вървим напред.
Дано резултатът от това, което паралено правя и ме напряга доста, да оправдае тези гафове.
Е, то е така от библейски времена – мнозина са звани, но малцина призвани! Заслужава си адмирациите Анджей Вайда!
и аз съм против това в една народна светихя да бъде конюнктурално погребан човек, който за полше не е направил повече от полк. куклински, папата, валенса и други загинали по демонстрациите.
ако не бе загинал трагично, никoй нямаше и да си помисли да го слагат на въвел.
решението го взима брат му, който ще се кандидатира за президент след 2 седмици.
да лезиш редом до най – достойните…профанация на вaвел.
Г-н Инджев, ако щете вярвайте, действате ми като адреналин.
Сполай Ви!
Verstehen Sie mich bitte nicht falsch! Ich bin ein großer Bewunderer Ihrer Kunst!
Г-н Инджев, мисля, че грешката с “Моите песни” не е съществена, като се абстрахираме от специфичния и брилянтен поетичен стил, подобно нещо би могъл да каже всеки български творец в изкуството, имал неблагоразумието да загуби ценно творческо време, изкушавайки се, на основата на популярността си, да пермине през тъмните дебри на родната висша администрация. Ботев, да бе дочакал Освобождението, и да бе се изкушил от това, сигурно щеше да напише нещо, може би дори по-красиво, в подобен дух.
Към Еmi Grand:
Което е щедро от Ваша страна.
Всеки ден чета блога. Поредна страхотна статия, а и тематиката добре подбрана 🙂
Винаги ме изненадва, способността на българина да намира грешките на другите, да ги поправя и коментира вместо да извлече същественото в текста.
И аз като Вас г-н инджев не мога да заема позиция относно това къде е най-правилно да бъде погребан покойника. Може би защото не съм достатъчно добре запозната с личността му, а и ние в България нямаме такъв пантион в който да лежат великите ни люде. Както знаем повече от тях лежат в забравени и обрасли с трева и храсти гробове.
Най-силно впечатление в тази трагедия ми направи, колко са обединени поляците в мъката си.
Не съм сигурна аз дали бих страдала така, ако някой от нашите “велики политици” предаде богу дух. Дано не се случва де…не желая зло никому (въпреки, че те май ни го желаят).
За Полша едва ли някой може да се вайка особено от България.
Виж за Куба за която се вайкаме наистина сега , да не се получи така че и на нея да и гледаме гърба някъде там напред.
Все пак това са цели 8 бръснарници които са приватизирани (смешно нали!!!) , но Флорида е само на 150 км което пък изглежда още по-смешно като разстояние.
Към Росен Йорданов:
Прав сте за Куба.
Моят приятелски съвет е всеки, който може , да отиде да види резервата на победилия социализъм СЕГА. Утре ще ее късно. и помен няма да остане от него. огромната ( за мащабите на острова) кубинска диаспора седи върху чували със собствените си милиарди и при първа възможност ще преврне Куба в недостижима за нашия нисък стандарт мечта.
Единственият проблем ще бъде да се овладее реваншизма – боя се, че няма да е лесно да бъде предотвратена разправа с обратен знак. И може да се получи невероятното: да трябва точно американците да трябва да сдържат събираната от половин век антикомунистическа ярост на прогонените, репресираните и избягалите. Дано да греша.
По един каприз на съдбата успях да видя Албания буквално преди разпадането на режима там. Беше изумително, като да се върнеш с машина на времето в сталинистка България поне 25-30 години назад. До края на живота си ще има да разказвам за страната без светофари, без указателни табели за селищата по пътищата ( за да се заблуди врага), без частни возила ( освен велосипеда), но с бункер във всеки училищен двор и със Сталин насред столицата – по смисъл същия като”нашият” паметник на съветсата армия тук, само че по – откровен, с физиономията на самия Сталин.
Разликата че Сталин вече го няма там, а нашият, маскиран на млад червеноармеец, си стои.
Г-н Инджев, поздравление и за последния коментар с адрес към Росен Йорданов. Особенно силно е сравнението със Сталин маскиран като млад червеноармец в нашия, т. е. съветския паметник у нас.
Да, в Албания и по повод на Албания в късните 80 -те се роди убеждението ни с група приятели, че няма по- човеконенавистен строй (тогава разсъждавахме в тези категории) от социализма. И главният мотив не бяха дори бункерите, автобусите с шперплатови “прозорци”, липсата на коли и елементарни удобства, а хората – и особено жените в черни дрехи, изпити лица, пребрадени и угрижени… До средата на 90-те не беше настъпила особена промяна, сега – не знам и те ли са преди нас?
СТАТИЯТА Е МНОГО НА МЯСТО. ВАЙДА НАИСТИНА ПРАВИ РИСКОВО ИЗКАЗВАНЕ. АЗ СИ МИСЛЯ, ЧЕ ПРИЧИНАТА ЗА ТАЗИ ВСЕОБЩА СКРЪБ НА ПОЛЯЦИТЕ, СЕ КРИЕ В ФАКТА, ЧЕ КАЧИНСКИ ЗАГИНА В РУСИЯ, БЛИЗО ДО КАТИН. АКО ТОВА СЕ БЕЩЕ СЛУЧИЛО ДА РЕЧЕМ НЯКЪДЕ В ПОЛША, МИСЛЯ ЧЕ НЯМАШЕ ДА ИМА ТАКЪВ ОБЩЕСТВЕН РЕЗОНАНС. МОЖЕ БИ И ТОВА Е В ОСНОВАТА НА ИЗКАЗВАНЕТО НА ВАЙДА. ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ВАЙКАНЕТО, ПОЛЯЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ МНОГО СИ ПРИЛИЧАМЕ ПО ТОВА. И НА ТЯХ, ИНА НАС ВСЕ НЯКОЙ ДРУГ НИ Е ВИНОВЕН ЗА “СЪДБАТА”. РАЗЛИКАТА Е, ЧЕ ТЕ СА ПО ГОЛЕМИ НАЦИОНАЛИСТИ, И ТОВА ГИ ПРАВИ СИЛНИ. НИЕ НЯМАМЕ НАЦИОНАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ, ПРИ НАС БЪЛГАРСКОТО Е ВИНАГИ НА ВТОРИ ПЛАН. В ТОВА НИ Е И ТРАГЕДИЯТА. АКО НЕ СЕ ЛЪЖА, ЧЪРЧЕЛ Е КАЗАЛ, АКО ИСКАШ ДА ПОРОБИШ НАРОД, ПРОМЕНИ МУ ИСТОРИЯТА. ТОВА СТАНА И ПРИ НАС. КОЛКО ПЪТИ НИЕ ПОИСКАХМЕ ИЗВИНЕНИЕ ОТ ТУРЦИТЕ,ЗА КЛАНЕТАТА ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ. ЗА ТОВА ЧЕ ТЕ НАИСТИНА СА УНИЩОЖИЛИ НАШИЯТ ЕЛИТ. ПОЛЯЦИТЕ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СА ПРЕПОСТРОИЛИ КРАЛСКИЯТ ДВОРЕЦ ВЪВ ВАРШАВА ПО СНИМКИ, И СА СЛОЖИЛИ КРАЛСКИ ТРОН, КЪДЕТО ВСЕКИ МОЖЕ ДА ЗАВЕДЕ ДЕТЕТО СИ И ДА КАЖЕ”ЕТО ТУК Е СЕДЯЛ ПОЛСКИЯТ КРАЛ”. НИЕ ИМАМЕ ДВОРЕЦА, НОГО НЯМА ТРОНЪТ. ЗАЩОТО ИСТОРИЯТА СЕ ПИШЕ И СЕ ПРАВИ ОТ САМИТЕ ХОРА. ОТ ТАМ ИДВА И ИМЕТО”HIS STORY”. ДА ОБАЧЕ НАШИТЕ “HIS” ГИ НЯМА. ДОКАТО ПОЛЯЦИТЕ СИ ГИ ИМАТ.
Заглавието на тази Ви статия много, много ми допада, г-н Инджев. Знае се поговорката-за мъртвите или добро или нищо. В този смисъл, споделям позицията на Вайда, един от многото истински интелектуалци на съвремието ни. Искрено съчувствам на близките на всички загинали в тази нелепа и ужасна катастрофа! Струва ми се, че твърде малко се писа за останалите 95 жертви, мир на праха им.
Дано гласът на Анджей Вайда бъде зачетен, а че ще се помни-в това няма съмнение.