Спомняте ли си онзи журналист от Би Би Си, когото у нас обявиха за еталон за истинската журналистика, защото бил задал един и същ въпрос на своя събеседник 16 пъти? Той дори беше в България и заведоха на пресконференция подрастващи журналисти да го видят и пипнат.
Малцина обаче разбраха, че всъщност, колегата е повтарял едно и също като развалена грамофонна плоча, за да спаси положението поради технически срив и му се наложило да “поддържа огъня”. Но дори и да не беше така, такива упражнения пред публичния микрофон, по мое мнение, съвсем не са “висшия пилотаж” в медийното общуване.
Ето че и от обратната страна на микрофона вече си имаме куриоз при отговарянето на различни въпроси с еднакъв ( “духовит” при това) отговор.
Ето “диалогът” между Анна-Мария Борисова и представителите на медиите в Пловдив (“Дневник”):
Вярно ли сте се отказали от новия пост?
– Само ще се усмихвам…
Кажете, вие готова ли сте да поемете този пост?
– Усмихвам се. Снимахте ли ми усмивката?
Смятате ли, че е трудна работата, която трябва да върши един министър на здравеопазването по принцип?
– Само се усмихвам…
Нямате ли мнение по този въпрос?
– Не съм красива, но съм симпатична и очарователна за годините си и се усмихвам. Много сте хубави.
Последните данни за остеопорозата да ни обобщите и доколко е сериозна ситуацията в България с този проблем…
– Само се усмихвам…
Стана ли ви ясно?
А смешно? Едва ли. По-скоро е тъжно. И малко страшно дори – здравеопазване е това, въпрос на живот и смърт е най-буквално!
Ако говорим без усмивка обаче, такава демонстрация на презрение към журналистите, която няма да доведе до нищо добро, не помня от страна на важна персона в държавата от времето на парламентарните избори, когато в нощта след тях триумфиращият с пробива си в НС лидер на “Атака” заплашваше журналисти пред телевизионните камери.
Много пъти съм критикувал българската журналистика – остро, както малцина други са си позволявали. Но тук става дума за демонстративен отказ да бъде информирано обществото. Да не говорим, че никак не е хитро да дразниш ретранслаторите на твоите послания към публиката. Особено ако имаш намерение да правиш реформи.
Реформи ли казах? Да не би да ни подготвят по този оригинален начин, че няма да има такива и поради на това министъра не му пука, че настройва медиите срещу себе си?
Явно състезанието” кой е по-по-най” в книгата на българските абсурди продължава с пълна пара. И както се вижда, появяват се нови таланти. Не знам дали България ги търси, но в лицето на Борисова премиерът Борисов май е намерил един уникат.
Тазкива усмивки струват скъпо на държавицата ни…
Новият директор на Старозагорската опера също е върховен. Те не искат да го видят – той искал да влезе в операта.
Боя се да не би Борисова и Борисов да са двете страни на една монета: и двамата нямат какво да кажат, единият с много думи, другата – с никакви.
Поредното недоразумение просто. Няма съществена разлика между Борисова и Желева например, всъщност разликите са в детайлите. А колкото до словоохотливостта на хората във властта – нагледали сме се и преди. Симеон даваше охотно интервюта на испански журналисти, а тук мълчеше като…
Мда… Мъка!
И понеже наскоро коментирахме поляците по друг повод, бих искал да направя един паралел. Полският министър на здравеопазването (също жена) категорично отказва вноса на конкретни медикаменти, защото лично не е убедена, че това ще помогне на народа й. При това, по един изключително спокоен начин, без да обижда или уронва престижа на когото и да било. Практикуващ лекар, който не се уплаши да се противопостави на фармацевтичен гигант!
Дълбоко се съмнявам, че скоро ще имаме подобни министри и при нас… Колкото и да се усмихват, грозните намерения и грозната действителност не може да се скрият…
На Diane Lane:
X 10 УважаемаГоспожо!!!
Нещо не ни върви с министри на здравеопазването.
Надявам се, че Борисов се е осъзнал и е дал на заден с Борисова… Все трябва да има някой, който да става…
дано униката не стане министър,че после май може и реформата им да стане уникална.вече обаче съм доволен,че не съм гласувал за борисовия гръб.щото май найстина се вижда,че само се гаврят с хората и народа май излъган ще остане.то нали не е луд тоз дет яде баничката а който му я дава.не върви някак се някой друг да ти е виновен след като си близо година на влас и само плямпаш а от пред няма нищо.посни пици или баници.сетих се за песничката за млякото дет платила на поета да я измисли само се чудя туй мляко за колко време го е давала докато порастат или и докато им дават и пенсията абе както отбелязвате уникати и в африка ги няма вече.
http://e-vestnik.bg/7859/zashto-ne-tryabva-da-se-vaksinirame-sreshtu-svinski-grip/
ето и нагледно материал!
За последен път бях видял толкова усмихнат човек в един кофишоп в Амстердам :-)))
Много ми е интересно,кой пробутва на Борисов хора като Желева,Борисова,и други такива.
Ако той сам си ги намира,жална и майка на държавата.
Ако някой друг ги лансира,то май пак е същото.
Новата здравна министърка,демонстрира ,,позитивно мислене,,.Тя е извисена и над нещата.Какво тук значат въпросите на някакъв си журналист.При това предполагам,че тя намира това си поведение за твърде оригинално и достойно.Тъжно наистина!А в здравеопазването е необходима реформа!Готов съм да се обзаложа,че Борисова няма да изкара и,колкото Нанев!
Тези отговори показват че май са казали на каката че нейната няма да я бъде. Аз вече почти съм убеден че тя няма да стане министър. Затова тя си позволява така да говори. Иначе, не дай си Боже, да знае че ще е министър и така да се държи със журналистите… Та те винаги и дойрая ще го помнят и ще и търсят цаката на каката
Камъните в градината Борисов сам си ги хвърля.И обяснението за това не се крие в акъла му а в писанията на татко Фройд. Израсъл е май в семейна среда с доминантна роля на майката, чийто образ той подсъзнателно налага при подбора на избранничките си. Всичките те досега са излъчвали провинциална простодушност, напористо поведение и нахакано самочувствие – качества, които явно не са подминали първите 7 години на премиера.
Леле мале! ББ просто не разбира от кадри!
Журналистта се казва Джереми Паксмън и дори от името му е произлязъл нов глагол – to be paxman, или на български да се паксмъня – да задаваш неудобни въпроси докато събеседника се задави от тях и спре да овърта!
Права е Борисова,трябва повече да се усмихваме.Аз например не спирам да се усмихвам от изборите нанасам.Усмивката ми цъфва от сутрешните новини ,минава през дневните и не слиза от лицето ми чак до най късните.И вината за това не е в мен самия.За доброто ми усмихване се грижат всички власти,даже безвластната опозиция,но най много се грижи Борисовата власт.Няма ден,няма нощ,няма зиме,няма лете,постоянно ме захранва с чудесна улыбка за което им благодаря.И аз и те знаят,че крачката от доброто усмихване до доброто озъбване е има няма един мандат.Усмихването му е майката,да му е.. майката.
Боя се, че имаме повторение на феномена Желева, но с извлечена поука: който се усмихва очевидно не говори глупости. И понеже Борисова знае, че не е достатъчно подготвена се пази по този начин. Некомпетентността по това се познава – по липсата на визия. Когато не си наясно с един проблем и нямаш шанс да го решиш компетентно, не знаеш и какво да правиш. Тогава се получава така, че сутринта вземаш едно решение, на обяд чуеш някое противно мнение и си сменяш и решението. Вечерта чуеш още едно различно мнение и вземаш трето решение по същия въпрос. И така всеки ден, докато се научиш или се забуташ в безисходица.
А ние, които се возим в това куцо ТУ се молим да ни се размине по-леко. Блажени верующи!
Наистина беше много невъзпитано. Просто нямам думи.
Лошото е, че когато искаме да се информираме за каквото и да било – щем нещем ни се налага да се “сблъскаме” с българския журналист.
Не става дума за публицист, есеист или просто обществено ангажиран гражданин, а за редови репортер или сътрудник, водещ, редактор или подобна креатура от дебрите на медиите.
Е, няма милост в гърдите ми към тях! Не ще намерят и съчувствие. Нещо повече – те не заслужават сериозен отговор от обекта на своя, продиктуван от низки страсти, интерес.
Лошото е само, както писах в началото, че потърпевша остава публиката…
Така че, без да оправдавам глупостите на Борисова, злорадо се усмихвам на интервюиращия(щата).
Само се усмихвам…
Все пак тя е професор по ендокринология. В нормалните държави това било повече от достатъчно хората да се отнасят с известно уважение към нея. Тук обаче, както са ни учили дълго време, нямаме лекарите и хората на науката за нищо.
Е как да тръгне напред България, кажете ми?!
Във Facebook сформираме група под името ГЕРБ = БКП 2. Тази група е създадена за да разобличим една от най – фрапиращите и нагли лъжи в българския обществено – политически живот, а именно, че партия ГЕРБ е дясна, християн – демократическа партия. Благодарим предварително на всички, които ще ни помогнат с информация за връзки на ГЕРБ с бившата БКП и Тодорживковия репресивен апарат.
към ***
Професор по ендокринология не означава министър. За какво уважение говорите, след като не може или не иска да отговори на елементарни въпроси извън ендокринологията. А точно това се очаква от един министър, най-малкото да има понятие, с какво ще се занимава. И когато това не се демонстрира убедително, поражда се съмнение. А когато отгоре на това, се демонстрира презрително отношение, към това съмнение – вече има и предпоставка за неуважение.
Научните степени и звания са заявка за уважение, уважението идва като резултат от компетентпостта и съответстващото на титлата поведение.
Не зная колко е квалифицирана или не въпросната дама, но вие журналистите сте ебати тъпанарите понякога /или винаги/. Това, че един експерт не знае как да бъде медийна звезда, не означава, че експерта не е експерт. Набийте си го в кухите журналистически тикви !
Към българин:
Личи си, че не сте прочели коментара на Н. Х. непосредствено преди вашия. Достатъчно точно отговаря на “ебати” излиянието ви. Добавям само, Господ да ни е на помощ ако експерт по ендокринология, реши в областта на здравната политика да упражнява познанията си по жлези – Току виж не намерил нищо по-добро от това да раздава на целокупното народонаселение йодни хапчета за профилактика на тироидната такава.
Българин каза точно това, което се опитах да напиша и аз.
С прискърбие констатирам, че той го прави по-експресивно и следователно – по-убедително от мен…
Докато за министри на здравеопазването се избират лекари няма да има управия!!!
За да се оправи това министерство е необходимо да се назначи човек администратор.
От лекар, администратор-реформатор не става, пък бил той и професор по нам кво си!!!
Господин Инджев,
Не държа да публикувате това мнение, просто ми се иска да го прочетете. Не намерих мейл на сайта ви, за да ви пиша лично.
Full disclosure – имам удоволствието да познавам добре сина на Проф Борисова, също и нея, макар и по-бегло. Поради това от редовен читател на блога ви, от вчера станах и “коментатор”.
Нека ви преразкажа какво сподели той, когато му се обадих за да го поздравя миналата седмица:
“Всичките им игрички в здравеопазването са и известни. Много интереси ще засегне. Ще се опитат да и унищожат репутацията и понеже не могат да я атакуват за далавери, ще я атакуват за глупости и ще се опитат да я изкарат некомпетентна…” На което му отговорих, че за това което казват БСП вече никой не му пука. Само че: “Де да беше само БСП. Ти не ме гледай за кого те агитирам да гласуваш, совите не са това, което са…”
За совите не знам, но това, че Дневник, които имах за сериозен вестник, пишат статиите си за нея в стил достоен за 24 Часа, нямаше как да не ми направи впечатление. Май беше прав Мартин. А сега и вие се включвате в махленското охулване… Всички са маскари, нали така? Особено единиците честни хора останали в тая държава… Но аз затова си стоя във Франция.
Не знам всъщност защо ви пиша, може би защото се надявам, че не защитавате нечии интереси, а просто сте подведен.. Не знам, не знам, не знам, много съм объркана и разочарована, и наистина вече не знам кой кой е в тази България….
Съжалявам, но днес не мога да ви напиша “С уважение”
Михаела
Към Anne Onyme:
Госпожо, вие хубаво си стоито във Франция, а ние криво седиме тук във…да не казвам в какво.
Нямам честта да познавам лично г-жа Борисова. ако трябваше да пиша само за лично познатите ми, с моята критична нагласа ( проклет да съм, нали, как си позволявам!), жална им майка на близките ми!
За публичните фигури съдя по публичните ми изяви. А тази, за която пиша, беше повече от неуместна подигравка с правото на обществото да получава информация. Никой не може да ти причини това, което сам си причиняваш – това постигна г-жа Борисова с опита си са се гаври с журналистите. Може да е най-страхотният експерт на света,но в общуването с обществото има също правила , не само в медицината.
Ако беше само “нестандартно” поведението й, щеше да мине за ексцентричност. Изявата й беше извън всякакви стандарти, с което навреди на себе си и на онези, които я номинират.
Г-н Инджев
Някак си много бързо оценихте възможностите на г-жа Борисова.Дали дамгосвайки я с”не става” не надценихте собствените си разбирания
за човешките и професионални качества у личността?
Впрочем, каква “информация” ще последва от въпроса”Смятате ли, че е трудна работата, която трябва да върши един министър на здравеопазването по принцип?”
Много точно е постъпила Борисова,г-н Инджев.Така се прави.
На тъпи и провокативни въпроси-интелегентно решение.
egati neadekvatnoto povedenie – taia jena dobre li e psihicheski???!?!?
ako ne iskash da komentirash kazvash “niama da komentiram” i si zaminavash – ne ostana li edin svesten (normalen) chovek v taia durjava
Споделям напълно мнението ви, като си спомням и един друг медицински случай, като този на Борисова – Никола Филчев от “плод-зеленчука”. Същата кукувица, мислеща се за “над нещата”, като тази тук. И той така отговаряше на въпроси на журналистите, като въпросите съвсем не бяха “тъпи” както някой тук се опитват да изкарват репортерите виновни за нескопосаната кандидатура за министър. И неговите отговори бяха “а, вие изпихте ли си витамините днес?”, както и колко важно е да се хапват плодове и зеленчуци. И всички знаем какви ги свърши той. Та и тая – само се усмихвала – ми да си седи у дома и да си се усмихва. Като лекар пациентите й могат да я оценят и който е доволен, пак да я посещава и да продължава да й плаща. Моето семейство от данъците си тая не ще да я хрантути, за да ни се усмихва.
За вас – поздрави от една по-подредена част на света.