Най-(не)очаквано отделна случка може да се превърне в символ на цяла епоха. У нас вече приехме да наричаме “прехода” тези 20 години, пренебрежимо нищожен срок от историческа гледна точка, на наистина цяла епоха в рамките на един човешки живот.
Прехода! Вървим си през този преход и си мислим. И изведнъж, както във вица за шопа, само си мислим. Защото установяваме, че тъпчем на място. “Тичането на място е общопримиряващо”, както пееше Висоцки, с чието волнодумство се изчерпваше и смътното усещане за необходимост от бунтовна изява срещу несправедливостите на тогавашния ни затворен своят.
И какво си мислим? Различни неща, но поне в мислите, възпалени от ослепителните несправедливости наоколо, ни се ще да хванем една гьостерица, “ех да имах автомат, пък…”. Разбирате ме. Няма начин да не ви е хрумвало.
Една учителка от Славяново премина от мисли към действие. Обра банка с пистолет. Не е театро, в което ножът е мукавян. Макар и пластмасов, пистолетът е свършил същата работа, като истински.
Първата ми мисъл при първата новина за станалото беше импулсивна, с един ход напред: ето сега, ако можеше на секундата да се провери общественото мнение и всеки да си каже истинското отношение, народът ще подкрепи отчаяната съпруга (защото май такава е версията – че интелигентната млада жена откраднала заради борчове на мъжа си). Разминахме се с моята съпруга само в предположенията дали 80 на сто или 90 процента от българите биха проявили симпатия към учителката, дръзнала да направи това, което в мрачните си мисли мнозина са мечтали.
Може ида грешим- в смисъл, че процентите да са близо 100. Никога няма да узнаем. Защото малцина биха си признали “престъпните наклонности”, както би прозвучало едно “браво” за обира.
Най-откровени са учениците на Даскалова от Славяново, които не одобрявали постъпката й, но “някак я подкрепят”. Като всички пораснали хора, научени от живота на лицемерие с цел оцеляване, възрастните са по сурови в оценките пред микрофоните и камерите. Но и в най-анонимното проучване няма да са искрени докрай и да си признаят, че при ширещата се несправедливост смятат за справедливо да си вземат своето, като ограбят банка, стига да не ги беше страх. Излиза, че Даскалова е осъществила мечтите им.
Това е тежък момент за властта, която знае не по-зле от мен какво се върти в главите на хората. Тя умело прегръща общественото мнение и го приласкава. Ами сега? Не върви да похвалиш извършител на престъпление, но да го заклеймиш пък вреди на рейтинга. А гражданинът гласоподавател у нас е доста отмъстителен – доказал, е че почти задължително гласува обратно на предишния път.
Като говорител на най-съкровените мисли на твърде голяма част от българите се изяви съпругът Свилен Даскалов. С едно изречение той формулира диагнозата на общественото заболяване : “ с честен труд у нас не може да се просперира”. Това е дълбоко залегналото убеждение у мнозинството жители на територията, определяна като България. Дали ще си журналист, магистрат или политик или ще си самоходен скъп костюм с марката “бизнесмен”, всички са под подозрение. И за съжаление – с голямо основание. Щом си материално добре, у нас няма как да не бъдеш нарочен от народните маси като грабител на съвременна България.
Едва, когато има основание тази нагласа се пречупи и свие в рамките на допустимата завист, тогава ще можем да кажем, че преходът е свършил. Преди това трябва да знаем, че живеем върху буре от страсти. Има доста хора, които, при гаранции за успех, биха грабнали пистолетите – истински, а не пластмасови.
Ако бях Ленин, бих нарекъл това “революционна ситуация”, но не съм. А и би било преувеличено. Ние тук революции не вършим. Ако нещо гърми, това са бурканите, с които сме се презапасили ( без да броим престрелките при междуособиците в надземния свят на уж подземните му властелини).
У нас въпросната ситуация е перманентна, но е ревлолюционна. Няма страшно, изкарали сме така столетия, пък и сме на доизживяване. Все ще избутаме някак до края.
Като разрез със скалпел, право през цирея. Дори няма какво да се добави. Една аналогия ми хрумва сега – “Клетниците”. При всичките капани за директна връзка, това е същността – въпиющо, изначално усещане за несправедливост.
Докато има още хора в България, които мислят като Свилен Дасйалов, ще продължаваме да “тичаме на място”. Ако Мойсей е въртял евреите 40 г. из пустинята, докато умре и последният, който разсъждава като роб, мисля си – колко ли още трябва да се лутаме ние, при положение, че изминаха 20 г.? И не е ли това мислене съзнателно насаждано от БСП, в смисъл, че изход няма, всички са маскари, никой не мисли за народа и т.н.? И да не забравя –
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ИВО! ПОЖЕЛАВАМ ТИ ЗДРАВЕ ПРЕДИ ВСИЧКО, МНОГО ЛЮБОВ И ЩАСТИЕ В СЕМЕЙСТВОТО!!!
Така е…! Усещането е, че учителката не е откраднала, а си е взела парите. Колко ли голямо отчаяние стои зад действието и? Но ненаказаността на държавните управници и алчното им обиране на държавни пари просто не знаем до какво все пак може да доведе отчаяните и ограбени хора. Във въздуха витае високо напрежение, независимо от това, че сме на доизживяване. Духовете вършели какво ли не и съвсем не безоснователно.
Г-н Инджев, статията е интересна, макар да не разбрах точно каква е Вашата позиция по този случай. Трябва ли в България хората да уважават всеки, който е “заМОЖЕн” (май – не… Тук думата е “опаричен”, което не е еквивалентно на “успешен”) Лично аз не мисля, че болшинството от българите одобрява “отклоненията” на учителката. Само трябва да и се признае, че е позатруднила полицията. Жалко за такъв човек! И учител…
И… Честит Рожден ден! Жив, здрав и успешен!
В “Минутката на Костовиста ” ще коментирам ВМРО-фалша,политическия маркетинг.и не ВМРО-то на илинденци,а партията на пловдивския кмет Славчо -накичена със словоблудно словосъчетание,нищо не значещо,но капан за неуките българи,които са радикализирани до степен атакизъм -отново някаква Атака се клонира.Дупе да му е яко на българския избирател-създадоха му и турската “атака”- ОТОМАН-оптимистичния вариант-тази партия може и да се приеме като Партията на Ото-мена,някакъв германофил,нарекъл се Ото, създал си своя партия по подобие на царските ,,,,,,или си остава реалистичния вариант-по замисъла на Доган и аверите е,да не живее българския и турския миллет достойно,а да бъде в робска зависимост от една политическа рекетьорка банда .Дръж се Европа,подготва се палестинизацията ти. Сарко и Меркел трябва да се събуждат облени в ледена пот от варианта да пращат миротворци в Делиормана,да се молят на Доган да донесе мир на Европа…..Та все ментета на българския хоризонт,като живота на българина-европейски,но менте.Само името му е такова,привидно европейско.но с дълбоко раличие в съдържанието му…….Живот !
Да влезе Ото ,плс !
Каква е разликата междум обирането на банка с пластмасов пистолет, правенето на бизнес с пари, които служителите на съответния бизнесмен вече са заработили (по договор) и изплъзването по всякакви начини от правото на хората да си възвърнат имоти, взети според норматив на правна система, чиято политическа основа отхвърляме (на думи). Не е ли все кражба? Да, ама за клетата учителка казваме, че е нарушила закона, а за другите цитирани неща – че (някак) са “се случили”.
Не сме страна на жителите и, а на спекулативния, да кажем направо, криминален капитал. Голямата маса от хората тъне в безнадеждна мизерия и това, с което в други страни стимулират труда, у нас е да се повдигнеш на 2 см от дъното, потънал на дълбочина 10 м.
А иначе “играчи” на “финансовия пазар” с лопата да ги ринеш… Аз ли нещо не разбирам, не знам, затова питам – това ли е народът с претенции за един от най-интелигентните в Европа? Тези политически, икономически, духовни и какви ли не още там лидери го идентифицират като такъв? Да станеш “пластмасов” гангстер – обещаващо!
Честит Рожден Ден !!Много здраве и щастие за Вас и всички около Вас!!
Верни и тъжни заключения!
Медиите и цяла кохорта “гастрольори” из тях са особено усърдни в старанието си да наложат възгледа – че българина завижда на богатите и производното – че който не е успял е looser и маргинал! Като под успял се разбира – човек на някакъв пост или – богат!
Дали това е така се съдържа в отговора на простичкия въпрос – Кого от “успелите” бихте посочили за пример на детето си?
По отношение на учителката от Славяново няма човек в моя кръг близки и приятели, който да не я оправдава. Представете си какъв интелект, колко сила, кураж и мощен мотив има тази млада и добре образована жена с бутафорното си оръжие да извърши този истински и самоотвержен подвиг – обир на банка, нещо което всеки обикновен човек няма къде да научи.
Истински се опасявам, че попадайки в ръцете на нашата ПСЕВДОправосъдна система, тази безстрашна и изключително способна българка ще получи несправедливо и жестоко наказание, обилно подплътено с формалните текстове на закона. Не ми се мисли колко лекомислено и безцелно нашите „справедливи” съдии могат да провалят живота на тази невероятна и безценна от всяка гледна точка българка.
Убеден съм обаче, че в американски съд, с техните съдебни заседатели, най-вероятно щеше да получи присъда, максимално приличаща на оправдателна.
И се питам: не може ли пострадалият – известна банка да ѝ дари необходимата ѝ сума и я защити от съдебно преследване?
Г-н Инджев, знам че сте доказан противник на това, което искам да Ви кажа публично.
Всеки ден Вие ни поднасяте подаръци, които ние, читателите жадно попиваме. Макар че….разни хора, разни идеали!
Моят скромен и безкрайно искрен подарък за рожденния Ви ден е оценката ми, че Вие сте най-продуктивният, най-пламенен и всеобхватен съвременен български публицист, безстрашно захапващ всяка актуална тема – дори и най-спорната и непрестижната! Благодаря Ви.
към White Chris:
Благодаря!
Към Яга:
Благодаря!
към Даскалов:
Благодаря!
За съжаление, мишките у нас винаги го отнасят!
Жената не би го направила, ако малко поне България беше останала нормална държава!
От ден на ден държавата, а и народът стават все по-болни и неизличими,това е проблемът!
Сумата от 20 хил. е нищожна за банката, а за държавата е 0.
Но както казах малкия винаги го отнася,бог да пази жената и дано да и се размине!
Само за първото три месечие софийските общинари ще си раздадат премии от 1 ,6 млн.лв. , а това са нашите пари от данъци. Според вас това на общинарите не е ли кражба също?! Кражба е ,но напълно законна там е проблемът!
4estit rojden den gospodin Injev!
Jelaia Vi zdrave, shtastie i sbadvane na me4tite!.
S uvajenie i nai-topli 4uvstva
Fany
Шапка и свалям на учителката!
Това си помислих когато днес прочетох за случката.
Де да бяха всички даскаля у нас такива щяхме да се изправим на краката си.
ПП Казуса е много интересен и за властта и за правосъдната система и най- вече ВСС, за журналистите и въобще за нас българите.
Към Fany:
Благодаря!
Не съм чул някой да застане на страната на циганин (също български гражданин), когато изправен пред съда за кражба се оправдава с “нанай маро”. Таях мъничка надежда, че поне в това отношение сме принципни. А то какво се оказа след случая с учителката, че сме си били латентни расисти и отявлени андрешковци – българска му работа, с две думи, както това винаги сме си го знаели още от предпреходните времена.
Честит Рожден Ден г-н Инджев !!!
Най-искрени пожелания за ЗДРАВЕ и УСПЕХИ !!!
Вярвам, че на всеки през главата му е минавала такава безумна идея. Като студент дори си бях втълпил шизофренната идея да вляза в Нюзрума на Българската телевизия и с бутафорен пистолет да ги заставя да прочетат “Обръщение към българския народ”. Даже си бях написал текста. Освободих се от тия бесове, когато прочетох следното от Гъоте: “Няма престъпление на света, което да не съм го извършил мислено.” И в Америка стават такива неща, и…всички ги осъждат. Но, за сметка на това в един от филмите на Майкъл Мур – “Капитализмът, една любовна история” последният кадър беше направо шокиращ. С ония жълти ленти, с които забраняват достъпа, той загради една банка и по високоговорителя се цепеше: “Това е място, където се извършва престъпление.” Но, това е само филм, нали? Накрая, ако не е много късно, Честит Рожден Ден!
Пак сте абсолютно прав за спонтанната реакция на хората в тази безправна държава. Дори да оставим настрана крупните държавни грабежи, колко проектчета, фиктивни договори за консултации, хонорари и т.н. прехвърлят хилядарки от “тебе на мене”, за нищо несвършена работа. И това е широко известно. Как да не оправдаеш изненадващия кураж на тази жена. А и си мисля за особеното героизиране на филмови и литературни герои – обирджии – Бони и Клайд …
Г-н Инджев, за личния Ви празник -пожелания за много щастие, успехи и все по-широка трибуна.
Честит рожден ден, господин Инджев!
Успех!
към Росен Йорданов:
Благодаря!
Към Таня:
Благодаря!
към Огнян:
Благодаря!
ЧРД
ЖЕЛАЯ ВИ ЗДРАВЕ И КЪСМЕТ!
В БЪЛГАРИЯ АКО ОТКРАДНЕШ МИЛИОНИ – НИЩО. КАКТО ВИЖДАТЕ НИКОЙ ДО СЕГА НЕ Е ОСЪДЕН.
НО АКО ОТКРАДНЕШ КОКОШКА ЩЕ ЛЕЖИШ ДО ЖИВОТ.
ТОВА НИ Е ЦЕНАТА НА “МИРНИЯ” ПРЕХОД.
В БЕЛИТЕ ДЪРЖАВИ КРЪВ СЕ ПРОЛЯ И ТРЪГНАХА НАПРЕД, А НИЕ ЩЕ БУКСУВАМЕ ОЩЕ 20 ГОДИНИ!
Брилянтно…но за съжаление и много,
много тъжно,Г-н Инджев.
има нещо сбъркано-при проектирането ли е ,при изпълнението ли е…не знам?!?!?
не бяха ли лекарите(в зората на демокрацията-както се казва)едни от първите таксиметрови шофьори-така наречените *копърки*.
Как е възможно,човек учил 6-7-10 години да спасява човешки живот-да пребоядиса старата си лада и да почне да върти като такси?!?!?
еми от зор,нали…
още тогава се замислих-
накъде вървим…
оглеждаме се в една мутренска България(имам чувството,че БМВ и Мерцедес работят само да заситят пазара в беднаТа България).
на всеки могат да му гръмнат бушоните-на тая учителка са и гръмнали(примерно).
вече почвам все по-често да си задавам въпроса:аз какво изобщо правя тука?!?!?
тук не виждам никакво развитие,а да сменя професията,дето работя 20 години….ми се вижда още по-нереално….
тъга,иначе мога да разбера тая учителка-не може всеки ден да живееш на ръба….
Ако съдя като съдия-нейната постъпка е престъпление;
Но,ако съдя като човек-тя заслужава адмирациии.
нали имаше една такава поговорка:
*бедняк човек-жив дявол*
Към МАРГИ:
Благодаря!
Извинявай, че сега, но все пак ЧРД.
Снощи много пих с юнаци, които правят революции на маси. Стана и въпрос за теб, препоръчах те и последва пак наздраве.
За пропуснатата буржоазно-демократична революция в България, която трябваше да установи капиталистически отношение ще коментираме друг път.
Защото в мирен преход, по-добре …
се краде.
Към gambler:
Благодаря!
А сега да обясня ( предполагам пожеланията за моя рожден ден поприключиха) защо отговарям само с една дума на всички, което на фона на любезността на читателите изглежда почти неприлично сдържано.
Стори ми се, че не трябва да правя разлика в отговора си в зависимост от това кой колко “много” или не толкова “много” ми честити. Имам някаква непоносимост към степенуването на благодарностите според “заслугите”, която развих след като видях в директорския си кабинет в БТА случайно оцелели от миналото бланки за изразяване на благодарност към разни отговорни другарки и другари. В зависимост от ранга им в ЦК или политбюро, благодарностите биваха “големи”, “горещи” или “сърдечни”…
Този спомен ми държи топло, ако не горещо.
Но на всички, които ме поздравяват, още веднъж вкупом: сърдечно и горещо благодаря!
Както и на останалите, които четат добронамерено моите статии.
А защо не и на критиците – стига да са критици по същество, а не заради личната омраза?!
Някои не само четем добронамерено Вашите статии, сериозни анализи и закачки (и не дотам за някои), но ги и споделяме с много съпричастност и любов! Почитания и с най-хубави пожелания!
понеже най вероятно съм част от ‘мразещите’… човече, на колко години си ? Аз за моите 40 години свикнах най после да не се впечатлявам от простотиите, мизерните и безмислените пожелания за здраве, любов и дрън дрън бла бла .. глей си живота човече и не се сбърквай да споделиш лични празници с бунаци. Казвам ти го не за друго, щото съм съм роден на 11/9 и ми се еба майката от простотии за последните няколко години… ще ме прощаваш за думичката ‘простотия’ !