Всички знаем, че зародилият се като празник на работническата солидарност 1-ви май се изроди през годините на комунистическата диктатура в парад на номенклатурната суета, илюстрирана от огромни портрети на другарките и другарите, на които сами те махаха от трибуната на мавзолея на сталинския слуга Георги Димитров. Голяма низост е това да поздравяваш себе си от недосегаемата висота ( житейски, управленски – всякак) платформа на една морга. Това благоволение към впрегнатите да носят образа ти т.н. народни маси, си остава най– красноречивото онагледяване на комунистическото лицемерие. В този смисъл Първи май си беше Първи април на комунизма- официален почивен ден за истината.
А истината беше, че потиснати работници имаше и тогава, но лъжата ги беше затиснала и от тях се искаше да бъдат единствено и само доволни, щастливо усмихнати и благодарни на Партията.
Разбира се никакъв антикомунизъм не отменя правото на работниците да имат свой празник. Въпросът е как той се използва за идеологически цели от политическите спекуланти, яхнали яките гърбове на “бачкаторите” . Тези ездачи са обсебили и оседлали от десетилетия работническото чувство за справедливост, а понякога и на разбираем гняв, за да ги “водят”. Накъде? Ами към “светли бъднини” в тунела на задаващите се фарове на насрещния локо(мотив) на…труда. А той е, о, идеологически ужас, н.в. Личният мотив.
Личният мотив, при цялото старание на тоталитарната машина да бъде изтребен, изскубнат, смазан, затворен в концлагери се оказа непобедим от лабораторно отгледаните вируси на красиво звучащите, но грозно налагани със сила и кръв идеологеми за приоритета на “общото благо” над (уж) егоизма на “частника”.
Лъжата обаче, макар и сразена на фронта на прагматизма, продължава да марширува пред очите ни. Толкова сме свикнали с нея, че дори не я забелязваме. Не съзнаваме парадокса, че въпреки провала на идеологията, носител на лъжата, нейните знаци са навсякъде в България. Тук е страната на Първомай, Димитровград и Благоевград. И на паметниците на окупационната сила, която ги е наложила със сила, но получава и днес адмирации за това “от благодарния български народ”, както пише на най-високо стърчащия от тези топоними на сталинизма в центъра на София.
В страната на победилия Първомай ( бивш Борисовград до 1947 г.) няма нищо първомайско в икономиката и в битието, определяно от реалностите на победилия Личен мотив. У нас е почти като в Китай : личният мотив е локомотивът на стопанството, но доста хора, на които вече е позволено да стопанисват личния си живот, се кланят на старите идоли на т.н. колективизъм.
А може би просто са престанали да ги разпознават като такива? Възможно е, но не е много ласкателно. Защото “ да не знаеш историята, означава винаги да бъдеш дете”, е казал Цицерон преди повече от две хилядолетия. Мисълта на тази личност оцелява над двайсет века. Това би трябвало да е поучително. За двайсет години “преход” е време да пораснем. Навън е двайсет и първия век на солидарността между личностите, способни да мислят самостоятелно.
Г-н Инджев,има една богата и беезобразна стара девица,която пресметливо се мъкне зад вечно безсилие с пазарска кошница от безплодни мисли и идеи,които се въртят или,около надменността, или около точката на страха!!!
Правилната България е на бунището и постоянно сменящите се са с препоръки,за лукаво,оттърваване от някои хора,отгоре на всичко са по гниещ принцип в знак вечна и искрена дружба…
Вероятно и за това му писна на Г.Първанов,но сега се налага вече да сменяме прътите с доказателсва,
а изтича и вреемто за занимания на похотливи рационалисти,както оценява,дори “Труд” казаното от Б.Борисов на техния конгрес
…стиснал през зъби,да не избълва и по-ефектни изрази…
Преди година,на този ден тичах из парка. Срещна ме познат на пенсионна възраст,официално облечен,с делови вид,забързан в противната посока,който укорно забеляза,че няма да имам време за душа и преобличането. С албанския си реотан изразих недоумение. Поясни ми на къде се е забързал /за празника/, и тогава го успокоих,че ще бъда бърз. Прехвърлих в главата си миналото на този човек,който цял живот беше търкал бюра,кьорсофри и носеше явните белези на преждевременно състарен пияница. След него срещнах и няколко други,запътили се на трудовия празник-пенсионери от службите,бивши чиновници и тунеядци. За съжаление,не срещнах нито един бивш работник. В други страни може и да има празнуващи работници, у нас празнуват тези,ние знаем защо.
Mr.President, some rumour are affecting EU Foreign Policy on the same way as others seems called to coincide with a misguided A r i z o n a,s Immigration Bill y/or that how IMF might bails Europe and how U.S. may have to bail out the IMF,if stabilization to about $750 billion did not had resulted enough successfully.
We are near to Greece and as REP.Mark Kirk (R-III)said in NY Times Wednesday,: “We have seen this movie before!” and after Mexico,Spain-five times bigger, Portugal and Ireland,Greece would involve us wrongly due to their roughly $159 billion with aid package,before coming China.
Our ruling elite do not count with
natural evolution many decades,
more over events,as the evolved in Arizona might be also dangerous
on identically base,when stopped duly alarms for a successfully process of advanced prognosis since the 70-80th,in the last century.
c/PM of Bulgaria
“Първи май си беше Първи април на комунизма”- свалям ти шапка за попадението в десятката.
Към Стоян Дончев: Предполагам, че си достатъчно млад, за да можеш да дадеш ясна оценка по смисъла на Хаджииски. От друга страна, надеждата е в такива като теб.
Лъжливите комуняги са спретнали митинг и се опитват да прокарват своите идеи ,а само до преди 2 години за митинги трепеха хората.
Кой ми не “яха” и не използва за нечисти цели хората на труда???
ВСИЧКИ партии ги лъжат и всеки режим живее и дори преуспява за тяхна сметка. А после за кризите – пак те са виновни и те плащат цената!!!
От ранна утрин на първи май строителите от новостроящият се МОЛ и другите обекти в квартала започнаха ежедневната си работа. Работеха аптеките и магазините, отиде на работа и моя милост, едва успяваш да свързва двата края като работи на две места. Всички са нервни и потиснати. Къде обед на спирката от към центъра пристигнаха празнуващите- достолепни стари хорица с костюми и началнически физиономии, които без да губят време отидоха на промоцията в хипермаркета да си накупят капиталистически кебапчета по 22 стотинки и прочее заблуди. А аз като всеки ден си продължих по старому. Просто работата за мен не е само източник за доходи. Без работа светът е празен и ужасен. Та честит празник! Да са живи и здрави всички.
Понеже предимно нашите комуно-социалисти днес празнуват 1 май, ето и моя сърдечен поздрав към тях: Честит ви празник, честит ви Първи май, драги бодри червени калпазани!. Там съм пояснил защо съм се изразил така 🙂
Че какво са работили тези от първомайските трибуни – освен това, че когато са на власт така “работят” народа си, че за мандат стават милионери. В “усвояването” на държавния бюджет просто нямат равни – построиха хотели, накупиха возила всякакви, сега започнаха с БОЙКО (ТИТЕ). Това последното – за финал, а не за заглавие в стил “Инджев”.
Проблема не е в 1-ви май. Проблема е в смисела ма 1-ви май. Комунистите го бяха грубо изопачили, използвайки го за свои политически цели. Но в празника няма нищо лошо. Може би е време да се обясни на хората откъде идва този празник, и какво носи в себе си и да се спре да се изопачава. Просто да се каже истината. Според WIKI тя е следната:
Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима[1]. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава “всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.” Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е “задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците.”
CONGRATULATIONS MR.INDJEV!
” Голяма низост е това да поздравяваш себе си от недосегаемата висота ( житейски, управленски – всякак) платформа на една морга. ”
Моргата е с основно предназначение идентифициране телесните обвивки на души чакащи разпределение в предверието на чистилището. Докато добралите се до зикурата на прежде почившия си баш другар вождеещи лелееха за себе си безсмъртие по подобие на фараоните.
” Не съзнаваме парадокса, че въпреки провала на идеологията, носител на лъжата, нейните знаци са навсякъде в България. Тук е страната на Първомай, Димитровград и Благоевград. И на паметниците на окупационната сила, ”
Мисля, че тук парадокс няма. В първобитните общности непознаващото идеологията съзнание е намирало убежище в идолопоклонничеството. Идеологическият Содом и Гомор на днешните примитиви е разрушен, но те продължават да съзират, като старозаветния Лот (Битие 19:26), във всеки стълб символ, паметник на изгубеното си битово социалистическо щастие.
Към Карандаш:
Дали Първи май ще бъде обявен за ден на пролетарската солидарност или на трудещите се е без значение. Тези “класови” понятия не са от терминологията на демокрацията. Да си го празнуват обществата, които все още мъкнат на гърба си социалистическия или социал-демократическия аватар на комунизма, или пък се въодушевяват от силното държавническо начало в социалните утопии като Русия и Франция например.
Карандаш:Може би е време да се обясни на хората откъде идва този празник…просто да се каже истината…Според WKI тя е следната…Добре че има кой да ни я каже на нас горките пролетарии.
Страхотно. Да не изпадам в ролята на манифестант махащ възторжено кам бюрото на което се труди Иво Инджев, но точно тази статия е забележително постижение.
Всичко събирано, тъпкано и натъпквано години наред от всичките идиьотщини с които живеехме преди двадресет година, пост-перестоичният период на безумие смотал заедно: болшевишкото неуважението кам индивида със топлият дъх на запъхтяни другарки и другари грабещи кой, какво, де що свари, завихрени в Лумпениадата наречена българска демокрация е казани в горенаписаното.
Сърдечен поздрав за тази статия Иво.
До г-н Танушев,
“Демокрацията” има ли аватар? И ако има “кой” или “какво” е? Защото, на мен не ми ясно много съдържанието на думата “демокрация”. Ако “демокрация” има утвърдена терминология, която по всичко личи че на Вас ви е известна, ако може да ми я напишите.
Към Карандаш:
Индивидуалната г-не, индивидуалната на индивида е терминологията на демокрацията. Тази, която не се декретира и не се манифестира като класово мероприятие дори когато е кауза.
Демокрацията е корпус, съвкупност от философски и политически идеи, но ако Вие сте избрали последните за водещи, нормално е да твърдите, че “в празника няма нищо лошо”. С това само давате доказателство, че продължавате да смесвате, както това е характерно за “държавните” идеологии (към които спадаше и родната ни), социалното с индивидуалното и колективното с общественото.
П.С. Аватар на демокрацията има – диктатурата на мнозинството. Не е много утешително като факт предвид качеството на това мнозинство, но е за предпочитане пред кървищата на тази на пролетариата. Най-малкото в демократичния вариант индивидът, дори когато не е част от масата има реални шансове да оцелее и да се развива.
До г-н Танушев,
Аз продължавам да твърдя, че в честването на 1-ви май като “ден на трудещете се, изразяващ борбата им за по-добри ИНДИВИДУАЛНИ условия на труд” няма нищо лошо. Във всички развити ДЕМОКРАЦИИ има честване на “labor day”. Що се отнася до това (както казвате по-горе), че терминологията на демокрацията е тази на индивида, която не се декретира, и е корпус, съвкупност от философски и политически идеи, и има аватар-диктатура на мнозинството, мисля, че грещите. Нещата са много по-прости. Аз си мисля, че демокрацията е съвокупност от закони, които позволяват на болщинството индивиди в едно общество, да проявяват своите индидуални качества на просперитет, без да пречат на другите индивиди, и където има по-честно пазарно разпределение на благата от труда. Така мисля за момента. Може би греша, може би Вие сте правият. Накрая, искам да Ви цитирам думите на демократът Джон Адамс:”Демокрацията, докато съществува, е по-кръвожадна от властта на монарсите и аристократите. Помнете, демокрациите нокога не продължават дълго във времето. Те завършват със самоубийство. Империите остават вечно. Основата на властта е страхът”.
Към Карандаш:
Адамс има предвид “просветения монарх”. Той наистина, като върховен арбитър се предполага, че е еднакво справедлив към всички свои поданици, за разлика от партиите на власт, които никога не отразяват (а оттам и защитават еднакво) интересите на цялото общество. Но ако монархът не е нито Борис I-ви, нито III-ти а наследникът му менторът-мента Симеон …?
Непълна е и цитираната фраза “Основата на властта е страхът”. Трябва да се продължи с: “А страхът води до създаването на социалния договор, около който се обединяват слабите за защита.”
Сам не си давата сметка, че подкрепяте предишното ми заключение и с употребата на понятието болшинство вместо мнозинство – веднага става ясно каква точно терминология на Вас самия Ви е най-понятна.
И още нещо, за да завърша – няма индивидуални условия на труд, освен ако не става въпрос за еднолични собственици. Условията се определят от законодателството и то е валидно за всички работещи в определен сектор. Или както Вие бихте предпочели да го чуете – социалните условия за работната сила са законово определени от Кодекса на труда и гарантирани от доброволните професионални сдружения, които единствено имат правото да ги договарят колективно с работодателя от името на цялата съсловна прослойка от трудещи се наети от тях (от капитала) в дадения производствен (винаги е производствен, защото произвежда принадена стойност) отрасъл на икономиката.
До г-н Танушев,
Първенството на закона е важното НЕЩО. Спраедливият закон. Демокрацията в своята същност отрича закона и води до хаос. Не напразно Левски е искал “ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА”. Или просто казано, чисти и святи закони за всички в България. Същото са отстояли и “бащите на американската революция” (цитирам го така, както ТЕ ги наричат). Те са се опитали да изградят общество, където има първенство на закона. Re-public=Относно-обществото. Демокрацията е просто едно философско понятие, което може да се тълкува от всеки по своему, и всеки ще бъде прав за себе си…..И недейте се опитва да “предполагате” как ” аз бих предпочел да го чуя”……Просто, пищете това, което ВИЕ мислите. За моите мисли АЗ нося отговорност, не Вие. Не се опитвайте да мислите заради мен, не е демократично.
За последен път към Карандаш:
“Не се опитвайте да мислите заради мен, не е демократично.” – Не е демократично някой да мисли ВМЕСТО Вас. Аз само предполагам, от Вашите собствени изяви досега, какви биха били предпочитанията Ви. Или да предполагаш също не е демократично ?
Колкото до изказването Ви, че “демокрацията в своята същност отрича закона”, това наистина е едно интересно твърдение, което просто плаче да бъде защитено. Ако Вие се опитате да го направите, обещавам Ви, няма да го коментирам.