Вчера публикувах статия със заглавие “ До полуумрял – писмо”.
Днес публикувам отново част от не заради основателните забележки, които получих. Поводът беше следната информация:
Княз Кардам, който е в кома след тежка катастрофа през август 2008 г., е призован на дело в София. Викат го заради забраната за сеч в 4500-те декара гори в Боровец, оспорена от баща му Симеон Сакскобургготски и вуйна му Мария Луиза.
Тъй като разрешителните за сеч и извозване на дървесина са издадени на името на дружество „Кардам“, в което царският син е съдружник, той трябва да знае за процеса. С този мотив административният съд – София- област, му изпрати призовка в Мадрид.(в. “24 часа”)
Видя ми се твърде невероятно магистратите да не са били информирани, че призовават един полумъртъв човек. Което означава , че са решили, да спазят буквата на закона и пратят на (полу)умрял писмо да се яви пред българската Темида..
Получих обаче критики, с които се съгласявам. Защото самият аз многократно съм писал, че демокрацията е процедура и това е принцип, който не бива да се нарушава. Казвал съм го тъкмо при превишаване на правата на властта, например при арестите на заподозрени. Ето какво ми написаха някои мои критици ( имаше и подкрепящи тезата ми мнения, но няма да търся “баланса” с цел да се “оправдавам”). Лошото е обаче там, че ако тук процедурата е спазена (макар и до абсурдност), то в други случаи, когато наистина е важно да се приложи цялата строгост на закона, нищо подобно не се случва. Тъкмо обратното, процедурата се използва като вратичка за измъкване на виновните.
Константин Делижански
“Г-н Инджев, коментара ви е крайно не уместен.
Съда няма компетентност да установи по собствено усмотрение здравословното състояние на ФЛ, което е привлечено в процеса в дадена функция.
В случая хипотезата, с която разполагаме изисква първоначално да се извърши надлежно призоваване на лицето. При неявяване би има няколко различни развития. В нашия конретен случай най-вероятно издирване, след което от съответните органи в Испания ще се получи официален отговор, че лицето е хоспитализирано с диагноза “ххх” или близките на лицето биха могли да дадат показания и дадат информация (мед. картон и др. документи) за състоянието на лицето. Едва след това съда следва да назначи медицинска експертиза да за се осведоми за физическото състояние на лицето и дали то би могло да бъде призовано пред него.
Това от един незавършил юрист, III курс.
Успех, и нека не сочим с пръст съдебната система без да я разбираме.
П.п. – Не претендирам за изчерпателност, просто описвам общия подход при такива случаи.”
Съгласявам се с незавършилия трети курс студент. Никога не е късно човек да получи урок. “Само глупаците не променят мнението си”, прочетох наскоро да казва нашият сънародник Теодоро Петков, най-изявения опозиционен критик на червенеещия популист Уго Чавес във Венецуела. Това е отговорът на Петков на журналисти, които го питат как така е извървял пътя от бивш комунист до убеден защитник на демокрацията.
Ето и още едно мнение в същата посока, подписано от Дядо:
”И аз мисля, г-н Инджев, без да съм юрист, че тук нещо не е на ред. Вижте – съдията по време на делото трябва да бъде нещо като марсианец – току що кацнал на Земята. Той не трябва да се влияе от някаква предварителна информация, като например – от слухове и клюки, на които Вашите колеги- журналисти, викат “новини”, а само от доказателствата на страните по делото, представени по време на заседанието на съда. Там (за нормален съд ми е думата) бюрокрацията е някак задължителна и всред нея НИКОЙ не трябва да бъде упълномощаван да замества съдията по въпроса за призовките. В един от редките случай, когато нашият съд се прави на истински, Вие пак кусур сте им намерил. “
Както младежът Делижански, така и Дядо са прави. Но “кусури” ще продължавам да търся, включително и на съдебната система , която “не разбирам”. Може би се опитвам да разбера тъкмо защото не разбирам защо буксува при толкова ясно разписани правила, че дори един незавършил трети курс студент по право ги знае. Пикасо беше казал, че прави нещата, които не умее, за да се научи как се правят.
Проблемът на правосъдието в България не е само в познаването на духа и буквата на закона. А е във волята за неговото прилагане, в зависимостите които причиняват сривове и в наследствените болести на правораздаването ни. От Това разбира всеки и без да е юрист. Защото всеки от нас е страна в процеса по раздаване на порциите справедливост. И когато за едни те се оказват доста постни, а за други – тлъсти, клиентите имат право да с разпишат в “книгата за оплакване”.
Не знам защо обръщате такова внимание на подобни “специалисти”.
Ако самият призован не е страна по делото лично(а дружеството) няма защо да бъде призоваван. За да бъде призован някоя от страните би следвало да го е поискала. Която и да е тя, очевидно е направено с цел протакане. Ако съдът по свой почин го е призовал, значи самият съд не “бърза” да решава делото.
А това с медицинската ексертиза дали призованият в Испания хоспитализиран човек може да се яви (ако не е свидетел, а страна по делото, изобщо не е задължително), е просто несериозно.
Обикновено интуицията ви не ви лъже. Защото в повечето случаи един факт, който звучи абсурдно, наистина е вероятно да е абсурден. Затова не обръщайте внимание на случайни “експертни” мнения.
” Проблемът на правосъдието в България не е само в познаването на духа и буквата на закона. А е във волята за неговото прилагане, в зависимостите които причиняват сривове и в наследствените болести на правораздаването ни.”
Към горните причини за проблемите в правосъдието трябва да се добави и още една – липсата на изборност при определянето на представителите на третата власт. Правомощията им позволяват директна намеса в свещената територия на демокрацията – личната свобода на индивида, на която дори и народните представители не могат да посегнат без да нарушат Конституцията. В същото време, те не са избирани като тях пряко от народа според заслугите и достойнствата си, както това би следвало да се предполага от отговорността им, която надхвърля тази на парламентаристите – действията на магистратите се оценяват с критерия за справедливост, който е основното различие в морален план между демократичното и тоталитарното общество.
Те не са нищо повече от назначени служители, привикнали при това на схематично мислене с параграфи, добрали се до длъжността си често пъти в резултат на амбиции, сметки и договорености. Веднъж назначени, тези чиновници в храма на правосъдието, в повечето случаи с малък ценностен багаж ( успели кариеристи, които безскрупулно са се наложили), заедно с поста си получават и рядката възможност безнаказано да мачкат и унижават човешкото достойнство, или пък да си позволяват “благородно” (ако не е “подплатено”) да си затварят очите в името на самозадоволяването на собствената си, маниакална в повечето случаи, тъй като не почива на реална оценка от другите, представа за себе си.
Да, прав е бил съдът да призове Кардам, да, прав обаче беше и Иво Инджев в свалената си статия да подозира, че повече от спазването на правилата, тази призовка се дължи на чиновническа убогост, която обаче сега се прикрива зад буквата на закона.
Липсващата зависимост между тежеста и отговорността на функцията на магистрата и изборното начало е основната причина за продължаващите сривовете в правораздаването ни
От горчив опит знам обаче, че безконтролната власт завоявана веднъж от чиновника (а не заслужена по най-демократичния начин в обществото – изборът) е привилегия, с която той лесно няма да се раздели, дори и да е представител на правосъдие, което априорно се смята за демократично, като френското например, което също не почива на изборен принцип. Но какво пък, може би е дошло времето ние българите да дадем добър пример на останалите?
Ето защо участвам в блогът ти г-н Инджев. Защото виждам, че се пише от истински журналист – (само)критичен, с остро чувство за справедливост, демократ в истинския смисъл на думата. От който винаги има какво да научиш, и който знае, че не всичко знае, и се учи. И не казва като един червен(далест) гьонсурат: “Може и аз понякога да съм бъркал” !? (Къде ли го бях срещал някъде?!) 🙂
Успех!
Tochen kakto obiknoveno.
Веднага се съгласявам с младия г-н Делижански (чудя се как е влязъл Право с този правопис?!) и Дядо. Но за съжаление те не са разбрали смисъла и духа на написаното от Вас, г-н Инджев. Така е – и магистратите (респ. съдиите) като чиновници се престарават в по-дребните процедури, а кога случайно, кога умишлено пропускат същественото. Ето – и аз се разписах в “книгата за оплакване”:)
Защо, защо, питам аз съдията трябва да се държи като извънземен, а журналистът да няма това право! Протестирам!
Едно уточнение за цитирания в статията Теодоро Петков:
До 1998 г. ляво-центристката партия на Петков МАС (Движение за социализъм), образувана в резултат на разкол във Венецуелската компартия, е подкрепяла Уго Чавес. Приписваната му фраза в оригинал се среща като : мисъл на Джеймс Лоуел (амер. поет от 19 в.) – ” Само глупаците и мъртвите никога не променят своето мнение. ” ; Мисъл на Август Вартоломей (фр. поет от 19 в.) – ” Абсурдният човек е този, който не се променя никога. ” ; Френска пословица – Само глупаците (лудите) не променят мнението си (идеите си).
Към Борис Танушев:
Да, Петков е твърде противоречива личност, но не това е темата…Може до 1998 г. неговатапартия да е подкрепяла Чавес, но Петков в момента е сред най-изявените му противници, обвинявайки го като душител на демокрацията…
Фразата ( която обаче не му “приписвам”, той наистина я изрича като своя в едно интервю наскоро) не е откритие на Петков, но в този контекст ми се видя подходящо да го преразкажа.
А иначе и необразованият човек, без да е чувал чий е оригиналът, може сам до стигне до житейската истина, че само неспособният да мисли и да се развива, се гордее, че никога не се променя.
Същото е валидно за още много максими, свързвани с определени велики личности. Например няма нужда да си Волтер, за да знаеш, че “когато човек се роди глупав, това вероятно е за цял живот”, макар че тъкмо с Волтер се свързва този афоризъм.
Не,отново НЕ,изобщо не сте сбъркал Г-н Инджев,сбъркано е българското племе,което още няма стойност на народ,а че не е и нация,това е повече от сигурно. Да,добре е да се спазват буквите от закона,но на какъв адрес е изпратена призовката,пациента е в болница,той не живее вече две години в своя дом,при това,отговорните лица би трябвало да знаят състоянието му ,а то е такова,че лицето не може да реагира на призовката и адвоката му не може да направи нищо без негова оторизация. Остави ги малоумниците Иво,нека се борят със себе си.
Напълно съм съгласен с мнението на Борис Танушев. Съдиите в България трябва да се явяват на избори! (както впрочем е и в САЩ – аз самият съм гласувал за съдии). Сега обаче, искам да опиша един дребен случай, разказан ми от приятел. Младо бяло момиче е арестувано от полицията за притежание на дрога в колата. На съда се явява с майка си. Майка й се обръща към един от служителите на съда да помоли съдията, поради факта че не могат да си позволят адвокат, дали не би могъл той (съдията) да защитава дъщеря й. След рапорта на полицая при установяването на истината съдията му задал на пръв поглед дребнави, но формални въпроси като: “Носехте ли бадж при ареста?, Имахте ли фенерче?” (въпреки, че е било през деня) и още няколко подобни, на които плицаят отговорил – “Не”. Тогава съдията свалил всички обвинения и освободил момичето.
Към г-н Инджев:
Не на очевидността на казаното като сентенция противоречах в уточнението си, а на факта, че откровението на Петков идва след като през 98-ма година партията му МАС, в коалиция поддържаща Чавес, влиза в парламента и печелят общо 76 от 189-те места в долната камара (Чавес е избран малко след това за президент – в началото на 99-та). За мен поне, има връзка с навлизането на левите във властта, преразпределянето на постовете и възникналите в резултат на това противоречия между тях и последвалите лидерски прозрения.
Между впрочем, не Ви приписвам нищо като твърдение. Затова и не съм използвал израза ” фразата, която му я приписвате.” Достатъчно добре си служа с Гугъл, за да измъквам оттам не само цитати но и да проверявам кой какво е казал. Изненадан съм обаче, че това досега не се е разбрало.
А пък връзката, която правя между сентенцията и статията Ви (но без това да съм го отбелязъл изрично) е, че не всяка мисъл трябва да се приеме за изстрадана истина само защото звучи поучително. Според мен, Вие можехте и да не пренаписвате материала си, защото интуицията Ви на професионалист не Ви беше подвела в първия му вариант.
Съжалявам, че ви дадох повод да свързвате точно този афоризъм на Волтер с отговора си до мен, но пък това си е Ваше суверенно право.
Към Борис Танушев:
Изобщо не съм искал да Ви засегна с примера, който давам с Волтер – той не е адресиран до Вас, а само целеше да илюстрира мисълта ми, че има наистина очевидни неща, за които отделна личност, пък била тя и Волтер, не може да претендира за монопол.
Използвам случая да Ви благодаря отново за стойностния принос към дискусиите…