При сблъсъка на цивилизациите ( но не чак по Самюъл Хънтингтън) шведският карикатурист Ларс Вилкс , изобразил пророка Мохамед, стана най-новата мишена на агресивна ислямистка реакция. В същото време във Франция от днес вече официално се обсъжда забраната на пълното забулване на лицето, практикувано от крайни привърженици на тази религия. В Белгия направо са на прага на окончателното решение – предстои парламентарно гласуване до края на месеца и то се очертава да забрани носенето на бурка.
Преди да си зададем неизбежния въпрос “къде сме ние” в тази координатна система, нека все пак спомена, че пълното забулване на лицето се практикува от мюсюлманки ( впрочем, знаем ли за кой пол става дума при 100 “покритие”?) много рядко в Европа. Информацията за налагането на отделни глоби, налагани за пренебрегване на съществуващи местни забрани за носене на бурка в отделни части на континента се превръщат в новина тъкмо по тази причина: единици го правят.
Едновременният преход от дискусии по въпроса към дела в няколко европейски държави показва, че е натрупана критична маса от обществени настроения и “рубиконът” е преминат. Значи проблемът ще довтаса някак си и в нашата провинция.
За да не излезе, че шикалкавя като типичен български коментатор, който гледа да не засегне някоя страна в спора, ще кажа ясно: ако зависеше от мен, с чиста съвест бих подкрепил забраната на бурката. Тя не е задължителен атрибут от мюсюлманския канон и в този смисъл не ми се вижда посегателство към самата религиозна символика. Но същевременно създава съмнителната привилегия на “шапката невидимка” сред останалите хора, които се оказват някак на показ с всичките си белези и недостатъци. Що за равноправие е това да наблюдаваш околните и да оставаш скрит? А и усещането на наблюдаваните е нещо като, с извинение, появата на костюмиран човек на плаж на нудисти. Ами да си ходи при костюмираните!
След тази уговорка обаче искам да попитам колко пъти и дали изобщо сте виждали на публично място в България човешка фигура, забулена напълно с никаб, или почти 100 процента ( само с процеп за очите) с бурка? Питам, защото ми се струва, че това е редкият случай, когато е хубаво да се окажем част от провинцията. Не от малодушие, а от здрав разум трябва да наблюдаваме спокойно дебата и решенията, предприемани в европейските страни. И знаете ли защо? Защото не ми се мисли как бихме влезли в крак с прилагането на една забрана, която все пак има отношение към религиозната чувствителност.
Нека видим как европейските полицаи, обучавани да бъдат приятели и защитници на гражданите, налагат санкции на нарушители за носене на бурка и тогава да предприемаме каквото и да било ( ако изобщо има нужда). Защото, да ви кажа право, “тактичен полицай” у нас е нещо като костюм от бурка с минижуп.
Носенето на буркани е доста по-актуално за нашите булки. Слава на Бога ( че е така), както и да го наричат поклонниците на различните религиозни култове у нас!
Отдавна е ясно,че Българя и до днес изплаща греховете на августова Европа след падането на Константинопол,достигането на бреговете на Дунава и заплаха за самия нейн център.Западните сили
не успяха да видят,колко неизбежни
щяха да са турските завоевания,
въпреки тревогите на папството и трагичната липса на правилна полититика по въпросите на
Изтока.
Днес след всички исторически превратности Турция е стъпила в Европа,чрез Тракия,а вечните междусъседски крамоли,още “помнят” упрека на Кантакузин към отказа на българи и сърби срещу турците:”Не пожелахте да ни помогнвте,гледайте да не се каете сетне”/SussheimлVeroffentl.d.Handlshoch schule Munchen.НeftII/
Но ни душил и самият Душан чрез Дубровник,а и самата Византия,
макар и на колене пред трeтия син на Орхан,Мурад I, още през 1364 г. ни притиснала за Месемврия и Анхилао,преди Шван Шишман да забули сестра си с бурка.
Като чета примерно,не мнението на везира около събиията в края на 1912 г. а отбранителните линии на Четвърта армия съсредоточена северно от Булаир,Родсто Шаркьой,Сараоския залив…ми мирише на друг морки простор,
наразбран и до ден днешен,каква е била военната и далновидна стратегия и моща тогава,сравнима с тази на столетия по-рано,когато кесарят Тервел бележи успешен за Европа заслон срещу арабите….и днешния ограниен ум,с къса памет по държавността…
Учтиво и възпитано е да благодарищ
на интелигентния журналист,но не и за десетилетен псевдо морал на други без щателен ремонт на овехтяваща междусъседска любов… като между задрямали блудници
….в комсомолски бардак!
След успешните визити на руския елит в Анкара за гигантски пробив с АЕЦ до 2017-2020 и намеците на г-н Шматко,към всяко салтомортале и уязвимите точки в хала на македонското разследване и приятелството с коравите сърби- досущ “като слънцето и въздуха”-но отново добавам,че дешифрирането на същите за японски “акули” и въобще за далекоизточни кимона,”sine qua non”!,са измежду необходимите далновидни ни и работни в практичeски план,условия за за взаимно изгодни,но и достойни връзки!Когато има и намеци за хващане за гушите,и умният дивеч гората вика Горския!Другото като връх на глупостта е бокс с преписки в в т.ч.и Божията воля като – воля свшенослужителска….
А как сме с носенето на буркани , не ония с кисели краставички а тия сетещите дето се носят на колите и са символ на още по-голямо неравноправие?
Възможно е да бъркам но май че имаме по-високи постижения в носенето на такива буркани отколкото на бурки.
Кога ли ще бъдат въведени някакви ограничения пък за тях?
След Кардинал Ришельо и Талейран, просто няма какво да се добави. Толкоз кратки и точни, не “обиждащи” никой коментари, по толкава “деликатна” тема, “подхвърлена” от Иво не бях чел. Благодаря!
Никога и не трябва да мерим България с аршина на големите европейски държави. Никога.
Българина е свиня.
Най добре му е да лежи, да лъже,и да се преструва че да получи нещо да яде.
Бурката или забулването при новобрачните български венчавки е отживелица.
Може ли една свяна да има традиции!!
Не може защото я колят. На коледа.
Как се създават традиции тогава и т.н.
Защо Европа и мюсюлманите говорят на различни езици – в “КАФЕНЕ – АНАЛИЗИ” от 10/05/2010
http://kafene.net/analysis.html
Karandash може и да не се обижда, но писането, ей-тъй, без и най-бегъл “редакторски поглед” представлява незачитане на аудиторията.
Преклонната възраст не може да оправдае Кардинал Ришельо, защото със съдържанието на текстовете си доказва бистър, но развратен от социализма ум…
Драги Карандаш,благодая и от името на Талейран,но истината,че по отношение на силна държавност,
той не е традиционалист като мен,
а го избива на сарказъм за оцеляване,което си е мигрена обозначена от Исус Христос,като “трънен венец”…
Ако го попитам,откъде се извъдиха толкова маймуни най-много да ми каже някоя малка глупост,която си остава най-привлекателната от глупостите,или да добави,че тези човекоподобни създания с неговия аршин е….сарказъм на човешката раса,който се въздържа да говори от страх да не го заставят да работи за своята прехрана….
При толкова мини със закъснител,
ще се види и “дългата река на съвпаденията от обстоятелства!”
и няма да казвам: О,Боже,защото ще ме засече,че е остаряла форма на:”Дявол да го вземе!”
Пред очите ви минаваха тшеславни импулси с “Октавиан”,известно време и с “Първия консул”,сега пък сините се напъват да привикват МВФ,ако ГЕРБ не знае и не може….
Какво да кажа:Докато беше жив Алиенде,отначало бяха стачки и манифестации,но макар недояли,
недоспали, миньорите носеха плакати с надписи при поредната му избрна победа… за съпругата Тенча:
“А Тенча,о Боже! казваше,че Салвадор веч…н,ъ може!”
Не обидно,но точно откъдето и да го погледнеш…
Когато съпругът на умната и упорита Хилари,се консултирал пред целия кабинет с жена си,как в тяхната НЗОК,да обозначават с подходящ термин интевенции за мъжките полови членове,оговорът бил:”Обичайна фрактура!!!”
Знатните южнаци при Линкълн получили каса шампанско от “плебейте” северняци,но с бележка:”Виното изпийте,но ни върнете негъра!”
Прочути са уменията му с кодоши,
да решава държавните дела…
Другото е облак,като мъгла направила кариера!
Г-н Икономов,не се занимавм с възръстта на другите и недосижимото Ви изтънчено отоношение за бегъл поглед!!! с едното голо ей-тъй???,което си е като зиг-заг или най-краткото разстяние между две кръчми
…иначе относно незачитането на аудиторията ме довърщихте с този “най-бегъл редакторски поглед
и “откритието Ви за развратен от социализма ум!”-може би-“без здрав смисъл”,т.е.-най-разпространената стока на планетата, защото всеки е убеден в света,че е запасен с нея…но тя си е за “гении”,в домашно тъкани дрехи….т.е.заплеснатост или неподвижност на ума,
проявявана в думи и с дела според Теофрат….
В усилията ми се вдигне равнището на блога,като едно от малкото убежища за мнозина,опитах и с френскя по един знаменит стилист, който няма равен като крал с шедьоври….но станах пишман от завистлива ченгесарница,която няма
равни и дърпа назад…
В таков смисъл и от такива съображения ….Историята е постянен касационен съд,
а развлечеието – щастие за онези,които не умеят да мислят…
Акто имате тази способност,щяхте отдавна,да се забелязъл,че пред кадърните в този блог,просто немея и то не само за Инджев,а за много други,но по-кротко с извратения от “социал-и-!зъма,ум-
разкаянието е само закъсняло осъзнаване…а привидната липса на
обиди срещу някого,може би се дължи и на непроницателна “глухота” у тях,тъй като упреците крещят от сокаците на България,но с известен ремонт на особени рецептори -който умее-ще ги чуе!
Не сте ме засегнал,само Ви съжалявам и Ви желая здраве и успехи!
Г-н Инджев,вчера в newsland.ru има публикувана любопитна статия-Россия-рекорды и антирекорды.Ще бъде полезно за русофили,русофоби и неутрални да прочетат прелюбопитна статистика.За по-лесно намерете я с местната търсачка-россия-рекорд.А информацията от там може да бъде полезна за най-различни анализи.Любопитни са и придружаващите коментарии към статията.
Аз не бих казал, че това е някакъв фрапиращ елемент в Българското ежедневие. Изключвам градовете и селата където помаците са си в техен бастион. Там така или иначе друг не ходи.
И затова се надявам, че няма да се стигне до повдигане на този въпрос тук, сапътствано от поредно завихряне и поляризиране на хората.
Най-вече не ми се гледа пак Догановата физиономия даваща ми акъл. Освен ако не е зад решетки.
До Bebo,
Не се обиждам, аз си пазя нервите!!! Но мисля, че простичко казано, не сте прав.
Във връзка с темата бурка и никаб, предлагам на вниманието ви извадки (покриващи цялото съдържание) от публикуваната във в-к „Комсомольская Правда” (24.02.2010) статия „Переименуют ли Евросоюз в Соединенные Мусульманские Штаты Европы?..” на журналистката и писателката Дария Асланова в превод на Андрей Романов (на български публикацията, с някои отклонения от оригинала, е в сайта Православие.бг) – Последната й част за минаретата лично аз я намирам за спорна, но затова и не я спестявам, за да предизвикам и други мнения по въпроса.
(…)“Аллах Акбар!” – мощният вик на хиляди гърла разтърсва парижките улици и ме блъсва в стената на ресторанчето “Еврокебап”. Стотици хора са се проснали на земята в религиозна треска и мокрият сняг пада върху гърбовете им. Тези хора вярват безрезервно, с цялото си същество! Нито в Кандахар, нито в Багдад, нито в Газа не съм срещала такава неудържима вяра в Аллах, както в католическия Париж – най-присмехулния и безгрижния град на света, в страната, която е изгонила Бога преди 200 години! Както е известно, Бог винаги се връща под една или друга форма. Докато парижките мюсюлмани строят джамии и се събират на петъчни молитви, демонстрирайки своята сила и сплотеност, изисканата и безбожна Франция дебатира на тема “френска идентичност”: “Кои сме ние? Накъде вървим и с какво французинът се отличава от останалото човечество?” Дебатите започнаха по инициатива на френското правителство, изплашено от наплива на на чужда арабска кръв и желаещо да съживи коренното общество, отпуснато и безволно, да му даде някакви ориентири и поводи за национална гордост… “Ние жънем плодовете на закона от 1974 г. за съединяване на семействата – тогава работниците-имигранти от Северна Африка получиха правото да доведат във Франция своите жени, деца и родители – казва депутатът на Националната асамблея Тиери Мариани. – Изведнъж стана ясно, че французинът не е произход, не е религия и не е цвят на кожата, а просто човек с френски паспорт”.
Нашата ценност е липсата на ценности
“Франция – това не е само вино и сирене камабер – казва известният френски писател, авторът на книгата “Свят без богове” Андре Гржебин. – Франция е отворено общество, в което отсъстват религиозни или идеологически принципи. Ние знаем, че законите и дори религията са измислени от нас, човечеството, а не от Бог, Карл Маркс или Мохамед. Именно по това различава Франция от другите страни, именно това ме прави французин, а не това, че пия шампанско. Във Франция можете да бъдете католик, протестант, мюсюлманин, еврей или комунист, но държавата вижда във вас само французин. (…) “Г-н Гржебин, в страна Ви пристигат хора, които имат вече някаква идентичност. А какво можете да им предложите вие, за да се покорят на чара на новата си родина?” – “Ние трябва да им покажем силата на свободата. Мнозина казват, че ние нямаме вече ценности. Глупаци! Нашата ценност е в това, че нямаме ценности!” – “И тук е слабото ви място. Новите французи от Северна Африка имат Бог. А вие не можете да унищожите техния Бог, ако нямате собствен. Във вопросите на религията не сте конкурентоспособни”. (…)Развесели ме вашият министър на имиграцията Ерик Бесон, който заяви: “Светският ислям може и трябва да намери своето място в нашето общество”. Самият израз “светски ислям” е абсурден. Ислямът НЕ МОЖЕ да бъде светски! Само в християнството е заложена възможност за секуларизъм: “Божието Богу, кесаревото кесарю”. Молете се на Бога, но се подчинявайте на законите на страната. В исляма държавата, съдилищата, училищата, семейството са част от Божия промисъл”. “Тук съм съгласен с Вас. Надеждата, че мюсюлманският свят ще се реформира, както навремето е направил християнският, е малка. Веднъж присъствах на лекция на алжирски професор, който говореше за необходимост от промени в исляма. Стана една възмутена жена и заяви: “Как можете да говорите за реформи, когато Корана ни е диктувал Самият Бог? Кой ще дръзне да промени думите на Бога?” Само в християнството има съмнения, че Библията може да е написана от хора. Ние се съмняваме, а те са сигурни. Но съмнението е най-важното нещо в живота. Без него няма наука, няма движение напред”. (…)
Какво да се прави с бурката?
(…) Гнева на Юсеф споделят пет милиона французи-мюсюлмани. Дебатите относно забраната на забрадките разтърсиха цялата страна, и за пръв път красноречивите французи се объркаха поради липса на аргументи. Ако Франция се декларира като атеистична държава, то защо тя разрешава на католическите монахини да си покриват главите, на евреите да носят кипа, но води война със забрадките? “Защото забрадката е религиозен символ, ограначаващ свободата на жените”, заяви пред мен прочутият френски писател Марек Халтер.
В тази история със забрадките французите ми напомнят домакини, чиито гости са се застояли до полунощ. И домакините започват да измислят предлози, за да ги накарат да си ходят, но не им достига смелост да кажат: ”Измитайте се! Искаме да спим!” Мюсюлманските забрадки могат да се забранят само въз основа на това, че те са противоречат на християнските традиции, но тогава Франция трябва да ПРИЗНАЕ тези традиции. “Руснаците имат поговорка: “Свято място пусто не остава”. А при вас то е останало пусто – казвам аз на Халтер. – Кой ще се настани в него?” – “Да, ние все по-често се питаме: какво значи да си французин и могат ли мюсюлманите да бъдат французи? А това е вече расизъм”. (…)
“Ние във Франция имаме само едно мнение. И то е политкоректно – казва демографът Мишел Трибала. – Хората се страхуват да казват истината, защото не знаят какво да правят с нея. Патриотичното чувство умря във Франция. Ние загубихме Втората световна война, ние напуснахме Алжир и имаме колониално чувство за вина. Ние живеем в музея на великото минало и се срамуваме от настоящето. И това е разрушително. Имигрантите казват: ”Ако французите са толкова лоши, то защо трябва да бъдем като тях?”.
Последният оазис на демокрацията
Парламентарната комисия на Франция по въпроса за забрадките заседаваше дълго време и взе безсмислено решение: “Трябва да се направи нещо”. “Не им стиска!” – каза портиерката в дома на моята приятелка, португалката Мадлен, откровена, набожна жена с католически кръст върху обширната си гръд. Ако на някого му “стиска”, то това са швейцарците. Миналата година Швейцария с референдум забрани строителство на нови минарета. “Минарето е преди всичко политически символ, означаващ следното: ние сме тук, ние сме готови да разпространим нашата религия и искаме да променим обществото според нашите закони – казва Улрих Шлиер, народен представител от Швейцарската народна партия, издигнала идеята за забраната на минаретата. – Когато мюсюлманите през 1453 г. завоювали Цариград, първото, което направили, било да обкръжат Св. София с минарета, за да покажат, че времената и властта са се променили”. – “Но при вас в Швейцария само 4 минарета”. – “И те ни стигат. (…)Цяла Европа очакваше резултата на нашия референдум за минаретата. И е важно, че поне една страна се осмели да каже “не”. Знаете ли, че премиерът на Турция Ердоган веднъж заяви: “Демокрацията е само влак, на който ние се качваме, за да постигнем целите си: джамиите са нашите казарми, куполите на джамиите са нашите щикове, а вярващите са нашите войници”. Може ли нещата да се изразят по-ясно?
До HINKOFF:
А Вие какъв сте по народност? Съдейки от отношението, а и от начина Ви на писане, вероятно не сте българин. Бихте ли ни съобщили от коя супер цивилизация произхождате и коя религия изповядвате, защото християните нормално пишат “Коледа”?
Когато говорим за забрани, можем да помислим дали това е най-подходящия начин да постигнем нещо. Точно в този случай можем да се поучим от Турция и нейния лидер Ататюрк.
Знаейки че ще се натъкне на силна съпротива ако забрани фереджетата, Ататюрк измисля и прилага друга брилянтна тактика – издава декрет, че всички проститутки трябва да носят фереджета!! Това доста бързо стимулира голям брой (порядъчни) жени да спрат да носят фереджета и резултатът е налице..
Мисля че този проблем е много добър пример за това, че могат да се търсят различни начини за постигането на една цел. По-големия проблем е каква ни е целта и какво искаме да постигнем:
– интеграция на мюсюлманите (в kafene.net имаше статия показваща колко трудно, ако не и невъзможно е това)
– подобряване на икономическото и социалното им положение (ако това е възможно при запазване на сегашните им затворени общности)
– модернизиране, демократизиране и създаване на повече възможности за участието им в социалния и политически живот (а не през един универасален “хищен” посредник..
Т.е. Трябва да е ясна каква е политиката и целите и какво искаме да постигнем с нашите малцинства, като забраната на фереджетата е само един малък факт на повърхността на това бурно море..
До г-н Ришельо:
Ако позволите,
Г-не, от дълго време следя и чета блога на Г-н Инджев и виждам, че вие сте един от най-редовните коментатори и майстори на нищо-неказването. Опитвам се да вникна в съдържанието на това което пишете и колкото повече усилия полагам, толкова повече се убеждавам в становището си.
От Вашите коментари, които често са по-обемни от статийте на автора, виждам само един стремеж за самоизява и информацията, която поднасяте е толкова разбъркана, че е трудно да се разбере какво искате да кажете и почти винаги се отклонявате от темата.
Един съвет от мен /ако приемате съвети/:
Вижда се, че сте представител на по-висша каста, ерудирана личност с богат жизнен опит и е нормално да си потърсите по-подхояща среда за публицистичните изяви. Затова ви препоръчвам да си направите блог и там пишете колкото си искате. За простосмъртните като мен е трудно да ви разбират. Вижда се, че имате много идеи и дълбока мисъл, но коментарите Ви са чист спам. Това, че г-н Инджев все пак Ви допуска коментарите е от любезност, а не че казвате нещо съществено.
С уважение: И.Христов
/един простосмъртен представител на по-долна каста?
Интересно написано от г-н Танушев. Аз иначе обикновено не мога да вникна в неговите дебри на мисълта.
Мисля, че тва е проблем надвиснал над цяла западна европа. В Англия името Мехмед давано на новородено “британче” вече е подминало 100 хил. А, като си спомня, че беше съвсем доскоро когато българите бяха бая било унижавани и спирани по посолствата на същите тези държави. Малко доста злобливо, но хак да са им сега мусюлманите на които рзстилаха червени килими.
Явно природата намира колоритни начини да накаже човешката алчност. Искат евтина работна ръка – добре, само дето тази ръка върви в комплект със съзнание. Така както американците още носят на гърба си и хрантутят (без никакви изгледи за край) минимум 40% от поколенията на бившите роби които не са подхвщали работа горе долу откакто е отменено робството.
Относно статията на Дария Асланова…
При нас, християните, “божията униформа” се носи на обществени места от хора, които “са послушници” в съответните религиозни институции, като манастири и църкви. При мюсолманите, цялата държава е вид манастир, и това е основната разлика. Навремето се “учеше”, че едно от необходимите условия за създаване на държава и формиране на нация е единна религия(или ценностна система). Сега, се говори за демокрация и индидуална свобода. Но мисля, че демокрацията трябва да бъде “достатъчна” (според интересите на вече формираната нация, която иска да се запази), а не “безусловна”. Безусловната демокрация може да доведе до унищожаване на нацията, особено за държави с малка популация. Те лесно могат да бъдат “претопени”, имената им лесно сменени, историята унищожена. Затова, когато говорим за “права”, тябва да сме си изяснили за нас самите като нация, дали искаме да се запазим като такива ( и да създаваме съответните закони, гарантиращи това запазване), или искаме да сме някакви неизвестно какви “индивидуалисти”. Ердоган е прав, с това изказване, цитирано по-горе, но и Швейцария е права, “ограничавайки” законно строителството на минарета. Явно, че швейцарците първи са вникнали в думите на Ердоган и искат да се запазят като нация. Това обаче в никакъв случай не ги прави да изглеждат врагове за мюсолманите.
eh,shveicaria…i nie sme shveicaria ama na balkanite…i osven musulmani-turci si imame i cigani s razlichni veroizpovedania.i v BG varvi integracia,ama mai…?