Всички знаем, че има повече от една България. Но понякога трябва да ни сложат на електрическия стол и да ни раздрусат с високо напрежение, както направиха AS/DC на 14 май 2010 г. София, за да го усетим, да го видим и да го признаем.
По стечение на обстоятелствата на този ден гравитирах около стадион “Левски” многократно. Станах свидетел как от сутринта се събираха почитателите на групата. Повечето от подранилите очевидно не бяха от София. Събираше се “желязна” група българи, привлечени от магнита AC/DC. Реката от поклонници на рока, “въоръжени” с бутилки бира, ставаше все по – пълноводна и привечер вече беше заляла подстъпите към заветната сцена. Критична маса хора, огромно струпване на десетки хиляди, наелектризирани от очакване зрители – щеше ли да има късо съединение?
Не знам кога за последно националният стадион “Васил Левски” е бил изпълван от такова огромно множество. Ако са верни данните на организаторите за около 70 000 зрители, което звучи на ръба на фантастиката, стадионът е прелял отвъд възможностите си и то благодарение на това, че част от публиката е на терена. Ангели да бяха всички зрители, а мнозина бяха се накичили с рога, инцидентите изглеждаха “в кърпа вързани”.
Чудото обаче се състоя: по данни на полицията няма данни за инциденти. Нито един изблик на агресия не е бил регистриран!
Мъчи ме въпросът: защо на мачовете, които събират многократно по- малко хора по трибуните, агресията се е превърнала в задължителна част от “купона” ? Парадоксално, но музиката и шоуто на рок ветераните от Австралия съдържа всички атрибути на подстрекателство към бунт, но не породи нищо подобно. И обратното, спортът би трябвало да възпитава миролюбивия начин за изява на състезателния дух у човека, но всъщност вади от бутилката духа на вандализма. Не само в България…
Преди, по време на и след концерта се видя “другата България”- тази, която е в състояние да покаже, че все пак сме част от цивилизования свят. Това е музика за душата на доста от нас, които отчаяно се мъчим да доловим в какафонията на всекидневието ориентирите на цивилизоваността сред самите нас.
Човек може и да не харесва тежкия рок, но в този смисъл трябва да сме благодарни на високия му волтаж, че сбъдна химерата да бъдем енергиен център на Балканите в собствените си очи!
така е
всичко това е истина
принципно рокът и метълът, които съдържат в себе си мисъл, би следвало да подтикват точно към такова отношение и да съдържат желанието този объркан свят да стане едно по-добро място
а до тогава може би наистина “hell ain’t a bad place to be”
Точна статия както ввинаги.
Само да спомена, че не са “тежък метъл в рока”, даже няма смисъл израза 🙂
Вие гравитирате отдавна в друго пространство,но когато Ви удави мъката,спомнете си какво казваше г-н Живков преди години,когато му се стовари изненадата с Радевски
….т.е. “чети другарю стиховете на др. Радевски!”…
Сега вече ми паднахте!!! за употребата до болка на слово
съчетанието “правилна България” и Ви го връщам със “стиховете на др.И.Инджев!”,знам, че и Талейран ще се изкодоши,но Ви питам: Четете ли ги?Ще Ви премахнат махмурлука,ако ви налегне понякога!
Защото и можем и ще пребъдем!
Или пийте бира, но с отвращение,
както би казал Чапаев или онзи “френски” безбожник!
Ходя на големи концерти от 1991, когато дойде SODOM на стадион Академик. Никога не съм виждал инциденти на рок-концерти. На 11.06.1999г. в Пловдив дойде Metallica. През целият ден беше забранено продаването на алкохол от всякакъв вид. Все пак събирането на толкова “неформали”, слушащи агресивна, “упадъчна музика по западен образец” е доста стряскащо, че да им се дава и бира?! Нищо не стана, не заради липсата на пиене…. Аз по тихи хора при излизането от стадиона не бях виждал… В петък беше същото. В автобуса след концерта никой не говореше, никой не беше пуснал музика на телефона си…нищо. А автобуса беше пълен! Всеки си приживяваше събитието вътрешно.
Малка разлика с футболните агитки.
//Сега вече бира се продава на терена.
Противопоставянето по стадионите е непримиримо, защото генетично е заложено не само на спортна но и на идеологическа основа. Началото му се поставя във Византия. Хиподромът в Константинопол, построен по образец на римския циркус максимус, е изпълнявал и функциите на елинската агора. На него привържениците на даден отбор от състезатели с колесници са се самообособявали в групи-партии. Те са седяли на определени места на трибуните и са носели отличаващи ги цветове – сини за аристократите, зелени за занаятчиите, червени за военните и бели за останалите. Съответно, освен че са поемали издръжката на конете на любимия си отбор, са обсъждали и всякакви теми от обществения живот. Постепенно, с бюрократизирането, най-общо казано, на Византийската държава, тяхната функция на политически коректив се е загубила и ролята им се е свела само до запалянковщина, наследила обаче хъса на идейното и съсловното противопоставяне. (Агитките на Левски и ЦСКА отпреди 10-ти ноември, носеха този „идеологически” заряд.)
Днешните фенове на сините и червените са забравили защо някога не са се търпяли взаимно, но пък и точно затова, са и по-ожесточени един към друг, защото не могат да вложат смисъл в делата си. Когато обаче са на концерт, ситуацията е коренно различна. Липсва състезателният момент а и насилието, което се излъчва в някои от рок-посланията, изисква минимален размисъл (за или против) и това явно подтиска първичните подтици за самоизява (там където много се говори, малко се действа).
П.С. Разсъжденията ми не се отнасят за почитателите на рока от “другата България”.
Не разбирам защо определяте липсата на инциденти като чудо. Възрастовата група на т. нар. ултраси, които предизвикват сбивания (и други инциденти) по мачовете, е грубо казано между 15 и 25 години. Това далеч не е “поколението”, което посети концерта на AC/DC – този състав не е това, с което израстват днешните тинейджъри; пък и цените на билетите за концерта не са във финансовите възможности на повечето ученици и студенти.
Конкретно на въпроса Ви за футболните мачове, агресията по стадионите не отразява (липсата на) уменията на футболисти и треньори, а светогледа на учениците.
Г-н Инджев, напишете името на групата правилно.
Аз бях на концерта на Iron Maiden на стадион “Локомотив” в София и не видях нито един инцидент, а бирата се лееше обилно.
Защо си мислят някои хора, че където има по-твърда музика – задължително нещо трябва да се случи???
Аз също на няколко пъти се разхождах в близост до стадиона. Може да ми се е сторило, но сякаш и полицията беше доста по-малко този път, отколкото е на мачове…
Преди 12 години великият Робърт Плант в свое интервю каза,че те на младини са правели просто музика,без да им мине през ума че за милиони хора това е било политика, надежда и символ на свободата. И как едва след рухването комунистическите режими, старите рокаджии започват да осъзнават какво е била тяхната музика за хората на Изток от Желязната завеса. В този смисъл концерта на AC/DC е нещо много повече от музикално събитие.Той е символ на възможноста ти да изкрещиш правото си на свобода и независимост на духа.
Има един стар лаф,че когато на готин човек му е готино,това е джаз.А когато на кофти човек му е готино,това е чалга.Аз бих добавил само,че когато на свободен човек му е готино,това е “Let there be Rock”………
http://www.vbox7.com/play:ecd9ea86
Здравейте, г-н Инджев. Като почитател на този тип музика ще си позволя да Ви поправя – AC/DC не свирят метъл – прекомерно твърд рок – да!, но не и метъл.
Освен това, както правилно е отбелязано по-горе публиката на такъв тип концерти е “селектирана”. От една страна – това става с високата цена на билетите – в случая с този концерт – при средна цена от 80 лв. на билета – на него са отишли хора които са благосъстоятелни и са по-скоро “средна класа”. Много често това са добре социално поставени люде, които не отиват на концерта, за да разходват тестостерон, а да реализират една своя мечта и да запазят приятен спомен. С оглед на предисторията на изпълнителите – техни почитатели в една голяма част са хора на 30, 40, 50 и нагоре години. Много от тях водят на такива концерти и децата си. От друга страна, както много добре знаете, в един определен период преди повече от 20 години, да слушаш подобна музика, беше белег (поне в моите среди) на добра информираност и образованост. Нещо което явно не се е променило. За това е много по-вероятно да станеш свидетел на инциденти на концерт организиран от “Пайнер” ООД, гр. Димитровград, отколкото на такъв концерт. Досега при посещенията ми на такива мероприятия съм бил винаги приятно изненадван от доброто поведение на посетителите на такива мероприятия като цяло.
Като се има предвид че чалгата като някакъв урод на музикалното изкуство се наложи, натрапи, инплантира в мозъка на болшинството българи, думата БОЛШИнство не е случайна, от мутро бизнеса в началото на 90-те, който пък беше фасадната боя на огромното разграбване на страната от БОЛШИвиките, като прибавим и силиконовите поп „перли„ т.н. мутреси изключително актуални и в момента, та като се има предвид тази подробност при създаването на чалгата се оказва, че всички побоища, престрелки, кютеци, дори убийства и всякакви изцепки които се вършат В и Около чалготеките създават категоричната и ясна връзка между чалгата и най примитивната аграсия изразена в насилие над хора или животни… в България.
Eх, господин Инджев, колкото хубаво сте се изказали.Благодаря за вашето слово, то излиза от сърце!
Спорта е противопоставяне, “война” в мирно време. Музиката е като речта, словото, но “буквите” само осем.
Ами изглежда сме свикнали на събития с много хора да очакваме и агресия, а трябва да е тъкмо обратното. Без горещи (безумни) страсти и без негативни емоции, пък за гняв и агресивност да не говорим. За съжаление вратите са широко отворени за общественя враг номер едно – гнева. Трябва ни просто по-добър (D)anger management.
DC са всичко, което страната ни днес не е. Аналогия с големия митинг на Цариградско не е невъзможна. Седефчов и Ко трябва да се страхуват много от още такива концерти. Дали не може да си напрвим партия на AC/DC?
Много харесвам музиката на АЦ/ДЦ и бях на концерта. Ходя на техен концерт за втори път. Миналата година отидох в Белград за да ги видя. Общо взето Софийският концерт беше братче близначе на Белградския. Но не за качеството на музиката става дума. Като тръгнах да си ходя огромна тълпа се беше събрала пред входа на метрото. Полицията беше преградила пътя и пускаше на 5 минути групички от по стотина души. Доста дълго чаках докато дойде моя ред и ми направи впечатление, че никой не се предрежда въпреки, че технически беше елементарно. Просто хората спазваха правилата. Като отидох на перона там също беше пълно, имаше сигуно към хиляда човека. Не беше шумно, водеха се тихи разговори. Влакът или както там се казва много се забави – 15/20 минути и като се появи беше посрещнат с………..бурни ръкопляскания. Нямаше счупени прозорци, разпрани седалки, пиянски подвиквания и тогава на мен ми хрумна същия израз – я, ето това значи била другата България, тази в която правилата се спазват.
Толко весели и усмихнати хора на едно място не съм виждал!
http://www.youtube.com/watch?v=Y6IPBN6ARkE&feature=related
Поклон пред паметта на на най-Големия рок-вокалист за всички времена втори няма да има никога. Страшана загуба за всички любители на рока ,надявам се,че и Иво скърби за Рони…. Италианската му душа се раздаваше до последно за нас-рокаджиите, рест ин пиис…
Димов,нещо не си в час,групата АС/ДС освен че е хард-роке е и хеви-метъл,рок анд рол,рок-блус. Ограмоти се повече и тогава прави забележки на домакина. Да,и тази група е като боздуган по комунистическите глави,ама те не отбират от нищо ,а се чудят ли,чудят какво е това сега и си спомнят с умилиние за Кобзон и Магумаев. Те не знаят и никога няма да знаят какво е това явление като Дио, Фреди Меркюри,Кози Пауел,Елвис,Ленън,харисън ,Стив Реин Воън и др.,които ни радваха. Болшевичкта сган е наказана за своето невежество, Господ си е избърсал з… ка си с тях,лошто е,че са все още много и все още ни тровят. Много ми се иска да разговарям с някой комунист,който е бил (евентуално) на концерта. Иво,имаш ли познат-комунист,който обича рок-музиката,интересно изкопаемо ще е,нали.
Господин Инджев, за последен път стадионът беше така пълен точно преди година когато Мадона гостуваше – все още помним кой опустоши тревата на стадиона.
http://www.youtube.com/watch?v=mQeNZwoSizc&feature=related
pozdrav za vsichki
Мъчи ме въпросът: защо на мачовете, които събират многократно по- малко хора по трибуните, агресията се е превърнала в задължителна част от “купона” ?
Ивка, отговарям ти веднага. Защото на концерт всички са от една страна – тази на изпълнителите. Противниците просто не са там. В спорта има противопоставяне – един отбор заедно с феновете си излиза срещу друг заедно с неговите фенове.
Димов,AС/DС са най-типичната heavy metal група.
Почина Рони Джеймс Дио!
Вечна му памет!
Хвана Дъгата!!!!
Г-н Инджев, ако позволите, почитателите на рок музиката отиват на концерт на любимата си група точно като ПОКЛОННИЦИ, единственото им желание е да се насладят и потопят и съприживеят МУЗИКАТА, да се докоснат на живо до любимците си или идолите си, да им отдадат почитта си.
На първия голям концерт в България, това беше “Металика” през 99 г.,почитатели от цяла България /а и чужбина/ се стичаха цял един ден на ръкави към стадиона, тихо и почти безшумно, с ранички на гърба и поглед в земята, за мен тази гледка беше покъртителна, възприех я точно като поклонение и бях изключително щастлива, че това се случва в България!