Първото нещо , което си помислих при появата на статистиката за масовото пренебрегване на коланите на задните седалки на автомобилите (цели 96 на сто от българите не го правят) беше : “ моите деца са сред онези 4 на сто”! Предполагам, че и за децата на още доста българи важи същото. Но за възрастните въпросните 96 процента “скептици” за спасителната функция на коланите дори ми се виждат пресилено оптимистични. Само 96 на сто? Боя се, че както става при допитванията, 4 процента от запитаните са поизлъгали в интерес на европейския си образ в огледалото за обратното виждане.
Също така съм сигурен, че 96 на сто от родителите (и) в България знаят основното правило във възпитаването на подрастващите. Тази мъдрост ни е закодирана, защото е въпрос на оцеляване. Нали проблемът не е само в това “да предадеш гените си”, но и да отчуваш генийчето си!
Крайъгълният камък на възпитанието е създаването на навици. Ако не го направиш, камъните на пропуснатите ( в детството) ползи ще се върнат в твоята градина, а от реколтата ти нищо няма да се получи, освен някакъв гнилоч.
Ако щете вярвайте, но слагането на колани на задната седалка е любимият ми пример за необходимостта от постоянство във възпитанието ( ако не броим миенето на зъбките, което изисква понякога повтаряне около 18 години ). Моите малки “роботчета” толкова са свикнали в столчетата си да бъдат закопчани, че когато пропусна, включват алармената система: “тати, глупи такъв, забрави да ме закопчаеш”.
Това “глупи” ми е любимият упрек. Ако съм тръгнал, спирам, отбивам, пляскам се по челото и изигравам покаяние. Умират си от кеф отзад, че са ме хванали в грешка ( с този феномен се сблъсквам и при някои коментатори в блога) ! Което пък е друг житейски урок. Децата трябва да имат своите малки победи, за да придобият самочувствие на личности, мисля аз.
Когато бях дете в София по улиците имаше плювалници. После плюещите безразборно май станаха толкова отчайващо много, че необходимостта от плювалници изглежда отпадна ( не че ми липсват като украшение). Едва наскоро научих, че мерките срещу храченето са били част от образователната кампания за гражданите (почти всички от селски произход) в годините на преобразяването на млада България по европейски маниер. Било е “преди девети”. Плювалниците от моето детство явно са били затихващо ехо от този геройски загинал напън.
Мъчна работа е възпитаването на навици. Иска постоянство. По отношение на нациите навиците се наричат малко по – различно. Казваме им традиция. Когато тя е прекъсната, трябва да я изграждаме наново.
Не знам дали помните и дали сте съгласни с моето наблюдение, но първият истински “голям хит” на заразната масова простотия в популярния музикален фолклор беше “парчето” , известно като “Камъните падат”. Помня го още от казармата ( 1973-75 г.). Завивах се през глава щом чуех за пореден път този вой на неосъзнатия соцхедонизъм, който прославяше “веселия живот”, пък ако ще “камъни да падат”. Не си представях тогава, че тази стилистика един ден ще засипе с камъните си барове, дискотеки и телевизионния ефир. В разораната нива от епохата на “индустриализацията” селяните от градски тип посяха камъни и днес жънем реколтата.
Камъните не само паднаха ( върху главите ни), но и се вклиниха трайно в живота ни като река от морени. Не е лошо да се опитаме да ги поразчистим, за да дадем възможност на кълновете от новата, европейската “реколта” българи да изкласят.
И аз те хванах. ЗакопчЕйте. Иначе си мнооого прав. И с коланите сме като с пушенето.
Разкаянието е закъсняло осъзнаване,
и ние сме в безкрайна профилактика на “излизащо от печат пройзведение”,
а на вахта на “якобинския ремонт”,ще застанат други герои след 89-та,
просто 200 години по-късно и..” пада другаря в смъртен бой “с врага”,за
да стане малка червена звезда”,ако разбира се не е оплют и забравен от своите!
Да не забравяме и “Цингарела” 🙂
Иначе внимателно прочетох частта за възпитаването на децата… има защо 🙂
За съжаление само с коментарии и писане по форумите,много често анонимно”,разчистването на морените от простотия и наглост няма да стане.Прави впечатление , че и така на речените “граждански сдружения” бяха създадени от този тип хора изпреварвщо за да заемат място в общественото пространство. Огромното болшинство от тези,които съзнават проблема,го обсъждат от висотата на своето проникновение и считат за недостойно да се обединяват за да се противопоставят на простащината и положат началота на възстановяване на добрите традиции в българското общество.Само със съзерцаване от страни нищо няма да се получи. Явно на “просташката” агресия трябва да се отговори с “културна”агресия.
Г-н Инджев, да накарате хората да искат неща, от които нямат нужда или да вярват, че грозното ги прави по-красиви, не е трудно за постигане. Глупостта е новият разум, (“невежеството е сила”). Толкова по-лесно е да подмените ценностите на хора, които тъкмо са се излюпили от една тотално контролирала ги власт. Препоръчвам и на вас този филм: http://video.google.com/videoplay?docid=-398650641485543030 Не е трудно да го намерите и в съответните сайтове, с по-добро качество.
Според него (Уилям Хейг, новия британски външен министър) “босненската икономика
е расла благодарение на външната помощ, но държавата не е израснала и затова сега не действа”. Ако приемем нашата за расла, дали няма нещо общо и дали това, за което така добре описва г-н Инджев, не е в основата?
Темата е забавно и информативно-поучително развита.Но липсва крайният извод-генът/чипът/на българите не се е променил през последните 100 год.Бай Ганьо си е 1:1.Но когато инж.Ганев е в Германия,той е автентичен германец .И не заради внезапна промяна на чипа,а заради неселективните удари на държавната сопа.Прошка няма за никои.Но май че и нашата държавна машина,съставена от Ганьовци,трудно променя средновековните си навици.Все пак тук е по-реално да се промени чипът на държавните чиновници,отколкото на целокупното балканско-азиатско преселение.Иначе,как да те санкционира лющещия семки разпасан полицай,кривнал овчарска капа и вперил жаден поглед /в колата,мадамата,портмонето/?
mnogo hubava statia
Не съм чел за проучвания , нито пък съм срещал до сега информация за ценностната система , която българите изповядват в началото на 21 век. Но когато дорасне обществото да сложи на пиедестала като ценност №1 човешкия живот , едва тогава ще видим коланите да се използват според тяхното предназначение.
Вчера, около 17 часа на паркинга през БИЛЛА на ул.Опълченска, бях свидетел на, бих я нарекъл “живописна, пасторална картина” изобразяваща зрелостта на младото, на бъдното поколение българи. Трима полупияни цигани, тъпан, кларнет(кларне) и акордеон, свирят любимите на Иво мелодии (виж по-горе), наобиколени от млади, хубави на вид момчета и момичета, които неистово крещят мятайки гюбеци и кючеци, а наоколо автомобили с балони. Гледах и се кръстех (едва не ме набиха, че не се радвам на играта на младите). Изведнъж тези млади и хубави,може би все още българи погрозняха, превръщайки се в емблема на българската простотия. Някой беше казал жалко за този народ, а друг мъдрец бе отвърнал “Каквото посееш, това ще пожънеш”
Димитър (Dimi)
Абе на толкова отпуснат и недисциплиниран народ като нашия каквито и правила за живеене да му наложиш- все тая. Те се размиват някъде между анархистическите ни възгледи като нация и комплексите ни като народ.