Нещо не ни уважават много на Апенините. Миналата година при гостуването на президента Първанов на премиера Берлускони се наложи смяна на преводача, защото на местния май не му се разбираше българският език. Сега пък в репортаж за аудиенцията на българския премиер Бойко Борисов при папа Бенедикт ХVІ телевизията на Ватикана съобщи, че главата на римокатолическата църква е приел делегация от Македония.
Бойко Борисов обаче не загубил присъствие на духа и се пошегувал. Казал пред български журналисти, че техните колеги от ватиканската медия били решили може би, че сме се “разгърнали още”.
Малката грешка в малка Ватикана по отношение на малката България и още по-малката Македония може да е дреболия. Но в италианския ботуш без да искат бяха сложили още едно кабърче за нашата ахилесова пета, каквото е страдащото от комплекс за недооценяване наше национално самочувствие. При пристигането на Борисов в Италия на летището в Рим домакините обърнали обратно българското знаме (с червения цвят отгоре). Което, както са ни учили още в училище, се прави само в състояние на война.
Не знам дали помните, но бившите сателити на СССР си имаха неофициално ракети носители в процеса на присъединяване към ЕС. За балтийските съветски колонии това бяха предимно Швеция и Финландия . Франция се застъпваше за Румъния, а Австрия за Унгария и Словения. Само България подсмърчаше като безпризорно дете и някак приглушено се чуваха гласове, че трябва да се държим за полата на Италия ( макар тя отдавна да беше осиновила Албания). Били сме близки по нрави, манталитет, географски ширини (всъщност е факт, че София и Рим се намират на един и същи паралел).
Така и никой не ни пожела. Ние ли се грешно молихме, те ли ни разбраха погрешно?
Не знам. Но ми е ясно едно: не е работа на италианците и ватиканците, колкото и да са виновни в конкретния случай, да направят така, щото по света да ни познават и уважават. Боя се обаче, че това е задача за повече от едно поколение. Защото добрите новини от България трябва да са страхотно, невероятно, изумително добри, за да станем известни с тях. А другото, с което вече сме се “прославили “ в Италия и Ватикана в недалечното минало, е доста незабравимо, нищо, че тук ни призовават да забравим за него.
Браво 🙂 Много точни попадения. Всъщност опитът за шега на Бойко за разгръщането малко не му се е получил поради посоката на разгръщането. За сметка на това в Скопие няма начин да не им хареса…
Ако ние като българи и нация се уважаваме, ще ни уважават и другите. Случилото се освен, че е сериозен политически и дипломатически гаф, си е функция от нашето си българско национално поведение. Нихилизъм, ниско самочувствие, пропита от корупция държава и др. все в този дух. Никой не е виновен повече от нас. Ако посланията, които изпращаме към света, са други – няма да ни бъркат с околните държави.
Mr.I n d z e v,probably you might noted yet,that your articles before and now,are suggesting something very important: Bulgaria was condemned due to a wrong choice in two wars and it,s absent a courage and the honesty,even now,when communism,
since 1989,is saying good by,but not-o n l y- some of the shamed generations after 1945.
Your chosen themes are suggesting also absence of lost values,which were and are appreciated no matter,where and when.
We mentioned in this blog some challenges proper – to the expected – in the 21 century,but am afraid Sir,that even being united the Euro Atlantic Partnership,against terrorism,
a stupidity of B a l c a n i c -more over- Bulgarian “leftism”,
would carry weight in the nearest future.
If and when you are blessed to initiate another historical dialogue,please advice to be “up to day”,but don,t delete….
The communist inventiveness do not have an End!
But agony,short vision and h i p o c r i s y, must finish at least!
Cordially!
Има една приказка, че историята я пишат победителите. Слава Богу обаче, учебници по тази материя се издават не само в страните от бившата Антанта (Франция, Англия, Русия). Трябва по-скоро да се радваме, че има кой да чете и другите версии. Лапсусът, както винаги, и в този случай е показателен. Македония и България продължават в нечии съзнания да са обвързани. Е, до комплекси ли трябва да води този факт? Сигурен съм, че Молдова например, никой няма да я обърка с Румъния, именно защото е световно неизвестна и Протоколът и журналистите не могат да разчитат на общата си култура (колкото и сбъркана да е тя), за да я представят, а ще трябва да залегнат над справочниците си. Не вярвам, че с добри вести от родината ни ще успеем станем по-известни извън пределите й – нали не е новина фактът, че някъде всичко е наред. Затова пък контекстът на случващото се – Ватикана + родината на мафията, ми припомня, че на Христос още по-мили от праведниците са му били разкаялите се грешници. Може би в тази посока трябва да търсим някаква по-голямо призвание, признание и съответно известност?
Затова сега с умиление си спомням гимназиалния жаргон, с който в разговорите помежду си безпардонно категоризирахме другите нации, за да запазим невинното си българско самочувствие. Тогава за нас руснаците бяха “алкашки”, французите – “франзели”, германците – “шваби” или “гюнтери”, италианците – “жабари”, поляците – “шляхти”, чехите – “чехълчета”, румънците – “мамалигари”, сърбите – “сърбежи”, македонците – “макета”, гърците – “византийци”, турците – “читаци”. Млади бяхме, и още непорочни!
Браво Иво, само така. Дерзай, с теб сме!
Povreda v kirilizata “po zakona na velikata gadost” takmo dnes,prechi da dobavia,che truda na mnogo pokolenia s dom kato krepost i samochuvtvie na mnogo opiten rakovioden elit ot “self made men”,e vodestia prinzip za Direction na miasto!
A edinstvenia lek sa: kodoshite na svoi i chushdi s tankata ironia i umeniata,da ne sme bolezneno chuvstitelni…
A za sarkazma i kodoshije, dori sas sebe si….da ne govorim!!!!
Skopeni sme!
Да определено в европа не ни обичат причината е че винаги сме били фактор с които са се
съобразявали, изклиучвам годините след 1945.
Ето един безценен сайт http://www.lostbulgaria.com “Изгубената България” , разгледаите снимките от периода 1800 – 1950 за да усетите духът на онова време.
Време е за ново възраждане !!!
Др.Петкова,какви са тези болшевишки приказки,”да се уважаваме като нация и като българи”,дрън-дрън…. Ценностната система в живота на хората не се определя по етнически и национален признак. Общочовешките критерии в общуването и уважението са валидни за всички. Хората се уважват помежду си,затова,че са хора,а не че са българи,или гърци,турци и др. Оставте колективните клишета в историята и четете истинска философия,етика,естетика и др.
Знаейки че Господ е “Българин”, този гаф аз бих могъл да го изтълкувам и като “божа поличба”, нещо от рода на : какво прави премиера на България във Ватикана, в деня на честване на празника на Българската писменност? … Според мен, по-големият гаф е че Борисов като премиер на България, в ден на национален празник, посещава глава на Римо-католическата църква, вместо да се срещне с главата на Българската църква например, която има основна роля като институция за утвърждаване и превръщане на буквите в Български. И каква е тази мания от всички наши “ръководители” да ратуват за срещи с Папата. Верно е че Папата е “звание”(не знам как да го нарека точно) от световна величина и в основата на повечето политически авантюри по света, но си има моменти кога да се посещава и кога трябва да си седиш в “къщи” и да “празнуваш” с народа, който те е избрал. Все пак става дума за национален празник. Колкото до италианците и ватиканците, те много добре ни познават, друг е въпросът дали ни уважават. Но с това наше поведение на първоизбраните, кой ли ще ни зауважава.
Карандаш,ама Главата на Българската църква е комунистически шпионин и мерзавец,защо трябва някой да го почита. Може би Министър-председателя да не е комунист,въпреки че може и да е бил член на БКП