В НРБ демонстрациите бяха забранени ( освен ако не трябваше организирано да се хвърлят яйца по китайското посолство заради лошите отношения на Пекин с Москва, или заради китайското нахлуване в братски Виетнам). Но пък изобилстваха манифестациите. Само през май бяха две – общонационални и задължителни.
Разликата между демонстрацията като феномен на свободните общества и манифестацията в несвободните държави е тъкмо в това: доброволността. Хората от поколението, което помни, че дори и в дъжд трябваше да се явяваме на училищния плац по къси панталонки, за да покажем детска плът в демонстрирането на любовта си към онези от мавзолея, би трябвало да знаят това. Макар мнозина май предпочитат да забравят. За “по – лесно”.
От всички поводи за манифестации в НРБ най- лицемерен беше тъкмо празникът на братята Кирил и Методий. Защото хиляди деца биваха мобилизирани под строй да благодарят на братята, но покрай техните портрети славеха всъщност братството на една шайка, чийто физиономии бяха сменяеми само в случай, че др. Живков реши да ги смени.
Първи май, девети септември, седми ноември поне си бяха откровено комунистически символи и в този смисъл прославата на земните български наместници на божествената съветска върховна власт над простосмъртните човекоединици, подкарани да размахват лозунги и знаменца като стадо по време на съответните манифестации, си бяха съвсем на място.
Двайсет и четвърти май обаче беше връх на тоталитарната българска перверзия и поради друго: съветските другари не признаваха унизителния за тяхното величие факт, че някаква си България им била предала четмото и писмото. Всеки българин, който се е докоснал до т.н. съветски човек знае, че въпросният не само не знаеше, но и не искаше да знае друго, освен, че и кирилицата си е тяхна.
Като студент се докоснах и аз. И понеже докосналите се бяхме хиляди, до ушите на началството трябва да е достигнал някакъв сигнал, че българските студенти в СССР нещо не са съвсем напълно влюбени във всичко съветско – позволяват си да мърморят или да се съмняват, че братската страна е най-велика във всяко едно отношение. Ето защо от София дойде емисар да ни обяснява къде всъщност се намираме.
“Събраха ни” в голямата зала на току – що построеното ново българско посолство. Трябва да призная, че бях впечатлен от едно нещо: посолството, огромно като за нашата малка България ( за да символизира и огромната почит към домакините вероятно), нямаше ограда. Докато в София наскоро беше изникнал т.н. посолски комплекс на СССР, обграден с дувар като крепост ( а тогава още и помен нямаше от терористични заплахи, още по-малко пък срещу нещо съветско в София).
Софийският пратеник, един позабравен образ на простотията с човешко лице, Начо Папазов, бдеше по партийно – държавна линия за процъфтяването на науката и техническия прогрес. Но това не беше най- важната му функция. Той беше отговорник за отглеждането на най- съкровеното цвете на НРБ, еделвайса на външната и вътрешната политика, наречен “българо- съветска дружба”. Макар че тя беше навсякъде и във всичко, все пак трябваше да има пост, който да я оглавява. И той беше поверен на др. Папазов.
Вероятно е имало някакви големи студентски провинения спрямо дружбата, защото Начо Папазов ни дръпна такава фанатична реч за превъзходството на всичко съветско над всичко несъветско на планетата (и извън нея – космосът и неговото овладяване беше водещо доказателство), че дори и обръгналите на всякаква подобна пропаганда наблъскани в залата български студенти се споглеждаха невярващо : “ какво чак толкова сме сторили, че ни се карат така?”, се четеше в погледите.
Не мога да изброя всички тъпизми, изречени тогава от др. Папазов, но и няма нужда. За целта има съответната съветска литература. Тя описваше как в Русия и в СССР е измислено всичко : от парната машина и радиото, до …дънките. Точно така, американците си ги приписвали на себе си, но всъщност руските работници ги носели по-рано ( и това при положение, че носенето на дънки в СССР беше истинска екзотика и едва ли не белег за бунтарство). Помня, че на един заминаващ за Москва кореспондент, покойния Весо Марков, подарих една такава книга с изброяване на руски и съветски гении, на които човечеството трябва да е благодарно ( не че ги няма, но претенцията беше доведена до абсурд) и дълго се смяхме в кафенето на БТА на избрани цитати.
Знам, че на това място сега някои читатели се подсмихват невярващо. Как така ще да сме се подсмихвали на съветската претенция за тотално тоталитарно превъзходство? Ами представете си, така беше. Дори и ние, произведените в НРБ и сделани по съветски калъп с теслата на комунистическата пропаганда, не можехме да преглътнем безумно пресолената манджа, която ни се пробутваше. Освен всичко друго, тезата за абсолютното върховенство на всичко съветско смазваше във всеки един от нас искриците самочувствие, че “и ний сме дали нещо на света”. Като кирилицата.
Прегазването на българското самочувствие обаче беше именно търсеният ефект от налагането на ролята на малкия смирен брат. Постигаше се включително и с манифестациите, на които се славеше не българското, а славянското. А знайно е кой е най-големият славянски народ, нали!
Нищо подобно обаче няма да чуете днес. Защото на 24 май 2010 г. в България на власт е една опортюнистична спрямо историческото наследство от втората половина на 20 –ти век държавна сервилност. От нейните уста няма да дочакаме да прозвучи въпроса за това, че трябва да се поиска сметка или поне да се спомене за насилственото съветизиране на България и българите в продължение на десетилетия.
Иначе патриотизмът днес е позволен и дори поруган в другата крайност – чрез истерични изяви на хорица, които смятат , че крясъците за величието на България могат да компенсират мълчанието за историческите причини страната ни всъщност да е унизително бедна и изостанала европейска държава ( а си имаме президент историк!).
Дългогодишното систематично изнасилване на българския народ, с цел да се прекърши, е дало резултат. Тази срамна история е табу и за българските медии, да не говорим за политиците. Днешна България, т.н. елит и т.н. медии, се държат солидарно като насилена жена, която предпочита да прескочи раздраните гащи и да забрави, отколкото да разказва пред съда на историята и децата си истината за упражненото върху нея “въздействие”.
Честит празник!
4estit praznik na vsi4ki balgari! Nie,jiveeshtite v 4ujbina go praznuvame s goliama gordost!
Амнезията към историята на България от 1944 до 1989г.- това е типичното за днешните управляващи. Истина е,че не може да се живее само с миналото,но също така е истина, че народ, който не е рабрал трагичните периоди от собствената си история,няма основа върху която да гради просперитет.
Здравейте и честит празник!
Всъщност, учителката ми по руски в училище, която беше “чистокръвна” рускиня (едвам говореше български) веднъж съвсем сериозно започна да ни развива теорията, че според най-новите научни изследвания корените на Кирил и Методий били някъде из необятните руски земи.
Тя обясняваше колко велик бил руският език и как бил международен език и т.н. на което някой от класа ни подхвърли “добре, че са били Кирил и Методий да му напишат азбука”. При което тя започна да се пени и да развива теорията, че са руснаци. Имаше нещастието обаче действието да се развива през 1990 г. и целият клас се надигна и я изгони от час.
Всъщност, това е единственият случай за който аз знам, когато клас е изгонил “учителя” си от учебен час.
Още веднъж: Честит празник на всички!
Честит празник и на Вас, радетелю на словото и съвестта. Понякога ми е мъчно, затова че винаги сте прав. Как живеете и продължавате напред с неизменно горчивите си знания и прозрения? Какво ви дава сила да дълбаете като китайска капка в плътта и смрадта на злото? Споделете нещо от страхотната си духовна сила, за нас, бедните духом.
С умиление си спомних как през 80-те студентка от МГИМО сериозно ми твърдеше, че славянската азбука е окончателно формализирана от …… Ленин. При това сериозно и полемично.
Руснаците и досега са убедени, че пишат с “руски букви”, както и много българи, които мислят, че преводът на богослужебните книги от братята Кирил и Методий е на старославянски, а не на старобългарски език.
Честит празник!
Аз съм от тези, които гледат да забравят миналото, но не само защото е по-лесно, но защото е по-практично.
Не искам да обременявам децата ми с това, не и с детайлите. Затова съм привърженик на това да забравим тъмното си минало и да гледаме напред.
Разбира се, трябва да се оглеждаме и внимаваме да не допуснем отново да ни управляват разни чуждоверни и прости люде с четирибуквени имена, които и майките им не знаят какво означават.
Поколението в зряла възраст сега имаме тази мисия, да опазим следващите от това да се увличат по култове като този за комунизма. Вярно, много е привлекателен и особено в тези времена на върл капитализъм, изглежда много привлекателен път, но този обществен строй не е за хората. Или по скоро хората не са създадени за него.
Бруталната истина. Помним и никога няма да забравим.
vmesto da sme switzerland na balkanite poveche prilichame na cuba, inache chestit 24-mai…i az sym marshiruval kato chavdarche i sym rykomahal na chichkovcite na tribunite :), za syjalenie
Attn.: Janet
S pravo ste gordi chada moi!
Bog da e s vas!
Какво хубаво и искрено слово за празника, макар автентичната фактология да изпълва човек с омерзение! За мен най – позорния факт беше, че в България нямаше окупационни руски войски с функцията, която имаха в другите т.н. соц. страни. Изкуственият модел на икономическо развитие, основан на преданост на Аллаха (пардон, на светлата идея), вървящ в комплект с личната безотговорност и дебелашкото себезадоволяване, ни направи инфантилни за необозримо дълго време. Когато на чужденци говоря, че Кирилицата тръгва практически най – напред от България, те ме гледат с подозрението, че изпадам в абсурден национализъм. Дори за киселото мляко са по-склонни да повярват. Една държава съществува, за да създаде условия съответните хора да превърнат уменията си в блага за себе си, а не да използва уменията на хората за създаване на блага за държавата, а оттам – за вълците в овчи кожи. Няма как второто да се поддържа без непрекъснато насаждане инфантилизъм под някаква идейна форма на народа (точно в момента наблюдавам “уникалната” форма, под която БНТ-Сат се напъва да изобрази волни и щастливи деца). Спонтанно се сещам за въпроса на Простака (предна публикация) за практическата полза от Демокрацията…
kakwo e towa “frustracia”
merci
към tannia:
Фрустрация е термин от психологията, който обозначава емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне …и т.н.
Но като за вас мога да го кажа и по – просто: то е като вашето “merci”, една чуждица, възприетав българския език.
Честит празник на всички, за които културна традиция и завет имат не само историографски измерения. Предлагам ви извадка от текст от френската статия в Уикипедиа за Светите братя Кирил и Методий, и по специално, за връзката на делото им със т.н. славон (литургичен старобългарски) и за разпространението на писмеността след смъртта им. Преводът в случая не е толкова съществен, и без познания по този език може да се прецени, че България е спомената само между другото в този процес.:
„Avec Cyrille et Méthode les Slaves ont été dotés de leur premier alphabet et de leurs premiers textes religieux : évangile, psautier, épîtres, offices. Il semble que l’alphabet inventé par Cyrille n’est pas l’alphabet connu sous le nom de « cyrillique » mais l’alphabet « glagolitique ». Le dialecte slave dans lequel les premiers textes ont été rédigés avec l’alphabet de Cyrille est celui de la région de Thessalonique.”
„Cette dispersion des disciples, accélérée par la destruction du royaume de Moravie par les Magyars ruine en apparence l’œuvre de Méthode mais permet en fait d’essaimer la liturgie et le nouvel alphabet dans les pays voisins, Macédoine et Bulgarie, chez les Serbes et les Russes.”
http://fr.wikipedia.org/wiki/Cyrille_et_M%C3%A9thode
Честит празник на всички!
Благодаря за споделения спомен, ние по-младите и незнаещите трябва да научаваме за този род идиотизми. И ще продължавам да казвам на всеки, който ме попита (живея в чужбина):
– Ама в България ползвате кирилицата?!
– Да, и едно уточнение за протокола – руснаците са я взели от нас!
Страхотно
Блгодаря Ви, г-н Инджев. Сигурно се повтарям с много от другите жадно поглъщащи публикациите Ви,но не мога да измисля друго, освен: “В десетката!”, както винаги. И както винаги, ми е трудно да определя кое чувство надделява – горчивината от истината, или удоволствието от споделянето й. Пишете, ние имаме нужда от Вас.
Последните изречения от статията на Иво Инджев обобщават всичко. Но за мен най-страшен е стремежът младото поколение,което не е живяло в онези времена на диктатура и съветска окупация,да бъде съзнателно дезинформирано за тази част от българската история.Учебници, учебни програми, новини, публицистика, филми и т.н. целенасочено се стремят да неглижират и замажат половин век от нашата история. От “Труд”, “24 часа”, “Уикенд”, “Канал-1″,”БиТиВи”, “Нова ТВ”, Слави Трифонов, през Росен Петров, Кеворк Кеворкян, Андрей Пантев, Андрей Райчев и кой ли още не от т.нар. оборотни медийни образи провеждат политика на оневиняване и едва ли не реабилитиране на социализма. А темата за тоталната съветизация и систематичното ни русизиране като нация е една от най-недостъпните в публичното пространство.
Типично и симптоматично е,как най-яростните и кресливи националисти и патриотари НИКОГА НЯМА ДА ГИ ЧУЕТЕ ДА КАЖАТ И ЕДНА ДУМА СРЕЩУ РУСИЯ И СССР. На всеки опит за “посегателство” над “святостта” на Русия те реагират с повече ярост и пяна на уста от митинг на турски националисти.
pisah “merci” zashtoto jiweia w FR I ZATOWA NIAMAM KIRILICA.
setih se,che frustracia idwa ot frenskia glagol “frustrer” i se zamislih:kolko li hora go znaiat w BG.Triabwa li da uchim frenski i angliiski za da razbirame sobstwenia si ezik?Izwiniawaite za latinicata
Blagodaria Vi, 4e vi iama Gospodin Injev. Brilianten ste!
S uvajenie,
Harrison
Борис Танушев, прочетох цитата и ми напомни как в енциклопедия Британика, снимката на един дърт циганин оповестява на света как изглежда етническия българин. Във филма “Златноно руно”/САЩ/ Орфей пък е негър. … т.е. света е дезинформиран тотално. … БАН спи или само си стачкува!? … А иначе честит ни 24 май.
И аз си спомням едно мое посещение в СССР през 1978 за около 20 дни на гости на мои роднини (бьлгари) работещи в строителството. Сьщо и на мен ми обясняваха как Ленин бил сьздал кирилицата и как бил много мил и снижодителен да я даде и на други народи, като бьлгарския например. Аз разбира се пьк на свой ред и до ден днешен обяснявам на всички, особено руснаци 🙂 за Кирил и Методий. И им го обяснявам по много пьти и начесто 🙂
Чести Празник на всички бьлгари и кирилицо-пишещи 🙂
Извинете ме за ”ь”, нямам правилната буква на клавиатурата
Благодаря ви за чудесната статия. Бих искал да споделя, че от 17 годишен живея в САЩ и често ми се е налагало да обяснявам за произхода на кирилица. Най ми стана мъчно когато за една лекция се случи да ни бъде професор – една българка следваща за докторска степен (много интелигентна и образована между другото)тя каза че кирилицата е гръцка азбука. Има много работа пред нас, но всички можем да почнем с писането на кирилица аз го правя вече 8 години макар и да съм на 11000км от страната.
“Благодаря болгарской письменности христианство сразу выступило на Руси в виде высокоорганизованной религии с высокой культурой. Та церковная письменность, которая была передана нам Болгарией, – это самое важное, что дало Руси крещение. Христианство в целом способствовало возникновению сознания единства человечества. “- така е написано днес в историята на Русия. В книгата „Europe- a history” на Norman Davies, се говори за Bulgarian Cyrillic… С това не искам да отрека правотата на написаното от Вас. То е истина, която “боли”. Но мисля че днес, истина е друга, а тя е, че „Папазовщината” и „Първановщината” си е вече само наш, български проблем. В България има много интелигентни хора, но мисля че няма „интелигенция” като „класа”, която в такива дни като 24 май да извади величието на Българина. Защото все повече се убеждавам, че за нашето „положение” само ний сме си виновни. Днес, 24 май 2010г., проверих повечето електронни издания на българските новини. Никъде не видях възхвала на делото на Св. Кирил и Методий и цар Борис Първи, направили буквите Български. Иначе за шествието в Русия, вестник “Сега” пише на първа страница. А къде са нашите, български шествия. Ние сме длъжни да манифестираме историята си. Всияки го правят, ирланците със Св. Патрик, 4-ти юли в САЩ, Франция и т.н. Ако ние самите не си помогнем, няма кой. Мисля, че имаме «страшна» необходимост от повече положителен шовинизъм, интелигентните хора да съсредоточат цялата си умствена енергия и със силата на нашите букви да «извадят от праха» делата на великите Българи, и да ни ги набиват в съзнанието. Историята си е наша, и нека си я напишем така, както ни е изгодно. Така правят всички по света. Това е единственният начин «папазовци» и «първановци» да изчезнат. На 24 май, всички училища, по цялата страна, задължително трябва да манифестират славата на Св.Св. Кирил и Методи и цар Борис Първи, иначе няма как да бъдем чути и запомнени. …..Поздравявам всички с Празника на Българската писменност !!!!
Фаворизирането на създаването на Славянската азбука е комплекс на малоценост. Това е един значителен факт,но той е имал чисто служебен,чиновнически характер. Братята Св. Кирил и Методий са работли като мисионери в Двора на Византия. На тях им е било поръчано да се опитат да създадат азбука-писменост,на която да пишат славянските народи. И те адаптират гръцката азбука. Трудът им достатъчно благороден научен,практичен,но нищо повече. И никой на никого не е давал тази азбука,различните страни са я приемали за ползване,или отхвърляли. Такава отнесеност в този празник няма в културните и богатите страни. Това е все едно научно откритие,което го ползва цял Свят. Както сега ползваме и латиницата,но никой не страда от липса на подобен празник,този на латинската азбука. И понеже ние,част от славяните сме по-назад в развитието си,опитваме се да изпъкнем ,използвайки фразата “…и ние сме дали нещо на Света…” Дрън-дрън,Никола Тесла като е открил магнитаната индукция,без която не е възможен техническия прогрес,да не би да е дал този процес на някого. Открива го,патентова се и се разпространява. Ами двигателите с вътрешно горене. Ами радиото и сателитните телекомуникации,на кого да кажем осанна…. Ами ЕИМ,както наричахме навремето компютрите,кой на кого ги е дал,глупости на търкалета. На Запад не съществува такава работа,даване на научни,технически,културни пр. открития и достижения.