Както обикновено реката от думи за думите и буквите се лее в България неудържимо на празника на писмеността. Решавам да отделя капка от нея. Насред пълноводието вадя микроскопа за непретенциозна дисекция на тема : “ Как буквите ни спасиха от емиграция”.
Звучи като заглавие на доклад или на ученическо есе. Но си е буквално така: буквите спасиха мнозина от нас от съдбата на емигранта. Просто ни попречиха да бъдем “умни”. Нали се твърди, че умните българи отдавна са избягали в чужбина. Така ние, които работим с българските букви, си останахме по призвание “глупави”.
Не се наемам да кажа колко сме. Но сами преценете: учители, писатели, библиотекари, журналисти ( с извинение), редактори, коректори, актьори. Не просто хора на словото, а именно на българското слово. Всички сме “закрепостени” тук защото българският език е нашето “средство за производство”. За огромната част от нас е невъзможно да правим в чужбина същото, което с дългогодишни усилия сме постигнали тук.
За начинаещите може и да има шанс да се преквалифицират и да се преборят с конкуренцията в чужбина, но и за тях е доста вероятно да трябва да се откажат от “езиковото състезание”, т.е. да изберат поприще, което не изисква да си по – добрия сред равните в боравенето с езика. Този подвиг се отдава на малцина, на единици сред хилядите емигранти. А какво да правим ние, които не искаме просто така да захвърлим натрупания багаж – хубав или лош, но наш, събиран с годни?
Министърът без портфейл Божидар Димитров твърди, че извън България живеят 4 милиона българи. Някои от тях са там от поколения Поради това не попадат автоматично и вкупом в категорията на умните от новата вълна, още повече, че мнозина от тях не са прокопсали кой знае колко в не особено богатите земи на Молдова, Украйна и други подобни. Но и да изключим потомствените емигранти от задължението да са умни по презумпция, пак ще остане някой милион от въпросните 4 милиона. Дай Боже! Защото един милион гарантирано умни българи би сбъднал мечтата за Велика България, където и да се намира тя чрез своите чеда. Така ли е обаче?
Емигрирането и изобщо мигрирането е част от древния ни нагон, стар като Стария завет, че и повече. Човек по природа е откривател и го прави с мисъл, целенасочено, което прави хората различни от прелетните птици. В този смисъл, макар и малко черногледо на пръв поглед, може да се каже, че недоволството е двигател на прогреса. Така сме се разселили по земното кълбо – не от единия авантюризъм, а едновременно тласкани от порива на любопитството и от принудата на бита в търсене на новото.
Оспорвам баналната мъдрост “ по – добре пръв на село, отколкото последен в града”, но не съвсем. Жилавостта на баналностите, които иначе трябва да бъдат подлагани периодично на съмнение, е в това, че са издържали проверката на времето. Има ли нещо по – банално от силата на любовта например? Но в крайна сметка, ако има място за малко ведрина в тази депресираща за мнозина тема, то би трябвало да е в осъзнаването на факта, че имаме шанса да живеем във време, когато личният избор е по – важен от хегемонията на държавата.
Делението между нас не минава по ръба на пропастта между “умни” и “глупави”, в зависимост от местоживеенето, а е свързано с много обстоятелства, включително и с нагласата за това какво е щастието. Както знаем, често умните и богатите са доста по – нещастни от бедните и не особено интелигентните. Ще спра дотук, за да не се оплета в нравоучения като един глупак.
Но , за да не кажете, че не съм защитил ясна позиция, ще се осмеля да вметна: все пак ми се вижда по – добре да съм щастлив глупак, отколкото нещастен умник. Иначе Алеко, един несъмнен талант, щеше да се подписва с “ Нещастника”.
Съгласен съм с Вас, г-н Инджев. Нека все пак към хората на българското слово добавим и юристите (и нека да оставим настрана съдиите с честни сини очички и социално слаби деца и родители, те не са ВСИЧКИ юристи). Пиша това не само защото аз самият съм практикуващ юрист. Поводът да го спомена е свързан с факта, че Щастливеца е бил не само писател, но и адвокат. Много от юристите (както очевидно и Алеко – спомнете си разказа за липсващите 45 стотинки, нужни му да си купи тютюн и не вярвям да лъже в този разказ) не се изкушават от разните “схеми”, та затова са в кръга на щастливите глупаци. Който иска – да вярва. Аз съм от тия глупаци и се гордея с това.
Jivotat na emigranta e truden.
I koito ne e bil imigrant niama kak da go znae.
Imigraciata se sastoi ot 3 mnogo vajni neshta: trud, integracia i reputacia.
poneje trudat i reputaciata niamat nikakava stoinost v BG, ostava samo stremeja za integracia v “shemata” za da si shtastliv.
Vajnoto e da si v djaza det’se vika.
Eto zashto smiatam che e mnogo po-lesno da si stastliv v BG otkolkoto drugade.
I nai-nakraia shtastieto e neshto tolkova individualno che vseki opredelia sam kriteriite za nego.
Opredeleno parite ne sa nai-vajnia kriteri za tova.
No iavno che horata v BG si misliat che Bratia Galevi, ivo chernichkia, Goce i t;n; sa meriloto za shastie.
Zashto inache malkite momcheta taino shte se nadiavat da stanat edin den kato tezi batkovci i chichkovci?…
A malkite momicheta kato kaka im Mara?;;;;
Много вярно е описано крепостничеството ни.Преди години недоволните хващали Балкана.След демокрацията стана невъзможно дори БГА “Балкан“ да се хване,поради ликвидация.Изчезна “Балкантон тон“,изчезнаха дори “Аполо и Болкан“,”Болкан Нюз Корпорейшън”.Но ние пак сме тук и БУКВИТЕ.
Банално е,но “познанието трупа печал”. Така че, няма мърдане.
Гласувам 200% за “Щастливеца”!
Наистина е по-добре да съм щастлив глупак, отколкото нещастен умник. Усещането за щастие зависи от ценностната система на отделния човек. А и кой е казал, че местоживеенето определя интелекта? Подобни приказки за “изтеклите” в чужбина умници и останалите в България глупаци са меко казано обидни, защото всички знаем кои са масовите емигранти – предимно хора без образование и възможности за развитие. Не казвам, че сред емигрантите няма образовни специалисти, но колко от тях работят по специалността си? -Единици, които изпъкват сред общото море и може би по тази причина дават смисъл на цитираните вече твърдения. Познавам много прекрасни, интелигентни, умни и образовани млади хора с безгранични интереси, избрали да живеят, работят и градят бъдещето си тук в границите на България. Вярвам в силата на жизнените им инстинкти и им благодаря, защото те са нашето бъдеще, а не “привнесени” отнякъде “умници”, които за пореден път да ни “оправят”.
Да, г-н Инджев, Публикацията ви води до много размишления. Но трябва да се погледне и от друга гледна точка – различна от Вашата.
Не трябва да се забравя, че човека е създаден като гражданин на света в свят без граници. /когато всички митничари са били безработни:))/ и много хора просто искат да видят и опознаят повече от този свят в който живеят просто от жив интерес, ако щете от любопитство, а дори и от чист авантюризъм, “нали един живот се живее”.
Когато живеехме в “Соц-Лагера” и нямахме възможност да “надникнем” у съседите, “за да не се покварим” – бяхме щастливци и щастливо си грухтяхме в кочинката наречена България, защото бяхме лишени от възможността да сравняваме, а сравнението прави хората нещастни. Е, някои богопомазани имаха привилегията да се разхождат по света и да сравняват, докато за такива като мен тази възможност се създаде едва след като ни “нападна” демокрацията. И ако в момента не съм щастлив, а в интерес на истината не съм и нещастен, то не е защото съм по-умен или по-богат, а защото неволно правя сравнение между нас – българите и другите народи и се убеждавам, че нищо не ни пречи да сме като тях, освен шопската философия – “Я не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”, който израз в момента е осъвременен и звучи така: “Нали сме българи, защо да си помагаме като можем да си пречим?!”.
Правя сравнение между България и другите държави и намирам, че нашата страна има по-добри дадености от много други. На вас лично нямам намерение да обяснявам, защото може би го знаете по-добре от мен.
А въпроса за щастието е дискусионен, тъй като то(щастието) е състояние на ума. Единствено щастливи могат да бъдат само лудите и дълбоко вярващите хора.
Но за да привърша, ще ви кажа, че предпочитам да работя с пот на челото в нормална държава, отколкото да мързелувам в калта. Иначе с моята учителска заплата си живеех спокойно и безметежно и си грухтях заедно с останалите. Но за да се реши човек да полети се искат и “здрави гащи” :)),т.е. да си вържеш крачолите, че докато летиш – да не “разкаляш терена” в някой “сублимен” момент.
Поздрави!
Nadiavam se che i moiata “kiriliza” da bade v red za drugui den,no mejduvremenno,molia nai uchtivo niakoi da me posveti za tochnata prichina,poradi koiato g-n BOIKO BORISSOV,
PRODALHAVA DA BAVI TOCHO OVHAKVANIA OT HEGO KOLOSALEN ZAMAJ ZA ZAVARTAHE RULIA NA NASHIA KORAB,ZA DA SE USETI OT LAMANCHA DO OGNENA ZEMIA I NOVA ZELANDIA.
A AKO E ZA ALEKOQ KAK STIGNA DO NIAGARA I V KOIA CHENGEDSHIINIZA VZE VALUTA ZA DNEVNI I KVARTIRNI!
….MISALTA MI E ZA TERMITITE!!!!
Dragi G-n Indjev,
Chstit prasznik!
Purvo, molia da me izvinite, che pusha na latinica (ne zazshtoto sup po umen), a zashtoto niamam kirilica na moia lap top. Obicham da cheta bloga Vi i vinagi sum se suglasiaval napulno s Vashata gledna tochka. Po princip pochti ne komentiram nishto napisano shto se kasae do politika i jivota v BG zashtoto blizo 18 godini veche ne jiveia tam i mislia, che niamam pravo da izraziavam stanovishte. Dnes obache me provokirahte (obicham da buda provokiran) zashtoto napisanoto ot Vas zasiag lichno men, kato imigrant. Neznaia kakvo Vas e provokiralo za da napishete tova, no moga da Vi kaja, che imam dobri priateli, koito ostanaha v BG i nemoga da se suglasia, che sa ostanaha tam zashtoto sa prosti. Naprotiv, dori schitam che niakoi ot tiah sa po umni ot men. Prosto naglasata na vseki edin za jivot izvun stranata e razlichna. Ima hora (kato moia milost), koito se chuvstvat nai dobre izvun BG i poznavam mnogo takiva. Prosto sistemata i vzaimootnosheniatata v BG sa takiva, che ne vseki moje da izdurji na tiah za cial jivot. Mnogo ot moite priateli po rodoliubivi prichini ostanaha, drugi ostanaha zashtoto niamaha smelost i sili da izliazat i da se dokajat navun. Sisitemata ni beshe smliala mngo silno i ostavila bez samochuvstvie. Az lichno mislia, che e mnogo polezno da opitash da se dokajesh kato lichnost i profesionalizum izvun BG. Tova e isitnskata proverka kakvo i kolko mojesh. No. kakto spodelh po gore, horata sa razlichni i ne mojem da sudim nikogo. Tezi koito jiveiat na vun se smiatat za po umni si e za tiahna smetka i tova samo dokazva, che te ne sa takiva. Az sum uspial da se dokaja izvun BG i se chuvstvam shtastliv tuk. Rodinata ti e tam kudeto se chuvstvash shtstliv,ocenen uvajavan i obichan ot drugite.
Ima edna mnogo hubava piesa, “I nai mudriat si e malko prost” koiato triabva da i ma i protoip,
“I nai prostia si e malko mudur”.
Pojelavam Vi “Na dobur chas kato jurnalist i oshte mnogo dulgo vreme da ni radvate, nai veche tezi koito sme “po umni”
S nai priatelski chuvstva,
Rumen Dimitrov
Получава се парадокса,че писмеността и езикът,които наистина са допринесли за съхранението на една нация,в днешния глобализиран свят,а утре още повече,е пречка за нормалното развитие и изява на човека.И тъй като именно човекът,а не държавите са уникалните природни творения,някакси забравяме,че акцентът трябва да бъде именно в полза нему.
Още преди 5 години,когато “атакувахме”ЕС,мои гости от запад съвсем откровенно ми питаха-защо не преминете на латиница,тази ваша азбука пречи и на вас и на нас?Тогава това ми се стори даста странно,но май че сърбите са доста по-далновидни от нас,защото отдавна използват двете писмености,а вече с приоритет на латиница.Вече съм убеден,че това ще се случи,рано или късно,не само с нас.Така както навремето е изоставена старобългарската писменост,която няма нищо общо с днешната ни.Светът се променя и не може да стоим като фараони.
Не става ясно – защо е този неудържим порив към щастие?
Защо всички искат да са хай, в някакъв перманентен оргазъм или симфонично-поетичен импресионизъм на сетивата – очи, уши, нос, гърло,
Шанел номер 5, emporio armani, Шатобриан за двама, Dom Pierre Pérignon, lamborghini reventon и прочие искрици земно щастие…
Стегнете се малко и се върнете към основното – колектива, борша и кумирите – там е истината!
Като кореняк софиянец разбирам напълно възторгът на Алеко от природата. Достатъчно е да се изкачиш на Витоша, както той го е правил, за да потънеш сред тревите й опиянен от щастие, че си се изтръгнал от сивотата, в пряк и преносен смисъл, на останалото там някъде долу ежедневие. Освен единение с природата, Алеко си е позволявал и свобода на духа, бил е това, което е искал да бъде, бил е щастлив, защото е бил в хармония със собствената си природа на личност. Имал е свободата на избор, без обаче в него да е включвал като предварително условие и правото на избор. В пътеписите му, в които се споменава Швейцария, акцентът е върху националното достойнство на българите. Избраният от него псевдоним – Щастливеца, говори именно за това – необвързаността му (въпреки че я критикува) със съвременната му идейна и политическа убогост, възможността не в Америка а на Балканите да си щастлив въпреки обстоятелствата.
Природата е щедра не само към шопите, а духът остава свободен и когато тялото е угнетено. Всъщност, по тези основни за Алеко критерии, щастието е възможно навсякъде. По неговата логика, всеки индивид би могъл навсякъде да бъде щастлив, но единствено израслият в България може да разбере защо един пътепис за Америка е озаглавен „До Чикаго и НАЗАД” и защо „Бай Ганьо” ни повдига настроението когато се самоиронизираме. Това е онова невидимо но осезаемо въздействие на родната среда, която ни допълва (в това отношение Алеко и Костурица са сравними) и ни прави да се чувстваме истински пълноценни.
Писано от един „последен в града”, удостоен с правото чужда държава да определя личния му живот.
Този път, г-н Инджев, сте доста миролюбив. Темата е хубава. Празнична. И доста важна, всъщност. Не само заради върволицата “външни” българи, които се втурнаха да ни управляват и да ни обясняват, че не разбираме добре някои неща (най-ясно в спомените ми са т.нар. цар и Милен Велчев, много ме засегнаха тези хора едно време…). Но и заради нас самите и децата ни, доколкото са останали тук. Спомням си първото си пребиваване на “Запад” преди 89, изведнъж там осъзнах, че мога и да се храня добре, но пак съм си аз – с моите проблеми, с моите мечти… И че ми е по-важно да си направя тук хубаво, а не да отида някъде наготово.
Честит празник на патерица!
Имам достатъчно наблюдения да заключа, че българите са сред нациите с най – висока потенциална интелигентност. И си давам сметка какво казвам, като го декларирам. Но има един много тежък проблем – нашенецът не вярва на продукта на собственото си мислене и анализ, все гледа някакъв прецедент, някаква случка, нещо направено, което да го насочи в “сигурната посока”. Затова у нас, като се каже: “както казват старите хора…” и настъпва благоговейно мълчание. Но, както е казал Конфуций, житейският ни опит хвърля обилна светлина, но върху пътя, който вече сме изминали (цитатът е с голямо приближение). Според мен, един вече (за жалост) застаряващ човек, няма никаква логика да се залага на мъдростта на старите за сметка на богатата мисловност на годините, в които работата на мозъка е в максимума на качество и интензивност. Цялата мъдрост е да намериш верните и обективни критерии за оценка на работата на мозъка си, за да му имаш вяра. Така няма да копираш съмнителни “достижения” и няма да ти “навиват лесно пружината”. Тарикатлъкът и хитростта цъвтят там, където хората не вярват в собствените си анализи, оценки и изводи и поради това постепенно губят активност да ги правят, усещат ги като нещо болезнено. Може би там е някъде разликата между тези българи, които са в чужбина, и тези, които (все още) са в България. У нас тарикатите непрекъснато налагат подражателството и копирането (ползват аргументи като “така правят в белите страни”, “няма ние да откриваме топлата вода” и ред подобни бълвочи) и така отварят широко поле на хитростта си и дребноцелието, прикрито зад “солидни твърдения”. За човека, който разчита на собствения си мозък, това е нетърпима атмосфера, в която опасността да откачи е напълно реална. Колко пъти сме били свидетели как наши познати, публично смятани за тъпи, в една спокойна, приятелска обстановка разкриват удивителна интелигентност, макар, на пръв поглед, за дребни и незначителни неща. Едва понасям нашите журналисти, пишещи глупости за футбола, защото е имало случаи, в които демонстрират удивително дълбоки оценки и разбиране. С какво те са по-лоши от идиотите от “Sun”, да речем, с откровено тъпите си и без всякаква логична основа писания. Гледам от дълго време платената програма на BBC и смея да твърдя, че домакинът на този блог би направил чест на тази медия дори само с остроумието си, да не говорим за дълбочината на анализа и прогнозите. Хората на Запад просто са убедени в две прости неща – че другите без всеки от тях не могат и всеки от тях не може без другите. И целият им живот е организиран така, че да ги убеждава в това всеки ден и всеки час – оттам идва организацията, дисциплината, продуктивността, мотивацията и т.н. Не е от това, че са специално умни. Големият ни национален проблем е да намерим сили да застанем пред огледалото, да си отговорим точно на въпроса “Кой всъщност съм аз?”, да проверим отговора и от тази база да започнем да разчитаме на себе си. Защото социализмът допринесе много за сегашната реалност – да не чувстваш тежестта си като обществена единица. Самата ни икономика беше такава – незначителна част от населението произвеждаше преобладаващата част от брутния национален продукт, а на останалите “Партията – майчица” раздаваше блага. И ти извън ролята си на “благодарен” си просто едно безпомощно нищожество. И, волю – неволю, пак се налага да цитирам Простака – за какво ни е Демокрацията, след като пак ще ни натрисат гигант, каращ ни да се чувстваме поотделно нищожни и ненужни, като АЕЦ “Белене”, напр.
Sled statii kato tezi na Idjev i komentari na Gerogiev,Tanushev i dr. drugari i drugarki – koito poraziavat sas svoia uset i smelost – samo sachaliavm,che ne se znae koga ste moshe da plesnem s raze i se pozdravim!!!
Dosega edin ot nai-mostnite na planetata udarshashe!!,NO MU NATRISAT PREDI G20 V KANADA, opasno ogniste na napresenie na polustrov dalech ot nas,no ima i potenzialni takiva blizki do nas,koito bija mogli ga ni iznenadat sled edva dolovimi signali ot Rim!!!
V globalnata kartina ruskia elit beleshi tochki,i stara Evropa e kato shavrantia,a nie novite sme mladi i neopitni….oste poveche troianski kone!!!!!
Понеже става дума и за Алеко, ще се опитам да вмъкна нещо! Ето какво ми каза един българин емигрирал със семейството си след 1990 на запад – емигрирах, защото Бай Ганьо уби за втори път Алеко Константинов!
‘Имам достатъчно наблюдения да заключа, че българите са сред нациите с най – висока потенциална интелигентност’
Има и други мнения, а и даже самата статия някак си иска да внуши, че виждате ли българинът е някакво си странно същество и иска специално внимание. Искате да ми кажете че българинът е някак си особен. Или е най-интелигентния, или е прост или е умен или е нещо ама различно. Защо не искате да приемете, не това не е така. Хората навсякъде са еднакви и има всякакви хора. Азбуката ни разделяла, езика ни разделял, ракията ни разделяла и т.н. Това което ни разделя е в главите ни и чуството за неоцененост. А защо искате да бъдете оценени по-така? Комплекси май.
Работя с французи, англичани. германци, испанци, китайци и много други. На никой във Франция не би му хрумнало да каже че тези дето работят в дриги страни са по-умни или по-глупави. ЗАЩО? Същото важи и за другите, германците, испанците и останалите. Никой не се смята за по-особен на такава основа. А ние защо трябва да си измисляме основи на които да се виждаме по-различни. Защото ни се иска ли? А защо ни се иска? Та кой казваше че трябвало да минем на латиница? Гърците и те ли ще минат?
Моят съвет е не се мислете за различни и особени. Нито по-умни и интелигентни, нито по-прости и тъпи. Хората биват всякакви и това не е държавно или национално обусловено. То е заболяване което се лекува.
Г-н Инджев, най-напред да кажа, че вие сте от поколението което е започнало с инерцията на времето когато е било достатъчно да завършиш образованието и ти се намира работа и то не една, а много. Изключвам неудобството, че много висшисти бяха принуждавани да изкарат задължителното разпределение из селата, но пак по специалноста.
С натрупаният багаж ви е лесно да продължите. Съответно сега ви е лесно да се облегнете назад и да му хвърлите едно разсъждение докато допиете кафето.
Ако се поставим на мястото на сега завършващите журналисти – колко от тях ще имат шанс да започнат по специалноста. Далеч съм от това поприще и не мога да гадая. Бих опитал да налучкам с не повече от 50%. Останалите какво да правят?
Аз съм изкарал в щатите почти 6 години, но никога не съм имал размисли дали съм умен или глупав с това. Сега съм тук в България, след време пак ще трябва да ходя и ако всеки път се питах … Просто при дадените обстоятелства това е пътят който успях да открия за себе си. Открих на базата на своите вътрешни желания и възможности, не за да се меря с някой или нещо. Да Алеко е бил щастливец, но това дали ме прави мен нещастник .. Той бил щастлив да следва своят порив, аз моят, вие вашият.
Мисля, че това е най-важният елемент. Точното географско разположение не е чак толкова. Мисля, че издърпахте поляритета на статията малко повечв в една от посоките.
Разбира се чувал съм, че се говори, че щом съм се върнал значи не съм успял. Правя всичко възможно такива слухове да се затвърдят. Правя го заради самите тези които се вълнуват от това. Ами ако случайно ги оборя, нали ще им отнема един от основните източници на щастие – възможноста да се надсмеят над някой докато им дойде сънят.
Съзнавайки, че съм на гости в БЛОГА на Иво Инджев ще изразя някои думички не до там приятни за нашенеца “мързелив-интелигент” докарвайки от десет дерета вода за да докаже колко е хубаво и идейно да се седи в България и да се хулят всички “гадни” смелчаци опитали късмета си по света.Преставяте ли си “гадният предател” роден в едно Генуезко предградие / въпреки Кирилицата вярното произношение е ГЕНОВА, а не Генуа / Cristoforo Colombo /както е истинското му име, а не Христофор Колумб/ на 3 август 1492 тръгнал с Испански кораби/Santa Maria, Pinta & El Nino/ от Канарските острови да търси други светове? Тогава не само, че не са го възпирали, ами Испанският крал е финансирал целият този проект и сега половината свят говори испански.Ако не знаете най- великите български открития са извършени точно от тези “гадняри- емигранти”. Да съвременната Кирилица е проблемна за света. Пречи и на нас и на тях, но дебелоглавието ни няма да ни позволи да бъдем прагматични и този път. Това е сигурно 120 %.Ще продължаваме да се пуйчим, а това , че на никой не му пука за нашето необосновано самочувствие на нас пак няма да ни помогне за да ни светне лампичката.А колкото до Гърците Кирил и Методии нямам думи. Нямат нищо общо със славаните, изпълняват политическа поръчка на Византия и как така са написали Българската азбука, като нито са родени и нито има някакви исторически данни да са пребивавали на Българска територия. Най- странното, а може би и най- понятното е становището на Гърция да се прави на ударена и да ни гледа сейра. До къде ли ще стигне Руската имперска пропаганда, а Македонската, а Българската ? Хайде със здраве.
Терзае ме една натрапчива мисъл: Защо ние, като нация, обикновено си убиваме “щастливците”? Вероятно заради вродената ни национална болест – завистта. И пропастта между “умни” и “глупави”, в зависимост от местоживеенето, е съвсем пряк рецидив от тази болест. Съжалявам, но се налага да ви разочаровам. По-умните отдавна не живеят на тази територия. А за по-глупавите Господ ще се погрижи. Те, милите, дори няма да усетят някаква разлика в статуса си. Тяхно ще е Царството Небесно. Последните ще бъдат първи. Поне така се твърди в Новия Завет… Дай Боже! А иначе дискусията повдигната от г-н Инджев е много интересна. Но с латинската максима: “По-добре пръв в селото, отколкото втори в града”, ОПРЕДЕЛЕНО НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН. Имам две деца, които бяха първи в селото, а сега са първи в града. Ако Брюксел го приемем за град…
Ей, Георги,ей Георгиев,самото ти заключение е неинтелигентно,никой интелигентен човек не фаворизира своя етнос по интелигентност. Стига с тази комплексарност. Ние като сме толкова потенциално интелигентни,защо не сме и кинетично ителигентни,а един от най-пропадналите народи в Европа. А пък Джей направо уби мечката, мнозинството от емигрантите били ограничени. Боже мили,комуноиден малоумнико,ти кой си да определяш кой какви възможности и споосбности има и къде да живее,марш при болшевиките в Куба,там няма емиграция.
Човек просто или има какво да каже на другите и да ги заинтригува или не. И тук езикът е само едно изразно средство, както казахте вие, нищо повече. За това, че ние българите не владеем добре чужди езици, не бива да виним нито българското слово, нито кирилицата. Времето ни беше такова, но затова и не трябва да осакатяваме младите днес. Трябва да им помогнеми те да станат част от света, а с тях и България.
За езиците, нека вземем пример от Холандия, Белгия или Скандинавските страни. Например АББА бяха ли емигранти? Ами те сигурно можеха да си пеят спокойно за наградите на фестивала Северен Елен в Лулео, ако изобщо има такъв. А после да се жалят от шведския.
Е, наистина не е лесно да овладеем изразните средства на другите, но пък за нас, друг начин просто няма. Иначе просто трябва да съжаляваме, че сме се родили българи.
Алеко е Щастливец,защото е творец,а щастието на твореца е най-голямото щастие.Такова щастие не може да бъде отнето.Аз съм забелязала,че когато съм щастлива винаги има и нещо,което се опитва да ми отнеме щастието-например завистта на някои хора,които смятат,че аз не заслужавам да имам такова щастие и обикновенно се случва нещо… и започвам да страдам.Но това е и стимул за мен да започна да сътворявам щастието си наново и понеже копнежът ми за щастие е огромен,аз продължавам, въпреки трудностите и сполетелите ме беди.Моята цел е да стана творец на собствения си живот,да го превърна в една завършена творба,което никак не е лесно разбира се.Налага се да падам и да се надигам отново,но се старая да не изгубвам целта,която имам- сътворяването на щастието. Когато бях на 17г. падна Берлинската стена и тогава усетих едно особено чувство,че земята е достъпна и за мен,че и аз мога да се докосна до културните и природните ценности на Европа и Света.След години обстоятелствата така се стекоха,че един доскоро недостъпен свят, стана моят нов дом.Това беше едно невероятно преживяване,което наистина си заслужаваше.
“Oсъзнаването на факта, че имаме шанса да живеем във време, когато личният избор е по – важен от хегемонията на държавата” – просто гениално казано. Благодаря г-н Инджев! Това си го записвам, и ще се опитам да го “разширя” от мойта гледна точка.
Само държава, която осъзнава, че съществува във време, когато на гражданите и, личният им избор е по-важен(и по-силен) от нейната хегемония, има бъдеще. Тогава и само тогава, тя ще започнe да създава условия за хората, да не си ТЪРСЯТ щастието другаде.(но не чрез забрани, а чрез условия за икономически ПРОСПЕРИТЕТ НА НАСЕЛЕНИЕТО, т.е. законово подкрепена пазарна среда, борба с монополизиране на отраслите, прозрачна банкова кредитна система, здравеопазване). Мисля че България е била именно такава “тогава”,или “западът” не е бил такъв, какъвто е сега, и това е накарало Алеко, човека обиколил, видял, и върнал се, да се нарече Щастливецът. Защото честно Ви казвам, по хубава земя от България няма. “Там” гората не “мирище” като нашета…. Когато започна прехода, държавата не осъзна силата на свободата на хората, правото им да си избират Родина за децата. Те окрадоха нас и нащите родители, но “загубиха” нашите деца, които ще си плащат данъците другаде. Добър държавник е този, който осъзнава това. Едно време са правели войни, за да си имат данъкоплатци. Сега хората избират сами, къде да си плащат данъците. И в това е силата на индивида. За тези с технически професии вземането на решение да напуснеш е “по-лесно”. Но пък и в БГ за тях не остана никакъв избор. На 28, 35, 45 години е трудно да сменяш професионално изявата си. Унищожиха доста приоритетни за икономиката отрасли със цел да ги превърнат в “сухи” пари. Тъжно е когато чета, че парите на “олигарсо-бандите” са в западни банки, унизително е когато разбереш че бивш президент на Родината ти си е вложил милионите в имот в Сен тропе, но всеки е свободен да решава за себи си. За нас остава правото на оценка. Аз лично бих искал да постигна “щастието” на Алеко…. А относно това, дали те са “там” защото са по-умни, а ние останали или върнали у нас, защото сме по-прости, не съм сигурен. Не трябва да се забравя един факт, а той е, че повечето “там” бяха подмамени от легендите за “правилното отношение”, “лесните пари” и т.н., и сега така са се обвързали с “лесните” заеми, че оттърване няма. Те западняците не са прости, на тях винаги ще им трябва работна ръка. Дано и нашите управници го разберат.
Към Rockbul:
Извинявайте, но това за “гадните” смелчаци, които някой “мързелив интелигент” хули и т.н. си е ваша теза, която няма нищо общо с моя текст, но ако човек прочете постинга ви без да знае тази подробност, ще си помисли тъкмо това. Някак си не е много коректно да правите такова внушение и после сам да му опонирате – посочете мързеливия интелигент, който хули смалчаците и тогава спорете с него за “гандярите емигранти”.
Всъщност обвинявате онези, които по куп житейски и всякакви причини не са имали “смелостта” да емигрират, че са страхливци. Страхливка ли е, да речем, една майка, която се бори тук сама с живота, закрепостена от редица обстоятелства към жилище, работа, близки ( а и поради липса на квалификация – защо не!), но успява да отгледа децата си като нормални граждани?
Не всеки може да с позволи лукса да бъде “волна птица” , но това не прави непременно от такива хора влечуги ( по максимата на Максим Горки ” роденият да пълзи, не може да лети”).
С вашата логика да делите хората на смели, защото са напуснали България и страхливци, давате аргументи тъкмо на онези, които са склонни да говорят за емигрантите като за бегълци и кукувици, които снасят в чужди гнезда.
Във всеки случай аз имам три пораснали деца в чужбина и съм последният, който би заклеймил подобен личен избор.
А дали бих справил и аз там? Ами питайте онези няколко стотин журналисти от цяла Европа, които на конгреса на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в Хелзинки през юни 1994 г. ме избраха за вицепрезидент на организацията. Възможно е да има и друг подобен случай с българин, но на мен поне не ми е известно.
Пожелавам ви искрено и вие да постигнете пред международна аудитория нещо подобно, че и повече, във вашата професионална област.
Защото моя милост може да е в немилост тук ( от което не ми пука, повярвайте, по – скоро приемам за комплимент), но приемам за доста по – престижен фактът, че името ми значи нещо за водещи световни медии.
А примерът с Алеко, да поясня, дадох тъкмо защото той е типичен вътрешен имигрант в Родината си – творец, който е надскочил еснафското и е бил в състояние да погледне с насмешка ( но не и с омраза) собствените си сънародници, някои от които са се помислили за голяма работа заради мускалите и търговийката си в чужбина.
Privet! Mislia,4e ste propusnal dosta goliama-da ne kaja-po-goliamata 4ast ot imigrantite-onezi,koito sa bili prinudeni da napusnat stranata ,zashtoto ostavaiki v nea sa osajdali decata si na “bezbukvie”.Az biah u4itelka predi 15 godini ,no mi beshe nevazmojno da izdarjam decata si-kamo li da gi izu4a,Za kakvo govorim tuk-takiva kato men sa mnogo.V edin moment se nalaga da izbirash mejdu tvoeto dokazvane i badeshteto na decata ti.Estestveno izbrah vtoroto-i tam e dramata na desetki hiliadi kato men!A potokat ot pari,koito se vliva v balgarskata ikonomika ot takiva kato men?Dalboko vi uvajavam,no tozi pat malko ednostranno ste analiziral temata.
Към janet:
Уважаема също толкова дълбоко от мен janet…
Винаги “пропускам”, не само този път. Никога не претендирам за изчерпателност на всички аспекти от определена тема.
Защото не пиша научни доклади с претенциозно заглавие “Всичко по въпроса за …”.
Г-х Инджев,позволявам си да направя една корекция в написаното от Вас, което ми хареса най-много и най-много ме боли от лисата му: Алеко… е типичен ВЪТРЕШЕН ЕМГРАНТ в Родината си – творец, който е надскочил еснафското и е бил в състояние ДА ПОГЛЕДНЕ С НАСМЕШКА, НО НЕ И С ОМРАЗА собствените си сънародници…
Надявам се да не ми се сърдите, не мога да го кажа по-кратко и по-ясно. Това ни пречи!
Надето
Уважаеми ген. Vlasov, елементарни въпроси по повод репликата: „Ей, Георги,ей Георгиев,самото ти заключение е неинтелигентно,никой интелигентен човек не фаворизира своя етнос по интелигентност. Стига с тази комплексарност.“. Той произтича от това, че тъкмо бях Ви дал право, и прочетох по нататък: „…а (сме, българите, б.п.) един от най-пропадналите народи в Европа“. Та първият ми въпрос е защо за потенциална интелигентност на етноси да е неинтелигентно да се направи заключение, а за пропадналост да е интелигентно? Или пък защо да се приема като некомплексарщина на една неинтелигентност да се отговаря с подобна? И колко интелигентно е потенциалната интелигентност на всички народи да се приема за геометрична точка от „интелигентното пространство“, като се игнорира влиянието на исторически, географски и т.н. фактори и възможното призтичащо от това етническо разпределение на тази, да я наречем, величина? И накрая, къде видяхте, че моето твърдение има друга претенция (напр. за интелигентност), освен споделяне на лично наблюдение с уважавани събеседници?
Съзнавам, че блогът ти не е място за лични изповеди (освен ако са толкова хубави, че да се смееш през сълзи). Затова ще споделя само това, което веднъж ни каза един от учителите по американски английски диалог. Той каза: “Изпитвам истинско уважение към вас, за куража да дойдете в Америка от толкова далече. Аз никога не бих могъл да направя такова нещо.” Американците, с редки изключения не емигрират освен чрез Корпуса на мира, създаден от Кенеди, т.е. когато държавата им помага и ги пази. За разлика от нас. Но, за две неща си абсолютно прав. Първото е, никога, просто никога не може да бъде спечелено състезанието с тях в полето на езика, дори да си постигнал позицията на Ралица Василева. Дори да се ожениш, да имаш дом, деца, винаги ще бъдеш едно абсорбирано чуждо тяло, което те цял живот ще обработват докато го направят като тях. И второто – няма щастлив емигрант! Няма, не е имало и няма да се роди такъв, защото е невъзможно. Но, има ли щастие въобще, тогава?
Абсолютно съм съгласен с Атанас и Бат Илия. Само един въпрос към Атанас: кога стигна до това убеждение, преди да заминеш на запад или след това ? 😉 Не ми отговаряй.
Радостен съм, че ми се даде възможност и аз след ’89 да “видя свят” както се казва. Пари направили/ненаправили, но понаучили западен език, запознали се с нови хора, култура… Дето се казва – това и ще ни остане.
Ще се радвам такава полемика да не е актуална за в бъдеще.
…
И за това са виновни комунистите! 🙂
Панев,чиста глупост казвате,че няма щастлив емигрант. Аз като съм в ККБ-комунистическата кочина България,да не съм щастлив. И 90% от населението. Щастието е художествена категория,а не битова. Стойте си там при нешастието,ще се чувствате хиляди пъти по-добре от тук,при шастието. При това,можете да пътувате извън страната на нещастието където си поискате. Ако там,в Америката,не сте се допрял до щастието,търсил ли сте друга страна ,където то би Ви стигнало,я кажете на публиката.Впрочем колко време живеете при нещастието и кога за последен път сте бил тук,при шастието……….
Уважаеми Г-н Георгиев,ето и отговора ми на Вашия въпрос. Интелект,интелигентност и синонимните категории са изключително субективни по същество. Те нямат граници,всеки може да импровизира и интервинира според своите спосбности и интереси. Докато “пропадналостта” на дадена държава и народ са обективни категории.Те са показани и доказани навсякъде. Самия Вие,не живеете в България от доста години,нито я посещавате често. И имате изключително сериозни причини,едва ли само от емиоционалност. Не знам какъв сте по етнос и религия,но отново съм убеден,че имате сериозни основания да не живеете в Родината си,ако допуснем,че Република България се явява такава за Вас. Сегашна България е мащеха за стотици милиони хора,особено за младите и тези на средна възраст( вкл за Вас и семейството Ви). Бях в Русе миналата година и се запознах,с жена,чиято сестра е била на 62г. ,когато печели зелена карта с мъжа си и емигрират в Шатите.Той е бил на 64г. Скоро са взели и америк. гражданство. Да,не са много хората,които на такава възраст емигрират,но по-младите са много. Знаете ли колко участват всяка година за тази лотария,стотици хиляди. България не е положителна,не е добра страна в момента,мнозинството живее лошо или мизерно. А при факта,че повече от 70% от населението живее недобре,по пътя на елементарната логика следва,че народа е пропаднал,в началото на 21-ви век. Каква е причината,ами в самия народ,нашите управници-бандити не са внесени от Афганистан,или о-в Цейлон,а са наше “производство”. Впрочем,имате ли намерение скоро да посетите България,че не забелязвам нещо такова при Вас.Засега по-добре си стойте там,където сте,тук няма нищо интересно,само ще се разочаровате. Ето и уажаемия Г-н Панев ,и той си стои в Америката и не си е идвал в Родината много години. Има ли моснование да не я посещава,ами има и още как,затова и той не се готви за каъв воаяж…. България не Ви(ви) е нужна засега,както и на повечето от нас,но ие нямаме избор.Вашия избор сте го направили правилно и основателно,имали сте душа,избягали сте от тази държавица. Да,може да страдате за родното място,приятели,съседи,но има по-важни фактори в живота от тях. България е отвратилтелна локация.Поне за повечето. За 20г. има близо ЕДИН МИЛИОН имигранти,е,нали не са всички наивници. А да се месят буквите и писменоста с избора на мястото на работа и живот е повече от безразсъдно.
Към GEN. VLASOV:
Това, че няма щастливи емигранти не е моя измислица, а цитат предаван от уста на уста сред различните поколения на емиграцията. Дори имаше една много хубава пиеса от Славомир Мрожек – “Емигранти”. Георги Георгиев – Гец играеше главната роля. Съдбата реши и аз да мина по тази пътека. Съгласен съм с теб обаче за едно. Каквото и да става, винаги трябва да се върви напред. Регресията е най-лошата защита от “шока на бъдещето” (Алвин Тофлър). В емиграция са ме интересували повече хората и техните истории, отколкото разкриването на скритите механизми по които функционира Америка. И изобщо не споделям мнението на един прописал в Америка фотограф-барман, че американците се интересували не откъде си, а закъде си тръгнал. Както се казва, то е ясно закъде сме тръгнали. Като чуят акцента ти, винаги питат: “От къде си?” и винаги забравят името ти, и правят физиономия сякаш си казват: “Forget you” (евфемизъм на f.ck you). Както и да е. Историите ще запазя за себе си. Засега. Апропо, не съм се прибирал в България 8 години.
Щастието Г-н Панев е художествена категория,никой сериозен човек не знае ,не е сигурен дали е щастлив,или не.Това е страхотно лично,индивидуално,дори интимно усещане, ако въобще такова усещане реално съществува. Добре,казвате ,индиректно,че не сте щастлив в Америка,а в ККБ щастлив ли бяхте? какво работехтету,че напуснахте ККБ,с работна виза,зелена карта,брак с американка и т.н. не сте длъжен да отговаряте,това е много лично,но сте имал дебела причина да се спасите от ККБ,в това не се съмнявам,още по-дебела причина имате ,да не стъпвате там поне 8 години. Хипотетично казано,бил сте щастлив,ами защо бягате от щастието,дори не го посещавате поне за една-две седмици. По пътя на елементарната логика следва,че в живота има нещо по-силно,по-привлекателно от щастието,иначе няма да стоите цели 8 години далеч от него. Има и друг вариант,в ККБ сте бил нещастен,в Щатите също запазвате статуса си на нещастник,е,добре,а кога очквате щастието да Ви споходи,казвате че сте на възраст,близка до тази на Г-н Инджев,което означава над 50г.Това е половин век живот, как ще протече следващия половин век от живота Ви,пак в нещастие ли,няма ли нещо да се промени. Или изглелдите за щастие са слаби ,дори липсващи…….Има нещо,има,има….
Абе Борисе,абе Танушев,какво искашм да кажеш,че само “кореняци”-Софиянци би разбрали най-добре възторга на Алеко Константинов от природата.Интересно,как самия той е разбрал красотата на природата,след като не Софиянец-кореняк. И аз съм “кореняк”-софиянец,но не чувствам нешо оосбено при разбирането на някои неща. Поезията и красотата на природата се разбира добре не само от столичани,а от всеки умен човек.
До Иван Христов. Кои са тези дадености,които нашата страна има повече от други страни.Основната даденост на всяка страна,всяка територия е населението-народа. И ти смяташ,че нашия народ е нещо повече от някои други народи,бре,бре,колко сбъркан е бил Петко Славейнков,не гое забелязал този факт,живеейки сред няколко народностив Цариград и говорещ няколко езика.Неграмотник,с една дума…И сина му Пенчо и той,емигрирал в Италия…..
Наде,а Ботев,той буквално е намразил собствения си народ,веднага след слизането на брега до Козлодуй,защо ли ,ако не се сетиш,ще ти кажа,само пожелай,малко хора го знаят.
Жанет,Жанет,какво би могла да направиш с успех,за да си монтираш на компютъра Българската кирилица. Да,веднага се сещаш,един……пирует. Много лесно и бързо,повярвай ми. Както и всички ,които ги мързи,ама ти си дама,най-вероятно,без разлика,че живее извън страната.
Абе Румене,какво е това “да докажеш на себе си” ,или “да се докажеш”. Такъв процес не е познат в природата,учил ли си философия. Такава фраза има само в българския език ,при нас,българите. Все едно да кажеш,че се крадеш,бъркайки в джоба си и вадиш 50 лева,казвайки на колегата си,ей,колега откраднах току-що 50 кинта от себе си. И защо смяташ,че като си извън ККБ,нямаш право да взимаш отношение,ако ще и на Северния поюс да си,имаш това право.Местожиееенето и местоработата не ограничават човешката свобада и права.Остви тази комплексарност,нали си на Запад някъде. Я преведи тази фраза на езика,който говориш там,хем ще ти е трудно,хем няма да те разберат околнте.Това са болшевишки приказки.
Абе Росе,какви са тези окачени приказки,че като си излязла на Запад за пръв път,преди 89г.си открила,че можеш да се храниш хубаво,ами ако беше излязла след 89-та,какво щеше да откриеш. Запада си беше Запад и преди,и след 89-та година. А за да излезе някой на Запад преди тази година,или е човек на комунистите,или излиза по здравословни,или семейни причини,не си излязла току-така,по собствено желание,скимва и една вечер,ставаш сутринта,взимаш паспорта???? си,качваш самолета ,или през Калотина,директно на Запад. Я кажи две-три думи,как излезе на Запад и как откри твоята способност за добро хранене.Г-н инджев,предлагам най-силните коментари да ги складирате някъде в “златната” съкровищница на простотията. Аз като бях по-млад ,пътувах в Източните страни,комунистическите става въпрос,о апетита и храненето ми не се промениха,значи ли,че само на Запад,човек може да ги открие,или преоткрие,благодаря Ви Росе предварително. И колко на Запад трябва да стигне човек,само до Югослявия,Италия или къде.
Абе Генерале, нещо много войнствено си я подкарал. Гергьовден ли те подкукороса? Честно казано, не мисля, че търсиш някой да ти отговаря, ама карай, хванал съм се вече за клавиатурата.
Та по въпросът за коренячеството – по родните места някои си имат планини, други поле (но те пък обикновено са обработени), трети, особено ако са крайно нуждаещи се, си имат море, което обаче става не за туристически преходи а за круизери.
Аз съм от тези, които, без да имат нещо общо с Интендантството, с планина по рождение са се уредили – цяла една Витоша си имам за разтуха, та оттам и примерът, който давам с нея. Освен това знам, че по същата тази планина и на Алеко (както май и на Костов) му е харесвало да се катери. Ако той това го е броил само за мероприятие, ти би бил прав, възторгът му от природата не ще да е имал нищо общо с чукарите й, нали не е от шоплука.
Ама нещо не ми се вярва. Човек ако харесва природата, навсякъде я оценява и Танушев, както и Константинов, смята, че ако отидеш дори само веднъж до Черни връх, няма как да не я харесаш тая пуста природа (не че същото няма да се случи и в Родопите или Рила).
Пък за поезията и красотата на природата, като привилегия на умните, по-скоро си трай. Въпрос е на усещане, чувствителност, емоция и необходимост, не и на интелигентност. Ако тръгнеш да я анализираш, никога няма да почувстваш излъчването й, най-много до геометрията на Версайските градини да се добереш.
Към Иво Инджев. Съжалявам, че така съм разбран. Думите ми в никакъв случай не са в посока собственика на Блога, напротив в опита си да те подкрепя се е случило това нежелано от мен омазване. Този ми пост беше отправен към по- долу коментиращите статията. Поздрав!
Борисе,прав си по принцип,ама явно не си ме разбрал напълно. Аз като съм израсъл близо до Люлин,какво значение има,както и тези,които са кореняци-бургазлии. Не е нужно да се пускат подробности за местораждане,които биха предопределили разбиране ,или не разбиране,усещане,или не усещане,това исках да кажа,а ти толкоз се засегна,нищо кой знае какво не съм казал. Притивник съм на пасивната и ненужната фактология.
Чакай ,сега видях,за никакви привилегии не говоря,нещо ме бъркаш,казвам,че всеки умен човек би оценил всичко красиво и стойностно,струва ми се,че си посещ авал АОНСУ-то,дано не съм прав.