В Blog.bg прочетох следната закачка на непознат за мен зевзек във връзка с книгата ми “Президент на РъБъ”, която обявих днес, 28 май 2010 г.:
“Едва прочел за тази книга, отивам на площад Славейков, за да си я купя. Пообиколих сергиите и разгледах какви заглавия има. Тук президент на ръба – там президент на ръба, не виждам самата книга. Питам един продавач, втори – никой не може да ми помогне. Последният продавач, на който зададох Въпроса (с главно В) не знаеше категорично дали има или няма президент на ръба. Негов колега, който стоеше на двайсетина метра от сергията, ни наблюдаваше внимателно. Момчето, с което говорих, извика с пълно гърло към него:
– ИМАМЕ ЛИ ПРЕЗИДЕНТ НА РЪБА?
Мед ми покапа по сърцето – вече нямаше значение дали я има книгата или не. Очаквах отвсякъде да чуя:
– ИМАМЕ !
Е, книгата още не беше излязла – премиерата била в началото на Юни, но аз отсега знам. Ще си направя удоволствието да задам този въпрос още няколко пъти.
Дано и други хора СИ ГО ЗАДАДАТ… предпремиерно!”
По този повод ми хрумна да ви разкажа любимия ми виц от времето на НъРъБъ по автентичен случай.
Архитект Павлов, таткото на моята съпруга, ( уви покойник), минал веднъж покрай една абсолютно празна млекарница. Смело влезнал и най – невинно попитал: “извинете, имате ли аспирин”? Скучаещата продавачка се възмутила и избухнала: “Абе, другарю, не виждате ли , че това е млекарница?!”. На което той се плеснал по челото, извинил се и казал: “ тогава дайте ми едно мляко” !
Страхотно, направо виц!
Хахаха, но колко бързо забравиха всинца за тези и онези времена…
Здравейте г-н Инджев, бих помолил, ако е възможно да ми изпратите един екземпляр от “На РъБъ” на адрес, който ще посоча в РъБъ с наложен платеж. Ако ви е останал още някой екземпляр от предишната Ви книга, ще ви бъда благодарен, да се сдобия и с нея. Ако желаете ми отговорете на адреса какво можете да сторите по този въпрос, защото в противен случай, няма да мога въобще да се добера до изданията Ви. Благодаря предварително!
Един виц и от мен:-)
В магазина:
– Извинете, нямате ли агнешко?
– Тук нямаме кафе. Отсреща нямат агнешко!
Не се съмнявам в достойнствата на книгата,но заглавието не е съвсем такова. Задяването,критиката и разобличаването на Президента на Репулика България е едно,но със самото официално име на страната е нещо съвсем друго. Да,в неофициални писания може да се правят импровизации,но при официални неща(издаване на книга) ,не върви. Аз наричам България ККБ-комунистическа кочина България,друг може да я нарече Комунистически кокошарник България,но всичко това в рамките на задяванията ,емоциите,бъзиците и в рамките на една камерност. Издаването на книга е нещо много отговорно.Дано поне няма в нея името Гоце,има ли го,нещата са зле.
Е това вече ще стане бестселър. Ще се продадат минимум 11 екземпляра!
Г-н Инджев, поздравявам Ви за личностната, гражданска и журналистическа смелост и достойнство да пишете тъкмо за онова, което за други пишещи хора е прекалено “трънлива” и затова отбягвана област, т.е. за онова, за което другите предпочитат да мълчат. Или ако пишат, писането им да бъде половинчато, с усуквания, “нежно”, “коленопреклонно”, та да не разгневят “първия чиновник на республиката ни”, властелинът, който, ако ти е обиден с нещичко, най-малкото няма да те вземе на правителствения самолет при поредния безплатен за приближените му воайаж в чужбина. Да не говорим за това, че няма да те покани на официалните приеми, дето водката се лее из ведра, пушат се пури тип “Фидел Кастро” – и дето човек, в крайна сметка, може хубавичко да си натъпче джобовете с пасти.
Това, че сте написал и издавате книгата “Президент на РЪБЪ”, достойно за адмириране. Приемете моите най-сърдечни поздравления! Непременно ще си я набавя и ще я изчета с интерес.
Искам обаче да изкажа едно “съображение”, което въпреки всичко, според мен, би следвало да се има пред вид по този повод. И което мен лично ме смущава. Ще се постарая да бъда пределно ясен, та дано бъда разбран. Щото обикновено мнозина, като не успеят да разберат нещо, щото, за да се разберат някои неща, се иска да се мисли, си позволяват да се отвращават от толкова неприятния човек, който ги мъчи и изтезава да мислят.
Аз си падам малко нещо “моралист”, та в тази връзка искам да изкажа едно на пръв поглед странно твърдение: с тази своя книга Вие оказвате незаслужена с нищо чест на г-н Президента на республиката ни. Смущава ме това, че Вие, личност с доказан авторитет и нравствени качества, сиреч, личност с голям потенциал, сте третирали в книгата си един крещящ по безличността и по безнравствеността си случай. Аз бих дори го квалифицирал този случай като патологичен – именно в това отношение, личностно и нравствено. Някак си Вашия предмет, който описвате и оценявате в книгата си, не е на Вашето ниво, липсва адекватност, в някакъв смисъл Вие се принизявате, като се занимавате с този субект, който нанесе толкова вреди на страната и нацията. Той не заслужава Вашия жест, понеже Вие с книгата си един вид го увековечавате, понеже и след 100 години, когато нас отдавна няма да ни има, благодарение на Вашата книга хората ще знаят, че е имало някакъв си там “Георги от Сирищник”, който имал честта да бъде президент на България, и то тъкмо във времето, в което Иво Инджев е бил един от най-влиятелните български журналисти.
Аз лично смятам, че Гоце Първанов (гоцэ пэрванавый, както един Ваш читател отдавна предлага да бъде писано името му, и то по съвсем убедителни, впрочем, причини) непременно ще бъде поласкан, като разбере, че неговата крещяща безличност е предмет на перото не на кой да е, а на самия Иво Инджев. Малодушните и безлични хора като Първанов крайно много се ласкаят от подобни незаслужени жестове. Защото когато Вие вече бяхте Иво Инджев – и си останахте Иво Инджев! – той беше никому неизвестен млад кариерист от някакъв си “националистически” комитет за спасяване на комунизма в Кърджали! Според мен убийственото – убийствено тъкмо защото е най-адекватно, справедливо и заслужено! – отношение към лицето, към особата “Георги Първанов” е пълното й игнориране; щото безличниците са крайно тщеславни, по това се удостоверява безличността им. Ако за Гоце още отсега цялата българска публичност почне най-упорито да мълчи – ние всички се изприказвахме и изписахме за него в тия вече 10 година, да е имало някакъв ефект, Гоце да се е поправил в нещичко?! – сигурен съм, че Гоце няма да понесе това мълчание и ще се пръсне от незадоволената си потребност от слава и тщеславие. А ако продължаваме да говорим и пишем за него, ние с това продължаваме да го и ласкаем. Безличниците, крещящо баналните “личности”, образцов случай за които е тъкмо лицето Георги Първанов, обичат да им се отделя внимание така, както краставият обича да бъде почесван. А пък ако внимание им отделят личности от Вашия калибър, смятам, че удоволствието за тях е най-силно. Така си мисля де, изхождайки от не съвсем лесни за обясняване психологически основания.
Виждате, че случаят е твърде коварен в двузначността и в двусмислието си. От една страна истината за нанеслата толкова вреди от всякакво естество противодържавна дейност на “държавника” Първанов трябва да бъде казвана на висок глас, щото ако се мълчи, то мълчанието за такива е нещо като балсам: понеже в мълчанието престъпленията им могат да останат скрити. В тоя смисъл е за приветстване фактът, че Вие и още неколцина други имате смелостта да продължавате да изнасяте истината за Първанов и неговата свита – щото пораженията на България ги нанесе не Първанов собственоръчно, а цялата ентусиазирана от неговото възкачване на престола комуно-ченгесаро-разбойническо-олигархична мафия, най-ясен израз на която беше т.н. тристранна крадлива коалиция. В този смисъл това, което правите с блога си, пък сега и с книгата си, пишейки за безобразията на Първанов и неговата клика, е достойно за адмириране. Но от друга страна, както вече казах, едно злокобно мълчание, изпълнено с неизвестност и вещаещо неминуемо възмездие, би имало една друга, може би по-оздравителна роля, понеже безличниците, като се споменава наляво и надясно името им, най-вероятно са твърде поласкани – понеже незаслужената чест е равностойна на комплимент за тях. Разбира се, Първанов би се радвал повече ако медиите поголовно го хвалеха – не че това не беше така в изминалите години на разцвет на олигархичния строй у нас! – но пък от друга страна колко струват хвалбите и подлизурковщините на щедро платените от олигархията слугински медии?!
Едно голямо нищо са те, а пък ето, вниманието, което им оказват личности и журналисти от голям калибър като Вас, предполагам, особено силно ги ласкае, щото един вид, както казаха, по този начин ги “увековечавате”. Онова, за което най-много мечтае безличност от ранга на Гоце Първанов, предполагам, е въздигането й до един незаслужен “исторически” пиедестал; една книга, посветена лично на него, е нещо такова – така ми се чини на мен, е нещо такова не в моите, а в очите на Първанов и на подлизурковците около него. Които тия дни го ласкаят, предполагам, така: “Другарю Първанов, е, най-сърдечни поздравления: влязохте окончателно в историята щом не кой да е, а самия Иво Инджев е написал цяла една книга за Вас!”. И Гоцето се разтапя от умиление, щото мръсниците няма как да нямат един мръснишки морал. И ний трябва, когато оценяваме едно или друго нещо, свързано с нравствени уроди като Първанов, да изхождаме от техните преобърнати представи за редно и нередно, а не от нашите. Това, което е добро за огромната част от човечеството, за яростните мръсници е най-голямо зло; а злото за нас е добро за тях; онова, което е истина за тях, е лъжа за нас, ала лъжата за такива е самата истина и прочие.
И дайте сега да размислим какво се получава в очите на Първанов и мафиотско-ченгесаро-болшевишката гвардия около него?
Иво Инджев е написал книга, в която излага някои твърде неприятни истини за Първанов и неговите покровители и кукловоди. Да, ама тия истини за Първанов и свитата му не се истини, те, разбира се, са “лъжи”, “клевети”, “оцапване”. Ако Иво Инджев беше написал една поредица от пищни лъжи за Първанов и първановщината в българската политика (да допуснем за миг, че мафията и олигархията бяха успели да купят – с много пари – перото на г-н Инджев!), то тогава Иво Инджев, предполагам, щеше немедлено да получи орден “Стара планина” с брилянти и кървавочервени рубини! Това, че Иво Инджев не пожела да си продаде съвестта на Първанковците в техните очи е най-голямата възможна глупост, която този Иво Инджев е сторил в живота си; иначе и досега щеше да си добрува в битивито, а нищо чудно и бенетето да се беше въздигнал, а защо не вече да беше станал и шеф на туй бенете?! Та виждате как нещата изглеждат коренно различно в очите на комуно-мутро-мафиотите от свитата на Първанов, да не говорим пък за това как изглеждат те в очите на кремълските господари на Първанов и приближените му.
Става думи за различни, даже съвсем несъвместими координатни ценностни системи. Разбира се, всеки сам избира от коя страна да застане и на кой да служи. Всеки от нас избира дали да си продаде душата на Сатана, или пък да върви, макар и с препъвания, по пътя, водещ към Бога. Ония, които застанат на страната на истината и доброто, и то по ясни ценностни подбуди, в очите на безнравствената смрад изглеждат кръгли наивници и глупаци. И тя получава някакво перверзно удоволствие че противниците й са така “деградирали”, са чак толкова “глупави”. Достойното според Първанов и приближените му Ваше поведение щеше да е да бяхте паднали на колене и да бяхте молили Негова милост да ви прости неудобния въпрос, който зададохте навремето в ефира на битивито. Не го сторихте. Погнусихте се. Получихте си “заслуженото”. Нито една медия не пожела да Ви вземе на работа. Заради едничката истина и заради някакъв си там морал загубихте много.
Понеже стана дълго това мое неподредено разсъждение, ще завърша със следното. Да си представим с какво изражение на лицето безличникът Първанов ще вземе в ръцете си Вашата книга. Ще сбърчи вежди под двупръстовото си на ширина чело, увенчано с буен като четина перчем, подържан старателно, та да прилича на сталиновия, а с перверзните си устенца ще изобрази една гримаса на отвращение и погнуса. Ала вътрешно ще ликува: сърцето първаново не е толкова “социално-отговорно”, и затова то ще се разтупти от прикрит иначе възторг. А пък през ума първанов, доколкото за такава субстанция изобщо може да се говори при пълни материалисти като наший Президент, ще мине следната мисъл:
“Абе нищо чудно и да съм съвсем велик, щом Иво Инджев е написал цяла една книга за мен!? Да, най-вероятно е така! Ех, да можеше мама да сподели ликуването ми в тоя момент! Ала аз трябва, за жалост, да го пазя в тайна: щото врагът не спи! Но и за таваришч Сталин са написали много неласкави книги, и какво от това?! Увековечиха го за вечни времена! И аз вече заставам в редичката на непомръкващата слава, наблизо до моя кумир другаря Сталин – щом даже Иво Инджев благоволи да напише цяла една книга за мен! Ех, колко съм бил велик, аз пък не го знаех до този момент; леле, туриха ме в една редичка наблизо и редом до блажения таваришч Сталин!”.
Ето това смятам ще си помисли Гоце. Не може да си помисли друго. Ако не си помисли това значи нищо не разбирам от психология и ще замлъкна завинаги.
Чудесна новина! А като микросъавторство и солидарност с текстовете на Иво, отново приканвам всички съмишленици:
ДЕМОНСТРИРАЙТЕ НЕ САМО ФИЗИОЛОГИЧНО, МОРАЛНО И ПОЛИТИЧЕСКО, НО И ГРАФИЧНО ПРЕЗРЕНИЕ КЪМ гоцэ сырыщныка, ПИШЕТЕ ИМЕТО НА ТОЗИ МЕРЗАВЕЦ С МАЛКИ БУКВИ И РУСКИ ДОБАВКИ!
И в казаното от уважавания г-н Ангел Грънчаров има много истина. Френските журналисти например 2-3 години ингорираха тотално Льо Пен. При всичките му други ексцеси – той е един блестящ ерудит, енциклопедия на френската култура и лидер, която отстоява все пак някакви политически идеи, а не се върти като калайджия. Да не споменем и с една дума гоцэ сырыщныка- струва си да опитаме, но дали наглец и престъпник като него няма да вилнее повече, ако мълчим?
Идеята, която подхвърля Стамбо – да се игнорира тотално таваришч гоцэ сырыштниковый – си заслужава да бъде обсъдена. Разбира се, пълното му игнориране от всички медии е невъзможно – где такава чест и съвест у българските медии?! – но ако в средите на демократичната преовропейска общност се наложи пълно мълчание около името му, дали това няма да е по-успешна стратегия. Един вид: под достойнството ни е да говорим за онуй безнравствено насекомо, що да се самоунижаваме като говорим за него или се възмущаваме от него. Какво спечелихме като години наред се възмущавахме и го осъждахме?! Нима се промени с нещо?! Нима стана по-добър, нима почна да “съблюдава” изискванията на морала? Нима престана да лъже?! Не, нема такова нещо, напротив, още по-нагъл ставаше и продължава да се държи все по-нагло. Игнорирането при това положение дали няма да помогне повече, та белким предстане да се саморазпасва тоя политически хулиган?! Струва си да се помисли върху такъв един вариант. Ето, подхвърля се как да говорим и пише за него (името му), така, че да изразим пълното си презрение към тоя лъжльо; предложиха се варианти. А не е ли израз на максимална степен на презрение за него изобщо и съвсем да не се говори и пише? И който продължава да говори и да пише за него, дали с това няма да продължи да четка егото на безличника от Сырыштниками?! Аз лично се колебая, но ми се струва, че има жестока, непоклатима логика в една идея за пълно игнориране на гоцэ, която подхвърли уважаемия СТАМБО?!
Имаме не само президент на РъБъ, имаме и министър на външните работи на РъБъ. Днес прочетох вчерашната новина, че “България призова Иран за спиране на обогатяването на уран”… Това ми прозвуча толкова безсмислено, колкото “България призова жителите на Уран за спиране на обогатяването на Иран”…
Добър ден г-н Инджев, бъдете здрав !
—
Всеки, който определи преДзиденьта за лош е от Другата България.
Лявата България е на ньега.
С кръв са си го взимВале и само с кръв шъ гъ ни даватъ.
—
Имах добър учител. Той ме няучи, че власт не се дава , а взима.
Ако искаш нещо – вземи си го !
– – – – – – – – – – –
Стамбо,
идеята е много добра, поне аз си я харесвам :
14.01.2009 20:06 – Предлагам да изписваме БСП като бсп
Прочетен: 110 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 22.02 11:47
Вярвам, че малките промени водят до големи промени.
Първо беше …
После БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ;
После БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ;
После стана БЪЛГАРСКА социалистическа ПАРТИЯ;
Промяната продължи българска социалистическа ПАРТИЯ ;
И сега според мен е просто бсп.
————-
Защо да има btv, ntv, re:tv, А да не изписваме бсп ?
Когато коментирам бсп ще я изписвам така.
Бъдете здрави !
Ако има нещо – няма нищо …
Г-н Грънчаров, г-н Инджев ясно написа в предишния си пост, че е “старо журналистическо куче” и е съвсем нормално когато му замирише на прикриване на истината да търси да разбере каква е и да информира публиката ако я намери.
Морализаторството е друга супа. Тук става въпрос за разследваща журналистика.
Тъжно е нащият възрожденски дух,
застрашавал големи империи,
като Османската,Астроунгарската
и Руската,да бъде сравняван с измислени имена на др.балкански съседи,чийто исторически школи,за зла участ създават мита ни за пришълци в Европа,чието “незаконно
пребиваване”, като фасали би било решимо и чрез федерирането им с някоя от големите империи….
Историческият шаблон е,че като сме слезли от конете и траките взели,че се изпарили…!!
Въпросът е още по-болезнен,когато се прочете коментара и на Ангел Грънчаров, и на Пламен Тачев,защо сме годни само да се израждаме
с хилав политически ръст,
заслужаващ насмешка или както казват сърбите,като че сте у д..правени!..че и на ръба отгоре!
Върнете се към времената на легендварни партизански командири като С.Трънски,
Д.Знеполснски и мн.др.,които са се оплаквали от собственото ни окастрено самочувствие,сравнено с това на титовите партизани….
Кой знае кой и кога като рано пробудил се “Индже войвада,я е извъртял така!!”,че Г.Димитров,да остави поне една спирка,напомняща за Томпсън….
Коя държава е успяла,със “закони” от племето на Тангра? без да се поучи от Крум,Омуртаг,Тервел и Симеон Велики?
Че няма и месеци,откакто пледирах пред и една мома,предшественичка на “хубавия” мъж,за приемственост
…а ето и плодовете-шаблони от прегръдки и целувки!!!
Кардинале,ти си твърдо хванал влака,стигнал си дори до машиниста,нищо не става от теб братле. Да наричаш бандитските главатари-убийци “легендарни партизански комадири”,чутурата тие прогнила от плесенясъл комунизъм.Мястото ти не е тук,на този форум,по-привлекателен ще си за комуноидиотната маса.
Железните аргументи,т.е. ругатни на някои са удобни за художествено плакнене на гърлото и рутина като път на глупака,на когото заслепен от “ярост” комуноидиотната маса му пречи като на члена вълната…
Дали този форум е за простаци или за пенициилин срещу всяка плесен,решава водещия,особено когато има кой да се бои от България,като полицейска държава…
Извинявам се г-н Инджев,че употребих възможно най-приемливия медицински термин и вместо да заместя общоприетия пенис,от уважение към блога и Вас,не добавих,че заради такива мъдреци,които мислят само с хуя си,ще цъфнем и завържем за удоволствие на БСП и съюзницитеим!
Г-н Чобанов, без това, което наричате “морализаторстване”, всичко отива по дяволите. “Морализаторстването” се опира на соченето на някакви ценностни ориентири; без тези последните журналистиката става “парцалистика”. “Разследващата журналистика”, ако не отстоява някакви морални норми и принципи, ако не работи за истината, губи смисъла си; самата истина е ценност, ерго, е морална категория. И за къде сме тогава без “морализаторстването”?!
Аз лично съм забелязал, че всички тия (имам предвид от средите на демократите), които в тия 20 години са ме обявали за “абстрактен” и “вреден” моралист, т.е. за които моралността е била нещо третостепенно, в поведението си след това са показвали, че в нравствено отношение са досущ същите като комунистите; заради такива доведохме демокрацията си до положението, в което се намира сега. Крайно време е да се осъзнае, че нравствената константа на случващото се е онова, от което изобщо зависят и смисъла, и посоката.
Ако мутроченгесариатът е възпитан в “теорията”, че моралът е “буржоазна отживелизца”, то защо в такъв случай Вие му пригласяте?!
Блога взе да се превръща в панелен блок. Ген. Власов като си “тупа” плачетата не разбира ли че боклук попада и в на другите хора в терасите? Не е хубаво Власовщината да навлиза в нашшя бит и култура. Ще кажа на “домоуправителя”!
Така е,Г-н Грънчаров,много сте прав,но са малко тези,които разсъждават като Вас,безпределно малко. Определените от Вас като “демократи” ,не са никакви демократи,всички до един,по списък се оказаха служители на “мутроченгесериата”. Определението Ви е също на място. Но ние не ги знаехме тези неща. . Излъгаха ни и връщане назад няма, в режим на тихи обороти сме. Антикомунизма в България е сведен до новото на вечеринка. Нито има организаци,нито протести,н-и-щ-о ! Ето,вземете само блога на Г-н Инджев,колко са последователите му(ни). Прочетет следващия ми коментар,ако решите,че си заслужава.
Г-н Инджев,ще проявя малко нахалство,но то ще е от полза за по-успешна дисекция на нещата на блога. Повечето четящи и пишещи в него са хора,но има и комуноидиоти,да, не са много,но се намират. Засега,аз съм детектирал около 5-6 същества. Последния е Карандаш. Изразява индиректна подкрепа на Кардинала,който определя чисти,стопроцентово доказани убийци за “…легендарни командири…”. И този комунофреник се мъдри на Вашия блог и съответно го замърсява. Мърсотията е основен белег на комуниста-бандит. Където и да иде,каквото и да каже,комуниста си е комунист,без разлика дали строи комунизъм ,или капитализъм. За техните безмозъчни глави бронебойни патрони няма (Н. Вапцаров-терорист). Да,Др.Карандаш,изтупвам боклука,който пак пада върху боклук,сиреч върху Вас и другите комунчета. Комуниста е символ на човешкия боклук-отпадък,у комуниста няма нищо човешко. Не ми вярвате на мен,ами статиите на Г-н Инджев доказват моята теза безапелационно. Вие и другите човекоподобия не ги разбирате тези неща,но не бива да упреквате другите,а търсете причините в самите вас. От комунистическите дивотии не остана нищо, никъде не се използва нито един комунистически лозунг,нито една комунистическа фраза. “Моралния кодекс на строителя на комунизма(разбирай идиотизма-бел.моя)” е захвърлен от комунистите в помийната яма на комунизма.А тя е огромна,колкото най-големия океан… За какво говорите Вие,за какво пледирате,няма и никога няма да има комунизъм,защото просто не може да има. Не се подигравайте със светлата памет на един от най-достойните руснаци в човешката история. Подвига на Ген. л-т Андрей Власов е уникален. Неговата саможертва,както и на останалите съветски генерали дали живота си в несъстоялата се борба срещу болшевизма ще остане като нещо неповторимо,изумително. Затова има негов паметник в Ню Йорк,а не на други генерали-садисти като Берия,Жуков и мн. др. Веднага отселектирах комунистическата Ви мерзост само по една дума,наричате “Власовското движение” за “Власовщина”. Да,този термин е даден от болшевишката сган на генерала,защото неговата армия е била сравнително голяма и са се предавали на негова страна цели военни части. Прочетете Смоленската и Пражката декларация на РОА-Руска освободителна армия и тогава го определяйте за предател. Най-големи предатели са комунистите,а първенци в това социалистическо съревнование са българските комунистически функционери.Най-големите бяха ликвидирани от техните побратими,съветските болшевики-Петър Искров,Кр. Раковски,Георги Димитров,Трайчо Костов,Васил Коларов. За хилядите български комунисти,ряазстерляни и загинали в ГУЛАГ няма да споменавам,това не Ви интересува. Препорчвам Ви да гледате филма за Ген. Власов- “Между два дявола”. Те са Сталин и Хитлер. Това е от мен,драги комуноиде,чисто дружески поздрав приеми и се лекувай от комунизма,знам че е трудно,но това е единствения начин да се приближиш до човешкия род,в противен случай, загиваш съвсем.
До г-н GEN.VLASOV,
След Ващия задълбочен анализ на блога, бих искал да уточня, че моето “участие” в него е преди всичко възможността да науча нещо от умни и коректни будители на месълта като г-н Инджев, г-н Кардинала, г-н Талейран, г-н Танущев, г-н Грънчаров, г-н Бат Илия и др, хора които не испадат в персонално насочване на обиди към другите участници. Най-малкото не е красиво. Що се отнася до употребата на думата “Власовщина”, изобщо не съм имал в предвид това, което вие “разбирате”. Но узнах едно, че вие много малко знаете за ген.Власов, щом асоциациите ви от употребата на “думата” са ви САМО такива. И пак ви моля, без обиди и персонални “нарицателни” продиктувани от някаква неосъзната злоба.
Където и да иде, каквото и да каже, комунистът си е комунист – без разлика дали строи комунизъм или капитализъм
Драги Карабдаш,Вие ме предизвиквате,а сега отбой. Лични нападки тук няма,тъй като сме с псевдоними,такч че,не се обиждайте за нищо.Да,посочените от Вас будители на мисълта са добри хора и добри коментатори,но взимното учене е взаимно от и за всчики,аз научавам както от умните,така и от по-неуките,така и моите словесни противници. И кажете,кой факт от посочените от мен е неверен. Основа на публицистиката е фактологията и после импровизацията на фактите. Този принцип го спазва почти винаги Г-н Инджев и затова го четем редовно.Да,използвам некрасиви думи,но само към загрозителите на блога-болшевишката смет. Нагрубил ли съм някой човек ? Ами не съм ,разбира се,само комунистите.
До Г-н Грънчаров, видях за пръв път Вашия видео-блог,да ,качествено нещо е,коментарът Ви също беше на ниво. Но все още не можте да разберет,че не е изискано,не е възпитано,не е етично да се заменят собствени имена на хора и комунисти с псевдиними,умалителни и др. .на официални трибуни. На Вас като Ви казват Ачо,или Ачката,трябва ли някой ,който Ви критикува( или хвали) да Ви нарича Ачи Грънчарката,или Ачо Гърнето. Да,комунистическия функционер е доста деградирала личност,но народа го е избрал за президент, обърнете се към гласувалите за него. При това,псевдонима на всеки агент на тайна служба е предназначен за общуване и ползване само в тази служба,не е за публиката,той не е за обръщение. Има псвевдоними,които са по някакво несобствено име ,ако псевдонима на Първанов е бил “Гоцев”,как щяхте да го наричате “Георги Гоцев”, така ли. Още по-голяма грешка се допуска. Надава се персонален вой(в положителния смисъл на думата) само към един представител на комунистическите бандити,а това не води до евентуален успех срещу тях.Днес е Първанов,утре е Драганов,после Петканов,те са безчет. Пак ли така ще подхождаме . Ами ако нямат псевдоними от ДС,как ще се борим срещу бандитите? Не е добър и изборът на заглавието на книгата,но друг път ще коментирам.
До Грънчаров,
Не ви прави “чест” да лъжете, при положение че мотото на блогЪ ви е “истината ни прави силни”. Моят коментар е относно поведението и думите, които използава личността, подписваща се като GEN.VLASOV, и няма нищо общо с историческата личност ген.Власов. Лъжата е най-долното поведение на личността и за съжаление вие сте неин проводник.
И пак до Грънчаров,
Добре ще е да се предложите за генерален секретар на движението “блог цунами”, което абсолютно ще пасне на двуличния ви образ. Тогава и кутийките в панелката ще си дойдат да указаното от вас място. Няма да има инакомислищи, и вашата теория ще пребъде….. И накрая „Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.“
Съгласен съм напълно с третия коментар (за истината като ценност) на г-н Грънчаров. Но той е също и пример как от верни предпоставки могат да се правят произволни заключения – имам предвид разсъжданията му, както за изписването на името на държавния глава като Гоце, така й за пренебрегването му в медийното пространство. Мнението ми за името вече съм го давал в един от предишните ми постинги – смятам, че е в зависимост от акцента и стила на написаното. Разгласата обаче на дейността на носителя му е необходима, за да може да бъде защитена основателността на действията, които искаме да бъдат предприети срещу него. Нямам предвид някаква хипотетична наказателна отговорност. Първият пост в държавата е не по-малко „безотговорен” от този на съдиите, които упражнявайки прерогативите си по лично усмотрение, безнаказано могат да провалят човешки живот. Словото като оценка (което е всъщност и силата на стила на Иво Инджев) търси отговорност в морален план и в това отношение г-н Грънчаров също е прав. Но оттук не следва, че оценка не трябва да се прави само защото това би доволо до „преекспонирането” (стига да не е натрапчиво) на обекта. Нека г-н Грънчаров сам си отговори, дали предпочита една кауза да бъде защитавана по лидерски маниер, чрез сляпо доверие в тезите на някой обявил се, или обявен за „Командир”, „Цар”, „Темел”, „ГенСек” или „(Биг)Бат”, или зад нея да застанат хора убедени в правотата на действията си. Злото за сравнение винаги е било необходимото зло, без което критериите ни за добро нямат устойчивост. Не е важен въпросът дали лицето, което тук обсъждаме, ще влезе в историята (портретът му и без това завинаги ще остане да виси в галерията на държавните ръководители) а как ще влезе. И в това отношение г-н Инджев много добре му го постила.
Не мога да разбера как съм причинил вълненията на особата, именуваща се karandash, но както и да е, това е несъществено. Г-н (другарю) karandash, карайте я по-полекичка, прекомерните изкуствени вълнения са особено вредни за здравето 🙂
Г-н Танушев, напълно сте прав, но, надявам се, като човек, вкусил от културата на френската толерантност, ще ми признаете правото да мисля по-иначе?! 🙂 Ако почнем да мислим еднакво, тогава ще отпадне и потребността изобщо да разговаряме…
Разбира се г-н Грънчаров, всеки има право на мнение и е обогатяващо когато те се изказват. Използвах Вашата теза, единствено, като отправна точка за собствената си, в противен случай изложението ми би било по-дълго. Имам само една забележка към Вас, но тя дори по-скоро е молба – да се изписва, като по съответстващо на действителността, т.н. френска толерантност между кавички – “френска толерантност”.
Г-н Карандаш,какво става ,сега пък Г-н Грънчаров го обявявате за лъжец,без да казвате коя е лъжата му и да го коригирате. На мен казвате,че нямам нищо общо с Ген. Власов. Ами как да имам,като аз съм българин,той руснак,той е генерал,а аз мл. сержант,аз съм жив,а той е обесен от болшевиките през август 1946г. заедно с още 11 съветски генарали,дръзнали да се опълчат срещу болшевизма. Неговата професия е военен,аз съм с гражданска. И никога не съм казвал,че имам нещо общо с него. То и никой след неговата смърт не е имал нещо общо с него….Най-напред се извиненете на Г-н Грънчаров за нанесената му обида,а после коментирайте. А Танушев,този път е прав.
Стотици са книгите които се побликуват днес незабелязани от общноста. Но поевява се” Президент на ръба” нещо което събуди заспалия дух на народа.”една искрица нявга може пожар да вдигне до небето” дойде да докаже че няма сила която да сломи духът на Българина.Браво Инджев бъди винаги с високо вдигната глава ,България се гордее с теб, ти си истински Българин и народът те обича