“Дойче веле”
08.06.2010
Кой се уплаши от “Президент на РъБъ”?
Книгата на журналиста Иво Инджев “Президент на РъБъ” е от няколко дни на българския книжен пазар. Емилиян Лилов разговаря с автора за отзвука й в българското общество и за странната реакция на медиите в страната.
Смесица между анализ на публично известни факти, за които медиите остават глухи, в комбинация със собствено разследване и политическа сатира – така авторът сам определя жанра на своята книга. На какво се дължи глухотата и слепотата на повечето български медии, страхуват ли се от нещо, попитах най-напред Иво Инджев:
Резерват на недосегаемостта
“В моята книга това е основна тема. Една от причините да са сърдити е точно тази – аз давам многократни примери за това как медиите бяха овладени, подчинени и корумпирани, мога да кажа дори – подчинени на определени интереси. И се видя как вкупом преминават в лагера на противника, когато се сменя властта. Също така много пъти съм повдигал въпроса защо медиите се оказаха единствената защитена от прокурорски проверки, следствия и разследвания територия в България? Това е един резерват на недосегаемостта. Защо? Защото медийните шефове, вероятно заедно с техните босове, минават от лагер в лагер в зависимост от това кой е победителят. И това е удобно на всяка нова власт. Сделката е просто те да не бъдат закачани.”
Но какво по-конкретно стои зад наложеното от българските медиите информационно затъмнение по темата? Нали президентът е публична фигура, и като такава обществото трябва да знае максимално много за него, да не кажем – всичко?
“Ами да, вземете например само факта, който е абсолютно известен, аз не правя открития, само го посочвам и го коментирам – че в неговото обкръжение, в администрацията на президента е пълно с хора, които имат частен бизнес настрана. И това някак си не предизвиква у никого никакви въпросителни в България. Има и други власти, които трябва да контролират една държавна институция. За тях обаче такъв казус не съществува. Като се започне от личната му секретарка и от шефа на неговата президентска администрация, това са хора с частен бизнес, някои от тях с много сериозни позиции в много компании. Това е публичен факт. Но това не предизвиква никакви въпросителни. Нима това не е конфликт на интереси? Само това да вземем, аз ви говоря за известните неща. А казвам в книгата много неща, които публиката съм сигурен, че не знае, и зад които аз заставам с името си.”
Хората в България – върнати години назад
Въпреки незаинтересоваността на повечето медии в България и на другите власти реалистично ли е да произтече нещо от появата на тази книга. Питам ви, защото едни други разкрития, направени след едно държавно посещение в Узбекистан, не доведоха до нищо, останаха без никакви последствия?
“Да, в книгата между другото темата за Узбекистан също присъства, и доколкото съм осведомен – български еколози на базата на тази книга и на това, което са прочели в нея, в момента подготвят да сезират прокуратурата срещу президента Първанов. И изобщо на мен ми се струва жалко, че една радиостанция като Дойче Веле преценява за възможно да се говори по тази тема, но българите ще научат нещо повече по темата отново от чужбина. И аз мога само да поздравя Дойче веле, че я има – тя остана така да се каже последната радиостанция, съюзник на българското общество в борбата за повече свобода, не за нещо друго. Хората в България в това отношение са върнати години назад, когато трябва да научават какво се случва в собствената им страна от съюзнически, но все пак чужди медии, каквато е Дойче веле. Това е много жалко.”
г-н Инджев,
Чета в момента книгата Ви и мога да кажа,че това е най-смелото перо в новата история на България.Благодаря,че Ви има и Господ да ви пази!
Между другото, относно Узбекистан, мога да кажа, че още по времето на случката във вестник Уикенд отделиха една страница посветена на президентските “подвизи”. Това, разбира се беше преди да смени собственика си, респективно цялото си съдържание. Но освен там- нито по време, нито след- всички други партизански мълчаха
Дано книгата да получава подобаващо (т.е. огромно) внимание и в чужбина. Май пак ще чакаме четите да ни освободят отвън…
Питам се, не е ли малко странно мълчанието по въпроса на традиционните борци за “перестройка и гласност” – СДС и ДСБ?
Ванчо и Мартинчо в какво пак са се захласнали? Та те няма да изкарат и 3% тоя път – това ли е целта им?
Не ме е страх да прочета и да коментирам въпросния парцал (за книгата става въпрос) – просто не искам. От г-н Инджев блика само омраза, едва ли предлага нещо конструктивно, оптимистично иприятно. Не съм сигурна в думите си, но имам нюх (този нюх обикновено ме ориентира към качествена литература). Не на безцелната омраза!
Иво, случайно видях, че дори си попаднал на първа страница на вестник “Шоу”, а проф. Юлиян Вучков е дал дълго интервю, в което говори за собствените си 3 уволнения, предизвикани от Първанов… малко по малко нещата тръгват!
Иво, никак не е зле след срещата в Правец с Тодър…, пардон! с гоцэ сырыщныка дипломатите (от ЕС и НАТОвски държави) да получат и едно любопитно четиво за любезния им домакин. Още повече, че има и английски текст.Те си го знаят, но все пак.
До IN.
Мога да си представя каква “качествена” литература четете, след като се доверявате на страхотния си нюх. Конструктивност и оптимизъм Ви се иска, едновремешната червена нишка може би, която трябваше да преминава през всяко “стойностно” произведение. И кой говори за омраза… Думата “парцал” сигурно изразява великодушие и благост. Само дето Вашата омраза не е безцелна, а целенасочена. Тъжно.
Г-н Инджев, чета в момента книгата ви и не мога да и се наситя. Това е същото като дълго време да си бил жаден, около теб само тиня и изведнъж да откриеш извор с чиста вода. Поклон пред смелостта и куража. А за стилът на писане – нямам думи, препрочитам всяко изречение, носещо наслада и болка, болка от действителността, в която живеем.
Терминът «БЪЛГАРСКО МНОЗИНСТВО» като синоним на ФАЛШИВО или ПСЕВДО такова се използва много често и съвсем сериозно в политическото пространство на една западно-европейска страна , навярно много хора го знаят това.
Естествено той датира от по-старите времена , от преди 1989 г. все още се използва , но сега се вижда че сме дошли съвсем на ръбъ и като нищо някой може да спретне някакъв нов термин в наша чест , нещо от рода на «БЪЛГАРСКА МЕДИЯ» например.
Ще бъде една достойна и заслужена награда за РБ че е способна пак да даде нещо на света….
До Георги Антонов,
Мисля че няма нужда „четите” да ни освободят отвън. Четници в България има достатъчно. Проблема е с „воеводите” и тяхната “отговорност”. Преди доста години, в „зората на демокрацията” аз „бях” един „лумпен”, който излизаше на „барикадите” да помогнем на СДС да вземе властта. Тогава „воеводи” като Филип Димитров, Жельо Желев, Надежда Михайлова, Иван Костов, Петър Стоянов и много други, пееха песни на Beatles на английски, изправени пред „масите”. Да, те взеха властта. И какво се получи, няма и година и подадоха оставки, те ни „оставиха”. Не издържаха. Предадоха всички онези, които ги потдържахме и застанахме зад „синята идея”. Настъпи най-страшното време на моята младост. Имах и малко дете. Сутрин трябваше да се стане в 3 сутринта, да се наредиш на опашка за да купя млеко, колбас и олио. Режим на тока, водата. Нямаше възможност, като други, които ходеха до Германия и носеха куфари със сухо мляко и топено сирене “филафелфия” от САЩ. Паспорти се издаваха само на определени хора.В провинцията стана страшно. Няма да забравя, как по десет месеца не се получаваше „заплата”, и как „един ден” при скока на долара с тази заплата не можех да си купя и кило сирене. Всичко това ще се постарая да не забравя никога. А сега, Филип Димитрив излиза и ни се оправдава че”нямало как по друг начин да се постъпи тогава” и че „съвестта му е чиста”. Но той не си дава сметка, че да създадеш „чета” и да станеш „воевода” е лесно. После идва трудното, когато трябва да я водиш тази „чета”. В противен случай “не се захващай”. То най лено е да лумпенизираш „масите” с една красива философия за „правда и свобода”, да се докопаш до „поста”, и след това, в най трудният момент да напуснеш, за да си запазиш „съвестта чиста”. Левски и Ботев никога не подадоха „оставки”…..
г-н Инджев,
радвам се, че ви има!
успех!
Господин Инджев, много Ви харесвам, но забелязвам, че започвате да се комерсиализирате…така да се каже. Моля Ви не увеличавайте повече бройката на банерите в сайта, защото отблъскват. Дребните неща са важни:)
Цитат от Дойче веле, Fokus Ost-Südost | 06.08.2009:
,,Дори президентът Георги Първанов е бил изоблечен като сътрудник на бившата комунистическата държавана сигурност.”
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4546356,00.html
… странно защо българските свободни ,,силни” медии се спотайват, и чакат други чуздестранни медии да им свършат работата?!? В Германия е недопустимо бивши функционери на ДС, днес да заемат държавни постове, а камо ли да генерират скандал след скандал какъвто е гоце, или позорят институции…Примера с оставката на техния президент Кьолер миналата седмица бе очеваден! Ето това е президент с достойнство, оттегля се за да не петни президентската институция. Техни експерти го характеризират като високо почтен и достоен човек. Това е единствения скандал през цялото му време на управление, и то заради някакво исказване на 22 Май.2010 год. в интервю за радио Kultur относно участието на немската Вермахт, породило двусмислени впечатления сред журнлисти…
Честито на г-н Инджев за книгата „Президент на РъБъ“, и успех в начинанията.
PS: Г-н Инджев обмислихте ли възможност за българите които са пръснати по света, онлайн да могат да прочетат книгата, или поне по интересни извадки от нея…просто като идея, но не и задължително.
G-n Injev,
neveroiaten ste, moite pozdravlenia za proiavenata smelost i za profesionalizma Vi. Nadiavam se knigata Vi da popadane i v moite ruce skoro. Dokato cheta vseki den postingite na bloga Vi (specialno tezi otnosno nashia “liubim i ‘skromen’ president ParAvanov” edin vypros vse ne mi dava mira; kak taka tazi tui viskopostavena figura (G-n ParAvanov) sled tolkova mnogo nizki izdunki v lichnia i socialnia si jivot e vse oste na posta si. Nas (naroda bulgarski) estestveno lichnia mu jivot hich ne ni interesuva (ili pone az lichno ne se interesuvam), no kogato stane vypros za zasiagasti nravstvenite normi povedenie na Presidenta (liceto na edna dyrjava), tez “lica” v mejdunaroden aspect, (v tova chislo Bil Clinton i dr.) pyrvo podavat ostavka, i sled tova se izviniavat pubvlichno na semeistvoto si za. I izvinenieto e izraz ne e tolkova na proiavenata nizka nravstvenos, a po skoro zaradi tova che “vyprosnite lica” sa dopusnali da se poddadyt na izkushenieto na nizki strasti, pri polojenie, che bi triabvalo da bydat primer za naroda.
Za nashe nai-ogromno sujalenie mnoooogo malko na broi upravnici osyznavat nesto kazano ot veliki umove dalech predivremeto na moeto rajdane, a imenoo ” TEJKA E CARSKATA KORONA…” Ta nakratko tova koeto ne mi dava mi e slednoto: zasto svetskite dyrjavni lideri imat smeslostta da go napraviat, puk nasheto Pernishko momche vse oste si kara vse edno nisto ne se e sluchilo i samo povtaria: “traibva tova a se napravi…”,”triabva onova da se napravi..” puk rezultati nikakvi…
S Uvajnie,
Moia milost
Uspeh za v budeste!
Към Антоанета:
Това, което виждате, е Hittpool реклама, която не ми е донесла стотинка ( зависи от броя на натисканията на бутона върху тях) и върху която нямам контрол. С най- голямо удовоствие ще я махна ако се намери поне един смел спонсор и или реален рекламодател на блога, който генерира трафик от хиляди читатели и от чисто комерсиална гледна точка би трябвало да представлява интерес (но май други механизми командват отношението на потенциалните рекламодатели). Направих няколко опита и се убеди в това.
Няма да коментирам какво ми е струвало 3 години и половина да разчитам на случайни доходи, но на онези, които разчитат по този начин да ме “откажат”, мога да заявя, че няма да ги зарадвам лесно.
Така че впечатлението ви (за комерсиализиране) е погрешно.
Използвам случая да кажа на злобарите, според които съм си бил рекламирал книгата да отбележа, че няма как да ги зарадвам с призиви от рода : “не четете книгата” и най-вече “не я купувайте”.
Добър ден г-н Инджев,
държавата на РъБъ не можа да се справи с парка на полковниците и не отвори Резиденция Лозенец за граждани.
София отвори за граждани генералският парк – Военна академия!
—
Важно е да се разбере, че РъБъ се управлява не от избраните политици, а от избрани чиновници.
Ако гражданите не помогнат да се смени ” средния ешалон ” ще имат винаги Пета колона срещу себе си !!!
Вижте повече :
http://vladimirproperty.com/content/blogcategory/201/376/
—
плашим се ние, а се радват ония
Г-н Инджев,
Благодаря Ви за прекрасните текстове!!! Успех и както казваше “Тато” – тази година половин тираж, другата -цял!!!
Радвам се, че сте мислил по тези въпроси:)Исках коментара ми да го приемете по-скоро като препоръка, защото не се заяждам с вас.
Само един честен и достоен човек би се жегнал, когато го обвинят в печалбарство.
Искрено Ви пожелавам да намерите солиден спонсор и да продължавате все така да ни радвата с блога си!
Благодаря!:)
Даниело,как може да рекламираш книгат ана Г-н Инджев с цитати от диктатора и мръсника Живков,ти луда ли си.
Какво плачете,вие дето сте зад граница,аз получих книгата на четвъртия ден от излизането й. Не бъдете наивни,има пощенски услуги,DHL и др. Ще дадете някой долар и какво,ще обеднеете ли? заслужава си за тази книга и 100$ да се платят.
IN,комунистическа парацалко,как не те забелязах по-рано,не Г-н Инджев лее омраза,а неговите герои. Кой е зареден с омарза,този ,който краде,лъже и убива,или този,който ги посочва. Кое не е вярно от фактологията в книгата,кое е парцаливото,парцаливи са безмозъчните ви кратуни,ком-ска св.
Не съм прочел книгата, но явно е засегнала сериозни интереси, след като е породила риск за автора. Дано са кухи заплахи, защото има не малко примери и за обратното в България. Аз ще я прочета, но само ще ме е яд, че фактите са известни, а нищо не се случва. Все пак е добре, че се е намерил издател и разпространител, което си е успех с темповете, с които съмнителни групи изкупуват освен медии и печатници. Свободното слово винаги ще намери пролука, дано само има повече извори за това