Публикувам отговора на Ангел Грънчаров на един донос, с който се опитват да ме предизвикат тъкмо в интернет ( с моите камъни, по моята глава – така си мислят май) с обвинението, че напоследък съм станал популярен „журналист“. Доносниците са компилирани търкалящите се в мрежата тези, нападки и откровени лъжи за моята биография, стигайки дори дотам да ме величаят като …връзката между ЩАЗИ и ДС. По – голям „комплимент“ досега съм получавал само в неподписана ( ще рече редакционна) статия във в. „Монитор“, който през 2000-та година ме обяви за човека, който дърпа конците на…американснкия посланик ( и горе-долу на цялата държава).
Изпълнителите на поръчката, заливат с помия бившата ми съпруга ( настоящата няма как – твърде млада е за ДС, а и е от род, преследван от ДС, дядо й е сред разстреляните от „народния съд“). Нападат за връзки с ДС и издателството „Ентусиаст“ , което се осмели да издаде книгата ми „Президент на РъБъ“. Какво излиза: Инджев е гад от ДС и гадното издадетлство, свързано с ДС, атакува издънката на ДС Гоце защото така иска ДС. Желязна, направо сталинска логика. Особено по отношение на „Ентусиаст“, където работят хора на възрастта на моите пораснали деца.
Анонимните съставители на ученическия лексикон с „въпроси“ ( които са всъщност техни констатации, смесица от истини и пълни измислици) се гордеят, как от засада могат да вилнеят и да дебнат за някаква реакция. Дори били успели да ме накарат да отвърна, като хитро ме излъгали с измислено име на несъществуващ човек, комуто съм отговорил. Какво домогване до моето благоволение само!
Толкова могат. Включително като се оправдавават издайнически, как нямали нищо общо с Гоце, макар никой да не ги пита.
15 юни 2010, вторник
АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ
При анонимната пишурковщина, разбира се, не става дума за “идеилува”, а за най-обикновена склонност към правене на мерзости и подлостчици
Анонимният пишурко и драскач, който преди няколко дни съчини пищен ченгесарски донос срещу журналиста Иво Инджев, за който аз съм сигурен, че е получил някоя и друга парица от кръговете около Първанов (които все пак някак трябваше да отмъстят на Инджев заради книгата му “Президентът на РЪБЪ”!), днес е написал едно излияние, в което “благославя” анонимността, която била признак на “идейна и нравствена чистота” и прочие алабализми, подхвърлени за да разколебаят поне немислещите, ония, които нямат никакви ценности. Прочете туй писание, за да видите на какво лицемерие е способна развихрилата се анонимническа душа! Моя милост не можа да не се въздържи да перне по лицето разгащилия се безсрамен анонимник и ето, написах там следния коментарец:
Ах, дори и Ранд е цитирана, колко вълнуващо?! И се пише за “възвишеността на идеята”, която не можело да бъде осквернена или накърнена от анонимността на оня, които се вдъхновявал от същата идея; и прочие сълзливи, фалшиви и лъжливи патетизми можах да прочета. Баси безочието! – какво друго да каже човек като прочете тая свинщина, която се мъчи да оскверни и най-висшето?! От десет дерета стресналият се анонимник, чиято подлост срещу Иво Инджев получи необходимия отпор, се мъчи да кара води за да проработи една… вятърна мелница, макар че е общоизвестно, че ветрените мелници не работят с вода.
А същината на проблема е проста: щом нямаш достойнството с името и с личността си да застанеш зад някаква идея, то в такъв случай и идеята явно толкова струва; в такъв случай явно и “идеята” ти не е никаква идеи, а е съвсем негодна и недостойна да се нарече идея; разбира се, че “идеята” ти е негодна щом малодушно криеш собствената си личност, и то от най-глупав страх; какво лошо има в това да имаш идеи, та да се налага да криеш личността си?! Явно не за “идеи” става дума при анонимническото писане, а за най-обикновена склонност към вършене на мизерии и подлостчици.
Съвсем не “скромност” и “душевно благородство” стоят зад малодушието и склонността към безнаказано правене на подлостчици, които произтичат от така лелеяната пълна анонимност. Всъщност, писанията на анонимниците няма как да не заприличат на откровени доноси даже и пишещият, какъвто е в случая, да има някакъв литературен талантец; ето че и тук се стигна до логичния и психологически достоверен край на анонимно-безличностното писане: до обикновеното доносничене и безнаказано хвърляне на кал, плюнки и храчки по опонента, които има честта и нравствената сила да застане открито зад своите идеи, ценности и убеждения. Който при това не може да се защити, защото срещу вятъра няма как другояче да реагираш освен с мълчание; а анонимникът продължава подло да си плюе и да храчи, скрит зад стряхата на своята презряна анонимност.
Случаят с оплюването на личността на Иво Инджев от анонимника “Чергар” демонстрира прекрасно това. Безличник, какъвто е анонимникът, няма моралното право да изявява някакви нравствени претенции към личност, която смело стои зад идеите, писанията и действията си. Анонимниците друго освен да пишат доноси не могат, понеже анонимността предразполага не към изграждане на автентичния и приличен образ на една личност, а води до произвола на пълната безличностност, до нихилизма, до самоцелното оригиналничене с оглед да бъдат пленявани душите на немислещите наивници.
Анонимността е точен признак за безскрупулност и безнравственост, за нравствена нищета. Да криеш личността си означава, че дълбоко в себе си твърде много се срамуваш от това какъв си; анонимното писане е саморъчно подписана декларация, че си мизерник, жалък и безволев “субект”, че и мислите ти явно са крадени и пр. Затуй и стихия на анонимниците са доносите и безнаказаното плюене обикновено срещу най-достойни личности, постигнали нещо в този живот, които, разбира се, безкрайно превъзхождат анонимника и в личностно, и в нравствено, и във всяко друго отношение.
Можете ли да си представите, примерно, достойна личност да пише срещу някоя друга личност, скрита при това зад анонимността си? А можете ли да си представите анонимник, който да се държи достойно, след като по начало най-недостойно крие собствената си личност, т.е. след като недостойнството е негов изначален избор?! Абсурд!
Затова във времето на моето дългогодишно вече пребиваване в интернет открих следната зависимост: нравствената мръсотия съпровожда анонимническото писане така, както дрънкането съпровожда раздрънканата и разскрибуцана отвсякъде неподдържана каруца.
анонимен пишуркаджия(пишурковец) = ГОЦЭ
Нима очаквате нещо друго уважаеми господин Инджев? Силата на тяхното безсилие е и ще бъде ананимността.Бъдете здрав и горе главата гордо, както винаги.Те,Гоцэ-тата това не могат да приемат: НИЕ СМЕ ЧИСТИ и СЛЕДОВАТЕЛНО ПО-ГОРДИ!!!!!!!!!!!!
Поздрави от сърце
От статията не разбрах същината на доноса!Не че има значение нещо,написано от АНОНИМЕН!Аз самият тук и в другите сайтове,винаги съм апелирал за достойнство при изразяване на определена позиция ,бягайки от опцията”анонимен”и подписвайки се с името си.За съжаление,една нация комунистически зомбирана с десетилетия,не може да се похвали с достойнството ,споменато по-горе!
Г-н Инджев,
Забравили сте да цитирате автора на горния постинг.
Здравейте г-н Инджев.
Иска ми се ако може да напишете вашата гледна точка относно ставащато в Централна Азия.
Г-н Инджев, няма смисъл човек да се “хаби” да отговаря на писанията на неосъзнати лумпени. В първия момент след прочитане на писанията му и аз импулсивно реших да му отговарям, но се размислих. Неговата цел, както и на много други подобни на него, е да те придизвикат “на безсмислен двубой” за да си избиват комплексите и да се самодоказват. Да задоволяват перверзното си съзнание или да оправдават получените “тридесет сребърника”.
Само оправданието му защо поства анонимно – било пълно с агенти в нета и е за негова сигурност, показва колко е елементарен. Човече, искат ли да те намерят и да те “посъветват”, анонимността въобще няма да ти помогне. Измисли нещо друго за твое оправдание, защото така просто доказваш, че си дребна, продажна душица!
Намерих в Гугъл “сквернословията по адрес на Инджев” писани от „Чергар“ и компания.
и се зачетох…
и се сетих за това как Дон Кихот е бил принуден да се откаже от лудостта си – някой се преобякъл като рицар и се договорил с него, че ако го победи в рицарски двубой, Дон Кихот ще признае че не рицар, ще приеме нормалното си име и ще заживее нормално.
Така и станало….
А Инджев, какво да прави и към какво име да се върне.
Иво(наричам те галено, защото те чувствам като приятел) – каква заплата искаш – бих те наел. Работа има, не е да няма.
Отново към “крал” ARTHUR за коментара му по миналата статия “за тяхното си време!”,и защо е бил и беше предвидлив?
Не,обикновен кардинал,а необикновен журналист,е бил по-достойният, да поеме недостойни удари.
Лудите мърлячи,в каквато и тога,да ги облече един достоен народ,умора нямат!
Нещо повече!
Призовавам ги да разкрият и смело покажат,какви ще да са били скритите пружини,довели до странната идентичност в предпочитанията на управителя на мултимедйния център “Царевград Търнов”,великотърновската община и избора от мен, ТОЧНО на Калоян и цар Иван Асен II като избранници
на Миналото и далекоглед за Бъдещето на България!
Той самият Вл.Вл.Путен като необикновен стратег на велика държава,/която си го мери с един от Бога също талантлив мулат!/,им го каза,но коя зурлеста и кога е разбирала от кладенчова вода!
След това мерете и политическия ръст на поредните гочевчета!
Мерзост и душевна нищета – така е научен да просперира. Просто без коментар.
Не преиграваме ли малко?
Ясно е, че винаги ще има анонимници, но нека ние публиката оценим идеите им като негодни или недостоверни. Ok?
Поне напиши кой е истинският автор на говната статия.
“АНОНОМЧИЦИИ”,вървете там откъдето сте излезли!Това поне не е анонимно!!!
Този чергарин Ви завижда, изглежда повечко отколкото е здравословно, но това трябва да прецени все пак специалист. Сега и блогът му е малко по-посещаван, но то е благодарение пак на Вас. 🙂 Поздрави.
Макар да не сте длъжен да го правите, г-н Инджев, аз също съм любопитен да чуя отговорите на “онези” въпроси. Държа да подчертая, че не съм предубеден по никакъв начин. Просто ми е интересно…
А да се вживявам в ролята на съдник – не ми отива. Не бих могъл да съдя нито Вас, нито лицето, което задава въпросите.
White House:
Mr.President,events as they evolve in the Mexican Gulf,are confirming only,that challenges as faced of your predecessor in September 2001,are calling one again,to trust in God also and be united before the danger.
I am glad to see,that behind the US Chief of State are South Korea,
France,Germany,Japan,Ireland,
R u m a n i a,Russia,Sweden,
U A E,Vietnam and (4) important
international organization.
Am aimed to assure Sir,that Bulgaria would no delete to join the world,which might be also extraordinary sign of your efforts for a planetary security and a new desired language between Washington and Moscow.
В последните статии има повече емоция от обикновено. Не мога да се съглася с крайното Ви отношение към анонимността. Анонимните клевети са възмутителни, но анонимните мнения сами по себе си – не.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-03-27&article=226936
Г-н Инджев, мисля че надценявате и качествата и значимостта на книгата си. Аз си я купих с очаквания създадени от промоцията и тук и останах разочарована от проекта. За съжаление. Качествата Ви на колумнист, които правят блога Ви интересно за четене място, са убили идеята за книга. Запазили сте фрагментарността и емоциононстта на всеки от фрагментите, което прави твърде много фраментарност за 1 книга и твърде много емоционалност за конткретната тема. Изгубило се е под тези два проблема журналистическото разследване, което ми се струва, че сте провел все пак. И на което държите, както личи от днешния Ви пост.
С уважение,
Мария
то кот трябва си го казал дали са му дали и някое левче едва ли на такива просто не им трябват кинти стига им господаря да ги потупа по рамото и да ги погледне с блеснал ловджийски поглед за такива само нива и мотика белким нявга станат хора
Този път не съм много съгласен, г-н Инджев. Що се отнася до анонимността. А иначе платени ченгесарски мръсници има колкото щеш. И неанонимни също. И не знам защо толкова им се обръща внимание. И Сугарев също се засяга от простаци, които пишат в блога му. Моето мнение е, че това са боклуци, които се трият или премахват и толкоз.
Аз прочетох веднъж нещо от Паула Райт по въпроса за анонимността и напълно споделям желанието и да остане анонимна с истинското си име. Мисля, че за България това е разбираемо.
“Анонимността е точен признак за безскрупулност и безнравственост, за нравствена нищета. Да криеш личността си означава, че дълбоко в себе си твърде много се срамуваш от това какъв си …”. Това за мен поне не е вярно. Поне така си мисля. Или никога не съм се срамувал от това, което съм. Но едно е публичност, друго е публично име, трето е морал, четвърто – съвест и не виждам как първите ще определят еднозначно последните. А има и частен живот, който за мен е несмесваем с публичния такъв. Семейство, задължения, роднини, приятели – аз например не искам по никакъв начи да се почувстват обвързани внезапно по някакъв начин с моите форумни изяви. И последно – разбира се, че анонимността дава и възможности – човек има в някаква степен повече както идентичности, така и отговорности и си мисля, че това не е непременно неморално. Поздрави !
Книгата на Иво Инджев “Президент на РъВъ” е написана за интелигентни и почтени хора, какъвто е й самият автор, а не за комунисти, при които обикновено и двете качества липсват.
червени подли душици.
анонимници гадни !
отвратително !
форумите харесват анонимните, защото водят трафик.
жалко
Г-н премиер,след дългогодишно пребиваване в един блок,би било интересно, да допълня,че в дуела между “късмета” и “интуицията”,
спечелихте още една точка в друго “стълкновние” с пресата, след удобен
пас и позоваване на прозападните заслуги на г-н президента
Колко блажено е,че не въдите около Вас,анонимни храбреци!
Tova sa sastite draskachi-anonimnici, koito si izlivaha dushata po stenite na obstestvenite toaletni. Sega se podvizavat v internet; no sa si vse sastite nizki dushi.
В горния десен ъгъл на този сайт пише следното:
“Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността.
Съвпадението с реални събития, свързани с дей- ствително съществуващи субекти и обекти, носещи същите имена както героите в изложените писмени тек- стове е случайно и неволно. Всеки читател и посетител на тази страница приема безусловно гореизложеното.”
Написах в блога на доносника “Чергар” следното; слагам го и тук, щото нищо чудно да го изтрие в блога си:
Що се занимаваш тогава с личността на Иво Инджев?! Той може да бъде какъвто си иска, да пише и говори каквото смята за нужно, а когато някой почне загрижено за пише срещу някой, че нямал „правилни“ мисли или „правилно“ поведение, това от памтивека се нарича донос. Няма значение дали доносът е отправен към властите, които да накажат обекта на доноса, или пък е отправен към „човечеството като цяло“, с оглед да се хвърли кал или да се дискредитира морално тази или онази личност. Доносниците все негодуват срещу личностите, имащи достойнство и държащи на свободата си; т.е. възмущават се от онова, което сами нямат, именно личност, морал, идеи, принципи, смелост и пр.
Иво, не му/и/ се връзвай. Сигурно те е засегнал/а/, но какво от това? Гърбината ти е виждала и по-лоши работи, нали? Хич да не ти пука. Както се казва: пусни го да пасе. Ти нали си знаеш каква е истината? Знаем я и ние. Е, това не е ли най-важното?
Аз пък съм съвсем съгласен с г-н Инджев. Когато подобен род обвинения идват от анонимен източник е съвсем нормално те да бъдат подминати и погледнати с пренебрежение. Когато никой не застава с името и личността си зад подобна позиция, подобен род твърдения звучат кухо, неискрено и смехотворно.
Стана ми напълно ясно що за сайт е публикувалият доноса. Те доста време пускаха смешни и шокиращи неверни “новини”, с които привлякоха доста трафик.
После същите твърдяха, че Папандреу е се е обърнал към сънародниците като е осмял България и Българите. Медиите раздухаха новината (въпреки изричната забележка на сайта, че е измислица) и в последна сметка се наложи самият Бойко Борисов да се чуе с Папандреу за да опровергае слуха.
След “атаката” срещу Инджев става пределно ясно кой е зад сайта. А чергар е някакво малко момченце, което е ходело още под масата (или е бил в т…ице на баща си) когато Инджев е бил кореспондент в Бейрут.
Този анонимен донос, оформен като милиционерски въпросник, ясно издава “идеите” на автора – комунистически “идеи”.
Тези т.н. “идеи” бяха официална политика цели 45 години в България, която “съидейниците” бяха превърнали в еднопартийна държава от съветски тип, нетърпяща идейни опоненти.
Г-н Инджев, с цялото ми уважение, струва ми се, че тук смесвате две различни неща по некоректен начин. Едното е правото на анонимност при комуникация в Интернет; другото е клеветенето и инсинуациите. Нито всеки анонимно пишещ е клеветник, нито всеки клеветник е анонимен. Нито пък с премахването на анонимнoстта (ако приемем, че това е възможно) ще се премахне възможността за клевети и инсинуации.
Освен това, тези Ваши (по)читатели, които Ви ценят като журналист и мислещ човек, няма да се повлияят от някаква публикация, без значение дали тя е подписана с ник или с три имена и ЕГН; и обратното – тези, които се повлияят, вероятно не заслужават да бъдат Ваши читатели.
Така че, нека заради бълхата да не горим юргана. Темата за анонимността е дискусионна, наистина – но е контрапродуктивно тя да бъде обсъждана в контекста на конкретни публикации.
_________________________
P.S. Що се отнася до възможната съпричастност на президента към подобни публикации – такова предположение е близко до ума (имайки предвид някои негови демонстративни изяви, напр. публикуването на прословутата стенограма на разговора с министър Дянков). Но си мисля, че ние, Вашите читатели, сме хора достатъчно интелигентни и не е проблем сами да стигнем до тази хипотеза.
Според мен нета и откритите линии по ТВ и радио са специална категория на човешко общуване и поднасяне на мнение.Моето мнение за “анонимници” е-само обществено известните личности не са анонимни !Нима някой като се подпише/каже/собственото име-Иван Иванов, не е анонимен?Или преди да се изкаже трябва да си праща официалното CV ? А когато някой каже/напише/нещо в подкрепа-зачита ли му се мнението или броим само отрицателните?Каква е разликата,че някои се е подписал “Георги Велев”,”Дончо Донев” или просто MAHARADGA или ТАЛЕЙРАН ?/цитирам случайно/.За мен абсолютно никакво-или го приемам,поучавам,анализирам или не.
И накрая.Прекомерната атака срещу анонимността по сайтовете обижда редица пишещи,вкл. и в този блог,като някакви долни хора.А да не забравяме,че десетки са писатели и поети по света,които са известни на читателите си само с псевдонимите.И тогава да не ги четем ли?
Както писах там въпросите им са скалъпени и всъщност не са въпроси, а заклеймяване и констатации. Писани от полуграмотни пъпчиви тийнейджъри под нечия диктовка или просто с мерака: аз сега като се заям с един от големите и аз ще стана голям.
Просто не си струва да си хабите нервите и времето Г-н Инджев.
Поздрави
Aз също написах своето мнение там и няма да го цитирам наново, просто едва ли ще го възпроизведа същото, а ме е гнус да вляза пак в тоя пасквил за да си го копирам, но моята гледна точка е, че никой не би трябвало да очаква отговори на въпроси, зададени без име и личност, която да стои зад тях, в сайт, в който всичко е измислица, тоест плод на нечия болна фантазия.
Ако аз си изфантазирам, че на въпросния “чергар” майка му е проститутка на магистралата и го питам да ми каже на коя магистрала работи, той дали ще ми отговори???
Извинявам се за нецензурираната версия на моите фантазии, ама такива драскачи, ме подтикват да споменавам роднините им в далеч по нецензурни изрази!
Защо се говори за анонимност, след като повечето използват псевдоними. От уроците по български език и литература си спомням, че има разлика между двете понятия. Или може би пак съм в грешка?
Вчера (15.06.2010), успях да си купя книгата …
Обаче, какво беше изумлението ми:
Влизам в книжарница Литера в ж.к.Тракия, гр. Пловдив, и питам “Имате ли книгата на И.Инджев ….”
Отговор: “Ммммммм хм, чакайте малко” – и се запътва към хранилището
Въпрос:”Защо книгата не е изложена а е сложена в хранилището”
Отговор:”Ами хората много я търсят и за това !!!!!”
По-голяма глупост не бях чувал скоро, и се върнах в спомените си преди 1989г, за апокрифните книги.
Г-н Инджев, считам че срещу Вас има отганизиран бойкот да докажат на издателите Ви, че книгата залежава и не се търси.
Потресен съм ….
Чета книгата Ви и нови неща не научавам, просто слуховете се потвърждават с имена, дати, факти …
Поздравления за смелостта Ви да се изправите срещу главата на Октопода – агент Гоце
Не защитавам Иво Инджев. Споделям мнението му за гадният ни президент и толкова.
Четейки обаче дискусиите и тук и в блога на Чергар си спомних за един post който съм копирал и запазил за себе си. Той е на Людмил Благоев, адвокат. Не го познавам, просто така се беше представил. Копирам и пествам неговият пост написан по различен повод но пасващ в по-голямата си част доста добре на темата тук. Правя го още, защото не бих могал да го кажа по-добре от него.
“Такива като тебе (аз разбирам-Чергар) са ИМИТАТОРИ! Преструвате се, че сте едни от нас, че сте нормални хора с нормален вкус, със способност да отхвърлите пошлите родни сурогати, и ползвате тази мимикрия за да ни критикувате “изотвътре”, за да всеете съмнение в “нашата” очевидна истина, за да наподобите дискусия на единомислещи и т.н. прийоми от МВР школата! Добре сме се изучили обаче! не ви приемаме и ви надушваме веднага! Такива като вас се радват на победите с пневматични пистолети и на детските олимпиади по математика! Да-наште деца по умни от “мириканскити”! Такива като вас се радват и ходят на концерти не само на баба Лили, а и на Веско Маринов! Защото там може да видят Първанов-Гоце!……. Не ни ги били натрапвали родните некадърници като лили иванова, валя балканска и роси кирилова (Т.У.-всеки, по избор, би могъл да подмени имената на певиците с такива на някой от некадърниците които съсипаха държавата в последните 20 години) така ли? телевизора ми имал бил копче през соца? Да ама на това копче пише On/Off братле! Изборът е бил не на станция или програма, а на това да слушаш ли баба лили и росито кирилова или да си свиркаш с уста! този избор ни беше сервиран от теоретици като тебе, заели мястото в английската гимназия на някой, който би използвал английския за да разбере нещо повече за културата по света, а не да ни рекламира лили, роси, златния орфей и чичо пей!”
Към karandash:
Едно е да изразиш анонимно мнение, друго е да нападаш с лъжи автора, от когото изискваш отговори на измислиците и нападките( и ако те подмине с презрение, тържествуваш, че мълчаливо се е съгласил с твоите “аргументи”). Нападателят би трябвало да има доблестта да застане с лицето си срещу избрания от него враг. Иначе се държи като обикновен разбойник, който се прокрадва в гръб със сопата. Проявява се като страхливец, съзнавайки, че собствената му физиономия не е за показване. Как да уважаваш някого, който не уважава дори себе си?!
В интерес на истината и с оглед не бъдат подведени бъдещите историци на нашето интересно време държа да уточня, че горният текст, който г-н Инджев е взел от моя блог, е написан от моя милост; до този момент това никъде, нито към самия текст (би следвало де са посочи автора му), нито в коментарите, не се упоменава, че аз съм негов автор, което не е редно. Мълчанието, както казва г-н Инджев, е злото – защо тогава мълчите тъкмо по този въпрос, господа съдебни заседатели?! 🙂
Да не говорим за това, че би следвало, според правилата в интернет, да се сложи и линк към блога, от който е взет текста. Щото, примерно, може да бъде подведен някой вестник (в-к “Седем” има обичай да препубликува статии на г-н Инджев) и да публикува моя текст, като сложи името на Иво Инджев за автор; подобно нещо се случи във в-к “Гласове”, чийто главен редактор Дачков, след като дълго време отхвърляше всяка моя статия, накрая публикува текст, взет “от интернет”, който се оказа от моя блог; разбира се, името ми не беше указано. Любопитното беше, че седмица по-рано Дачков ми беше върнал същия текст като “неподходящ” за публикация. Какво да каже човек, наши родни “демократични” нрави…
След книгата “Президентът на РъБъ” Първанов се умълча нещо. Или е снишаване докато отмине бурята или, по-вероятно, подготвя някой ответен, пък ако ще и долен, удар.
Г-н Инджев, помолих да сложите името ми като автор и също така да турите линк към текста, който сте копирали от моя блог и сте сложили тук; такава е практиката в интернет, за да не стават недоразумения…
Към Ангел Грънчаров:
Едва сега забелязах, че всъщност съм публикувал копираният вариант на Вашата статия без обяснителната част, от която става ясно кой е авторът ( два пъти съм написал името ви – вторият път с големи букви).
Публикувах я наново.
Причината за това недоглеждане е, че съм на път и имам мъчително слаб интернет. Всяко връщане назад ми струва доста време и нерви и така не съм погледнал дори какво съм публикувал.
Обмислям дори за времето, докато отсъствам от София, да спра коментарната рубрика, защото е доста мъчително да се поддържа.
Така че пропускът ми е неволен, но все пак Ви се извинявам.
Благодаря! Не знаех, че имате такива технически затруднения. И аз се извинявам ако съм Ви с нещо затруднил, но все пак нещата трябва да са каквито се полага 🙂
Г-н Инджев, хич да не Ви пука! Напротив, гордейте се с това, защото само ако сте ги настъпили яко по мазола, би се получила подобна ответна реакция… 😉
Желая Ви успех и все така остро и безмилостно перо! 🙂
Стефан К.
Г-н Инджев, приемете моите поздравления за книгата “Президент на РъБъ”, която с удоволствие дочитам и се възхищавам на смелостта и достойнството Ви.Книгата е за интелигентни, умни и честни хора , а не за анонимни комунисти,лакеи,
завистници и доносници. Имала съм възможността да Ви слушам преди 10 ноември и съм се възхищавала на бързината и логиката на мисленето Ви. Ако имаше в нашата страна повече такива журналист, то нещата може би щяха да бъдат други. Дано да се намерят и други за да излизат истините наяве
Поздравления
Ива
Г-н Инджев,
Книгата Ви е много свежа и компактна, с чудесна заигравка с думите. Останах с впечатлението, че са ви принудили да напуснете БТВ заради един зададен въпрос. Вие не сте изказвали мнение, провокация и пр. Нали работата на журналиста е да задава въпроси? Нали г-н президентът винаги започва отговора си на раболепен въпрос с “Аз Ви благодаря за този въпрос”? Защо просто не Ви благодари и обясни, че няма такъв мезонет? Отговорът е ясен – ами значи има такъв мезонет? Това е!