Не твърдя, че изявата на президента Първанов по БиТиВи днес е била непременно замислена като отговор на книгата ми „Президент на РъБъ“, но че се опита да я опровергае, без да я споменава, е факт. Който вижда в това някаква моя „егоцентричност“, „мегаломания“ или нещо подобно, нека не се напъва да чете нататък.
Така нареченият дуел между премиера Борисов и президента Първанов на практика не се състоя, а и нямаше как: колко ли са зрителите, които са били в състояние да следят едновременно монолозите на двамината? И как да преценят кой е „победителят“? Но и беглият „прочит“ на казаното от двете водещи национални телевизионни трибуни е достатъчен за няколко извода.
Самата идея за подобен формат на задочен спор поставя по дефиниция министър-председателя в губеща позиция, но подстрекателите са преценили правилно нрава на премиера като биткаджия, който няма да избяга от предизвикателството. Премиерът е политикът, който отговаря за цените, заплатите, пенсиите и всички подобни неприятни за коментиране, но определящи общественото мнение въпроси. Докато президентът отговаря за …себе си. Имал амбицията да бъде най-пътуващия президент( и нито дума за маскираните като срещи с обществеността ловни излети и за безумните му околосветски пътешествия, похарчените за тях пари и корумпиращата практика да вози в самолета си медийни шефове).
Липсва твърде важната информация чия е била инициативата за това „мерене на рейтингите“. Но каквото и да премерят мерачите е видно, че на практика Борисов влезе в капана на Първанов почти като заместника си Дянков. Включително защото не съобщи нищо ново, а послужи за фон на президентското самоизтъкване ( не че и премиерът не го прави, но това е нещо, което отдавна не е новина).
В комфортното телевизионно студио Първанов се обяви за защитник на общините, т.е. на „населението“, от натиска на ГЕРБ ( нали предстоящите местни избори са най-актуални към днешна дата). Похвали се колко е успешен като партиен лидер и президент и ни осведоми, че през 2005 г. е имал предложение от Станишев да стане премиер, но му харесвало повече да бъде президент, защото се чувствал силен като такъв ( това е забележително косвено признание за силата на слабите му правомощия). Застъпи са за пряката демокрация с искане за референдум за „неродения Иванчо“ АЕЦ Белене и разпалено обясни себе си като алтернатива – гражданска при това( отново в стил „мисля за народа, за гражданите, това ми е най-важно“).
Докато Борисов отклони въпросите за Първанов и дори заяви, че не се интересувал от неговия политически проект, президентът използва ефира да го свърже с Алексей Петров като бивш партньор в обща фирма( и тук нямаше въпрос към Първанов за гъмжилото от служители в президентската администрация, които в явно нарушение на закона въртят частен бизнес).
Но ако за всичко казано дотук аналогиите с темите от книгата „Президент на РъБъ“ могат да минат за условни, то удобно поднесеният му въпрос за приятелите му направо доведе до безименен отговор на поименното посочените в книгата скандални факти за приятелствата на Първанов. С херувимско изражение той изпъшка, че през годините не оправдал очакванията на някои свои приятели и се бил разделил с тях, оставяйки зрителя да вярва в своята безпристранност, докато истината е, че се обкръжил с познати и предани хора, включително съпруги на приятели.
Със същата подсказана лекота Първанов се разграничи от въпроса за съветниците си, като убития Емил Кюлев, които не му били съветници, защото не пишело да са му съветници в сайта му. Но вече съвсем олекна по темата за личния му живот, за който всичко написано било „гнусно“( т.е. няма никаква истина в изнесеното за бракониестването му, прелюбодеянията, скъпите пушки) , но го четели в семейството му с усмивка. Щял да издаде един ден пълни избрани съчинения от написаното в жълтата преса, за да станело ясно как не се прави журналистика, пошегува се той самодоволно, след като водещата му зададе отговора, подканвайки го да се изкаже за „импровизиациите“ в медиите за неговия личен живот.
И ако в този текст някому липсва сравнението с изявата на Борисов и съпоставката между атмосферата в двете предавания, заслужава си да се отбележи само едно: на Първанов не беше задеден нито един неудобен въпрос в БиТиВи, докато Витомир Саръиванов успя да притесни обикновено невъзмутимия Борисов. Хвана го например в неудобно положение по темата за предстоящия скок на цените на газа ( и всичко останало по веригата). В обичайния си стил Борисов прехвърли вината за това на „предишните“, които така са сключили договора с руснаците. На което водещият иронизира, че те трябва да са били много прозорливи да знаят години по-рано, че тъкмо той ще управлява днес. Нищо подобно не му се случи на Първанов в БиТиВи, която затвърди представата за себе си като един от президентските медийни инструменти за влияние.
Предупредих в началото да не четете, ако имате нагласата да смятате автора за егоцентрик. Но ако сте пренебрегнали съвета ми, сами сте си виновни да стигнете да следното мое заключение: Борисов трябва да прочете „Президент на РъБъ“ или поне да му я преразкажат. След което да се произнася по адрес на Първанов. В противен случай излиза, че Първанов не „му цепи басма“, а Борисов или е неосведомен с кого си има работа, или по някаква причина се държи като негов подчинен.
Вчера чух за предстоящата епична битка между двамата колоси,но трябваше да отида на работа,няма как.Все пак,преди да се метна в метрото/което Борисов Ми направи,Господ да му даде дълъг живот/успях да хвърля по едно око и на двете “национални медии”.Трябва със съжаление да призная,че определено ме теглеше към БТВ.Какво да му гледам на Бойко?Той е ясен-има криза,няма пари,Станишев е виновен…Виж,Първанов е друго нещо.Като един истински социален президент,той непрестанно мисли за народа,препоръчва,дава акъли,пожелава разни работи на правителството,че даже и референдум му се прииска.А и не може да пренебрегнем безспорния му чар.Няма водеща,която да може да устои на сините му като езера очи.Бедни ми ,бедни Гоце,защо се напъваш,като си ни толкова ясен….
Кой друг, ако не Вие, може да му подари книгата? Поводи много 😉
Хитра маймуна е Първанов. След инженеринга за разцепване на десния вот /не мисля,че е станало без негово знание/, ще цепи и левия вот, като на хранилката ще е вече само най-тесният кръг. И никога няма да стане министър председател, защото много добре знае, че с пожелателно говорене нещата не се оправят. А от световното знаем, че като се издъни отборът, гонят треньора /мин.председател/. За съжаление не виждам скорошно оттърване от него…поне докато масата гледа турски сериали и биг брадър. И като бръкне в джоба и там няма никой – поглъща всяка надежда от телевизора някой да го “оправи”. И за съжаление това получава
Става интересно! По едно и също време в б(ившата)ТV на Murdock Пр.-Председател с мазно, народняшко излъчване и “гордо” ДС минало. В НОВА – абсолютният slumdog Prime Minister, който не може още да разбере, че само с желание на става, а освен това очаква да забравяме по-бързо от него самия.Май трябва да се обърнем към намразения покрай ВАЦ от “целия народ” Иван Костов. Комай само той доказа, че може!
Защо е нужно всичко това: http://bg.altermedia.info/?p=14646 ?
Направи ми впечатление как Първанов и БСП си прехвърлат тезите по между си.Например как Борисов орязвал само общините, който не били на Герб.Първанов явно е чул какво говорят Кутев, Михалевски и сие и даже отиде смело напред, като каза че били засегнати стотици общини, а само тези на Герб не били засегнати.Воден от любопитство открих, че общините в България са точно 264 \wikipedia\ като според Първанов над 200 от тях са с орязън бюджет,понеже не са на Бойко Борисов.Това обаче не кореспондира с изборните резултати за местно самоуправление.Нека бъдем точни в боравенето с цифри иначе Първанов така може да си говори като един Кутев колкото си иска.
Че трябва да се чете е толкова важно, колкото и да се мисли и разсъждава по важните и значими теми в обществото. Това за четенето се отнася както за комбайнера от ТКЗС-то, така и за премиера, освен ако не иска да губи мача с президента-спортна стилистика, която той използва.
Колкото до книгата на Иво Инджев, положителни отзиви могат да се срещтнат освен в блога му, така и в мненията на др. журналисти, като например Михаил Вешим в последния брой на вестник “Стършел”.
Аз пък искам референдум за освобождаването на гоцэ от поста му (но не и от отговорност). Като подвъпрос в бюлетината – искате ли първаннолу да гостува на Сашо Диков? 🙂
Izvinqvam se za latinicata, prosto sym na rabota i nqmam instalirana kirilica na kompiutyra, no ne mozhah da se sdyrzha. Prehvyrlih nabyrzo resumeto ot “predstavqneto” na Goce v bTV, publikuvano ot vesti.bg i mi napravi vpechatlenie kak se zashtitava golemiq energien proekt AEC Belene – ponezhe i Turciq i Rumyniq shteli da stroqt, nie shte sme edinstvenite v regiona bez AEC?!? Nikoi li ne se seti da go popita, dobre de, sled kato vsichkite ni sysedi shte imat AEC-ove, nie na kogo shte iznasqme toq tok?!? Kak shte se izplati taq centrala? Ili principa e davai da stroim, che da ne ostanem nazad da se izlagame…
Ани Цолова бе употребена и изхвърлена в клоаката за втори път този месец – първо с програмното интервю с Кр.Г. и второ днес. Много хора работят “за едната заплата” (в стилистиката на Гоце), но все пак човешкото достойнство си има граници!
“Амбициозната пиарка на Георги Първанов Бойка Башлиева поставила ултиматум на шефовете на bTV: „Президентът ще гостува в сутрешния блок при условие, че го интервюира само Ани Цолова”. Това потвърдиха източници от медията, към които се обърнахме, за да обяснят мистериозното изчезване от екран на Виктор Николаев в последния ден от работната седмица. В четвъртък партньорът на Ани Цолова обяви, че ще си почива два-три дни и си взе довиждане с публиката до понеделник. Колегите на Николаев се зачудили от какво толкова се е уморил, след като започна да води сутрешния блок на bTV едва преди четири-пет седмици. В ранния следобед станало ясно, че това е нареждане на Бойка Башлиева….”
http://glasove.com/article-8708.php
Абе много му дреме на Първанов кой какво пише за него.
Кучетата си лаят,кервана си върви.
“…или по някаква причина се държи като негов подчинен”
Първанов хвърли “надпартийната” маска
и охули, дет кво имаше за тази цел от “противниците”.
Лошото в случая е, че всичките тези така наречени “смъртни врагове”, та дори и тукашната стена на плача, са от една конюшня – отборът на дорестите (дореста, доресто, мн. дорести, прил. За кон – който е с червено-кафяв косъм).
Истинските ги няма! Разбирате ли ме?
Много, много ме дразни това семпло селско момче. Давай, Иво, поне ти малко ме успокояваш.
Десета година берем срам с гоце, а се оказва, че още пакости е замислил за финал. Жалко, че и ББ не е категоричен – ще вземе да ни уреди като компромисен вариант с руска ядрена централка за няколко десетки милиарда, с дискаунт от 300 милиона, а ние ще трябва да се радваме. На всичко отгоре, подобно на обсебването на антифашизма от комунистите, при критиките към единия, непременно падат подозрения, че си за другия.
Точно това исках да кажа и аз (като Илиян)! Само си губим времето да мислим, гледаме, четем и пишем – наглостта си продължава и нищо не може да я спре. Какво общество сме само…
Аз където и да отида по света
срещам все един и същи човек
имам чувството, че със него се
познаваме от много време въпреки,
че едва сега се срещаме…той
винаги е цялостно загрижен за
света .
и смята, дори дълбоко вярва, че
решението на световните проблеми
се намира точно в неговите ръце и
ум , истината е, че никои незнае
отговорите всички въпроси
независимо колко дълъг житейски
път е извървял и колко неща е
видял.
едно обаче е сигурно независимо
къде се намираш върху земното
кълбо за да искаш да направиш нещо
първо трябва да можеш , да можеш
обаче съвсем не е достатъчно
трябва да си и човек които знае
какво прави а такава комбинация е
рядкост…,
едно обаче е сигурно рано или
късно другите до теб които и да
са те…ще се опитат да те съборят
опората за мен винаги е била
архимедовия лост със които можеш
да поместиш дори света стига да
имаш въображението и куража да
стъпиш първо на крайгълният камък
на живота.
Аз преди време имах една любима
мисъл и все още ми е такава, а
доколкото и знам моята собствена
главица е родила тази дълбоко
смислена житейска истина…
не нещо друго , а живота, той е по
– големият от всички нас и това е
било и винаги ще бъде така докато
има свят и хора в него които се
изживяват като велики.
и последно незнам кой беше казал
че на човек са му нужни две години
да се научи да говори и петдесет
за да се научи да мълчи…
за мен е повече от очевидно на
колко години е българската
политическа класа и общество ,
нищо лично драги сънародници но
истината е по – голяма и от всеки
човек или народ.
но тъй като бях започнал да се
правя на всичко което описах
отначало и като човек които винаги
е обичал историята и Франция…
Във Париж днес започна честването
на годишнината от „Апела на
Генерал Де Гол”, направен на 18
юни 1940 г.
Заедно с Людвиг XIV и Наполеон
Бонапарт, Шарл Де Гол е третият
главен строител на страната символ
на европейска цивилизация.
Истинската му роля на държавник
обаче започва през 1959 година,
когато е избран за Президент на
Републиката.
“Най-важното качество на един
политик е неговата далновидност
казва Де Гол.”
В това отношение, малко са тези,
които могат да се сравняват със
него…със сигурност не и ББ или
ГП…
нищо , че първият за един кратък
момент от историята беше генерал ,
кмет и кандидат -премиер по едно и
също време , ама кой ли ти я гледа
конституцията Българска…
вторият пък поднася венци пред
паметници на бивши диктатори и
вероятно си чисти оптиката на
пушката през свободното време…
но както се казваше никога не е
късно да станеш за резил особено
когато се опитваш да се правиш на
нещо за което просто не си роден…
ама дайте да не издребняваме сега
скъпи сънародници още повече пък
да се опитваме да злорадстваме
срещу тези титани на човешката
мисъл, стълбове на свободата независимоста и
демокрацията…Българска .
След освобождението на Франция…,
първата му грижа на генерала – Де
Гол е да осигури нейната
политическа, военна и икономическа
независимост.
Според генерала – Де Гол само
силна централизирана държава може
да реализира социална
справедливост и равноправие.
Работи се ударно във всички
основни направления: пътища,
съобщения, енергетика,
здравеопазване и наука.
Де Гол е бащатана френската атомна
бомба…, гарант за независимостта
на Франция.
Последвалият икономически разцвет
на страната връща нейното
международно влияние и авторитет.
Генералът – Де Гол, реформира
изцяло държавата, като поставя
Президентската институция над
партйините боричкания.
Той постига това, след като
въвежда пряк контакт с
обществото…
Първо чрез самия избор на
Президент и второ чрез
Референдумите.
Фактически той създава реална
действаща президетска република.
Този политически модел е единствен
в Европа.
Противниците му го обвиняват в
абсолютизъм и монархическа
амбиция.
Де Гол опроверга с блясък техните
аргументи,като напусна властта
само часове след един изгубен от
него референдум.
Външната политика на Генерал Де
Гол остави такива дълбоки следи,
че всички негови последователи се
придържат към тях.
Въпреки, че беше съюзник на
Съединените щати, Генералът закри
военните бази на НАТО и изпъди
„вежливо” американските войници от
територията на страната.
Де Гол е и първият западен
държавен глава, който посети
Москва в разгара на „студената
война”.
Във външната политика,най-голямата
му заслугата е сдобряването на
Франция с Германия.
Неколкократните срещи и искреното
приятелство между него и немският
канцлер Конрад Аденауер родиха
идеята за създаване на Европейския
съюз.
За 15-20 години Де Гол и голизма
върнаха на Франция загубеното през
войната достойнство и влияние.
Въпреки значителните икономически
и дипломатически успехи пътят
изминат от Генерала в никакъв
случай не беше лесен.
Значително по-напред от своите
съвременници,той не винаги беше
разбиран.
Неговите противници оспорваха
яростно всяко негово решение.
В продължение на няколко години,
„Големият Шарл” оцеля като по чудо
от 3 бомбени атентата…
В лично отношение Генерал Де Гол
живя изклюително скромно.
Той показа абсолютно презрение към
парите и привилегйите съпътващи
властта.
По негово желание, след неговата
смърт всички подаръци получени по
време на пътувания и срещи с други
държавници бяха предадени на
държавните музеи.
Генерал Де Гол, с живота и делото
си, завеща на политическите
поколения, че обществените
интереси стоят много по-високо
от личните.
И след целият този исторически
етюд…, сега осъзнавам, че това
се превръща във прекалено дълъг
коментар за публикуване…,
но понеже съм направо запленен от
далновидните стратегически ходове
на днешните български държавници
на които дори и самият генерал –
Де Гол, би завидял…,
и просто немога, наистина го искам
но немога да се въздържа тук така
да драсна две три приказки ,пет
шест реда , едно две изречения…
ее така колкото за изпроводяк
преди да вдигна котва и да опъна
платна отново и никакви жени в
сюжета…, аа това май беше от
една друга книга която наскоро
прочетох отново… живота.
Ние всички сме народ, нали…но
според конституцията сме и най –
важната клетка на демокрацията…
или поне през по – голямата част
от времето когато сме в България…
където можем свободно да се
“обичаме” в условията на “пазарна
икономика ” и “свободна
конкуренция”
не, че искам да съм лош пророк в
собственият си съюз…но е само
въпрос на време във сегашният
момент Европа да тръгне към разпад
ако вече не го е и направила…
питам се тогава какво трябват да
направят за България
“бълг.държавници” и винаги стигам
до един и същи отговор ,онова
което е най-добро за нея т.е за
всички нас.
незнам пак кой беше казал , че
върху земното кълбо има достатъчно
ресурси за да живеят всички хора
във мир , хармония и просперитет
но не и достатъчно за да се
нахрани полтическата алчност…
но това не е важно , не бих искал
отново да се превръщам в нещо
което несъм …,човек вярващ във
свободата на мисълта и човешкото
добро, но бих искал да видя
България някога силно вярваща във
всичко това.
с уважение само към автора на този
блог и само пред България …
Viva France , Viva Bulgar !!!
Париж
18 юни, 2010 г.
Ако сега се проведе референдум за строителство на АЕЦ, то над 80% ще бъдат ЗА, защото години наред ни зомбираха колко важна е атомната енергия за нашата независимост (?!), как ни носи “конвертируема валута”, как ще настъпи криза за ток…Никой не казва /усложливо забравя/ за РЕЖИМА НА ТОКА по време на соц-а… Добре, ако има референдум, а и не само тогава, аз, средностатистическия обикновен българин искам да знам: 1. Колко ще струва строителството на АЕЦ Белене и кой и откъде ще го финансира? 2. Колко ще струват суровините за Централата и откъде ще се доставят? 3. На каква цена ще се продава и къде – има ли осигурен пазар / от непотвърден източник знам, че в момента Козлудуй работи на 30-40% от капацитета си/? 4. Каква ще е печалбата и къде ще отива? 5. Какво ще става с обработеното гориво – къде ще се складира и колко ще струва? …. И така междудругото, но не маловажно Гео- физични проучвания, Земетръс, ОВОС , Радиоактивно замърсяване…Демократично замърсяване и Кей Джи Би облъчване
Според мен Борисов е по-голям играч от гоце, защото може да си затрае, когато поиска. (Което, очевидно, рядко се случва.:) Съответно, може да следва своята си стратегия, която не задължително е очевидна.
Докато граовският цървул е импулсивен и предвидим.
P.S. Поздрави за участието Ви в магарешкото предаване. Беше супер забавно! 🙂
Извинявам се за пропуснатия пълен член!
Aна Цолова и журналистика – две диаметрално противоположни неща!
Дебилни въпроси,дебилен поглед,дебилно излъчване….в една телевизия за дебили… /която и аз гледам,уви…/
“Не си спомням да съм предлагал на Георги Първанов през 2005 той да бъде министър-председател. Това заяви лидерът на БСП Сергей Станишев в кулоарите на НС, помолен да коментира днешното изказване на държавния глава в ефира на БиТиВи.”
Дали се забеляза,че между шума на “титаните,С.Станишев,не само спал
случайно,но не чул удобни въпроси
на А.Цолова,и нямал спомени за “др.премиерски варианти!!!”.
Разбираемо е,че при републиките в сравнение с монархиите,ще става все по-трудно на мислещите глави,да достигнат до високи позиции и политическо влияние.
Политическата форма на Демокрацията с нейните навици не озорва селянина с изисквания за светоглед на държавник!
Каквито и да са демократичните усилия за приповдигане на нравите чрез ЕПОХАЛНИ ЦЕЛИ,самите й навици
опошляват тези нрави!
Премиерът наваксва с интуиция,а президентът с късмета,че цялото население,не е и няма как да е, от компетентни избиратели!
Демокрацията приема,че народът е разумен,а на БСП и ДПС не им е до възпитание за разум.
Боричкане на “върха на иглата”,
тепърва ще има!
Г-н Инджев, за всички в България е ясно какъв човек е Георги Първанов. По-добре дайте вашата оцента за екипа на Би Ти Ви. Режисьор, продуцент, водещ и т.н.
г-н Инджев-апализирате отлично. Но трудностите пред България не отпадат. Главата на политическата мафия,удобно окопалият се в руското тресавище Първанов, ще се изживява кто “плеймекър”. Горко ни ,ако и проектът му се оисъществи! В БЪлгаия всичко е възможно.Добре , че винаги сте на линия!Бъдете жив и здрав!
Според мен Борисов придобива все повече тежест, докато Първанов олеква от ден на ден.
И пак според мен – Борисов има бъдеще, а Първанов е поел към галерията с образите от прехода – без шанс за реабилитация.
Какво им разбират главите на хората от ядрена енергетика, както и чутурите на гоце, боце, цеце и пр., та ще пренебрегват експертни мнения и то при такъв риск?
“Премиерът наваксва с интуиция,а президентът с късмета,че цялото население,не е и няма как да е, от компетентни избиратели!
Демокрацията приема,че народът е разумен,а на БСП и ДПС не им е до възпитание за разум.”
Kардинал Ришельо, добре казано!
Той, (П)резидентът на РъБъ, цитирам го притежава и използва такива “лостове”. Ей, цървул с цървул граховски, сбъркал си века и държавата, където да говориш простотиите си!
Ти, мило Гоце отдавна си се самокомпрометирал.
Появяваш се на трибуни, които са притежание и където се ширят твоите глашатаи.
Но Гоце, много си плитък, батенце граовско!
Много жалко, че Георги Първанов има власт да руши и разединява.
Най-добре е,нормалните хора и нормалните медии да не обръщат внимание на още един,най-вискокопоставен комунист,напълно деградирал,това е болен мозък,оставте го на мира,нито дразнте,нито го Гоцвайте и нещат ще се успокоят. Не е пробллем,един комунист,проблем е комунистическата банда.
Към Калин Лазаров, намерил за уместно да дава за пример на българите един чужд президент:
Благодаря ви господине за неочакваната подкрепа, макар и както се казва „от обратното”, която получавам чрез вашите аргументи за собствената ми теза за Франция като за не особено демократична държава. Добре сте го подчертали: ” Според генерала – Де Гол само силна централизирана държава може да реализира социална справедливост и равноправие. (…) Де Гол е бащата на френската атомна бомба…, гарант за независимостта на Франция. (…) Фактически той създава реална действаща президентска република. (…) Генералът закри военните бази на НАТО и изпъди „вежливо” американските войници от територията на страната. Де Гол е и първият западен държавен глава, който посети Москва в разгара на „студената война”. ”
Вашето писание е без претенция да надхвърли поредната дитирамба за поредния Генерал, но на мен ми звучи елегично и то за демокрацията, която вие явно се опитвате да обвържете със „силната ръка” и националистическите попълзновения. Дотолкова обаче сте се увлякъл от блясъка на звездите по пагона, че приписвате дори несъвместими с мундира идеи за създаване на общност от държави без граници (т.е. на ЕС).
Баща на идеята за ЕС е Роберт Шуман (споделя я с Конрад Аденауер още през 1946). Той е роден в Люксембург от родители с немска и люксембургска националност. Завършва право в Германия и отваря адвокатски кабинет в немския по онова време град Мец, където е избран и за градски съветник. След края на Първата световна война остава в града, като преминава на служба и прави кариера в новата френска администрация. Като човек, който до 33 годишната си възраст е растял и се развивал като германец, оценява позитивно идеята на своя приятел и съветник Жан Моне, да се открие начин така да се обвържат Франция и Германия, че никога повече да не могат да се противопоставят като врагове. Като депутат от Лотарингия и външен министър, той конкретизира идеята, като подготвя в секретност (впредвид очакваната политическа опозиция) една декларация (прочетена на 9-ти май 1950 в М-вото на външните работи пред журналисти), с която предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана, прераснала впоследствие в познатия на всички ни ЕС.
В действителност Де Гол е отрицателно настроен към перспективите на европейската общност, тъй като издига в култ френската независимост и отхвърля идеята за каквито и да са европейски институции, които не са съвместими с проекта му за френската държавност и идентичност. В резултът на което, генералът отхвърля проекта за политически съюз между европейските държави (1965), отхвърля, главно поради тесните й връзки с Щатите!, приемането на Англия в общността (1963 и 1967), отхвърля предложеното от Европейската комисия гласуване с квалифицирано мнозинство като, за да се наложи, бойкотира и блокира в продължение на месеци (1965) всички гласувания в общността.
Щях да приключа с това важно според мен уточнение за действителната роля на Де Гол в изграждането на евросъюза, ако не бях забелязал, че завършвате словоизлиянието си с едно възклицание „Viva Bulgar”. Извинете, но ми напомни за едно друго възклицание свързано също с европейска институция, но вече като частен случай – градската баня: ”Булгар! Булга-ар!”
Колко е прав Гоерги Първанов,наричайки публикациите за него гнусни. Ама,разбира се че са гнусни,защото са вършени от гнусни съшества,по гнусен начин. И евааллах м,че не казва,че не са верни, само констаира,че са гнусни. Браво Първанов,браво Георги!
Лустросан, изшлайфан селски манекен. Интригант и лъжец. Това е българският президент. В петък не излезе от рамката. Бойко Борисов /на когото не съм фен/ поне е работен вариант.Ани Цолова-полегнала е мома Ана. Срам за българската журналистика.Беше гнусно!