Нещо атавистично трепна в закърнялото ми журналистическо сърце. Дочух комбинацията между думите „стачка“ и „журналисти“.
Нима се пробуждат съпротивителните сили на гилдията?
Не искам да звуча пренебрежително, но всъщност се оказва, че колеги от пазарджишка радиостанция се готвят да стачкуват по повод несправедливо, според тях, решение на СЕМ, свързано с техния лиценз. И смятат, че като спрат да работят ще впечатлят онези, които са решили, че не бива да работят? Колкото някой ще се впечатли от отпадането от същия този СЕМ на президентския човек Милен Вълко, който в битността си на шеф на СБЖ не е проронил и една началническа сълза за някой от прегазените волнодумци в медиите.
Колегите от Пазарджик явно са наясно и затова заплашват не с каква да е, а именно с гладна стачка. Борят се за хляба си и са готови да гладуват. Разбираемо е.
Гладната стачка е акт на отчаяние. Характерен е за страните, в които отчаяните от беззаконието дисиденти не виждат друго средство за борба. Покойната Анна Политковская например казваше за бившия олигарх Ходорковски, разорен от Путин по политически причини ( защото дръзна да не му се подчини и дори да финансира опозицията), че гладната му стачка в затвора е станала доказателство за автентичността на неговата принципна позиция. „Олигарсите не правят гладни стачки“, твърдеше тя.
Дали битката за лиценза обаче е каузата, която си заслужава гладната стачка на отчаяните журналисти в България? Имам опасения, че и да е истинска, упорита, животозастрашаваща дори, тя ще получи толкова колегиална подкрепа, колкото страданието на пребития с железа Огнян Стефанов – почти никаква.
По – скоро е вероятно да се случи обратното. Примери не липсват. Да припомня, че докато той береше душа в кома, се намериха злобари, като Виза Недялкова, да издевателстват публично от телевизионния екран над полумъртвия колега с високопарни оплювания на качеството на неговия журналистически труд. Което е особено грозно от страна на журналист, който явно не живее в материална нищета ( не ми се прави връзката по семейна линия – нито чрез съпруга й Андрей Райчев, още по-малко по пряка родителска линия).
Ситият на гладния не вярва при журналистите в България. Но и гладният на гладния не вярва от доста време насам сред нас.Не му се позволява. За сметка на това ситият на сития не само вярва, но и гради взаимното доверие организирано. Работодателите, издателите, собствениците си общуват, намигат, подсказват, пишат писма и петиции, отговарят патетично на задавани от властта въпроси, вместо да оставят журналистите да кажат свободно какво мислят за своята (не)свобода. Въобще при шефовете кипи бурен работодателски живот. Като се наговорят за нещо, спазват го. Решават например, че еди кой си журналист е пракалено независим ( обявяват го за луд, чепат, политически пристрастен – нещо такова за благозвучие) и останалите солидарно участват в негласното му отстраняване от трудовия пазар. Докато се пропие, разболее или пукне от глад – хем за него ще е заслужено наказание, хем за назидание на останалите.
Като добавим към всичко това лостовете на властта, с които се въздейства върху свободното слово , от което страдат отново журналистите, а не шефовете им, става ясно, защо от години в българската журналистика никой не смее да се обади в защита на правата си. Подхвърлят на журналистите по някоя стотачка, колкото да не прегризат въжето от глад и да не захапят инвентара, че той струва пари – журналисти на пазара колкото щеш и евтино ги дават. Но инвентарът е скъп!
Накратко, това е диагнозата: гладна ст(от)ачка!
Не знам какво става. Затвориха единствената виртуална библиотека “Читанка”, направиха голям “удар” срещу свободното слово / получили са поздравления от в. Труд за тази мръсотия/, а никакъв отзвук. Просто си се чудя. Чудя се с точка накрая, не с удивителна.
“…ситият на ситият вярва —” Пак ще се повторя,че сте талант,г-н Инджев,бъдете здрав и успешен с откритата си кауза!
Защо тази стеснителност по “семейни” и “родителски” линии ?Ами нали те по Нашенско са сред най-важните фактори за позиционирането на индивидите ? И, г-н Инджев, не мислите ли, че един регистър на родителски, семейни и партиини обвързаности би помогнал доста на тукашното население ?
Не знам колко тази виртуална “Читанка” е нарушила законноста,незнам и дали полицията е превишила права/не съм следовател/.Но ми направи впечатление,че в един блог на бивш уважаван журналист си появи тенденциозна статия,даваща насока на доста фриволни коментарии.Излиза,че след като книгата е важно нещо за човека,то няма никакво значение накърнените права на писатели,наследници,издатели,разпространители и т.н.Тогава би трябвало да подкрепяме кантрабандата на домати и други храни,защото храната е жизненоважна,да подкрепяме фалшивите бандероли на алкохола,за да е по-ефтина пиячката,твърда ЗА китайското карго,защото ни доставя безброй ефтини стоки,да лансираме и пиратските дискове и т.н. и т.н.А и защо да спираме контрабандата на цигари-супер далавера и за нас.Очевидно,комунистическия чип на мислене е дълбоко вкоренен у много нашенци.Именно това ни отдалечава много повече от Европа,от грешките на което и да е правителство.И като видях как бедрови хора надуха вувузелите в защита на незаконноста,досрамя ме.
Не съм,не желая,,а и не бих могъл да бъда,освен един от стотици съфорумци в блог на талантлив журналист на бъдещата правилна България.
Но ме трогва куража на Вашите колеги,и освен че им желая добро,ще се радвам,да чуя окуражаващи новини за тях в неравностойна борба за оцеляване…като критерий,по който сме еднакви…в общия ни атавизъм…
Бългъринът винаги е вървял с поглед забит в земята,без да откъсва очи от закърпените кални улици,към колеблив стол в канцелария или постно блюдо в къщи…
И преди и след 1989 г. самомнението на управленци с нисък физически и политически ръст,е било и е, да станат /на две-на три държавници/,
което е по-трудно отколкото,
дори п р и л и ч н и и л и с т о л е т н и к..
Настрана от владетелите след 1878 г.,само В.Коларов -но за кратко-е укротявал “якобинското” нетърпение
след 1945 г.когато Г.Димитров
з а к ъ с н я в а ??? от Москва ,а
след 1989 г.,премиерът Бойко Борисов,а и след много други,
едва смогва да вкара основната дилема в правилното русло и ,с блян присъщ на Царя,да примири миналото и бъдещето,като използва всички партии,без да се заробва към някоя…
Нещо повече,ако Вие!! Нова,ако щете и “стара!!” пожелаят др. желаещи сред нас,да им окажат морална подкрепа ЩОМ СА ПРАВИ И ОТГОВАРЯт НА ПАРТИЙНИТЕ ПРОЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ НА ДНЕШНАТА УПРАВЛЯВАЩА ПАРТИЯ,какво по-хубаво!
Така ще са прокарали път и за следващите управленци,дори след много петилетки!
Останалото е ясно!
Гари, ако си направиш труда някой път да влезеш в някоя библиотека, може би няма да мислиш така.
С извинение към любезния домакин,но няма друг начин да попитам Хари Бекет: “И като видях как бедрови хора надуха вувузелите в защита на незаконноста,досрамя ме”- как така, като по горе казвате:”Не знам колко тази виртуална „Читанка“ е нарушила законноста”.
Иначе, г-н Инджев до този момент никаква подкрепа за колегите Ви от Пазарджишкото радио, което само по себе си говори за гилдията, респективно за обществото българско.
Иво, вместо да дрънкаш общи лафчета, можеше да се свържеш с колегите си от Пазарджик, да се запознаеш със случая и да заемеш лична позиция. Ако прецениш, че каузата им е справедлива, можеш дори да проявиш солидарност по подходящ начин и така да дадеш пример на всичките си колеги.
Към някой си, който ми дава акъл как се проявява солидарност с колеги:
От страхливци, които дори не смеят да се подпишат, не приемам съвети как се проявява смелост в знак на солидарност с колеги.
г-н Маринов не разбирам репликата ти.Сигурно не приемаш за нормално да се крадат книги от книжарница и библиотека с мотива”жажда за знание”.Както и едва ли би одобрил напр.фундаменталната книга “Оня на РъБъ”да се пусне нелегално в сайт,а автора и другите да пият по една студена вода.
Г-н К.Георгиев,аз наистина незнам колко са нарушили законите тези от Читанка,но айде да не си внушаваме,че без провинения всичко се е случило.Не пасем трева,нали?Книгата е стока като всяка друга и това,че е продукт на интелектуалния труд даже би трябвало да бъде още по-добре защитена от посегателство.
Докато се разиграваше прозрачен кадрил с националистическа карта “двама комсомолци” по свои си причини, решиха да удивят Европа и света от Варна и Истанбул,по което незабавно реагира и М.Кунева,а моя милост нямаше как да не почувствува известна покруса от прекопирана теза за евразийската ни политика до отрочето “младенеца Югоизточна Европа” на фона на ядовете,които и без това си има Барак Обама със стара Европа….
Както и можеше,да се очака хилавото бебе тепърва ще досажда на многото “балкански баби”,сред които и тези от Белград,Атина и Анкара,десетилетия сгорчаваха живота на дядото и бащата на Симеон II….
Хайде холан,нас кучета ни яли,но поне да бяха затоплили “по-убедителна медийна манджа”,
за да не излагат своя премиер с очакваните реакции на Борис Тадич и Ердоган….
Симеон Радев и Петър Нейков,ще трябва,да са се обърнали в гроба!!!
“…като Виза Недялкова…..Което е особено грозно от страна на журналист”
Нима това човекоподобно двуного преливащо от злоба същество наричате журналист?Журналист сте Вие,Иван Бедров,Ралица Ковачева,Атанас Чобанов,Христо Христов и още няколко имена от Капитал и Дневник.Благодаря на Бога,че Ви има и риспект.
Иво, съжелявам, но нямам особено високо мнение, за гилдията ви. Както добре си го оприличил “гладна стотачка”. Както навремето Г. Марков го е описал в неговите “ЗРБ”, всеки се прави на опозиционер, за да го забележат тогавашните властимеющи, и съответно /колко е човешкото достойнство/, ако решат му пробутат някое предимство, я да купи кола без ред, или апартамент да купи на преференциални цени в София, като за богопомазаните антифашисти тогава. И какво става, най-големия критик се превръща в най-честия посетител на Живковите беседи с интелигенцията /за интелектуалци е силно да се каже/, и чест гост в ловните му дружинки. Примери много, само човек да помни историческите факти. А, за тези гореспоменати от теб лица, като В.Н. и А.Р., просто и за малоумните е ясно, че те са на ясла, като един добре познат гологлав шоумен в БТВ.
Много още, има да се работи за независима четвърта власт.
Прекрасна статия! Нагледен пример за това как действа организираната посредственост (в случая така наречените “сити”-работодатели, издатели, собственици) Създава мизерия за да подчини по този начин журналистическото съсловие. Но подчинението по необходимост е всъщност унижение, нали! И докато има такива уродливи явления, като Велислава Дърева или споменатата Виза Недялкова ще има и “гладна
ст(от)ачка!
За съжаление не само при журналистите, но такова е състоянието на всички съсловия у нас! Поради несъстоялата се още демокрация (можеби)!
Както много пъти съм казвал,комунистите си имат еталони,водещи персони. Полужената Дърева е секс-смвола на българските комунисти,а Недялкова е символа на цинизма им. На второ място е Боков,не може вода да й носи. Робева пък е символ на тъпотата на болшевиките. И другите спортистки -Йорданка Благоева, Стефка Костадинова,Весела Лечева,Боян Радев и мн. други. Лизачи на комунистическата смрад.Те си мисля,че ако не е била комунистическата диктатура,нямали да имат тези успехи в спорта. Сиреч,”социалистическия спорт” е глвания фактор някоя жена да скочи два метра на високо. А,капиталистически спорт,засега няма.
До господин Гари Бекет: уважаеми, май наистина не сте много запознат с материята, която коментирате. Първо, ЗАПСП при определени условия позволява разпространяването на литературни текстове по начина, по който го правят в “Читанка”. Главното от тези условия – липсата на комерсиална дейност – в случая е налице. После, като сте се запенявили за “кражба”, хайде да седнем и да поумуваме малко дали пък едно издателство с име, идентично на името на един вестник, не краде повечко, като разпространява книги по вестникарските будки? В случай, че не долавяте проблема, ще Ви осветля: книжарниците и простосмъртните издателства начисляват и съответно внасят в хазната ДДС. Вестникарите и споменатото вече издателство с неговите поредици от книги, притурени към ежедневници, не работят с касови апарати и с ДДС. Респективно цените са много по-ниски от тези на простосмъртните. А ако се впуснем в разсъждения каква част от печалбата от една преводна книга отива при човека, който има най-голяма заслуга за появата ѝ на нашия пазар – преводачът… току-виж се оказало, че крадецът вика: дръжте крадеца. А на нас това не ни се нрави. Ама изобщо.
Аз например искам да прочета “Ex ponto” на Иво Андрич. По книжарниците тая книга я няма, но в “читанката” се намира. Е, какво ще ме посъветвате, блюстителю на морала, господин Бекет, да чета ли или да не чета?
Към Гари Бекет:
Да, книгата е стока, но само в книжарницата.
В библиотеката книгата е за всеобщо ползване, при това без необходимост да бъде крадена. Така нарушават ли се авторските права? И не е ли интернет съвременната библиотека?
Ало, Гари (Бекет),
дай 10 лева и си купи една читанка за 1-ви. клас, където се обяснява правописа на думата “еВтин”. Пък после може и да поразсъждаваме за това колко законна е била дейността на момчетата от “Читанка”.
Мисля, че наистина трябва да се разсъждава според ситуацията, като се сещаме, че не винаги законът е прав. Веднага се сещам за отмяната на пълната забрана за пушене. Какво се получи – правилно или законно. Същото е и в случая и мисля, че трябва да се чуят всички страни, като съм съгласен, че има ситуации, в които много хора са ощетени поради масовия вкус към елементарното. Например чалгата е същото като масовите булевардни романи. А какво да правят почитателите на друга музика или литература. Те законно ли да чакат някоя мутра да си сметне печалбата, за да пусне нещо смислено на пазара или да нарушат правилата и да си изтеглят това, което иначе няма от къде да купят законно…
Същата е ситуацията и с медиите – едни се продават и излъчват на базата на законови норми, лицензи, договори и т.н. само че явно, все по-малко хора ги четат, гледат, слушат и т.н. И изведнъж идва някаква форма като “БЛОГ”. Непонятно нещо, нечувано и невиждано досега, няма го в законите, но нещо някои блогове все по-често и масово се четат, а пустите му законови медии остават без фенове. Не може ли крайният клиент на вида стока да реши какво му харесва и как да го получи…. било то информация и политически коментар, било то друг стил музика или книга от литературен жанр…
Драги ***23:23 ч.Ти засягаш друга страна на проблема-накърнения обществен интерес.Но за него си има данъчни и други органи,които би трябвало да го контролират.Аз акцентирам върху частния интерес,който в една демократична държава не е по-маловажен.А зад щита”липса на комерсиална дейност”неудачно се прикриваш.Защото според теб излиза,че е нормално да се разпространяват пиратски дискове и теглене на музика и филми.Да,ама НЕ!Америка по цял свят преследва нарушението на тези права,а ние по балканско-комунистически си мислим,че чуждото е общо.И в частност-книгите са високоинтелектуален продукт и ако искаш да го ползваш,трябва да си платиш!Толкова е просто.Както при лекаря.
Добър ден г-н Инджев, журналистите ще бъдат свободни когато медиите на Ръбъ ги търсят като изградена личност, а не като работник за определена рубрика или предаване.
Тогава няма да има нужда от цензура и натиск.
Социалните медии ще прибутат нещата натам.
btv загуби като се раздели с Вас.
Грешката на btv беше използвана от няколко телевизии.
Когато някоя медия приеме Вашата гледна точка и успехите на този блог – ще бъде интересно за зрителите в България.
Г-н Инджев, моля, позволете ми
един въпрос :
Знаете ли във ФЖМК дали се обучават бъдещите журналисти как да използват социалните медии ?
Убеден съм, че в програмата на студентите по журналистика и масови комуникации в РъБъ не влиза изучаване на подобни сайтове :
http://dirittoallarete.ning.com/
Благодаря Ви предварително,
Владимир Йосифов
За да не си приказваме празни приказки с високоуважавания от всички тук Гари Бекет, ще цитирам закона:
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;
Не зная дали има смисъл да се впускаме в спорове точно колко високоинтелектуален продукт са голяма част от книгите (аз съм инженер, проектирам сгради), колко печелят лекарите за своя високоинтелектуален труд, къде отиват всъщност печалбите от продажбите – в джоба на автора/композитора/изпълнителя или в джоба на мазния издател/продуцент. Ако не заради друго, то аз не виждам смисъл от подобен спор, защото за господин Бекет книгите са продукт, а за мен – произведение на изкуството. За да напише човек книга, уважаеми, му трябва муза, не издател.
Г-Н ИНДЖЕВ, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТОВА КОЕТО КАЗВАТЕ В КНИГАТА СИ “ПРЕЗИДЕНТ НА РъБъ” Е ВЯРНО. СЪС СЕМкаджии КОИТО ПАРАЗИТИРАТ НА ГЪРБА НА ОБЩЕСТВОТО ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ.
До *** . Това което си извадил ми идва малко като тъпо, защото почти всяка книга която е на пазара поне на теория се закупува и от някоя библиотека.
И излиза, че всяка книга може да бъде пусната в интернет. И макар да не съм тънък експерт по линията: писател, издател, купувач, не виждам как възхваляваният от вас човек с муза ще спечели с нещо, ако книгата му я купят само 20 тина библиотеки и след това цъфне в нета и с това се ограничат всички продажби.
Е, да “мазния издател/продуцент” ще е прецакан също. Е, това е успокоение.
Иначе аз аз се радвам, че съм далеч от тези проблеми, защото днес прочетох, че собственика на MTV е изгубил дело срещу youtube въпреки доста доказателства в негова полза.
Доста съм озадачен, защото дори и след маса години все още не мога схвана поне на теория, защо намираме за нормално като отидем до магазина и си вземем картофите и боба и да не забравя – мръвките, да спрем и да платим, а аз нещата които се случва, че могат да бъдат копирани да не искаме. И не само това, но и да смятаме, че ни принадлежат по подразбиране.
При 3 то прочитане мисля, че започнах да стоплям че май в този цитат не става въпрос за всяко произведние, а за “публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни заведения” .
“публикувани от” , мисля, че трябва да се разбира собствена публикация – на училището, библиотеката и пр. а не всяка книга която са закупили за преотстъпване.