// Страна на шампиони по руски шпиони на шумния фронт

В БЕСЕДКАТА

Страна на шампиони по руски шпиони на шумния фронт

Знаете ли, че В САЩ са арестувани 10 души тайни агенти на руското разузнаване, а още един е обявен за издирване ?

Арестите били резултат от многогодишно разследване, водено от ФБР, прокуратурата на Южния окръг на Ню Йорк и контрараразузнавателния отдел на управлението за национална сигурност на министерството на правосъдието. Членовете на разбитата шпионска група наречена с кодово име “нелегалните”, са обвинени, че имали задача от Службата за външно разузнаване на Руската федерация да влязат в САЩ и под фалшива самоличност на американци да станат дълбоко законспирирани агенти, предаде Ройтерс ( БТА )

А знаете ли, че в България изглежда е държавна тайна информацията за наличието на отдел в контраразузнаването, който да се занимава с руското шпионски проникване в страната. Сигурно има, но да питаш и да говориш на тази тема тук е все едно да си журналист и да критикуваш Първанов. Правил съм опити, но никога не съм получавал отговор. Нямам предвид Първанов. Той веднъж снизходи да ми отвърне на един въпрос, а сега след книгата „Президент на РъБъ“, когато наистина има причина да се обади, „благоразумно“ си мълчи и с това инструктира медиите да се правят, че няма разкрития в това журналистическо разследване.

Първият и последен път, когато беше посегнато на руския шпионаж в България ( в други бивши съветски сателити това прочистване е рутинна практика), беше преди повече от 10 години. Правителството на Иван Костов изгони трима служители и дипломати на руското посолство. После подгониха Костов…

Стеснителността на т.н. тайни служби да се произнасят по руската тема е отражение на (не)официалната политика. Явните говорители на руския интерес на върха на държавата не само не се крият, но и от името на чужда държава заплашват България с газова война. Както се вижда, не напразно.

Така че Русия е почти невинна. Не й трябват шпиони тук, както не й трябваха дивизии с танкове да охраняват окупацията си по времето на съветския режим у нас. Доброволно или срещу заплащане за целта работят местните другари. В този смисъл е разбираемо, че тайните служби си траят и не отговарят на някави си журналистически провокации, когато ги питат дали бранят Родината от държавата, която тук се възприема като истинската родина на истинските патриоти. Останалите са „продажници“ и „американски слуги“ или както ясно и постоянно се изразява Сергей Станишев по повод затрудненията пред руските проекти – „служат на чужди интереси“. Щом не са руски, значи са чужди!

Може във всяко друго отношение да сме бавно развиващи се в рамките на евроатлантическите структури, но сме шампиони по въпроса за руските шпиони, които раздават награди, порции, постове и квалификации срещу несъгласните с всичко това- раздават се пълноценно на всички фронтове на публичността. Защо им е „тих фронт“ , щом им си позволява толкова шумно да изпълняват мисията си?

Discussion

35 коментара for “Страна на шампиони по руски шпиони на шумния фронт”

  1. За какво разследване на руски шпиони у нас може да става дума! Те у нас управляват! Съвсем явно, а понякога по-задкулисно, като за пред света.

    Posted by GB | юни 29, 2010, 12:05
  2. А щом са руски – са лоши!!! Определението “американски слуга” (немски, френски, ганайски) е точно толкова противно, колкото и “руски”.Но когато американският посланик ни набива канчето, някак си е приятно, а когато руският нищо не казва – пак е по-гадно. Това се счита за “бон тон”.И така – докато не вземем да СЛУЖИМ на БГ интересите и не спрем да наричаме страната си “тази страна”.

    Posted by mar | юни 29, 2010, 14:18
  3. Както казва М.Сервантес,и фортуната
    е като смахната и пияна жена,но не вижда какво прави.
    Ако иде реч за страна пренаселена от художници-портретисти,вероятно гъмжи от преписвачи,чийто с г р е ш е н и ръкописи,не подлежат на оправяне!

    Posted by Kлавдий | юни 29, 2010, 14:40
  4. Г-н Инджев,искам да Ви кажа ,че много преди да ми изпратите книгата,денят ми започваше/и сега е така/с Вашите статии и анализи.Сега искам да ви помоля да прочетете моите писания в blog.bg,които са публикувани и в фейсбук и да ми кажете могат ли да ви послужат на вас за нещо или съм живял напразно на този свят.Благодаря ви

    Posted by ИЛИЯН ХАДЖИЕВ | юни 29, 2010, 14:42
  5. Хаху-хихи в президентството или за фриволното поведение на лице от секретариата на свръхинституциятаНеделя, 27 Юни 2010A+
    A-

    ▲ Петър Петров
    снимка:petarpetrov.blogspot.com Нямаше да си позволя да напиша тази статия, ако не бях шокиран от прекалено фриволното поведение на човек от прессекратариата на президенството. Изпълнявах служебните си задължения на журналист, когато станах неволен свидетел на хаху-хихикането на персона от свръхинституцията в нашата държава.

    На неприлично изказване, което по моему би трябвало да добие публичност. Да стане достояние за широката общественост.

    Най-странното беше, че нито един от колегите от другите медии, които бяха около мен, въобще не се възмутиха от вулгаризма, който излезе от устата на симпатягата с обръсната глава, който ни обясняваше уж любезно каква е процедурата и какво се случва по протокол. По колко време ще траят срещите на Георги Първанов с председателите на Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Съюза на индустриалния капитал. На срещите те трябваше да обсъдят с Първанов влошава ли се ситуацията у нас, задълбочава ли се икономическата криза, какви са ефектите от антикризисните мерки, какви са очакванията за бюджета през идната година и прочие.

    От няколко години не бях работил в телевизия. Не бях отразявал срещи и изказвания в президенството. Затова реших да попитам колега журналист как се казва симпатягата с обръснатата глава, който се държеше (поне за мен) леко неадекватно, неприлично. Най-малкото неинстутиционално. Лицето, което ни съпровождаше по стълбите и из коридорите на президенството, се оказа, че се казва… Дидо. По-късно влязох в сайта prezident.bg, и за секунди открих, че въпросният човек, който фриволничеше с журналист(к)ите, се казва Диан Янков. Той е част от екипа на оглавяващата дирекцията „Прессекретариат и връзки с обществеността” Бойка Башлиева.

    Какво излезе от устата на Дидо, сигурно нямате търпение да разберете? Ще ви кажа. Няма проблем. Макар да нямам на запис думите му, много добре си спомням фразата, която ми наостри ушите. Направо не ми се вярваше, че чувам такива думи във все пак най-представителната институция – президентската. И то от лице, което е член на администрацията й…

    Докато ни придружаваше, хаху-хихикавещият се Дидо изтърси, че първо гостите щели да се видят с Георги Първанов за по около половин час, а след това щели „ДА СЕ ПРАЗНЯТ”. Както се подразбира, да са на разположение на журналистите за въпроси.

    Не го знам кой е този Диан Янков, името му нищо не ми говори. Вероятно не съм от особено осведомените в гилдията. Нито съм ресорен журналист, нито нещо друго. Нито мога да се похваля с кариеристичните успехи на шепа службогоци и службогонки в професията ни, за да премълча простащината, която ми се опакова като свободно и непринудено поведение в институция като президенската. Нито е необходимо да се правя на кой знае какъв морализатор, заядливец, хаплив критик на властта. Или да го играя претенциозен и взискателен към уж неформалното общуване на определени лица от администрацията на президента с колеги от медиите.

    Не си мечтая да получа орден за заслуги, нито държа да ми издигнат паметник един ден. Нито имам определени подбуди, за да ви информирам за гафа на взетото на мушката от мен лице. Точно тук, точно сега. Не съм почитател на която и да била политическа структура, нито на политическата върхушка като цяло. Но за да прекрачиш прага на една институция, която излъчва мощта на държавността, която е нещо като аурата на държавността, е немислимо да ръсиш простотии като дидовите на всеослушание. Така си мисля. Това е вътрешното ми убеждение, което не се стърпявам да изложа на показ.

    Днес е Дидо, утре може да е Дидка, вдругиден… някое друго лице от администрацията, влязло по незнайно какви начини да работи в протокола, в отдел връзки с обществеността, или в някоя друга дирекцийка. Все пак не те одобряват да бачкаш в кметството на някое забравено от бога селце, нали? Да фамилиарничиш, да фриволничиш, да се правиш на разкрепостеняк някакъв – само и само да спечелиш вниманието (евентуално – уважението!) на напудрените журналистки, или на тук-там вясващите се в професията журналисти-репортери, е безобразие, което подлежи на санкция!

    Господин Президент, защо не си позатегнете редиците? Все пак върховен главнокомандващ сте, бащица на нацията, символ на държавността, на институционалността, обединяващата и балансиращата политическа фигура. Проведете един разговор на четири очи с лицето Диан Янков. Заслужава си най-малкото да го смъмрите… Поведението му не отговаря на държавната институция, която обитава! Извинете ме, че се намесвам и ви разсейвам от многото ангажименти, но вулгаризмите никак не се връзват и не подхождат на член на администрацията ви! Не намирам за много възпитано хаху-хихикането на Дидо. Излишно е неговото театралничене във вашата институция. Вземете навременни мерки. А ако не ми вярвате, едва ли охраната в президенството е сляпа и глуха за майтапчийското държане на Диан Янков.

    Съмнявам се. Направете проверка. Ще се убедите, че не ви подвеждам, не греша, не си фантазирам, г-н „социален президент”.

    Петър Петров
    IZVINETE ME-NE ZNAM MNOGO DOBRE DA SE OPRAVIAM S KOMPA-ISKAH PROSTO DA OBARNETE VNIMANIE NA TAZI STATIA-BADETE ZDRAV!

    Posted by janet | юни 29, 2010, 15:14
  6. Г-н Инжев,бъдете сигурен,че в най-скоро време гоце и кликата му ще отговарят за всички золуми които причиниха на България.Бъдете сигурен,че Вие и всички ние ще бъдем обевъзмездени.Българите в емиграция Ви подкрепяме.

    Posted by мишо | юни 29, 2010, 16:54
  7. Един осъвременен стар виц по случая:
    Буди се една сутрин Щирлиц без никакви спомени от вечерта, гледа – решетки на прозореца. Обмисля ситуацията, припомня си инструкциите: “Ако влезе някой в руска униформа, значи съм в Сибир. Тогава съм майор Исаев от руското разузнаване” – мисли си Щирлиц – „Ако влезе някой в американска униформа, значи съм в Гуантанамо. Тогава съм майор Джон Щирлиц от ЦРУ.”
    Вратата се отваря, влизат санитар в бяла униформа и се усмихва лъчезарно:
    – Как добре се напихте снощи, другарю Щирлиц! А майор Деянов още спи в съседната стая.
    – А-а! Значи пак съм в изтрезвителното в София! – въздъхва облекчено Щирлиц – Буди Серьожа, и да продължаваме!

    Posted by Който не познава Сибир, не познава СССР! | юни 29, 2010, 17:15
  8. До MAR: Уважаеми господине, не Ви ли се струва, че ако служенето на националните ни интереси е свързано с лепене на етикети “слуги на този или онзи” или “лошо е да си слуга на еди кой си”, “национални предатели” и т.н., нещо в самите ни национални интереси не е наред?

    Posted by Georgi Georgiev | юни 29, 2010, 18:26
  9. Те откъде ли не ги изгониха вече – от Великбритания ритмично , с постоянна честота гонят по някой друг , от Полша наскоро също изгониха няколко, от Грузия , от Испания , от други страни също , сега от Америка цял футболен отбор, съвсем в унисон със световния шампионат…
    Да не продължаваме че може да остане само България която не е изгонила или заловила руски шпиони. Е да , и Науру също не е още.
    То не е тенденция , то стана явление вече. Феномен. И както по принцип тази сфера е била заобиколена от много въпросителни , сега с утвърждаването на явлението се генерират още и още повече въпроси.
    А за нас като страна която е доста встрани от истинските действия и събития коя може да бъде главната въпросителна?
    При толкова много явни фаворити като бъдещи кавалери на ордена Стара планина може само да се съжали Президента на страната ни колко много работа му се отваря…
    Ще издържи ли на темпото да награждава? Това е въпросът.
    Че то бива, ама това е голямо изобилие от потенциални лауреати.
    Би трябвало да предположим че ще издържи , като верен наследник и продължител на традицията (или по-скоро явлението, феномена, защото по други ширини не е много познато като такова) да се награждават чужди шпиони с държавни награди което бе потвърдено съвсем наскоро , само преди седмица.
    Освен това е и плеймейкър , не кой да е. А ние българите сме се убедили , знаем го поне от спорта че когато имаш феноменален плеймейкър той може да вкара отбора ти в центъра на събитията.
    Ето как върху страната ни може да се фокусира отново вниманието на света и за нея да се заговори.

    Posted by Росен Йорданов | юни 29, 2010, 18:41
  10. У нас руските шпиони дойдоха на 09.09. 1944 с лична мисия на др. Сталин… и наследствено си предават “щафетата” за изпълнение на поставените им от Москва, задачи.

    Posted by Стефан Краев | юни 29, 2010, 20:05
  11. България има доста “политически еничари”. Не знам как можем да се преборим с тях. Може би имаме нужда от един “дядо”, както онзи в “Индже”, който да дръпне онази струна в “душите” им, която да ги накара да се “преобърнат” и започнат да защитават Род и Родина.

    Posted by karandash | юни 29, 2010, 23:34
  12. България е в НАТО – изключено е освен своя платена агентура във висшите политически пространства, Русия да няма и просто български шпиони в различни важни институции.Бъдете сигурни, че страните членки на Европейския съюз не се шпионират една друга, това би било напълно безмислено.Бъдете сигурни, че и членките на НАТО не се шпионират помежду си, обратно – бъдете сигурни, че те си сътрудничат.Невежествено, преднамерено и предизвикателно разсъждава онзи, който слага на една дъска отношенията ни с НАТО и Европейския съюз и тези с Русия, Иран и пр. Съжалявам за наивните и нафталинени мозъци, но ние сме част от Европа и от Атлантическата организация.Така, че съвсем логично е да кажем: който шпионира Америка, шпионира нас. И който шпионира в България шпионира НАТО и Европа.Това май е още трудно за преглъщане от членовете на партията, която пред очите ни се блъска в стените, които все по-нелепо издига между себе си и историята, в това число и актуалната.

    Posted by Дончо Аврамов | юни 30, 2010, 00:00
  13. Руски шпиони в България? Не може да бъде! Такова нещо няма как да се случи и как да бъдат изгонени от София. Това значи всички Български/или почти всички/ правителства от 1989 година насам да бъдат екстрадирани в посока Москва. Ще трябва да получим поредната Европейска помощ от 100 милиона евро за да им купим билети за 10 000 евро за да си се приберат на Арбат. Другите парици ще ги усвоят новите още не избрани / в Народното събрание/или неразкрити руски шпиони, като комисионна.Иво,имаш подръжката от Българите не живеещи в България.Успех и здраве, много здраве !

    Posted by Rockbul | юни 30, 2010, 01:55
  14. Разбира се,че президента Барак Обама е знаел за “добрите гости” преди да посрещне своя главен гост Д.Медведев,
    но в двете столици определени кръгове
    винаги взаимно са се тествали “до къде ?” и лидерите на двата колоса стоят над националаните,регионални
    и земни предизвикателства.
    Иде реч за планетарното оцеляване,а пешките изгарят първи!

    Posted by Kардинал Ришельо | юни 30, 2010, 05:33
  15. Posted by Ангел Грънчаров | юни 30, 2010, 07:09
  16. До Мишо:
    Дай Боже,да стане и се измете изметта,която спъва правилната България,защото сме принудени,да мълчим,дори когато,отдавна са ни известни много и безапелационни доказателства,но и безпредметни в съркана правосъдна система….

    Posted by Талейран | юни 30, 2010, 07:45
  17. и тук ще трябва да ги поизловят малко, че много дълга стана ведомостта – ей газът пак подскъпна, не мовем да намогнем да им плащаме на всички. Освен това “тихия фронт” стана един много шумен фронт или вече им плащат за ефирно време.

    Posted by FYI | юни 30, 2010, 07:56
  18. Вярно е ,че от управлението на Иван Костов нищо не е правено по въпроса с руската шпионска мрежа у нас, но тя не е единствена. Всички четящи тук знаем , че не е правено и по въпроса със сръбската шпионска мрежа.Да не говорим , че БСП бяха и са в много тесни връзки с тях. Да споменем и това , че лица от сръбските тайни служби , които работят и със сръбската мафия са ползвани за мокри поръчки в България.

    Posted by Венцислав Пенчев | юни 30, 2010, 09:45
  19. Възможно е залавянето на руските шпиони да има много по-дълбоко значение и това да не е просто пореден инцидент в отношенията САЩ-Русия. Руската агентура в САЩ може би има не просто задачата да шпионира, а е част от много по-мащабен и пъклен план. Какво имам предвид? – Явно Студената война съвсем не е свършила, както някои наивно предполагаха след 1989. Според тогавашния шеф на американското контраразузнаване Джеймс Ангелтън вероятно най-важният беглец от КГБ се казва Анатоли Голицин (род. 1926), който бяга на Запад още в 1961. За разлика от всички други „перебежчици” Голицин живее до днес дълбоко скрит и със сменена самоличност в САЩ и никога не се появявал публично. С разрешението на ЦРУ публикува две книги: New Lies for Old в 1984 и The Perestroikа Deception в 1995. Ако не се лъжа, New Lies for Old беше издадена в Полша и служеше като един вид учебник за полските тайни служби. (Странното е, че голяма част от тиража „изчезна”, но това е друга тема.)

    В New Lies for Old Голицин предсказва рухването на комунизма и прави ред други проверяеми прогнози, които според някои изследователи се сбъдват 94%. Основната теза на Голицин е, че след смъртта на Сталин комунистите разбират, че комунизмът няма шансове да победи в световен мащаб, използвайки сталински методи. Затова още през 1959 се приема т.нар. дългосрочна стратегия, която има за цел да заблуди Запада, да приспи вниманието му и накрая да унищожи най-вече американската мощ. В този момент всички раздори между компартиите спират и всички последващи разцепления в комунистическия лагер, най-вече между СССР и Китай, са мними, а либерализациите и демократизациите в отделните соцстрани (Чехословакия 1968, Солидарност в Полша и пр.), включително и най-вече драматичният обрат 1989, са планирани и контролирани от Москва.

    Големят биолог Теодосиус Добжански беше казал, че „НИЩО В БИОЛОГИЯТА НЯМА СМИСЪЛ, ОСВЕН АКО НЕ СЕ РАЗГЛЕЖДА В СВЕТЛИНАТА НА ЕВОЛЮЦИЯТА”. На моменти ми се струва, че „НИЩО В СЪБИТИЯТА В СССР И ИЗТОЧНА ЕВРОПА СЛЕД 1961 и особено след 1989 НЯМА СМИСЪЛ, ОСВЕН АКО НЕ СЕ РАЗГЛЕЖДА В СВЕТЛИНАТА НА ПОСТУЛИРАНАТА ОТ ГОЛИЦИН СТРАТЕГИЯ ЗА КОНВЕРГЕНЦИЯ НА СОЦИАЛИЗМА И КАПИТАЛИЗМА, НО ПОД ДИКТОВКАТА НА МОСКВА И ПЕКИН С ПОСЛЕДВАЩО СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО НА КОМУНИСТИТЕ”.

    Кратки откъси от книгата на Анатоли Голицин „Измамата перестройка” от 1995 г. – за повече много интересни факти и подробности – самата книга:

    „Убеден още от ранните дни на своето пристигане в Съединените щати, че конвенционалните западни интерпретации на развитието в комунистическия свят страдат от сериозни нeдостатъци, авторът се зае с изследване на съветската стратегия, включваща използването на дезинформация. Резултатът от тези проучвания беше въплътен в книгата ‘New Lies for Old’, завършена в 1980 и публикувана…1984. Оттогава авторът е пратил голям брой меморандуми до ЦРУ. Тази книга съдържа редактирани версии на някои от тези меморандуми. Този сборник от меморандуми за ЦРУ са за голямата съветска стратегия и новите измерения на заплахата за западните демокрации. Има подчертана разлика в смисъла, в който се използва терминът „стратегия” у американците и комунистите. Американците са склонни да разглеждат стратегията краткосрочно, по отношение на следващите президентски избори…За руските комунисти, от друга страна, стратегията е големят план или Генералната линия на партията за дълги периоди, обхващаща една или повече маневри, които да помогнат на партията да постигне своите цели – завземането на властта в Русия през 1917, последващото разширяване на комунистическия лагер и окончателната победа на комунизма в целия свят…

    Основната цел на моето бягство в края на 1961 беше а) да предупредя американското правителство за приемането на сегашната голяма стратегия на комунизма, политическата роля на КГБ и използването на дезинформация и контролираната политическа опозиция, включени в стратегията, и б) да помогна на Запада да неутрализира проникването на КГБ в неговите правителства…

    През 1984 публикувах книга ‘New Lies for Old’ за комунистическата стратегическа политическа дезинформация. В книгата и моите меморандуми направих забележителни предсказания за бъдещото развитие в комунистическия свят (потвърдени според някои автори в 94% от последвалото развитие). Аз предсказах, че комунистическите стратези ще отидат отвъд Маркс и Ленин и ще въведат политически реформи в СССР и Източна Европа. Предвидих легализирането на Солидарност в Полша, връщането към „демократизация” в Чехословакия и падането на Берлинската стена…

    Също така е факт, че водещи експерти по Съветския съюз като г-н Збигнев Бжежински не успяха да направят точни прогнози за тези развития…

    В меморандумите дадох седем ключа към разбирането на перестройката, обясних опасността от подкрепата на Запада за нея и предложих нова оценка на ситуацията…Предложих как Западът би трябвало да реагира на предизвикателството на перестройката и нейния дестабилизиращ ефект върху западните демокрации…

    След като ЦРУ не реагира на моите меморандуми, реших да ги публикувам и помолих ЦРУ за целта да ги разсекрети. Управлението се съгласи…

    …не можех да си представя, че американските политици, особено консерваторите както в Републиканската, така и Демократичната партия, въпреки дългия си опит с измамите на комунистите няма да са в състояние да схванат маневрите на комунистическите стратези…

    Тъжно беше да се наблюдава ликуването на американските и западноевропейските консерватори, които аплодираха перестройката, без да разбират, че нейната цел е да постигне техния собствен политически и физически край…

    Трета причина за липсата на интерес към точните анализи на автора е познатото обстоятелство, че хоризонтът на западните политици обикновено е ограничен до предстоящите общи избори. В резултат за тях е трудно да разберат, че комунистическата и „бившата” комунистическа система е в състояние да развие стратегии, оставащи в сила с тактически напасвания в течение на много десетилетия…

    Изключение е френският президент Жорж Помпиду…За съжаление той не живя достатъчно дълго…

    Не през 1985, а в 1958 комунистическите лидери след унгарските и полските вълнения разбраха, че сталинистката практика на масови репресии силно вреди на системата и че са необходими радикални мерки, за да бъде възстановена…Не в 1985, а в 1958 комунистическите лидери разбраха, че тяхната икономическа система е неефективна и изостава от Запада по производителност…Тогава те разбраха, че комунизмът не може да бъде разпостранен на фон от страх от масови репресии и че световната победа на комунизма може да бъде постигната само чрез трансформация на съветския и другите комунистически режими в по-атрактивни за Запада….

    Приемайки необходимостта от стабилност в ръководството на СССР за изпълнението на дългосрочната стратегия, съветските лидери отхвърлиха практиката на Сталин за елиминиране на съперниците и се върнаха към ленинския стил на ръководство…

    Общото придържане към дългосрочната стратегия само по себе си стана фактор за предотвратяване на борбите за политическа власт. Западните експерти не разбраха това, защото съветските лидери нарочно представиха оттеглянето на Хрушчов като негово снемане от поста…

    В съответствие с решението на партията на КГБ се придаде ключова роля в изпълнението на стратегията. В 1959 Александър Шелепин беше инструктиран да използва тайните служби не за масови репресии, а в интерес на стратегията срещу основния враг…

    КГБ и Партията извършваха своята подготовка за перестройката в тясно сътрудничество с партиите и тайните служби на другите комунистически страни…

    От 1959 насам комунистическите партии и правителства са въвлечени в практически експерименти и репетиции за отделни елементи на перестройката в различни страни като подготовка за нейното повсеместно въвеждане. Най-важните от тези репетиции са:

    – опитът за „либерализация” в началото на 60-те години при Хрушчов
    – пуликуването на статия за пазарната икономика на проф. Евсей Либерман и експерименти с фирми и „тръстове” в 1962
    – мнимата румънска независимост след началото на 60-години
    – културната революция в Китай…
    – „демократизацията” в Чехословакия в 1968
    – легализацията на Солидарност през 1980
    – въвеждането на капиталистически стимули в Китай и Унгария през 70-те и 80-те години

    В резултат на дългия исторически опит, на техния по-голям политически, икономически и военен потенциал и основна подготовка комунистическите стратези са уверени, че могат да водят своите народи без загуба на контрол…при необходимост обаче ситуацията ще бъде решена по обичайния начин – чрез военна репресия…

    Перестройката не е насочена само към обновление на съветското общество, а е глобален план за „преустройство” на целия капиталистически свят…

    Ключовият период, когато в западното стратегическо разузнаване се отвори дупка, беше между 1958 и 1960. В този период западните разузнавания не бяха в състояние да придобият надеждна информация за приемането на дългосрочната стратегия, защото те бяха дълбоко проникнати от КГБ и основните им източници в СССР и Китай бяха компромитирани.

    Някои западни експерти са стигнали до крайно мнение, тълкувайки появата на Горбачов и перестройката в типично западна терминология като спонтанно, положитено развитие, тласкащо съветския режим към капитализъм и западна демокрация…”

    Posted by Wittgenstein | юни 30, 2010, 17:58
  20. Мишо,не се опитвай да заблуждаваш себе си и другите,никой няма да отговаря пред никого,никой никога не е отговарял пред никого,нито клики,нито пики

    Posted by milena | юни 30, 2010, 18:58
  21. Като потвърждение и продължение на изключително ценния коментар на Wittgenstein от книгата на Голицин, ето какво пише Daily Herald от 30-и юни: “This is a long-term investment by an intelligence service to lead those individuals there, give them general assignments and see what they can pick up,” said John Slattery, a deputy assistant director of counterintelligence at the FBI who retired in 2008. “Although they aren’t trained intelligence professionals, they are available and on call for assignments such as: Can you go attend this meeting? Can you go attend this trade show? Can you contact this person? Could you maybe enroll in this university? And then elevate the access as they go.” И по-нататък: “В документите, които има съда се твърди, че някои от членовете на кръга са били съпрузи, че са използвали безцветно мастило, кодирани радио-сигнали и шифровани данни, както и възприетия от Холивуд метод на размяна на чанти (swapping bags) на перони. Както се казва – коментара е излишен.

    Posted by Севделин Панев | юни 30, 2010, 19:42
  22. Севделине, не усещаш ли, че нещо куца в мнението на Голицин? Ако руснаците бяха толкова велики стратези, за каквито ги изкарва той, макар и в отрицателен аспект, нямаше въобще да допуснат да се срине системата им. Щяха дори да са изпреварили китайските си другари по пътя съчетаващ и политическа и икономическа власт по западен образец но с Московска щампа. Та това е истински абсурд да обявиш някого за стратег, не защото знае как да спечели битката, а защото знае как да се измъкне от загубата си (това последното е само инстинкт за самосъхранение). Единственото, което става наистина ясно от приведените извадки от текстовете на Голицин е, че той си е един истински продукт на системата, която го е създала. Човек, който си е променил убежденията, но си е останал апаратчик по дух, градящ тезите си на допускането, че всички хора са манипулируеми, руски шовинист, който предпоставя, че няма по-големи мозъци от сънародниците му и в частност, от кадрите на люпилнята КГБ от която се е пръкнал. Втората му книга е само един анализ на вече случилото се, който обаче той използва претенциозно (по типичен за руснаците месиански маниер) за възхвала на вече написаното от него в стил „Казах ли ви аз, трябва да ми вярвате!”. Чест му прави, че още през далечната 1961 е прозрял истината за порочността на системата, но именно защото днес не съществува нейното сковаващо влияние, животът вече се развива динамично и слава Богу, нещата са далеч по-малко предсказуеми (зависят главно от ежедневните усилия на всички ни), отколкото това им се иска да бъде на „стратезите”.

    Posted by Борис Танушев | юли 1, 2010, 11:24
  23. Но Голицин казва именно това – че комунистическата система СЪВСЕМ НЕ СЕ Е СРУТИЛА и че цялото срутване и рухване е само една контролирана инсценировка. Също така не може да се игнорира факта, че предсказанията на Голицин са учудващо точни. Никой западен анализатор не можа да предрече събитията от 1989-91 с такава прецизност като него. Очевидно не става дума за параноик и очевидно съществува някаква дългосрочна комунистическа стратегия и тя не възприета 1985, а много по-рано. Разбира се, Голицин не е бог и като всички хора сигурно е направил грешки и се е заблудил в някои отношения. Но дори да е така, неговата методология като цяло е много ценна за разбирането на руската и китайската дългосрочна стратегия.

    Разбира се, комунистите са, така да се каже, слаби, защото им се налага да прибягват до подобни трикове и сложни конспиративни стратегии, за да постигнат целите си. Винаги слабият, в случая Москва и Пекин, заговорничи срещу силния, в случая Вашингтон, А НЕ ОБРАТНОТО. Но слабостта на комунизма е относителна. За Москва икономическата мощ и просперитетът на страната съвсем не са основна цел, а в някякъв смисъл са дори противопоказани. Защото богата страна означава и богати граждани, а за какво са им на (пост)комунистите заможни и независими граждани? Ето защо руските елити нямат никакъв интерес Русия да стане благоденстваща държава. Тяхната основна цел не е Русия да настигне икономически Америка, а богата Америка да бъде срината икономически, финансово и оттам военно, след което да стане тяхна плячка.

    Posted by Wittgenstein | юли 1, 2010, 15:27
  24. Пълзящият държавен преврат в САЩ:

    http://br-zo.com/forum/viewforum.php?f=6&sid=c6512343dc7d23daefd8fe6fbe657eeb

    Вижте съответната тема и си задайте въпроса защо трудно ще откриете информация по този въпрос в мейнстрийма. Но може би г-н Инджев разполага с някакво поверително инфо по въпроса?

    Posted by Floyd | юли 1, 2010, 17:30
  25. Борисе, ще ми се да ти отговоря по най-добрия начин, затова ще го направя с два примера, а не концептуално. Първият пример е със Солженицин. След като беше изгонен от СССР живя за малко при Хайнрих Бъол и след това в САЩ. С цялото си семейство в щата Вермонт – близо две десетилетия. С парите от Нобеловата награда си построил къща и решил около къщата да вдигне огромна ограда. Кметът на градчето отишъл при него и го попитал защо му е тази висока ограда. Солженицинин му казал, че иска да се предпази от дългата ръка на КГБ. Кметът му отговорил: “Ние доста се чудехме, но щом е тъй ще кажа на всички мои съграждани да се осведомяват за всеки непознат, влязъл в града. Ние ще бъдем вашата ограда.” Вторият пример е с Виктор Суворов. Разговаряхме около два часа в сградата на “Екзарх Йосиф”. Някой от нас го попита не го ли е страх. “Не” – и доколкото си спомням каза “защото изпълних мисията си.” Т.е. руснаците винаги са обладани от някаква мисия. Преди Съветския съюз свръхзадачата им е била “Третият Рим” (спомни си Константи Леонтиев), при болшевиките – световно господство чрез шпионаж и тотален контрол, и сега “да победим американците като им влезем под кожата”. Руснаците признават за равностойни само американците и се сравняват само с тях. Всички други смятат за незначителни и недостойни. След като са победили Германия, остава само Америка. Така си мислят. Изпитват перверзна завист по същия начин по който един старец завижда на един юноша. Разбира се, това мислене след Втората световна война се базира най-вече на ядрения им потенциал. Ние, българите се различаваме от руснаците, така както денят се различава от нощта. Ние сме егалитарен, демократичен и нейерархичен народ, а те са йерархичен, мазохистичен и ако използвам един термин на Фройд, народ смазан от собствения си “свръхАз”. А, за това че нещата в днешния свят зависят от ежедневните ни усилия, си напълно прав.

    Posted by Севделин Панев | юли 1, 2010, 20:35
  26. Към Витгенщайн:
    От името на Голицин Вие ме контрирате с твърдението, че комунистическата система не е рухнала. На подобна теза мога да отговоря единствено ако изясня в няколко реда на какви условия трябва да отговаря комунизмът, за да се приеме, че съществува.
    Ако се разгледа икономическото му измерение, то днешните частна собственост, печалба, капитализация, влизат в пълно противоречие с постулатите му, а ако се вземе под внимание социалното, то индивидът е изместил изцяло колектива като обществен приоритет. В идеологическо отношение комунизмът отдавна е припознат като утопия, а в морално, материализмът му е доказан инвалид по отношение на духовните ценности. В политически аспект системата му характеризираща се като тоталитарна, с пълен еднопартиен контрол във всички сфери на обществения и личен живот и частично толериране на гражданските но не и на индивидуалните права, също не издържа на времето и ако ние сега дискутираме в този блог и отстояваме различни политически гледни точки, това се дължи и на ефективно признатите ни и упражнявани права на свободни граждани и индивиди.
    Ако Вие сте съгласен, че казаното дотук има допирни точки с истината, то тогава за какво не рухване или несрутване може да се говори, на нещо, което дори не съществува вече? Вашата грешка е, че от оставането на комунистите на власт правите извода, че и системата, която ги е изградила продължава да ги поддържа. Не, проблемът е другаде. Комунизмът наистина премина в небитието (тук долу броди само призракът му, този път истинският) но наслоенията в душите и съзнанията на поразените от него поколения са неизмиваеми като мазутно петно от сибирски нефтен кладенец. Ние я караме все още като в оня лозунг – „без Ленин по ленински”. Поколенията спомнящи си за Московското робство още не са измрели и въртенето ни в кръг из пустинята на прехода продължава. …
    Следващата фраза е Ваша : „(…) богата страна означава и богати граждани, а за какво са им на (пост)комунистите заможни и независими граждани?” Цитирам я, защото тук мога да Ви отговоря и съвсем накратко: „ А кого да доят, за да остане на власт партокрацията (и плутокрацията) им?

    Posted by Борис Танушев | юли 1, 2010, 22:54
  27. Борисе,анализа ти е абсолютно точен,само с едно не съм съгласен,че говориш за политика и партия при комунистическата диктатура. Бандата разбойници,крадци и убийци не може да е политическа партия,защото е забранила съществъването на други политически партии.Второ,тази банда управляваще само чрез терор,ама пълнокръвен терор. Тези два фактора не могат да определят държането на тази банда,като водене на политика. Защото само по-малко от един процент от населението ни,наричано погрешно народ,има право да “управлява”. Докъде доведе това управление,ясно е на всички нормални хора.Човекът казва в чисто разговорен стил,че комунизмът не е победен. Да,сегашната полудемокрация си чиста проба полудиктатура . Преди един месецд излезе една книга на един журналист,посветена на един високопоствен ,широкоскроен комунистически функционер,който е обсебил държавата за негови и на бандата цели,съдал е нежна,неявна,неофициална диктатура от свои протежета. Поне в книгата има десетки примери за дикаторски маниер на този комун. От тишината в държавицата,по отношение на тази книга,може да се направи извода,че или народеца ни не е народ,или автора не подава истински факти в книгата си. Но комунистическата клика,не опровергава нито един матриал,нито един факт,нито една глава от книгата,обявява автора скромни и непретенциозно,като разпространител на гнусотии. И цялата преса,всички медии от своя страна се съгласяват с тзи оценка. Е,аз ,като провокатор,казвам,че пресата ни е гнусна. У нас,истината с есмята за гнусотия. Та къде отиде комунизма,духът му е все още тук,проникнал до подметките мнозинството от народеца. България,по форма,легитимно, не е комунистическа държава,но фактологически,деморално си е чиста проба комуноидиотска. Кой факт от книгата показва,че страната е декомунизирана.Кой факт показва,че комунистиеската сган е далеч от властта,кой факт показва,че комунистите са се вразумили и излекували от тяхната параноя,нито един,ама нито един!!! Четох я три пъти и всеки път се откриват феноменални истини,затова мерзавците я крият.За всико останало си много прав.

    Posted by провокатора | юли 2, 2010, 10:11
  28. Комунизмът и евентуалната дългосрочната комунистическа стратегия са важна, интересна и голяма тема, която едва ли може да бъде дискутирана изчерпателно в рамките на този блог. Само още няколко кратки бележки.

    На философско, формално логическо ниво може да се спори, разбира се, на какви условия трябва да отговарят явления, предмети, процеси и т.н., за да са неразличими и оттам да можем да говорим за тяхната идентичност. Така погледнато посткомунистическите общества на пръв поглед нямат почти нищо общо с обществата отпреди 1989 и в този смисъл наистина може да се каже, че комунизмът е рухнал и не съществува вече. По-вниматленият анализ обаче показва, че това впечатление в много отношения е измамно и че 1989 не е била много повече от година на „приватизационни преврати”, при които по-голямата част от бившата уж държавна, общонародна собственост официално и формално-юридически преминава в ръцете на старите управници, които я контролираха и преди това. В дълбочина промяната може би не е чак толкова голяма и колапсът на комунизма е до голяма степен фалшив. Важно е също рухването на комунизма да не се отдава опростенчески само на икономически фактори. Такъв момент има, но той не обяснява всичко.

    Подобни тактически отстъпления е имало и по-рано в комунистческата история – Новата икономическа политика на Ленин през 20-те години, горещо приветствана от Запада и прекратена от Сталин или новата „либерална” съветска конституция на Сталин от 1936 или разпускането на Коминтерна или осъждането на Сталин от Хрушчов 1956 и т.н. Между другото Ленин е бил не по-малко жесток, безогледен и брутален диктатор и масов убиец от Сталин, но е бил същевременно и много по-гъвкав и хитър от праволинейния, едноизмерен Сталин. Сталин нанася, така да се каже, голяма вреда на световното комунистическото движение със своята примитивна бруталност.

    Комунистическата система сама по себе си е изградена на конспиративна основа, затова е много трудно да се разбере какви са идеологическите убеждения на вътрешните властови кръгове в Кремъл днес. Няма съмнение, че те биха искали да видят своя основен противник Америка сразен, но не знам какво точно биха правили след това и какво общество биха искали да наложат – дали класическия комунизъм, както си го знаем, или нещо друго. Но едва ли би минало без обичайните масови репресии. Наистина никой план не може да се приложи 1:1 към света и комунистическите стратези сигурно са го адаптирали и адаптират към променящите се условия. Показателно е, че в Източна Европа и ОНД все пак се появиха политици, които не се вписваха в сценария – напр. Качински, Юшченко, Саакашвили, Костов, Джинджич. Само че Москва засега успя да ги неутрализира доста ефикасно с най-различни методи.

    Стремежът към световно господство е дълбоко вкоренен и вграден в комунистическото мислене, от тази цел и идея комунистите никога няма да се откажат. Бихме могли да наречем тези цели грандомански или мегаломански и да се запитаме долколко са реалистични. Да, Русия и Китай в сравнение със САЩ са слаби държави. Но невинаги развитият и силният побеждава слабия. Класически пример е Западната Римска империя, неизмеримо по-цивилизована и развита и с далеч по-многобройно население от (основно германските) варвари (които съвсем не са били такива огромни маси, както понякога се мисли), която въпреки това бива завладяна от тях.

    Posted by Wittgenstein | юли 2, 2010, 10:40
  29. Виждам, че темата се измества от Голицин и (както и ника Ви го подсказва) преминава донякъде на логическо и формално (на езикова основа) ниво. За неразличимост или идентичност обаче едва ли е подходящо тук да се спори. Съгласен съм най-вече с констатацията Ви, че рухването на комунизма не може да се отдаде само на икономически фактори, но точно затова приведох като доказателство степента на наличност и на останалите фактори.
    Все пак „ранъта праи борбъта” и колкото и да е според Вас мимикрирал днешният комунизъм, той не може да (ако) съществува без развита икономическа база, която не може обаче да бъде подсигурена от собствените му идеологически постулати. За това е много удобна за комунисти и социалисти демократичната, чрез избори, периодична смяна на представителството на политическите сили, защото им позволява преразпределение (характерно най-вече за развитите социал-демокрации), а оттам и електорална подкрепа, на натрупаните материални и финансови ресурси от предшестващата ги на власт десница.
    Не е за подценяване и факта, че на левичарските системи, за да мобилизират масите (а не само отделните индивиди) зад илюзорните си идеологии, им трябва наличието на враг като константна величина, каквато роля (на необходимия враг) чудесно изпълнява Америка.
    Друг е въпросът, че примитивното мислене на редовите другари се задоволява и с по-обикновени врази, като например богатите или „чорбаджиите”, техните душмани и изедници, които не искат доброволно да разберат, че трябва в името на равноправието и равнопоставеността, да споделят богатството си с по-скромно устроилите им се събратя по физиология. – Това ми напомня за една приказка на Вилхелм Хауф „Студеното сърце”, в която героят Петер Мунк си пожелава (и желанието му се изпълнява от Великана) да има толкова пари, колкото дрънкат в джоба на местния богаташ и винаги да го побеждава в общите им хазартни игри. В резултат, беднякът побеждавал и побеждавал противникът си докато установил с изненада, че в съответствие с неговото желание, неговият джоб е също толкова празен, колкото и този на богаташа.

    Posted by Борис Танушев | юли 2, 2010, 16:16
  30. П.С Коментарът ми е отправен към Витгенщайн.

    Posted by Борис Танушев | юли 2, 2010, 16:17
  31. Преди година-две, контра – разузнаването на фирмата-държава Кока-Кола, “хвана” група специалисти, които бяха заели вече възлови постове във фирмата (което означава, че и те са внедрявани дълго време) и са се опитвали да изнесат “рецептата” и да я “датат” на Пепси. Ако приемем, че фирмите са като държавите, или обратното, че всяка държава е фирма, нормално е те да имат разузнаване. Що се отнася до методите за този определено интелегентен вид дейност, те се създават от хора, които защитават определена идея и най-вече получават не лошо парично възнаграждение. Предполагам, че няма държава или голяма фирма в света, която да не отделя средства за разузнаване или да се пази от подобно. Идеологиите са били винаги средства за постигане на икономически интереси. Както казват: “за да откраднеш хиляда, са нужни ловки ръце, за да откраднеш милион е нужна банда, за милиард-закон. За да откраднеш трилион е нужна идеологоя.”…… И какво значи “… поколениата спомнящи си…. още не са измряли…”. Пак ли ще трябва да умира някой, за да си “мислим” че ще се “оправим”. Ленин, Хитлер и Сталин изобщо не изчакаха “някой да умира”. Те “просто” ги избиха. Да не би да ни “оправиха”. Мисля, че верния път е, когато всички интелигентни хора (които в този блог са мнозинство) насочат своята МОЩ не към разделяне на хората по идеологии, а да ги обеденят около простата задача, да си оправим вътрешният двор наречен България, да заживеем МАТЕРИАЛНО обезпечени.

    Posted by karandash | юли 3, 2010, 19:29
  32. Към Карандаш накратко:

    “И какво значи „… поколенията спомнящи си…. още не са измряли…”
    – Означава това, което се влага като смисъл в главата “Изход” на Библията.

    “не към разделяне на хората по идеологии, а да ги обединят около простата задача, да си оправим вътрешният двор … да заживеем МАТЕРИАЛНО обезпечени”
    – Да се обединят около материалната задача добре, но съгласно ЧИИ критерии (и по коя система)?

    Posted by Борис Танушев | юли 3, 2010, 22:40
  33. гн Инджев явно още не може да се освести и да разбере от къде му дойди освобождаването от американската медия след като направи репортаж за апъртамента на президента Първанов!гн Инджев американския посланник преди последните избори в прав текст заяви: -БСП ни е най верния и сигорен съюзник в Европа!Ние поткрепяме БСП.
    Бедний ми бедний гн Инджев……

    Posted by цонев | юли 30, 2010, 18:55
  34. Към Цонев:

    Благодяря ти за глупостите. Наистина. С такива критици, като теб, нямам нужда от реклама!

    Posted by Иво Инджев | юли 30, 2010, 21:16
  35. Posted by Любомир Перчемлиев | февруари 4, 2012, 22:50

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив