Покрай многото коментари около химна на МВР броди призракът на един „идеологически“ въпрос: къде се преливат симпатиите на разочарованите от БСП и защо?
Темата не е моя измислица. Поднася я на тепсия ( едно време на плочите с музика на жаргон казвахме „тепсия“) самият вдъхновител ( по собствените му думи) и изпълнител на произведението Веселин Маринов. Пред различни медии той обяснява, че от емблематичен за червените митинги певец и личен фаворит на Жан Виденов се е превъплатил в симпатизант на ГЕРБ просто защото се е разочаровал от БСП.
Макар и да е позатихнал ( временно, според мен), този въпрос за дясното представителство в страната е неизбежен рефрен от дясното надпяване. То неминуемо присъства в масовия хор на фона на соловите политически изпълнения. За известно време междуособиците по този тема бяха приглушени, но гласовитият Маринов без да иска дава повод отново да се запитаме: представя ли автентично ГЕРБ дясното в България?
Не ми е известно нито една „знакова фигура“ ( обичам този израз – универсално се използва и за престъпниците) от червения сектор да е дезертирала при противника от СДС или ДСБ. Няма и как. Няма да бъде приета. Докато в ГЕРБ е пълно с такива дезертьори – на общинско, кметско, както и на национално депутатско и министерско равнище. Освен че биват приобщавани без проблем, въпросните дезертьори очевидно се чувстват в свои води в ГЕРБ. Самият химн на МВР е феномен, който илюстрира това настроение.
Точно година след категоричната, но недостатъчна за формиране на собствено парламентарно мнозинство победа на ГЕРБ, очевидно измаменият в очакванията си тогава Иван Костов обяви провала на това управление по отношение на реформите, които е пропуснало да направи. Оценката му остана без отговор от иначе честолюбивия Борисов. За сравнение: вицепремиерът Цветанов отвърна „ с опакото на ръката“ на подобна критика от страна на бившия премиер Станишев. В демонстрация на пренебрежение Цветанов репликира, че не е Станишев този, чието мнение има значение.
Трудно е да се каже още сега какво значение има избистрянето на спора за следващите ( местни и президентски избори), но едно от малкото неща, които са на път да се изяснят на съмняващите се, е че ГЕРБ не представлява дясното. Това е твърде слаба „утешителна награда“ за всички, които твърдяха това от самото начало, но бяха принудени да замълчат пред изборната победа на Борисов и да преглътнат факта, че той така и не направи дясно коалиционно правителство, като го съветваха от ЕНП.
И още нещо се изясни. Опитите на червените да внушат, че всъщност управлявал самият (демон) Костов получиха категоричното си опровержение. Щеше ли „злодеят“ от ДСБ да си прави харакири с твърденията за провал на реформите, ако в тази червена интрига имаше и капка истина?
За прогнози на тази база е рано, но и да е късно за поуки с практическа стойност към днешна дата, няма да е излизшно да бъдат извлечени. И това ще стане особено актуално ако се наложи скоро да се запее химн за МВФ и валутния ни борд, който ни пази от …собственото ни, загърбено от Веселин Маринов минало време на Жан Виденов.
Както е тръгнало,скоро време вместо „Аз съм Сънчо…“ ще звучи следният бисер на милиционерската соцпомиярщина и простащина. Може и да накарат децата да го учат. Тази отвратителна чалга уж има трима създатели. Не, един-единствен е. Разпознава го всеки, който помни героя на Д. Инкьов от някогашната „Свободна ЕВропа“. Това е др. БОТУШ КАИШЕВ- той е редил стиховцете и нотите чрез тримата кичозни бездарници и комунистически ултрахрантутници. И ако някой не е наясно, що е то „дясна“ и „европейска“ ОФИЦИАЛНА КУЛТУРА /защото това е ХИМН – одобрен, пронумерован, прошнурован и хоноруван от бюджета/ при „дясно“ и „европейско“ управление през 2010 г.- ето му я, да й се любува. Аз си позволявам малки поетически корекции.
Химн на полицията (баш си е милиция, че и КДС)
Текст: Евтим Евтимов
Музика: Тончо Русев
Изпълнител: Веселин Маринов
Нашата полиция
Ако някой някъде предава (-туй, ша знайш, са онез, дето повече обичат Америка отколкото Матушката)
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази –
моята полиция ме пази.(да си вземе рушвета!)
Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,(пак онез са фашистката им мамка, не е нашия Людмилчо спонсора на др.гоцэ)
истината днес е само тази –
родната полиция ме пази.(и ко шъ праим ся- 20 лв!)
Ако някой вярата убива (това не е полк. Максим! псевдоним „Патриарх“)
и престъпниците сам прикрива,(някой да не си помисли, че това е др. Б. Велчев!)
ако някой пред лъжата лази -(не са журналистите като Тошо Тошев-Бор!-той е трибуна на Истината,Пътя и Живота)
нашата полиция ме пази.(и да пази я, най- много от chitankata да пази, щото тези дето много четат, не слушат Веселин Маринов и не вярват на ТРУП, мамка им!)
Припев:
Хора, подарете цвете (по-добре 50-тачка!)
хора, запомнете ни добре!(Има си хас!)
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР
Тук направо коригирам в стихове:
Служат яко още в МВР-то
ДеСе кадрите на НеРеБе! (3 пъти)
Като гледам, как стоят нещата у нас днес ми хрумна един доста интересен паралел от миналото, който искам да споделя. Ако си спомняте във филма “Записки по българските възстания” беше нагледно показано обучението на неграмотните ни опълченци как да марщируват. И тъй като нямаха понятие за ляво и дясно командирът им каза “видители оня хълм – Гиндер (в ляво). Като кажа Гиндер значи стъпвате с този крак дето е откъм Гиндер. А видите ли оня другия- Колювица (дясно). Като кажа Колювица, значи стъпвате с този крак дето е към него” И се започна едно славно марщируване под командата: “Гиндер, Колювица, Гиндер, Колювица…” А командата леви, леви, раз, два , три беше веднага “преведена”, като Гиндер, Гиндер, раз, два, три!
Сега, като гледам грамотността на нащите съвременни политици не е зле да им се обясни ляво с МВР и дясно с МВФ! Тогава командите в политиката ни биха звучали, като МВР, МВФ, МВР, МВФ… Или МВР, МВР, раз, два, три! Стават и за припев на химна за МВР, което горещо препоръчвам на “политическия” ни славей Веселин Маринов! Ще разчупи особено текста и ще създаде особено Бойко и свежо настроение!
Апропо едно време големите грамофонни плочи наричахме “тави”! Поздрави на всички!
Г-н Инджев,не е просто случайно,
че учтиво, Ви опонирах в началото на телефонното ни запознанство,
във връзка “с тези за Фидел Кастро и Симеон II”,ако не бях сторонник на приемствеността!!
отстоявано “задочно” пред Р.Желева и Н.Младенов!!!
Много отдавна същото бе казано и на президента Желев чрез Ивайло Трифонов и на всички последвали,
президенти,премиери и външни министри…
С историческия багаж от поуките на Испания,синът на Борис III,
няма как да не е стигнал до изводите,какво става когато си в плен на тшеславието и вървиш по отъпкани пътища….
Какво утешително може да има,
когато г-н Г.Първанов, напомня
на управляващите,че не всичко започва от тях,а Константин Пенчев прозира “зациклянето” в съдебната система,поради липса на нови магистрати…!
Вашият блог приюти прозвището “Първи консул”,защото е явление допуснато от Твореца по пътя на еволюцията на правилната България,
което е било видяно от владетели и от неудържими природни сили във Време разделно м.в. и преди него…
Разликата е,че демократична Англия
ИМ търси подслон на о-в “Света Елена”,а “скопена” от ляво България,няма как да разбере,че всяко велико дело преценено с мерките на храма дава на Бог
само нашите останки,но с мерилото
на Историята -стига да се научим-за правилната прочит,
оставя най-доброто и за Отечеството и за Европа.
Останалото са само санклютски щуротии,но нека щадим нерви за загърбеното ни минало,тъй като в него,цитирани от Вас герои, са само в е с е л и с п о м е н и…
“Демоните” също са подвластни на ред изпитания, а дясно коалиционни
рецепти с полски,чехски,централно
европейски вкус и т.н.,тепърва ще Ви отварят работа….
Но Интуицията ще стои до премиера,
ако не й изневерява…
Човек може да си промени убежденията и разбиранията под натиска на реалността (или друг натиск). Но ако искаш да си ефективен в светлината на новопроменения си (новокоригиран) мироглед, най – важно е да промениш подхода, методологията и инструментариума си в съответствие с тях. Иначе просто практически си оставаш същия като преди, няма значение в какво се кълнеш. Напр. бизнесмените в напредналите индустриални страни говорят “леви” приказки, но в действията си са “десни”, докато у нас са точно обратно. Погледнете химна на МВР и бихте могли да забележите ярка илюстрация за това – с инструментариума на придворен поет авторът на текста няма как да даде, макар и хипотетичен, образ на полиция на демократична срана. Та не знам в ГЕРБ как я виждат тази работа.
Дали е възможно едно такова развитие, което не намирам за лошо: БСП се маргинализира още по на ляво, към истинското си място, завещано от БКП, ГЕРБ завладява широко опортюнистично пространство в центъра като партия с социал-демокр. програма и в дясно остава действителната, за сега слаба десница в лицето на Синята коалиция?
Предварително ще си призная, че съм от душа и сърце привърженик на Синята коалиция и в частност – ДСБ.
Знае се, че в страната ни хора с наистина НАЦИОНАЛНО отговорно поведение могат да се намерят само в тази коалиция и, че точно тези хора не получават масова подкрепа от населението, което се ръководи от принципа “Не искам аз да съм добре, искам Костов да е зле”.
За да действа това безотказно до днес, се грижат цели партии(нови и стари),*Резидента на РъБъ, интелектуалци(нови и стари),ДСлужбите(стари),телевизии(нови и стари), вестници нови(с муцуни стари и нови) и необяснимото поведение на “избирателя”, да лиши себе си и децата си от едно напълно възможно европейско бъдеще, само защото би било подпомогнато от …Костов.
Нима някой МИСЛЕЩ човек е вярвал, че партия Бойко Борисов ще има капацитет, желание и СМЕЛОСТ да се противопостави на руските интереси и интересчии?
Да ние не вярвахме, но се надявахме да се случи невероятното и то… не се случи.
Да се готви новия химн, да му мисли и следващото поколение. Останалото са безразборни думи и движения на Атаката – ГЕРБ.
Към GB:
Много свеж коментар! Искрено ме развеселихте и разсмяхте :))
Мдаааааа с течение на времето започвам да се убеждавам че ГЕРБ ще се окаже поредното политическо Менте,поредния крадец на надеждите на Българите.
Пак проба пак грешка,до кога ще продължава това безумие ?
Наистина ли българскиа народ е толкова глупав,и заслужава своята участ ?
Или това е заради липсата на политическа алтернатива,и наистина ли няма алтернатива ?
Kъде са читавите и уважавани българи,водачи способни да създадат алтернативата и поведат Българите ?
Ще си позволя да цитирам колегите от Дойче Веле, краят на един техен коментар звучи така ….
…”да завърша с едно стихче, преписано от форумите: “За рейтинга обхваща ме тревога,/ трябва тука някоя подлога…/ Бързо Веско, Тончо и Евтим/ да извадят някой химн.”
Честито! Светът е пълен с глупаци, които си мислят, че светът е пълен с глупаци….!
Няколко приказки за следродилните електорални петна на ГЕРБ.
Какво искаха тези (предимно разочаровани от лявото, както и националисти, носталгици и неразбрали защо са обеднели), които с гласовете си докараха на власт партията ГЕРБ – прокарване на лява или дясна политика или слагане на ред в държавата чрез спирането на ограбването от улицата до високите етажи на властта? Към кого бяха отправени тези искания – към политиците в ляво или дясно (свързвани предимно с политиканстването) или към хора дошли от силовите структури от чийто редици е формирано ядрото на партията ГЕРБ? Кой беше избранникът на тази маса – ерудит или „човек от народа”, випусник от школата в Симеоново създадена основно да подготвя кадри за Държавна Сигурност (останалите факултети се попълваха ако кандидатът не успееше да се пребори за ДС)? Кой е най-близкият му партньор в управлението – партия с опит или друга една „силовашка” формация добрала се като за първо до парламента?
Е добре, ако всичко това е вярно, как можете да очаквате от водача на тази комбинация от силови фактори да води принципна (за която няма нито съответната убеденост, нито дори подготовка) а не конюнктурна политика в зависимост от приоритетите на подкрепящите го структури? Авторитарното взимане на решения от ББ (честата промяна на вече взето решение е знак, че то е взето еднолично, без предварителна консултация) е доказателство, че той не е много в час със съгласуването на политиката водеща до взаимна изгода в рамките на ЕС. Той най-вече се съобразява със застаналите зад него групировки, които са го излъчили, тъй като, по една или друга причина, са били неудовлетворени от досегашната власт. Те са обединени не от демократичните си възгледи а от общия им интерес от “твърда ръка” в създаването на условия и в разчистването на пътя за бизнеса им и съответно са различно ориентирани по интереси – част от тях са свързани със западни (и южни), част с източни проекти. В зависимост от моментната ситуация, ББ търси и се съобразява с мнението на едното или на другото крило, тъй като той самият няма възможност (управлението му е в малцинство) да се лиши от подкрепата на което и да е от тях. А пък разните му там глезотии, направо шменти и капели, както той би се изразил, които някои от „момченцата” настанили се в парламента наричат принципи, то те за него явно могат и да почакат.
Ламаринена поезия никога не е липсвала,какво ли още няма да видим
и чуем.Най добре е като докарат от Китай ЗУЗУВЕЛИТЕ да му духнем и ние по един звук,та дано се чуе че са останали още хора в България.
Ако някой някъде продава
мацки с форми на Преслава
, ако с Хамър Максим те прегази – тяхната милиция го пази.
Знаем всички, че продажно братство точеше народното богатство, заобиколено от гавази;
тяхната милиция ги пази. Многократно вярата убиха, множество престъпници прикриха -и от ДС и от КГБ и ЩАЗИ – тяхната милиция ги пази.
Към Стамбо:
„Химнчето” си е истинска класика в патологично-патосния жанр на скудоумната пролетарска поетика.
Не беше толкова отдавна времето, когато избягалите на Запад, ги заклеймяваха по същия начин, както това се прави сега в т. н. химн на реформираната ни от милиция полиция: „ Ако някой някъде предава своето отечество … ”.
С братствата пък се отъждествяваха главно протестанските секти, които до една бяха квалифицирани като продали се на същия този от омразен по-омразен Запад: „ Ако някое продажно братство … ”
От народното (социалистическо) богатство грабеха преимуществено враговете на народа. „Химнът” бърза да ни припомни този „исторически” факт: „ граби от народното богатство ”.
Какво пък можем да кажем за вярата, за която „ няма бронебойни патрони открити ”. Тя си е „пак тук”, само че по-добре охранявана (за всеки случай). Да му мисли : „ Ако някой вярата убива … ”.
Няма да му се размине (това си беше и някога така) и на този който : „ престъпниците сам прикрива ”. Ама това, че никой не е престъпник до доказването на вината му в съда, или пък, че „ съучастникът” може да му е баща, майка, син или дъщеря, или да не знае за (или да не приема) произнесената присъда, това са подробности от новосформирания полицейски пейзаж.
Да му мисли, дето има една приказка, този, който много знае (и шава): „ хора, запомнете ни добре! ”. – И без удивителна ни е ясно обаче, че трябва добре да си правим сметката, когато си имаме работа с наследникът на репресивната комунистическа милиция.
Химн на Здравното Министерство
Иван Стамболов
1.
Щом чуеш вопъл, стон и хрип
… от птичи или свински грип,
ти бързо скачаш на нозе,
любимо и добро МЗ
По твоите пътеки здравни
със стъпки смели, стъпки славни,
с сърца горещи и грижовни
вървят чиновник до чиновник.
ПРИПЕВ:
О, здравно министерство наше,
събуваме пред тебе гащи
да ни направиш яка клизма
във името на хуманизма.
Ура! Ура! Ура! Ура!
Ура! Ура! И пак – ура!
2.
Надигне ли се вирус зъл,
ти го разбиваш на чакъл.
Полезно като витамин
си ти, МЗ!
Амин! Амин!
Ще молим денонощно Бога
да бди над твоята подлога,
да си ни вечно живо, здраво,
да надживееш нас направо.
ПРИПЕВ:
О, здравно министерство наше,
събуваме пред тебе гащи
да ни направиш яка клизма
във името на хуманизма.
Ура! Ура! Ура! Ура!
Ура! Ура! И пак – ура!
Евтим Евтимов е тъжна картинка – на един от последните панаири на книгата седеше зад един щанд и с жално изражение се вглерждаше в лицата на минаващите белким някой го познае и му обърне внимание.А хората просто минаваха, погледите им се плъзгаха по него и отминаваха.Сега е намерил начин да се говори за него и да му се чие името – с какво, няма значение.Тъжно, тъжно – един от “творците” на България.