В сградата с взаимстваното от белгийския парламент мото „Съединението прави силата“ разделените български депутати от 41-то Народно събрание почетоха днес 20 годишнината от свикването на 7-то Велико народно събрание с химна и Одата на радостта.
Юбилеят беше бойкотиран от държавния глава Първанов, който при разразилия се скандал между него и законодателите през март даде да се разбере, че смята неговата си институция за по-важна от НС. Нямало да дава обяснения пред парламента за действията си около публикуването на стенограмата за капана, който заложи тогава на вицепремиера Дянков, за да го изложи. Въпросът се бил изяснявал при него, заяви той. Припомням и ехидното му подмятане, че самият Дянков оценил случая на излизане от президентството ( кояго не предполагаше, че ще бъде омаскарен от самия президент) , като „конструктивен разговор“.
В конституцията, в името на която бе свикано Седмото ВНС, йерархията на властите е определена ясно – България е парламентарна република, а не президентска. Друг е въпросът, че на управляващите някак им убягва сериозната аргументация в споровете с Първанов и оставят впечатлението, че сами си налагат ограничения.
Тази картина символизира фалша на нещата в българската политика – такива, каквито не са.
Едва ли някой се учудва, че одитът на изминалия период от 20 години показва обратното на „радостта“. В изследване на нагласите сред гражданите на 21 европейски страни учени обявиха, че българите сме най-нещастните, омърлушените, недоволните от живота европейци. И при това най-малко сме склонни да се променяме, установило изследването. Което логично означава, че искаме да си останем нещастни и кисели.
Следващите избори ще ни предоставят поредната възможност да затвърдим тази традиция чрез утвърждаването на съответното политическо представителство на омърлушеното ни усещане за собственото нещастие, което не желаем да променяме.
Въпросът е, че повечето от разните парламентаристи, президенти и министри живеят в техния си свят на подаръци, търговии с влияния и тлъсти комисиони. Свят, който няма нищо общо с моя и твоя свят. Ние, като обикновени трудещи се, се радваме на малките залъчета, които управляващите ни оставят, колкото да не умрем.
В тази връзка, огромна част от хората са се затворили в собствен свят, в който съществува и просперира, а какво става наоколо не е от значение (свят на инерцията, безразличието и овчедушието).
Днес попитах свой колега какво мисли за награждаването на Първанов с наградата “Стефан Стамболов”, а той ми отговори – “Георги, какво ме ***”. Казвам му, защото е престъпник. А той – “а докажи ми го”. Казах му, че има цяла книга, в която подробно са описани престъпленията на президента, но колегата ми поиска цитати, защото “нямал време да чете”.
Прави впечатление как се отразява честването от медиите. Не се акцентира на самия повод, а на това, че президентът не го бил уважил с присъствието си – “Първанов не уважи честването на Седмото ВНС” (Mediapool.bg); “Без Първанов на годишнината от 7 ВНС” (News.bg).
Изписа се много преди конкретната
годишнина,като още един повод,защо
у някои държавници стремежът към
наградата по ДОБОДЕТЕЛИ,по-често,
напомня същия куцащ кон,така както
и наградата по ИСТОРИЯ,в избора на изкусни средства,отколкото
съобразяването им с целта на всяка
обединяваща политика,като ДЕЛО,която очевидно, води само до съмнителни поуки.
За Риварол,законите са създадени,
за да пречат на страстите.
Веднъж напудрен,постоталитаризмът в наше време, и в противовес на кръвопролитната оргия на терора,
развихря умело страстите сновавани
на инивидуализма – същност на самото революционно учение – а вече в одежди на ощетена и потенциално,уязвима държавност,
утвърждава и най-низките пороци:завист,омраза,тшеславие
и трудно доловим фанатизъм.
Никой народ няма право, да се чуди
защо подобни недостатъци като
качества,поемат крива посока, поради липса на далновидна визия,
като тази на Стефан Стамболов,
през мъглата на вековете!
Слаба,закъсняла и рехава е реколта,която връща в народното лоно само един титан като Вазов,а за друго все още се ослушва,но и на това един:
“Берекет версин!”
Парламентарна република ли сме ? Пък премиера лично сменя зам. председателя на парламента, странна република сме.С този случай май трябваше да се заемат колегите му от парламента.Тук всеки е най-важен -Президента за него си, Премиера също, а Парламента празнува годишнина.
А, ами нищо нередно няма. Те депутатите си имат всички основания да си пуснат една ода на радоста. След като могат да ни се подиграват и този пореден път – основания за радост безкрай.
Хубаво , че са почели юбилей на новата Конституция на Р.България. Но кога най-сетне ще оправят глава ІV Съдебната власт да извадят най-сетне следствието и прокоратурата от нея. Докато това не се оправи няма да има държавност в тази държава.
А дали е имало периоди в съществуването на България, когато народът не е бил “най-нещастните, омърлушените, недоволните от живота европейци”.
То вярно, че и от горе е дадено /горе, имам предвид бог, небе или каквото има там, а не правителството и президента/, но не е само и единствено отгоре. Помагаме и ние с каквото можем.Тъпо е.
Какъв му е берекета на първия демократичен президент,който се чуди завалията,”каква са я били мислили и каква станала!”;или тази на нюза,където заместиха думата “клане” с “битово престъпление!”?
Не Петко войвода,а самите му неприятели,щяха да са по-прями и точни,когато се лее кръв,защото свинята,не е зам.овца по въпросите на шиш-кебапа!
Кощунство е, че този изобщо дръзва да се мери със Стамболов. Видяла жабата…
А угодливия БАН, демонстрирайки шуробаджанакизъм (!!думата е на Гоце-езикотвореца, когато я чух за пръв път паднах от смях), бърза да се сложи на своя благодетел. Гади ми се!
днес 09.07.10 г.след ралито пазарувах в гр.пещера…..времето е спряло и шалварите са на мода…
Значи тук си пишем за др. Първанов, а той е на волейболния мач България- Бразилия и в момента паднахме с 2:3 от тях, дори и за талисман не става. Въпреки, че се докарва като народен управленец, школувката на Тато предполагам. А сега гледам обяснението на Сергишев, защо Р. Овч. е подписал договор, който е толкова не изгоден за България, че в момента държавата ни плаща много повече на Газпром от колкото в Германия. И обяснението с посредниците-отврат. Тежко и горко, че такива политици ни управляват и все още определят медийното пространство, в което дерибействат. А медиите и за слабоумните е ясно, че се маниполират от така наречените скрити новобогаташи, симпатично настроени към гореспоменатите предатели, пардом политици.
Дойдохме на ТЕМАТА – с такъв гласоподавател, такава държава.
И много ви моля господа – не всички са маскари!
Хайде стига байганьовщина, байгън! Точно това казва авторът.
“Дойдохме на ТЕМАТА – с такъв гласоподавател, такава държава.”
След още един малък интелектуален напън може и да разберем, как този безгласоподавател три години след Ньой, изправи една съсипана държава на крака и как след още три затъна в братоубийство, за да заеме първо място в класацията на историята на президента ни по антифашистки възстания.
Одата на радостта звучи в българския парламент като великото писмо на Димитров и Коларов, току след спасявянето на кожите си в Сърбия.
ВЕЛИК Е НАРОДЪТ НИ В ТЪРПЕНИЕТО СИ.
Слепи са политическите плужеци за всичко, освен личния си интерес.
Жалко..!
С Жельовата конституция пак ни чака избор между запъртъци.
КАЖЕТЕ КАКВА Е АЛТЕРНАТИВАТА НА ИЗБИРАТЕЛЯ!