По време на „соца“ , бил той ранен, развит, зрял или презрял, стандартите на политическото заклеймяване с примери от миналото канонизираха клишета като „стария строй“, „ монархофашизма“ или „капитализма“. Днес соцлидерите, свързани здраво с изкуствено създадения от тях капитал, ругаят политическия противник с примери, взети от огледалото.
Поредният избилик в това отношение е заплахата, изречена от Сергей Станишев по Дарик радио, че ни очакава „Борисова зима“. С други думи, кълне на „Луканова зима“, която се запомни със срив на пазара и производството, довели до изпразване на магазините до степен, непозната дори и на най-развития социализъм ( а как беше развит дефицитът на стоки само тогава – мащабно, по социалистически!).
Но и това не е всичко. „В този ред на мисли“ Станишев заклейми и певеца Веселин Маринов за т.н. химн на МВР, който му напомнял на ранния соц ( не че не е вярно, но готов ли е да каже нещо повече за „ранния соц“ в същия дух?). А на какъв соц му напомнят клипчетата с “брадвата на Костов” и аналогиите с “На всеки киломенър” с неговото лично участие на министър-председател?
Помолен от водещия на предаването да продължи мисълта си за негативното си отношение към въпросния ранен социализъм обаче Станишев се сепна и извъртя разговора. Как така ще разочарова другарите и другарките слушатели!
Тон за това политическо лицемерие дава другарят Първанов, някогашният ментор на Станишев. Той пък обича да се подиграва, че сегашното управление било на „новата тройна коалиция“, поставяйки съзнателно в един кюп ГЕРБ, „Атака“ и „Синята коалиция“. Че са му омразни, е ясно. Но да ги оприличава на собственото си творение, за да ги уязви, е …
Какво е всъщност това? Липса на въображение, бедна фатназия, къс хоризонт на мисълта? Да, но и още нещо: това е класически цинизъм в действие. Чрез него изстискват капчиците катран от сюнгера на публичното говорене върху главите на публиката по формулата „ всички са маскари“. А най-големите маскари са онези, които приличат на нас, ни казват другарите с някаква первевзна гордост.
Това го слушаме вече от 20 години. Превърнало се е в начин на мислене и за хора, които дори не се замислят над думите си. Например анонимни коментатори по форумите доносничат по адрес на „доносници“, които не са били доносници. Но пък колко е удобно да донесеш анонимно срещу омразния ти човек и да се почувстваш „велик“ чрез този донос!
Изглежда нищо не топли сърцето на т.н. редови българин повече от прозрението, че не само той е скапаняк. Едни са нещастници и боклуци по един начин, други пък – по друг. Но всички са маскари, няма мърдане. На този принцип се живее някак по-лесно. Не е по-весело, но е по-леко на сърцето да знаеш, че собственият ти провал е „повсеместно явление“.
Иначе казано, похватът да се прлилага формулата на Алеко от безсмъртния му „Бай Ганьо“ служи на другарите и присъдружните им имитатори като универсална индулгенция в политиката. Те поощряват у хората най-лошото, за да им е добре на тях – лично и партийно. Пък после се питаме защо вкупом киснем в блатото и крякаме обидено, когато ни премерят лошотията в поредното европейско проучване и се окаже отново, че сме най-киселите и начумерени европейци, които не искат да се променят.
Европейци ли? Както беше написал в „Дневник“ Бойко Пенчев, българите харесват Русия не за друго, а защото, за разлика от Европа, тя не иска от нас да се променяме. Матушката е готова да ни приласкае по своите стандарти – мърляви, намусени и ако може най-вече да сме изостанали от онези гадни западняци, дето изискват от нас усилия да се „поевропейчваме“.
По – сбито и същевременно обемно обяснение за тази наша любов към чуждата държава, не съм срещал. Нали сме „малка страна“ и „малък народ“, както обичаме да се самоокайваме – все някой „голям“ трябва да ни е възпитал по свой образ и подобие. Явно е успял.
Да, прав е – всички са маскари, а колкото до ГОЛЕМИТЕ БРАТЯ И УПРАВНИЦИТЕ – ние, които си ги избираме сме си заслужили маскарите,
защото и ние сме в кюпа на маскарите…
Да не би пък американците да ни искат по-различни? Колкото по-мърляви, неграмотни и скапани, по-приличащи на НЯКОИ от задния им двор латиноамериканци…
А пък щом ние намираме за най-подходящо да се самоунижаваме и да се плюем един друг…значи сме си заслужили ВСИЧКО, което ни се случва, а най-вече МИСИИТЕ които сами си каним и очакваме с хляб и сол и очакваме…да ни оправят…
пп печатна грешка: МЕСИИ , но и мисии става – все някого каним и очакваме…
ВЕЛИК СИ Г-Н Инджев
Moite misli!Mnogo bih iskal az da gi napicha,no…pozdravlenia!!!
Разбира се, на Русия е угодно природонаселението на Задунайската да е подобно на нейното собствено, а именно: да е мързеливо, да е мърляво, да се е алкохолизирало и никотинизирало, да мрази “Запада и проклетите западняци”, да е готово да яде останките от копанята на прасетата, ама само и само изобщо да не се променя, да живее в мизерия, в отсъствие на всякакво, даже и най-елементарното самоуважение, а именно, без достойнството, без порив към свободата, без особени претенции към живота и т.н. Ето тъкмо тия базисни екзистенциални условия изглежда са в корена на непресекващата руска експанзия из страните, принадлежащи към т.н. “славянски свят” – и особено у нас, понеже ний пък, според господстващата митология, сме направо “кръвни братя” с руснаците – нали така, дарагой таваришч Гоце Перванавий?!
Всичко е толкова точно, че е като математическа формула. Не само в десятката, а баш в центъра на десятката.
Това обяснява и капсуловането ни, като общност и извън България. Забелязвам, че повечето новодошли (от 10-на години, насам), не се сравняват (съревновават) с местното население, а с останалата част от българската колония. Именно затова е тази приказка: “да те пази Господ от българин в чужбина”…
Напълно споделям номеклатурата на др. Дмитриевич за ранен и късен соц. Ранният соц. беше характерен с главен герой милиционера, който, ако в тавата бяха останали две банички, и трите би ги дал на началника си, и с основен израз за комуникация: “Много говориш! Искаш ли да се върнеш на дългия ред!!!”. Късният соц. се характеризираше с израза: “Толкова и толкова внесохме в хазната (за сметка на тези и тези империалисти)!”, а в армията: “Всеки отличен (те там изобилстваха) – пирон в ковчега на империализма!”, с главен герой – мотивирания до идиотизъм деятел, “хвърлящ всички сили” поредната лакърдия на ЦК на БКП да бъде приведена в дело.
Сега е друго, демокрация, нормално си се поделиха на дядовци, бащи и синове и в един глас ни учат как се строи капитализъма и колко сме мързеливи ние, неуспялите в живота!
Da taka e
Edno ot nai-omraznite neshta na “posloviscno trudoljubivia balgarin” e da pravi usili za da se usavarshenstva.
NAshiat drugar obicha lekata, mekata i dohodnat;
Az ne znam da ima drug ezik v koito da sashtestvuva takova slovosachetanie.
Balgarinat moje da napravi usilia samo ako ima dalavera koiato da mu donese kelepir.
Nishto che tezi usilia mogat da se okajat Sizifovski…
Zazshtoto kelepir = sashto na tarikatlak = poveche ot drugite.
Zashtoto e gordost da si v dalaverata i omerzenie da si naprimer Doktor. A i vlast-imeJUshtite praviat vsichko za da zapaziat tova statukvo. Ne e chudno. Te sa nai-golemite Ganjovci.
Mnogo hubavo e napisal Ivo Indjev.
Kakto obiknoveno de…
Време е за спиране с констатциите като единствен начин в оказване съпротива на тези галоши..
Трябва да правим нещо в друга посока..
За какъв капитализъм може да се говори въобще?
В страна която си избираш хора да те управляват а не да те обслужват!
Когато избрания в момента на избора се отказва за всичко, което е пледирал, че ще направи срещу гласа ти.
В страна в която основните медии са продукт на властта, не може да се говори за демократичност, камо ли за капиталистическа система.
Когато се очаква държавата да подпомогне бизнеса /да не му пречи/, същата тази държава може /доказала го е/ да създава бизнеси за своите бизнесмени /по политическа линия/ не може да се нарича капиталистическа, а е някакъв изрод стремящ се към дъното, защото средно интелигентния човек ги разбира тези работи и срещу кебапче, голи обещания и/или от 20 до 50 лв. не гласува.
За финал докато не започнем да осъзнаваме, че трябва да ни обслужват /плащаме си все пак/ и това не стане факт промяна няма да има, до тогава все ще ни управляват както се управлява по социалистически народното богатство а всеки знае как.
Поздрави г-н Инджев
Г-н Инджев,
Има един разказ, в който герой е самият Алеко. Разказът се казва “Страст”. Не знам защо, но твърде често си мисля, че съм в същото положение като него.
Ключовата Ви фраза в тази статия е за намерилия се след повече или по-малко, от 20 години, като в небрано лозе, Сергей Станишев,по причини,че нито той,нито тези преди, и след него,”свикнаха” с лисиците до степен на покорни наемници….
И той и другият “младеж” начело на две конституциионно осветени супер-институции,се оказаха сродени с другия самотник – още от невръстен Цар – но не успяват все още,да изпълнят отредената им роля на арбитри на България!
И зажеглени в два ярема,бяха и са като оръдия на честолюбието си,доколкото човешката природа и обществените условия,могат да го позволят “в плен на Гардовете на Тато”.
Когато тези комсомолски звезди угаснат,на Първия консул,ще потрябва друга визия в работен план,която с изгрев на европейския
югоизточен небосклон,да обере столетни негативи с безапелационно
приобщаване към проверените ценности на евроатлантическото партньорство и до средата на века.
На НЕГО,с даденостите към доброто мислене,отколкото към много знания или доктринерски РАЗСЪЖДЕНИЯ,не ще му е небходимо
прекалено шлифоване,заместващо
един успешен инстинкт за почит към богословието,като Божи дар за дипломацията!
Веднага се усети още в Дубровник,
когато “размаха” прочутата грамота на великия югоизточен БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛ!Иван Асен II
И на добър му час за Крим,където успешните изпитания на Съдбата,
няма да закъснеят!
Ако освен честолюбие се съхрани и с безусловна преданост към род и държава,тази сила,ще го подтикне
към големи дела и преодоляване на друга “луканова зима”!
Онзи ден по телевизионните новини чух нещо разкошно: Сергей Станишев призовал от трибуната на парламента правителството на ГЕРБ “ДА ЗАЩИТИ НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ В ЕНЕРГИИЙНИТЕ ПРЕГОВОРИ С РУСИЯ”.Оставало е да добави “КАТО НАС” за да стане майтапа пълен.Защото и Сергей и ментора му Гоце са големи специалисти по защита на националните ни интереси пред Русия и много, ала много ги защитават /справка газовият договор от 2006 г./.
Автентичните герои на Алеко са по-естествени от събратята си от времето на социализЪма, защото са имали предимството да се развиват в среда повече или по-малко съответстваща на епохата. Дошло е обаче времето на идейната модификация наречена български социалистически човек, калъпен по образци взети не от Йордан Йовков а от Елин Пелин. Канавата обаче си е останала Алековата, в смисъл, че след като бързо се е установило на практика, че таково животно като „нов човек” (и „нов морал”), освен на теория, нЕма, отново е настъпил часът на бая ти Ганя, който и в тази ситуация е откривал как да издои ближния си и надушвал откъде другаде ще капне по нещо. Особеността е в това, че междувременно „най-прогресивният строй” е наложил смазващата всякаква реална оценка уравниловка и равнението между „другарите” по оръжие, сълагерничество, социалистическо ежедневие и комунистическо бъдеще, се е извършвало според нищожните способности на демотивираната маса от „трудови колективи”. Това е обстановка, в която за отделната личност се е говорило само като за част от общия кюп (гьол, колектив) и се е приемало за нормално ако тя се доказвала като маскара и кюпът от който тя се е пръкнала, да бъде определян за такъв – самият кюп не се е впечатлявал особено, тъй като и без това водещият принцип в съществуването му е бил – равнение по низините. Ганев и сие много добре са били напипали този момент от залязващия на Запад социализъм – да се отрекат от излъчилата ги среда, за да могат свободно да натикват в нея противниците си, обявявайки ги за назадничави. Новото днес е, че никой не се заблуждава относно произхода на другаря Ганев от родния гьол. Което при липса на някакви по-стойностни критерии за самооценка на повишения в ранг на индивид наследник на социалистическия експеримент, вече е повод за неговото самозадоволство.
Г-н Инджев,както обикновено,пак сте поднесли темата много оргинално и аналитически точно.Но все пак българинът в никакъв случей не купира сляпо т.н.”братушки”.Това особено отчетливо си личи от факта,че средния живот на мъжете в България е 70 год,а на мъжете в РФ-под 60- средно африканско ниво.А от руските експортни стоки българинът най-цени……рускините.Е,по-рано и матрьошките,но вече и те са китайски…….
Щом ще се поевропейчваме, защо не ни поевропейчат заплатите?
Доносничеството е “нещо”, което масово се прилага в “западните” училища. Там децата още от ранна възраст ги “учат” на “предай другарче”, нарушило административният ред. Не е за вярване, но може да бъдеш осъден по донос или “фотография”, направена тайно, обикновенно вечер, че си си оставил чехлите пред вратата, на къщата, която уж е твоя. Доноса обикновенно идва от съседа. Специално за себе си, възпитан от училище в “развития соц”, доносничеството беше “заклеймявано” и от съучиници, и от приятели в махалата. Аз не мога да разбера каква “промяна” изисква Европа от нас. То по същата “логика” и Турция е искала да ни “промени” в продължение на 500 г. Да станем по “послушни”? Съгласен съм, но “послушен” само пред закон, който да е “ДЕЙСТВАЩ НАД ВСИЧКИ”. Ние така или иначе сме в Европа. А като манталитет, в нас има повече ориенталско, двулично, останоло от “турско”, отколкото влияние от “руско”. Много сме далеч от руснаците, както сме далеч и от американците. Той и самият Бойко Пенчев го “подхвърля”:”Само и само за да оправдаем леността, с която киснем в ориенталското си шуробаджанашко блато.”
Никога няма да повярвам, че “всички са маскари”. Човек е такъв, какъвто той самият иска да бъде. Аз не съм маскара и никога няма да бъда! И съм сигурна, че има много хора като мен.
С тази песен искам да поздравя всички, които не искат да са маскари!
http://vbox7.com/play:11f7b06c
Възможно е,освен днешната, и всяка балканска еуфория в бъдеще на
български терен,да не е друго,освен
присъщото провинциално ТРУДово журналистическо натягане,
но въпросът НЕ Е , че се дължи на свобода на словото,а защо става като с л о б о д и я на словото
от надигнала се с непремерен порив яростна вълна и издъхнала безславно на сушата….
Разбираемо и присъщо ена всяка управляваща сила,да се увековечава със свръх употреба на
прилагателни вещаейки велики и неповторими лаври,но Историята ще е последният арбитър като за световно….
Много и още дълго ще ни липсват предавания като “В десетката!”
чудесно написано!
Да последният абзац от статията точно казва какви сме.
Колкото и да се напъваме да говорим(философстваме) все си е това.
Г-н Инджев, от много години слушам и чета Вашите предавания, съответно статии; понякога ми се е искало да Ви кажа и аз нещо, но винаги съм се отказвала, защото безкрайно много думи има, а малка част от тях са наистина необходими, но сега, след като прочетох “POST A COMMENT”, не издържах и се включвам, за да кажа: Благодаря Ви, г-н Инджев! По тази тема аз мисля много, много… Опитвала съм се да изложа това многомислие върху лист хартия – не се получава… Сега прочетох, това което исках да напиша. Моля Ви, развивайте тази тема, важна е, а и ще насочи нашето мислене (на всички, можещи да мислят) в тази посока – необходимо е. Аз обещавам да не пиша, освен при Ваши попадения “в десятката на десятката”, и то – ако не успея да се въздържа!
Бъдете здрав!
do karandash
shte vi napomnia che na zapad niama profesia Donosnik.
V BG obache ima.
I daje tezi sashtite donosntnici sega sa prezidenti, narodni predstaviteli, edri kapitalisti…
Taka che ne se opitvaite da zablujdavate horata.
Към Доко:
Професия доносник на Запад няма, но призвани за доносници под път над път се срещат. Особено в т.н. социални държави. Като че ли май има връзка мужду прилагателните социален(на) и непочтен(на). Защо ли пък?
@ DOKO
В целия свят полицията и сигурността допира до доносници. Ти изкара, че на запад няма. И на запад има и на изток има. В Япония даже е мания да си такъв. Всички японци навън са разузнавачи, а вътре в Япония – контраразузнавачи. Или ти си открил нова форма на събиране на информация от страна на полицията?
@ Karandash
Mislq che barkash budno i otgovorno grajdasko obstestvo s donosnichestko takova.
Мисля, че квинт есенцията на написаното по-горе се садържа в заглавието “Като герои на Алеко си живуркаме по-леко”. Благодаря за написаното Г-н Инджев доставихте ми голямо удоволствие да го прочета! Хвърляте светлина върху Бай-Ганювските ни проявления в епохата на социализЪма, което на свой ред обяснява и “Балканския” ни върх в комунистическите извращения.
Повод за да пища това са всъщност някои от коментарите при това с хиляди извинения към тези, които са ги писали и предварителната уговорка, че аз нито съм по-добър от тях, нито предпазен от грешките, кото правят.
Така например много силно впечатление ми направи следната мисъл написана по-горе: “Щом ще се поевропейчваме, защо не ни поевропейчат заплатите?”
НИЕ ще се поевропейчваме (няма ТЕ да ни поевропейчват), а пък чакаме ТЕ да ни направят заплатите европейски! За съжаление тази грешка едва ли е обикновен лапсус, което много доибре се забелязва, както от незавидната ситуация у нас, така и от крещящата липса на будно гражданско общество и всички свързани с това прояви и резултати.
също така въпросът за доносничеството е само бегъл щрих в статията. То самото е огромна и много сложна тема. И преди всичко самият термин “доносничество” трябва много прецизно да се дефинира. В противен случай става много опасно смесване на сигнал породен од будна гражданска съвест и подаден след отговорно премисляне на всички последствия и обикновена най-брутална користна “Ганювска” клевета, изтропана безотговорно и породена от най-низките възможни (за да не кажа животински) страсти.
Повод за тези размищления взех от някои коментари по въпроса за “доносниците” на запад или в Япония. Независимо, че и там не са застраховани срещу истински доносници, но едва ли могат да се мерят с “Балканските” ни върхове.
Поздрави на всички!
Г-Н ИНДЖЕВ, ПРАВ СТЕ. САМО ГДЕТО МИ СТАВА ТЪЖНО – ДА НЕ ГОВОРИМ КОГАТО ПРИЯТЕЛИ ОТ ЗАПАДНА СТРАНА МИ ПОСТАВЯТ ВЪПРОСИ!!!
Отново на любимата ми ТЕМА – байганьовщината у българина, благодаря Ви, г-н Инджев!
Апропо, като прочетох есето Ви се сетих и за още един клип на Серьожка-дурачок: дурачокът, уверен в силите, познананията и уменията си – ватман(кормчия) на България, само че на релси, които се досещаме накъде водят.
ПП: Моите извинения, но някои жестоко бъркат обществената нетърпимост на запад към нарушителите на реда и порядките с доносничеството, т.е. съчинените клевети с цел дискредитация и пък ако може-облаги, като екстри от си тази дейност или обикновена завист, а може и просто злоба-без всякакъв кяр. В тоя ред на мисли ми всичко ми заприличва отново на байганьовщина.
А животът си тече, хората на запад НЯМА ДА НИ ЧАКАТ ДА ПОМЪДРЯВАМЕ!
“но някои жестоко бъркат обществената нетърпимост на запад към нарушителите на реда и порядките с доносничеството” За съжаление си прав!
Съгласен съм със “забележките” и ги приемам като правилни!!
Байганьовски типажи има навсякъде на Балканите, но и извън Балканите. При това на мен открай време ми се струва, че Алеко не е много точен: бай Ганьо е много по-характерен за сърбите, отколкото за българите. Това се проявява особено в чужбина, където българите обикновено са по-ниски от тревата, докато сърбите са с (пседво)самочувствие, нагли и арогантни.
Не мога също така да разбера защо оптимизмът и песимизмът у наслението се политизират. Това е по-скоро въпрос на светоглед и не зависи непременно от конкретните политически и социални обстоятелства. Философски погледнато не е много ясно коя нагласа е по-оправдана и каква форма на живот следва да изберем. Във всеки случай елементарният, повърхностен тип оптимизъм от американски тип ми се струва неприемлив, макар и досега да е водел до икономически просперитет. Песимизмът на Шопенхауер ми е много по-близък.
Време е да се спре и със сравненията между българи и руснаци. Българите са с много по западен манталитет. Хънтингтън малко опростенчески слага всички православни народи в един кюп. Това е една от причините, поради която сценариите на Москва в България след 1989 невинаги успяват – руснаците наивно смятат, че българите имат сходен манталитет с руския. Освен това вече е ясно, че българите не са славяни и че не толкова българският прилича на руския, колкото обратно – руският и славянските езици приличат на български. В ключови исторически моменти България никога не е била с Русия – нито в Първата, нито във Втората световна война, нито по време на Косовската криза 1999 (предизвикана между другото, за да запали Балканите, но ускорила по парадоксален начин българското членство в НАТО и ЕС). Колкото до славяно- и русофилството, то в България никога не било така влиятелно, както в Сърбия, да не говорим в Черна гора, където наистина страстно „обичат” Русия.
Иво, защо съм така съгласен с това което си написал?
Тук някой хора първо пишат, след което се съгласяват без проблеми с всеки което им се подхвърли. Чудя се, защо първо не помислят и после да пишат, а правят точно обратното.
И Министър председателят ни е такъв. Първо приказва, а после се отмята от казаното. Но има време, до изтичането на мандата му ако се развива добре, може да стигне нивото на Гоце, да започне направо да лъже.
Удоволствие е да Ви чета, г-н Инджев, поздравления!